Решение по дело №3385/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 120
Дата: 15 януари 2020 г. (в сила от 18 май 2020 г.)
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20197180703385
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 120/15.1.2020г.

гр. Пловдив, 15.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, пети състав, в открито заседание на 19,12,2019 година  в състав

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

и секретар В. К.,   като разгледа докладваното от председателя АД №3385 по описа за 2019г. на Административен съд – Пловдив, намира за установено следното:

Производството е по реда на  чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДП.

Жалбоподателят – Р.С.Ж., ЕГН ********** , чрез адв.С.К. обжалва  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1030-001531 от 29.10.2019 г. на ОД на МВР Пловдив, с която се налага  принудителна административна мярка по чл.171, т.2А Б.А ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети документи: СРМПС № 91065720607 и 2 бр.рег.табели  с номера ***.

В жалбата, както и в оз. адв. К.  твърди,  че доверителят му управлява МПС като  притежава съответната категория за това, тъй като видно от представените писмени доказателства той притежава автомобил с тегло 3.5 тона и 8 места за пътници и притежава категория В. Видно от удостоверението за технически преглед автомобила притежава хомологация, т.е сертифициране категория N 1, това са именно автомобили до 3.5 тона. Към момента на закупуване автомобила е бил с изменена конструкция и олекотен, т.е. 3.5 тона, което е видно от документа за максималното му тегло на л.19.  и валидността на английския му технически преглед изтича на 25.01.2020 г.  Претендира и съдебни  разноски.

Ответникът - НАЧАЛНИК СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР – гр. Пловдив  изразява становище  / л. 24/ по неоснователност на подадената жалба. Твърди се , че компетентен орган,  да се произнесе по извършено изменение в конструкцията на МПС или издадени технически документи от друга страна в ЕС, на територията на РБ е ИА „Автомобилна администрация“, след което промяната се официализира с издаването на ново СРМПС. Такова в случая не е издавано, видно от представеното английско СРМПС, предназначено за превоз на седящи пътници – 17 лица. В представените копия от технически документи, за които се твърди, че са издавани преди закупуване на автомобила от жалбоподателя, няма данни за промяна броя на седящите места от 17 ,  на не повече от 8 + 1.     Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, първото условие за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС а в случая притежаваното от жалбоподателя СУМПС е валидно за категория В – моторни превозни средства с допустима максимална маса, до 3500 кг., проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача, съгласно чл.149, т.б от ЗДвП.

Окръжна прокуратура Пловдив – редовно призована, не встъпва в процеса.

По допустимостта на жалбата  - видно от разписката към процесната заповед /л. 5/ същата е получена лично от жалбоподателя на 31,10,2019г., поради което предвид подаването й на 04,11,2019г. пред административния орган  в законоустановения 14-дневен срок, от лице, което има правен интерес да направи това. Предвид на това, жалбата следва да се приеме за процесуално  допустима.

Административен съд - Пловдив, в настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

Процесната Заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание  чл.171, т.2А от ЗДвП от Началник група към ОД на МВР сектор „Пътна полиция” Пловдив, след като е установено , че на 29,10,2019г.в гр. Пловдив Р.Ж. е управлявал МПС – автобус марка Мерцедес  Спринтер  с рег. № ***.

Не се спори от страните че жалбоподателят притежава свидетелство за правоуправление на МПС категории „В,А,М“.

В хода на съдебното производство към доказателствения материал се приобщиха   и изпратените от ответника доказателства / л. 24-42/  т.е.  ЗППАМ № 19-1030-001531/29.10.2019 г. – в оригинал, издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив на основание чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП, заверено копие от АУАН № АА/2159667/29.10.2019 г., молба от жалбоподателя, ведно с приложените към нея копия от технически документи, копие на английско СРМПС, справка за нарушител, заверени копия от заповеди № 317з-391/06.02.2017 г. на Директор ОДМВР-Пловдив, № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министър на вътрешните работи и № 8121К-5154/ 02.06.2017 г. за преназначаване на държавни служители на ръководни длъжности в МВР на министър на вътрешните работи

В последното оз.  адв.К.  представя фактура в оригинал и в превод на български за употребяван автомобил, която е приложена и в админ.преписка , като твърди , че в сега представената е налице отметка –горе в ляво , че е налице ръкописен текст „ Да се свали седалка ,  клиентът е поискал 9 места , осем отзад“.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Страните нямат спор по фактите, които са установени по непротиворечив и категоричен начин и се признават от страна на жалбоподателя, доколкото в жалбата не са направени никакви оспорвания относно установените факти.

Не се спори от страните че жалбоподателя е закупил  от Англия през 2019г. процесното МПС –микробус Мерцедес , както и че той притежава свидетелство за правоуправление на МПС категории „В,А,М“. .

Спорът между страните е относно правилното приложение на материалния закон и конкретно управлявал ли е жалбоподателят процесното МПС с категория „В“ и каква категория е необходима за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. В настоящия случай, жалбоподателят не оспорва факта, че на датата на проверката е  управлявал  микробус Мерцедес , със свидетелство за правоуправление на МПС категории „В,А,М“.

Съгласно непротиворечивата практика на ВАС доказателствата и фактите по делото следва да се обсъждат , към момента на установяване на нарушението , в случая към момента на издаване на  процесната Заповед за прилагане на административна мярка  и към момента на установяване на нарушението , т.е. към 29.10.2019 г.

Законодателят в чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е предвидил че  за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Валидността му следва да се преценява както за категориите за които се отнася , така и за срока му на валидност- т.е. докога то важи и е годно.

Същевременно законодателят е предвидил в чл. 171, т.2а от с.з. , че следва да се прекрати регистрацията на пътно превозно средство което се  управлява от неправоспособен водач.

В случая жалбоподателя подкрепя своите твърдения с представените от него писмени доказателства , на английски език , представени в превод на български. Към момента на закупуване автомобила е бил с изменена конструкция и олекотен, т.е. 3.5 тона, което е видно от документа за максималното му тегло на л.19.  и валидността на английския му технически преглед изтича на 25.01.2020 г. 

В последното оз. Адв. К.  представи  фактура в превод / л. 47-48/ ,  като твърди ,  че в нея  е налице , горе в ляво , ръкописен текст „ Да се свали седалка ,  клиентът е поискал 9 места , осем отзад“. Пояснява , че в първоначалния превод  на фактурата / л. 18/ преводача не е извършил превод на тая отметка.

Съдът обсъди и приложеното на л. 32-33 доказателство в което се твърди че минибуса е с намалено тегло на 3500 кг. , към 04,06,2019г.  От цитираното доказателство не става ясно колко е било теглото на буса , преди промяната , какво е премахнато , с какви килограми е било премахнатото оборудване и как се е получила цифрата от 3500кг. Съдът не кредитира  горното доказателство съобразно становището на ответника, че  процесния минибус е с 17места и тежи повече от 3500 кг.

Не е имало пречка жалбоподателя със специални знания в настоящия съдебен процес да установи точно колко тежи процесното МПС, но това не е сторено. Съдът взема предвид факта и че защитната позиция на жалбоподателя се гради само и единствено върху съдържанието на представени от него документи , в превод.

Съдът счита ,  че установеното от ответника в оспорената ПАМ не е оборено в настоящото съдебно производство , поради което следва жалбата като неоснователна да се отхвърли.

Мотивиран от гореизложеното   Съдът

Р    Е    Ш    И    :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Р.С.Ж., ЕГН ********** *** срещу  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1030-001531 от 29.10.2019 г. на ОД на МВР Пловдив, с която се налага  принудителна административна мярка по чл.171, т.2А Б.А ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети документи: СРМПС № 91065720607 и 2 бр.рег.табели  с номера ***.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният  административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                      Административен съдия :