Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№502

гр. Габрово,09.12.2019г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  в публично заседание на  деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

 

При секретаря КРАСИМИРА  НИКОЛОВА  и в присъствието на прокурора ......................................... като разгледа докладваното от съдията Антонова-Попова гр.д. №463 по описа за 2019год. и за да  се произнесе взе  предвид следното:

 

 

 

          Предявен  е  установителен иск  по  чл.357, ал.1 от КТ във  вр. с  чл.124,ал.1  от  ГПК.

         В исковата  молба се твърди, че  ищцата и ответникът сключили договор на 29.12.2014г. Възложената работа била свързана с управление на шивашка фабрика на ответника, включващо редица задължения и правомощия и затова не била използвана типичната „счетоводителска" бланка за трудов договор.

          Ищцата започнала работа /и понастоящем договорът между страните не е прекратен и се изпълнява. Освен писмената форма, изискуема от закона, ищцата се съобразява при изпълнение на задълженията си и с Правилника за вътрешния ред. Според него и договора има определено работно място и работно време, трудови задължения, уговорено е месечно възнаграждение /чл.4, т.2 от договора/, размер на платения годишен отпуск /чл.4, т.З от договора/. Т.е., между страните съществува трудово правоотношение. На ищцата е плащано месечно трудово възнаграждение по ведомост, начислявани са осигурителни плащания и същите са внасяни редовно в бюджета на  НОИ.

          На 15.08.2017г. ТП на НОИ с изх. №1058-07-318 задължило работодателя на осн. чл.108 от КСО да коригира данните в регистъра на осигурените лица, като констатациите са, че данните са некоректни за периода 12.12.2016г. до 08.08.2017г. вкл. Необходимо било да коригират некоректните данни за периода 01.01.2015г. до м.август 2017г. вкл., като вместо код за вид осигурен 01 и 10, дадена информация за друг вид осигуряване- по трудов договор.

          Във връзка с извършването на тази корекция, КТ предвижда особено производство по чл.62 от ал.4 от КТ- след издаване на нарочно предписание от Дирекция Инспекция по труда, тъй като са минали повече от 2 години от възникване на задължението за това.

          По този повод ответникът подал молба  с изискуемите документи, но получил отказ за образуване на производството. Отказът е обжалван пред ГАС, но съдът приел, че производството било недопустимо, поради липса на интерес. Решението е потвърдено от ВАС.

            Изплащането на обезщетението за временна нетрудоспособност, поради заболяване на ищцата бил спряно с Разпореждане №Д-07-000-00-01182679  от  27.11.2017г.,  поради  липса  на  корекция  в данните.

            С молба до  Изпълнителна агенция „Главна инспекция  по труда”, ищцата поискала да бъде извършена проверка по чл.62 ал.4 от КТ и да бъде издадено необходимото  предписание за корекция в данните.

          С Писмо изх. №19009692 от 21.02.2019г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция  по труда”,  на ищцата е отговорено, че договорът й не  е трудов, а такъв за управление и контрол. Отново имало отказ за проверка, тъй като не е разпечатан на бланка и в заглавието не пише „трудов договор".

         Видно от представените документи, на ищата е отказано изплащане на обезщетение, поради болест, поради това, че при подаване на данни в НАП от осигурителя- ответника по делото, последният е подал невярна информация, регистрирайки ищцата като лице с код на осигуряване 10, вместо 01. Съгласно НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица „код 10 - за управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества, и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по гл.9 на ТЗ, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон."

         Ищцата М.Г. никога не  е  била управител по смисъла на ТЗ. Предвид това при направена проверка в TP е установено, че за същата не следва да бъде подадена декларация за осигуряване с код 10, а с код 01. До изправяне на тази грешка, на ищцата не могат да се изплащат обезщетения, поради болест, независимо от факта, че същата е осигурена за всички социални рискове и сумите са внасяни в бюджета на НОИ редовно.

          За да се коригират данните КТ предвижда особено производство по чл.62 от ал.4 от КТ, след издаване на нарочно предписание от Дирекция Инспекция по труда, която  отказва извършването  на  това  производство.

           Поради гореизложеното за ищцата е налице правен интерес да предяви настоящия иск.

          ИСКА СЕ, съдът  да признае за установено в  отношенията  между  страните че, считано от  29.12.2014г. съществува трудово правоотношение, по силата на което М.С.Г.  полага труд при работодателя „Медтех  Суис” ООД, съгласно  договор с наименование ”Договор за възлагане  управлението на шивашка фабрика на „Медтех суис"-ЕООД, гр.Габрово” от  29.12.2014г., сключен между тях.

Ответникът е депозирал писмен отговор в установения едномесечен срок. Признава, че ищцата действително работи на трудов договор в ответното дружество, има определено работно време, работно място, длъжностна характеристика, ползва отпуск по КТ и осигуряването й е съгласно  нормите уреждащи осигуряването по трудово правоотношение. Не оспорва фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба.

С оглед приетото с Решение № 309 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2010 г., III г. о., ГК, съдът следва да се счете, че макар и за установяване на факт, предявеният иск е допустим на осн. чл. 124, ал.4 изр. второ, тъй като възможността за предявяване на такъв иск произтича от специалната разпоредба на чл. 357, ал.1 от КТ приложима относно трудовите спорове. От друга страна, както е прието в постановеното Решение № 207 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 914/2011 г., IV г. о., ГК, интерес от искова защита ще е налице и когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Наред с това въпросът за съществуването на трудово правоотношение има обуславящо значение и за други права на ищеца по КТ, заради което той има правен интерес да получи съдебно произнасяне по този въпрос. Ето защо няма законова пречка съществуването на трудовото правоотношение да бъде предмет на установителен иск  и  той  се  възприема  за  допустим.

         По делото са  събрани  писмени  и гласни доказателства. От съвкупната  им преценка, съдът  приема  за установено  от  фактическа страна  следното:

         По делото са представени: договор за възлагане  управлението на шивашка фабрика на  "Медтех суис" ООД от 29.12.2014г., писмо от Главна Инспекция по труда от 21.02.2019 г., задължителни предписания от ТП на НОИ Габрово от 15.08.2017 г., разпореждане от ТП на НОИ Габрово от 27.11.2017 г., разчетно платежна ведомост, фиш за работна заплата на ищцата за периода 06.02.2015 г. – 13.12.2017 г., правилник за вътрешния ред на "Медтех суис" ООД, длъжностна характеристика на длъжността „управител на фабрика”, искане от  "Медтех суис" ООД до ДИТ Габрово, отказ за издаване на административен акт от 10.08.2017 г., жалба от "Медтех суис" ООД до ГАС и определение № 723/05.10.2017 г. на ГАС, от  които се установява следната фактология:

 На  29.12.2014г. между страните „Медтех суис "ООД /тогава „Медтех  суис” ЕООД/-възложител  и М.С.Г. – изпълнител е сключен  договор  с  наименование „Договор за възлагане управлението на шивашка фабрика на „Медтех суис"- ЕООД , гр.Габрово”. В същия е определено място на работа и работно време, трудови задължения, наименование на длъжността и характера  на работата, уговорено е месечно възнаграждение /чл.4 т.2 от договора/, размер на платения годишен отпуск /чл.4, т.З от договора/.

         В  чл.2 от договора е договорено,че  времетраенето на договора е  за срок  от  01.12.2014г. до 31.12.2016г., като действието му може  да бъде   продължено  по взаимно съгласие на  страните, изразено  в писмена  форма.

        Съгласно чл.7 от същия, се начисляват всички осигуровки според  българското  осигурително и данъчно  законодателство, които  следва да  се удържат от   месечното  възнаграждение.

        Свидетелката Маргарита Казанлъклиева- главен  счетоводител  в „Медтех суис” ООД от  създаването  на  фирмата  до настоящия момент, посочва, че ищцата  работи  като  директор   във  фирмата. Всички  са  с  работно  време  от  8.00часа до 17.00часа. Ищцата се занимава  с обезпечаване  на  производствения процес на предприятието. Всеки  ден ходи на работа, и към  настоящия  момент  продължава  да работи там. Обяснява, че тя изготвя  ведомостите  за  заплати. Ищцата  фигурира  в същите  и получава  трудово  възнаграждение. Допусната  е грешка в обозначението на кодовете, което  се дължи  на   зададените параметри  в счетоводната  програма, с която  работи. Видяла  този  проблем едва при  представянето  на болничния лист  от  ищцата.

         В заключението  на съдебно- счетоводната  експертиза, което  не се  оспорва от страните и съдът  цени, като  компетентно  и обосновано, в.лице В.А. посочва, че предвид направените изчисления и сравнявайки ги с начислените осигурителни суми във ведомостите за работни заплати за процесния период е видно, че работодателят е начислявал осигурителните задължения като на служител с трета категория труд и с вид осигурен вид осигурен 01- „трудов договор" или вид осигурен - 10 „договор за управление и контрол". Работодателят е възприел договора на М.Г. - ответник по делото като трудов, тъй като такъв е записан в представените по делото ведомости и на това основание е начислявал дължимите осигурителни вноски.

        През 2017г. ищцата по делото е във временна неработоспособност и дължимите осигурителни вноски са в размер на 22,08 лв., което е стойност получена  с  начислени 4,8 % здравни осигуровки за сметка на работодателя върху минималния осигурителен  доход  в  този  период  от  460,00 лв.

        Относно това дали ищцата М.С.Г. фигурира във ведомостите за работни заплати на ответното дружество през периода 29.12.2014г. до настоящия момент, след направената проверка в счетоводството на „Медтех суис” ООД  в.лице е установило, че от 01.01.2015г.. до момента на изготвяне на експертизата- 11.11.2019г., М.С.Г. фигурира в същите, като осигуряването й е без промяна.

        Възнаграждението на ищцата е начислявано в ежемесечните фирмени ведомости, като от начислената работна заплата са удържани частта лични осигуровки и ДДФ/1. Чистата сума за получаване е след приспадане на удръжките. На М.Г. са начислени и частта осигуровки за сметка на работодателя. Лицето е осигурено за всички осигурителни случаи съгласно изискванията на чл.7 от сключения между ищеца и ответника договор.

         Работодателят е начислявал осигурителните задължения като на служител с трета категория труд и с вид осигурен вид осигурен 01- „трудов договор" или вид осигурен - 10 „договор за управление и контрол". Вещото лице счита, че същият е възприел договора на М.Г. - ответник по делото като трудов, тъй като такъв е записан в представените по делото ведомости и на това основание е начислявал дължимите осигурителни вноски.

       При  направената проверка в счетоводството на „Медтех суис” ООД в.лице е установило, че от  01.01.2015г. до 11.11.2019г., М.С.Г. фигурира във ведомостите за работна заплата, като осигуряването  й  е  без  промяна.

         При така установената фактология, съдът прави следните правни  изводи:      

         В съответствие с горните установявания, съдът  приема, че   предявеният  установителен иск за съществуване на трудово правоотношение, с правно основание чл.357, ал.1 от КТ във  вр. с чл.124,ал.1 от ГПК е неоснователен.

          Ответникът признава, че ищцата действително работи по трудово правоотношение при  ответното дружество, считано  от  29.12.2014г. до настоящия момент, че същата  има определено  работно  време, работно  място, длъжностна  характеристика, ползва  отпуск  по КТ, и осигуряването й  е съобразно   нормите   уреждащи осигуряването  по трудово  правоотношение.  Тези обстоятелства се установяват от представените: договор с наименование ”Договор за възлагане  управлението на шивашка фабрика на „Медтех суис"-ЕООД , гр.Габрово” от  29.12.2014г., сключен между страните, длъжностната  характеристика на длъжността   управител/ръководител  на фабрика, правилник за вътрешния трудов  ред, платежна ведомост  и  фиш  за  работна  заплата, и  от заключението  на  съдебно-счетоводната  експертиза.

           Трудово правоотношение  може да възникне само въз основа на трудов договор, сключен в писмена форма /чл.62, ал.1 Кодекса на труда/. В този смисъл е и Решение №612, постановено на 22.03.2010г. от IV Гражданско отделение на Гражданската колегия на Върховния касационен съд на Република България по гражданско дело №1024 по описа на същото гражданско отделение за 2009г. Според посоченото решение по силата на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда трудовият договор са сключва в писмена форма, която е условие за валидността му, и със задължително съдържание за неговата обстоятелствена част по чл.66, ал.1 от същия кодекс. Т.е за да е налице такъв договор, той трябва да е обективиран в документ, отразяващ съвпадащите волеизявления (уговорки) на страните по него, което се удостоверява с подписването му от всяка от страните. С оглед на това трудово правоотношение не може да бъде установявано с други гласни и/или писмени доказателства, включително, изхождащи от някоя от страните, сочещи по косвен начин за съществуването му.

  Разпоредбите относно формата на трудовия договор са материалноправни и с оглед действието им за в бъдеще те намират  приложение за трудовите договори, сключени след 01.01.2003 год. Наименованието на акта е без значение /Решение 1712/02.02.2005г. По гр.дело №2747/2002г. III г.о. ВКС/. Достатъчно е обективирането  на волеизявленията на двете страни за сключване на трудов договор в писмен акт, който трябва да съдържа минимално необходимото съдържание на трудовия договор, съгласно чл.66, ал.1 от КТ.

С оглед събраните по делото и неоспорени писмени доказателства, може да се изведе, че искът в случая е основателен. Довод в този смисъл, може да се вземе и от нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ, според която отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От друга страна дали едно лице осъществява трудова дейност, се определя от това дали обективно извършва действия, които са характерни за нея. В същото време от особения характер на трудовия договор следва, че се престира работната сила ако се упражнява конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение. Именно тези елементи от трудовото правоотношение са установени, респ. не са спорни в случая. Според писмените доказателства по делото трудовото правоотношение между страните е възникнало на 29.12.2014г. на основание писмен  договор с наименование ”Договор за възлагане управлението на шивашка фабрика на „Медтех суис"-ЕООД , гр.Габрово” от  29.12.2014г. В него са обективирани волеизявленията на двете страни за сключването му, като този писмен акт съдържа минимално необходимото съдържание на трудовия договор, съгласно чл.66, ал.1 от КТ. Няма данни той да е бил прекратен до  настоящия момент. От събраните  писмени доказателства  и от  заключението  на в. лице  е установено, че  действието  на  договора  е продължено  след  31.12.2016г. по взаимно  съгласие  на страните, съгласно  предвиденото  в  чл.2 от  същия, и съществува  към  настоящия момент.

         По  правило валидно възникналото трудово правоотношение съществува, докато не бъде прекратено на някое от изчерпателно посочените в КТ основания чл. 325 - чл. 331 КТ. Тук то  продължава  да съществува , считано от  29.12.2014г., като за това на ищцата е превеждано по банков път и дължимото трудово възнаграждение. Ответникът признава факта, че за времето 29.12.2014г.  до настоящия  момент ищцата  полага труд в ответното дружество по силата на сключен  договор от 29.12.2014г., на длъжността  управител  на шивашка фабрика  „Медтех  суис”  ООД, гр.Габрово.

          При изложените съображения искът, с  който  се претендира да бъде признато за установено съществуването на трудово правоотношение, по силата на което ищцата  М.С.Г.  полага труд при  ответника „Медтех  суис” ООД, съгласно  писмен  договор с наименование ”Договор за възлагане управлението на шивашка фабрика на „Медтех суис"-ЕООД , гр.Габрово” от  29.12.2014г.,  е   основателен  и доказан, поради   което  следва  да  бъде уважен.

         С  оглед изхода  на спора, съгласно разпоредбата на чл.78,ал.6 от ГПК, ответното  дружество  следва  да  заплати държавна  такса върху  уважения иск в  размер  на  50.00лв. и  депозит  за в.лице в  размер  на 180лв., а в случай на издаване  на изпълнителен лист  и държавна  такса  в  размер на 5.00лв., по  сметка на Районен съд- Габрово.

        Воден  от  горното, съдът 

                        

                     Р      Е      Ш      И:

       

        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че  считано от 29.12.2014г. съществува трудово правоотношение, по силата на което М.С.Г., ЕГН**********, съдебен адрес: ***, офис 9, с пълномощник: адвокат В.П. ***, полага труд при работодателя „МЕДТЕХ СУИС” ООД, ЕИК203292370, със седалище и адрес на управление: гр.Габрово, ул.”Осми  март” №24,вх.Г,ет.4,ап.19, представлявано  от Б.  Т.Ш., съгласно писмен договор с наименование ”Договор за възлагане управлението на шивашка фабрика на „МЕДТЕХ СУИС" ЕООД, гр.Габрово” от  29.12.2014г., сключен между тях, на основание  чл.357, ал.1 от КТ във  вр. с  чл.124,ал.1  от  ГПК.

         ОСЪЖДА  „МЕДТЕХ СУИС” ООД, ЕИК203292370, със седалище и адрес на управление:гр.Габрово,ул.”Осми март” №24,вх.Г,ет.4,ап.19, представлявано  от Б.  Т.Ш.  да заплати на заплати държавна  такса върху  уважения иск в  размер  на  50.00лв./петдесет  лева/ и  депозит  за в.лице в  размер на 180лв./сто и осемдесет лева/, а в случай на издаване на изпълнителен лист  и държавна  такса в размер на 5.00лв./пет лева/, по  сметка  на  Районен съд- Габрово.

         Решението  подлежи на въззивно  обжалване  пред  Габровски окръжен съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването  му   на  страните.

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН   СЪДИЯ: