№ 76
гр. Плевен , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Иван Н. Радковски
Доротея С. Цонева
при участието на секретаря А.П.
в присъствието на прокурора Георги Лефтеров Лазаров (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Румен П. Лазаров Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214400600348 по описа за 2021 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат Ц.А. – защитник на подсъдимия ИВ.
С. Д., подадена срещу присъда № 5 от 14.04.2021 г., постановена по нохд №
36/2021 г. по описа на Районен съд-Кнежа.
С обжалваната присъда Районният съд-Кнежа е признал подсъдимия
ИВ. С. Д. за виновен в това, че на 29.01.2021 г. в град ***, Плевенска област,
управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,79 на хиляда, установено по надлежния ред,
поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на една
година лишаване от свобода и на глоба в размер на 200 лева.
На основание чл. 58а, ал. 1 НК съдът е намалил така определеното
наказание лишаване от свобода с 1/3 и е постановил подсъдимият да изтърпи
наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на
1
наложеното на подсъдимия ИВ. С. Д. наказание в размер на осем месеца
лишаване от свобода, за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г НК съдът е лишил подсъдимия от правото да
управлява МПС за срок от осем месеца, считано от датата на фактическото
отнемане на МПС.
На основание чл. 53, ал. 1, буква „а“ НК съдът е отнел в полза на
държавата ½ идеална част от лек автомобил „***“ с рег. № ***, като вещ,
която принадлежи на виновния и е послужила за извършване на умишлено
престъпление.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е осъдил подсъдимия ИВ. С. Д.
да заплати по сметката на Районен съд-Кнежа, направените по делото
разноски в размер на 12,50 лева.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда – в частта, в която е
приложена разпоредбата на чл. 53, ал. 1, буква „а“ НК. Прави се искане за
изменение на присъдата, като приложението на посочената правна норма бъде
отменено.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния
представител на въззивния жалбоподател ИВ. С. Д. – адвокат Ц.А..
Прокурорът изразява становище, че жалбата е основателна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакването, съдържащо се
в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
постановената присъда, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на
изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
2
Понятията „предмет“ и „средство“ на престъплението са отдавна
изяснени от правната доктрина и имат ясно утвърдено съдържание в
съдебната практика. От теоретична гледна точка еднозначно се приема, че
предметът на престъплението е елемент от общественото отношение, което е
непосредствен обект на посегателство, или материална предпоставка за
съществуването на този обект, върху който субектът на престъплението
въздейства. Предметът на престъплението винаги е елемент от общественото
отношение, определя се от структурата на това отношение и съществува
независимо от дееца.
За разлика от предмета на престъплението, средството за неговото
извършване е нещо външно на общественото отношение, с което деецът
избира да си послужи, за до го увреди /Виж Г. „Наказателно право на РБ,
Обща част, стр. 109-112; С. „Наказателно право, Обща част, стр. 151-152/.
Освен от доктрината, спецификите на предмета и средството на
престъплението са изяснени и от практиката на съдилищата. В Тълкувателно
решение № 18 от 14.11.1977 г. по н. д. № 13/76 г., ОСНК, изрично е посочено,
че средствата /оръдията/ за извършване на престъплението са извън
обществените отношения, които престъплението засяга и не са елемент на
престъплението.
Съобразно Тълкувателно решение № 84 от 01.12.1960 г. по н. д. № 78/60
г., ОСНК, „послужили“ за извършване на престъплението са вещите, които
реално са използвани като средства за извършване на престъплението, а
„предназначени“ за извършване на престъплението са вещите, с които деецът
е имал намерение да извърши престъплението, но последното не е извършено,
а е спряло в стадия на опита.
Съгласно Постановление № 11/71 г. по н. д. № 8/71 г. на Пленума на ВС,
вещите са послужили или са предназначени за извършване на деянието,
когато пряко и непосредствено са използвани като оръдия или средство за
осъществяване на състава на умишлено престъпление.
Казано с други думи предметът на престъплението е елемент на
засегнатото обществено отношение, а средството за извършване на
престъплението – елемент на засягащото това отношение престъпно деяние.
3
Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 – 4 са част от престъпленията по
транспорта. Обект на тези престъпления са обществените отношения,
свързани с безопасността на движението, правилното функциониране и
нормалната и безаварийна дейност на транспорта. От теоретична гледна точка
не съществува съмнение, че при всички престъпления по транспорта, които са
свързани с управление на МПС, това превозно средство е елемент от
защитените обществени отношения, поради което е и част от състава на
престъплението. Това пък означава, че превозното средство е предмет на
престъплението. След като е част от самото обществено отношение,
посегателството върху което се защитава от съответните правни норми,
то – превозното средство, не може да бъде и средство за извършване на
същото това престъпление.
Обстоятелството, че превозното средство е предмет, а не средство за
извършване на престъпленията по чл. 343б, ал. 1 – 4 НК, означава, че то
не може да бъде отнето на основание чл. 53, ал. 1, буква „а“ НК.
Това е така, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1, буква „б“ НК, предметът на
престъплението се отнема само когато това е изрично посочено в норма от
Особената част на НК, а такава правна норма при транспортните
престъпления не съществува.
Обжалваната присъда следва да бъде изменена, като приложението на
разпоредбата на чл. 53, ал. 1, буква „а“ НК бъде отменено.
В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена, тъй като не са
налице основания за нейната отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3 НПК,
Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 5 от 14.04.2021 г., постановена по нохд № 36/2021 г. по
описа на Районен съд-Кнежа, като ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която на
основание на чл. 53, ал. 1, буква „а“ НК е отнета в полза на държавата ½
идеална част от лек автомобил „***“ с рег. № ***, с № на рамата *** и № на
4
двигателя ***, семейна имуществена общност на подсъдимия ИВ. С. Д. и
съпругата му Н.С.Д.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5