№ 589
гр. София, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20231110106946 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на част II, дял I ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т..“ ЕООД, ЕИК .., представлявано от С Д М, със
седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, бул... № .., с която е предявен срещу ответника
„К И“ ЕООД, ЕИК .., представлявано от Н. Д. К., със седалище и адрес на управление:
ГР.СОФИЯ, УЛ.Г.., №.., М. положителен установителен иск с пр.кв.чл.422, ал.1 ГПК във вр.
чл. 55, ал.1, предложение трето ЗЗД, за установяване правото на вземане на ищеца от
ответника за сумата от 10000 лева, част от цялото вземане от 165000 лева по фактура № .. г.,
даден аванс на отпаднало основание – развален договор за доставка на стоки поради
неизпълнение от 23.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за която сума в
производството по частно гр. дело № 55609/2020 г. на СРС, 120 състав, е издадена заповед
за изпълнение.
Ищецът твърди, че между него и ответника са възникнали правоотношения по
договор за доставка на стоки от 23.07.2018 г., като ищецът бил в качеството на купувач, а
ответникът в качеството на доставчик. Сочи, че доставчикът се задължил да достави на
купувача стоки, описани подробно в търговско предложение за доставка на товарни гуми по
спецификация от 23.07.2018 г., представляващо неразделна част от договора. Сочи, че
количеството, единичните цени и характеристиките на стоките, които следвало да бъдат
доставени, били посочени в същото търговско предложение, а договорената обща крайна
цена на доставените стоки била в размер на 330001.44 лв. с ДДС, която следвало да се
заплати авансово в размер на 50 % до 31.07.2018 г. Сочи, че във връзка с сключения договор
1
ответникът издал фактура № .. г. за заплащането на аванс на обща стойност от 165000 лв. с
ДДС, платими от купувача по банков път. На 26.07.2018 г. ищецът заплатил авансово сумата
в размер на 165 000 лв. с ДДС за договорената доставка на стоките. Срокът на действие на
договора бил определен от страните на 12 месеца, считано от датата на влизането му в сила,
а същият влизал в сила от подписването му и след извършване на авансовото плащане.
Твърди, че въпреки изтичането на срока за изпълнение доставката все още не била
извършена. Сочи, че няколкократно били изпратени покани за доброволно връщане на
неоснователно задържаната сума. Чрез нотариус М К с рег. № .. на НК изпратили втора
покана, връчена на 14.11.2019 г., с която посрещнали управителя на ответното дружество на
21.11.2019 г. и поискали връщане на заплатения аванс по договора, но представител на
ответника не се явил. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора и не върнал
платения аванс. С последваща трета покана, получена от управителя на ответното дружество
на 06.02.2020 г. предоставили последна възможност в едномесечен срок за изпълнение на
задължението си за доставка на стоките по договора. В третата покана имало и изявление за
разваляне на договора при неизпълнение в предоставения срок и връщане на платената
авансово сума. Въпреки това, доставка на стоките не била извършена, не бил възстановен и
платения аванс. Моли съда да установи дължимостта на претендираната сума,
представляваща част от вземане в общ размер на 165 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.
Постъпил е отговор от ответника, в който оспорва иска при твърдения, че неизпълнението
на задълженията на продавача да достави стоката се дължи на бездействието на купувача,
който не е посочил подходящо място, където да се доставят гумите и не е заплатил и
организирал транспорта им.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже надлежно разваляне на договора, за който се твърди да е обективиран във
фактура № .. г., както и заплащането на претендираната сумата в полза на ответника.
Не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства в т.ч. договор за доставка от
23.07.2018 г. и фактура № .. г., издадена от ответника за сумата от 165000 лв., съдът приема
за установено, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение
за доставка, като ответникът е следвало да достави на ищеца договорените между тях стоки,
посочени в спецификация – търговско предложение от 23.07.2018 г. В чл.2 от Договора
между страните е договорена цената и начина на плащане, като общата стойност, дължима
от купувача възлиза на 330001.44 лв., без включен ДДС. Сумата следва да бъде заплатена с
авансово плащане в размер на 50 % от стойността на стоките, в размер на 137 5000 лв., без
включен ДДС, в срок до 31.07.2018 г. Остатъкът от сумата се дължи за всяка приключена
доставка, съгласно договора, в срок до три календарни дни от датата на фактурата. Срокът
на договора е договорен на 12 месеца, считано от датата на влизане в сила, респективно – от
подписването му. В чл. 20 от договора изрично е разписано, че при прекратяване на
2
договора по искане на купувача, заплатените суми авансово подлежат на възстановяване от
страна на продавача след приспадане на вече доставените стоки или такива в транзит. Това е
уговорено и в чл. 25 от Договора.
Не се спори между страните, че реална доставка не е извършена. Ответникът не е ангажирал
доказателства за извършена доставка на стоките, нито доказателства в подкрепа на
собствените си твърдения и възражения в това число за забава на кредитора.
Установено е по делото и заплащане от страна на ищеца в полза на ответникана процесната
сума. Така заключението по ССчЕ.
Установено е също и, че изявленията на ищеца за разваляне на договора за доставка са
достигнали до ответника на 06.02.2020 г. Така покана от 04.02.2020 г.
С оглед изложеното, съдът намира, че искова претенция е основателна и следва да бъде
уважена до пълния предявен размер от 10000 лв. част от цялото вземане от 165000 лева.
Относно разноските: При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е
претендирал и доказал извършването на разноски в размер на 200 лв. за заповедното
производство и в размер на 500 лв. за исковото производство (200 лв. – държавна такса, 300
лв. възнаграждение за вещо лице).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД, че
„К И“ ЕООД, ЕИК .., представлявано от Н. Д. К., със седалище и адрес на управление:
ГР.СОФИЯ, УЛ.Г.., №.., М. дължи на „Т..“ ЕООД, ЕИК .., представлявано от С Д М, със
седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, бул... № .., сумата от 10000 лв., част от цялото
вземане от 165000 лева по фактура № .. г., даден аванс на отпаднало основание – развален
договор за доставка на стоки поради неизпълнение от 23.07.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 10.11.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 55609/2020 г. на СРС, 120
състав..
ОСЪЖДА „К И“ ЕООД, ЕИК .., представлявано от Н. Д. К., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Г.., №.., М. да заплати на „Т..“ ЕООД, ЕИК .., представлявано
от С Д М, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, бул... № .. сумата от 200 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 500 лв., представляваща
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4