№ 14225
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110163588 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.
2 КТ и чл. 215, ал. 1 КТ за осъждане на „****“ ЕООД да заплати на Н. И. К. сумата от 800.00
лева, представляваща брутно трудово възнаграждение, дължимо му за периода от
03.07.2021г. до 09.08.2021г. по силата на сключен между страните трудов договор № 176 от
03.06.2021г., сумата от 98.88 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за
положен от Н. И. К. в периода от 04.06.2021г. до 09.08.2021г. извънреден труд през работни
дни с дневна продължителност от по 4 часа, сумата от 270.56 лева, представляваща брутно
трудово възнаграждение за положен от Н. И. К. в периода от 05.06.2021г. до 08.08.2021г.
извънреден труд през почивни дни с дневна продължителност от по 4 часа, сумата от 2310.00
евро, представляваща командировъчни пари, дължими за периода от 03.06.2021г. до
09.08.2021г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 08.11.2021г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в периода от 03.06.2021г. до 09.08.2021г. с ответника били страни
по трудово правоотношение, възникнало от сключен помежду им трудов договор № 176 от
03.06.2021г. и прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ със заповед на работодателя от
09.08.2021г., по силата на което заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил,
международни превози“ в ответното дружество и в това си качество в периода от
03.06.2021г. до 09.08.2021г. бил командирован да изпълнява трудовите си задължения извън
пределите на Република България, поради което за целия посочен период му се следвали
дневни пари от по 35 евро на ден. Твърди, че с трудовия договор била уговорена
дължимостта от работодателя на основно трудово възнаграждение в размер на 650.00 лева,
както и на допълнително такова в размер на 0.6 % за всяка година признат сходен трудов
стаж и професионален опит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или
професия, както и че същите не му били изплатени за периода от 03.07.2021г. до 09.08.2021г.
Наред с това поддържа, че в периода, в който бил командирован, полагал извънреден труд,
както следва: по 4 часа дневно през всички работни дни в периода от 04.06.2021г. до
09.08.2021г. и по 4 часа дневно през всички почивни дни- съботи и недели, в периода от
05.06.2021г. до 08.08.2021г., като изяснява, че уговореното в трудовия договор дневно
1
работно време било с продължителност от по 8 часа. При тези твърдения претендира
присъждане на брутния размер на посочените възнаграждения, вкл. за извънреден труд,
командировъчни пари, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че в периодите от
07.06.2021г. до 18.06.2021г. и от 02.08.2021г. до 03.08.2021г. ищецът ползвал отпуск поради
временна неработоспособност, а в периода от 04.08.2021г. до 06.08.2021г.- неплатен годишен
отпуск, поради което в посочените периоди нито бил командирован, нито изпълнявал
трудовите си задължения, произтичащи от заеманата въз основа на процесния трудов
договор длъжност „шофьор на товарен автомобил, международни превози“. Поддържа, че за
периода, в който служителят бил командирован- от 20.06.2021г. до 01.08.2021г., били
издадени три командировъчни заповеди от 19.06.2021г., всички касаещи командировки на
ищеца до гр. ***, Белгия, в които били определени продължителността на командироването,
както и следващите се на Н. И. К. дневни пари, които били в размери, по- високи от
следващите му се съобразно правилата на Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина в редакцията им, действала към исковия период. Независимо от
това, излага съображения, поради които счита, че на ищеца за посочения период се следват
дневни пари в размер на 21 евро на ден, доколкото в случая международните курсове
съобразно командировъчните заповеди били изпълнявани от двама водачи- при условията на
т. нар „двойна езда“, в който случай съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредбата във вр. с приложение
№ 3 към нея в редакцията й, действала преди настоящата, дневните пари възлизат на сумата
от 21 евро. Поддържа, че организирал международните автомобилни превози, вкл.
извършените от ищеца, по начин, че да не се налага полагане на извънреден труд, като
оспорва в случая такъв да е полаган от ищеца през сочените от него работни и почивни дни.
Поддържа, че на ищеца не се следва допълнително трудово възнаграждение за признат
сходен трудов стаж и професионален опит на същата, сходна или със същия характер работа,
длъжност или професия, тъй като същият не притежавал такъв стаж и опит, в какъвто
смисъл била и клаузата на чл. 3.3 от процесния трудов договор. С оглед на всичко изложено
и твърдейки, че своевременно превеждал по банкова сметка на служителя следващите му се
възнаграждения и дневни пари- последните в размери, по високи от законоустановените
минимуми, счита, че предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, приобщените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от
правна страна:
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 215, ал. 1 КТ ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи: 1/ съществуването през исковия период
на трудово правоотношение между страните със соченото от него съдържание, вкл.
заеманата длъжност; 2/ уговорените размери на основното и допълнително трудово
възнаграждение; 3/ осъществяването в обективната действителност на предпоставките за
начисляване и изплащане на допълнително трудово възнаграждение за клас прослужено
време, т. е. формиран сходен трудов стаж и професионален опит на същата, сходна или със
същия характер работа, длъжност или професия, както и продължителността на същия; 4/
реално изпълнение на задължението на ищеца в посочените от него периоди да предоставя
работната си сила на разположение на работодателя през уговореното работно време; 5/ че
през сочения от ищеца период- от 04.06.2021г. до 09.08.2021г., по разпореждане на субекта
на работодателска власт или с негово знание и без противопоставянето му е полагал труд
извън установеното работно време- в работни и почивни дни, с поддържаните от него обем и
продължителност; 6/ командироването му за периода от 04.06.2021г. до 09.08.2021г. по
установения за това ред с право на дневни пари в сочения от него размер, както и
2
фактическото осъществяване на командировките.
С оглед конкретните твърдения, оспорвания и доводи на страните с доклада по делото
на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това
ненуждаещи се от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че в
периода от 03.06.2021г. до 09.08.2021г. между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор на товарен
автомобил, международни превози“ в ответното дружество; че уговореното между страните
основно трудово възнаграждение на ищеца е възлизало на сумата от 650.00 лева; че за
периода от 20.06.2021г. до 01.08.2021г. ищецът е бил командирован за изпълнение на
служебните си задължения извън пределите на Република България- в Белгия; че
уговорената между страните продължителност на работното време през исковия период е
била 8 часа на ден.
Независимо от това за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с
правно значение се установяват и от надлежно приобщените и неоспорени от страните
писмени доказателства- трудов договор № 176 от 03.06.2021г., заповед № 00231/09.08.2021г.
на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, както и заповеди
от 19.06.2021г. за командироване на ищеца в гр. ***, Белгия.
Съгласно клаузата на чл. 3.1 от сключения между страните индивидуален трудов
договор основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 650.00 лева,
като същото е платимо в срок до 10- о число на месеца, следващ месеца, за който се следва, а
съгласно чл. 3.2 от договора на служителя се следва и допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % за всяка
година признат сходен трудов стаж и професионален опит на същата, сходна или със същия
характер работа, длъжност или професия. Изрично в чл. 3.3 е установено между страните, че
към момента на възникване на правоотношението помежду им служителят има 00г 00м 00д
трудов стаж и професионален опит по смисъла на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. С оглед така установеното съдържание на цитираната клауза,
съдържаща извънсъдебно признание на неизгоден за служителя факт с правно значение- че
към момента на учредяване на процесното трудово правоотношение същият не е имал
придобити трудов стаж и професионален опит, обуславящи начисляване в негова полза на
уговореното в чл. 3.2 от трудовия договор допълнително трудово възнаграждение, и при
съобразяване, че за установяване на твърдението си в исковата молба, че му се следва такова
допълнително трудово възнаграждение, ищецът не е ангажирал каквито и да е
доказателства, въпреки разпределената с доклада по делото доказателствена тежест,
твърденията на същия в този смисъл следва да се приемат за недоказани.
Ето защо и при липсата на други данни следва да се приеме, че за исковия период на
ищеца се е следвало единствено уговореното между страните основно трудово
възнаграждение.
Наред с това, доколкото между страните не са спорни заеманата от служителя през
исковия период длъжност- „шофьор на товарен автомобил, международни превози“, както и
обстоятелството, че същият е полагал труд извън пределите на Република България, в негова
полза съобразно нормата на чл. 215, ал. 1 КТ, в негова полза се следват и командировъчни
пари за дните, в които фактически е престирал работната си сила в полза на работодателя
извън пределите на Република България.
Установява се от представените от работодателя заповеди за командировка в чужбина
от 19.06.2021г., че ищецът е бил командирован да изпълнява трудовите си задължения в
Белгия за периодите от 20.06.2021г. до 30.06.2021г.- 11 дни, от 01.07.2021г. до 31.07.2021г.-
31 дни, както и на 01.08.2021г.- 1 ден, като в заповедите са определени и следващите му се
командировъчни пари съответно на сумите от по 54 евро, 52 евро и 27 евро на ден. С оглед
на това, при липсата на други доказателства за командироване на ищеца извън посочените
3
периоди, а и при съобразяване на надлежно приобщените като писмени доказателства и
неоспорени от страните болнични листове и молба и заповед за ползване на неплатен
годишен отпуск, удостоверяващи, че за периодите от 07.06.2021г. до 18.06.2021г. и от
02.08.2021г. до 03.08.2021г. Н. К. е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, а за
периода от 04.08.2021г. до 06.08.2021г.- неплатен годишен отпуск, през които периоди
обективно не е престирал труд в полза на работодателя, вкл. извън уговореното в трудовия
договор място на работа в гр. София, следва да се приеме за недоказано твърдението на
ищеца да е бил командирован през целия период на съществуване на трудовото
правоотношение, в частност извън периода от 20.06.2021г. до 01.08.2021г., обхванат от
приобщените командировъчни заповеди.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина персоналът на сухоземните транспортни средства получава
командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно
индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. Съгласно т. 1 от приложение № 3 в
приложимата й към исковия период редакция, обн. в ДВ бр. 98 от 2007 г., на шофьорите и
стюардесите при автомобилни превози се следват командировъчни пари по 27 евро на ден
при единична езда, респ. 21 евро на ден при двойна езда. В случая от приложените
командировъчни заповеди се установява, че работодателят е определил в полза на ищеца
командировъчни пари в размери, надвишаващи установените в цитираното приложение,
което е по- благоприятно за служителя.
Недоказани според настоящия съдебен състав са твърденията на ищеца за положен от
него извънреден труд през исковия период. Това е така, доколкото за установяване на същите
от името на Н. К. с исковата молба са представени справки, наименовани „места“ и
„използвани автомобили“, за които от името на ищеца в проведеното по делото първо
открито съдебно заседание е изложено, че представляват извлечение от дигиталната карта на
ищеца в качеството му на международен шофьор. От същите, обаче, не се установява да са
съставени от лице, технически правоспособно да снема данни от такива карти, а и от
съдържанието им според настоящия съдебен състав не би могло еднозначно да се установи
значението на вписаните в тях данни.
Същевременно, от показанията и на двамата свидетели Д. *** *** и ** И. ***, заемащи
длъжностите съответно „транспортен мениджър“ и „флотен мениджър“ в „****“ ЕООД, се
установява, че в камионите, вкл. управлявания от ищеца, има джипиес- тракер със СИМ-
карта, който извлича работното време на шофьорите от тахографа на товарния автомобил,
като за целта всеки шофьор въвежда своята дигитална карта, издадена от ДАИ, която го
легитимира, в тахографа, регистратор, и по този начин се проследявало кога и колко време
съответният водач е шофирал. Този джипиес- тракер, от своя страна, бил свързан със
софтуерна система на работодателя, в която се отразявали посочените данни за всеки водач.
И двамата свидетели твърдят, че не е имало случай системата да индикира, че Н. К.
превишава времето на управление, зададено в нея като максимално допустимо съобразно
правилата на Регламент 561.
Така цитираните показания на свидетелите съдът намира за правдиви, доколкото
същите са последователни, житейски логични, вътрешно и взаимно непротиворечиви, а
освен това следва да се съобрази, че в преобладаващата си част същите съдържат принципни
разяснения относно начина на отчитане на положения от водачите труд, а в частта им, в
която съдържат конкретни твърдения относно процесното трудово правоотнощение същите
намират опора в заключението на съдебно- счетоводната експертиза, което в тази му част,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи.
Така, съгласно неоспореното от страните заключение, изготвено съгласно разясненията
на вещото лице в проведеното на 26.04.2024г. открито заседание въз основа на неоспореното
4
от името на ищеца извлечение от тахографа на управлявания от него през исковия период
товарен автомобил, през този период, за времето, през което ищецът не е позлвал отпуск
поради временна неработоспособност, респ. неплатен годишен отпуск, седмичната
продължителност на работното време на служителя е била до 48 часа.
С оглед на така установеното въз основа на възпроизведената доказателствена
съвкупност и при липсата на други данни в тази насока недоказано се явява и твърдението
на ищеца да е полагал труд над установената максимална продължителност на работното
време съобразно нормата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за организация на работното време на
лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, съгласно която
средната продължителност на седмичното работно време не може да надвишава 48 часа. Що
се отнася до констатацията на вещото лице в писменото му заключение, че през м. 06.2021г.
и през м. 07.2021г. ищецът е работил общо 17.24 часа през съботни дни, следва да се изясни,
че в случая, след като е спазена средната продължителност на работното време за
съответния седмичен период, а и доколкото не се установява трудът през съботните дни да е
продължил повече от установената между страните продължителност на работния ден от
осем часа (като това важи и за останалите включени в исковия период дни- от понеделник до
петък), сам по себе си фактът на полагане на труд и през съботен ден не води до
квалифицирането му като извънреден такъв. Още повече, че в случая не се доказва, а не се и
твърди от името на ищеца този труд да е положен по разпореждане на работодателя или с
неговото знание и без противопоставянето му.
Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, въз основа на съдържащите се в
заключението на съдебно- счетоводната експертиза данни, размерът на следващото се на
ищеца брутно трудово възнаграждение за исковия период- от 03.07.2021г. до 09.08.2021г.,
при съобразяване на установения по делото размер на основното му трудово
възнаграждение, както и на периодите, през които е ползвал отпуск, възлиза на сумата от
общо 691.36 лева- след приспадане от съда на необосновано включените от експерта в
таблица 1 обезщетение за неизполван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, доколкото
същото има различен правопораждащ фактически състав спрямо вземането за трудово
възнаграждение, както и на допълнителното възнаграждение за нощен труд и за труд в
почивни дни, доколкото първият не е предмет на производството, а дължимостта на
възнаграждение за извънреден труд не се установи. Тази сума съгласно констатациите на
вещото лице в т. 5 от писменото му заключение е начислена от работодателя и реално
изплатена на служителя съгласно изводите в таблица 6, формирани въз основа на
извлеченията от сметки на ищеца и на ответника. В същата таблица експертът е отразил и
изплатените от ответното дружество командировъчни пари на ищеца, възлизащи на сумата
от общо 4367.22 лева, за която сума въз основа на приобщените доказателства се установява
да е реално дължима на служителя съобразно периодите, за които се доказа същият да е бил
командирован, съобразно определените от работодателя размери на дневните пари, а и при
отчитане липсата на твърдения и претенции за дължими пътни и/или квартирни пари.
При тези мотиви предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 215, ал. 1
КТ следва да бъдат отхвърлени в тяхната цялост.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ответника, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 1342.49 лева, включваща заплатен от него депозит за възнаграждение на вещото
лице, както и адвокатски хонорар в минимален размер, определен от съда при съобразяване
в тази връзка на материалния интерес по делото, нормите на чл. 7, ал. 2, т. 2 и § 2а. от ДР на
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, чието разглеждане освен това е
приключило в едно открито съдебно заседание, както и заявеното от името на ищеца
изрично възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско
5
възнаграждение.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
По арг. от нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СРС не следва да бъдат присъждани
суми за държавна такса за разглеждане на исковете, както и за депозит за възнаграждение на
вещото лице по ССчЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 215, ал. 1 КТ за
осъждане на „****“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Н. И. К., ЕГН **********, сумата от
800.00 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение, дължимо му за периода от
03.07.2021г. до 09.08.2021г. по силата на сключен между страните трудов договор № 176 от
03.06.2021г., сумата от 98.88 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за
положен от Н. И. К. в периода от 04.06.2021г. до 09.08.2021г. извънреден труд през работни
дни с дневна продължителност от по 4 часа, сумата от 270.56 лева, представляваща брутно
трудово възнаграждение за положен от Н. И. К. в периода от 05.06.2021г. до 08.08.2021г.
извънреден труд през почивни дни с дневна продължителност от по 4 часа, сумата от 2310.00
евро, представляваща командировъчни пари, дължими за периода от 03.06.2021г. до
09.08.2021г.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
„****“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 1342.49 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6