О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260115
гр. Пловдив. 01.03.2021г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публичното заседание на дванадесет и втори февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при участието на секретаря МАРИЯНА АПОСТОЛОВА
в присъствието на прокурора МАРИНА БЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА ВЧНД № 628/2020г. по
описа на съда
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.341 ал.1 вр. с
чл. 306 ал.1 т.1 от НПК.
Образувано е по жалба на осъденото лице Б.И.Б., чрез адв.
П. против протоколно определение № 777/30.11.2020г., постановено по ЧНД №71/2020г.
по описа на ОС - Смолян, с което е
извършено групиране по реда на чл.25 вр. с чл.23 от НК на наложените на Б.
наказания по влезли в сила съдебни актове – по НОХД №6011/2020г. по описа на РС
– Пловдив и НОХД №52/2020г. по описа на РС - Смолян, като е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 9м.
лишаване от свобода. На основание чл.24 от НК наказанието е увеличено с 4м. и
така определено е за изтърпяване едно наказание в размер на 1г. и 1м. лишаване
от свобода, което е постановено да се търпи при първоначален „Строг“
режим. На основание чл. 25 вр. с чл.23 ал.2 и ал.3 от НК към наказанието
лишаване от свобода е присъединено и наказанието лишаване от правоуправление за
срок от 1г. 3м. и Глоба в размер на 1 500лв. На основание чл.25 ал.2 вр. с
чл.59 от НК са приспаднати периодите, през които Б. е бил задържан и е търпял
по административен ред лишаване от правоуправление. Постановено е отделно и
изцяло да се търпи наказанието, наложено по НОХД №4971/2018г. по описа на РС –
Пловдив, което е приспаднато изцяло като изтърпяно.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на акта единствено в частта му, с която е приложена
разпоредбата на чл.24 от НК, като са изложени съображения за липса на мотиви за
увеличаването и за неговата несправедливост. Прави се искане да се измени
определението и да се отмени приложението на чл.24 от НК.
В съдебно заседание жалбоподателят и представляващият го
пред този съд защитник изразяват становище, че поддържат жалбата и молят тя да
се уважи по изложените в нея съображения.
Представителят на прокуратурата счита жалбата за
неоснователна и моли да се остави без уважение, а определението като правилно и
законосъобразно – да се потвърди.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, проверявайки законосъобразността,
правилността и обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за
установено следното:
Жалбата
е депозирана от легитимирана страна, в преклузивния срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството
пред окръжния съд е образувано по инициатива на затворническата администрация
на Затвора - *, началникът на който е сезирал съда с искане за групиране на
наложените на осъдения Б. наказания с последните три, влезли в законна сила
съдебни актове, постановени по НОХД №6011/2020г. по описа на РС – Пловдив, НОХД
№52/2020г. по описа на РС – Смолян и НОХД №4971/2018г. по описа на РС – Пловдив.
Справката
за съдимост на Б. показва, че той е осъждан до момента 12 пъти с влезли в
законна сила съдебни актове. Наказанията, наложени на Б. по предходните му 9
осъждания, с влязло в законна сила определение от 28.01.2016г., постановено по
ЧНД №8524/215г., на основание чл.25 вр. с чл.23 от НК са били групирани, а определеното
общо най – тежко наказание е и изтърпяно на 31.01.2017г. Невключени в
кумулативните вериги наказания, които не са били предмет на обсъждане по
посоченото дело, са последните три осъждания на Б.. Деянията, предмет и на
трите осъждания са извършени след влизане в законна сила на определението
по ЧНД №8524/215г. и групираните с тях
наказания, поради което не са налице основания за намеса в извършеното вече
кумулиране и правилно от окръжният съд са обсъждани единствено предпоставките
за групиране на наказанията, наложени с последните три осъждания на Б.. И
анализирайки възможните варианти за групиране така, че на осъденият да се
определи възможно най – благоприятният от тях, законосъобразно е стигнато до
извод, че в полза на Б. е да се групират наказанията лишаване от свобода
по НОХД №6011/2020г. по описа на РС –
Пловдив /8м./ и НОХД №52/2020г. по описа на РС – Смолян/ 9м./, с едно общо
най-тежко наказание в размер на 9м. лишаване от свобода с отделно изтърпяване
на 4м. по НОХД № 4971/2018г. и поради това липсва основание за ревизия на
определението в тази му част, а и възражения в този аспект не са наведени.
Винаги,
когато се извършва кумулиране на наказания, съдът е длъжен да обсъди
приложението на чл.24 от НК. Безспорно,
налице са извършени три престъпления, наложените за които наказания са
от един и същи вид – лишаване от свобода. Или, налице е поставената в
компетенциите и на усмотрението на съда правна възможност за увеличаване на
общото най – тежко наказание, при определените от закона условия и граници. Прилагането
на увеличената наказателна репресия по този ред изисква преценка на цялостната
престъпна дейност на привлеченото към наказателна отговорност лице, личната му
обществена опасност, обществената опасност и броя на включените в съвкупността
деяния, начина, подбудите и мотивите за извършването им, вида /евентуално
стойността/ на засегнатите обекти и настъпилите общественоопасни последици. И
на тяхна база се изисква от съда да направи задължителната констатация, че определеното
общо най – тежко наказание по реда на чл.23 ал.1 от НК не може да постигне
целите на наказателната репресия по чл.36 от НК. Не може да се сподели
оплакването, че в определението мотивиран извод за приложението на посочената
разпоредба липсва. Напротив, съдебният акт съдържа достатъчно ясни, подредени,
законово обосновани и намиращи опора в доказателствата по делото съображения за
приложението на чл.24 от НК. Защото, неоспоримо е, че Б. е личност със завишена
обществена опасност, осъждан до момента 12 пъти, за най – различни по предмета
си престъпни деяния, които съвсем не са с пренебрежимо ниска степен на
обществена опасност, като очевидно наложените му до момента наказания, които са
били достатъчно снизходителни, предвид факта, че преимуществено със
споразумение са приключили делата му, не са оказали нужното превъзпитателно и
предупредително въздействие. А осъденият, излизайки от затвора, веднага или
много скоро след това отново се оказва в него, като извършил ново престъпление.
Ето защо, по отношение на Б. като деец с обременен криминален и съдебен статус,
говорещ, че трайни престъпни навици у него са изградени, не позволява
определеното по чл.23 ал.1 от НК наказание да реализира своите цели и
увеличаване на наказанието му е законосъобразно. Размерът на увеличението е
съобразен с изискванията на закона, не се квалифицира като явно несправедлив и
необосновано завишен. Поради това основания за ревизиране на определението в
атакуваната му част не се откриват.
Законосъобразен
е съдебният акт и в останалите му части – по отношение определеният режим на
изтърпяване на общото най - тежко и увеличено наказание лишаване от свобода,
присъединяването към него на кумулативните наказания лишаване от
правоуправление и глоба, приспадането на задържането, постановяването на
отделно изтърпяване на невключеното в кумулативната верига наказание по НОХД №
4971/2018г. с приспадането му изцяло, поради изтърпяване. Мотивите в тази част
са подробни, съответстват на закона и доказателствената съвкупност и към тях апелативният
съд се присъединява и счита за ненужно
да ги преповтаря.
Поради изложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 777/30.11.2020г.,
постановено по ЧНД №71/2020г. по описа на ОС
- Смолян.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: