О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№…………/…….…...06.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание,
проведено на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
като
разгледа докладваното от съдията Маркова
в.ч.т.д.
№ 779/2020 г., по описа на ВОС, ТО
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 423 и сл. ГПК и е образувано по молба вх. № 5699/22.01.2020 г.
на „ПАСИФЛОРА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, м-ст „Манастирски рид“, вила № 559, представлявано от Л.В.Ф.,
за приемане на възражение срещу Заповед по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7738/2019
г., на ВРС, XI
с., в полза на Н.П.П., ЕГН **********,***.
В
молбата се излага, че за издадената заповед и образуваното изпълнително дело,
длъжникът узнал на 06.01.2020 г., когато упълномощеният адвокат посетил
кантората на ЧСИ рег. № 712 по повод на друго изпълнително дело. Твърди, че от
приложените към заповедното производство, съобщения не ставало ясно от къде
длъжностното лице по призоваването е получило сведенията, че лицето не живее в
страната, а в Петербург от 2-3 години. Твърди, че за периода 22.04.2019 г. –
29.10.2019 г., Л.Ф.е пребивавала в гр. Варна и е живяла в къщата си в м.
Манастирски рид като едва на 29.10.2019 г. е отпътувала за Русия. Сочи, че
сведенията не биха могли да бъдат дадени от нейни съседи, тъй като е в близки
отношения с тях и те се грижат за имота й в периодите на отсъствие от страната.
Допуска, че адресът е бил посочен на връчителя от
самия заявител П., тъй като имота не намирал извън границите на гр. Варна и
откриване на точното му местонахождение и достъпът до него са затруднени, след
което П. бил премахнал залепеното уведомление. Излага факти касаещи отношенията
между Л.Ф.и бившият й съпруг -
заявителя. От изложеното прави извод, че е налице незаконосъобразно връчване.
Сочи, че не е правен опит съобщението да бъде връчено чрез лице, което да е
съгласно да го получи. Още излага, че длъжникът е следвало да уведоми длъжника
чрез адвокатът, представлявал дружеството по воденото гр.д. № 10913/2013 г., на
ВРС, водено между същите страни и едва ако адвокатът откаже да получи
съобщението, то тогава било разумно да се пристъпи към залепване на
уведомление.
Кредиторът Н.П.П. не
депозира писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното
ч.гр.д. № 7738/2019 г. на ВРС, IX с. е видно, че по
заявление вх. № 36609/22.05.2019 г., подадено от Н.П.П.,
ЕГН **********, е издадена Заповед № 4566/11.06.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която „ПАСИФЛОРА“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Св.
Св. Константин и Елена“, м. „Манастирски рид“, вила № 559, представлявано от Л.В.Ф.,
е осъдено да заплати сумата 15000.00
лв., дължима сума по развален договор за продажба на имот, обективиран в нот. Акт № 102, т.
6, рег. № 12375/2007 г., ведно със
законна лихва за периода от датата на депозиране на заявлението в съда –
22..05.2019 г. до пълното изплащане, както и сумата 2234.59 лв., мораторна лихва за периода
18.12.2017 г. – 20.05.2019 г.
От материалите по
делото е видно, че във връзка с предприетото връчване на заповедта,
първоначално адресът е посетен на 10.07.2019 г. със служебен автомобил и местонахождението е открито. На същата
дата, на адреса е залепено уведомление, в което е отразено, че залепването е
извършено на дворна врата, при липса на пощенска кутия. Отразено е още, че
адресатът не е открит на адреса. От две години е напуснала адреса и в момента
живее в Русия, гр. Петербург. След изтичане на 2-седмичния срок, съдебните
книжа са върнати по делото невръчени. В изпълнение на дадени указания, е
предприето повторно връчване на съдебните книжа като на 04.09.2019 г. повторно
е залепено уведомление. В него е отразено, че залепването е извършено на
входната врата на парцел 559 при липса на пощенска кутия. В уведомлението е
отразено, че адресът е бил посетен със служебен автомобил на 03.08.2019 г. и на 04.09.2019 г. Отново е
посочено, че адресатът не живее на адреса и от 3 години е в Русия гр. Петербург.
След изтичане на 2-седмичния срок, книжата са върнати по делото невръчени.
С разпореждане от
27.09.2017 г., ВРС е приел заповедта за редовно връчена, на осн.
чл. 50, ал. 4 ГПК.
След изтичане на
срока за възражение, с Разпореждане № 45856/17.10.2019 г. е разпоредено
издаването на изпълнителен лист.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право
на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед
за изпълнение, чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, да подаде
възражението си пред въззивния съд, в едномесечен
срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Посоченият в чл. 423 ал. 1 ГПК
едномесечен срок е преклузивен и за спазването му
съдът следи служебно, защото с пропускането му се погасява правото на
възражение пред въззивния съд срещу издадената
заповед за изпълнение, така производството по направено след този срок
възражение е недопустимо. Този срок започва да тече от момента на узнаване за
издадената заповед за изпълнение. Моментът на узнаването е фактически въпрос и
като такъв подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес. В
свое Определение № 649/07.10.2015 г., по ч.гр.д. № 4341/2015 г., ВКС, ІV ГО,
приема, че когато страната във възражението си се позовава на ненадлежно
връчване на заповедта, съдът следва ясно да разграничава обстоятелствата по
узнаването на заповедта, касаещи допустимостта на възражението, от
обстоятелствата по връчването, касаещи неговата основателност и при преценката
за спазването на едномесечния срок да изхожда само от първата група факти.
В конкретния случай, видно от
материалите по делото е, че най-ранния момент, в който молителят е узнал за
издадената срещу него заповед е чрез упълномощения процесуален представител, на
06.01.2020 г., когато по изпълнителното дело е депозирана молба за снабдяване с
копие от поканата за доброволно изпълнение и изпълнителен лист. Ето защо от
този момент – 06.01.2020 г., за него започва да тече едномесечният преклузивен срок за подаване на възражението по чл. 423 ГПК
Следователно, депозираното на 22.01.2020
г. във ВРС, възражение е допустимо и
подлежи на разглеждане по същество.
Материалите по приложеното ч.гр.д. №
7738/2019 г. на ВРС, XI
с. и представените със
сезиращата молба писмени доказателства, релевантни за преценката относно
изпълнението на процедурата за връчването на заповедта за изпълнение,
обосновават извода на настоящият състав, че не са налице обстоятелствата по чл.
423, ал. 1, т. 1 ГПК – заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно, на
които се основава длъжника.
Призоваването на юридически лица се
извършва по процедурата, регламентирана в чл. 50 ГПК – връчване на търговци и
юридически лица. Безспорно е, че длъжникът е юридическо лице, поради което и
именно този посочен ред е приложим при връчване на съобщения до него. В чл. 50,
ал. 1 и ал. 3 ГПК е уредено, че връчването става на последния посочен в ТР
адрес, в канцеларията им, на всеки служител, който се съгласи да ги приеме. Ако
юридическото лице е напуснало регистрирания в ТР адрес и не е вписало последващ такъв, то всички съобщения се прилагат по делото
и се приема, че е налице редовно връчване (ал. 2).
В случай, че връчителят не намери достъп до
канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той
залепва уведомление по чл. 47, ал. 1
ГПК (ал. 4). Следователно в ГПК са уредени три
хипотези на връчване на съобщения до търговци и юридически лица – в
канцеларията, находяща се на вписания в ТР адрес на
управление и то на служител/работник, съгласил се да приеме книжата; - при
констатирано напускане на последния вписан в ТР адрес на управление,
съобщенията се прилагат и връчването се приема за редовно; - при липса на
достъп до канцеларията на адресата или при липса на лице, съгласно да получи
съобщенията, се залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай, при посещенията си
на адреса на 03.08.2019 г. и на 04.09.2020 г., в изпълнение на дадените
указания, връчителят е отбелязал, че адресът е посетен със служебен автомобил и е
бил открит и не е налице пощенска кутия на адреса. Връчителят
не е отбелязвал да е събрал сведения дружеството да се е намирало на този адрес
и да го е напуснало, за да е приложима хипотезата на ал. 2. Налице е
отбелязване, че адресатът не живее на адреса, а от 3 години е в Русия, гр.
Петербург. Очевидно е, че под „адресат“, връчителят е
възприел посочения в съобщението управител – Л.Ф.. По тази причина правилно
съдът е дал указания за прилагане на нормата на чл. 50, ал. 4 ГПК, а именно
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Междувпрочем
данните за местоживеенето на управителя на дружеството не следва да бъдат
вземани предвид, тъй като не става ясно от кого са събрани сведенията за
напускане на адреса. Следва да се отбележи, че доколкото в законодателството са
установени по-високи изисквания към търговците, с оглед сигурността на
търговския и гражданския оборот, то дружеството-длъжник е било задължено да
обозначи местонахождението си на адреса по съответния начин и да осигури лице
или начин за получаване на кореспонденцията си на вписания в ТР адрес. Не са
изложени твърдения от страна на дружеството-длъжник и не са ангажирани
кореспондиращите им доказателства, на адреса да са налице обозначения на
дружеството, пощенска кутия, канцелария или служители. Напротив, самия длъжник
твърди, че адресът е трудно откриваем. След като това
е така то търговецът е бил длъжен да осигури начин и лице, което да получава
кореспонденцията адресирана до него.
Оплакванията на длъжника, че самия
заявител е посочил адреса и впоследствие е премахнал залепеното уведомление, не
следва да бъдат коментирани, доколкото не са налице доказателства установяващи
подобни действия от страна на заявителя. Личните отношения между управителя на длъжниковото дружество и заявителя като бивши съпрузи, са ирелевантни и няма да бъдат обсъждани.
По тези съображения съдът прави
извода, че искането за приемане на възражение, основано на твърдения за наличие
на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК - заповедта за изпълнение не е
връчена надлежно на длъжника, е неоснователно и не следва да бъде уважено. Поради
неприемане на възражението, то не следва да се постановява спиране изпълнението
на заповедта, на основание чл. 423, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА възражение
на „ПАСИФЛОРА“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к.
„Св. Св. Константин и Елена“, м-ст „Манастирски рид“,
вила № 559, представлявано от Л.В.Ф.
срещу Заповед по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7738/2019 г., на
ВРС, XI с., в полза на Н.П.П., ЕГН **********,***, депозирано по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.