Р Е
Ш Е Н И
Е №
1327
гр.Пловдив, 15.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав,
в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от
председателя гр.дело № 1831/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България" № 49, бл. 53Е, вх. „В“
против Решение № 2100/29.05.2019 г., постановено по гр.дело № 11724/2018 г. по
описа на РС – Пловдив, VІ гр.с-в, което се
обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу П.Г.Д. с ЕГН ********** *** иск за установяване вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит №
********** от 24.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 28.12.2017г., за които е издадена
заповед № 21 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.01.2018г.
по ч.гр.дело № 20590/2017 г. на Районен
съд - Пловдив, ХV гр. с-в за разликата над уважения размер от 586,43 лв. до пълния
претендиран размер от 1 184,56
лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска за установяване на вземане за неустойка
в размер на 280 лв. Във
въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението на районния съд в тези
части е неправилно и незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови
въззивно решение по съществото на спора, с което исковете да се уважат изцяло.
Излагат се оплаквания относно това, че съдът неправилно е приел, че
предсрочната изискуемост на процесния договор не е надлежно обявена на
длъжника, че е неправилен изводът на съда, че уговореното между страните
договорно възнаграждение противоречи на добрите нрави, както и че сключено между страните
споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК.
Въззиваемата
страна П.Г.Д. чрез особения и представител адв.Д.Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли решението на районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Пловдивският
Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Пловдивски
окръжен съд, след служебна проверка на валидността и допустимостта на решението
съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно и допустимо. По правилността на
обжалвания акт, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Производството по делото е образуваното по предявени искове по
чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК от Профи Кредит България” ЕООД, за признаване за установено, че ответницата П.Г.Д. му дължи сумата от 1464,56 лв., представляваща остатъчното неизплатено задължение по договор
за потребителски кредит № ********** от 24.11.2015г., обявен за предсрочно изискуем, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда
– 28.12.2017г. и сумата от 280 лв. - неустойка, за които е издадена заповед №
21 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.01.2018г. по
ч.гр.дело № 20590/2017 г. на Районен
съд - Пловдив, ХV гр. с-в.
Твърди се, че предоставената в заем сума била в размер
от 800 лв. със срок на издължаване – 30 месеца. Уговорена била фиксирана
годишна възнаградителна лихва в размер от 41,17 %, годишен процент на разходите
/ГПР/ 49,89 %, както и възнаграждение за пакет
допълнителни услуги в размер от 656,70 лв. Счита се, че поради просрочие
на една месечна вноска с повече от 30 дни е настъпила автоматичната предсрочна
изискуемост на кредита, поради което договорът е прекратен автоматично на
29.03.2016 г., за което ответницата е уведомена с писмо.
В писмения си отговор ответницата П.Г.Д. чрез особения и представител адв.Д.Д. е оспорил предявените исковете. Направила е възражение за нищожност на
договора за потребителки кредит поради противоречието му със закона и
накърняващ добрите нрави и наличие на
неравноправни клаузи. Възразява,
че уговорката за заплащане на договорената лихва в размер от 41,17% , ГПР и
уговорката за неустойка са нищожни, тъй
като не са индивидуално уговорени, прави
възражение за нищожност на споразумението за закупуване на пакет от
допълнителни услуги поради накърняване на добрите нрави и липса на съгласие.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че на 24.11.2015г.,
ищецът е сключил с ответницата договор
за потребителски кредит № **********, по силата на който и е предоставена обща
сума в размер от 800 лв., от която сума
в размер от 440.33 лв. за рефинансиране на стари задължения. Уговорен е
срок на кредита 30 месеца, размер на вноската по кредита 43.12 лв., ГПР – 49,89
% и годишен лихвен процент 41,17 %. Общата дължима сума по кредита се сочи да е
в размер от 1 293.60 лв. Избран е и
пакет от допълнителни услуги, за което се дължи от ответницата възнаграждение в
размер на 656.70 лв., платимо на вноски от по 21.89 лв. месечно. Отразено е, че
общият размер на сумата, която ответницата следва да върне на ищеца по
сключения договор за потребителски кредит и споразумение е 1 950.30 лв.,
платима на вноски за срок от 30 месеца, като размерът на месечната погасителна
вноска е 65.01 лв., а падежът й е до 19-тия ден от месеца. Прието е за
установено също, че на 24.11.2015г. по банков път, от дружеството – ищец е
преведена на ответницата сумата от 359.67 лв., общата сума на получените
плащания е 770 лв., а остатъчното задължение е в размер на 1 184.56 лв.
Във въззивната
жалба и с отговора на същата тези фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд не
се оспорват, ето защо тези факти следва да се приемат за безспорни.
Процесният договор е потребителски по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК.
Кредитополучателят е физическо лице, за което няма данни да е действало в
своята търговска или професионална сфера.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК договорът за потребителскикредит трябва да бъде съставен на
разбираем език, като в него следва да бъде включен и годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. Нарушението на това изискване,
макар и да се отнася до отделна клауза на договора, е основание целият договор
да бъде обявен за нищожен на основание чл. 22 ЗКП. В този случай кредитодателят
има право на да получи само "чистата стойност на кредита", но не и
лихвите, нито разходите по кредита, нито дори цената за предоставените услуги
във връзка с кредита. Това следва от специалното правило на чл. 23 ЗПК,
което изключва общото правило, че нищожността на отделни клаузи на договора при
определени условия не влече нищожност на целия договор по чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
В настоящия правен спор съдът намира, че процесният договор за потребителски
кредит е нищожен на основание чл. 22,
във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, като доводът на въззиваемата страна в този смисъл е
основателен. В договора са посочени единствено като абсолютни стойности
лихвения процент по заема от 41. 17% и годишен процент на разноските на заема
от 49. 89%. Договорът обаче не съдържа ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разноските по кредита, нито пък в него недвусмислено е
посочено кои компоненти точно са включени в този процент и как се формира
посочения в договора годишен процент на разноските. Освен това в договора не е
посочено по ясен и разбираем за потребителя начин годишният процент на
разноските, изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Действителността
на подписания между страните договор за потребителски кредит следва да се
прецени и с оглед и на подписаното заедно с договора споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни
услуги.
Съгласно действащата към
момента на сключване на договора разпоредба на чл. 10а ЗПК (Нов – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014
г.), кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит.
Видно от представеното
по делото споразумение, допълнителните услуги се изразяват в следното: 1.
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5.
Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Съдът
намира, че сами по себе си тези „допълнителни услуги“ се явяват безпредметни,
като за тях не би следвало да се дължи каквото и да било допълнително
възнаграждение, поради което липсва основание за заплащане на възнаграждение.
Реализирането на услугите не зависи само от волята на потребителя, а от
взаимното съгласие на страните при последващи преговори било за разсрочване на
задълженията по договора или за промяна на падежа на погасителните вноски. В
т.5 се неопроделено се визират преференции при евентуалното ползване на
последващ потребителски кредит. Съдът намира, че нито една от изброените услуги
не съставлява конкретна полза за потребителя, за да се дължи от негова страна
възнаграждение, още повече, че предвиденото такова е в размер на получения по
договора кредит. Не на последно място, предвидено е предварително заплащането
възнаграждението от потребителя, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
изобщо реализирана по време на действието на договора.
Ето защо следва
да се приеме, че е налице нищожна клауза
в договора за потребителски кредит, с която ответникът като потребител се е
задължил да заплати възнаграждение на ищеца за предоставянето на пакет от
допълнителни услуги в размер на 656.70
лв. като противоречаща на императивни правни норми – чл.10, ал.2 предл. 2 и
чл.10а, ал.4 ЗПК.
Предвид
нищожността на посочените клаузи от договора за потребителски кредит, на
основаноие чл.23 ЗПК ответникът дължи връщане единствено на главницата по
сключения договор за потребителски кредит. Липсва спор пред тази инстанция, че
неизплатената част от същата възлиза на признатата с решението на РС сума от 586,43лв., за която искът е уважен и по
отношение на която липсва обжалване. За разликата над тази сума до пълния
предявен размер за вземането от искът е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
Решението на районния съд в обжалваната част е правилно и като такова ще се потвърди.
По тези съображения и на основание
чл.272 от ГПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2100/29.05.2019 г., постановено по гр.дело №
11724/2018 г. по описа на РС – Пловдив, VІ гр.с-в, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу П.Г.Д. с ЕГН ********** *** иск за установяване вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит №
********** от 24.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 28.12.2017г., за които е издадена
заповед № 21 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.01.2018г.
по ч.гр.дело № 20590/2017 г. на Районен
съд - Пловдив, ХV гр. за разликата над уважения размер от 586,43 лв. до пълния
претендиран размер от 1 184,56
лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска за установяване на вземане за
неустойка в размер на 280 лв.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: