№ 133
гр. Велико Търново , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20204001000299 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №433 от 08.07.2020г., постановено по гр.д. №969/2019г.,
Окръжен съд-Плевен е осъдил на основание чл.557 ал.1 т.2 б.А във връзка с
чл.519 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 и чл.52 от
Закона за задълженията и договорите Гаранционен фонд-гр.София да заплати
на М. Г. П., с ЕГН ********** от с.Крушовица, Плевенска област, със
съдебен адрес адвокат Н.М., сумата от 5 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинена
смърт на Б. Г. П., вследствие на пътно транспортно произшествие на 04 срещу
05.11.2018г., причинено от Б. Ш. А. при управление на лек автомобил
Фолксваген Поло рег.№ ЕН27****, за което моторно превозно средство не е
имало сключена валидна застраховка гражданска отговорност, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.11.2019г. /датата на подаване
на исковата молба/ до окончателното й изплащане. Отхвърлил е иска в
останалата му част за разликата над 5 000 лева до претендираните 80 000
1
лева, неимуществени вреди, както и за присъждане на законна лихва за
периода от 05.11.2018г. до 13.11.2019г., като неоснователен и недоказан.
Отхвърлил е предявения на основание чл.557 ал.1 т.2 б.А във връзка с чл.519
ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 и чл.52 от Закона за
задълженията и договорите иск от Г. П. В., с ЕГН **********, от
с.Крушовица, Плевенска област, със съдебен адрес адвокат Н.М., против
Гаранционен фонд-гр.София за заплащане на сумата 280 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на причинена смърт на Б. Г. П., вследствие на пътно транспортно
произшествие на 04 срещу 05.11.2018г., причинено от Б. Ш. А. при
управление на лек автомобил Фолксваген Поло рег.№ ЕН27****, за което
моторно превозно средство не е имало сключена валидна застраховка
гражданска отговорност, като неоснователен и недоказан.. Отхвърлил е
предявения на основание чл.557 ал.1 т.2 б.А във връзка с чл.519 ал.1 т.1 от
Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 и чл.52 от Закона за
задълженията и договорите иск от Г. П. В., с ЕГН ********** и М.С. А., с
ЕГН **********, двамата от с.Крушовица, Плевенска област, като родители и
законни представители на С. М. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес
адвокат Н.М., против Гаранционен фонд-гр.София за заплащане на сумата от
80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на причинена смърт на Б. Г. П., вследствие на пътно
транспортно произшествие на 04 срещу 05.11.2018г., причинено от Б. Ш. А.
при управление на лек автомобил Фолксваген Поло рег.№ ЕН27****, за което
моторно превозно средство не е имало сключена валидна застраховка
гражданска отговорност, като неоснователен и недоказан..Осъдил е на
основание чл.78 ал.6 от ГПК Гаранционен фонд-гр.София да заплати по
сметката на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 200 лева,
съобразно уважената част от иска. Осъдил е на основание чл.78 ал.1 от ГПК
Гаранционен фонд-гр.София да заплати на М.П.сумата 117,38 лева, направени
разноски по делото по съразмерност с уважения иск. Вписано е в
диспозитива, че решението е постановено при участието на третите лица
помагачи М. А. Ю.и Ш. А. Ш..
Против решението е постъпила въззивна жалба от ищците Г. П. В.
лично, от С. М. С., вече непълнолетна, със съгласието на законните й
2
представители Г. П. В. и М.С. А. – нейни родители, както и от М. Г. П.,
навършила пълнолетие в хода на делото, всички жалбоподатели чрез адвокат
Н.М., от Адвокатска колегия Плевен.
Жалбата има за предмет отхвърлителната част на първоинстанционното
решение, с която е отхвърлен иска на М.П.за разликата над уважените 5 000
лева, обезщетение за неимуществени вреди, до претендираните 80 000 лева,
както и за законната лихва върху тази сума за периода от 05.11.2018г. до
13.11.2019г., отхвърлителната част на обжалваното решение, с която е
отхвърлен изцяло иска на Г.В. П.за сумата от 280 000 лева, причинени й
неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 05.11.2018г. до
окончателното й изплащане, както и в отхвърлителната част на посоченото
решение, с която е отхвърлен изцяло иска на непълнолетната С.С., действаща
със съгласието на законните си представители и родители за сумата от 80 000
лева, причинени неимуществени вреди, заедно със законната лихва от
05.11.2018г. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателите молят Апелативният съд да отмени
първоинстанционното решение на Окръжен съд-Плевен в обжалваните му
част и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с
което да уважи изцяло предявените от тях искове. Претендират за
присъждане на всички направени разноски по делото в двете инстанции.
Молят Апелативният съд да определи по справедливост размера на
обезщетенията за неимуществени вреди, въз основа и на практиката на
Върховния касационен съд. Оспорват, че загиналият техен наследодател Б.
бил съпричинил вредоносния резултат, тъй като нямало откъде да знае, че
баща му е неправоспособен и е бил употребил алкохол, а и предвид възрастта
му.
Процесуалният представител адвокат М. е представил във Въззивната
инстанция писмена защита, в която поддържа изцяло жалбата.
Въззиваемият Гаранционен фонд-гр.София, чрез процесуалния
представител адвокат Н. И., от Адвокатска колегия-Велико Търново, в
съдебно заседание, оспорва изцяло въззивната жалба, моли Апелативният съд
да я остави без уважение, като неоснователна и да потвърди
3
първоинстанционното решение, като правилно.
Ищците били обезщетени доброволно от Гаранционния фонд за
претърпените от тях неимуществени вреди в размери, съобразени с
присъжданите от съдилищата към онзи момент. Правилно, въз основа на
събраните по делото доказателства, Плевенският окръжен съд присъдил само
на ищцата М.П.допълнително обезщетение и то в размер на сумата 5 000
лева. Заплатените доброволно обезщетения били съобразени с добрите нрави
и морала.
Не претендират разноски за тази инстанция.
Третите лица помагачи М. А. Ю.и Ш. А. Ш., родители на виновния за
ПТП-то водач, не вземат становище по въззивната жалба.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, съобрази
становищата на страните , прецени събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си,
Апелативният съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е от страна по делото, която
има интерес да обжалва, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен
акт и е подадена в срок.
Ищците Г.В., лично, Г.В. и М.А., като родители и законни
представители на С.С. и М. П., непълнолетна, действаща със съгласието на
майка си Г.В., всички чрез адвокат Н.М., твърдят в исковата молба и по
делото, че на 05.11.2018г. по пътя с.Горна Митрополия-с.Староселци, при
управление на лек автомобил Фолксваген, с рег.№ ЕН27**** е настъпило
ПТП с МПС без задължителна застраховка гражданска отговорност,
управлявано от Б. Ш., при което загинал пътуващият в автомобила Б. Г. П.,
съответно син и брат на ищците. Те претърпели неимуществени вреди от
загубата на своя близък, поради което завели претенция пред Гаранционен
фонд-гр.София – щета №210451/28.11.2018г., по която им е изплатено
обезщетение в размер на съответно 120 000 лева за Г., като майка на
загиналия Б. и по 5 000 лева като негови сестри. Считат това обезщетение за
занижено и несъответстващо на претърпените от тях болки и страдания.
4
Приели тези суми като авансово плащане. Неочакваната смърт на Б. се
отразила изключително неблагоприятно на психическото и физическото им
състояние, негативните усещания и чувства не са преодолени и понастоящем.
Майката изпаднала в депресия, търсила медицинска помощ в Испания, имала
болки в епигастриума, главоболие, мравучкане по цялото тяло, била с много
ниско самочувствие и много потисната. Напуснала работа и се върнала в
страната. Б. бил”изгряваща звезда” в местния футболен отбор, бил
награждаван и имал възможност за футболна кариера, което засилвало
болката й от загубата му. Още по-тежко било психическото състояние на М.,
която била свидетел на ПТП-то и видяла зловещата картина със загиналите.
Била в невъзможност да посещава училище и понижила успеха си. Най-
малката С. също трудно преживява смъртта на брат си и тъй като й казвали,
че той вече е звездичка в небето, всяка вечер отивала до прозореца и гледайки
нагоре си говорела с него. Братът им бил, и добър приятел, и опора.
Предвид изложеното и на основание чл.557 ал.1 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и
договорите ищците молят съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да им заплати сумата 280 000 лева на ищцата Г. П. В. и по 80 000
лева на всяка една от ищците М.П.и С.С., които суми представляват
обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие
смъртта на Б. П. – съответно техен син и брат, настъпила на 05.11.2018г., при
пътно транспортно произшествие с лек автомобил, без сключена валидна
застраховка гражданска отговорност, заедно със законната лихва върху тези
суми, считано от 05.11.2018г. до окончателното им изплащане.
Ответникът Гаранционен фонд-гр.София, чрез процесуален
представител, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото оспорва
изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани. Възразява, че
не е налице акт със задължителна сила по чл.300 от ГПК, нямало
доказателства за противоправно поведение на водача на незастрахованото
моторно превозно средство и не била доказана причинна връзка между
същото и смъртта на Б.. Прави се възражение за неоснователно завишени по
размер претенции. Не била доказана трайна дълбока и емоционална връзка
между двете ищци-сестри и загиналия, надхвърляща нормално присъщата за
конкретната родствена връзка. Прави се възражение за съпричиняване от
5
страна на загиналия, предвид обстоятелството че се качил в колата,
управлявана от водач с 2,70 промила алхокол в кръвта, знаейки че освен това
същият е неправопособен. Оспорва началният момент, от който се дължи
лихва. Счита че относно лихвата е приложима разпоредбата на чл.497 ал.1 от
КЗ, поради което такава се дължи от 13.11.2019г. – датата на подаване на
исковата молба в съда.
Третите лица помагачи М. А. Ю.и Ш. А. Ш., родители на виновния за
ПТП-то водач, не вземат становище в Първата инстанция.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй
като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му. При
проверка на правилността съдът е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
Предявени са три субективно съединени иска с правно основание чл.557
ал.1 т.2 във връзка с чл.519 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 и
чл.52 от Закона за задълженията и договорите от ищците Г.П. лично и като
законна представителна заедно с М.С. на непълнолетната М. /сега
пълнолетна/ и като законен представител на малолетната С. /сега
непълнолетна/ против ответника Гаранционен фонд-гр.София за заплащане
на следните суми, представляващи обезщетения за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на техния родственик Б., загинал
при пътнотранспортно произшествие на 05.11.2018г. по пътя с.Долна
Митрополия-с.Староселци, а именно за сумата 280 000 лева за първата ищца
и по 80 000 лева за втората и третата ищца, заедно със законната лихва върху
тези суми, считано от 05.11.2018г. – датата на деликта – до окончателното им
6
изплащане.
Разпоредбата на чл.557 ал.1 т.2 б.А във връзка с чл.519 от КЗ дава право
на увреденото лице при пътно транспортно произшествие да насочи иска за
обезщетяване на претърпените вреди срещу Гаранционния фонд, когато
произшествието се е случило на територията на Република България с
моторно превозно средство, което няма сключена задължителна застраховка
гражданска отговорност.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено
увреждане срещу водач на МПС, което няма сключена валидна задължителна
застраховка гражданска отговорност към момента на пътнотранспортното
произшествие и същото е настъпило на територията на страната, както и да
докаже наличието на фактическият състав на непозволено увреждане, а
именно: виновно и противоправно поведение на водача, настъпили вреди от
същото и причинна връзка между действието/бездействието и вредите.
От преценката на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, се
установява следната фактическа обстановка по спора.
На 05.11.2018г. по пътя с.Горна Митрополия-с.Староселци, между 4 и 5
часа през нощта, при управление на лек автомобил Фолксваген, с рег.№
ЕН27**** е настъпило пътнотранспортно произшествие с посочения лек
автомобил. Безспорно е, че това моторно превозно средство е без
задължителна застраховка гражданска отговорност. Безспорно е, че водачът
на същото Б. Ш. е неправоспособен такъв. Установява се и е безспорно, че е
управлявал автомобила след употреба на алкохол, с 2,70 промила алкохол в
кръвта. При управление на автомобила водачът изгубил контрол, на прав
хоризонтален участък, автомобилът напуснал пътното платно, ударил се в
крайпътно дърво, при което загинали на място водачът Б. Ш., наследодателят
на ищците Б. Г. П. и братовчедът му Ф., които пътували в автомобила.
Безспорно е и е установено, че Б. П. е съответно син и брат на ищците.
Нормално е и се установява по делото със събраните доказателства, че
ищците са претърпели и търпят неимуществени вреди от загубата на своя
близък.
7
Ищците завели претенция пред Гаранционен фонд-гр.София, по която е
образувана преписка – щета №210451/28.11-2018г. Безспорно е и е доказано,
че Гаранционният фонд изплатил доброволно на ищците следните
обезщетения за неимуществени вреди вследствие загубата на техния близък
при процесното ПТП с МПС, без сключена застраховка гражданска
отговорност, а именно: сумата 120 000 лева за Г., като майка на загиналия Б. и
по 5 000 лева на М. и С., като негови сестри.
Ищците приели тези суми като авансово плащане. Неочакваната смърт
на Б. се отразила изключително неблагоприятно на психическото и
физическото им състояние, негативните усещания и чувства не са преодолени
и понастоящем. Майката изпаднала в депресия, търсила медицинска помощ в
Испания, имала болки в епигастриума, главоболие, мравучкане по цялото
тяло, била с много ниско самочувствие и много подтисната. Напуснала работа
и се върнала в страната. Б. имал възможност за футболна кариера, което
засилвало болката й от загубата му. М., която била свидетел на ПТП-то и
видяла зловещата картина със загиналите, понижила успеха си. Най-малката
С. страда за брат си и тъй като й казвали, че той вече е звездичка в небето,
всяка вечер отивала до прозореца и гледайки нагоре си говорела с него.
Основните спорни въпроси по делото са дали в случая е налице такава
трайна и дълбока емоционална връзка между сестрите на Б. и починалият им
брат Б., такава особено близка връзка между тях, вследствие на което същите
търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания; както и какво по
размер обезщетение за неимуществени вреди е необходимото, подходящото и
достатъчното за случая, при положение че пълно овъзмездяване в паричен
еквивалент на болките и страданията вследствие смъртта на близък човек е
невъзможно.
Съгласно Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС
най-близките на починалия /по смисъла на Постановление №4/1961г. и
Постановление №5/1969г. на ВС, а именно низходящите, възходящите,
съпруг, фактически съпруг и отглеждан/ се ползват с право на обезщетение,
тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да
се предполага, че търпят пряко, непосредствено и за продължителен период
от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.
8
Справедливо е да бъдат обезщетени и други лица, извън близкия семеен и
родствен кръг, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради която търпят морални болки и страдания от
смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките. В Тълкувателното решение е посочено, че
особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Съгласно Тълкувателното решение
когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик т.е. не е достатъчна формална връзка на родство, а да са налице
такива болки и страдания, които да са изключения спрямо нормално
присъщите за тази родствена връзка.
Настоящата инстанция е на становище, че е въпрос на конкретна
преценка с оглед на събраните доказателства дали между починалия и
ищците-негови сестри е била налице особена емоционална връзка, трайна и
дълбока, с изключителна привързаност между двамата.
Със събраните по делото доказателства и предвид малката им възраст,
Апелативният съд приема, че ищците-сестри на загиналия Б. не са доказали
при условията на пълно и главно доказване, което е в тяхна тежест,
съществуването в случая на трайна и дълбока емоционална връзка между тях,
довела до продължителни болки и страдания, които в конкретния случай да е
справедливо да бъдат обезщетени. По делото ищцовата страна не е
ангажирала доказателства, от които да се установяват изключително близки
отношения, повече от нормалните между брат и сестри.
В частта, с която на ищцата М. са присъдени 5 000 лева,
първоинстанционното решение е влязло в сила. В останалата му
отхвърлителна част по отношение исковете на М. и С. по изложените по-горе
съображения същото следва да бъде потвърдено, като правилно.
Относно иска на майката Г.П..
9
Според настоящият съдебен състав от доказателствата по делото се
установява, че загиналият Б. е съпричинил вредоносния резултат, тъй като
видно от взетата кръвна проба на водача на лекия автомобил Б. Ш., същият е
имал 2,70 промила алкохол в кръвта към момента на пътнотранспортното
произшествие, който процент алкохол означава, че Ш. е бил видимо пиян.
Това състояние е могло да бъде забелязано от пътуващия Б. и същият е
забелязъл че Ш. е бил употребил алкохол с оглед съдържанието на алкохол
във взетата кръвна проба. Освен това Б. няма как да не е знаел, че баща му
няма свидетелство за правоуправление на МПС. Тъй като Б. е бил на 14
години, с оглед възрастта му не може да се приеме, че приносът му за
крайния резултат е равен на този на употребилия алкохол пълнолетен
неправоспособен водач на лекия автомобил. Поради това Апелативният съд
приема, че съпричиняването от страна на Б. П. е само 25%, а не както е приел
Окръжният съд – 50%.
Ноторно известно е, че загубата на дете от родител е с много тежки
последици за него, тъй като нормалният ход на нещата е родителят да почине
преди детето си.
Дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди на
първата ищца Г.П. при увреждането, представляващо застрахователен риск,
при който се дължи застрахователно обезщетение, се определя по правилата
на чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост. Правно значимите
обстоятелства за определяне размера на дължимото от застрахователя на
първата ищца обезщетение за неимуществени вреди са следните: вид,
интензитет, продължителност на претърпените, търпяни и досега болки и
страдания, както и съществуването на такива и занапред, резултат на
увреждането, възрастта на загиналия, това че същият е допринесъл за
вредоносния резултат в размер на 25%, сравнително младата възраст на
ищцата, житейски оправданото, присъжданите обезщетения за аналогични
случаи, както и справедливостта, като се отчитат нивата на застрахователно
покритие и обществено икономическите условия.
При приетите факти въз основа на конкретните доказателства в тяхната
взаимна връзка и съобразявайки указаните в ППВС №4/1968г. и
многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 от ГПК,
10
общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, имащи
значение за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД
обезщетение, отчитайки нивата на застрахователно покритие и обществено
икономическите условия, настоящият състав на Апелативния съд приема, че
доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен
еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на ищцата Г.П. ще
бъде постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 160 000 лева. От
тази сума следва да се приспаднат 25%, равняващи се на 40 000 лева, в
какъвто размер е съпричиняването от страна на загиналия Б..
Поради това по начало ответникът дължи да заплати на ищцата Г.П.,
като обезщетение сумата от 120 000 лева. Безспорно е по делото и е доказано,
че Гаранционният фонд доброволно е изплатил на Г.П. тази сума от 120 000
лева, както и по 5 000 лева на ищците М.П.и С.С..
По изложените съображения, като е уважил предявения иск от Г.П.
против Гаранционен фонд в размер на сумата
120 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, с посочения произход,
Плевенският окръжен съд е постановил правилно решение.
Първоинстанционното решение е правилно и в частта му, с която са
отхвърлени предявените искове от М.П.и С. П.срещу Гаранционния фонд
изцяло вторият иск и за разликата над 5 000 лева първият, като за
присъдените в полза на М.П.5 000 лева, обезщетение, решението на
Плевенския окръжен съд е влязло в сила, като необжалвано.
При това решение относно главните искове по чл.557 ал.1 т.2 б.А от КЗ
акцесорните искове за присъждане на законната лихва считано от 05.11.2018г.
също са неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят, а присъдената
законна лихва върху сумата 5 000 лева, обезщетение, дължимо на М. П.,
считано от 13.11.2019г., в която част първоинстанционното решение е влязло
в сила, също не може да се коригира.
Обжалваното решение на Окръжен съд-Плевен следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част, като правилно. В частта за присъденото
обезщетение 5 000 лева на М. П., заедно със законната лихва считано от
13.11.2019г. първоинстанционното решение влязло в сила, тъй като тази част
11
от решението не е предмет на въззивна жалба. Обжалваното решение е
правилно и в частта му за присъдените разноски, поради което следва да се
потвърди изцяло.
При този изход на делото не следва да се присъжда държавна такса за
Въззивната инстанция, тъй като въззивниците ищци са освободени от
заплащане на такси и разноски по делото.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК на въззивниците
не се дължат разноски за тази инстанция, включително не следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение. Тъй като процесуалният представител
на въззиваемия е заявил в съдебно заседание, че не претендират разноски,
такива не следва да се присъждат в негова полза.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №433 от 08.07.2020г., постановено по гр.д.
№969/2019г., на Окръжен съд-Плевен В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването на препис от същото на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12