Р Е Ш Е Н И Е
№ 262248
гр. Пловдив, 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 7102 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
С.К.Т. е предявил срещу „Еконт Експрес“ ООД обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове, както следва: 1) за заплащане на положен от ищеца извънреден
труд в периода от м. април 2016 г. до м. октомври 2016г. в размер на 1811, 36 лева - правно основание чл.
262, ал. 1 КТ; 2) ) за заплащане на положен от ищеца извънреден труд в периода
от м. декември 2016 г. до м. декември 2018г. в размер на 1778, 07 лева, предявен
частично от претенция в общ размер от 5926, 90 лв. - правно основание чл.
262, ал. 1 КТ; 3) за заплащане на трудово възнаграждение за м. септември 2018г.
в размер на 200 лв., предявен частично от
претенция в общ размер от 780 лв.- правно основание чл. 128, т. 2 КТ; 4 ) за
заплащане на възнаграждение през времето, през което ищецът е ползвал платен
годишен отпуск за 1 ден през 2017г. и за 20 дни през 2018г. в размер на 200 лв., предявен частично от претенция
в общ размер от 780 лв.- правно основание чл. 177, ал. 1 КТ; 5 ) за заплащане на трудово възнаграждение за м.
ноември 2018г. в размер на 1010, 57 лв.,
предявен частично от претенция в общ размер от 1997 лв.- правно основание
чл. 128, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху горепосочените вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 07.05.2019г./ до
окончателното им погашение ( горепосочените
суми са описани съобразно заявеното от ищеца в уточняваща молба от
18.06.2019г.- т. 1, л. 24- 29 от делото, в която е посочил, че претендира сума
в общ размер от 5000 лв. и която е обособил по пера ).
В исковата молба се излагат съображения,
че между страните е действало валидно трудово правоотношение в периода 06.07.2015г.-
07.03.2019г. като мястото на работа на ищеца е било в офис на ответното
дружество в гр. ***. Първоначално, ищецът е полагал труд при четиричасов
работен ден, като в последващи споразумения към трудовия договор в преминал на
осемчасов работен ден. Поддържа, че въпреки така установеното работно време,
работата на ищеца е изисквала почти ежедневно да остава да работи извън
границите на установеното работно време, да полага труд през почивни дни и
официални празници. Сочи, че е полагал и нощен труд, който също не му е
заплащан от работодателя. Изтъква, че работодателят не само е знаел за всички
положени часове извънреден труд, но и сам в разпоредил това. Ищецът сочи и че
освен незаплатените часове положен извънреден труд, работодателят неправилно е начислявал
дължимото му трудово възнаграждение за м.09. 2018г. и м. 11.2018г. Ищецът е
отправил покана до работодателя да му заплати всички дължими суми, но погашение
не е последвало. Предвид това, работникът е прекратил едностранно трудовото
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Съобразно изложеното,
претендират се процесните суми. Претендират се и сторените разноски в
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор на искова молба от „Еконт Експрес” ООД. Излагат се съображения, в насока
неоснователност на процесните претенции. Не се оспорва фактът, че между
страните е съществувало трудово правоотношение. Твърди се, че ищецът е полагал
труд съобразно утвърдените графици, при сумирано изчисляване на работното време
като при наличие на положен извънреден или нощен труд, същият е бил заплащан
своевременно. Поддържа се, че редовно е било заплащано и дължимото на ищеца
трудово възнаграждение. Акцентира се върху обстоятелството, че през
времетраенето на трудовия договор, на работника му е била предоставена цялата
нужна информация, свързана с продължителността на работното време и начина, по
който се изчислява и формира трудовото му възнаграждение. Предвид изложеното,
моли се така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се и сторените
разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита
за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от
приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между тях е
съществувало валидно учредено трудово правоотношение по силата на Трудов
договор № ****/ **** и допълнителните споразумения към него / т. 1, л. 6- 9 /.
През процесния период, ищецът е заемал длъжност „****, **** и ***“ при 8- часов
работен ден и сумирано изчисляване на работното време.
По делото, в качеството на свидетел е
разпитано лицето **** / т. 2, л. 527- 528/. От показанията на свидетеля се
установява, че в периода 2015г.- 2019г. е работил на длъжност идентична с тази
на ищеца. Ищецът и свидетелят са полагали заедно труд и в една от определените
им работни смени. Изтъква, че се е работило на три смени, като на ден се е
случвало служителите да обработят и 30 000 пратки. Свидетелят поддържа, че
при този обем от работа, служителите на ответното дружество се е налагало да
остават извън работно време и да полагат извънреден труд. Твърди и че прекият
им ръководител е знаел за това, както и че официалният график на смените се е
различавал от това, което действително са заработвали служителите. Сочи, че всеки
служител на ответното дружество е разполагал с индивидуален номер, с който е
влизал в електронната система на „Еконт Експрес“ , за да обработва пратките.
Предвид това, то може да се проследи кога и колко пратки е обработил.
Съдът счита, че казаното от свидетеля,
макар и правдиво, не носи релевантна за настоящото производство информация.
Свидетелят е допуснат на ищеца, с цел да установи дните и часовете, през които
ищецът е полагал извънреден труд, който твърди да не му е заплатен. В
изложеното от свидетеля обаче, не е налице каквато и да било конкретика по този
въпрос. Свидетелят единствено посочва, че ищецът би трябвало да е полагал
извънреден труд, с цел да успее да обработи всички пратки, които постъпват в
офиса на дружеството („Няма как да
свършим работата без да работим извънредно“- т. 2, л. 527 гръб). Свидетелят не посочва и един конкретен ден
или период, в който да е възприел ищецът да е останал на работа след края на
работното време, а в рамките на своя разпит борави единствено с твърде абстрактни
фрази ( „Повечето пъти започвахме по
–рано и свършвахме по- късно..“ ). Не посочва и колко часа след края на
работното време ищецът е полагал извънреден труд и в какво се е изразявал той.
Това са обстоятелства от съществено значение, доколкото ответната страна не
оспорва факта, че се е случвало ответникът да полага извънреден труд, който
обаче му е заплащан своевременно ( това е факт, който се установява и от
приетата по делото повторна ССчЕ, изготвена от **** С., което заключение ще
бъде коментирано по- долу). В рамките на настоящото производство, ищецът
претендира, че е полагал извънреден труд в размер по- голям от признатото от
работодателя, но както вече бе посочено, разпитаният свидетел не поднася
конкретика и релевантна информация досежно периода и часовете, в които се
твърди ищецът да е работил извънредно.
По делото е изготвена съдебно счетоводна
експертиза от *** С. / т. 2, л. 552- 554 /. Посоченото заключение не следва да
бъде кредитирано, доколкото **** не отговаря на всички поставени въпроси и не е
обследвал целия процесен период ( задълбочено е коментиран единствено м.
11.2018г. ).
По делото е изготвена повторна ССчЕ от
вещо лице С. / т. 2, л. 769- 784 /, в която експертът подробно е обследвал
всички приети по делото доказателствени материали ( представени на хартиен и
оптичен носител ), както и е осъществена справка в електронната система на
ответното дружество. Вещото лице е посочило, че за процесния период от м.
04.2016г. до м.12.2018г. на ищеца са му начислени възнаграждения за положен
труд в общ брутен размер от 73 555, 96 лв. Дължимият нетен размер е
57 532, 18 лв. За процесния период, експертът е заключил, че на ищеца му е
изплатена сума в общ размер от 57 444, 09 лв. Тоест, съпоставяйки двете
величини, вещото лице е дало заключение, че за процесния период, на ищеца е
останало незаплатено трудово възнаграждение ( включително за извънреден и нощен
труд ) в размер от 88, 09 лв. ( т. 2, л. 773 ). Съвсем прецизно, експертът е
онагледил в табличен вид отработените от ищеца часове, включително и такива за
извънреден труд ( т. 2, л. 772 ).
Що се касае до установяването на
твърдените от ищеца допълнителни часове положен извънреден труд, вещото лице е
посочило, че те не могат да бъдат установени по методиката, предложена от ищеца
( т. 2, л. 774 ). В заключението е посочено, че представените отчети и приемо-
предавателни протоколи са изготвени от името на ищеца за сравнително кратък
период от време през всеки един работен ден и ако се вземат предвид, то ищецът дори
не би покрил ежедневното си работно време по график. Нещо повече- в открито
съдебно заседание, проведено на 20.05.2021г. / т. 2, л. 786 гръб/, вещото лице
съвсем подробно обяснява, че ако се осъществят изчисления на база на
предложеното от ищеца ( като се вземат предвид обработените пратки от ищеца
чрез баркод четец), то би се получил резултат, при който през всеки работен
ден, ищецът е полагал труд не повече от един- два часа. Тоест, ищецът не само
не би работил извънредно, но дори не би полагал труд през времетраенето на
пълния си работен ден. Допълнително, при защита на заключението, вещото лице
пояснява и че ответното дружество е заплатило на ищеца всички начислени суми за
положен труд, с изключение на посочените в експертизата 88, 09 лв. Впечатление оставя
и фактът, че вещото лице е констатирало, че ответното дружество дори е
начислявало повече възнаграждение за положен извънреден и нощен труд, отколкото
се следва на ищеца ( т. 2, л. 786 гръб- „Те
са му изплатили повече пари отколкото му се следват за извънреден труд“. ).
Съдът кредитира в цялост заключението на
вещото лице по изготвената повторна ССчЕ и допълнителните разяснения, дадени в
ОСЗ от 20.05.2021г., като счита същите за обективни и отговарящи на поставените
задачи.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна
страна следното:
По
исковете с правно основание чл. 262, ал. 1 КТ:
Съдът счита за нужно да посочи, че двата
иска с правно основание чл. 262, ал. 1 КТ за периода от м. април 2016 г. до м.
октомври 2016г. в размер на 1811, 36 лева и
от м. декември 2016 г. до м. декември 2018г. в размер на 1778, 07 лева,
предявен частично от претенция в общ размер от 5926, 90 лв. следва да бъдат
разгледани съвместно, доколкото предметът на доказване е идентичен.
Принципът, установен с Кодекса на труда
е положеният извънреден труд да се заплаща с установено по императивен начин
диференцирано заплащане съгласно разпоредбите на чл. 262 и чл. 263 КТ. За
положения извънреден труд работодателят дължи заплащане на увеличено трудово
възнаграждение независимо дали е водил специална книга за отчитане на
извънредния труд и независимо дали е издал специална заповед, с която да
възложи на работника полагането на извънредния труд. Доказването на извънредния
труд в рамките на съдебното производство се извършва с всички доказателствени
средства – писмени, гласни /свидетелски показания/, заключения на вещи лица и
др. Доказването на периода/ часовете положен извънреден труд е в тежест на
ищеца- работник. В рамките на настоящото производство, ищецът не успя при
условията на пълно и главно доказване да установи твърдените от него часове
положен извънреден труд, над тези, за които работодателят вече му е заплатил възнаграждение.
Вече бе коментирано, че св. Димитров не носи релевантна информация в тази
насока, тъй като не борави с каквато и да било конкретика досежно часовете
извънреден труд и периода, за който се твърди да е полаган. Положеният
извънреден труд не се установява и посредством представените от ищеца
разпечатки за обработени от ищеца пратки. В тази връзка, вещо лице С. съвсем
подробно разясни, че ползването на тези разпечатки не би довело до заключение
за наличието на положен и незаплатен извънреден труд, а дори напротив- би се
стигнало да заключение, че ищецът не е полагал труд през пълните 8 часа от
установеното си работно време. Още повече, че експертът е установил и че
ответното дружество е заплащало дори повече възнаграждения за положен
извънреден и нощен труд от ищеца, отколкото му се следва.
Предвид изложеното, то исковете с правно
основание чл. 262, ал. 1 КТ за заплащане на положен от ищеца извънреден труд в
периода от м. април 2016 г. до м. октомври 2016г. в размер на 1811, 36 лева и за заплащане на положен
от ищеца извънреден труд в периода от м. декември 2016 г. до м. декември 2018г.
в размер на 1778, 07 лева, предявен частично от претенция в общ
размер от 5926, 90 лв., следва да бъдат отхвърлени като неоснователи.
По
исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Двата иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ също
следва да бъдат коментирани съвместно, доколкото предметът на доказване е
идентичен ( макар и претенцията за м. 11.2018г. да е формулирана като частичен
иск ).
По делото се установи съществуването на трудово
правоотношение между страните през процесния период. В приложение на
установената от чл. 8, ал. 2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване
от страна на ответника, съдът приема, че за същия период ищецът е изпълнявал
добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира
работна сила. Следователно, за същия период за работодателя са възникнали
задълженията по чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ да начислява и заплаща уговореното
възнаграждение за извършената работа.
От приетото по делото заключение по изготвената
повторна ССчЕ се изяснява, че в периода от м.04.2016г. до м. 02.2019г. на ищеца
са му изплатени всички дължими суми за трудово възнаграждение, с изключение на
88, 09 лв. ( т. 2, л. 773 ). Вещото лице не е посочило дали този остатък е за
един конкретен месец или е натрупан остатък за плащане в продължение на няколко
месеца. Този пропуск обаче, не се отразява на дължимостта на сумата, като
задължението следва да се погаси съобразно поредността, установена в чл. 76 ЗЗД. В конкретения случай, ищецът претендира заплащане на трудово
възнаграждение за м. 09.2018г. и м. 11.2018г. като се установи, че му се дължи
само сумата от 88, 09 лв. Предвид това, съдът счита, че дължимата сума в размер
от 88, 09 лв. следва да бъде насочена за погашение на задължението за заплащане
на трудово възнаграждение за м. 09.2018г. Съобразно изложеното, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 88, 09 лв.,
представляваща трудово възнаграждение за м.09.2018г., като за разликата от тази
сума до размера от 200 лв., предявен
частично от претенция в общ размер от 780 лв., искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде изцяло отхвърлена и претенцията на
ищеца за осъждане на ответника да му заплати трудово възнаграждение за м.
ноември 2018г. в размер на 1010, 57 лв.,
предявен частично от претенция в общ размер от 1997 лв.
Върху уважения размер на претенцията за трудово
възнаграждение се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /07.05.2019г./ до окончателното й погашение.
По
отношение на иска с правно основание чл. 177, ал .1 КТ:
Съобразно нормата на чл. 177, ал. 1 КТ, за времето на
платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя
възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател
среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е
отработил най-малко 10 работни дни. От приетата по делото повторна ССчЕ,
изготвена от вещо лице С. се установи, че всички дължими на ищеца суми са
изплатени с изключение на трудово възнаграждение в размер от 88, 09 лв. ( за
което съдът вече изложи съображения в насока неговата дължимост за м. 09.2018г.
). Предвид това, претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати
възнаграждение през времето, през което ищецът е ползвал платен годишен отпуск
за 1 ден през 2017г. и за 20 дни през 2018г. в размер на 200 лв., предявен частично от претенция в общ размер от 780 лв.,
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По
предварителното изпълнение на решението:
Разпоредбата на чл. 242 ал. 1 от ГПК
предвижда постановяване на предварително изпълнение на решението, когато се
присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. Вземанията по чл. 242 ал. 1 от ГПК, за които е
предвидено предварително изпълнение, са от категория, обезпечаваща посрещане на
ежедневни нужди, свързани с нормалното съществуване на индивида. Именно предвид
това, процесуалният закон разписва, че съдът допуска служебно предварително
изпълнение на решението и това принудително изпълнение не може да бъде спряно
дори и при представено обезпечение за взискателя /Определение № 9 от 2011 г. по ч.гр. д.№ 658/2010 г., Г.К., ІV ГО на ВКС/.
Съобразно гореизложеното, то следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта, с която в полза на ищеца е присъдена на основание чл. 128,
т. 2 КТ сума, представляваща трудово възнаграждение.
По
разноските:
При този изход на спора, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца му се следват разноски, съобразно уважената част от
исковите претенции. По делото са представени доказателства за сторени разноски
от ищеца за процесуално представителство в размер от 1380 лв. Съобразно
уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сума в размер от 24, 31 лв.
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника му се следват разноски, съобразно отхвърлената
част от исковите претенции. По делото са представени доказателства за сторени
разноски от ответника за процесуално представителство в размер от 1440 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сума в размер от 1414, 63 лв.
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 КТ, следва ответникът
да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сума в
размер на 6, 70 лева, представляваща дължима държавна такса по Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и
разноски, съобразно уважената част от исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Еконт Експрес“ ООД, ЕИК ********* да заплати на С.К.Т., ЕГН ********** на основание чл. 128, т. 2 КТ
сума в размер от 88, 09 лв.,
представляваща трудово възнаграждение за м. септември 2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда / 07.05.2019г./ до окончателното й погашение, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 262, ал. 1 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 177, ал. 1 КТ за заплащане на положен
от ищеца извънреден труд в периода от м. април 2016 г. до м. октомври 2016г. в
размер на 1 811, 36 лева; за
заплащане на положен от ищеца извънреден труд в периода от м. декември 2016 г.
до м. декември 2018г. в размер на 1 778,
07 лева, предявен частично от
претенция в общ размер от 5 926, 90 лв.; за заплащане на трудово възнаграждение
за м. септември 2018г. за разликата от
88, 09 лв. до претендирания размер от 200
лв., предявен частично от претенция в общ размер от 780 лв.; за заплащане
на възнаграждение за времето, през което ищецът е ползвал платен годишен отпуск
за 1 ден през 2017г. и за 20 дни през 2018г. в размер на 200 лв., предявен частично от претенция в общ размер от 780
лв; за заплащане на трудово
възнаграждение за м. ноември 2018г. в размер на 1 010, 57 лв., предявен частично от претенция в общ размер от 1 997
лв.
ОСЪЖДА „Еконт Експрес“ ООД, ЕИК ********* да заплати на С.К.Т., ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 24, 31 лв., представляваща сторени разноски в рамките на настоящото
производство, съобразно уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА С.К.Т., ЕГН ********** да заплати на „Еконт Експрес“ ООД, ЕИК ********* на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сума в размер от 1414, 63
лв., представляваща сторени разноски
в рамките на настоящото производство, съобразно отхвърлената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА „Еконт Експрес“ ООД, ЕИК ********* да заплати в полза на Държавата- бюджет
на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 6, 70 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове и разноски.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, с която в полза на ищеца С.К.Т., ЕГН
**********, е присъдена сума, представляваща трудово възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
Частта
на решението, с която е допуснато предварително изпълнение, на основание чл.
244 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок, считано от
връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
Вярно с оригинала.
Е.К.