Решение по дело №6016/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 229

гр. Пловдив, 11.02.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - XXV наказателен състав в публично заседание на двадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

 

при секретаря: Сийка Радева,

като разгледа АНД № 6016/2019г. по описа на ПРС, XXV наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното.

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 58 от 04.06.2019г. издадено от и. П. М., и.д. длъжност К. на Община Марица, с което на Ж.Д.Р., ЕГН: **********, на основание чл.3, т. 2 и т. 3 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество, за организацията и безопасността на движението на територията на Община Марица /НПООРЧОИОБДТОМ/ (приета с решение № 41, протокол№6 от 29.02.2000г. на Общ. Съвет - общ. Марица) е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.3, т.2 от НПООРЧОИОБДТОМ и глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.3, т.3 от НПООРЧОИОБДТОМ.

В жалбата жалбоподателя моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като излага съображенията си в тази насока. Редовно и своевременно призован в съдебно заседание не се явява и се представлява от адв. Л.М., който поддържа жалбата и излага съображения по същество.

Въззиваемата страна – Община Марица, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. оспорва жалбата. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 02.09.2019 г., видно от приложената към НП разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив чрез Община Марица на 09.09.2019г., съгласно отразеното в системния бон на Български пощи ЕАД. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 28.05.2019г., около 12:00 часа, на главен път I-8, в района на комплекс „Девети километър“, свидетелят Х.Д.А., в качеството му на п. при РУ Труд на ОДМВР Пловдив, извършил проверка, при което констатирал, че на същото място, стояла жалбоподателя Ж.Д.Р., позната му като лице което предоставя сексуални услуги. Провел разговор с нея и разбрал че стояла там защото чакала клиенти. При появата на патрулния автомобил жалбоподателяката преустановявала своите действия изразяващи се в извършване на непристойни действия и неморално поведение, несъвместимо с обществените норми на поведение.

След като установила горното, на същата дата - 28.05.2019г., свидетелят А., съставил АУАН срещу Ж.Д.Р. за нарушение на чл.3, т.2 и т. 3 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество, за организацията и безопасността на движението на територията на Община Марица, който АУАН последната подписала, без да отрази възражения. В акта нарушението било описано като „на 28.05.2019г., около 12.00ч. на главен път I-8, в района на комплекс „Девети километър извършва действия непристойни и неморално поведение на съвместимост с обществените норми на поведение“. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 3, т. 2 и т. 3 от НПООРЧОИОБДТОМ. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Х.Д.А., който помни случая и описва извършената проверка и сторените при същата констатации. Съдът намира същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране описаното като извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

Относно приложението на процесуалните правила: Съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните  правомощия за тези действия, съгласно разпоредбите на чл.46 и чл.44, ал.1 от НПООРЧОИОБДТОМ, то съставеният АУАН не отговаря на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство, ограничавайки право на защита на жалбоподателя, поради следното:

На първо място, в нарушение разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, в АУАН липсва отделно описание на двете вменени нарушения и обстоятелствата, при които са били извършени. Разпоредбата на чл. 3 от НПООРЧОИОБДТОМ гласи – „За осигуряване на нормални условия на труд и отдих на гражданите СЕ ЗАБРАНЯВА извършване на действия, противни на добрите нрави, нарушаващи обществения ред: т. 2 Непристойно и неморално поведение, което се изразява с действия, жестове и словесни изрази, несъвместими с обществените норми на поведение, т. 3 Демонстративни действия и поведение на обществени места, несъвместими с обществените норми на поведение, накърняващи личността и националните чувства“. На практика, в АУАН от 28.05.2019г. е цитиран текста който е най-близо до разпоредбата на чл. 3, т. 2 от П. В. Р., но би могъл да бъде съотнесен и към разпоредбата на т. 3 от чл. 3 от посочената наредба – „ извършва действия непристойни и неморално поведение на съвместимост с обществените норми на поведение“, без по никакъв начин последната да бъде запълнена с факти от обективната реалност, във връзка с конкретните нарушения. В този смисъл, не се сочи какви са тези действия, в какво се изразява неморалното поведение, накърнява ли се личността и националните чувства, като и едва пред съда, след разпита на актосъставителя се установява, че жалбоподателя си признала че проституира и от сигналите получавани в полицията знаел че тя маха на колите с неприлични жестове, което обаче не е било възприето от свидетеля и не беше конкретизирано по никакъв начин.Ето защо, в АУАН на практика липсва конкретно описание на всяко едно от твърдените за извършени нарушения. Абсолютно недопустимо е да се прави едно описание за две извършени нарушения.

Горното нарушение на разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН следва да се прецени като такова от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото лишава сочения като нарушител от възможността да с повдигнатото му административнонаказателно обвинение, съответно – да организира защитата си. Последното мотивира отмяна на наказателното постановление. 

Отделно от горното и на самостоятелно основание се констатира несъответствие в административното обвинение, повдигнато с АУАН и това, намерило място в наказателното постановление. Така в обжалваното наказателно постановление за първи път е посочено, че извършеното от жалбоподателя нарушение се състои в това, че проституира – твърдение, което не съществува в АУАН. Още повече, последното обстоятелство, а именно – че лицето е проституирало, не се установява и в хода на съдебното следствие, доколкото актосъставителят А. сочи, че на въпросните дата и място е установил Р. да стои и да чака клиенти, но не твърди, че точно този ден е констатирал лицето да проституира, което обстоятелство му е било служебно известно.

Ето защо и в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН се установява неяснота в предмета на административнонаказателното обвинение, намерило място в наказателното постановление, а именно – дали нарушението се изразява в това, че жалбоподателят извършва непристойни действия и има неморално поведение, несъвместими с обществените норми на поведение, или че проституира. 

Същото отново мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, предвид нарушение на разпоредбата чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и липсата на ясното във връзка с административнонаказателното обвинение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 58 от 04.06.2019г. издадено от и. П. М., и.д. длъжност К. на Община Марица, с което на Ж.Д.Р., ЕГН: **********, на основание чл.3, т. 2 и т. 3 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество, за организацията и безопасността на движението на територията на Община Марица /НПООРЧОИОБДТОМ/ (приета с решение № 41, протокол№6 от 29.02.2000г. на Общ. Съвет - общ. Марица) е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.3, т.2 от НПООРЧОИОБДТОМ и глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.3, т.3 от НПООРЧОИОБДТОМ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Пловдивски административен съд по реда на АПК.

      

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.