М  О  Т  И  В  И  :

        

С обвинителния акт подсъдимият И.Ч.Б. е предаден на съд затова, че на 25.02.2013 г., около 11.00 часа на ПП-І-3 Бяла-Ботевград, км. 128+099, при управление на МПС – товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ВТ **** ВА, собственост на „ВИКТОРИ 2000“ ЕООД-гр. Свищов,  нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на П.К. Й. от гр. Две могили, Русенска област – престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.

Прокурорът поддържа обвинението, изразява становище, че то е доказано по несъмнен начин и предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода към долния размер на предвиденото в закона, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК,  както и наказание лишаване от право да управлява МПС за подходящ срок.

Повереникът на частните обвинители П.П.К. и К.П.К. – адвокат А.Б., поддържа обвинението, изразява становище, че то е доказано по несъмнен начин и предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно, както и наказание лишаване от право да управлява МПС, чиито срок да надминава срока на наказанието лишаване от свобода с три години.

Защитниците на подсъдимия – адвокат П.Д. и адвокат Т.И., изразяват становище, че обвинението срещу подсъдимия не е доказано, поради което той следва да бъде признат за невинен и оправдан.

От анализа на събраните и проверени на съдебното следствие доказателства по делото съдът прие за установено следното :

Подсъдимият И.Ч.Б. е роден на *** ***. Притежава средно образование, не е женен и до момента не е осъждан. Работи като шофьор във „ВИКТОРИ 2000“ ЕООД-гр. Свищов от месец февруари 2009 г.

И.Ч.Б. притежава свидетелство за управление на МПС, категории „ВСDЕМТ“. До момента е наказван само веднъж по административен ред за нарушения на ЗДвП /л. 54 от нохд № 668/2013 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен.

Сутринта на 25.02.2013 г. подсъдимият И.Ч.Б. *** с управлявания от него товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ВТ **** ВА, собственост на „ВИКТОРИ 2000“ ЕООД-гр. Свищов.

Между гр. Плевен и гр. Луковит И.Б. пътувал по ПП І-3 Бяла – Ботевград. Преди с. *********, Плевенска област той навлязъл в участък от пътя, в който имало мъгла, а асфалтовата настилка била влажна. Въпреки  неблагоприятната пътна обстановка подсъдимият управлявал товарния автомобил със скорост 115.18 – 117.64 км/ч. /л. 48 от досъдебното производство и л. 101 от нохд № 668/2013 г. по описа на Окръжен съд-град Плевен/. В този момент в същия пътен участък, но в посока от гр. София за гр. Русе се движел лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № Р **** ВА, управляван от пострадалия П.К. Й.. Й. се движел в своята лента за движение, но в близост до разделителната линия. Той управлявал моторното превозно средство със скорост 89.68 – 95.95 км/ч /л. 48 от досъдебното производство и л. 101 от нохд № 668/2013 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен/. Съобразно императивната разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория „В“ при движение извън населено място е забранено да превишава 90 км/ч. Товарният автомобил „Фолксваген Крафтер“ и лекият автомобил „Ауди 80“ са пътни превозни средства от категория „В“ по смисъла на чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, тъй като са моторни превозни средства с максимална маса, която не надвишава 3 500 кг, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача и следователно техните водачи непосредствено преди пътно-транспортното произшествие са се движили с превишена скорост.

В този момент в пътния участък от ПП І-3 Бяла – Ботевград, преди село ********* – км 128+0.99, не са се движели други пътни превозни средства освен товарния автомобил „Фолксваген Крафтер“ и лекия автомобил „Ауди 80“. Поради това подсъдимият и пострадалият са имали техническа възможност да се възприемат като участници в движението на разстояние, ограничено от наличието на мъгла. От протокола за оглед на местопроизшествието е видно, че видимостта при започване на огледа е била 50-60 метра т. е. водачите на двете моторни превозни средства са имали възможност да се възприемат от разстояние 50-60 метра. Въпреки това в момента, в който двата автомобила се приближавали един към друг, подсъдимият И.Б. пресякъл разделителната линия на пътното платно и навлязъл в лентата за движение на пострадалия. В резултат на неправомерното поведение на подсъдимия последвал челен сблъсък между товарния автомобил „Фолксваген Крафтер“ и лекия автомобил „Ауди 80“. Ударът бил реализиран в лентата за движение на лекия автомобил, а вследствие на пътно-транспортното произшествие П.К.Й. починал.

От назначената по делото съдебномедицинска експертиза за изследване на труп № 26/2013 г. е видно, че при огледа и аутопсията на трупа на П.К. Й. са установени тежка гръдна травма /счупване на множество ребра, на гръдната кост, разкъсване на плеврата, разкисвания на белите дробове, контузия на сърцето, излив на кръв в гръдната кухина, охлузвания и кръвонасядания по гърдите/, черепно-мозъчна травма /обширна разкъсно-контузна отслояваща рана на главата – деколман, охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по лицето/, коремна травма /охлузвания и кръвонасядания по корема, разкъсвания на черния дроб, излив на кръв в корема/, счупване на други кости – таз и двете гривнени стави, множество охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по крайниците.

Смъртта на пострадалия е резултат от тежките множествени травми, като водещи в генезата на настъпване на смъртта са травмите в областта на гърдите.

Уврежданията са резултат на тъпи травми с голяма сила и са причинени от притискане или удари от и върху части от купето на автомобила.

От заключението на допълнителната тройна съдебна автотехническа експертиза е видно, че произшествието се състои в сблъскване на двете МПС, което е станало по следния механизъм : движение на товарния автомобил „Фолксваген Крафтер“ към лентата за насрещно движение, челно-кос удар при сблъскването и движение на двете МПС след удара до окончателното им установяване на мястото, на което са намерени.

От същото заключение, както и от заключението на назначената по време на досъдебното производство тройна съдебна автотехническа експертиза, става ясно, че когато товарния автомобил и лекия автомобил са се намирали на разстояние най-малко 44.09 - 45.94 метра един от друг, товарният автомобил „Фолксваген Крафтер“ е навлязъл в лентата за насрещно движение под ъгъл не по-малък от 3-4 градуса. Към този момент товарният автомобил се е намирал на разстояние най-малко 25.15 м. от мястото на удара, а лекия автомобил се е намирал на разстояние най-малко 18.93 - 20.78 м. от мястото на удара. Движейки се едно срещу друго с посочените по-горе в мотивите скорости двете МПС са достигнали до мястото на сблъсъка, с което е започнал удара между тях.

Получил се е челен-кос удар, който отразен като вертикална проекция върху пътната настилка е в лентата за движение на лекия автомобил „Ауди 80“. Мястото на удара в напречно направление, съобразно с челната и странични деформации по левите страни на двете МПС, наличните находки върху пътното платно и направените аналитични изчисления от вещите лица е на около 3.85 м. - 4.25 м. северно от десния край на пътната настилка по посока на огледа /София-Плевен/. Мястото на удара между двата автомобила, отразено като вертикална проекция на контактното петно между тях върху пътната настилка в надлъжно направление е на разстояние 145.95 м. - 158.45 м. източно от помощната права, която е перпендикулярна на пътното платно и е построена през ориентир № 1 – отводнителна тръба.

В първата фаза на удара предната лява ъглова част на товарния автомобил „Фолксваген Крафтер“ е контактувала с предната лява ъглова част на лекия автомобил „Ауди 80“. Предната лява ъглова част на лекия автомобил е започнала да навлиза под предната лява ъглова част на товарния автомобил. Контактувалите части – леви калници, подкалници, престилки и фарове, са се деформирали отпред-назад и отляво-надясно. Относителното преместване на съответните части е продължило и се е стигнало до контакт на части от предните мостове на двата автомобила, предните леви гуми, джанти, греди на мостове, предни колони и врати. С това силата на удара е нараснала, като тя е действала назад и косо надясно под малък ъгъл за двата автомобила. Заедно с нарастване на силата на удара, загубата на енергия непрекъснато се е увеличавала, като възникналите тангенциални ударни сили са завъртели лекия автомобил „Ауди 80“ в посока обратна на часовниковата стрелка. Едновременно с това напречните компоненти са се стремели да отделят двете МПС едно от друго. С достигане на максималните деформации – пластични и еластични, е завършила първата фаза на удара. Втората фаза се състои в транслационно движение на двата автомобила, което е придружено с ротация за лекия автомобил „Ауди 80“ и с криволинейно движение за товарния автомобил „Фолксваген Крафтер“, в края на което той се е преобърнал. В процеса на това движение от автомобилите са се отделили части, които са намерени при огледа на местопроизшествието, а върху настилката са отложени следи.

След отделянето на двете МПС едно от друго, товарният автомобил чрез транслационно движение изминава 43.1 м. - 55.5 м. по асфалтовата настилка и се удря с предната лява ъглова част в южната мантинела. След първоначалния контакт в мантинелата товарният автомобил се движи с левите си колела по банкета, като на дължина 33.15 м. деформира надлъжните и част от напречните греди на предпазното съоръжение. От предния мост на товарния автомобил „Фолксваген Крафтер“ се отделя предна гума с джантата. В края на деформацията на мантинелата скоростта на товарния автомобил намалява, той се отделя от предпазното съоръжение  и изминава по асфалтовата настилка разстояние от 21.2 м. След това този автомобил за втори път навлиза върху южния банкет, изминава 6.3 м., губи напречна устойчивост, преобръща се върху лявата си страна, като оставя следи от триене, задиране и приплъзване и след като изминава 25.8 м. върху низходящ затревен терен с ниска растителност се установява в покой.

Лекият автомобил „Ауди 80“ след удара изминава разстояние от 39.7м. - 51.95 м. по пътната настилка чрез съчетано транслационно-ротационно движение в посока обратна на часовниковата стрелка и се установява в покой в своята лента за движение. С установяването на двете МПС на местата, на които са намерени, произшествието е приключило.

Мястото на удара между предните леви ъглови части на товарния автомобил „Фолксваген Крафтер“ и лекия автомобил „Ауди 80“ е в лентата за движение на лекия автомобил. В напречно направление мястото на удара е на 3.85 м. - 4.25 м. северно от десния край на пътната настилка по посока на огледа /София-Плевен/. Обективна находка за определяне на това разстояние е минималното напречно застъпване – 40 см., между двете МПС, определено от деформациите на челните леви части на двата автомобила при удара. Мястото на удара в напречно направление се определя още и от липсата на деформации по тилната част на лекия автомобил „Ауди 80“ в процеса на комбинираното му движение с ротация след удара, от широчината на пътната лента /4.3 м./, широчината на южния банкет /0.5 м./, от диагонала на лекия автомобил „Ауди 80“ /4.71 м./, от направените от вещите лица аналитични изследвания за скоростите и направленията на двете МПС след удара, от положението на двата автомобила в покой и от намерените находки върху пътното платно, които са само в лентата за движение на лекия автомобил.

Дължината на лекия автомобил „Ауди 80“ е 4.40 м., а широчината му е 1.69 м. Диагоналът на автомобила – определен чрез използване на Питагоровата теорема, е 4.71 м. Широчината на лентата за движение, в която се е движил лекия автомобил е 4.30 м., а на южния банкет 0.5 м. т. е. разстоянието от южната мантинела до разделителната линия на пътното платно е 4.8 м. Тези фактически данни позволяват комбинираното движение от транслация и ротация на лекия автомобил „Ауди 80“ след удара до установяването му в покой без да се реализира удар на задната му /тилна/ част в южната мантинела. Това от своя страна сочи, че страничната лява част на лекия автомобил „Ауди 80“ е била на разстояние не по-голямо от 4-5 см. от разделителната линия към момента на удара с товарния автомобил „Фолксваген Крафтер“ /л. 105 от нохд № 668/2013 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен/.

Заключенията на вещите лица инж. В.Т.И., инж. В.К.П. и инж. П.Д.Д. се потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели С.В.В., И.И.Й. и П. Пеев К., съобразно които местопроизшествието е било запазено, отломките от сблъскалите се автомобили не се били местени преди пристигането на дежурната оперативна група и преобладаващата част от тях са се намирали в лентата за движение на лекия автомобил „Ауди 80“. Отделно от това подсъдимият е направил извънсъдебно признание пред свидетеля С.В., че е ударил лекия автомобил „Ауди 80“ в неговата лента за движение и след това се е преобърнал.

Подсъдимият И.Ч.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, тъй като на 25.02.2013 г. около 11.00 часа,     на ПП-І-3 Бяла – Ботевград, км. 128+099, при управление на МПС – товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ВТ **** ВА, собственост на „ВИКТОРИ 2000“ ЕООД-гр. Свищов, нарушил правилата за движение – член 8,ал. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на П.К. Й. *** могили, Русенска област.

От обективна страна подсъдимият е нарушил разпоредбите на чл. 8, ал. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушенията се намират в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, тъй като без тях той не би настъпил.

Нарушенията на чл. 8, ал. 1, чл. 15,       ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се изразяват в това, че вместо да се движи в своята лента за движение И.Ч.Б. – с управлявания от него товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“, е навлязъл в лентата за насрещно движение и е блъснал движещия се правомерно в тази лента за движение лек автомобил „Ауди 80“, управляван от пострадалия.

Нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се изразява в това, че подсъдимият е управлявал товарния автомобил към момента на произшествието със скорост 115.18 – 117.64 км/ч. Тази скорост е превишена, тъй като на водачите на пътни превозни средства от категория „В“ при движение извън населено място е забранено да превишават 90 км/ч. Видно от заключението на назначената по време на досъдебното производство тройна съдебна автотехническа експертиза опасността от челен сблъсък е възникнала в момента на отклоняването на товарния автомобил „Фолксваген Крафтер“ към лентата за насрещно движение и преминаването му през разделителната линия /л. 49 от досъдебното производство/. Минималното общо разстояние между двете МПС към момента на отклоняване на товарния автомобил към лентата за насрещно движение е 44.09 м. – 45.94 м. Всяко едно от тези отстояния по числена стойност е по-малко от необходимото разстояние за спиране на двата автомобила при скоростите, с които те са се движили непосредствено преди удара /л. 99 от нохд № 668/2013 г. по описа на Окръжен съд-град Плевен и л. 47 от досъдебното производство/. В същото време подсъдимият е избрал и поддържал скоростта на движение – значително по-висока от максимално разрешената извън населени места, без намесата на други обективни фактори. Той е имал възможността да възприеме и оцени пътните условия преди мястото на произшествието, както и вида и състоянието на асфалтовата настилка, да избере по-ниска скорост на движение, да я намали допълнително при приближаването към насрещно движещия се лек автомобил и да премине през пътния участък без да допусне ПТП /л. 49 от досъдебното производство/.

От протокола за оглед на местопроизшествието е видно, че огледа е започнал в 13.30 часа на 25.02.2013 г., а съобщението за произшествието е подадено в 12.00 часа на същата дата. Огледът е започнал при неблагоприятно – мъгливо и дъждовно време, а видимостта на моторните превозни средства е била около 50 – 60 метра. Наличието на мъгла и валеж се потвърждава и от свидетелите С.В., И.Й. и П.П., които са пристигнали на местопроизшествието преди идването на дежурната група. От заключението на допълнителната тройна съдебна автотехническа експертиза е видно, че при наличие на мъгла, за да се спре в зоната на видимост – 50 – 60 метра, от техническа гледна точка е необходимо движение на товарния автомобил „Фолксваген Крафтер“ със скорост по-ниска от 80 км/ч /л. 105 от нохд № 668/2013 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен/. Ето защо превишената скорост, с която се е движил подсъдимия е в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат.

Пострадалият П.К.Й. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като се е движел с превишена скорост. Това негово нарушение обаче не е в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, тъй като този резултат не би настъпил, ако подсъдимия с управлявания от него товарен автомобил не бе навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил.

От субективна страна И.Ч.Б. е извършил деянието по непредпазливост. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели К.К., С.В., И.Й., П.П., П.К., с показанията на свидетелката З.М.Й., които бяха приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 5, във връзка с ал. 1, т. 4 НПК, със заключенията на вещите лица доцент д-р П.Л., инж. В.И., инж. В.П. и инж. П.Д., както и със събраните по делото писмени доказателства.

Подсъдимият И.Ч.Б. отказа да дава обяснения по обвинението.

Защитниците на подсъдимия – адвокат П.Д. и адвокат Т.И., изразяват становище, че обвинението срещу подсъдимия не е доказано, тъй като заключенията на вещите лица инж. В.И., инж. В.П. и инж. П.Д. се основават единствено върху протокола за оглед на местопроизшествието, който обаче е негодно доказателствено средство, тъй като в него не е отразено къде точно се намират – поради използването само на един ориентир, сочените от вещите лица следи от ПТП и отломки от двете МПС, а поемните лица на практика не били участвали в това процесуално-следствено действие, тъй като стояли настрани, а впоследствие само подписали протокола. Възразява се и срещу фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествието, който не е надписан от свидетеля П.К., както и срещу достоверността на неговите показания по отношение на обстоятелствата къде точно и в коя от лентите за движение се намират заснетите на фотоснимките отломки от двата автомобила и следи от произшествието. Оспорват се заключенията на вещите лица относно мястото на удара, като се твърди, че при отговора на този въпрос не е взето предвид обстоятелството, че при определяне широчината на пътното платно не е взета предвид щирочината на прекъснатата разделителна линия и в частност, че ако това бе сторено – то тогава пространството, в което лекият автомобил е осъществил ротационно движение на 180 градуса е било по-малко от неговия диагонал и следователно по неизбежност лекия автомобил би влязъл в контакт с мантинелата, разположено вдясно от пътното платно в посока гр. Плевен, което би довело до разрушение на неговата задна част.

Съдът прие, че възраженията на защитниците на подсъдимия И.Ч.Б. са неоснователни. Съображенията за това са следните :

Вярно е, че при извършване на огледа разследващият полицай е използвал само един ориентир – водосточна тръба, намираща се на 2 м. вляво от края на пътното платно по посока Плевен /л. 4 – гърба, и л. 5 – гърба,  от досъдебното производство/. Поради това намерените при огледа МПС и изпаднали части от тях са фиксирани върху пътното платно единствено спрямо избрания ориентир. Използването само на един ориентир обаче не прави протокола за оглед негодно доказателствено средство. Това е така, тъй като описанието на разположението на товарния автомобил и лекия автомобил е извършено по начин, който не буди никакво съмнение относно това кое моторно превозно средство къде точно е намерено при огледа. Вярно е, че от съдържанието на раздел 2 т. 1 от протокола за оглед „Разположение на ПТС, пострадалите, следите и веществените доказателства на местопроизшествието“ не става ясно – поради използването само на един ориентир, къде точно върху пътното платно са намерени описаните „предна лява гума на ПТС-1 заедно с носача и част от амортисьора………, разрушените бордюрни блокчета, разпръснатите дребни детайли,  детайли от ПТС-1…….., преден ляв фар на ПТС-2, преден рег. № Р **** ВА и част от предна броня и радиатор от ПТС-2“. Същевременно обаче разположението на тези отломки от двата автомобила бе установено по несъмнен начин от показанията на свидетеля П. П. К., който е присъствал при извършване на огледа в качеството на специалист-технически помощник и е изготвил фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествието /л. 70 – гърба, – л. 72 от нохд № 668/2013 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен/. К. е категоричен, че при извършване на огледа не е имало, поради което не са заснети от него, разпръснати детайли от товарния автомобил „Фолксваген Крафтер“ и лекия автомобил „Ауди 80“, които да са се намирали в дясната лента за движение посока гр. Плевен – гр. София т. е. в лентата за движение на товарния автомобил. В аналогичен смисъл са и свидетелските показания на С.В. и И.Й. според които преобладаващата част от отломките са се намирали в лентата за движение на лекия автомобил „Ауди 80“. В тази връзка следва да се отбележи, че съобразно разпоредбата на чл. 117 НПК и непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриването на обективната истина.

Не на последно място това възражение на защитниците на подсъдимия е неоснователно и поради обстоятелството, че огледа на местопроизшествието е извършен в присъствието на вещото лице П.Д.Д. /л. 4 от досъдебното производство/, който е получил лични възприятия за станалото ПТП, участвалите в него МПС, разпръснатите от тях отломки, местоположението им върху пътното платно и е направил фотоснимки, които впоследствие са приложени към писменото заключение на вещите лица от състава на назначената по време на досъдебното производство тройна съдебна автотехническа експертиза.

При изготвянето на протокола за оглед не са допуснати твърдените от защитниците на подсъдимия процесуални нарушения. Този протокол е съставен по реда на чл. 131 и чл. 155 – чл. 156 НПК, в присъствието на поемни лица, вещите лица доц. д-р П.Л., П.Д.Д., техническия помощник П.К. и подсъдимия И.Ч.Б.. Действията на разследващия орган са извършени при наблюдението и контрола на поемните лица. В съдържанието на протокола за оглед са включени най-съществените за предмета на доказване за конкретното обвинение обстоятелства : описание на пътната обстановка, на метеорологичните условия, фиксирано е местоположението на двете МПС непосредствено след удара, описани са и причинените увреждания на превозните средства и тяхната степен. Описаните в протокола за оглед фактически данни на местопроизшествието се потвърждават и от останалите доказателствени източници – свидетелските показания на С.В., И.Й., П.П. и П.К..

По изложените съображения съдът прие, че протокола за оглед на местопроизшествието е съставен при условията и реда, предвидени в НПК и по силата на чл. 131 НПК е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.

 Неоснователно е и възражението, че огледът на местопроизшествието е опорочен, а протоколът за оглед е негодно доказателствено средство, тъй като поемните лица И.И.Й. и П.Й.П. на практика не са участвали в това процесуално-следствено действие, а са стояли до противопожарния автомобил, с който са пристигнали на местопроизшествието.

От свидетелските показания на Й. и П. е видно, че разследващият полицай им е разяснил, че ще бъдат поемни лица, че подписите в графата „поемни лица“ в протокола за оглед са положени от тях, както и обстоятелството, че П.П. лично е участвал в част от направените по време на огледа измервания.

 Вярно е, че И.Й. по време на разпита – на изрично зададен му въпрос от адвокат П.Д., е изразил субективното си мнение, че реално не е участвал в огледа на местопроизшествието. Необходимо е обаче да се отбележи, че съобразно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 НПК огледът се извършва в присъствието на поемни лица, а не от поемните лица.

Позоваването от страна на защитника на подсъдимия - адвокат П.Д., на решение № 92 от 17.02.2009 г. по н. д. № 45/2009 г., ІІІ н. о., съобразно което „годността на съответния протокол за оглед се определя не от формалното наличие на подпис на протокола, а от действителното участие на едно лице в съответното действие по разследването“ е некоректно. Това е така, тъй като посоченото решение третира случай, при който годността на протокола за оглед е оспорена с оглед на обстоятелството, че едно от вписаните в него поемни лица е отрекло подписът под № 1 в графата „поемни лица“ да е негов.

Очевидно невярно е и твърдението на защитника на подсъдимия, че огледът е „претупан“ поради студеното време, тъй като от протокола за оглед на местопроизшествието е видно, че огледа е започнал в 13.30 часа на 25.02.2013 г. и е завършил в 17.10 часа на същата дата.

Несъстоятелни са и възраженията, че фотоалбума към протокола за оглед не е надписан, както и относно достоверността на свидетелските показания на П. П. К.. Вярно е, че фотоалбума не е надписан от съставилия го технически помощник. Вярно е обаче и това, че по време на съдебното следствие свид. П.К. подробно и изчерпателно разясни какво е заснел на всяка една от фотоснимките, къде и в коя лента за движение се намират заснетите от него превозни средства и детайли от тях и т. н. Показанията на К. са логични, последователни и непротиворечиви, поради което бяха приети с доверие от съда.

Неоснователно е възражението, че при изготвяне на заключенията си вещите лица инж. В.И., инж. В.П. и инж. П.Д. не са взели предвид, че пътното платно в района на произшествието е с прекъсната разделителна линия, чиято широчина не е измерена по време на огледа и поради това не е взета предвид от вещите лица при определяне широчината на пътното платно и съответно на широчината на лентите за движение, в които са се движили товарния автомобил и лекия автомобил, както и съпътстващото го възражение, че ако това бе сторено би се установило, че пространството, в което лекият автомобил „Ауди 80“ е осъществил ротационно движение на 180 градуса би било по-малко от неговия диагонал и по неизбежност този автомобил би влязъл в контакт с мантинелата, разположена вдясно от пътното платно в посока гр. Плевен, което пък неминуемо би довело до разрушаване на задната част на лекия автомобил „Ауди 80“, а в действителност това не е станало.

По съществото си двете възражения оспорват мястото на удара между двете МПС по широчината на пътното платно и имат за цел да „докажат“, че мястото на удара е в лентата за движение на товарния автомобил „Фолксваген Крафтер“.

Преди всичко е необходимо да се отбележи, че наличието на прекъсната разделителна линия в района на произшествието по никакъв начин не се отразява на широчината на пътното платно и съответно на широчината на двете ленти за движение. Широчината на пътното платно е измерена по време на огледа на местопроизшествието и тя е 8.60 м. Широчината на двете ленти за движение също е измерена и тя е 4.30 м.

На второто възражение е даден убедителен отговор от вещото лице инж. В.И. в проведеното на 12.12.2013 г. съдебно заседание – комбинираното от транслация и ротация движение на лекия автомобил „Ауди 80“ в посока обратна на часовниковата стрелка представлява линия, която не съответства нито на дъга, нито на радиус от окръжност, а е движение, което се характеризира със съответните коефициенти на сцепление и със съответната ъглова скорост на завъртане /л. 74 от нохд № 668/2013 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен/. Освен това на лист  96 - лист 98 от нохд № 668/2013 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен вещите лица инж. В.И., инж. В.П. и инж. П.Д. изчерпателно и чрез извършване на аналитични изчисления, включително и чрез изготвяне на графики, са обяснили защо от техническа гледна точка е невъзможно мястото на удара да е в лентата за движение на товарния автомобил „Фолксваген Крафтер“.

Причина за извършване на престъплението е нарушаването на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия.

При определяне вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимия И.Ч.Б. за извършеното от него престъпление съдът съобрази и прие :

а/ като смекчаващи обстоятелства – обстоятелството, че подсъдимия до момента не е осъждан, добрите му характеристични данни и младостта му.

б/ като отегчаващо обстоятелство – множеството извършени от подсъдимия нарушения на правилата за движение, които са в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат.

Съдът намери, че в разглеждания случай не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства. Освен това доказателствата по делото не позволяват правен извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Поради това наказанието на подсъдимия И.Ч.Б. бе определено при условията на член 54 НК, а не при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

Съдът при превес на смекчаващите обстоятелства, които по значение и тежест преобладават ОСЪДИ подсъдимия И.Ч.Б. на основание чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК на ДВЕ ГОДИНИ и ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 343г, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът ЛИШИ подсъдимия И.Ч.Б. от правото да управлява моторни превозни средства за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне размера на това наказание съдът съобрази множеството допуснати от подсъдимия нарушения на правилата за движение, причинения от него тежък вредоносен резултат и обстоятелството, че досега И.Ч.Б. е наказван само един път по административен ред като водач на МПС.

Съдът като взе предвид обстоятелството, че подсъдимия до момента не е осъждан и извършеното престъпление се явява изолиран случай в неговия живот, ниската му обществена опасност, младостта му и добрите му характеристични данни намери, че за неговото поправяне и превъзпитание и за постигане целите на наказанието не е необходимо той да изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода. В същото време според съда с наложеното наказание в размер на две години и два месеца лишаване от свобода и с отлагането на неговото изпълнение е възможно да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. Това е така, тъй като извършеното престъпление е непредпазливо и макар и е с висока обществена опасност, в разглеждания случай тя /обществената опасност/ не е по-висока от типичната за този вид деяния. Освен това обществената опасност на деянието е взета предвид от законодателя при определяне параметрите на санкциите, а това което съдът следва да съобразява по конкретното дело е индивидуалната тежест на престъпната проява и данните за личността на дееца. В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 170 от 04.06.2013 г. по н. д. № 507/2013 г., ІІ н. о.

Ето защо в конкретния случай условното осъждане е целесъобразно – отговаря на целите на генералната и индивидуалната превенция. Общата превенция е постигната, тъй като наложеното на подсъдимия наказание в размер на две години и два месеца лишаване от свобода е справедливо т. е. съответства на тежестта на обществената опасност и моралната укоримост на престъплението.

По изложените съображения и на основание чл. 66, ал. 1 НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на наложеното на подсъдимия И.Ч.Б. наказание в размер на две години и два месеца лишаване от свобода ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

С обвинителния акт И.Ч.Б. е предаден на съд и затова, че виновно е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 44, ал. 1 от ЗДвП.

Съобразно константната практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 45 от 19.02.2009 г. по н. д. № 685/2008 г., ІІІ н. о. и решение № 155 от 22.05.2009 г. по н. д. № 130/2009 г., ІІІ н. о., правно значими за наказателната отговорност на подсъдимия са само нарушенията, които се намират в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, без които последният не би настъпил. Ето защо според настоящия състав на Плевенския окръжен съд нарушенията на разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 44, ал. 1 от специалния закон не са в причинна връзка с вредоносния резултат и нямат отношение за съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние.

В разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не се съдържа императивно правило за поведение, респективно нарушаването й в конкретния случай не може да бъде основание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. В този текст от ЗДвП се съдържа общо изискване да не се поставя в опасност живота и здравето на хората, като това изискване е конкретизирано с множество други задължителни разпоредби в ЗДвП, част от които са инкриминирани и по настоящото дело – чл. 8, ал. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от същия закон. При посочването в обвинителния акт и на тези разпоредби, в които законодателят е предвидил конкретни задължения за водачите на моторни превозни средства е било безпредметно да бъде инкриминирана и нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като нарушаването й не е свързано с настъпилите общественоопасни последици на престъплението.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите непрекъснато да контролират пътните превозни средства, които управляват. Отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно нарушение и може да бъде осъществено само, когато не е налице нарушение на режима на скоростта. Изгубването на контрол върху превозното средство, като самостоятелно нарушение на правилата за движение, може да се дължи на заспиване на водача, отклоняване на вниманието, разсейването му и на други причини. Такива доказателства по делото обаче не са налице.

Когато загубата на контрол е в резултат на допуснато нарушение на режима на скоростта – както това е в разглеждания случай, съставомерното нарушение е по чл. 20, ал. 2 или по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл е постоянната практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 160 от 01.04.2010 г. по н. д. № 42/2010 г., ІІ н. о. и  решение № 77 от 05.03.2012 г. по н. д. № 76/2012 г., ІІ н. о.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя е в рамките на максимално допустимата, но се явява несъобразена с неблагоприятните за безопасността на движението фактори от конкретната пътна обстановка. Съдебната практика на ВКС е категорична, че едновременното приложение на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 от ЗДвП е несъвместимо. В този смисъл са решение № 130 от 12.07.2010 г. по н. д. № 44/2010 г., ІІІ н. о. и решение № 5 от 01.02.2012 г. по н. д. № 2900/2011 г., ІІ н. о. Нормите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 от ЗДвП не се поглъщат, а се намират в конкуренция помежду си и съответното нарушение може да бъде квалифицирано по един от тези два текста, но не и по двата едновременно. Разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП се явява специална спрямо нормата на член 20, ал. 2 от същия закон. Ако водачът е избрал скорост по-висока от разрешената, за движение с несъобразена скорост не може да се говори. Това е така, тъй като чл. 20, ал. 2 от ЗДвП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя поначало е в рамките на максимално допустимата. Ако обаче движението се осъществява със скорост над пределно допустимата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както това е в разглеждания случай, отговорността на подсъдимия следва да се ангажира на плоскостта на „превишената скорост“ т. е. само за нарушение на специалната норма от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП също не е в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици. Това е така, тъй като пътно-транспортното произшествие не е настъпило при разминаване между товарния автомобил „Фолксваген Крафтер“ и лекия автомобил „Ауди 80“, а се дължи на навлизане на товарния автомобил в лентата за движение на лекия автомобил и последвалия вследствие на това удар между двете превозни средства.

По изложените съображения съдът призна подсъдимия И.Ч.Б. ЗА НЕВИНЕН да е нарушил правилата за движение, регламентирани в разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и член 44, ал. 1 от ЗДвП и го ОПРАВДА по тези пунктове от обвинението.

По делото частният обвинител П.П.К. е направила разноски за упълномощаване на повереник в размер на 150 лева , а частният обвинител К.П.К. е направила разноски за упълномощаване на повереник в размер на 200 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимия И.Ч.Б. да заплати на частния обвинител П.П.К. направените от нея разноски по делото в размер на 150 лева, както и да заплати на частния обвинител К.П.К. направените от нея разноски по делото в размер на 200 лева.

По време на досъдебното производство по делото са направени разноски в размер на 1 421.95 лева , а по време на съдебното следствие по делото са направени разноски в размер на 1 051 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимия И.Ч.Б. да заплати по сметката на ОД на МВР-гр. Плевен направените на досъдебното производство разноски в размер на 1 421.95 лева, а по сметката на Окръжен съд-гр. Плевен направените по делото разноски в размер на 1 051 лева.

При тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

13.02.2014 г.                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :