№ 14860
гр. София, 25.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110103824 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Г. П., чрез адв. Д. М., с която срещу „Ф.Б.“
ЕООД са предявени искове за установяване нищожност на клаузата на чл. 3 от Договор за
предоставяне на гаранция № 4394966, сключен с ответника на 08.02.2022 г. във връзка с
Договор за паричен заем № 4394966/08.02.2022 г., сключен с „И.А.М.“ АД на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД – поради противоречие със закона и поради заобикаляне на закона –
чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – поради
противоречие с добрите нрави.
Ищецът твърди, че на 08.02.2022 г. е сключил с „И.А.М.“ АД Договор за паричен заем №
4394966, по силата на който му е предоставен заем в размер на 1 400 лв. В чл. 2 от договора
страните са се съгласили заемът да бъде върнат на 21 седмични вноски всяка в размер на
75,45 лв. за периода от 15.02.2022 г. до 15.07.2022 г., като са посочени и падежите на всяка
една вноска. Съгласно чл. 2, т. 6 от договора върху ползваната и непогасена част от заема на
кредитора се дължи фиксирана възнаградителна лихва в размер на 40 % годишно. В чл. 2, т.
7 от договора е посочена общата дължима сума в размер на 1 521,45 лв., от които 1 400 лв. -
главница и 121,45 лв. - възнаградителна лихва. ГПР е уговорен в размер на 49.10 %, без да
се уточнява как е формиран и хакви конкретно разходи влизат в него. В чл. 4 от договора
страните са се уговорили кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция, двама поръчители
или одобрено от кредитора дружество, предоставящо гаранции. Съгласно посочената клауза
срокът за предоставяне на обезпечението е 3-дневен, като относно дадената възможност за
осигуряване на поръчители се поставят множество изисквания и ограничения. Ищецът
твърди, че още със сключването на договора за паричен заем му е представен за подписване
Договор за предоставяне на гаранция със същия номер - № 4394966. Съгласно чл. 1 от
Договора за гаранция „Ф.Б.“ ЕООД учредява гаранция за плащане па паричните задължения
на ищеца в полза на „И.А.М.“ АД, възникнали по Договор за паричен заем № 4394966. В чл.
3 от договора за гаранция за предоставянето й е уговорено възнаграждение в размер на
1
746,55 лв., което се дължи разсрочено заедно с вноските по договора за заем и се заплаща на
заемодателя, който в чл. 3, т. 3 от Договора за гаранция е оправомощен да получи вместо
гаранта възнаграждението. Според ищеца с уговореното възнаграждение се цели да се
заобиколи предвиденият максимален размер на ГПР - чл. 19, ал. 4 ЗПК (като
възнаграждението следва да бъде включено в ГПР). На следващо място счита, че така
уговореното възнаграждение излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 ЗЗД
договорна свобода. Договарянето на подобно възнаграждение достигащо над 50 % от
заемната сума не отговаря на добрите нрави и критериите за добросъвестност. С него
кредиторът получава необосновано високо възнаграждение, с което цели да се обогати за
сметка на икономически по - слабата страна, като следва да се отчете, че лицето, което
учредява гаранцията – „Ф.Б.“ ЕООД и заемодателят „И.А.М.“ АД са свързани лица, като
второто е едноличен собственик на капитала на първото и адресът им на управление
съвпада. Освен това възнаграждението се заплаща не на гаранта, а на заемодателя. Двата
договора са сключени на една и съща дата, от което следва, че този разход представлява
скрито възнаграждение за кредитора по договора за заем, поради което същият следва да
бъде включен в ГПР. Ето защо ищецът моли съда да уважи предявените искове, като
приеме, че чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция е нищожна на посочените
основания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Мирела Кожухарова, оспорва предявените
искове с доводи за тяхната неоснователност. Поддържа, че договорът за предоставяне на
гаранция не противоречи на добрите нрави, престациите не са явно нееквивалентни, нито с
него се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като посочената разпоредба не е
приложима към процесното правоотношение. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че процесната клауза от договора
за предоставяне на гаранция, сключен с ответника, е нищожна на заявените с исковата
молба основания, а именно, че същата противоречи на закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, че с
нея се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че същата накърнява добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството съдът приема, че следва
да се отделят следните обстоятелства: че: 1/ на 08.02.2022 г. между ищеца и „И.А.М.“ АД е
сключен договор за паричен заем за сумата от 1 400 лв., платими на 21 седмични вноски; 2/
във връзка с договора за паричен заем на 08.02.2022 г. е сключен между ищеца и „Ф.Б.“
ЕООД договор за предоставяне на гаранция № 4394966, за изпълнение на задълженията на
заемополучателя към „И.А.М.“ АД, по силата на който ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 746,55 лв., разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 35,55 лв.
2
По доказателствата:
Следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба
писмени доказателства.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи цялата
преписка по Договор за паричен заем № 4394966, както и искането за допускане на съдебно
– счетоводна експертиза за установяване на действителния размер на ГПР следва да се
оставят без уважение, като не необходими за изясняване на предмета на спора, с който
съдът е сезиран.
Искането на ищеца за привличане на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на трето лице –
помагач – „И.А.М.“ АД следва да бъде уважено, с оглед възможността за обвързване на
дружеството с мотивите на решението по настоящото дело. За ищеца е налице правен
интерес от привличане на „И.А.М.“ АД като помагач по делото, доколкото се твърди
свързаност на правоотношенията по двата договора и ищецът се позовава, че посредством
същите се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „И.А.М.“ АД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като УКАЗВА
на страните, че могат да вземат становище по него и по дадените със същия указания най -
късно в първото по делото съдебно заседание.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.05.2023 г. от
12:00 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Съдът уведомява страните, че за намиране на
решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време,
усилия и средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна
спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по - кратки
срокове. Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ищеца и препис от
3
отговора на исковата молба.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ да се призове, като му се връчат преписи от исковата
молба, настоящото определение, писмения отговор, като в призовката се посочи, че може да
вземе становище по предявения иск, по направените доказателствени искания, възраженията
на страните, както и да посочи и представи доказателства по делото в срок до датата на
насроченото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4