Решение по дело №114/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 260003
Дата: 24 август 2020 г.
Съдия: Йордан Павлов Иванов
Дело: 20203500600114
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 260003                            24.08.2020 година                  град Търговище

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Търговищки окръжен съд                                  наказателно отделение

На деветнадесети август                      две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОНКА ЯНКОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  МИРОСЛАВ МИТЕВ

                                                                     Й. ИВАНОВ

         Секретар:  Ж. Христова

            Прокурор: Др. Сяров

            Като разгледа докладваното от съдия Й. Иванов

            ВНОХД № 114 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.  313 и  сл.  от НПК.

            Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от адв. Й.К.  от ТАК –защитник на А.П.Т. ***, срещу присъда № 13/18.05.2020 год., постановена по НОХД № 1043/2019 год. по описа на ТРС, с която подс. А.Т. е бил признат за виновен в това, че на 06.11.2019 год. в гр. Търговище държал акцизни стоки без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.28, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия и чл.2 т.2, чл.12, ал.1, чл.64, ал.4 и чл.100, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, а имено 6, 045 кг насипен тютюн за пушене на стойност 1 803.43, и стойност на дължимия акциз в размер на 918.84 лв. като случая не е маловажен, поради което и на основание чл.234, ал.1 пр.2 във вр. с чл.55, ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание Четири месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим.

            На основание чл.234, ал.5 от НК съдът е отнел в полза на държавата вещественото доказателство и се е произнесъл по разноските по делото.

            В жалбата си, която е бланкетна, адвокат К. счита постановената присъда за неправилна и необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Моли въззивната инстанция да направи самостоятелен анализ на доказателственият материал,  и след като се убеди в основателността на жалбата, присъдата да бъде отменена, като подсъдимия бъде признат за невиновен и оправдан. Алтернативно се моли, да се намали наказанието към абсолютния минимум. До даване на ход на съдебното следствие пред въззивната инстанция в срока по чл.320, ал.4 от НПК същата не бе допълнена.

            В съдебно заседание под. Т. редовно призован се явява. Лично и чрез адвокат К. поддържа жалбата на адвоката си. Адв. К. посочва, че след като се е запознал с мотивите към присъдата на първоинстанционния акт, счита, че съдът е изложил правилно и законосъобразно фактическата обстановка, и обективната страна на престъплението. Единственото възражение от така изложената фактическата обстановка е относно субективната страна на престъплението. Счита, че неправилно съдът е използвал данните от обясненията, дадени от подсъдимия на ДП. Посочва, че съдът неправилно е използвал и част от данните, отнасящи до същите обстоятелства, относно показанията на свидетелите, които са митнически служители. Според защита, тези показания възпроизвеждали самопризнания, направени още в хода на самата проверка. Твърди се, че подзащитният му не е знаел, че този тютюна е без бандерол. Моли за неговото оправдаване, поради липса на субективна страна на извършеното престъпление. Алтернативно навежда доводи относно намаляване на наказанието около абсолютния минимум.

             Представителят на Окръжна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, а присъдата като правилна и законосъобразна предлага да бъде потвърдена.

Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата, и изцяло правилността на обжалваната присъда, по реда на чл.314, ал.1 от НПК, констатира следното:

            РС е приел следната фактическа обстановка: В началото на месец ноември 2019 год. подс. Т. решил да си закупи по евтин тютюн за пушене. Провел телефонен разговор с непознато лице, като поискал да закупи 6 кг тютюнопушене. Уговорили се, че тютюна ще бъде без бандерол, но с добро качество. На 06.11.2019 год. поръчания тютюн бил доставен в офис на куриерска фирма в гр. Търговище. На същата дата Т. отишъл до офиса на куриерската фирма, откъдето получил два пакета и заплатил чрез наложен платеж сумата от 211.60 лева съобразно предварително уговорената по телефона цена. После отишъл до автомобила си „Опел“ с рег. № Т 91 94 ТН, който бел паркиран на ул. „П. Гаргановски“ и върху капака разпечатал двата пакета, за да провери съдържанието им. Подсъдимият се уверил, че във всеки от пакетите има по три прозрачни полиетиленови пакетчета, всяко от което съдържало по 1 кг ситно нарязан тютюн за пушене без бандеролен стикер. В този момент на същото място дошли служители на Агенция „Митници“  св. Ж. и А., които констатирали горното. Пред тях подс. Т. разказал как се сдобил с държаното от него количество тютюн за пушен без бандеролен стикер. Подс. предал с протокол за доброволно предаване горното количество тютюн. Тютюна бил измерен и се установило, че общата маса е 6 045 кг.

            При извършената експертиза се установило, че предаденото количество е годно за консумация – пушене без допълнителна индустриална обработка. Тези продукти попадат в обхвата дефинирани като акцизни стоки – тютюневи изделия по см. на чл.12, ал.1 т.1 от ЗАДС.

            Съгласно заключението на икономическата експертиза общата продажна стойност на нарязания тютюн за пушене е с общо тегло 6 045 гр. е в размер на 1 803, 43 лева, при цена от 298.33 лв. за килограм. Дължимия акциз е 9 18.84 лева.

            Настоящият състав счита, че първостепенния съд на базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства, и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи касателно обстоятелството, че  е доказано по един безспорен и категоричен начин от субективна и обективна страна, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен. Всички доказателства са анализирани от първоинстанционният съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата са изложени подробни съображения относно кредитирането на  гласните и писмени доказателства. Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно, и фактическата обстановка на деянието е очертана в нужния обем. Въззивната инстанция изцяло възприема аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тези разпити, приетите експертизи, и приобщените чрез прочитане писмени доказателства.

            Търговищкият  окръжен съд, извърши на основание чл.13, 14, 18 и 107, ал.3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство.

            Следва да се посочи, че приетата от първата инстанция фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато се изразява съгласие с доказателственият анализ, направен от преходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста ( решение № 181/12 г. на ВКС І н.о.; решение № 372/2012 год. на ВКС ІІІ н.о.; решение № 513/2013 од. на ВКС І н.о.; решение № 371/2016 год. на ВКС ІІІ н.о.).

            Възражението от страна на защитата, че съдът е кредитирал показанията на свидетелите, които те са възприели от самопризнанията на подс. още преди да е бил привлечен като обвиняем е неоснователно.  

            В разпита на св. М. Ж. проведен на 07.11.2019 год. пред орган на ДП, същият е посочил, че подсъдимия при проведената беседа, и в писменото си обяснения е заявил, че си е поръчал тютюн без бандерол. Тези показания не са били приобщени чрез прочитане при съдебно разглеждане на делото.  От друга страна не би следвало и да се ценят, като настоящия състав напълно споделя възраженията на защитата в тази насока. Когато на въззивника в настоящата инстанция Т., са снети писмени обяснения, същият е било заподозряно лице, заподозряно за извършване на престъпление. Всеки контакт между лице със такъв статут, и полицията или митнически служител, който има полицейски функции е официален контакт. Константната съдебна практика е единодушна относно това, че беседите, проведени от полицейските служители (или други органи с полицейски функции), проведени със заподозрени или задържани лица, не е доказателствено средство за установяване на релевантни факти. Виж Решение № 591 от 13.01.2014 год. на ВКС по н.д. № 1902/2013 год. І н.о.; Решение № 215/08.11.2018 год. на ВКС по н.д. № 761/2018 год. на ІІ н.о.; Решение № 290/2016 год. на ВКС по н.д. № 956/2016 год. на ІІ н.о.; Решение № 26/23.03.2018 год. по н.д. № 1011/2017 год. на ВКС на ІІІ н.о.; Решение № 42/20.03.2018 год. по н.д. № 25/2018 год. на ІІ н.о. Също и делото Д.М. срещу България, жалба № 374/2009 год. на ЕСПЧ и Tiarenko v. Ukraine, жалба № 31720/2002 год. на ЕСПЧ.  

            В разпита на св. Андреев пред съда същият е заявил, че при проверката подс. е заявил, че „тютюнът е без бандерол“ (л.66 от нохд). Следва да се посочи, че е законосъобразно да бъдат разпитани полицейските служители ( служители, които имат полицейски функции) затова, при какви обстоятелства са извършили проверка, какво са установили, и какви изявления е направил проверявания. Тези показания обаче следва да бъдат проверени, дали се подкрепят от другите доказателства по делото. В случая те се подкрепят от саморъчното написано от Т. в протокола за доброволно предаване. Това е така, тъй като при проверката лицето, което се проверява все още няма статут на заподозряно лице. Едва след отвеждането му в полицията, или при снемане на обяснения на място, или задържането му, следва да се счита, че това лице е заподозряно, т.е. има наличие на официален контакт между него и полицейските служители ( лицата, които имат полицейски функции).

            Единственото възражение от страна на защитата, както се посочи по-горе е наличието на субективната страна на престъплението. Тоест дали подс. е знаел, че процесното количество е без бандерол, и оспорване на приетото за доказано от субективна страна от страна на първата инстанция.

            Първата инстанция се е позовала на писмени волеизявление на подс. Т. в Протокола за доброволно предаване. Няма спор относно това, че само доказателства събрани по начин и средства, предвидени в НПК са годни да послужат за изясняване на фактите подлежащи за доказване. Видно от приложения протокол за доброволно предаване ( л.14 от ДП) същият е бил съставен преди образуването на самото ДП ( което е станало с първото действие по разследването с разпита на свидетел М. Ж. ). Протокола за доброволно предаване е писмено доказателство. Като такова той се цени наред с другите доказателства по делото. По своята същност този протокол е вид „разписка“, с което едно лице ( бил той обвиняем, свидетел, заподозрян, случаен гражданин и т.н) предава на полицейски служител ( в случая митнически инспектор) вещ, документ или др. Особеното в този протокол е писменото изявление на предаващият, който посочва при какви обстоятелства е намерил ( получил) тази вещ, и за какво се предава тази вещ. Този протокол служи именно с удостоверителна цел, като доказателство, че дадено лице е предало дадена вещ и кой я е получил. След като Протокола за предаване е писмено доказателство, и няма определена форма и съдържание, което да бъде изрично посочено в НПК ( каквито са другите процесуални протоколи за оглед на произшествие, за претърсване и изземване и др., които имат задължителни реквизити, и задължително участие на поемни лица), то при протокола за доброволно предаване не важи изискванията на чл.131 от НПК. За разлика от беседата, и писменото обяснение, което е направено пред полицейски служител, за които е недопустимо да бъдат приобщени като доказателство по делото, то няма никаква процесуална пречка да бъдат разпитани лицата, които са присъствали при предаването на вещите, и съставяне на Протокола за доброволно предаване, както и това дали лицето, което е предало вещите доброволно, и саморъчно написал обясненията за произхода на тези вещи. Писменото изявление на предаващия вещите е годно писмено доказателство, което като такова може да се доказва по предвидения от НПК ред ( чрез експертиза при оспорване, разпит на свидетели и т.н.). Не могат да се използват изявления на обвиняемия ( заподозрения) в негодни процесуални действия. Но могат, и следва да се използват, при съставен ПДП, защото той не обективира действия по НПК. Той представлява действия по предаване и приемане, с посочване на начина, произхода и какво знае предаващия за тези вещи. След като това писмено волеизявление на лицето ( в случая възз. Т.) не е оспорено, включително, и че подписа е негов, т.е. документа е истински, то тогава правилно и законосъобразно съдът го е обсъдил в мотивите си, при обсъждане на субективната страна на престъплението. В ПДП както е посочил РС възз. е написал - „знам, че 6 пакета са без бандерол“.

            В разпита си пред първата инстанция Т. е заявил: - „Признавам се за виновен. Вярно е всичко описано в ОА“ (л.65 от нохд). По нататък в обясненията си посочва, че не е знаел, че тютюна трябва да има бандерол. Това негово твърдение се опровергава от обяснения му по надолу, а именно, че си е купувал и друг път пакетчета с тютюн, като тези пакетчета са имали бандерол. От тези обяснение може да се направи извод, че Т. е знаел, че тютюна следва да има бандерол, знаел е цената на такъв тютюн, и е поръчал и закупил тютюн на значително по-ниска цена, съзнавайки, че такъв тютюн е бил без бандерол, което се и доказва от саморъчното написано  в Протокола за доброволно предаване.

            От всичко така посочено настоящата инстанция счита, че правилно и законосъобразно РС е приел, че е доказано от субективна страна престъплението, което е извършено при пряк умисъл.

            По отношение на наложеното наказание: първостепенния съд е наложил на възз. Т. наказание при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК, в размер на Четири месеца ЛС. За да определи това наказание, съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства, направените самопризнания, оказаното съдействие при разследването, изразеното съжаление, мотивът за извършване на деянието – недоброто материално положение, това, че тютюнът е бил предназначен не само за него, а и за негови приятели. Настоящият въззивен състав, също счита, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, и правилно е приложен чл.55 от НК. По отношение на наложеното наказание, въззивната инстанция счита, че решаващия съд е бил прекалено либерален. Видно от санкционната част на чл.234, ал.1 от НК е предвидено наказание от една до шест години ЛС. При отчитане и на обстоятелството, че въззивника е бил осъждан, не е реабилитиран, този размер от Четири месеца ЛС, се явява несъразмерен с тежестта на извършеното. С оглед на това, че няма протест, въззивната инстанция не може да коригира размера на наложеното наказание. Съдът е приложил и разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, като не му е наложил кумулативното наказание „глоба“, като е изложил мотиви затова, мотиви, които настоящата инстанция споделя. Правилно и законосъобразно първата инстанция е определила, че наложеното наказание следва да се изтърпи ефективно, тъй като Т. е осъждан, и не е реабилитиран, т.е. липсва възможност за отлагане на наложеното наказание при условията на чл.66, ал.1 от НК.

            По отношение на алтернативно искане от страна на защитата на намаляване на наложеното наказание, настоящата инстанция счета, че не е основателно предвид изложеното по-горе.  

            Предвид горното настоящата инстанция счита, че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.

            При служебната проверка на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, настоящата инстанция  счита, че не са налице основания, налагащи  отменяване или изменяване на обжалваната присъда.

Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, съдът

Р  Е  Ш  И:

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 13/18.05.2020 год. постановена по НОХД № 1043/2019 год. по описа на РС – Търговище, като ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                   2.