Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 28.10.2021
г. град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански състав
На четвърти октомври година две хиляди и двадесет и първа
В публичното заседание в следния
състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен
съдия Г. гражданско дело № 1682 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба
пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че:
1.1. Дружество „Б.Ф."
ООД, ЕИК *** е финансова институция по смисъла на ЗКИ. „Б.Ф." ООД е
вписано в регистъра на финансовите институции, воден от Българска Народна Банка
(БНБ) под номер ВGR
***. „Б.Ф." ООД
предоставя потребителски кредита, съгласно изискванията на Закона за потребителския
кредит, Закона за кредитните институции, Закона за защита на потребителите,
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Наредба № 26 за
финансовите институции, приета от БНБ, както и съгласно изискванията на
българското гражданство и търговско законодателство. Кандидатстването за кредит
се осъществява или чрез подаване на молба по телефон, или чрез попълване на
електронна форма за регистрация - заявление(молба) за отпускане на кредит,
намираща се на WEB
- страницата на дружеството –www.bestfinance.bg. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във
формата на електронен
документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
и Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). При
кандидатстване за отпускане на Кредит по някой от посочените по-горе начини,
кандидат кредитополучателят попълва/заявява пълни и верни данни и
собственоръчно подписва по реда на чл. 7.3, предоставените данни и своето
запознаване, съгласие и приемане на настоящите Общи условия и индивидуалните
условия на Договора за кредит. Съгласно чл. 5.27 от ОУ Договорът за кредит се
счита за сключен след изпращане от Клиента и от поръчителите му (при
кандидатстване с опцията „С поръчители") на Кредитодателя на съгласието за
сключване на Договора за кредит и настоящите Общи условия. Отговорът, съдържащ
съгласието на кредитополучателя за сключване на договора за кредит, потвърждава
неговото/нейното желание за незабавното превеждане на кредита по банковата му/й
сметка или за теглена на каса в системата на ЕаsуРау.
1.2. Ответницата С.Д.М.,
ЕГН **********, е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез
сайта на дружеството, като е предоставила личните си данни чрез попълване на
регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата
институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова
услуга от разстояние. Заявката била
подадена на *** г. 13:43 от IР:
на ***като е била извършена регистрация с e-mail: ***. Съгласно Общите условия на
дружеството, след като попълни Заявката за кандидатстване, Клиентът получава
ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на посочения от него
телефонен номер. Клиентът, кандидатстващ за кредита, потвърждава заявката си
като въвеждал ПИН кода на заявката, след което следва да натисне бутона
„Потвърди", с натискането на който бутон попълнената заявка се изпраща за
разглеждане. В резултат на получената заявка било изпратено съобщение на
посочената електронна поща за потвърждение на договор, приложен Стандартен
европейски формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ) на ОУ: на *** г., 12.32 часа. За
да подпише/сключи договора, Потребителят следва да натисне посочения в
електронното съобщение или СМС линк, като след това въведе избраната от
него/нея парола за достъп, която представлява електронен подпис на Потребителя.
С въвеждането на паролата, Потребителят изразява своето съгласие за сключване
на договора, при посочените в него условия.
На ответницата бил
изпратен СМС код за потвърждение на посочения от нея телефон, като същата е
потвърдила на *** 13:43 часа сключване на за потребителски кредит „ВestCredit на вноски" № ***/*** г. за
сумата от 2 200 лв.
(две хиляди и двеста лева).
1.3. След обработване на
данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответницата бил
изпратен на посочената от нея електронна поща, електронен формат на договора за
кредит от разстояние. Същата е потвърдила, с избиране на изпратения й от "Б.Ф."
ООД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „ВestCredit на вноски" № ***/*** г., както и
получаването на Общите условия, неразделна част от сключения договор и
Стандартния европейски формуляр /СЕФ/, и желаната сума ѝ била преведена
чрез лицензирания оператор за парични преводи ЕаsуРау. Видно от Разписка за извършено
плащане № *** от Дата: *** г. 13:52 часа кредитополучателят е получил лично
сумата с основание „Паричен превод към ЕаsуРау: Договор: ***/*** г. на каса
срещу предоставяне на документ за самоличност.
1.4. Съгласно чл. 2. от
Договора, Кредитополучателят връща кредита на 26 равни двуседмични вноски,
падежните дата на вноските са уговорени в погасителен план по Договор за кредит
„ВestCredit на
вноски" № ***/*** г., предоставен от „Б.Ф." ООД, представляващ
неразделна част от сключения договор, а последната падежна дата е 15.10.2019 г.
Съгласно уговорките между страните, при предоставяне на сума на кредита в
размер 2 200 лв. (две хиляди и двеста лева), се дължи за връщане по кредита
общо дължима сума по кредита /главница + лихва за един лихвен период: 2 212.86
лв. (две хиляди двеста и дванадесет лева и осемдесет и шест стотинки), която
сума е сбор от главница + лихва за един лихвен период: 2 704,78 лева,
която сума е сбор от главница+лихва за един лихвен период, т.е. уговорената
между страните договорна лихва за срока на договора е 504,78 лв. Претендират в
заявлението сумата от 402,75 лв., тъй като е отчетено частично плащане.
1.6. Съгласно Договора и
Общите условия погасителните вноски покриват компонентите на задължението в
последователност наказателна/мораторна/ лихва, неустойка, договорна лихва,
главница, които като пера са описани в погасителния план. Последното плащане от
кредитополучателя е постъпило на 25.04.2019 г.
1.7. С настъпване на
падежа на договора - на 15.10.2019 г., кредитополучателката не е погасила
изцяло дължимите суми и изпаднала в забава, като съгласно клаузите на договора
и чл. 10.3 от Общите условия на „Б.Ф." ООД се дължи законната лихва за
всеки ден забава (ОЛП +10%), ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или
съдебно събиране на вземането. Поради липсата на плащане, просроченото
задължение било възложено на колектор, чрез сключен между страните Договор за
събиране на просрочени вземания, като лицето е следвало да посредничи и
осъществи комуникация с длъжника по всички позволени от закона средства, за да
го стимулира да плаща задължението си. Въпреки многократните позвънявания по
телефона, обаждания до работодателя на длъжника и посоченото лице за контакт,
отново не е последвало изпълнение на задължение и ответника/цата продължила да
трупа дни просрочие, респективно мораторни лихви по своето задължение.
Претендираната лихва за забава е 206,97 лева – мораторна лихва за периода от
11.12.2018 г. – 12.03.2020 г.
1.8. Неизпълнението на
задължението на ответницата да върне в срок получената сума е дало повод на
доверителя ѝ да предяви правата си пред съд, като е депозирал Заявление
за издаване на заповед за изпълнение. Общата стойност на непогасеното задължение
към датата на депозиране на заявлението е: 1 989,83 лв. - Главница,
представляваща неизпълнено задължение за връщане на заем на основание сключен
между страните Договор за потребителски кредит "на вноски" № ***/***
г., 402,75 лв. - договорна лихва за периода от 27.11.2018 – 15.10.2019 г.,
1 380,11 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение по Раздел IV от
Договора за кредит за периода от 27.11.2018 – 15.10.2019 г., 206,97 лв. -
мораторна лихва за периода от 11.12.2018- 12.03.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда и сторените в настоящото
производство разноски – 79,60 лв. за държавна такса и 370 лв. за адвокатско
възнаграждение. С разпореждане на съда, което е влязло в сила, претенцията на
доверителя ѝ за неустойка е била отхвърлена, с оглед на което счита, че
за доверителя ѝ е налице правен интерес за предявяване на установителен
иск по отношение на включените в издадената заповед за изпълнение суми.
Излага следните правни
доводи:
2.1. ЗПК допуска
възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние,
като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на
потребителя стандартния европейски формуляр /СЕФ/. Според нормата на чл. 3 от
Закона за електронния документ и електронния подпис електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи,
когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за
действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен
документ. Процесният договор за потребителски кредит е сключен при спазване на
горните изисквания. Същият се предхожда от искане за кредит, която обективира
желанието на ответника/цата за неговото сключване, което е било подадено по
електронен път на сайта на кредитора след като е създал/а профил в същия сайт.
Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията,
като може да съдържа и несловесна информация и писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление- чл.
2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ. Същото се счита за подписано при условията
на чл. 13, ал. 1 от закона. Законът придава значение на подписан документ само
на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис
или усъвършенствания електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ/, като правната
сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е
равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между
страните /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ/. Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е
такава, каквато законът признава - чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. /Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. N0 868/2012
г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. В конкретния случай
съгласно приетите Общи условия Кодът за потвърждение има силата на електронен
подпис на кредитополучателя по смисъла на чл.13, ал.1 от Закона за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Страните са заявили изричното си
съгласие да признават Кода за потвърждение на кредитополучателя за негов
саморъчен подпис във взаимоотношенията му с дружеството. Следователно
с предоставянето на
лични данни и
изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор чрез
натискане на бутона "Потвърди", следва да се приеме, че
клиентът-кредитополучател изявява своята воля за сключването на договора и
приема Общите условия /чл. 13, ал. 4 вр. с, ал. 1 ЗЕДЕУУ/.
2.2. Според трайната и
непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ
приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването
на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните
документа. В конкретния случай, с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия
закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията,
служебната информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща.
С постъпването на цялата тази електронна информация, на електронните адреси на
страните се счита, че всяко изявление и/или съответния прикачен документ са
приети от адресата - чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е дали или кога е отворено
съобщението - съдържанието му се счита за узнато от адресата от датата на
постъпването, съответно от изтеглянето на електронния документ.
2.3. Във връзка с
изложената фактическа обстановка, счита, че е възникнало облигационно
правоотношение, попадащо в приложното поле на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит /доколкото ответника/цата е физическо лице с качеството на потребител по
смисъла на § 13. т. 1 от ДР на ЗПК, а ищецът - на търговец по смисъла на § 13.
т. 2 от ДР на ЗПК/ и сключено по реда на ЗПФУР, по което ищецът, в качеството
си на заемодател, е изпълнил основното си задължение към ответницата, в
качеството ѝ на заемополучател, и ѝ е предоставил заемната сума,
предмет на процесния договор „ВestCredit на
вноски" № ***/*** г., в размер от 2 200 лв. Ето защо, за ответницата е
възникнало насрещното задължение да върне тази сума, заедно с договорна
/възнаградителна лихва/, мораторната лихва и сторените разходи.
С оглед на изложеното,
моли съда да признаете за установено, че ответницата С.Д.М., ЕГН **********, с
адрес (седалище/адрес управление)***, дължи на доверителя ѝ, въз основа
на сключен Договор за потребителски кредит „ВestCredit на вноски" № ***/*** г. Сумите:
1 989,83 лв. - Главница, представляваща неизпълнено задължение за връщане
на заем на основание сключен между страните Договор за потребителски кредит
"на вноски" № ***/*** г., 402,75 лв. - договорна лихва за периода от
27.11.2018 – 15.10.2019 г., 206,97 лв. - мораторна лихва за периода от
11.12.2018 – 12.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда.
Моли съда да осъди
ответника да заплати и разноските в заповедното производство – 79,60 лв. за
държавна такса и 370 лв. за адвокатско възнаграждение, както и сторените в
настоящото производство за държавна такса и адвокатски хонорар по настоящото
производство в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Моли на основание чл. 238
от ГПК ако ответникът/цата не представи в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото заседание по делото, без да е направил/а искане за
разглеждането му в негово отсъствие, да постановите неприсъствено решение срещу
ответника/цата/
В срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез адв. М. Д., с който
заявява, че счита предявените искове като неоснователни и недоказани и като такива моли съда да ги отхвърли
изцяло.
Заявява, че оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер. Счита процесния договор за кредит за
нищожен защото противоречи и не отговаря на изискванията на Закона за
потребителския кредит, като мотивите ѝ за това са следните: Между ищеца и
ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит от *** г., по силата на който на ответника е предоставена сума в размер
на 2 200 лева, при годишен /фиксиран/ лихвен процент по заема 41%, годишен
процент на разходите 49,65% и срок за погасяване на заема 52 седмици. Съгласно
Раздел IV, т. 1-3 от договора ищецът следвало да осигури в срок до един ден,
считано от датата на сключване на договора предвиденото обезпечение, а именно
поръчителството на физическо лице, което следвало да отговаря на следните
изисквания: да има навършени 25 г., минимален осигурителен доход 2 000 лева,
липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение и т.н., валидно трудово
или служебно правоотношение при последен работодател минимум - 1 година, да не
е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова
институция, да не е настоящ кредитополучател в дружеството, да предостави
служебна бележка за дохода си 6 месеца назад. В случай на неизпълнение от
страна на ищеца за предоставяне на поисканото обезпечение, в договора било
уговорено задължение за заплащане на неустойка в размер на 0,5% дневно върху
усвоената сума за всеки ден, който кредита е без обезпечение, за целия срок на
договора за кредит.
Сочи, че в договора за
кредит не става ясно в годишния процент на разходите по процесния Договор за
потребителски заем какво е включено и как е формиран той. В договора за кредит
единствено е посочено, че ГПР възлиза на 49,65%.
Счита, че процесният
договор по свята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на
разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от
12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В този смисъл
е и нормата на чл. 5, ал.4 от ЗПК, касаеща общите условия към договора за потребителски
кредит. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 9 лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени процента, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени процента; т. 10 годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Правната норма на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11.
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД определя за нищожни
договорите, които противоречат на закона. Противоречието се изразява в
неспазването на императивна правна норма или основен правен принцип. В исковата
молба се твърди, че договорът е нищожен, тъй като при сключването му са
нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от Закона за
потребителския кредит.
При анализа на
съдържанието на процесния договор се констатира, че същото не отговаря на
императивно предвиденото. Съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договор
за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени - приложимият
лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено,
че лихвеният процент е фиксиран - 41,00%. Липсва обаче разпоредба за условията
за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява
лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната
главница. Тоест не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето -
за какъв период, върху цялата дължима главница или съобразно поетапното ѝ
намаляване. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив,
следва в договора за кредит да са посочени условията за прилагането му, тъй
като е необходимо както потребителят, така и съдът - при възникнал спор между
страните по договора при изпълнението му, да извършат самостоятелна преценка за
правилността на този указан размер. Това изискване не е изпълнено. В договора е
посочен единствено размера на лихвения процент. В този смисъл счита, че е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, което води до
недействителност на процесния договор, на осн. чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.26
ал. 1 пр. 1 от ЗЗД - поради противоречие на закона.
Освен това, счита че е
налице недействителност на договора поради нарушаване на чл. 11, т. 10 от ЗПК,
изискващ в договора изрично да бъде посочен годишният процент на разходите. В
чл. 19, ал. 1 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на
разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се
вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания - ал.
2. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с
постановление на Министерския съвет на Република България - ал. 4. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни - ал. 5. В
договора е посочен ГПР - 49.65%, както и че при изчисляване на ГПР е взето под
внимание следното: договорът ще е валиден за целия договорен период, всяка от
страните ще изпълнява точно в срок своите задължения, съответно няма да бъдат
начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на
което и да е от задълженията по договора за кредит. Поставянето на
кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на годишния
процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, т. 10 ЗПК, поради
което процесният договор следва да се счете за недействителен на това основание
съгласно изричната разпоредба на чл. 22 ЗПК.
Предвид изложените съображения счита,
че процесният договор за паричен заем № ***/*** г. е недействителен на основание чл.
22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, поради което моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждането
на разноски в настоящото производство. В съдебно заседание адвокат М. Д. моли
съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.
С протоколно определение от 04.10.2021
съдът е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че С.Д.М. е получила сумата в размер на 2 200 лева по
договор за потребителски кредит от 19.10.2019 г.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Предявен е иск по чл.415 от ГПК, който
представлява специален положителен
установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената
със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да
докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си
срещу вземането.
Видно
от приложеното частно гражданско дело № 902/2020 г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 481/28.05.2020 г. в полза на
кредитора „Б.Ф.“ ООД срещу длъжника С.Д.М. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК за сумите : 1 989,83 лева главница; 402,75 лева договорна
лихва за периода от 27.11.2018г. до
15.10.2019г., 206,97 лева. мораторна
лихва за периода от 11.12.2018г. до 12.03.2020г., ведно със законна лихва върху
главницата от 27.05.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 51.60 лева държавна такса
и 370 лева адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от
следните обстоятелства: неизпълнение по Договор за потребителски кредит „BestCredit
на вноски №***/***г., по
чл.6 от ЗПФУР. С разпореждане №2615/28.05.2020г. съдът е отхвърлил заявлението
на „Б.Ф.“ ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, частта, с
която се претендира сумата 1 380.11 лева неустойка за неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски №***/***г.
В
срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника С.Д.М., че не
дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 902/2020 г.
по описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от
завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По делото е представен Договор за потребителски кредит „BestCredit
на вноски №***/***г.,
сключен между „Б.Ф.“ ООД и С.Д.М.. Съгласно договора кредитодателя
предоставя на кредитополучателя сума в
размер на 2 200 лева. Общо дължима сума по кредит /главница + лихва за един
лихвен период : 2 704.78 лева. Срок на кредита 52 седмици. Кредитополучателят връща кредита на 52, при годишен лихвен
процент – 41 %, ГПР: 49.65%. Седмичната погасителна вноска е в размер на 104.03
лева, първа погасителна вноска 30.10.2018г. и последна погасителна вноска 15.10.2019г.,
съгласно погасителния план.
Представени
са Общи условия за предоставяне на потребителски
кредити приложими към договорите за потребителски кредит на „Б.Ф.“ ООД и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити
По
делото не е спорно, а и този факт се признава от ответницата, че е получила от ищцовото дружество в заем
сумата от 2 200 лева по Договор за потребителски кредит „BestCredit
на вноски №***/***г.
В
раздел V,
т.1 от договора е предвидено, че при забавя на което и да е плащане на кредитополучателя на вноска
по подписания с „Б.Ф.“ ООД договор за кредит, или друго негово неизпълнение на
договора кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки ден забава /ОЛП+10 %/, ведно с всички разноски за извънсъдебно
събиране на вземането.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Съдът намира за
установено, че между страните е сключен процесния договор за предоставяне на
кредит от разстояние. Спрямо същият приложение намират съответно разпоредбите на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/. Няма спор с оглед качеството на заемателя, че е
налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР от ЗЗП, т.к.същият се
явява потребител и по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗПФУР. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Спорното в процеса е дали сключеният между страните договор по отношение на
неговите компоненти и договорки – за лихви не са отклоняват от законовите
изисквания на разпоредбите на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, доколкото процесният договор, чиято
правна регламентация относно условията и начина на сключването им е в ЗПФУК, са
и потребителски договори, подчинени на императивните норми на ЗЗП и ЗПК.
Съдът
е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни и нищожни клаузи в
договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за
потребителски кредит. Това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната
процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите.
В
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК са изчерпателно изброени
задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Клаузите от процесния
договор относно Годишен лихвен процент /ГЛП/ и Годишен процент на
разходите /ГПР/ съдът намира за нищожни на основание чл. 21 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП по
следните съображения :
Съгласно чл.11 ал.1 т.9 и
10 от ЗПК, задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР
и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49.65 %, а ГЛП е в размер
на 41 %. В тази връзка съдебната практика трайно приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка предвиждаща възнаградителна лихва
надвишаваща трикратния размер на законната лихва /реш. №906/30.12.04 г. по гр.
д. №1106/03 г. ; реш. № 1270/09.01.09 г. по гр. д. № 5093/07 г.; реш.
378/18.05.06 г. по гр. д. № 315/05 г. Следователно при преценка съответствието
на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид
съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и
законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен. Така при сключване на
договора размерът на законната лихва е 10%. Следователно реално договорената с
процесния договор възнаградителна лихва е с близо четири
пъти по-висок от размера на законната лихва. С оглед на изложеното,
съдът намира, че уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна.
Ищецът, който носи
доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства, от които да се
установи, че уговорките по договора за потребителски кредит са постигнати в
момента на сключване на договора и че ответникът е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, поради което съдът намира, че постигнатите по договора
уговорки не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително,
представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, заемателят
като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Съдът намира, че следва да отбележи,
че Договор за потребителски кредит №***г., е недействителен, поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не е налице ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР /.
С оглед на горното, следва да се
посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в
посочената величина /представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита /
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.
Съдът намира, че Договор за потребителски кредит „BestCredit
на вноски №***/***г. е нарушена и разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от ЗПК, която предвижда всички
елементи на общите условия да се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12. В случая без да са необходими специални знания
съдебния състав констатира, че информацията, с която са изписани общите условия,
представени по делото и находящи се на лист 17 - 20 от делото са изписани на
шрифт по-малък от 12.
Както бе посочено по-горе, тъй като не е спазено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен, на осн. чл. 22, ал. 1 от ЗПК, при което и на
основание чл. 23 от ЗПК потребителят следва
да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва и други разходи
по кредита.
Предвид
гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск от „Б.Ф.“ ООД срещу С.Д.М. с правно основание
чл.422 за основателен и доказан и следва да бъде уважен частично за
претендираната главница в размер на 1 989.83 лева. Претенциите за мораторна лихва и
възнаградителна лихва следва да бъдат отхвърлени като неоснователни
По отношение на претендираните от
ищеца разноски, съдът възприема следното :
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага
разноските.
Съдът намира за основателно искането
на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска както следва: в заповедното производство -
в размер на 322.71 лева, представляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 18.65 лева,
представляващи държавна такса. По делото се претендира адвокатско възнаграждение,
но не е представен документ, че същото е заплатено.
При този изход на делото ответникът също има право да му се
присъдят сторените по делото разноски за заплатено от него адвокатско
възнаграждение на представляващия го адвокат съразмерно с отхвърлената част от
исковете (чл. 78, ал. 3 от ГПК) в размер на 117.27
лева.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която
е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най –
късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В
противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай и двете страни са представили списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422
от ГПК по отношение на С.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, съществуването на
вземането на „Б.Ф.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от П.С.Д. и М.П.В. – Д., за сумата 1 989.83 лева главница по договор за„BestCredit на
вноски №***/***г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
27.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за 402,75 лева договорна лихва за периода от 27.11.2018г. до 15.10.2019г., 206,97 лева. мораторна лихва за периода от
11.12.2018г. до 12.03.2020г., като неоснователни, за които вземания е
издадена заповед №481/28.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по частно гражданско дело №902/2020г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА
С.Д.М., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „„Б.Ф.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от П.С.Д. и М.П.В. – Д., сумата от 322.71 лева,
представляваща направени по частно гражданско дело № 902/2020 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА
С.Д.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „„Б.Ф.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.С.Д. и М.П.В. – Д., сумата
от 18.65 лева, представляващи направени по настоящото делото разноски.
ОСЪЖДА
„Б.Ф.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.С.Д. и М.П.В. – Д.
да заплати на С.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 117.27 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: