№ 11814
гр. С, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20251...127620 по
описа за 2025 година
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответниците Н.
М. И., ЕГН **********, и Е. Г. И., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.Ф Ж, бл....,
че последните дължат на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 28744/2022 г. по описа на СРС, 124
състав, а именно всеки един от ответниците по 1022.17 лв., представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за
имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 31.05.2022 г. до окончателното
плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2022 г. в
размер на по 128.65 лв.
Претендира се установяване длъжимостта и на суми за дялово разпределение, както
следва: главница от по 17.15 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и обезщетение за
забава от по 3.22 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като вещни ползватели на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
1
извършва дялово разпределение, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след
края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на
ИРУ.
В срока за отговора, такива са постъпили от ответниците, с които изразяват
становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Ответниците
оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество, както и
доставката на топлинна енергия в процесния имот. Обясняват, че имота е със свалени
радиатори. Подчертават, че писмено са изразили желанието си да не се ползват от услугите
на ищцовото дружество.
Освен това се изразяват съмнения, че претендираните суми не са съобразно реално
консумирана топлинна енергия, а са изчислени на база. В този смисъл се възразява и срещу
начисляването на лихви върху прогнозни сметки.
Оспорва се претенцията и за дялово разпределение с мотив, че тази услуга се
извършва не от ищеца, а от ФДР.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и като погасени по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове
като присъди на ответниците направените от тях разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа предявените искове. Ответниците не се явяват, вземат писмено становище по
съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 28744/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение срещу Н. М. И. и Е. Г. И., за
разделно заплащане /по ½ част/ на следните суми: сумата от 2044.34 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 257.29 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2022 г., сумата от 34.29 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 6.44 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г.
С възражения от 22.07.2022 г. длъжниците са оспорили вземания по подробно
изложени съображения.
Видно от нотариален акт № ..., том I, рег.№ ..., нот.дело №.../2006 г., съставен от
нотариус М Ш, рег.№... от РНК, ответниците Н. и Е. И.и, са дарили на сина си Б Н И.,
2
процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна
енергия през исковия период, а именно апартамент №.., находящ се в гр.С, ж.к.Ф Ж бл..... В
нотариалния акт е отразено, че дарителите запазват вещно право на ползване върху имота
пожизнено и безвъзмездно.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на клиенти в гр.С се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 08.09.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния
имот, на което е взето решение услугата дяловото разпределение да се осъществява от ФДР
„ПМУ И“ ООД. Договор с последното е сключен на 15.05.2004 г. По делото са представени
доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР - договор
№.../03.06.2020 г.
Видно от представените от ТЛП писмени доказателства, през исковия период е
извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение в жилището, като отоплителни
тела е отразена единствено щранг-лира. Извършен е реален отчет и на водомера за топлата
вода.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
разпределението на топлинната енергия в сградата, където се намира процесния имот е
извършвано от „ПМУ И“ ООД.
Експертът е отразил, че през исковия период на ответника е разпределена
топлоенергия за сградна инсталация, за отопление и за битово гореща вода, като в имота
липсват отоплителни тела. Самото разпределение пък е извършено правилно съобразно
Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
По отношение компонента от топлоенергията за БГВ е посочено, че през исковия
период процесният имот е свързан със сградната инсталация за БГВ, като разхода е
начислен след отчет на водомера в имота.
Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол
през 2017 г. и 2021 г., за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
3
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 2044.35 лв., като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и
цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от
ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. Видно от приетия като писмено доказателство нотариален
акт за дарение, ответниците са отчуждили процесния имот, представляващ апартамент №..,
находящ се в гр.С, ж.к.Ф Ж бл...., през 2006 г., като обаче са запазили за себе си пожизнено
вещно право ползване върху него. С оглед обстоятелството, че правото на ползване
изключва две от правомощията на собственика, а именно на владение и плодоползване,
които се упражняват от ползвателя, то именно последният е този, който отговаря за
възникналите в тази връзка задължения /вкл. и за използвана топлинна енергия, която се
свързва с владението на имота/. В този смисъл при конкуренция на собственик и ползвател,
в качеството им на потребители на топлоенергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ, пасивно
легитимиран да отговаря по иска за доставена, но незаплатена топлинна енергия, е
ползвателя на имота. Ето защо съдът приема, че ответникът притежават пасивна
материална легитимация по иска.
В случая, следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР №
2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен
договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред
възникването на това правоотношение по силата на закона, доколкото по делото не се
представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./,
които да установяват наличието на облигационно правоотношение възникнало между
топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответниците.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
4
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2019 г. –
м.04.2021 г. за имота на ответниците е доставена топлинна енергия на стойност 2044.35 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се
намира имота на ответниците, е преминал метрологичен контрол дава основание да се
приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. Отделно от
това, през исковия период е извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение,
данните от който са послужили при изготвяне на изравнителните сметки за всеки
отоплителен сезон. В последните, въпреки липсата на отоплителни тела е отразен разход на
топлоенергия за отопление, доколкото в имота на ответниците има отоплително тяло
/щранг-лира/, за което не съществува техническа възможност за индивидуален отчет, а
начислената за него топлоенергия е определена по изчислителен път съгласно
Приложението към чл.61, ал.1 т.6.9 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и разпоредбата на
т.6.5 в съответствие с определените от ФДР топлинна мощност и екстраполация по
максимален специфичен разход за сградата.
В същото време ответниците не ангажираха доказателства, че са възразили срещу
разпределената им топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, нито пък, че
ФДР е подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Тук за пълнота на изложението и с оглед наведените в отговорите на исковата молба
възражения следва да се посочи, че в решение по съединени дела С-708/17, С-725/17 и
решение по дела С-25/18, EU:C:2019:376, във връзка с отправено преюдициално запитване
към съда на Европейския съюз, се приема, че доставката на отопление в сграда - етажна
собсвеност, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни собственици в
съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната
собственост, като всеки етажен собственик е длъжен да изпълнява всички разпоредби на
акта, регулиращ съответната етажна собственост и решенията, приемани от общото
събрание на собствениците на сградата. Отделно от това, СЕС е приел, че чл.27 от
Директива 2011/83 вр. чл.5, § 1 и § 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общита части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отоплението
и не го използват в своя апартамент.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
5
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за имота на ответниците топлинна енергия на
стойност 2044.35 лв., като отговорността на всеки от ответниците за това задължение е по ½,
съответстваща на обема на правото му на ползване върху имота.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Такива не са
установени и от вещите лица, с изключение на констатираното намаляване размера на
задълженията чрез прихващане във връзка с промяна на цените на топлоенергията, което
обаче е отразено в счетоводството на ищеца.
От страна на ответника обаче е направено възражение на погасяване на вземането
на ищцовото дружество по давност, което съдът намира за неоснователно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
31.05.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за м.март 2019 г. /с
падеж на плащане 15.05.2019 г./ и предхождащите го месеци, които обаче не са включени в
исковия период.
С оглед на това възраженията на ответниците за погасяване на задълженията по
давност се явяват изцяло неоснователни и недоказани.
По така изложените съображения съдът намира, че искът за главница е основателен
в пълния предявен размер от 2044.34 лв., доколкото установеният от вещото лице такъв е в
по-висок такъв, а именно 2044.35 лв. Съобразно обена на правата си върху имота,
задължението на всеки от ответниците възлиза на по 1022.17 лв.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
6
плащане в сроковете по чл.33, ал.4 вр. ал.1 и 2 от ОУ. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан за
периода 15.09.2020 г. – 25.05.2022 г. в претендирания от ищеца размер, който е по-нисък от
установения от вещото лице от общо 274.83 лв.
По изложените по-горе съображения за основателност на иска за главница, съдът
намира, че следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявено срещу ответника в настоящето
производство – 31.05.2022 г. до окончателното й изплащане.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от
по 17.15 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и обезщетение за забава от по 3.22 лв.
за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г., следва да се отбележи, че от данните по делото се
установи, че тази услуга се извършва от ФДР „ПМУ И“ ООД. Ищцовото дружество не
ангажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за
основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице
услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено
между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 250.00 лв., определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, срещу
което не е направено възражение за прекомерност. Освен това е заплатил държавна такса от
общо 199.99 лв. и депозит за експертизи 600.00 лв.
Ето защо, съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски
от общо 1049.99 лв., тежест на ответниците следва да бъдат поставени 1031.72 лв. или по
515.86 лв. на всеки ответник.
От страна на ответниците няма данни за направени разноски по делото, но
пълномощникът им претендира възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА.
Имайки предвид цената на исковете и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимия хонорар на адв.Ю Г. за
процесуалното представителство и защита на всеки от ответниците следва в исковото
производство е в размер на по 418.00 лв. Съобразно отхвърлената част от исковете, от тази
сума следва да се присъдят на адв.Г. общо 14.54 лв. /по 7.27 лв. за всеки ответник/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. М. И., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.Ф Ж, бл...., че дължи на „Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 28744/2022 г. по описа на СРС, 124
състав, а именно: сумата от 1022.17 лв., представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с
абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение – 31.05.2022 г. до окончателното плащане на
дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2022 г. в размер на 128.64
лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Г. И., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.Ф Ж, бл...., че дължи на „Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 28744/2022 г. по описа на СРС, 124 състав, а
именно: сумата от 1022.17 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен №
..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 31.05.2022 г. до окончателното плащане на дължимото,
и мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2022 г. в размер на 128.65 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, за признаване за установено по отношение на Н. М. И., ЕГН **********, и
Е. Г. И., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.Ф Ж, бл...., че всеки един от тях дължи
на ищеца следните суми за дялово разпределение на имот с абонатен № ..., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
28744/2022 г. по описа на СРС, 124 състав, а именно: главница от по 17.15 лв. за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и обезщетение за забава от по 3.22 лв. за периода от 01.07.2019
г. до 25.05.2022 г.
ОСЪЖДА всеки един от ответниците Н. М. И., ЕГН **********, и Е. Г. И., ЕГН
**********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.Ф Ж, бл...., да заплати на „Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сума в размер на по 515.86 лв.,
представляваща направени от ищеца разходи по настоящето гр.д.№ 27620/2025 г. по описа
на СРС, 128 състав /респ. по първоначално образуваното гр.д.№ 1541/2023 г. по описа на
СРС, 124 състав/ и по ч.гр.д.№ 28744/2022 г. по описа на СРС, 124 състав, съобразно изхода
на делата.
ОСЪЖДА „Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв.Ю О. Г., ЕГН **********,
с адрес гр.С, ул.“И“ № 69, сумата от 14.54 лв., представляваща възнаграждение за
осъществено процесуално представителство и защита на ответниците Н. М. И., ЕГН
**********, и Е. Г. И., ЕГН ********** /по 7.27 лв. за всеки един от ответниците/ по
8
настоящето гр.д.№ 27620/2025 г. по описа на СРС, 128 състав /респ. по първоначално
образуваното гр.д.№ 1541/2023 г. по описа на СРС, 124 състав/, съобразно изхода на делото.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ПМУ И” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 28744/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9