Присъда по дело №406/2020 на Софийски градски съд

МОТИВИ по НОХД №406/2020 г. по ОПИСА на СГС, НК, 3 СЪСТАВ

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М.Н.Н. за това, че на това на 02.07.2014 г. в гр. София, бул.„******, в качеството си на длъжностно лице, по смисъла на чл.93, т.1, б.“б” от НК, осъществявал ръководна работа, свързана с управление на чуждо имущество в Д. фонд „З.“ - Изпълнителен директор на Д. фонд „З.”, избран с Решение на Управителния съвет на Д. фонд „З.”, съгласно Протокол № 54 от 07.11.2013 г. и Споразумение № РД- 15-11/17.11.2013 г. сключено с Д.Г. - председател на УС на Д. фонд „З. организирал и ръководел Д. фонд „З.“, разполагал със стопанско-разпоредителни и организационно- ръководни правомощия съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители - чл.20, т.2 „Организира и ръководи дейността на фонда“ и т.3 „Представлява фонда“, съзнателно е сключил неизгодна сделка - договор с ТД „А.П.А.К.ЕООД с ЕИК ******, представлявано от управителя му И.К.И., с предмет на договора- извършване на консултантски услуги в областта на „Връзки с обществеността” и публичните комуникации на Д. фонд „З.” за сумата от 19 950.00 лв. /деветнадесет хиляди деветстотин и петдесет хиляди лева/, в който договор било посочено, че влиза в сила на 28.03.2014 г. със срок за изпълнение четири месеца, при липса на необходимост от неговото сключване, който договор бил администриран /изведен/ със стара дата и на изходящ номер на друг документ, администриран в деловодната програма на ДФ“Земеделие“/с изх. № 01- 6500/1651 от 28.02.2014 г./, като сключил договора, при дублиране на задълженията на изпълнителя по договора с тези на служителите, назначени по трудово правоотношение в Дирекция „Връзки с обществеността, протокол и координация“ в Д. фонд “З.“, а така също и знаейки, че „А.П.А.К.ЕООД /изпълнител/ е в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по така сключения договор- установена с протокол вх.№03- 0416/4444 от дата 01.07.2014 г. на ДФ“Земеделие“ и допълнителни писмени мотиви към него от заседанието на комисия от служители на ДФ“Земеделие“, съставена по заповед № ОЗ-РД/979 от 06.06.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“- М.Н., като от това произлязла значителна вреда за учреждението, което той представлявал- Д. фонд „З.“ в размер на 19950.00 лв. /деветнадесет хиляди деветстотин и петдесет хиляди лева/, представляваща изплатената сума по договора- престъпление по чл.220, ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът при СГП поддържа обвинението спрямо подсъдимия, като счита същото за доказано. Счита, че е доказано, че подсъдимият М.Н. е имал качеството на длъжностно лице, тъй като е осъществявал ръководна работа, свързана с управление на чуждо имущество – ДФЗ, бил е изпълнителен директор на фонда. Намира за доказано и сключването в рамките на стопанско-разпоредителни и организационни му правомощия на договор с „А.П.А.К.“ ЕООД, представляван от И.К.И., с предмет извършване на консултантски услуги в областта на връзки с обществеността за сумата от 19950 лева, в който договор е било посочено, че е влязъл в сила на 28.03.2014 г., със срок на изпълнение 4 месеца. Сочи, че относно датата на сключване на договор е видно, че въпреки че на договора е била посочена друга дата, то действителната такава е била 02.07.2014 г., като договорът е бил администриран, изведен със стара дата и изходящ № на друг документ, администриран в деловодната програма на ДФЗ. Намира за доказано това обстоятелство от показанията на свидетелите К. и  Г., както и от тези на самата К., дадени на ДП и прочетени в съдебната фаза на процеса относно обстоятелството, че договорът е бил входиран на мястото на друг документ, който е бил анулиран. Подчертава, че това обстоятелство се установява и от приложената разпечатка за деактивиране на друг документ и входиране на негово място на друг такъв.

Счита също така, че по делото се установява, че не е била налице необходимост от сключване на договор и същият е бил сключен при липса на необходимост от неговото сключване, както и че е сключен при дублиране на задълженията на изпълнителя по договора и тези на служителите, назначени по трудово правоотношение, а и също знаейки че „А.П.А.К.“ е в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по така сключения договор, установена с протокол вх. № 030416/4444 от дата 01.07.2014 г. на ДФЗ и допълнителни писмени мотиви към него от заседанието на комисия на служители на ДФЗ, съставена по заповед № 03 - РД - 979/06.06.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ М.Н..  Посочва, че тези обстоятелства се установяват и от разпити на свидетели, според които служителите в отдел „Връзки с обществеността“ отговаряли за запитвания на пресата и осигуряване на публичност, като основна функция на пресцентъра била да държи за публичния имидж на държавната институция, като отговаряли за цялата публичност и за всичко, което се случвало във фонда. Подчертава, че според показанията на св.С. с новото ръководство работата значително намаляла, поради което нямали особено много работа и нямало проблем да останат дори две служителки, за да се справят с медийните въпроси, които идвали всеки ден, както и да се прехвърлят някакви дейности. Сочи, че според показанията на св.С. съгласуването с И.К. било чисто формално, като това, което К. правила било да каже „ок“, като не нанасяли корекции и не се изисквала допълнителна информация. В предмета на обществената поръчка били описани функциите на „пи ар“ отдела, като същите се припокривали. Нямало поставени други задачи, които външният изпълнител да осъществява, които да са били различни от тези, които отделът на ДФЗ изпълнява. Заявява, че според показанията на св.С. когато стартирала поръчката все още фондът имал директор на Дирекция „Връзки с обществеността“ и обективно нямало нужда от съдействие от И.К.. Дирекцията можела да прави самостоятелните изяви. Акцентира и върху показанията на св.Г., според които И.К. била наета, за да издига имиджа персонално на В.А. и руши този на министъра на земеделието, въпреки че дейността на дирекцията била имидж на ръководството, имидж на фонда и комуникация с различни институции. Позовава се на показанията на св.Г., която заявила, че нямали нужда от външен човек. Отново и според показанията на св.Г. прокурорът твърди, че чрез К. се дублирала на 100 % дейността на дирекцията. Имало пълно припокриване на функциите на дирекцията, независимо, че нямало нужда от външен изпълнител. Сочи показанията на Г., според които това, от което имало нужда във фонда да се прави не било извършено от К., а служителите във фонда можели сами да свършат работата, която била предоставена на К..

Коментира и показанията на св.Б., според които същата не била изпращала информация за съгласуване с агенцията на К. и не е имала комуникация с нея, тъй като не чувствала нужда от още хора или външна допълнителна помощ, доколкото прессъобщенията били изпращани своевременно и се работело в приемливи срокове. Подчертава показанията на Б., в които свидетелката твърди, че текстовете били изготвяни от служители на дирекцията на фонда, били качвани на сайта и едва тогава били изпращани на въпросната агенция като обратна връзка. Не е имало, нито препоръки, нито насоки, нито отговор. Според свидетелката служителите на фонда се справяли с цялата работа, която е трябвало да вършат и не са имали необходимост от допълнително съдействие, като тя самата не била съгласувала съобщенията, които изготвяла с К. и не получавала, нито препоръки, нито насоки. Сочи още, че според показанията на свидетелите „А.П.А.К.“ ЕООД била наета за извършване на т.нар. „черен пи ар“, а именно да се злепостави една държавна институция, длъжностните лица в нея от друга държавна институция, като в тази връзка цитира показания на св.С. и св.Б..

Акцентира и на нередовността на процедурата по сключване на договора, коментирайки показанията на св.А.Д., според които не е възможно изпълнителният директор да реши да разглежда сам офертите, тъй като е имало вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки и там не е бил предвиден случай, при който изпълнителният директор да разглежда оферти, както и възможността договорът да не е съгласуван и изготвен от съответните отдели във фонда. Сочи още, че независимо, че договорът за услуги в областта на връзките с обществеността бил сключен изцяло при дублиране на служебни задължения на служителите на фонда, той бил сключен и при нарушение на нормативни документи, като била нарушена разпоредбата на чл.42, ал.1 от Вътрешните правила за възлагане на обществени поръчки, когато стойността на поръчката е от 2000 лева до посочените в чл.14, ал.5 от ЗОП максимални размери без ДДС, според които в тези случаи следва да бъдат събрани най-малко три ценови оферти. В конкретния случай договорът е сключен без да са налице три ценови оферти, не е съгласуван от служители на фонда, а именно от юрисконсулт „Обществени поръчки“, като същевременно не бил изработен по образец на фонда. Не е съгласуван с директора на Дирекция „Обществени поръчки“, бил е подписан от изпълнителния директор М.Н., но същевременно не е подписан от лице, отговорно за счетоводните записвания, тъй като този договор не е бил предоставен на лице, което било отговорно за счетоводните записвания. По този начин били нарушени според прокурора всички други разпоредби, които са подробно посочени в ОА.

Позовава се и на изготвената в хода на съдебното следствие експертиза, според която договорът напълно е припокривал дейността на дирекцията. На служителите били вменени функции, които напълно припокривали заложените в договора 13 точки. По договора нямало дейност, която да надхвърля компетенциите, функционалността и дейността на служителите. Твърди, че предметът е дублирал по същество действията на експертите на фонда. На следващо място съгласно експертизата липсвали документи, които да отчитат извършената дейност, липсата на точен измерител и отчет за извършените пи ар услуги не дава основание да се прецени размера на извършените дейности спрямо стойността на договора.

Подчертава още, че съгласно изготвената по делото експертиза договорът бил трикратно надценен, тъй като за извършването на дейности по договора е бил достатъчен капацитета на един служител от агенцията.

На база така анализираните от прокурора доказателства, същият счита, че по делото от обективна страна е установено, че сключеният договор с „А.П.А.К.“ ЕООД, представляван от управителя И.К., с предмет на договора – извършване на консултантски услуги в областта на връзките с обществеността за сумата от 19950 лева представлява неизгодна сделка. Същият не е следвало да бъде сключван и изплащан, тъй като фондът е имал капацитет да извърши дейностите си по договора.

Сочи, че на следващо място се установява, че договорът представлява неизгодна сделка и поради това, че е надценен, т.е. надвишаващ пазарните цени, тъй като цената му била тройно завишена спрямо пазарните цени и извършените дейности за период от 4 месеца.

Твърди, че в следствие на сключения договор и изплатените по него парични суми са настъпили щети за ДФЗ в размер на изплатената сума по договора, който не е трябвало да бъде сключен и съответно не е съответствал на пазарните цени.

Твърди, че от субективна страна се установява, че деянието е извършено от обвиняемия Н. виновно, при форма на вина „умисъл“, като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществени последици и е искал тяхното настъпване, доколкото той е ръководил ДФЗ, знаел е щатната бройка на служителите в Дирекция „Връзки с обществеността“, знаел е функционалните им задължения, знаел е и предмета на процесния договор, който подписва, знаел е, че договорът изцяло е дублирал вменените служебни задължения на служителите от дирекцията, която е трябвало да осъществява в цялост и да осигурява провеждането на информационната политика на фонда. Въпреки това е подписал договора, предвид на което счита, че са събрани достатъчно доказателства за това, че обвиняемият Н. е извършил деянието, за което е предаден на съд, поради което моля съда да го признае за виновен и да му определи наказание „Лишаване от свобода“, като предлага същото да бъде за срок от 3 г., чието изпълнение да бъде отложено, както и лишаване от право да заема държавна длъжност.

Защитникът на подс.М.Н.- адв.Р. счита, че по делото единственото доказано обстоятелство е, че подс.Н. е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. Б от НК и че е представлявал ДФЗ, но твърди, че всички останали елементи от състава на престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК не са налични и не се установяват от доказателствата, които са събрани, както на ДП, така и в хода на съдебното следствие. Позовава се в тази връзка и на Постановление №7/1976 г. на пленума на ВКС за някои стопански престъпления, в което е посочено разбирането по отношение на това какви факти, какви обстоятелства следва да бъдат установени, за да може да се приеме, че обвиненото лице е реализирало в пълнота състава на тази разпоредба. Преди всичко обвиненото лице следва да е сключило неизгодна сделка и да съзнава, че тази сделка е изначално неизгодна. Твърди, че в конкретния случай няма как да се направи такъв извод, защото не само от обясненията на подсъдимия, но и от други предимно гласни доказателства и писмени такива се установява, че в момента, в който е сключен и е действал процесният договор, ДФЗ действително е имал изключителна потребност от едно по-позитивно медийно представяне за работата на фонда като цяло и на изпълнителния директор и на неговия заместник. Ето защо счита, че липсват доказателства  за неизгодност на договора още при самото му сключване. Твърди, че най- вероятно се спекулира и са се правили опити да се детайлизира въпроса защо в договора не е посочено изрично, че задължението на ангажираната агенция включва и т. нар. „кризисен пи ар“. Твърди обаче, че кризисният пи ар, като възможност и като предложение, обаче съществува в представените по делото ценово предложение на „П.А.К.“ ЕООД, а разчетено детайлно съдържанието на ангажиментите, които агенцията е поела по договора се вижда, че тази дейност се включва. Сочи, че не е употребена конкретната дума „кризисен пи ар“, но самите действия предполага именно реализиране на подобна защита на доброто име на ДФЗ.

Намира за опровергано твърдението в ОА, че агенцията нямала капацитета да извършва тази дейност с оглед заключението на изготвената в съдебна фаза експертиза, според което дори и един човек е достатъчен, за да се справи със задачите.

По отношение на другата част от обвинението, където се твърди, че външната агенция е наета за дейност, която изцяло се покрива с дейността на Дирекция „Вътрешна организация, протокол и координация“ намира същото за невярно, най-малкото защото тази дейност, която е извършвала наетата агенция голяма част от работата е била извършвана в извън работно време. Сама по себе си тази причина вече е достатъчна, за да изключи извод за припокриване на дейностите, които извършват по длъжностна характеристика служителите на дирекцията и тази дейност, която извършва външната организация. Твърди, че това обстоятелство се опровергава от наличието на многобройни други договори с външни пи ар агенции, които експертизата е анализирала, а именно- общо 28 такива договора и е установено, че ангажиментите на външните  агенции в 12 от договорите изобщо не се покриват със задълженията на служителите в дирекцията „ВОПК“, а в 13 от договорите се покриват в много малка част, т.е. вече ДФЗ е имал една утвърдена практика да ангажира такива външни пи ар агенции и да им възлага задачи, различни от тези, които осъществяват служителите на фонда в съответната дирекция. Ето защо намира, че доказателствата изключват като верни, както твърденията за пълно покритие между дейностите, които е следвало да извършва външната агенция и задълженията, които са имали служителите на дирекцията съгласно длъжностните си характеристики, така и в частта, в която се твърди, че наетата агенция не е имала капацитета да осъществява подобна дейност.

Сочи още, че за да може да се получи съставомерно деяние по чл. 220 от НК извършителят следва да съзнава не само, че сделката е неизгодна, но умишлено да цели настъпването на вреда за съответното предприятие, което той представлява, т.е. той трябва да има умисъл и по отношение на резултата от сключването на тази сделка. Твърди, че доказателствата по делото не установяват подобно нещо. Сочи, че престъпленията, които се извършват при наличие на форма на вина по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК обикновено се извършват и с някакъв мотив, като задава въпросакакъв мотив би могъл да има подсъдимият да сключи неизгодна сделка и да причини вреда на предприятието, което представлява? Счита, че държавното обвинение, следваше след като има такова твърдение да представи доказателства в тази насока, но в конкретния случай такива липсват.

Подчертава, че голяма част от мотивировката на обвинението се свежда до възможни нарушения и до някои процедурни дефицити по сключването на самия договор, касаещи неговото съгласуване и регистрация. Дори да има такива процедурни дефицити счита, че те не могат да мотивират извод за такъв умисъл от страна на подсъдимия, а именно да сключи неизгодната сделка и чрез нея да причини вреда на представляваното от него предприятие.

В заключение и доколкото счита обвинението за недоказано, моли съда да признае подсъдимия Н. за невиновен да е извършил престъпление по смисъла на чл. 220, ал. 1 от НК и да бъде оправдан.

Защитникът на подс.Н.- адв.С. заявява, че изцяло се присъединява и споделя изложените подробни съображения от другия защитник, въз основа на детайлния анализ, направен върху обвинението, събраните доказателства и до момента установените безспорно според него факти в производството. Моли съда при вземане на решението си и обсъждането на доказателствата по делото да не се поддава на спекулативното твърдение, че в кориците на делото съществуват документи, протоколи и писмени изявления от страна на служителите на ДФЗ, които по категоричен начин да установяват невъзможността на външната пи ар агенция да осъществява дейността по извършването на пи ар услуги. Моли да се вземе предвид обстоятелството, че цитираният протокол и мнение на въпросните служители е свързан със съвсем различна процедура по възлагане на малка обществена поръчка, която няма нищо общо с предмета на настоящото производство и не е обект на ОА.

По отношение на данните дали са налице всички елементи на престъплението по чл.220, ал.1 от НК се присъединява към изложеното от колегата си, че липсва каквото и да било установяване на сключването на неизгоден договор за ДФЗ от страна на неговия директор. От една страна законът при подобни договори вменява единствено ангажимента на възложителя да възложи извършването на работа и да бъде представен разходно-оправдателен документ или фактура, за да бъде валидно това възлагане и да бъде платено по тази услуга. В случая, презастраховайки се и спазвайки интереса на все пак представляваната от него организация, изпълнителният директор е счел за необходимо, че е нужно да бъде сключен и договор. Доколко договорът формално отговаря на изискванията на закона, при условие че се говори за неформален договор и не е нужно наличието на формално представяне на такъв договор, та доколко същият отговаря на формалните изисквания на закона, дали същият е бил регистриран по предвидения в ДФЗ ред, няма абсолютно никакво значение и само на това обстоятелство, ако се гради становището и твърдението, че е сключен неизгоден договор, то това е най-малкото несериозно.

Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства, които да установят по какъвто и да било възможен начин, че сключеният договор и платените суми по него са неизгодни и са увредили по някакъв начин ДФЗ.

С оглед на всичко изложено моли съда да приеме, че обвинението е недоказано изцяло. М.Н. в нито един момент не е извършил и не е допуснал нарушение, както на правилата на ЗОП, заложени в самия закон, така и на правилата, вменени му като представител и директор на ДФЗ от Управителния съвет на фонда към Министерството на земеделието и по никакъв начин сключването на този договор не е увредил интересите или материалното състояние на фонда като цяло.

Относно гласните доказателства, на които се позовава прокуратурата, че безспорно установявали наличието на съвпадение между предмета на договора и задълженията на служителите от дирекцията, намира, че външната пи ар фирма по никакъв начин не е иззела функциите на фонда и на неговите служители при отразяване на дейността на фонда, която имат основно по длъжностна характеристика. Външната пи ар фирма по никакъв начин не е съставяла тази информация. Единственото, което се е случвало в периода на действието на този договор е да има съгласуване между информацията, излизаща от служителите на ДФЗ, представящи дейността на фонда и работата на външната пи ар агенция по спиране, и по някакъв начин подпомагане дейността на фонда за представянето му в по-добра светлина с цел на течащата в момента рекламна атака срещу тях. Заключава, че по никакъв начин, не е установено, че работата, извършвана от И.К. и служителите на фонда е била една и съща.

С оглед на всичкото това моли съда да приеме, че обвинението е изцяло недоказано и да постанови присъда, с която да признае подс.Н. за невиновен в извършване на повдигнатото му с обвинението престъпление.

Подсъдимият М.Н. дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение и не се признава за виновен. Подкрепя заявеното от неговите защитници, като в допълнение сочи, че освен всичко друго е имало извършен и одитен доклад от  Дирекция „Вътрешен одит“ на ДФЗ за въпросната година и от Българската сметна палата за целия период 2014 г., когато е бил директор и Европейската сметна палата, които по никакъв начин не са поставили въпроса за причинени на фонда вреди. Сочи, че одитните доклади са заверени, без забележки, а ДФЗ е финансова институция и тези одитни органи са изключително стриктни, когато проверяват действията на ръководителите на такива институции.  Подчертава, че няма в нито един от трите одитни доклада каквото и да е забележка, препоръка или нещо, което да навежда на мисълта, че е сключен този неизгоден договор.

Относно това, което твърди прокуратурата за предварителния контрол заявява, че въз основа на методическите насоки по елементите на финансовото управление и контрол, които се издават от министъра на финансите, по ал. 3 от т.нар. ЗФУКПС (закон за управление и контрол на публичния сектор) целта на предварителния контрол е да предостави на ръководители на друго длъжностно лице отговорност за вземане на съответните решения, разумната отговорност за тези решения с приложимото законодателство. Твърди, че е спазвал, като единствено нормативно ограничение в този случай спазването на ограничената за допустимите максимални прагове за провеждане на процедури.

Затова счита, че по никакъв начин не е накърнил със своите действия финансовите потоци на ДФЗ и иска да стане ясно, че не смята, че е отговорен по някакъв начин за накърняването на интересите на фонда и моли в този смисъл за решение на съда, с което да бъде изцяло оневинен.

В последната си дума заявява, че моли за справедливо решение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съобразяване разпоредбите на чл.16 и чл.17 от НПК, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият М.Н.Н. е роден на *** г. в гр.Ямбол, българин, български гражданин, неосъждан, несемеен, с висше юридическо образование, ЕГН **********.

Д. фонд „З.” е акредитиран от Европейската комисия да изпълнява функциите на Агенция САПАРД и на Разплащателна агенция. Условията и редът за финансово подпомагане по Програма САПАРД, както и изискванията към лицата, които биват подпомагани, са определени с наредби на министъра на земеделието и храните съгласно Националния план за развитие на земеделието и селските райони и Многогодишното финансово споразумение по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Р. България.

ДФ „Земеделие” осигурява финансова подкрепа за земеделски стопани по линия на държавните помощи със средства от националния бюджет, чрез краткосрочни и дългосрочни финансови инструменти. Краткосрочните финансови инструменти се прилагат при текущото финансово подпомагане и стимулиране на производството на определени земеделски продукти (зърнени, маслодайни култури, зеленчуци, мляко и други). Дългосрочните финансови инструменти са със срок над една година и са за подпомагане и стимулиране на инвестиционния процес в земеделието.

ДФ „Земеделие” се ръководи от управителен съвет от единадесет членове под председателството на Министъра на земеделието и храните, а оперативното ръководство се осъществява от Изпълнителен директор. Структурата на фонда включва Централно управление и двадесет и осем областни дирекции.

Д. фонд „З.” е юридическо лице със седалище ***. Фондът е държавно учреждение, което съставлява, изпълнява и отчита бюджет на първостепенен разпоредител с бюджет, който е част от държавния бюджет. Д. фонд „З.“ е организация от публичния сектор съгласно закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, тъй като е бюджетна организация и организация, разпореждаща се със средства по фондове и програми от Европейския съюз. Фондът е държавно учреждение, създадено със Закон, а именно Закон за подпомагане на земеделските производители.

Съгласно Устройствен правилник на Д. фонд „З.“, органи за управление на фонда са управителен съвет и Изпълнителен директор. Съгласно Устройствения правилник, Раздел 3, чл.10, т.1 Изпълнителният директор представлява фонда и е първостепенен разпоредител с бюджет. Съгласно Раздел 3, чл.10, т.2 изпълнителният директор организира и ръководи дейността на фонда при осъществяване на всички негови функции, а съгласно т.3 от правилника, изпълнителният директор осигурява стопанисването и опазването на имуществото на фонда. Съгласно Устройствения правилник, Раздел 3, чл.10, т.13, изпълнителният директор организира, координира, ръководи и контролира всички дейности, които подпомагат и съпътстват основната дейност на фонда.

Подсъдимият М.Н.Н. бил избран за изпълнителен директор на Д. фонд „З.“ с Решение на Управителния съвет на Д. фонд „З.”, съгласно Протокол № 54 от 07.11.2013 г. и Споразумение № РД-15-11/17.11.2013 г., сключено с Д.Г.- председател на УС на Д. фонд „З.”. Подсъдимият Н. осъществявал ръководна работа, като изпълнителен директор на Фонда, свързана с управление имуществото на Д. фонд „З.“. Същият организирал и ръководел Д. фонд „З.“, разполагал със стопанско-разпоредителни и организационно-ръководни правомощия съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители - чл.20, т.2 „Организира и ръководи дейността на фонда“ и т.3 „Представлява фонда“. Съгласно Устройствен правилник на Д. фонд „З.“ подс.М.Н., като изпълнителен директор следвало да осигурява стопанисването и опазването на имуществото на фонда, а съгласно чл.6, ал.1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор отговарял за постигане целите на организацията, като управлява публичните средства по законосъобразен, икономичен, ефикасен и ефективен начин.

Преди да бъде избран за изпълнителен директор на ДФЗ, същият известно време работел като експерт в Дирекция Обществени поръчки в ДФЗ.

Свидетелката В.А. била избрана на същото заседание на УС на ДФ Земеделие на поста зам.директор на ДФЗ с ресор „Програма за развитие на селските райони” /ПРСР/. Преди да бъде избрана на длъжността зам.директор на ДФЗ, св.А. била работила във Фонда през периода 2008 г.- 2009 г. на длъжност началник на сертифициращия орган на програмата за развитие на сектор „Рибарство”.

Преди подс.М.Н., длъжността „изпълнителен директор” на ДФЗ заемал Р.П.. Към момента на избиране на подс.Н. за изпълнителен директор на ДФЗ, страната се управлявала от МС с министър председател П. О., избран от мандата на БСП, с подкрепата на ДПС и „Атака”. Д.Г. бил назначен за министър на земеделието и храните в този кабинет.

В ДФЗ била обособена дирекция „Връзки с обществеността, протокол и координация“ /ДВОПК/.

През 2014 г. св.Д.Ц.Г., заемала длъжността директор на ДВОПК в ДФЗ. Същата била назначена на тази длъжност в началото на месец декември 2013 г.

Съгласно чл.26 от Устройствения правилник, ДВОПК осигурявала провеждането на информационната политика на фонда, като планирала и координирала осъществяването й, анализирала информацията в средствата за масово осведомяване за дейността на фонда, организирала предоставянето на информация в съответствие с конституционните права на гражданите, информирала обществеността за функциите, програмите и дейностите на фонда, организирала публичните изяви на служителите на фонда и осъществявала методическо ръководство и координация на връзките на организационните структури на фонда с обществеността, осъществявала протоколната кореспонденция на изпълнителния директор и организацията и координацията по провеждане на официални срещи на представители на фонда с външни органи и институции.

Съгласно длъжностни характеристики на служителите от дирекцията били вменени следните функции: Да информират обществеността за политиката на ДФ „Земеделие” и за осъществяваните от фонда програми и дейности за подпомагане на земеделските производители. Комуникация със средствата за масова информация и с обществеността по въпроси, пряко свързани с дейността на фонда. Да съдействат за организиране на пресконференции, дискусии, работни срещи, семинари и др. медийни събития, както и чрез разпространение на съобщения до медиите и публикуването им на интернет страницата на Фонда. Да организират публични изяви на ръководния екип на институцията и на всички негови служители, включително от териториалните структури. Да подпомагат провеждането на информационни кампании на ДФЗ. Да подготвят медиен мониторинг, който изпращат до изпълнителния директор, неговите заместници, директори и началници на отдели. Да поддържат контакти и кореспонденция с граждани, медии, министерства, други държавни ведомства и институции, както и с браншовите организации в сектор „Земеделие”. Да подготвят писмени отговори по въпроси, отправени към ръководството на фонда. Да отговарят на запитвания на граждани, институции, медии, браншови организации, постъпили чрез телефонни обаждания или по електронна поща в отдела или да ги пренасочват към подходящ експерт. Да работят в координация с всички структурни звена на ДФЗ, като изискват от тях и обобщават необходимите справки и документи за изготвяне на информационни материали, прессъобщения и др. за изпълнение на цялостната информационна и медийна политика на фонда. Да подпомагат методически изпълнението на печатни материали /брошури, диплянки, плакати, клипове/ във връзка с провеждане на информационни кампании на ДФЗ, както и рекламни материали за българското земеделие при провеждане на семинари и конференции с национално и международно значение. Да подпомагат методически изготвянето на мултимедийни презентации при провеждане на публичните медийни събития или работни срещи с участието на ръководството и представители на ДФЗ. Да извършват ежедневно обновяване на Интернет страницата на ДФЗ, да предоставят новини за електронната страница на Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/, за сайта на европейската схема „Училищен плод”, да предлагат идеи за оптимизация на работата и за успешно популяризиране на дейността на институцията. Съобразно посочените функционални задължения на експертите от дирекция ВОПК, били обхванати всички възможни дейности свързани с ПР-действия и връзки с обществеността на ДФЗ.

Пресцентърът на ДФЗ бил част от ДВОПК, като към края на 2013 г. и началото на 2014 г. в Пресцентъра работели 4- ма човека (три служители и директорът), като през месец април 2014 г. едната служителка- Д.Й.напуснала и в Пресцентъра останали да работят само свидетелките П.С. (назначена на длъжност „експерт”) и Р. Б. (назначена на длъжност „младши експерт”), както и директорът на ДВОПК- св.Д.Г.. Работата им в Пресцентъра се състояла основно в събиране на информация за дейността на отделите, писане на прессъобщения, комуникация с медиите, организиране на събития, подготовка на изяви в медиите на служители на ДФЗ и на ръководството му, поддържане на сайта на Фонда, информиране на бенефициентите за предстоящи събития, както и инициирането на докладни записки по процедури за избор на различни услуги, свързани с дейността на Фонда. Когато били отправяни запитвания от журналисти, служителите в Пресцентъра препращали тези запитвания към експертите по компетентност от съответните отдели за изготвяне на отговорите, тъй като самите те не разполагали с нужната информация. Трябвало експертите по ресори да подготвят отговорите след което ги връщали обратно към служителите в Пресцентъра за редакция и съответно последните ги разпространявали на медиите и журналистите.

По това време ДФЗ имал сключен договор за медиен мониторинг с Агенция „Фокус” от дата 17.01.2013 г., която агенция правела извадка на всички публикации в медиите за съответния ден по ключова дума и получената информация предавали на служителите на Пресцентъра на ДФЗ, които от своя страна, трябвало да селектират така получената информация. В длъжностните характеристики на служителите в Пресцентъра на ДФЗ била включена и тази дейност, а именно да извършват медиен мониторинг, но практиката в почти всички държавни учреждения и институции към онзи момент била да аутсорстват – т.е. да възлагат на външен изпълнител тази задача (медийния мониторинг), най- често поради липсата на достатъчно оперативен капацитет да се извършва тази дейност, тъй като към онзи момент тази дейност била малко по- времеемка (отнемало от няколко часа до половин ден на един човек) и при малък брой на служителите, изпълнението на тази задача не било възможно без помощта на външен изпълнител. Към 2013- 2014 г. договорът на ДФЗ с Агенция „Фокус” бил актуален и се изпълнявал от последната.

Свидетелката П.С. била завършила „Журналистика” в Американския университет в Благоевград през 2005 г. Същата работела в ДФЗ през периода 2011 г.- 2014 г., като преди това била работила само като журналист, но не и като Пи- Ар специалист.

Свидетелката Р. Б. била завършила като бакалавър специалността „Връзки с обществеността” в Университета във Велико Търново, а след това „Международни- икономически отношения”, специализация „Управление на международни проекти в УНСС. От лятото на 2013 г. работела в Пресцентъра на ДФЗ, като преди това работела като стажант във вестник „Бряг” в гр.Русе, както и в Пресцентъра на МТСП по програма „Старт в кариерата” за период от 9 месеца. Същата работила в Пресцентъра на ДФЗ до 2015 г., след което в Дирекция „Селскостопански пазарни механизми”, като и към настоящия момент продължава да работи там.

Свидетелката Д.Г. като директор на ДВОПК имала основна функция и задача да отговаря и да се грижи за публичния образ на ДФЗ, включително и за външния имидж на ръководството на Фонда. Съгласно длъжностната й характеристика тя като директор на дирекцията следвало да планира и осъществява медийната политика на ДФЗ, съгласувано и утвърдено от изпълнителния директор; да формира, разработва и контролира медийната политика на ДФЗ, както и да координира навременната и изчерпателна комуникация между ДФЗ и трети лица- правителствени и неправителствени организации, институции, частни бенефициенти и други.

Същата обаче не била тесен специалист в тази сфера, макар и да имала много връзки и да поддържала добри контакти с други Пи-Ар експерти в журналистическите и пи- ар средите. Същата обаче не могла да борави с компютър. Имала завършена магистърска степен от ВИИ „Карл Маркс“ гр.София, специалност „Организация и управление на промишленото производство”, а семестриално „Икономическа журналистика“. Според автобиографията й в периода от 2004 г. до месец юни 2011 г. същата била управител на дружество ДЛД ЕООД- Пиар агенция, занимаваща се с частна консултантска дейност.

При идването на власт на новото ръководство на ДФЗ в лицето на подс.М.Н. и на св.В.А., двамата нямали доверие на служителите в Пресцентъра, тъй като същите били назначени от предишното ръководство на Фонда в лицето на Р.П., а между двете ръководства на Фонда се породило нескрито напрежение. Подс.Н. и св.А. свързвали това напрежение с персонални атаки срещу тях самите, с политически атаки, доколкото вярвали, че управлението на средствата в държавата се води и по политическа линия и не на последно място – с икономически атаки. И двамата били убедени, че особено персоналните атаки срещу тях двамата, водени от Я.Я., М. Н.като бивш министър на земеделието, Р.П., Д.Т., Б.С.и други, била свързана с дейността им в края на 2013 г., когато след назначаването им съответно за изпълнителен директор и зам.директор на ДФЗ с ресор ПРСР, двамата успели да изплатят отпуснатите на България от ЕС и Еврофондовете средства по ПРСР. До този момент били разплатени само 100 милиона, като имало опасност средствата да останат като загуба за държавата, ако не бъдат разплатени останалите 600 милиона лева до края на 2013 г. Като ресорен директор по ПРСР, свидетелката В.А., а и подс.М.Н. считали това за техен личен успех, което и според тях довело до атаките срещу двамата – персонални, икономически и политически. По това време – в края на 2013 г.- началото на 2014 г. и политическият конфликт между БСП и ДПС бил много силен и се отразявал на работата на учрежденията и институциите, включително и на ДФЗ. Допълнително за това допринесли и изяви на Я.Я. пред вестник ПИК, свързани с лични нападки срещу М.Н. и В.А.. Двамата и особено св.А. смятали, че тези личностни атаки не могат да останат без отзвук и отговор и трябва да има реакция от тяхна страна, като считала, че с това следва да се заеме директорът на ДВОПК- св.Д.Г.. Последната обаче от своя страна била лоялна към министър председателя към онзи момент- П. О. и към ръководителя на Пресцентъра в МС, на които била обещала от ДФЗ да не излизат с компромати и личностни нападки, да не отговарят на публикации в „жълтите” медии. Г. била и в близки отношения с пи-ар специалисите в Министерство на земеделието и храните и тези в МС, поради което не желаела да влиза в конфликт с тях, както и с министъра на земеделието и храните Д.Г. и с министър председателя- П. О.. Тя смятала, че не е редно една държавна институция да „говори“ и да „излиза медийно“ срещу друга държавна институция. Ето защо и на исканията на св.В.А. Пресцентърът на ДФЗ да води определена медийна политика, която да гради според св.А. „имиджа” на ДФЗ и на нейните ръководители, като ги защитава от атаките, св.Г. се противопоставила и заявила, че няма да изпълнява нарежданията й и тези на изп.директор- подс.Н., тъй като считала, че единствената цел и на двамата и по- точно на св.А., която според нея манипулирала подс.Н., била да създава скандали и конфликти. Св.Г. предпочитала да работи съвместно с Пресцентъра на МС и да следва политиката, задавана оттам, а не тази, която настоявала да се води св.А..

Всичко това създало криза на доверието между изпълнителния директор на ДФЗ (подс.М.Н.) и зам.директора на ДФЗ (В.А.) от една страна и служителите в Пресцентъра на ДФЗ и ръководителя на Пресцентъра- свидетелите Г., С. и Б. от друга. Последните също не желаели да изпълняват политиката, която искали от тях подс.Н. и св.А., като също смятали, че това е политика на противопоставяне, скандали и очерняне- политика на „черен пи ар”, който те заявили, че няма да водят и да изпълняват желанията в тази връзка на Н. и А..

Тази криза на доверието между ръководството на Фонда и служителите на Пресцентъра на Фонда още повече се изострила, когато в началото на 2014 г. се разразил т.н. скандал с „луксозните возила”. Това станало през февруари- март 2014 г., когато след личностни нападки срещу Н. и А., които дори и служителите в Пресцентъра на ДФЗ преценили като „черен пи- ар” срещу Фонда, започнала кампанията на сегашното ръководство на Фонда срещу предишното в лицето на Р.П. с твърдения, че със средства отпуснати на Фонда по ПРСР са закупени много скъпи джипове, яхти, самолети и др. (т.н. возила), което било станоло в разрез с правилата и с изискванията на ЕС. Това засилило напрежението между подс.Н. и предшественика му- П., а служителите в Пресцентъра, които били назначени по времето на последния, били лоялни към него и смятали, че единствената цел на подс.Н. била да очерни Р.П., поради което те не искали да водят срещу предишното ръководство на Фонда „черен пи- ар” и отказвали да изпълняват изискванията на Н. и А. за това как и какво да се изнася в медиите, каква медийна политика да се води и как да се изгражда имиджа на институцията и на ръководството й.

По- късно напрежението прераснало и в такова с министъра на земеделието и храните- Д.Г., в опити за отстраняване ръководството на ДФЗ в лицето на Н. и А., в нападки за това, че министерството не комуникира достатъчно ясно с Фонда по въпроса какви са новите правила за мерките за селския туризъм, за да не се повтори ситуацията с купуването на „скъпите возила“ и т.н. Г.и Н. влезнали в публична „престрелка” помежду си, нормалната комуникация между двете учреждения на практика била преустановена, като служителите от Пресцентъра на ДФЗ- С., Г. и Б. в тези конфликти проявявали пристрастие към позицията на министъра на земеделието и храните и на министър председателя, тъй като не одобрявали неговия подхода на подс.Н. в този конфликт, независимо, че трябвало да работят с оглед неговите изисквания, като по този начин на практика отказвали да действат по начините и със средствата, които искали от тях Н. и А..

Последната от своя страна смятала, че служителите в Пресцентъра нямат нужното образование, квалификация и опит, за да изпълняват функциите за връзки с обществеността на такава голяма институция, управляваща толкова голям бюджет. Отделно им нямала доверие, тъй като били назначени по време на предишното ръководство на Фонда, с което тя и Н. били в конфликт.

Същевременно обаче нямало как да освободят същите и да назначат на тяхно място други служители при това в бърз порядък, тъй като същите били държавни служители по смисъла на ЗДС, поради което и процедурите били бавни и тромави. Нямало как също така да назначат и друг служител на мястото на напусналата Д.Й., тъй като това предполагало обявяването на конкурс за мястото, а събитията, на които Н. и А. искали да отговорят адекватно според техните разбирания- т.е. по начина, по който те смятали, че следва да се защитава и опазва имиджа на Фонда и на ръководството, се развивали много бързо и не търпели отлагане. Такова било тяхното становище, като те искали да защитят и своя публичен имидж и смятали, че трябва да го направят възможно най- бързо, отговаряйки на атаките срещу тях.

Освен това и двамата смятали, че служителите в Пресцентъра имат достатъчно други задачи, с които трябва да се занимават и по- точно да обобщават информацията, която идвала от експертите от Фонда, да я обработят и прецизират в подходяща форма, за да я „качат” след това на страницата на Фонда, където да бъде достъпна на бенефициентите и на всички заинтересовани- т.е. задачи, свързани с обслужването на бенефициентите по различните програми, които ДФЗ развивало и с обслужване на информационния поток от гледна точка на обезпечаване всекидневната дейност на Фонда. Св.А. била убедена, че служителите от Пресцентъра не могли да се справят с нововъзникналата ситуация, която преценила като кризисна в резултат на атаките срещу Фонда и ръководството му, тъй като нямали връзки с медиите, с телевизионните канали, с радиостанциите, с печатните медии и нямали опит в организирането на форсмажорни бързи интервюта. Отделно от това много от ситуациите възниквали в извънработно време, а повечето публицистични предавания, в които искали да вземат участие Н. и А., за да защитят себе си и имиджа на Фонда така, както те смятали, че това следва да се случи, били или събота и неделя, или вечер след 17,30-18,00 часа или рано сутрин в рамките на сутрешните блокове, които се излъчвали рано сутрин в периода от 6,30 до 9,00 часа, което предполагало работа в извън работно време, а служителите в Пресцентъра работели на нормирано работно време от 9:00 ч. до 17:30 ч.

Самите служители в Пресцентъра- С. и Б., както и директорът – Г. смятали за себе си, че биха могли да се справят с всички възложени им задачи, включително и да отговарят на запитвания не само на бенефициентите, но на такива от медиите, да организират информационни кампании, когато се налага, а самата Г. да се занимава с публичния образ на ДФЗ и на ръководството му, като били убедени също така, че Г. има достатъчно връзки и контакти в много звена на журналистиката и в пи- ар средите, за да се справи с тази задача. И С. и Б. не смятали, че имат нужда от допълнително хора и помощ, за да се справят с всички задачи, които имали по длъжностна характеристика. Г. обаче като ръководител на Пресцентъра смятала, че особено след напускането на едната служителка- Д.Й., Пресцентърът се нуждае от повече служители, за да се справи с дейността като цяло, като била споделяла това свое мнение с ръководството на Фонда, и дори смятала, че има нужда и от сътрудничество с външен специалист- някой извън структурата на Фонда, който да общува с неправителствени организации, така че да не стават скандали, да поддържа, да координира дейността и нещата да излизат отвън, след като са съгласувани със служителите от Пресцентъра на ДФЗ, за да може публичният образ, който се гради на Фонда да е изцяло положителен. Дори св.С., която била уверена, че няма нужда от нови и допълнителни служители, тъй като смятала, че с новото ръководство работата им била намаляла, считала, че за нуждите на Фонда един „външен” поглед, на външна фирма, която не е обременена с лексиката на държавната институция винаги би била от полза за публичния образ на Фонда. Още повече, че самата Г. имала и проблем с боравенето с компютър, а и не се смятала, че е тесен специалист в областта на външния имидж, поради което нямала против външна Пи- Ар агенция, която да навлезе в работата на Фонда и да съдейства за изграждане образа на Фонда.

Доколкото св.А. и подс.Н. нямали вяра на собствените си служители и ги намирали за политически пристрастни, се обърнали за съвет и помощ към адвокатска кантора, с идеята колкото може по- бързо да стопират публикациите и материалите, които излизали срещу тях двамата. Още в началото на 2014 г. те потърсили съдействие от адв.Д.П., която била работила 7 години с предходния изпълнителен директор на ДФЗ, покрай делата „Сапард“ и затова познавала структурата и организацията на Фонда и не се наложило да й обясняват много за ситуацията. Тя именно предложила да бъде използвана помощ от пи- ар експерт, който е специалист по кризисни комуникации, защото всички правни действия, които биха могли да се предприемат във връзка с назначаване на служители с опит в кризисни ситуации в Пресцентъра на ДФЗ, биха се развили много бавно във времето, а Н. и А. искали специалист, който да може да реагира буквално за няколко дни в този период. Нещо, с което не били съгласни служителите от Пресцентъра на ДФЗ и най- вече директорът- св.Г., тъй като смятала, че не следва да се отговаря на нападките в медиите, както и че ако това се направи означава да се отиде на „вадене” на компромати, на провокиране на скандали, нещо, което тя не одобрявала, а и не искала да се противопоставя по този начин на министър председателя и на министъра на земеделието и храните- съответно на О. и на Г., тъй като била дала обещание за водене на определена медийна политика пред тях. Смятала, че говоренето срещу Г.и срещу ДПС е неуместно и отказала да участва в подобна медийна политика. Подс.Н. бил уверен от своя страна, че не може да разчита на св.Г., тъй като според него тя не искала да си разваля отношенията с пи ар експерите от Министерство на земеделието и храните. Според него тя се надявала, че може да продължи да работи дори след тяхното (на Н. и на А.) отстраняване, защото бил убеден, че Г. имала отношения и познанство с директорката на пи- ар специалистите на МС- А.Д., която била според него „фактически” фирмата на И.К.- майката на Д.П.. Ето защо Н. вярвал, че Г. не искала да се противопоставя на атаките, идващи от тези медии, тъй като това би я поставило в неизгодно положение.

Това убеждение на подс.Н. идвало от увереността му, че атаките срещу него и св.А. започнали да идват основно от цялата медийна група – „Монитор“ /преса и всички останали издания/, които били „под контрола“ на медиите на П.. Той свързвал тази атака, която според него станала особено ожесточена след средата на м. февруари 2014 г., с идването при него на директор от КТБ и представител на адвокатската кантора на Д.П. с искане да даде аванса, който се полага на България, и който е в размер на 2,5 млрд. лева на съхранение в КТБ. Това притеснило подс.Н., защото той не виждал как това ще стане реално, но пратил лицата в МС при П. О., като им казал, че ако той може да изпълни това искане с постановление, да го направи. Подс.Н. бил уверен, че след като въпросните лица разбрали, че това нещо няма как да стане и че реално са ги „пратили за зелен хайвер“, тогава към атаката, която до този момент според него била основно от ГЕРБ, за да бъде спряна ПРСР, от отделни личностни нападки през някои фирми, които не били получили своите средства и отделно от някои общини, които били отрязани с част от финансирането, се включили и всички медии, които били под контрола на П..

Поради липсата на доверие в Г. и нейните служители от Пресцентъра, както и поради нежеланието на последните да работят с Н. и А. според техните изисквания и критерий, подс.Н. и св.А. се опитали да намерят най-подходящия експерт, който да може да им окаже помощ и се спрели на св.И.К., на нейната фирма, поради факта, че тя била работила с КРС и В.Б.– председател на КРС и дълго време била държавен пи-ар там, като смятали, че има опит в структура, която се занимава с много милиарди, защото в КРС също имало доста проблеми относно търговете за лицензиране на GSM оператори, за раздаване на GSM лицензи.

Двамата се срещнали със св.И.К., като тя им предложила да направи „клипинг“- нещо като „моментна снимка“, която показва кои медии атакуват, с какъв бюджет се осъществява тази атака, като им обяснила, че в зависимост от това, кои издания излизат с публикации срещу ДФЗ, може да се определи естеството на атаката и горе-долу какъв е бюджета, с който разполагат. На база така проведения от нея „клипинг“ тя заявила на Н. и А., че атаката е сериозна и са включени различни политически партии и отделни хора.

К., Н. и А. не се познавали от преди това, като връзката помежду им направила адв.Д.П.. Св.И.К. имала собствена Пи- Ар агенция от 2007 г., на която била собственик и управител и която била специализирала в областта на кризисния пи- ар, а именно- „А.П.А.К.“ ЕООД. Компанията разполагал с един служител към онзи момент, който бил на трудов договор и който работел като техническо лице за предоставяне на информация за темите, по които К. работила към съответния момент- т.е. служителят извършвал вид „всекидневен мониторинг“. К. запознала Н. и А. с нейната дейност, с референциите и препоръките, които имала от председателя на КРС, като двамата- Н. и А., решили да й се доверят и оставят в „нейни ръце“ основно имиджа и образа, който следва да бъде изграден на ръководителите на ДФЗ, тъй като и самата К. смятала, че са компрометирани техните действия- на Н. и А.. Ето защо св.К. поела основно организирането и представянето на медийните изяви на Н. и А.- по телевизии, радиа и сайтове, организирането на пресконференции, подготвянето на отговорите, които да бъдат давани от тях във връзка с възникналите конфликти и участията им в различни предавания. В тази връзка била ангажирана с тях предимно в извън работно време- в късните отрязъци от времето, защото Н. и А. могли да осигурят отговор на въпросите, които им били поставяни през деня, чак в рамките на следващия ден и това се случвало след 22,00-24,00 часа като подготовка. Под нейно ръководство и давление била осъществена и една голяма пресконференция в МС, в рамките на която Н. и А. обяснили, че според тях няма нищо от това, което се твърди в медиите и по- конкретно няма загуба на средства, няма допълнителни забавени проекти и процедури.

К. обяснила на Н. и А., че за да реализира основната задача, която била свързана с кризисната комуникация- кризисния пи-ар, тя ще следва да си сътрудничи и със служителите от вътрешния пи- ар- т.е. със служителите от Пресцентъра на ДФЗ и последните да й предоставят ежедневно информация, свързана с общия информационен и комуникационен живот на самата институция, за да е наясно тя какво се случва с различните програми, по които работи ДФЗ към този момент, каква е информацията, която се подава на бенефициентите и земеделските производители, чрез информационния портал (сайт) на ДФЗ. Св.К. била убедена, че за да осъществи основната й задача, свързана с публичния имидж на ДФЗ и на нейните ръководители в такава кризисна (обтегната) ситуация, няма как тя да не е запозната със случващото се във Фонда, с това как се разпределят публичните средства, тъй като смятала, че това е част от общата, включително и кризисна комуникация, съответно, че това е като „лявата и дясната ръка“ на един комуникационен процес. Искала да следи дейността на служителите от Пресцентъра и да е наясно каква информация те подават към медиите и бенефициентите, за да не се стига до излизане на разнопосочна информация с източник ДФЗ към медиите. Св.К. преценила, че доколкото основният обект на атаката била ПРСР, то следва да работи съвместно със служителите от Пресцентъра именно в тази област и да е запозната с информацията, която те подават през информационния портал към бенефициентите по тази програма. Що се отнася до образа на Н. и А., който св.К. се стремила да създаде у журналисти и кореспонденти на различни медии, то той бил, че проблемите, във връзка с които били атакувани сегашните ръководители на Фонда и в частност Н. и А., която отговаряла за ПРСР, са проблеми които касаят предходен период и предишни ръководители на Фонда, тъй като договорите и поетите задължения били подписвани от предишните ръководители, а не от Н. и А., които само били финализирали въпросната рамка по структурните фондове.

Дейността й стартирала в края на месец февруари 2014 г., когато св.В.А. наредила устно на служителите в ДВОПК, че следва да работят съвместно със св.К. и всичко, което излиза като информация към медиите, като съдържание на съобщенията и информацията следва да съгласуват с нея. Не била издадена писмена заповед за това, на служителите не бил представен и документ, на база на който св.А. да изисква от тях това сътрудничество. Св.С., макар и да не била съгласна с тези устни нареждания, решила все пак, че ще изпълни нарежданията на св.А., тъй като искала да не влиза в конфликти и да продължи работата си като служител в Пресцентъра, съответно да продължи да дава информация във връзка с дейността на ДФЗ към медиите, макар и да не била съгласна с това нареждане на св.А.. В тази връзка тя изпращала по имейла на св.К. всички онези съобщения и информации, които подготвяла като отговор на постъпили запитвания след като събере нужната информация от експертите. От страна на св.К. най- често обратната връзка се изразявала в това да каже, дали одобрява формално като съдържание така подготвения отговор без да нанася корекции в него или да изисква някаква промяна в подготвените съобщения. Рядко се случвало да иска да се направят някои стилистични промени.

Св.Б. не разбрала смисъла от това изискване на св.А., и доколкото то не било и в писмена форма, отказала да го изпълнява, тъй като смятала, че няма как информация, която още не е излязла официално от ДФЗ да бъде споделяна с лице, с което Фондът няма според нея никакви договорни отношения. Ето защо единственото, което св.Б. правила било след като е подготвила съответното становище и то официално е излязло от името на Фонда и е станало публично, бидейки качено на сайта на Фонда, да праща същото по имейла за информация на агенцията, управлявана от И.К..

Комуникацията на последната със служителите на Пресцентъра на ДФЗ била главно по имейла и то основно със св.П.С., която отговаряла за информацията и съобщенията по ПРСР, като съгласуването на информацията било в повечето случай чисто формално, тъй като св.К. не смятала, че следва да работи съвместно със служителите от Пресцентъра на ДФЗ и да съгласува своята дейност с тях, съответно да се меси в тяхната работа и да взима становище, дали те са компетентни или не да изпълняват задълженията си, а настоявала да получава излизащата от ДФЗ информация, за да е запозната със същата и да следи да не излиза от Фонда разнопосочна такава.

Самата Д.Г. в началото решила, че е добре външен човек и специалист да навлезе в работата на Фонда, но след това се противопоставила на дейността на св.К., тъй като нареждането за съгласуване на информацията излизаща от Фонда било само устно от страна на св.А. и поради това св.Г. решила, че не е редно да съгласува своята дейност с външен човек, който не й е началник и с когото нямала никакви служебни отношения. Комуникацията между служителите на Пресцентъра от една страна и св.К. от друга била основно по имейла, като служителите на Пресцентъра не били виждали, не се били запознали и не се били срещнали със св.К.. Последната се занимавала основно с медийните изяви на изпълнителния директор на Фонда- М.Н. и тези на зам.директорката- В.А., които медийни изяви не минавали през служителите на Пресцентъра, доколкото нито Н., нито А. имали вяра на служителите от Пресцентъра, а и те отказали да водят медийната политика, която искали да се води Н. и А..

Свидетелката Г. направила собствено проучване относно св.К. и преценила за себе си, че нейната основна насока на действие в подобни кризисни ситуации е да създава скандали и да води „черен пи- ар“- такъв на противопоставяне и очерняне, като стратегията, която св.К. избрала за действие в конкретния случай- на противопоставяне на новото с предишното ръководство на ДФЗ, не се харесало на св.Г. и на св.С., поради което и двете имали изключително отрицателно отношение както към самата К., така и към нейната дейност. Те смятали, че ДФЗ няма нужда от такъв вид пи- ар  активност и то водена точно от тази агенция, като смятали, че К. цели да докаже колко корумпирано е старото ръководство и как от новото такова се взимат всички мерки, за да се ограничи тази корупция, като по този начин считали, че се стига да противопоставяне на държавните институции и нарастване на напрежението между тях в медийното пространство.

За разлика от служителите на Пресцентъра, подс.Н. и св.А. били изключително доволни от дейността, осъществявана от св.К. и били благодарни на същата, като считали, че благодарение на нея са успели да парират атаките по техен адрес, използвайки своите контакти и опит, за да може да организира добре публичния имидж на ръководството на ДФЗ, така че те лично да не понесат повече от необходимото репутационни щети. По повод тази дейност, свързана с изграждане публичния имидж и изяви в медиите на двамата, св.К. съгласувала нещата основно със св.А., чрез имейл кореспонденция водена с нея, още повече, че основните атаки били срещу ресора, за който тя отговаряла- ПРСР.

При стартиране на дейността на св.К. чрез управляваната от нея агенция А.П.А.К. тя изработила анализ на PR ситуацията за популяризиране и отразяване на дейността на ДФЗ- т.н. „входен анализ“ с дата 07.03.2014 г., който предоставила на подс.М.Н., но не изготвила предварителен план за действие в кризисна ситуация. В конкретния случай подс.Н., който не бил наясно какво следва да се направи и поради липсата на управленска култура,  не издал заповед за реакция и действия в условията на криза, не бил изготвен и предварителен, подробен кризисен план за провеждане и регламент на функциониране на кризисния пи- ар, съответно план на реакция във връзка с конкретна кризисна ситуация, определяне на ресурси и средства, които да бъдат отпуснати за реагиране на кризисната ситуация. Св.К. не го посъветвала, а и той не знаел, че следва да се изготви стратегическа рамка за действие в кризисна ситуация. Освен това по време на самата дейност, осъществявана от К. тя не изготвяла ежедневни отчети за извършеното от нея. Изготвила краен такъв при приключване на дейността й, но в него нямало точни измерители и отчет на извършените пи- ар услуги.

Според приетите по делото заключения кризисният пи- ар съдържа три фази, които са следните: предкризисен период- т.е. подготовка на организацията за евентуално настъпване на криза; създаване на кризисен план в случай на криза, остра фаза, когато кризата реално настъпи и постфаза, която е фаза на анализ, за да се избегнат последващи такива кризи. Това били принципите, въз основа на които трябвало да функционира кризисният пи- ар. Той винаги трябва да е конкретен- към средата, към фирмата, към клиентите, към националната икономика, към медиите, към отделна личност и обикновено става дума за „криза на доверието”, поради което обикновено оставя следи, ако е бил извършен. Поради това и за да се докаже, че такъв е осъществен следва да има издадена заповед и ресурс за изпълнение, подробен план на провеждане, регламент и функциониране на кризисния пи- ар, който не е универсален, а е приложим според спецификите и особеностите на всяка фирма или институция поотделно, както и отчет и извод за извършеното. Задължение за извършване на всичко това имала агенцията, която провежда кризисния пи- ар, но ръководителят на съответното звено (структура, фирма, организация или институция) би трябвало да постави основата и изискванията към агенцията, което в случая не било направено. Според вещите лица напълно е възможно да настъпят обстоятелства, които изненадващо да наложат провеждането на кризисен пи- ар, но дори и тогава при такава изненадваща проява е необходимо да има стратегическа рамка на комуникацията, детайлен анализ, таргет аудитория и т.н.- т.е. да бъде профилирано, за да се извърши максимално качествено. Доколкото в този конкретен случай всичко това липсва, вещите лица заключават, че има извършени от агенцията, управлявана от св.К. пи- ар услуги и отделни дейности, но липсват документи, удостоверяващи системно осъществяване на кризисен пи- ар от агенцията, независимо от изготвения от св.К. отчет на дейността й. Експертите посочват, че с оглед на конкретната политическа ситуация в случая е имало необходимост от извършване на кризисен пи- ар в полза на ДФЗ през цялото време, тъй като е имало възникнала криза, но липсват доказателства да е осъществяван системно такъв, както и ясен разграничител на това, което е било извършено лично от агенцията от това, което е извършено през този период от служителите от Пресцентъра на ДФЗ.

Според вещите ллица, служителите от Пресцентъра на ДФЗ са имали потенциал- експертен капацитет от гледна точка на тяхното образование, квалификация и опит да извършват в конкретния случай кризисен пи- ар в полза на ДФЗ при така създалата се кризисна ситуация, която видно от публикациите в медиите, имейл- кореспонденцията и прессъобщенията е била настъпила. Вещите лица посочиха обаче, че няма как да отговорят дали служителите са имали оперативен капацитет да се справят с една такава задача, доколкото няма как да преценят какво е било тяхното натоварване. Според вещите лица св.Г., която е била експерт в сферата на пи- ар дейностите би трябвало да може да се справи с подобни задачи и ангажименти, но няма как да знаят дали е имала оперативния капацитет да извършва подобна дейност. Сочат още, че при извънредна кризисна ситуация може да има допълнително натоварване, което да наложи „изнасянето” на част от услугите, свързани с кризисния пи- ар към външен изпълнител, но е предмет на отделна експертиза, доколко конкретната ситуация е била точно такава, налагаща възлагането на допълнителни услуги на външен изпълнител, тъй като не разполагат с информация относно оперативния капацитет на служителите да се справят с допълнително възникнали кризисни ситуации. Според експертите факта на възлагане на тази дейност на външен изпълнител сочи на недоверие от ръководството на ДФЗ към служителите в ДВОПК за справяне с такъв тип задачи.

Под.Н., който нямал управленски опит и не бил посъветван от специалисти какво следва да се стори в една подобна ситуация на криза, съответно как следва да се проведе кризисния пи- ар, от който той смятал, че има нужда, за да не понесат той лично и Фонда големи репутационни щети, преценил в един момент, че следва да сключи и писмен договор от името на Фонда с агенцията на св.К., независимо, че такъв според него не бил нужен съгласно изискванията на ЗОП. Подс.Н. обаче решил, че с оглед дейността, която св.К. била осъществила, както и предвид институцията, която той управлявал, че това би било по- правилно в случая. В тази връзка бил подписан договор за услуги в областта на връзките с обществеността и публичните комуникации със страни ДФЗ като възложител и А.П.А.К. ЕООД като изпълнител с дата 26.02.2014 г. За ДФЗ договорът бил подписан от подс.М.Н. като изпълнителен директор на Фонда- възложител и от св.И.К. като управител на агенцията- изпълнител.

Съгласно същия възложителят (ДФЗ) възлага, а изпълнителят (А.П.А.К.) приема да извършва консултантски услуги в областта на Връзки с обществеността и публичните комуникации на ДФЗ. В чл.2 от договора подробно били описани дейностите, включени в обхвата на договора, които изпълнителят се ангажира да извърши по силата на този договор. От заключенията на всички приети по делото експертизи се установява, че предметът на договора изцяло покрива дейностите, функциите и задачите, които са имали служителите от ДВОПК съгласно устройствения правилник на ДФЗ и съгласно длъжностните им характеристики. В него нямало заложени дейности, които да надхвърлят дейността, с която следвало да се занимават служителите от ДВОПК. В този договор нямало изрично заложена като дейност т.н. „кризисен пи ар“, но доколкото той е функцията на връзки с обществеността- т.е. доколкото той се явява приложение на връзките с обществеността към разрешаването на проблеми и кризи, които възникват неочаквано и доколкото целта на кризисния пи- ар е, да се предприемат действия по съхраняване и защита на личностите и организациите в ситуации, които поставят предизвикателства пред тяхната репутация и публичен образ, то може според експертите, да се счита, че кризисният пи-ар е част от въпросния договор, респ. и от задълженията на служителите в ДВОПК.

В договора било посочено, че същият е със срок на изпълнение от 4 месеца.

Договорът не бил изготвен от служители в ДФЗ, като същият не бил минал на съгласуване и преценка от служители от ДВОПК, от Дирекция Правна, така и от служители на Дирекция Обществени поръчки. С този договор не били запознати изобщо служителите от ДВОПК. Същият не бил минавал и на предварително финансово съгласуване с финансов контрольор.

Към него момент през 2014 г. в ДФЗ действали Вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки. Съгласно тези правила (чл.36, т.2), когато ставало въпрос за доставки и услуги на стойност от 20 000 лв. до 66 000 лв., (чл.37) възлагането се извършва, като ръководителят на структурното звено- заявител изготвя мотивирана докладна записка по образец до изпълнителния директор за необходимостта, която следва да съдържа предмета, прогнозната стойност без ДДС, изискванията към обекта на поръчката, критериите за оценка на офертите, техническата спецификация и други условия, свързани с изпълнението на конкретната поръчка. Докладната се съгласува от финансов контрольор, главен счетоводител и ресорен заместник изпълнителен директор или главен секретар, след което резолирана от изпълнителния директор с положителна резолюция се администрира към дирекция „Обществени поръчки“, които подготвят проект на заповед, с която се одобрява публичната покана, длъжностните лица, които да получат, разгледат и оценят офертите и проект на договор.

Подс.Н. обаче преценил, че в конкретния случай не е необходимо да спази тази процедура, предвидена във Вътрешните правила за възлагане на обществени поръчки на ДФЗ, тъй като сумата, която била договорена да бъде изплатена на дружество А.П.А.К. във връзка с този договор и осъществената от св.К. дейност била под 20 000 лв., а именно- възлизала на 19 950 лв. Подс.Н. решил, че в случая ще приложи процедурата по чл.14, ал. 5, т.2 от Закона за обществените поръчки, който му позволявал за доставки и услуги под 20 000 лв. да не прилага процедурите по закона и условията и реда на гл.8а- т.е. да не открива процедура по обществена поръчка, съобразно с правилата на ЗОП, като дори бил уверен, че не е нужно да сключва и писмен договор с изпълнителя, а е достатъчно изпълнителят в лицето на агенция А.П.А.К. в конкретния случай да докаже разхода си чрез първичен платежен документ. Подс.Н. обаче преценил, че в случая с оглед спецификата на дейността и на институцията, за която тя се извършва, следва да има освен представен от агенцията първичен платежен документ, още и договор, в която връзка бил подписан и инкриминирания такъв.

По делото не се установява по несъмнен и категоричен начин кога точно е подписан и сключен въпросния договор- дали на датата, посочена в него или на един по- късен етап.

Установи се единствено по несъмнен начин, че сутринта на 06.06.2014 г. подс.Н. поискал от св.Д.Г. да изготви и подпише докладна записка за стартирането на процедура по гл.8а във вр. чл.14, ал.2 от ЗОП за осигуряване на услуги в областта на връзки с обществеността и масовите комуникации за подпомагане дейността на Пресцентъра и ръководството на ДФЗ- т.е. за избор на фирма за външен пи-ар. Св.Г. се противопоставила на това искане на подс.Н., тъй като според нея по този начин щяло да се получи 100 % дублиране на дейността на служителите от ДВОПК, както и до определянето на агенцията на И.К. за фирма, която да единствено да може да отговари на условията, които биха били заложени като изисквания към участниците в процедурата.

Тя възприела това желание на подс.Н. като упрек към нея самата и към служителите от ДВОПК, че до този момент не са работели нищо, въпреки огромният обем от работа, който бил извършен според св.Г. от служителите в ДВОПК до този момент. Освен това настояването било докладната да бъде подписана и заведена по съответния ред до изп.директор на ДФЗ- т.е. до подс.Н. още същия ден, за да може обществената поръчка да бъде обявена и пусната още същия ден. Св.Г. смятала, че по този начин ще има много кратък срок, в рамките на който да могат да бъдат подавани документи от други желаещи да участват в процедурата и така като краен резултат да се стигне до сключване на договор с агенцията на И.К.- такова било убеждението и усещането на св.Г..

Тя споделила опасенията и притесненията си по този въпрос и със св.С. и Б., като въпреки това подписала докладната записка, макар и да смятала, че изобщо няма нужда от такава външна фирма. Съгласно вътрешните правила за обществените поръчки в ДФЗ наличието на такава докладна записка от директора на съответната дирекция била необходима, за да се стартира процедура по ЗОП по обявяване на обществена поръчка, тъй като в нея директорът на дирекцията следвало да посочи и определи критериите, във връзка с които щяла да се проведе обществената поръчка.

На база тази докладна записка, подс.Н. издал Заповед №03-РД/979 от 06.06.2014 г., с която определил и членовете на комисията, които да разгледат и оценят подадените оферти. Това били св.Б., св.С. и св.А.Д.. Последният работел като юрист-консулт в дирекция „Обществени поръчки” в ДФЗ.

С оглед прогнозната стойност на обществената поръчка- 66 000 лв., била публикувана публична обява, тъй като ЗОП изисквал при праг от 20 000 лв. до 66 000 лв. да се проведе процедура, чрез публична обява. Под тази стойност нямало изискване на ЗОП за провеждане на подобна процедура.

В първия ден след изтичане срока за подаване на оферти- 16.06.2014 г., било установено, че единствената фирма подала оферта е агенция А.П.А.К.- агенцията, управлявана от св.И.К..

Членовете на комисията се събрали и разгледали подадената оферта, като установили, че е на стойност 51 300 лв. без ДДС, като приели още, че същата не отговаря на критериите, заложени от възложителя в процедурата по ЗОП, а именно- минимум поне 5 договора със сходен предмет, наличието на минимален 8 годишен опит за предложения ключов експерт в сферата на управлението и изпълнението на проекти, финансирани от ЕС. Комисията изготвила протокол № 03-0416/4444 от 01.07.2014 г. и допълнителни мотиви във връзка със становището си. В протокола предложили на възложителя- подс.Н. да прекрати поръчката. Протоколът на комисията бил утвърден от подс.Н. на 01.07.2014 г., с което и процедурата и самата обществена поръчка били прекратени.

На следващия ден- 02.07.2014 г. св.Д. Б., която работела като секретар и асистент на изпълнителния директор на ДФЗ към онзи момент- т.е. на подс.Н. занесла в деловодството на ДФЗ- дирекция „Административно стопанско обслужване” (ДАСО) процесния договор с агенция А.П.А.К. с посочена в него дата на сключване- 26.02.2014 г. и поискала от св.Е.К. да входира договора в деловодната система на Фонда- „Архимед” по разпореждане на подс.Н. със задна дата- от края на месец февруари 2014 г. Св.Е.К. работила към онзи момент като главен специалист в ДАСО и работата й се състояла в регистрация на документи- входящи, изходящи и вътрешни в програмата „Архимед”. Базата данни позволявала технически да се въведе документ със задна (стара) дата, само ако има анулиран такъв. Св.К. била наясно, че всички директори на Фонда били запознати с тези възможности в програмата и често се възползвали от същите. Тя знаела, че това, което се иска от нея е нередно, но не се възпротивила, тъй като нареждането идвало от изпълнителния директор. Ето защо същата направила проверка и установила, че от 28.02.2014 г. има документ с рег.№ 01-6500/1651, който бил регистриран от колегата й А.Н., която обаче погрешно била въвела грешен код- 6500 /касаещ физически лица/, а трябвало да въведе код 6300 /касаещ сдружения/, поради което тя била анулирала документа от същата дата- 28.02.2014 г. и този номер стоял свободен, като впоследствие документът бил въведен под друг номер. Макар и анулирано това регистриране на документа, в системата оставала „следа”, че е извършвана някаква манипулация с документа. След като установила наличието на генериран от системата, свободен номер с дата 28.02.2014 г. св.К. въвела на мястото на анулирания документ, под генерирания вече номер от системата (№01-6500/1651) процесния договор. Направило й впечатление, че договорът е подписан от изп.директор Н., но на последната страница от същия липсвали съгласувателни подписи- на директора на ДВОПК, на директора на Дирекция „Обществени поръчки” и други, които имали отношение, но приела, че не й влиза в задълженията да преценява дали в този случай договорът подлежи на регистрация в системата или не, като решила, че в случая важното е, че договорът носи подписа на изпълнителния директор. След като регистрирала договора тя поставила върху същия- в горния десен ъгъл правоъгълен печат и вписала в него номера регистрационния номер- 01-6500-1651/28.02.2014 г. Поставила и кръгъл печат на последната страница върху подписа на подс.Н. в качеството му на изпълнителен директор на Фонда. След което сканирала документа.

В екземпляра от договора, който останал на съхранение в ДФЗ с поставен върху него печат с рег.номер и дата от св.К., 2-ра страница от същия се повтаряла два пъти, като в чл.3, находящ се на тази втора страница един път било записано, че стойността на договора е 19 950 лв. без ДДС и втори път, че е 20 000 лв. без ДДС- т.е. страница 2-ра се повтаряла два пъти, но с различно съдържание относно цената на договора. На стр.3-та от договора в чл.4 от същия било отбелязано, че договорът влиза в сила от 28.03.2014 г. и е със срок на изпълнение 4 месеца (до 30.06.2014 г.), което било обективно невъзможно.

Цената на услугата (дейността), осъществена от св.К., записана и като цена на договора в инкриминирания такъв, била разчетена като месечна ставка и била определена прогнозно от агенцията на св.К., а подс.Н. се допитал за цената до св.А., като двамата преценили, че цената е дори ниска за тази дейност, която агенцията била поела ангажимент да извърши. Предвидено било в самия договор цената да бъде платена еднократно в края на срока на договора до 3 дена след представяне на проформа фактура от изпълнителя. В договора не било предвидено начин на отчитане на дейността и с какъв документ следва да стане това.

Още на същия ден -02.07.2014 г. във финансовия отдел на ДФЗ при финансовите контрольор- св.Л.Ш., св.В.И. и св.Р.Д. била представена фактура за плащане №901/02.07.2014 г. за извършени ПР /PR/ услуги ведно с процесния договор, в екземпляр съвпадащ като съдържание с този, който бил наличен във Фонда и който бил регистриран от св.К.. Фактурата била на стойност 19950 лв. без ДДС. Свидетелите установили, че договорът не е съставен в ДФЗ- липсват характерните за това форма и бланки, не е преминал през предварителен финансов контрол, съответно не били спазени вътрешните правила на ДФЗ – липсвала докладна за необходимостта от подписването на такъв договор от директора на ДВОПК (дирекцията инициатор), в която трябвало да се опише и мотивира необходимостта от съответната услуга, както и съгласувателна процедура на същата. Финансовите контрольори установили и допуснати технически грешки в договора- наличието на 2 еднакви страници, но разминаване в сумата за плащане, отразена на тях, както и разминаване в крайния срок на договора, тъй като и ако договорът влизал в сила от 28.03.2014 г., както било отбелязано в него, 4-месечният срок изтичал не на 30.06.2014 г., а към 30.07.2014 г., а овен това имало разминаване и между дата на подписване и датата на влизане в сила.

Тримата преценили, че става въпрос за технически грешки в договора, като и тримата смятали, че доколкото предметът на договора е за пи- ар услуги на стойност под 20 000 лв., то същият не подлежи на процедура по обществена поръчка, поради което от Дирекция „Обществени поръчки” свидетелите получили уверение, че в случая това не е нарушение на закона, но всички смятали, че договорът е следвало да мине на предварителен контрол за законосъобразност през финансов контрольор, съобразно вътрешните правила на Фонда без значение цената на договора.

Във връзка с така констатираните нередности в договора св.В.И. повикала при себе си св.П.С., за да разбере дали знае нещо за договора и за да разбере коя е датата на падежа на договора, съответно датата на падежа на плащане на същия, предвид разминаването в датите, които констатирали финансовите контрольори в представения договор. За първи път към този момент св.П.С. разбрала за съществуването на такъв договор. След като С. заявила, че не знае нищо по въпроса и за първи път вижда този договор, тримата свидетели изготвили докладна записка до изп.директор на ДФЗ- подс.Н., регистрирана в деловодната система „Архимед” от св.К.с вх.№01-6500/1651 от дата 07.07.2014 г. В същата свидетелите описали неточностите и противоречията, които били констатирали в договора, както и това, че договорът не е бил представен за предварително съгласуване от финансови контрольори на етап предварителен контрол. В тази връзка поискали от изп.директор на ДФЗ да посочи дали следва да се счита, че срокът на договора е приключил, дали изпълнителят е изпълнил задълженията си, съгласно чл.2 от договора и дали съществува основание за плащане, съответно коя от двете суми следва да бъде платена- тази от 19 950 лв. без ДДС или тази от 20 000 лв. без ДДС. Върху така адресираната до подс.Н. докладна записка същият сложил резолюция „за изплащане от ДФУ на 19 950 лв. без ДДС”.

Според правилата, когато финансовите контрольори изготвят отрицателно становище за плащане поради установени от тях нередности, тогава изпълнителният директор имал право да не се съобрази с тяхното мнение и да разпореди извършване на плащането, като по този начин той поемал отговорността за това плащане, като финансовите контрольори нямали възможност за по- нататъшна преценка. Ето защо и когато изп.директор- подс.Н. разпоредил да се извърши плащане по договора и представената фактура, св.Ш. изготвил контролен лист, в който в графа „забележки” отбелязал следното: „съобразно резолюцията на ИД с ДЗ №01-6500-1651/07.07.2014 г.”, което означавало, че плащане следва да се извърши като се съобрази докладната записка и резолюцията на изп.директор във връзка с нея. Пускането на контролен лист означавало, че плащането е минало на предварителен контрол, което не означавало, че финансовите контрольори имат право да преценяват стойността (цената) на договора- дали е висока или не, дали договорът е изпълнен или не, дали е изтекъл срокът на договора или не.

На 09.07.2014 г. сумата от 19 950 лв. без ДДС била приведена по сметка на агенция А.П.А.К. с платежно Нареждане Е00432/08.07.2014 г.

Във връзка с изпълнението на договора не били представени приемо- предавателни протоколи, като св.К. представила само отчет с приложени към нея документи, които тя смятала, че удостоверяват изпълнението на договора, сред които множество извадки от имейл- кореспонденция във връзка с осъществяваната от нея дейност в периода март- юни 2014 г.

Междувременно св.Б. и св.С. изготвили сигнал, в който описали случилото се в ДФЗ през този период според това как те възприели нещата и събитията, който сигнал адресирали до министъра на земеделието и храните- Д.Г., като двете се срещнали и с министъра лично, за да му обяснят, че те лично не участват в атаките срещу министерството. По повод на така подадения сигнал било образувана и проверка, в рамките на която св.И.К. представила нейния екземпляр от процесния договор. В него противоречия и неточности липсвали. Посочено било, че договорът е сключен на 26.02.2014 г., влиза в сила от 28.02.2014 г. и е със срок от 4 месеца (т.е. до 28.06.2014 г.), а цената на същия възлиза на 19 950 лв. без ДДС.

Изготвените на ДП и в хода на СФ експертизи са единодушни, че липсват отчети- приемо- предавателен протокол, констативен протокол или друг документ, удостоверяващ точен измерител и отчет на извършените PR услуги от агенцията на св.К., което не позволява да се прецени размера на реално извършените дейности по процесния договор. С оглед на това вещите лица сочат, че има частично изпълнение според тях на договора и в частност, според заключението на изготвената в СФ комплексна икономическа и журналистическа експертиза в областта на медиите, комуникациите и връзките с обществеността (КИЖЕОМКВО) налице са данни за частично изпълнение по точки 2.4, 2.8 и 2.10 от договора, което обаче би се припокривало с дейността на служителите от ДВОПК по същите въпроси. Става въпрос за следните дейности, които са отчетени и от св.К. в представения от нея отчет за Пи Ар дейности: осъществяване и поддържане на постоянен контакт с медиите (т.2.4 от договора); всекидневен преглед на пресклипинга и текущия медиа- мониторинг (т.2..8 от договора) и формиране на послания и изработване на прес- съобщения (т.2.10 от договора).

В съдебно заседание вещите лица уточниха, че има частично изпълнение на предмета на процесния договор, но от доказателствата по делото вещите лица посочиха, че не може да се прецени до каква степен и в какъв обем прессъобщенията, които са били изготвяни и подавани към медиите са дело на агенцията и до каква на служителите от ДВОПК, доколкото в показанията на последните се сочи, че съобщенията са изготвяни от тях и само са изпращани на св.К. за съгласуване. Именно и поради това и доколкото вещите лица сочат, че не могат да заключат каква част от работата е извършвана от агенцията и каква от служителите в ДВОКП, няма как да преценят и до каква степен е изпълнен процесния договор и неговия предмет. Според вещите лица, изготвили комплексната експертиза и допълнението към нея в хода на съдебното следствие, липсват доказателства за системно осъществяван кризисен пи- ар, поради което поставят под съмнение и изпълнението на такива функции от агенцията.

Според експертите подобни пи- ар договори за консултантски услуги в област „връзки с обществеността” в ПР агенции се възлагат за текущо изпълнение на конкретен един експерт. Предвид практиката за възнагражденията на завършилите тази специалност бакалаври и магистри в УНСС и в СУ Кл.Охридски да е максимално три пъти минималната работна заплата, а тази за 2014 г. е била от 340 лв., вещите лица считат, че за извършеното и срока на договора от 3-4 месеца, същият е надценен. Сочат още, че съпоставките със средните възнаграждения в сферата на PR за конкретния период и минималната работна заплата в страната дават основание да се предположи, че инкриминираният договор не съответства на пазарните цени. В съдебно заседание вещите лица уточниха, че заключението за завишена цена на договора е на база сравнение на същия с други подобни договори в същата област и за същия период, респ. на база сравнението и с размера на средните възнаграждения в сектора за страната към този момент, като считат, че завишението е тройно. Ето защо считат, че цената заложена изначално в договора е завишена спрямо пазарните цени, като отделно сочат, че не могат да преценят дали извършеното плащане по него е адекватно и на изпълнението на договора, тъй като няма конкретни документи, въз основа на които да се установи в какъв обем и по кои показатели е изпълнен договора.

По въпроса за това дали изначално заложената цена на договора е завишена или не, е налице противоречие между становищата на вещите лица, изготвили комплексните експертизи в хода на съдебното следствие и това, изготвило такива на ДП, доколкото последното счита, че доколкото обемът (предметът) на договора е много голям, то и ако е бил изпълнен изцяло, както е договорен, при това положение цената на същия би била нормална и адекватна за конкретната дейност.

Според допълнителното заключение на изготвената в съдебна фаза комплексна експертиза, наличните по делото доказателства (референции и други подобни договори на агенцията с други институции и дружества) дават основание на вещите лица да приемат, че за извършването на дейностите по въпросния договор капацитетът от един служител на агенция А.П.А.К. е бил достатъчен. Според допълнителното заключение от представените 28 договора на ДФЗ, сключвани през годините, 15 от тях са с предмет купуване на програмно време, обучение на персонал или рекламна площ в няколко медии. При другите 12 има частично препокриване на предмета на договорите с този на инкриминирания такъв. Те са за медиен мониторинг и/или контент анализ на медийни публикации, което е само част от предмет на процесния договор.

В съдебно заседание вещите лица посочиха, че сключването през годините от страна на ДФЗ почти непрекъснато на договори за медиен мониторинг с външна Пи- Ар агенция сочи, че Фондът има нужда да подпомага дейността на служителите си от ДВОПК с външен изпълнител, независимо, че тази дейност е част от техните служебни задължения, тъй като е въпрос на оперативен капацитет на същите дали могат да се справят сами с тази дейност без подпомагане от външен изпълнител. Посочиха в тази връзка, че наличието на трима служители в Пресцентъра би трябвало да е достатъчно за справяне с тази дейност от страна на служителите и без помощ от външен изпълнител, макар, че е въпрос на оперативен капацитет дали това е било във възможностите им. Овен това вещите лица посочиха, че  извършването на пи-ар от външен изпълнител дава още един, допълнителен поглед и е критерий за обективност, като в този случай се цели увеличаване и подпомагане капацитета на вътрешния отдел. Те отбелязаха още, че в създалата се ситуация на криза е възможно да е била необходима и външна експертиза и множество държавни и частни организации обикновено имат нужда от такава, тъй като тя дава един по- различен поглед и прочит на ситуацията, доколкото и когато човек работи дълги години в една организация, малко или много самата концепция и самото възприятие на този човек за организацията се променя и се губи публичния образ, който организацията има в общественото пространство. Именно и това е една от причините в тези случаи да се наемат външни агенции, независимо дали служителите от съответните организации имат същите служебни функции или не.

В заключението вещите лица са посочили, че в сравнение с останалите 12 договора, процесният изчислен като цена за месец многократно надхвърля цената за 1 месец на другите договори, но отбелязват, че процесният е и с много по- голям обем и предмет, поради което е неуместно сравняването му на тази плоскост с другите представени по делото договори, които частично се препокриват като предмет с процесния.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно:

обясненията на подсъдимия М.Н., дадени пред съда (л248- л.256 от СФ), показанията на свидетелите П.С. /л.63 гръб- л.69 гръб от съдебната фаза/, включително и дадените такива на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК (л.17, т.1 от ДП); на свидетелката Д.Г. (л.69 гръб- л.72 гръб от СФ); на свидетелката Р. Б.- Кожухарова (л.72 гръб- л.74 гръб от СФ); на свидетеля А.Д. (л.81 гръб- л.82 гръб от СФ); на свидетелката Д. К.(л.82 гръб- л.83 гръб от СФ), включително и тези, дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК (л.25-л.26, т.1 от ДП); на свидетелката Е.К. (л.83 гръб- л.84 гръб от СФ), включително и тези, дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК (л.27- л.28 от ДП); на свидетелката В.А. (л.96 гръб- л.100 от СФ); на свидетелката И.К. (л.100- л.103 от СФ); на свидетелката В.И. (л.103 гръб- л.105 гръб от СФ); на свидетелката Д. Н.-Б.(л.114 гръб- л.115 от СФ); на свидетелката Т.Д. (л.115 гръб- л.116 от СФ); на свидетелката К.М. (л.116- л.116 гръб от СФ); на свидетелката С. Й. (л.116 гръб от СФ); на свидетелката Р.Д. (л.137 гръб- л.139 от СФ); на свидетеля Л.Ш. (л.139 от СФ)

заключенията на СГрЕ /л.40- л.47, т.1 от ДП); на ССчЕ (л.54- л.68, т.1 от ДП); на ССчЕ (л.3а- л.21, т.3 от ДП); на комплексна икономическа и журналистическа експертиза в областта на медиите, комуникациите и връзките с обществеността (КИЖЕОМКВО), допусната и изготвена в хода на СФ (л.174- л.189 от СФ), както и допълнителна такава (л.225- л.228), включително и самостоятелно мнение на едното вещо лице във връзка с така допуснатите експертизи (л.231 от СФ)

писмени доказателства, събрани на ДП: т.I писмо от ДФЗ за липса на деловоден дневник - л.71; споразумения за назначаване и длъжностни характеристики на подс.Н. и на зам.изп.директор А.- л.72-76; справка от ДФЗ за лица работили във Фонда- л.78; вътрешни правила за изграждането и функционирането на системата за финансово управление и контрол в ДФЗ- л.89- л.97; вътрешни правила за осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност и прилагане на системата за двоен подпис в ДФЗ- л.98-л.115; справка съдимост за подсъдимия- л.120; писмо от ДФЗ досежно вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки и досежно визираните вътрешни правила- л.123;

т.II PR дейности и продукти, изработени от А.П.А.К. в изпълнение на договора с ДФЗ от 2014 г.- предаден от И.К.И.- управител на дружеството- л.16-л.88; 55 бр.имейла от пощата на св.В.А. за проведена кореспонденция с дружеството по договора- л.91-л.145; писмо от ДФЗ с приложен към писмото договор №01-2600/434 от 17.01.2014 г. за всекидневен медиен мониторинг и медийно обслужване- л.164-л.171;

т.IV писмо от ДФЗ с приложени към него писмени документи- л.13; Решение на УС на ДФЗ за избиране на М.Н. за изпълнителен директор- л.14; Споразумение за назначаване на М.Н. на длъжност- л.17; Устройствен правилник на ДФЗ- л.18- л.52; Вътрешен правилник за организацията и дейността на дирекция Връзки с обществеността, протокол и координация в ДФЗ- л.52-л.85;

класьор: материали събрани в хода на предварителната проверка преди образуване на ДП: Процесния договор- л.28 – л.33; л.41; Платежно бюджетно нареждане- Е00432 за изплащане на сумата от 23940 лв.- л.34; Фактура от А.П.А.К. ЕООД за сумата от 19950 лв. (процесната)- л.35- №91/02.07.2014 г.; Контролен лист за извършване на предварителен контрол за разходи от финансов контрольор №1301 по ф-ра №91/02.07.2014 г.; Докладна записка с резолюция- „за изплащане“ от подс.М.Н.- л.37; Контролен лист 1 за съответствие и проверка при попълване на електронни платежни нареждания от 02.07.2014 г.- л.39; Контролен лист 2 за обобщаване на платежни нареждания от 08.07.2014 г.- л.40; Опис на платежни нареждания- л.41; Сигнал от П.С. и Р. Б. до министъра на земеделието- л.9 втора част; Докладна записка от Д.Г. във връзка с провеждана процедура по ЗОП до изп.директор М.Н.- л.50; Становище на изп.директор на ДФЗ (нов) по повод на случая- л.68; Извлечения по хронология за извършени плащания- л.85-л.86; Вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки- 2 бр.- л.87-102 и л.103-л.118; Протокол с предложение за прекратяване на обществената поръчка- л.119- л.121; Допълнителни мотиви за прекратяване на поръчката- л.122- л.124; Документи във връзка с откритата процедура за обществена поръчка- л.125-л.153; Правилник за деловодната система и документооборота в ДФЗ- л.153-л.186; Инструкция за работа с деловодната система Архимед в ЦУ на ДФЗ- л.187-л.244; Приложени документи от св.Е.К.- л.245-248;

т.VIII протокол за доброволно предаване на материали (л.9) и самите материали- имейл кореспонденция и извлечения от публикации в електронни сайтове (л.10- л.48)

т.IX писмени документи, изпратени от ДФ Земеделие и от МЗХГ, изискани от разследващите органи, съобразно подробните списъци на документите, посочени в писмата (л.2, л.11 и л.17)

т.X писмо от ДФ Земеделие ведно с приложени с него документи по опис

т.XI писмо от А.П.А.К. с приложени документи; писмо от НАП и от НОИ с приложени към тях документи

писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие:

договори, сключени от ДФ Земеделие с различни дружества в периода 2012 г. – 2020 г.; молба от защитата на подс.Н. с представени към нея писмени доказателства (л.191- л.203 от СФ); писмо от ДФ Земеделие  л.216 – л.218 от СФ); писмо от ДФ Земеделие (л.242 от СФ).

Показанията на разпитаните по делото свидетели могат да се разделят на няколко групи, като най- обективни, безпристрастни и според съда непротиворечиви и достоверни са тези на свидетелите Л.Ш., В.И., Р.Д., Т.Д.- Найденова и А.Д.- т.е. лицата работили към процесния период като финансови контрольори (първите трима), съответно като главен експерт в отдел Счетоводство (св.Найденова) и като юрист-консулт (св.Д.). Техните показания изясняват какви документи са били представени във връзка с извършеното плащане на инкриминираната сума към агенцията на св.К., каква проверка е направена по повод на същите, как е осъществено самото плащане и въз основа на какви обстоятелства, респ. поведението на подс.Н. по този въпрос, а така също и през какъв контрол – предварителен и/или последващ следва да мине всеки един договор, сключен от ДФЗ съгласно вътрешните правила на Фонда и според изискванията на ЗОП, когато се касае за договор за възлагане на услуги, по който следва да се извърши някакво плащане от страна на ДФЗ. Показанията на тези свидетели са вътрешнонепротиворечиви, последователни, логични и кореспондират не само помежду си, но и с останалия събран по делото доказателствен материал- включително с останалите гласни и писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира в цялост.

Показанията на свидетелките М. и Й.- Х., съдът счете за абсолютно неотносими и недопринасящи по никакъв начин за изясняване предмета на настоящето дело, като и така и не стана ясно поради какви причини прокуратурата е посочила същите като свидетели, които следва да бъдат разпитани в хода на съдебното следствие, респ. какви обстоятелства се цели да бъдат доказани, чрез техните показания.

Съдът кредитира в цялост и показанията на св.Е.К. и Д. К., като даде вяра преди всичко на тези, дадени от тях на ДП и прочетени в цялост по отношение и на двете свидетелки, доколкото и след прочитането им същите заявиха, че изцяло поддържат показанията си от ДП, както и че липсата на ясни спомени за редица обстоятелства, съответно наличието на неясноти и противоречия се дължи на изминалия период от време, а не на недобросъвестност и пристрастност на свидетелките. Още повече, че св.Е.К. чрез показанията си изнася и неизгодни за нея факти и обстоятелства, което сочи на още по- голяма добросъвестност на същата, която има интерес да замълчи и да прикрие своето неправомерно поведение, а не да прави признание за това. Същата обаче е напълно наясно, че няма как да стори това, тъй като извършеното от нея- да регистрира на 02.07.2014 г. в деловодната система „Архимед” на ДФЗ процесния договор със задна дата на мястото на анулиран документ, регистриран, съответно нулиран с дата 28.02.2014 г., е оставило следи в системата и те са обективно установени вече, поради което и тя впоследствие е била и дисциплинарно наказана за това свое неправомерно поведение. Нейните показания за това кога и как е регистрирала процесния договор в системата се потвърждават и от писмените доказателства по делото, а именно- от извадката от въпросната система, където ясно се вижда кога, какви действия са били извършени в тази система, както и кога точно е бил регистриран процесния договор. Ето защо съдът даде пълна вяра както на нейните показания по този въпрос, така и на тези на св.К., които изцяло кореспондират с тези на св.К. и с посоченото писмено доказателство. По въпроса защо и по чие искане и нареждане св.К. е регистрирала процесния договор със задна (стара дата) съдът даде пълна вяра на показанията на св.К., тъй като тя е последователна по този въпрос, както в показанията си на ДП, така и пред съда. Освен това няма никаква житейска логика св.К.сама по своя воля и преценка да е регистрирала процесния договор с дата 28.02.2014 г., а не с дата 02.07.2014 г. на мястото на анулиран в системата документ. Не се установи св.К. да има каквото и да е било отношение към договора или към агенцията и св.К., респ. не се установи тя да е знаела какви са били отношенията между подс.Н. и служителите от ДВОПК от една страна и тези между подс.Н. и св.К. от друга, както и да е имала какъвто и да е бил интерес в тази връзка, за да регистрира процесния договор със стара дата, която се явява „угодна” на подс.Н., при това именно от края на месец февруари, от когато се установи да е започнала дейността на св.К. и управляваната от нея агенция във връзка с поетите от нея ангажименти към подс.Н. и от когато са били устните нареждания на св.А. служителите от ДВОПК да започнат да работят и да съгласуват своята дейност със св.К. изцяло.

Ето защо съдът прие, че заявеното от св.К. по този въпрос е достоверно и звучи житейски логично. Също толкова логично звучат и обясненията й, че многократно е правила това по нареждане на съответния директор, както и че въпреки знанието си, че върши нещо нередно, все пак го е сторила, тъй като искането е идвало точно от изп.директор, а без съмнение тя е била служебно зависима от него и поради това е преценила, че следва да извърши нарушението, за да запази работното си място във Фонда и да не даде повод да бъде уволнена на някакво основание от този, от когото е зависело това- изп.директор на ДФЗ – подс.Н.. Така заявеното от нея разкрива неизгодни факти и обстоятелства и за нея самата, поради което съдът прие, че то се явява и достоверно, тъй като по този начин св.К. уличава и сама себе си в неправомерна дейност, но въпреки това предпочете да не скрие тези обстоятелства.

Доколкото съдът даде вяра на показанията на св.К. по въпроса кой е донесъл документа и по чие нареждане и искане тя е регистрирала същия със задна дата, то и логично съдът прие, че по делото по несъмнен начин се установява датата, на която процесният договор е регистриран в деловодната система Архимед на ДФЗ- 02.07.2014 г. По същите съображения съдът не даде вяра на показанията на св.Н.- Б., че няма никакъв спомен относно процесния договор и относно това кога и как той е бил регистриран в деловодната система на ДФЗ, като счита, че „липсата на спомен” за тези обстоятелства у свидетелката Б. се дължи на удобната в този случай за нея позиция да спести изнасянето на неизгодни за нея факти и обстоятелства, като едно временно с това и да не се налага да дава неверни показания относно това какво се е случило и по чие нареждане договорът е бил регистриран със стара дата, тъй като в този случай би била уязвима и по друга линия- тази на лъжесвидетелстването. А позицията „нямам спомени” е много удобна за всеки един свидетел, тъй като няма как да бъде проверена и опровергана, а от друга страна по този начин свидетелят не е принуден да изнася обстоятелства, които са неизгодни за него или да лъже за същите, за да ги прикрие.

Доколкото съдът даде вяра на показанията на св.К. във връзка с визираното обстоятелство, то логично също така прие за недостоверни обясненията на подс.Н. по въпроса дали знае кога е регистриран договора в деловодната система на ДФЗ и по чие нареждане е регистриран със задна дата. Действително логично е, подс.Н. да не се интересува кога един документ бива регистриран в деловодната система след като той го е подписал от името на ДФЗ, тъй като това е задължение на съответния служител в деловодството на ДФЗ и без съмнение, подс.Н. който не е имал преки изпълнителски функции и задължения, свързани с регистрацията на документите в деловодната система на Фонда, няма как да знае дали някой служител, натоварен с тези функции и задължения е изпълнил своевременно или не същите и дали е регистрирал договора своевременно или не. Той обаче няма как да не е наясно с това обстоятелство, ако нареждането за регистриране на договора със задна дата е дошло от него- факт, който е неизгоден за подс.Н. и със сигурност той няма интерес да признава същия, поради което и според съда угодно за него самия твърди да не е знаел и да не се е интересувал кога процесният договор е регистриран в деловодната система. Това обаче според съда се явява негова защитна версия, която се опровергава от показанията на св.К., която и както бе посочено няма никакъв интерес да твърди нещо такова, ако то не е било вярно, тъй като няма и никакъв личен интерес да регистрира процесния договор със стара дата, при положение, че всички действия, които тя предприема при регистрация на документи в системата, остават следа и много лесно би могло да се установи кога, какво е регистрирано, анулирано и с какъв номер. Именно и поради това, тя би сторила това, само ако има интерес, а в конкретния случай единственият интерес, който се установява да е имала св.К. към този момент е бил да запази работното си място като изпълни, макар и в нарушение на правилата незаконосъобразното нареждане на своя пряк работодател- изп.директор на ДФЗ- подс.Н., тъй като е била в служебна зависимост от него.

От друга страна подс.Н. има интерес да твърди, че не знае кога договорът е регистриран в деловодната система на ДФЗ, съответно да твърди, че не знае, че е регистриран на 02.07.2014 г., доколкото неговата позиция е, че договорът е сключен, съответно подписан на датата, посочена в него- 26.02.2014 г.- малко преди св.К. да започне пи- ар дейността си във връзка с изграждане публичния образ на подс.Н. и неговата заместничка- св.А., за да може тази дейност да е официално оформена в писмен документ, който да послужи като „оправдание” за едно бъдещо плащане към св.К. за извършената от нея до този момент дейност за периода март- юни 2014 г., който период е предхождал датата на регистрация на договора в системата на ДФЗ. Не случайно подс.Н. заяви в обясненията си, че е сключил такъв договор, с оглед важността на ситуацията и на институцията, която е представлявал, независимо, че е бил убеден, че наличието на такъв договор по закон /по ЗОП/ не се изисква, което означава, че е искал да е „подсигури”, което е могло да стане, само с договор, който предхожда дейността, по повод на която е предстояло да се извърши плащане на сумата от 19 950 лв. без ДДС от бюджета на ДФЗ. Логично при това положение подс.Н. е счел за по- редно договорът да предхожда дейността, а не да е с последваща дата, съответно логично поддържа пред съда, че договорът е от дата 26.02.2014 г., както и че не знае кога е регистриран в системата на ДФЗ, тъй като няма интерес да твърди договорът да е сключен на 02.07.2014 г., за която дата е и обвинението срещу него по делото, като няма интерес и да признае, че е регистриран със задна дата, което е в нарушение правилата на Фонда и той е напълно наясно с това.

На база показанията на св.К.и К., както и с оглед извадката от деловодната система „Архимед” на ДФЗ, съдът прие, че по делото по несъмнен начин се установи, че проценият договор е регистриран в системата на Фонда на 02.07.2014 г. в 13:36:14 ч. По делото обаче липсват категорични, безспорни и непротиворечиви доказателства относно това кога е подписан договора- дали на тази дата- 02.07.2014 г., дали на 26.02.2014 г., както е посочено в самия него или на друга, различна, но неустановена по делото дата в периода от края на февруари до 02.07.2014 г., когато договорът е регистриран в деловодната система на ДФЗ. За да стигне до този извод, съдът взе предвид показанията на свидетелите С., Б. и Г., които са категорични, че не са виждали въпросния договор, като единствено св.С. посочи, че е разбрала за него и го е видяла за първи път на 07.07.2014 г., когато св.В.И.- финансов контрольор в ДФЗ я повикала, за да я пита нещо във връзка с договора, който бил представен ведно с фактура за плащане по него, поради установени от св.И. нередности и противоречия в договора. Съдът дава вяра на твърденията на тези свидетели по този въпрос, тъй като всички те поддържаха в своите показания, че една от причините, поради които не са искали да работят със св.К. и да съгласуват дейността си с нея е била, че според тях тя не е имала никакви договорни отношения с Фонда, доколкото нито една от тях не е била видяла такъв договор, на нито една от тях такъв не е бил представен, нито е имало писмена заповед да съгласуват дейността си с нея. Обективно такава заповед по делото не е налична, нито се твърди да е имало издадена такава, поради което и съдът дава вяра на твърденията на свидетелите С., Г. и Б. по този въпрос.

Единствените твърдения за това, че договорът е сключен в края на месец февруари 2014 г., респ. на 26.02.2014 г.- т.е. на датата посочена в него са на св.К., на св.А. и на подс.Н., които без съмнение имат най-голям интерес да твърдят, че договорът е сключен още в началото на дейността на св.К., както за да „оправдаят” (т.е. да има правно основание за) тази нейна дейност и за заплащането й, която освен всичко е била осъществявана и при нескритата съпротива на служителите от ДВОПК, тъй като те е следвало да съгласуват своята работа със св.К., така и за да не уличат себе си в извършване на нарушение- създаване на документ с невярно съдържание- антидатиран договор, регистриран в системата на ДФЗ със задна дата.

Ако обаче договорът е подписан на датата, на която е посочена в него, няма логика той да е регистриран в системата на ДФЗ по нареждане на подс.Н. на мястото на анулиран от края на месец февруари 2014 г. друг документ (с дата 28.02.2014 г.) и това да е станало чак на 02.07.2014 г., освен ако действително не е бил антидатиран, което сочи на достоверност на показанията на св.С., Г. и Б., че не са знаели и не са били виждали този договор, а не на твърденията на К., Н. и А., че договорът е подписан още в края на февруари 2014 г., в която връзка и съдът не кредитира последните по този въпрос. Дали обаче договорът е съставен и подписан точно на датата, на която е бил регистриран в деловодната система на ДФЗ- 02.07.2014 г., съдът счита, че по делото не се установява по безспорен начин, тъй като липсват достоверни и обективни доказателства за това. Най- вероятно това е така, но последното е само предположение, за което липсват безспорни доказателства по делото. Ето защо съдът прие, че договорът е подписан на неустановена дата в периода от края на февруари до 02.07.2014 г.

Най- противоречиви, „наситени” с коментари, оценки и поради това пристрастни, а оттук и необективни съдът намира показанията на свидетелите П.С., Д.Г., И.К. и В.А., както и в някаква степен тези на св.Р. Б.. „Най- обрана” в оценките, съответно и най- обективна- т.е. акцентираща върху фактите, за които бе разпитвана бе св.Р. Б., поради което съдът прие, че тя за разлика от останалите, визирани по- горе свидетели в тази група даде най- обективни и достоверни показания относно случилото се през инкриминирания период. Видно от показанията й, тя се въздържа по време на разпита й от коментари- политически и личностни досежно подс.Н., св.К. и св.А. и тяхната политика и стратегия на действие във връзка с пи- ар дейността, касаеща ДФЗ и неговото ръководство към инкриминирания период. С оглед на това и доколкото заявеното от нея за случилото се към инкриминирания период не само не се опровергава от останалия събран по делото доказателствен материал, а напротив- подкрепя се, съдът кредитира като цяло показанията на св.Б.. Единствено по въпроса дали служителите в ДВОПК са имали нужда от външна помощ и от допълнително служители, за да могат да изпълняват задълженията си и да покриват всички ресори, по които са работели, съдът подходи с особено внимание към заявеното от св.Б., че не е имало нужда от такава помощ, от допълнителни служители и че те двете със св.С., заедно с директорката Г. са покривали всички ресори без проблем. На първо място това е субективно мнение на свидетелката Б.. На следващо място житейски логично е, тя да заяви, че не е имала нужда от помощ, тъй като в противен случай би признала, че не е успявала да се справи с възложените й функции и задачи, а не е сигнализирала за това никой. Не на последно място самата Б. също посочи, че към онзи момент тя е била на длъжност, заемаща най- ниското звено от йерархията- мл.експерт, поради което и нейната оценка едва ли е била най- адекватната и точната, тъй като и логично не е имала и цялостен поглед върху случващото се и върху възможностите и ресурсите, с които е разполагала дирекцията, съответно върху задачите, които е следвала да изпълняват всички служители в дирекцията към онзи момент, както и върху това дали всички те са били своевременно и качествено изпълнявани, за да даде точна и обективна преценка дали е имало необходимост от външна помощ в лицето на пи- ар агенция. Освен това по този въпрос, събраният по делото доказателствен материал не е еднопосочен и непротиворечив, поради което и съдът възприе така заявеното от св.Б. само като нейно лично мнение, което не е могло да бъде в достатъчна степен обективно обосновано, поради посочените по- горе причини.

Като най- пристрастни съдът прецени показанията на св.С., Г., К. и А., като отчете, че първите две свидетелки са били с негативно отношение – на политическо и личностово ниво спрямо подс.Н., св.А. и св.К., като и последните трима са имали също толкова негативно отношение, съответно конфликт със св.С. и Г.. Не случайно св.С. и св.Б. са пуснали сигнал срещу подс.Н., по повод на който е било образувано и настоящето наказателно производство срещу него, като по време на разпита й св.С. не успя да избяга и да се дистанцира от това свое изключително негативно отношение спрямо подс.Н.. Независимо от това съдът кредитира показанията на св.С. и тези на св.Г. в по- голямата им част, касаеща следните обстоятелства: какви задължения са имали свидетелите като служители на ДВОПК и в какво са се изразявали те, по какъв начин са осъществявали дейността си служителите в дирекцията и с каква квалификация и опит е разполагала всяка една от тях, факта, че устно им е било наредено от св.А. да съгласуват дейността си- прессъобщенията, които подготвят към медиите със св.И.К., липсата на писмена заповед за това, липсата на договор или друг документ, на база на който св.А. да е изисквала от тях това; наличието на личен конфликт между директора на ДВОПК Г. от една страна и св.А. и подс.Н. от друга, поради липса на доверие на ръководството на ДФЗ в самата Г., а оттам и към нейните подчинени служители от дирекцията; факта, че съгласуването на съобщенията със св.К. е било чисто формално, както и че тя рядко е правила някакви корекции или коментари на така изготвяните съобщения; факта, че св.Б. не се е съобразила с устното нареждане на св.А.; факта, че св.К. се е занимавала основно с публичните изяви на подс.Н. и на св.А. и издигане на техния персонален имидж; наличието на кризисна политическа ситуация по това време- разразили се конфликти между различни институции, сред които и ДФЗ, между различни политически фигури, сред които и подс.Н. и св.А., като негов заместник в ДФЗ, наличието на противопоставяне между старото и новото ръководство на ДФЗ на политическо ниво и отправянето на упреци и обвинения в политическото и медийното пространство между различните ръководители на ДФЗ, както и между тогавашния изп.директор- подс.Н. от една страна и министъра на земеделието и храните (Д.Г.) и министър председателя (П. О.) от друга; негативната кампания, водена от различни медии срещу Н. и А.; организирането на пресконференции от св.К. по този повод с участието на подс.Н. и св.А., сред които и организирането от нейна страна на кампанията за изясняване на проблема с „луксозните возила”; неприязънта и неодобрението на св.С., Г. и Б. към св.К. и нейната дейност и начина, по който тя е организирала същата с цел изграждане имиджа на подс.Н. и на св.А.; нежеланието и отказа на св.Г., както и на св.С. и Б. да работят по начина и да осъществяват пи- ар в насоките и съобразно с идеите, които са искали от тях подс.Н. и св.А.; това, че свидетелките не са имали личен контакт и среща със св.К. по повод на нейната работа за ръководството на ДФЗ (Н. и А.), а са общували само по имейла с нея; факта, че св.Г. не е работила добре с компютър; събитията във връзка с изготвянето на докладна записка от 06.06.2014 г. и по- точно притесненията на св.Г. по този повод и споделеното от нея като нейни подозрения и съмнения във връзка с изготвянето на тази докладна; обявяването на процедурата за обществена поръчка; комисията, която да разгледа офертите, становището на комисията, обективирано в протокол и допълнителни мотиви, адресирани до изп.директор на ДФЗ- подс.Н.; прекратяването на процедурата по тази поръчка, както и факта, че няколко дена по- късно св.С. за първи път разбрала за съществуването на процесния договор и видяла същия; срещата й с министъра на земеделието и храните Д.Г. и подаването на сигнал до него срещу подс.Н..

Това са все обстоятелства, за които показанията не само на двете свидетелки- С. и Г., но и тези на св.Б., доколкото тя е споделяла за същите в показанията си, кореспондират помежду си изцяло. Тези техни твърдения намират до голяма степен подкрепа и в показанията на св.К., св.А. и в обясненията на подс.Н., но видно е, че са „оцветени” в различни нюанси, в зависимост от гледната точка на всяко едно от посочените лица към така протеклите събития към онзи момент, повечето от които наситени и с много политически оттенъци.

Св.К., св.А. и подс.Н. не отричат повечето от тези факти, даже напротив- потвърждават ги, като подс.Н. допълва същите, говорейки пространно в обясненията си за протеклите по това време политически събития, накарали го да потърси външна пи- ар агенция, за да защити репутацията си, като личност, като политическа фигура и като ръководител на ДФЗ, както и тази на св.А. като негов заместник, чрез активна пи- ар дейност на опитен според него специалист в тази област, за каквато му била препоръчана св.К. от адв.Д.П.. В този смисъл са и показанията на св.А., които изцяло кореспондират с обясненията на подс.Н. по тези въпроси, а и не се опровергават от показанията на другата група от свидетели- Г., С. и Б.. Съдът без да коментира дали твърденията на Н., А., С. и Г. относно политическите събития по това време в страната са верни и дали обективно пресъздават същите, прие, че на база показанията на тези свидетели и обясненията на подс.Н. по несъмнен начин се установява, че към инкриминирания период е имало политическа криза, скандали, противоборства, упреци и обвинения, която ситуация е налагала и съответна политическа реакция, чрез медиите, които също активно са участвали в така създалото се напрежение. За това, че е съществувала политическа криза, налагаща осъществяването на кризисен пи- ар, сочат и вещите лица от комплексната експертиза, изготвена в хода на съдебното следствие. Ето защо съдът кредитира твърденията на всички тези лица по този въпрос.

Еднопосочни са и твърденията на всички тях, че разбиранията на Г. и С. от една страна и тези на Н., А. и К. от друга как да бъде проведен кризисният пи- ар- т.е. по какъв начин да бъде защитена репутацията на самата институция и на нейното ръководство, каква пи- ар дейност да бъде развивана за тази цел, са били коренно противоположни, както и че поради липсата на доверие към Д.Г. и нейните служители от страна на Н. и А., а така също и поради отказа на последната да води пи- ар кампания и дейност, каквато са искали Н. и А., двамата са потърсили съвет от адвокат, а по негова препоръка и след това съдействието и помощта на външна пи- ар агенция, която да се грижи за техния (персонално и като ръководители на ДФЗ) имидж и репутация. Твърденията на С. и Г., че св.К. търсела скандала и водела черен пи- ар, какъвто те били обещали на Д.Г. и на П. О. да не водят, съдът не намира за необходимо да коментира. Следва само да се посочи, че това са техни оценки и мнения, дали това е вярно или не, е абсолютно ирелевантно, като от значение е само, че именно това тяхно мнение е породило негативното им отношение както към подс.Н. и св.А., така и към св.К. и извършената от нея пи- ар дейност в полза на ръководството на ДФЗ през инкриминирания период. Именно и в резултат на тези свои виждания, св.С. и Г. изразяват в своите показания и негативно отношение към професионалните възможности на св.К. като пи- ар експерт. Не е работа на съда да преценява дали К. е могла или не да се справи с възложената й задача, дали го е правила добре или не, с подходящите методи и средства, тъй като това не е предмет на обвинението, а и става въпрос за чисто субективни оценки, които са без значение. Видно е, че точно на обратната позиция са били св.А. и подс.Н. досежно работата, която е свършила св.К. и оценката, която те дават на същата. В този смисъл съдът кредитира с доверие твърденията на всеки един от тях какво е било неговото мнение за св.К. и нейната работа, като счита, че именно тези различни становища са довели и до възникване на напрежението между ръководството на ДФЗ и служителите от ДВОПК. По този въпрос показанията на въпросните свидетели и обясненията на подс.Н. кореспондират изцяло. На база заявеното обаче както от св.Г., С., Б., така и от А. и К. и от подс.Н., съдът прие, че по делото безспорно се установява, че св.К. е работела през периода от началото на месец март 2014 г. до края на месец юни 2014 г. основно, занимавайки се с изграждане в публичното и медийно пространство на образа и репутацията на подс.Н. и св.А. в качеството им на ръководители на ДФЗ и на политически фигури. Дали е правила това по правилния начин и дали тази й дейност е била ефикасна е друг въпрос, който не подлежи на коментар от съда в случая. Еднопосочни и непротиворечиви поради това са и твърденията на всички тези свидетели и на подс.Н., че съгласуването на прессъобщенията, изготвяни основно от св.С. до медиите и бенефициентите, които тя е качвала на сайта на ДФЗ са били съгласувани със св.К. само формално- чрез изпращане на същите по имейл до св.К., която най- често ги е оставяла без коментар или е правила само някои стилистични или граматически корекции, без самата тя да взима отношение към същите по същество и без самата тя да е подготвяла такива прессъобщения. В своите показания св.К. и св.А., както и в обясненията си подс.Н. посочват каква е била причината за това и каква е била целта на подобно съгласуване без активна намеса на св.К. в изготвянето на съобщенията и тяхното съдържание, а само понякога в чисто стилистичното им оформяне. Твърдението, че е било изключително важно информацията, която излиза от ДФЗ- независимо дали от Пресцентъра, чрез съобщенията качвани на сайта или чрез дейността, осъществявана от св.К. чрез активната й комуникация с медиите свързана с изграждане имиджа на Н. и А., да не е разнопосочна и противоречива, звучи не само житейски логично, но и професионално обосновано и мотивирано.

В заключение съдът прие, че св.К. е извършвала активна дейност през този период, насочена най- вече към изграждане имиджа на ръководството на ДФЗ, към организиране на техните публични и самостоятелни изяви, пресконференции, отговори на поставени към тях от медиите въпроси при това почти по всяко време на денонощието като много често и в извънработно време, с оглед обстоятелството, че много от предаванията, занимаващи се с тези проблеми са се излъчвали рано сутрин или късно вечер, съответно през почивните дни, а материалите за он-лайн изданията, са се подготвяли включително и през нощта, така че да могат да бъдат пуснати и публикувани рано още на следващия ден. Тези твърдения на К., А. и Н. не се опровергават от други събрани по делото доказателства, а и тези обстоятелства са и ноторно известни, като и приложената по делото имейл- кореспонденция, която К. е водела с А. също потвърждава това.

Не се отрича и от самата К., а това се потвърждава и от показанията на св.С., Г. и Б., че св.К. не се е месила в дейността на служителите от Пресцентъра по повод другите им задължения, свързани с обработката, подаването на информацията и актуализирането й към бенефициентите по различните програми, както и във връзка с другите им задачи и функции, които те са имали като служители на ДВОПК. Единственото, с което се е занимавала св.К. е било външните, медийни изяви на ръководителите на ДФЗ, което според св.Славчев, Г. и Б. са могли да правят и самите те, тъй като това е влизало в служебните им задължения, тъй като са имали достатъчно опит и квалификация за осъществяването и на такава дейност, включително и оперативен потенциал за това. Съдът дава вяра на тези твърдения на св.С. и Г., доколкото основно те двете поддържаха тази теза, като обаче дава вяра и на заявеното от двете, че са могли да правят това, ако са искали и са имали желание, но в конкретния случай не са проявили такова, даже напротив- отказали са, тъй като не са били съгласни с това, което са искали от тях Н. и А., защото са смятали, че водената от тях политика е неправилна, насочена към търсене на скандали, смятали са, че водят „черен пи- ар”- с компромати и очерняне на противника, с противопоставяне на предишното ръководство и на министъра на земеделието и храните, с което не са били съгласни, тъй като са били лоялни към другата страна и не са искали да следват политиката, която е водел подс.Н.. И по този въпрос показанията на визираните свидетели, както и обясненията на подс.Н. са еднопосочни, като в показанията си св.Г. изрично посочи, че е отказала да изпълнява нарежданията на Н., а св.С. заяви, че и те са могли да организират самостоятелните изяви на ръководството, ако е имало такова нареждане и изготвен план от директора на ДВОПК- Г.. Видно е обаче, че това не е имало как да стане, поради отказа на Г. да се съобрази с политиката, която Н. и А. са смятали, че следва да се води, а и доколкото отново по нейни твърдения, те- служителите на ДВОПК не са искали да правят това- „черен“, негативен пи- ар според преценката на С., поради което и ръководството е намерило външна фирма, която да го прави, тъй като не са харесвали Г., не са й имали доверие и са искали някой друг да представя публичния образ на ДФЗ и личния такъв на ръководството. Това бяха изричните твърдения на св.С., които се потвърждават от показанията на А. и Г., както и от обясненията на Н..

Спорен между свидетелите е въпросът, дали ДФЗ е имало нужда от външна помощ, от външен пи- ар по принцип и от допълнителни служители, като както вече бе посочено, най- обективна в своята преценка по този въпрос бе св.Б.. По отношение показанията на св.С. и Г. видно е, че същите поради изключително негативно им отношение спрямо подс.Н. и св.А. бяха твърде сдържани и се опитаха да прикрият според съда истинското си становище по този въпрос, като дадоха и противоречиви показания. Така св.С. заяви, че с новото ръководство работата им била намаляла и поради това дори и само две служителки са могли да се справят изцяло с медийните въпроси, които са идвали всеки ден. Видно е обаче, че и тя самата оценява и разбира, че работата й към този момент е била намаляла, тъй като ръководството не е имало доверие на директора на ДВОПК- св.Г., което логично сочи, че част от функциите им, свързани с работата с медиите по повод имиджа на ръководството и на самия ДФЗ са били, както казаха вещите лица „аутсорствани“- т.е. изнесени извън Пресцентъра към външен изпълнител- обективно към агенцията на св.К., поради което и тази преценка очевидно не е обективна и е направена при наличието на дейността, осъществяване към този момент от външната агенция на св.К.. Няма как също така да не бъде взето предвид, заявеното както от св.С., така и от самата Г., че последната не се е справяла много добре с компютъра, но въпреки това св.С. смяташе, че това не е проблем, тъй като другите служители могли да й помагат, без да преценява, че това без съмнение води до забавяне на трудовия процес, на подготвянето на материалите и оттук на необходимост от влагане на много повече време, средства и ресурси за реализиране на една дейност, която и ако св.Г. не е имала тези проблеми, би била осъществима с много по- малко средства, енергия, ресурс и време. Не случайно при разпита им вещите лица посочиха, че чисто професионално и на ниво квалификация и С. и Б. и Г. са могли да изпълняват функциите, които са имали като служители на Пресцентъра на ДФЗ, но дали са имали оперативния капацитет за това- т.е. дали чисто оперативно са могли да осъществяват своевременно и качествено своите задължения (с оптимално качество), те няма как да знаят и да кажат, тъй като не са запознати с начина им на работа и организация на същата, с възможността им да разпределят задачите си, така че да ги свършат оперативно, своевременно и качествено, тъй като не винаги теорията се припокрива с практиката. Преценката на св.С. относно това дали ДФЗ е имало нужда от съдействието на външна фирма, която да комуникира с медиите и с бенефициентите, до голяма степен бе обусловено и от негативното й отношение и към самата И.К., което не бе прикрито, а напротив- ясно изразено в показанията й. По думите й имало е нежелание да се работи с конкретната фирма, тъй като тя е правила „черен“ пи- ар срещу министерство на земеделието и храните, срещу предишното ръководство, нещо което според нея не им е било свойско като натури и не са виждали смисъл от такъв тип информация. Именно и поради тази своя крайно негативна оценка към А.П.А.К. и конкретно към И.К., св.С. заяви, че ако са познавали фирмата като фирма, която чисто експертно цели да информира, а не да създава медиен хаос и черен пи- ар, то външният поглед на една външна фирма, която не е обременена с лексиката на една държавна институция винаги е от полза, тъй като както тя самата заяви, когато не работиш за държавна администрация, нещата се случват по- добре. Ето защо и доколкото тя смяташе, че И.К. е правила черен пи- ар, то и поради това твърдеше, че ДФЗ нямал нужда от дейност, извършвана по начина, по който това е правила св.К., но не твърдеше ДФЗ да не е имал изобщо и по принцип нужда от съдействието на външна фирма за изграждане на образа на институцията, особено и в момент на медийна и външна политическа атака срещу самия ДФЗ. В абсолютно същия смисъл бяха и показанията на св.Г., която освен съображенията, изтъкнати от св.С., посочи и още един мотив, заради който не е имала желание да работи със св.К. и заради който твърдеше, че ДФЗ не е имал нужда от съдействието на външна фирма за изграждане образа на Фонда и на ръководството му. Става въпрос за мотив, свързан с личното й достойнство и професионална чест, който мотив стои в основата на отрицателното й мнение по въпроса, дали дейността, която е извършвала агенцията на св.К. е била от полза на ДФЗ и дали институцията се е нуждаела от такава дейност към този момент. Тя изрично посочи, че се е възпротивила да работи със св.К.- да съгласува с нея излизащата от ДФЗ информация към медиите и бенефициентите, тъй като не е имала никакви официални взаимоотношения с К.- тя не й е била началник, нито е имала договорни или други отношения с нея, че да съгласува с нея каква информация следва да излиза на сайта на Фонда. Тези нейни показания са потвърждение на приетото от съда, че към този момент формално процесния договор не е бил подписан, в противен случай не би имало пречка ръководството на Фонда да представи същия и да го посочи като основание на служителите на ДВОПК за да аргументира даденото нареждане да съгласуват дейността си със св.К., респ. не би имало пречка да се издаде и заповед за това, но поради липсата на такъв писмен договор това не е имало как да стане. Срещу това именно се е възпротивила и св.Г., тъй като И.К. не е била нито служител в Дирекцията, нито по мнение на Г. е имала сключен договор, тъй като такъв на Г. не е бил показан, а и такъв не е бил съгласуван с нея като директор на ДВОПК. Това изключително много я е засегнало като директор на ДВОПК, тъй като е смятала, че е недопустимо външен човек да й казва какво да прави- на нея- директора на ДВОПК, още повече и при липса на „регламентирани отношения“ с този човек- т.е. при липса на представен й договор с него. Смятала е, че доколкото св.К. с дейността си е дублирала задълженията, които е трябвало служителите на ДВОПК да осъществяват, то тогава излизало, че те не са работели нищо през това време- именно това бяха нейните твърдения, което сочи на засегнати от страна на св.Г. чест и достойнство и оттук и негативната оценка, която тя даде на дейността на св.К. и на необходимостта от тази дейност към този момент. Логично е служителите на ДВОПК и в частност тези, работещи в Пресцентъра на ДФЗ към онзи момент да твърдят, че не са имали нужда от външна помощ, тъй като това би означавало, че не са могли да се справят сами със задачите, които са имали- т.е. това би била лоша оценка за тях самите и на потенциалната им възможност и оперативния им капацитет да се справят с възложените им задачи, респ. би означавало, че св.Г. не е била добър ръководител на дирекцията и не е могла да организира по- възможно най- добрия начин работата в поверената й дирекция. Ето защо и логично е всяка една от тях да отрича нуждата от външна помощ, особено и в съчетание с негативната оценка, която са имали към св.К., както и към подс.Н. и св.А. към онзи момент.

Въпреки това обаче видно е, че и св.Г. си противоречи в показанията си по този въпрос, което противоречие съдът отдава на нейната пристрастност и изключително негативно отношение към св.К., респ. на опита й да не каже ясно и категорично как точно е стоял въпросът и каква е била обективната ситуация към онзи момент. Не случайно на зададените й въпрос дали ДФЗ е имал нужда от допълнително служители и от външна фирма, която да се грижи за образа на Фонда и на ръководството му, св.Г. посочи, че да- за цялата дейност, която са изпълнявали и особено след напускането на една от служителките, когато в Пресцентъра са останали само две служителки- С. и Б., дирекцията е имала нужда от повече хора- т.е. имала е нужда от помощ. Твърденията й бяха, че се е опитала да каже това на подс.Н. и да направят конкурс за нови служители, но й било отказано от него, без обаче същата да коментира дали провеждането на един такъв конкурс би осигурил бързо, своевременно и точно в този момент, когато е била актуална кризисната ситуация, нужните нови служители. Не случайно и показанията й бяха противоречиви по въпроса дали е имало нужда от външен човек- първо заяви, че не е имало нужда от такъв, а след това посочи, че все пак е имало нужда от външен човек, който да поддържа, да координира, дейността и нещата да излизат отвън, като са съгласувани и с тях, така че да излизат положителни, а не да ги „тресат“ скандали. Именно и поради това посочи, че когато И.К. е започнала да работи, тя първоначално си е помислила- „да, нека дойде, нека навлезе в работата…“, доколкото и самата Г. призна, че ситуацията е изисквала денонощно да се работи, да се подава и подготвя информация, а самата тя не е могла да знае всичко и не е била и тесен специалист в областта на изграждане на външния имидж на една институция и нейното ръководство. Но веднага след това заяви, че макар и да е имало нужда от външен човек, не е имало нужда от точно този, който се е появил- от св.К., която освен всичко друго не й е била началник, нито е имало регламентирани отношения с нея и за която след направено собствено проучване е преценила, че търси само скандали, поради което е решила, че не може да работи с нея. Отново Г. заяви, че единственото, от което са имали нужда е било външен изпълнител, който да работи с неправителствените организации и да излиза отвън имиджово, колко добре работят с ДФЗ, за да не излизат прессъобщенията от името на Фонда. Видно е, че в показанията й прозира противоречие по въпроса за нуждата от външен изпълнител и от необходимостта от външна помощ, което противоречие още по- ярко проличава в твърденията й, че тя е била против фирмата на И.К., тъй като е смятала, че изобщо няма нужда от такъв изпълнител, а и с оглед на конкретната фирма и на конкретния човек и нейните способности, с оглед собствените проучвания, които е направила за нея. Именно и поради това св.Г. заяви, че не са имали нужда от дейността, която св.К. е предлагала, но все пак са имали нужда от дейност, която да работи с неправителствените организации, тъй като е хубаво да се чуе мнението на друг, отвън, което е и стратегията на разумния пи- ар, но тя специално не е одобрявала пи- ар дейността, която е осъществявала И.К. и поради това през цялото време поддържаше, че ДВОПК не е имала нужда от конкретната дейност, осъществявана от конкретния човек и по конкретния начин. Всичко това сочи, че св.Г. не е докрай обективна в мнението си дали са имали нужда от външно съдействие, от външна фирма, която да осъществява пи- ар дейност.

Ето защо съдът не кредитира изцяло показанията на св.Г. и С. по въпроса дали служителите на ДВОПК и в частност тези на Пресцентъра са могли сами да се справят с всичките си служебни задължения, дали са имали нужда от допълнително хора и служители, дали са имали нужда от съдействие от външен изпълнител и в каква конкретно насока, като счита, че те са пристрастни по този въпрос и поради това и необективни в оценката и мнението си. Освен това заявеното и от двете, че въпреки всичко сътрудничеството с външен изпълнител, с външна пи- ар агенция, все пак и особено в една такава ситуация на криза, би било по- скоро полезно на всяка една институция, включително и на ДФЗ особено към онзи момент, се подкрепя и от заявеното от вещите лица, които също изразиха това мнение и посочиха, че един такъв външен изпълнител осъществяващ външен пи- ар дава много по- голяма обективност на информацията и на образа, който се гради на съответната институция, тъй като продължителната работа в рамките на съответната институция, понякога води до загуба на реална и обективна преценка на публичния образ, който организацията има в обществото.

В заключение съдът прецени, че не може на база показанията на св.Г., С. и Б. да бъде изведен категоричен и несъмнен извод, че към инкриминирания период не е имало необходимост от съдействието на външна пи- ар агенция, която да осъществява и да  съдейства при осъществяването на част от задълженията, които служителите на ДВОПК са имали, и че в този смисъл дублирането на тези или на част от тези техни задължения чрез дейността на агенция А.П.А.К., в лицето на св.К. е било ненужно и безпредметно.

Налице са също така противоречиви твърдения по въпроса от кога е стартирала дейността на св.К., като част от свидетелите сочат средата на месец март 2014 г., други- края на март 2014 г., а някой дори месец април- май 2014 г. Най- ясни и категорични бяха показанията по този въпрос на св.К., което е и логично, тъй като тя е осъществявала тази дейност. Нейните показания са подкрепени и от обясненията на подс.Н., като и двамата посочиха периода, в рамките на който са се запознали, за да разговарят по повод желанието на подс.Н. да наеме външна пи- ар агенция, която да работи за имиджа на Фонда и за неговия личен такъв като ръководител на Фонда, обвързвайки го с конкретни обстоятелства и събития от публичния живот в страната към онзи момент. Ето защо съдът даде вяра на техните твърдения, като прие, че неяснотите в показанията на останалите свидетели по този въпрос се дължат на изминалия период от време и на това, че те не са били запознати с подробности относно уговорките между подс.Н. и св.К. кога и каква дейност да се извършва, поради което и нямат точен спомен за това от кога датират техните взаимоотношения по повод на процесния договор. Независимо обаче, че кредитира показанията на св.К. и обясненията на подс.Н. по въпроса относно времето на техните взаимоотношения и съответно дейността на св.К. по повод на тях, съдът не кредитира твърденията както на К. и на Н., така и тези на св.А., че още към онзи момент- в края на месец февруари подс.Н. и св.К. са подписали (сключили формално) процесния инкриминиран договор, като по този въпрос съдът изложи подробни съображения по- горе.

По отношение показанията на св.Г. извън коментираната им по- горе част, съдът счита, че не са налице основания да не даде вяра на същите, но отчете, че те съдържат в голямата си част мнения и становища на свидетелката по редица въпроси и в този смисъл съдът кредитира, какво е било нейното мнение по тези въпроси. Съдът отчете обаче както многократно бе посочено, че това мнение е било обусловено  до голяма степен от негативното отношение на св.Г. лично спрямо св.Кънев и спрямо подс.Н. и водената от него политика, поради което и прецени, че заявеното от св.Г. пред съда за случилото се към инкриминирания период е до голяма степен субективно обусловено, а не пресъздава обективно фактите и събитията от този период. Разбира се това важи и по отношение на другите свидетели, разпитани по делото и в частност св.С., Б., А. и К., тъй като те са били в най- голяма степен засегнати от дейността на св.К. и от сключения след това процесен договор, като същото се отнася и до обясненията на подс.Н.. А за последния това важи и с още по- голяма сила, тъй като той в качеството си на подсъдимо лице е и най- заинтересован от крайния изход на делото.

Съдът счита, че не следва да коментира твърденията на св.С., Г. и Б., както и тези на подс.Н. по въпроса относно стартиралата обществена поръчка през месец юни 2014 г. и всички подробности около нея, съответно противоречията помежду им имало ли е или не натиск върху св.Г. за изготвянето на докладната или не, какво точно се е случило в тази връзка, каква е била целта на тази обществена поръчка, каква е била оценката на комисията за единствения кандидат, който е подал оферта, както и дали на база на същата и негативната оценка на комисията могат да се правят изводи относно обективната възможност на св.К. и управляваната от нея агенция да изпълни задълженията, които е била поела по силата на сключения инкриминиран договор. Съдът счита, че това са обстоятелства неотносими към предмета на настоящето дело и конкретното обвинение повдигнато на подс.Н., поради което и не следва да коментира показанията на свидетелите и обясненията на подс.Н. по всички тези въпрос. Подробно становище по този въпрос съдът ще вземе при обсъждане правната страна на деянието, за което е обвинен подс.Н., доколкото счита, че това са правни въпроси. Същото важи и по въпроса относно изпълнен ли е бил процесният договор от страна на агенцията на св.К. или не, съответно дали в цялост или отчасти.

По отношение показанията на св.А., освен онези които бяха вече коментар от съда по- горе, следва да се отбележи, че важи казаното и досежно показанията на св.Г., С. и Б.- т.е. за пристрастност на показанията й и наличие на изключително голям субективизъм в същите, но в точно обратната посока- същата е била една от инициаторките, заедно с подс.Н. за намирането на външна пи- ар агенция, която да поеме изграждането на публичния образ на Фонда и на ръководството на Фонда, съответно на нейния такъв, като тя заедно с подс.Н. също лично се е срещнала със св.К. и е настоявала последната да се заеме с тази дейност, поради което логично е да е изключително позитивно настроена спрямо нея и нейната работа, както и да поддържа убедено становището, че Фондът се е нуждаел от подобна външна пи- ар дейност, че служителите на Фонда не са могли да се справят с тази задача и да е била негативно настроена спрямо тях. Това е видно от показанията на св.А., като и поради липсата на обективност в тези нейни показания съдът не кредитира изцяло с доверие твърденията й, че служителите на ДВОПК не са могли да се справят с възложената им задача, че не са били достатъчно квалифицирани за тази дейност, че са отсъствали в по- голямата част от времето поради отпуск по болест и особено св.Г.. Последното се опровергава от приложените по делото писмени доказателства и по- точно от списъка с отпуските на служителите от ДВОПК и приложените болнични листове на същите за периода 01.01.2014 г. до 01.08.2014 г. (т.10 от ДП), от които е видно, че единствено св.Г. в била в продължителен отпуск по болест при това в периода след 09.06.2014 г.- т.е. след събитията във връзка с изготвянето на докладната записка от същата за обявяване на обществената поръчка по искане на подс.Н., като данни за това се съдържат и в показанията на самата Г., както и на св.С.. Не се установява обаче, Г., С. или Б. да са били в отпуск по болест преди този период не само често, но изобщо даже, поради което и твърденията на св.А. и на подс.Н., че не са могли да разчитат на въпросните служители от Пресцентъра, тъй като те често са отсъствали поради отпуск по болест в началото на 2014 г., съдът не кредитира. За пристрастни и не дотам обективни съдът прие и твърденията на св.А., че служителите от Дирекцията са бъркали основни понятия, че не са имали опит в съответната област, че образованието им не съответствало на това, което е трябвало да изпълняват. Последното се опровергава и от становището на вещите лица, изготвили комплексните експертизи в хода на съдебното следствие, както и от факта, че ако тези служители не са имали нужното образование и квалификация, то те е нямало да могат да бъдат назначени на тези длъжности в съответната дирекция, тъй като е нямало да отговарят на изискванията за длъжността.

Дали обаче са имали оперативния капацитет да се справят с възложените им задачи, както вече бе посочено по делото не можа да се установи по безспорен и несъмнен начин, доколкото по този въпрос всеки един свидетел, както и подсъдимият има интерес да твърди това, което на него му е угодно. Съдът не кредитира и твърденията на св.А., че служителите и в частност директорът на ДВОПК- св.Г. не са имали нужните връзки с медиите, доколкото видно е от показанията и на самата Г., а и от обясненията на подс.Н., че Г. е подържала близки отношения с други пи- ар-експерти и по- конкретно с тези на министъра на земеделието и храните, на министър председателя и даже по твърдения на подс.Н. през по- голямата част от времето дори е била в Пи- Ар отдела на министерство на земеделието и храните, което сочи, че Г. е имала достатъчно контакти не само с пи- ар специалисти, но и с медии, тъй като и от автобиографията й е видно, че е имала и собствена пи- ар агенция, но вече друг е въпросът дали е искала да работи и да си сътрудничи с тях така, както са искали от нея св.А. и подс.Н., по който въпрос съдът взе отношение по- горе. Съдът не кредитира показанията на св.А. и по въпроса, че процесният договор е бил изработен от правния отдел на ДФЗ, което се опроверга не само от писмото получено в тази връзка от ДФЗ, но и от факта, че върху процесния договор няма никакви реквизити, сочещи на това същият да е изработен и/или съгласуван, с която и да е било дирекция или служител от ДФЗ. Касае се очевидно за опити на св.А. да представи определени обстоятелства по начин, който е изгоден за нея и за подс.Н., но уви неуспешно. Същото важи и по въпроса кога е бил подписан договора, като в тази връзка показанията и на св.А. и обясненията на подс.Н. бяха обсъдени по- горе от съда.

В останалата им част съдът като цяло кредитира показанията на св.А. с уточненията и коментарите, направени по отделни въпроси по- горе.

Показанията на св.К. също като тези на св.А. логично са пристрастни, тъй като касаят нея самата и нейната дейност. Съдът кредитира в по- голямата им част същите, с уточненията и коментарите, направени по- горе при обсъждане показанията на другите свидетели по делото, като взе предвид, че и те съдържат доста оценки и мнения на свидетелката по редица въпроси, което няма как да бъде предмет на кредитиране или не от страна на съда, а единствено на констатация, че се касае за изразени субективни преценки от страна на свидетелката, така както такива се съдържат и в показанията на другите свидетели и в обясненията на подс.Н.. Съдът изцяло се довери на заявеното от свидетелката, че тя няма как да знае дали служителите от ДВОПК са могли да изпълняват служебните си задължения и дали са били компетентни за това, доколкото и не е било нейна работа да дава такива оценки, нито е имала задължение да знае това. Логично е, че след като е била потърсена за съдействие и след като се касае за извършване на възмездна работа от нейна страна, тя е нормално да поиска да работи, тъй като има материален интерес от тази дейност, без да се интересува дали служителите от ДВОПК могат да свършат тази работа и дали по този начин не се изземват техните функции и не се изнасят извън Фонда към външен изпълнител. Още повече, че подобна дейност не е била необичайна и нетипична за държавните институции, както и за самата К., която се установи, че е имала сключени преди инкриминирания такъв 3 сходни като предмет на дейност договора с КРС в периода 2008 г.- 2010 г., и един такъв с „Коалиция за обществени дела Благоевград“ от 2007 г. На база тези договори и дадените от КРС и от дружество „Интеграл и координатор на проекта Световно образование“ препоръки и референции за св.К., вещите лица, изработили комплексните експертизи в хода на съдебното следствие, заявиха категорично, че св.К. е имала обективна възможност- разполагала е с достатъчно познания, опит, квалификация и оперативна компетентност да изпълни поетите с процесния договор задължения изцяло, като факта, че дружеството (агенцията) й е била само с един служител не е проблем за това и позволява на св.К. да извърши дейността, предмет на процесния договор.

За да кредитира показанията на св.К. като цяло съдът взе предвид факта, че те кореспондират с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства, като основният въпрос, по който съдът не кредитира показанията на свидетелката касае това кога е подписан процесния договор по съображенията, изложени по- горе. Същевременно съдът кредитира както нейните показания, така и тези на св.А., а също и обясненията на подс.Н., според които разминаванията, констатирани в договора относно цена и срок на договора, най- вероятно се дължат на технически грешки, а не на умишлено допуснати неточности в договора. Обратното няма никакъв смисъл, тъй като това само би било в ущърб на страните по договора и не би им донесло никакви ползи. Особено и що се отнася до цената на договора. Последната според съда съвсем съзнателна е била определена на 19 950 лв.- т.е. под 20 000 лв., тъй като подс.Н., който е юрист по образование и който, както се установи и от показанията на св.В.И. е работил в Дирекция „Обществени поръчки“ в ДФЗ като експерт преди да бъде назначен за изп.директор на Фонда, е бил напълно наясно, че само при цена под 20 000 лв. не е било необходимо да се провежда обществена поръчка към онзи момент, даже нещо повече- бил е наясно, че не е необходимо дори да се подписва и формално договор за това, а е достатъчно да бъде представен първичен счетоводен документ, доказващ извършването на услугата и въз основа на който да се извърши и плащането. С оглед на това той не е имал никакъв интерес цената на договора да е по- голяма, съответно да е отразена неточно в този договор, който както посочи и подс.Н. той е решил, че следва да сключи единствено и само предвид на интересите, които е представлявал- тези на държавна институция.

Останалите грешки и неточности в договора, касаещи датата на същия и срока му на изпълнение съдът счита, че се дължат на факта, че договорът не е подписан на датата, посочена в него, като същата е била „нагаждана“ към събитията, така че да може да покрие периода, през който св.К. е работила и е осъществявала дейността, за която е била ангажирана от подс.Н..

Същевременно и на база събрания по делото доказателствен материал, включително и обясненията на подс.Н. и представените извлечения от други сходни договори, сключвани от св.К. като управител на нейната пи- ар агенция с КРС и с други дружества, съдът прие, че като форма и съдържание договорът е изработен от св.К. по образец на предходните й договори с други възложители. Това е видно дори и на база визуално сравнение на процесния договор с другите представени, сходни договори на агенция А.П.А.К., визирани по- горе. Именно и доколкото договорът е бил изработен от св.К. в него тя е записала най- общо дейностите, които е счела, че следва да бъдат включени в обхвата на договора, без изрично да се сочи сред тях и кризисния пи- ар, който обаче и както бе установено е част от общия пи- ар и поради това и следва да се приеме, че също е бил предмет на процесния договор. На база показанията на свидетелите (при това както тези на св.К., така и тези на св.А., С., Г. и Б.), така и на база обясненията на подс.Н., които кореспондират помежду си, се установи, че основната дейност на св.К. е била в областта на комуникацията с медиите и изграждането на медийния, публичен образ на ДФЗ и неговото ръководство в условията на една кризисна ситуация. Нито Н., нито А., нито К. са искали и са имали намерения, св.К. да осъществява и други функции и задачи, които са изпълнявали служителите на ДВОПК и в частност тези от Пресцентъра, нито са имали намерение по този начин да изземват от тях тези техни функции и задачи. Всички посочени лица бяха категорични, че К. не се е месила в дейността на служителите, свързана с изготвянето на прессъобщенията, свързани с дейността на Фонда по различните програми и качването им на сайта на Фонда, а основната идея за съгласуване на тези съобщения от служителите със св.К. е била, с цел да не се стига да излизането на разнопосочна информация от ДФЗ, подавана от св.К. от една страна и от служителите на Пресцентъра от друга. Това, че служителите на Пресцентъра не са разбрали тази идея (както сочи в показанията си св.Б.) не означава, че целта на съгласуването на информацията е била дублиране на дейността на служителите от Пресцентъра или изземване на техните задължения, нито означава, че св.К. не е осъществявала дейността, за която е била ангажирана, тъй като и видно както от нейните показания, така и от твърденията на останалите, посочени по- горе лица, тя е била ангажирана, за да изгражда имиджа на Фонда и ръководството в медиите и публичното пространство, за което всички са единодушни, че е и правела, а дали добре и успешно или не, е отделен въпрос.

По въпроса за изпълнението на процесния договор, съдът не намира основание да коментира и обсъжда по- детайлно събрания по делото доказателствен материал, тъй като счита, че това е въпрос относим към правната страна на обвинението, повдигнато на подс.Н., поради което ще вземе отношение във връзка с това обстоятелство, коментирайки обвинението откъм правна страна.

Казаното досежно показанията на св.К. и А. се отнася изяло и за обясненията на подс.Н. и по- точно- съдът не намери основание да не кредитира заявеното от него, включително в частта, в която той изразява свои мнения, оценки и становища, като цени обясненията му именно като такива в тези им части. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия по въпроса кога е подписан процесния договор, по въпроса била ли е св.Г. през по- голямата част от времето в отпуск по болест, по въпроса дали служителите от Пресцентъра са могли и са се справяли с възложените им задачи, дали служителите от Пресцентъра на ДФЗ са знаели за процесния договор и кога са научили за него, по въпроса кога е бил регистриран процесния договор в деловодната система на Фонда и по чие указание това е станало през юли месец 2014 г. В тези им части, съдът не даде вяра на обясненията на подс.Н. като подробни съображения защо, съдът изложи по- горе при обсъждане и анализ на останалите събрани по делото гласни доказателства, поради което не намира за необходимо да повтаря отново същите доводи. Следва само да се посочи, че досежно тези обстоятелства подс.Н. гради своя защитна версия и логично е да се опита да представи нещата в своя полза, като нормално е също така, дори и да не е бил изцяло недоволен от дейността на служителите в ДВОПК да омаловажава техните способности и качества, както и работата, която са вършели, тъй като по този начин дири „оправдание” за действията си, които са и предмет на обвинение– т.е. за ангажираната от него външна пи- ар агенция при наличие на отдел във Фонда, който по принцип следва да се занимава и с дейността, която той е възложил на св.К.. Съдът счита, че тази негативна оценка се дължи и на конфликта, който съществува между него и св.С. и Б.- имало е недоверие помежду им още към онзи момент, поради нежеланието на свидетелите да изпълняват неговите нареждания за начина, по който следва да се гради образа на Фонда и на ръководството му и от друга страна, повече от нормално е подс.Н. да има крайно негативно отношение към тези свидетели, тъй като именно те са подали сигнал срещу него и действията му до МЗХ и въз основа на този сигнал е била образувана проверката срещу подс.Н., а след това и настоящето наказателно производство. Ето защо съдът счита, че оценката на Н. относно квалификацията, качествата и възможностите на свидетелите С., Б. и Г. да изпълняват служебните си задължения няма как да е обективна и безпристрастна. Именно и поради това подходи към тази част от обясненията му скептично и прецени, че това е негово мнение, а не обективна преценка за нещата.

В останалата им част съдът кредитира обясненията на подс.Н. като намира, че кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Що се отнася до твърденията му във връзка с различни политически събития и ситуации от онзи период, съдът не намери за необходимо да изследва дали тези твърдения са верни или не, тъй като е повече от ясно, че всеки политически субект преценява политическия живот и своето поведение в него субективно и пристрастно. За съда това, което е от значение в случая с оглед на конкретния казус е, че на база както обясненията на подс.Н., така и на показанията на останалите разпитани по делото свидетели по един несъмнен и категоричен начин се установи, че към онзи момент е имало политическо напрежение и криза- атаки към Фонда и неговото ръководство, както и такива от ръководството на Фонда в лицето на подс.Н. и св.А. към други политически субекти от този период, които са били изключително подсилени и от включването на различни медии в тези конфликти и чрез които основно са се осъществявали „престрелките”, както ги нарече св.С.. С други думи твърденията на подс.Н. за криза, политическо напрежение и атаки от и към Фонда и необходимост от реагиране по подходящ начин на тези атаки и на така създалата се криза чрез осъществяване на т.н. кризисен пи- ар се потвърждават от показанията на свидетелите, както и от становището на вещите лица, изготвили комплексните експертизи в хода на съдебното следствие. Дали реакцията е била адекватна и подходяща не е предмет на настоящето дело и на оценка от съда.

Що се отнася до въпроса за цената на процесния договор и била ли е тя завишена или не, без съмнение по делото са налице различни становища, като съдът прие именно като становище и мнение по този въпрос твърденията както на подс.Н., така и тези на св.К., които логично е да твърдят, че цената е била нормална за този вид дейност и за обема и срока, в който е била извършвана, както и с оглед субекта /т.е. неговите професионални качества и възможности/, който е осъществявал същата. Безспорно по делото на база приетите експертизи се установи, че цената на договора е надхвърляла многократно брутното трудово възнаграждение на служител на щат във Фонда към онзи момент. По този въпрос всички експертизи са категорични и еднопосочни, като това не се оспорва и от подс.Н., който единствено твърди, че тази цена е била адекватна за извършената от св.К. дейност. Съдът и по този въпрос счита, че се касае за мнение на подс.Н. и кредитира същото като такова, като по отноимостта на този въпрос към обвинението, повдигнато на Н. ще вземе становище при обсъждане правната страна на същото.

Що се отнася до приетите по делото заключения следва да се посочи, че съдът кредитира изцяло и без каквито и да е било забележки и резерви единствено заключението на СГрЕ, изготвено на ДП, което не се оспорва и от страните по делото и което е било и излишно, доколкото подс.Н. не оспорва подписа си под процесния договор.

Заключенията на ССчЕ и ДССчЕ, изготвени на ДП съдът кредитира с някои резерви, като счита, че голяма част от въпросите, зададени на вещото лице са правни- става въпрос за въпросите има ли допуснати нарушения на нормативни актове, както и има ли причинена вреда на ДФЗ. В тази част съдът кредитира заключението като такова, съдействащо /улесняващо/ правораздавателните и правоприлагащите органи, тъй като вещото лице е систематизирало правилата, уреждащи условията, при които могат да бъдат проведени малките обществени поръчки- вътрешни такива, уредени в правилника на Фонда и тези на ЗОП, като по този начин е улеснило и ориентирало и прокурора и съда и страните какви са били действащите към този момент правила. А дали те са нарушени и до какво води това, е правен въпрос. Що се отнася до заявеното в заключението, че от действията на подс.Н. е настъпила вреда за ДФЗ в размер на 19 950 лв. без ДДС, съдът счита, че в тази част следва да приеме заключенията като твърдения относно това каква сума- в какъв размер е била платена от бюджета на ДФЗ в полза на А.П.А.К. във връзка с процесния договор, а дали така платената сума съставлява вреда за ДФЗ, е правен въпрос. Тази задача е била и излишна, тъй като по делото няма никакъв спор относно платената сума от бюджета на ДФЗ в полза на А.П.А.К. във връзка с процесния договор.

Що се отнася до становището на вещото лице по въпроса за изпълнение на договора и съответно дали и ако няма пълно изпълнение, то каква би била в този случай вредата за ДФЗ- т.е. дали извършеното съответства на платеното, следва да се посочи, че съдът кредитира заключенията на вещото лице, изготвило ДССчЕ на ДП, че липсват документи, чрез които съобразно правилата на ЗСч следва да се извърши отчитането на изпълнението на договора- т.е. липсва приемо- предвателен протокол или друг подобен документ, удостоверяващ извършените консултантски услуги по вид, обем, време и място, както и че представеният от св.К. отчет не покрива критериите, на които трябва да отговаря този документ, поради което и вещото лице сочи, че няма как да се прецени в каква степен и до колко и по кои показатели е бил изпълнен процесния договор. Съдът кредитира това становище на вещото лице, което се подкрепя и от становището на вещите лица, изготвили комплексните експертизи в хода на съдебното следствие, като и те потвърждават, че на база събрания доказателствен материал трудно може да се установи в каква степен е изпълнен предмета на договора от А.П.А.К.- налице е и според тях частично изпълнение, включително и осъществяван, но не систематично кризисен пи ар, но липсват обективни критерии на база, на които да посочат какви са реално извършените дейности в съответствие с инкриминирания договор, тъй като и няма как да преценят каква част от прессъобщенията са подготвяни от служителите на Пресцентъра и само съгласувани със св.К. и каква част са подготвени изцяло от нея, като сочат, че констатират частично изпълнение само по отделни точки от предмета на договора. Съдът кредитира всички изготвени и приети по делото заключения по този въпрос, доколкото са еднопосочни, но намира за необходимо да обсъди въпроса за изпълнението или не на договора при коментиране правната страна на обвинението. Именно и в тази връзка съдът счита, че следва да се коментира и обсъжда дали при частично изпълнение на договора цялата цена или само част от нея следва да се счита като настъпила вреда за ДФЗ и дали изобщо така платената сума, без значене дали има или не изпълнение на договора следва да се квалифицира като вреда.

Що се отнася до заключенията на двете комплексни експертизи, изготвени и приети в хода на съдебното следствие, съдът счита, че следва да кредитира същите като цяло, доколкото вещите лица подробно, аргументирано и позовавайки се на своята практика и опит дадоха отговор на поставените им въпроси, като съдът не кредитира единствено изразеното самостоятелно от в.л.Т. мнение и становище, дали договорът е сключен в нарушение на някакви правила, тъй като такъв въпрос не е бил поставян на вещите лица, а и това не е експертен, а правен въпрос. Съдът кредитира обаче становището им по въпроса дали е имало практика в ДФЗ подобни договори за консултантски услуги да се сключват без да се спазват вътрешните правила, изискващи събирането на поне 3 оферти, като задачата възложена  на вещите лица по този въпрос бе във връзка с твърденията на св.В.И., че съществува практика в ДФЗ за т.н. граждански договори- т.е. такива, сключени с оглед личността на изпълнителя да не се събират поне 3 оферти, тъй като в този случай договорът се сключва не с оглед най- ниската цена, а с оглед конкретната личност на изпълнителя. Не се установи да е налице такава практика в ДФЗ, като в тази връзка съдът възприе заявеното от св.В.И. като нейно мнение, което намира за правно издържано, но не намиращо приложение в практиката на ДФЗ.

Съдът възприе и кредитира като цяло и събраните по делото писмени доказателства, като счита, че те спомагат за пълно и цялостно изясняване на фактическата обстановка по делото.  Единствено и досежно процесния договор и най- вече относно времето на неговото сключване, целта и мотива за сключване му, съдът подходи резервирано, като счита, че същият не е подписан на датата, сочена в него, както и че целта на сключването му не е била да се възложат на св.К. и нейната агенция всички тези задачи, които са били посочени като такива, изпълващи обема на договора. Относно датата на сключване на договора съдът взе отношение по – горе, а относно целта на сключване на договора и мотива за това, съдът ще вземе отношение при коментиране правната страна на обвинението. Същевременно съдът счита, че представеният по делото в заверен препис договор от ДФЗ, в който са видни редица неточности и противоречия, не е изготвен по този начин умишлено, а тъй като са допуснати технически грешки в него, като по въпроса дали договорът е бил предявен за плащане на сумата по него преди да е изтекъл срокът му на действие, съдът ще коментира откъм правна страна.

Следва да се отбележи обаче, че по делото са налице два заверени преписа от процесния договор- единият представен от ДФЗ, другият от св.К.. Логично е да се приеме, че това са преписи от двата екземпляра на договора, в които е бил изготвен той - по един за всяка от страните, които следва и да са еднакви, но това съвсем не е така. В заверения препис, представен от ДФЗ са налични множество технически грешки. Същите, които са констатирали и финансовите контрольори в екземпляра, представен ведно с фактурата за плащане от името на агенция А.П.А.К., дало им повод да изготвят докладна записка до изп.директор с питане дали да извършат плащането по фактурата. Това сочи, че към момента на представяне в ДФЗ на фактурата от св.К. за изплащане на исканата от нея сума от 19 950 лв. без ДДС ведно с копие от договора, сочен като основание за плащане на тази сума, тя е разполагала с копие от договора идентичен с екземпляра, който св.К. е сканирала на 02.07.2014 г. и който е останал на съхранение в архива на ДФЗ, и който впоследствие е представен и в заверен препис по делото. В екземпляра от договора обаче, който св.К. е приложила по делото след разпита й като свидетел на ДП и за който твърди да е нейният такъв, тези неточности и грешки са отстранени, липсва и повтарящата се в другия екземпляр 2 пъти страница втора. Този екземпляр също е подписан за двете страни- за А.П.А.К. от И.К. и за ДФЗ от подс.Н., но върху подписа на подсъдимия в качеството му на изп.директор на ДФЗ и съответно за възложител, липсва отпечатък от печат на ДФЗ, какъвто е наличен в преписа, приложен по делото от ДФЗ. Този отпечатък е бил поставен върху подписа на подс.Н. на последната страница от св.К. при регистриране на договора в деловодната система на ДФЗ на 02.07.2014 г. (видно от показанията на св.К. от ДП). Това означава, че представеният от св.К. екземпляр от договора за нуждите на ДП е нейният екземпляр от договора с подпис на подс.Н., но без печат на ДФЗ, но екземпляр, който в един неустановен момент е бил коригиран и в него грешките и неточностите са били отстранени. Кога е станало това не е установено по делото, но най- вероятно е било след 02.07.2014 г.

Ето защо съдът не кредитира този заверен препис от процесния договор, който е представила св.К. след разпита й като свидетел по делото на ДП, тъй като счита, че той не съответства на оригиналния процесен договор по начина, по който е бил съставен той с допуснатите в него технически грешки, като счита, че св.К. разбирайки за какво иде реч и виждайки тези грешки в договора е коригирала (отстранила) същите в нейния екземпляр преди да го представи по делото. Очевидно е, че св.К. виждайки допуснатите неточности е осъзнала, че тези грешки не биха били в нейна полза и биха поставили под съмнение волята на страните, която и на база тези грешки е била неясна, поради което е счела, че следва да отстрани същите и да твърди, че е налице изряден и не страдащ от пороци и грешки договор. Това обаче не е оригиналният договор, поради което и съдът не кредитира този препис от договора, наличен по делото.

Всички останали събрани по делото писмени доказателства, съдът кредитира с доверие, като счита, че няма и пречка като такива да бъдат ползвани документите, събрани като писмени доказателства, по времето, през което ДП е било водено от прокурор и разследващи органи към специализираната прокуратура, тъй като е без значение кой и как е приложил тези документи по делото, щом те са налични по делото и щом съдът е приел същите като относими към предмета на делото и ги е приобщил към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им и те са станали част от него и могат да бъдат ползвани, а как ще бъдат кредитирани, е отделен въпрос.

 

ПРАВНА СТРАНА:

 

Въз основа на възприетата фактическа обстановка съдебният състав счете, че подсъдимия не е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление по чл.220, ал.1 НК.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.220, ал.1 НК се изразява в съзнателното сключване на неизгодна сделка от длъжностно лице, и произлязла от това значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява.

Неизгодна сделка според становището, възприето в правната теория и съдебната практика, е сделката, която принципно не е необходима или дори ако се е налагало сключването й, то е могло това да стане при по-изгодни условия относно цена, количество, качество, срокове за доставка, начина на плащане и др. т.е. по законосъобразен и икономически приемлив начин в най-пълна степен да се защити обществения интерес.

В конкретния случай това, което безспорно е установено и доказано по делото и по което и страните не спорят е, че подс.Н. е могъл да бъде субект на престъплението по чл.220, ал.1 НК, тъй като към инкриминирания период е бил изп.директор на ДФЗ- т.е. изпълнявал е служба в държавно предприятие (учреждение) и по смисъла на чл.93, т.1, б. „А” е длъжностно лице.

Според съда подс.Н. е имал качеството на длъжностно лице именно по смисъла на чл.93, ал.1, б.А от НК, а не по б.Б на същата разпоредба както се твърди в ОА, макар това да е ирелевантно в конкретния случай. Този извод следва от обстоятелството, че ДФЗ е създаден по силата на Закона за подпомагане на земеделските производители /ДВ, бр. 58/1998 г./, като съгласно чл. 11 от Закона и чл. 2 от Устройствен правилник на ДФЗ / приет с ПМС № 151 от 16.07.2012 г., обн. ДВ, бр. 55 от 20.07.2012 г./ той е държавно учреждение, юридическо лице, което съставя, изпълнява и отчита бюджет на първостепенен разпоредител с бюджет, който е част от държавния бюджет, изпълнява функциите на Разплащателна агенция и на агенция "САПАРД", подпомага финансово регистрираните земеделски производители и др. С други думи той отговаря на всички изисквания на разпоредбата на чл.93, ал.1, б.А от НК, тъй като му е било възложено да изпълнява със заплата служба в държавно учреждение, като в правомощията му е било вменено да организира и ръководи ДФЗ, разполагал е с разпоредителни и организационно- ръководни правомощия съгласно ЗПЗП, включително в правомощията му е било и взимането на решения за сключване на договори като процесния, както и на процесния такъв, като и именно в това си качество той е подписал същия.

Оттук насетне съдът счита, че обвинението спрямо подс.Н. е абсолютно объркано и противоречиво, поради което и несъстоятелно, а освен всичко друго остана и недоказано.

На база събрания доказателствен материал, съдът прие за безспорно установено, че процесният договор не е подписан на датата, сочена в него, а именно- на 26.02.2014 г., а на друга дата след този период в рамките до най- късно 02.07.2014 г., когато е бил регистриран в деловодната система на ДФЗ. Според съда самото формално подписване на договора най- вероятно е станало именно на 02.07.2014 г., така както се твърди и от държавното обвинение, но по делото това не е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Категорично също така се доказа, че договорът е регистриран в деловодната система със задна (стара дата), а именно с дата 28.02.2014 г. на мястото на друг анулиран документ- т.е. същият е антидатиран най- малкото от гледна точка на неговата регистрация в деловодната система на ДФЗ.

Безспорно също така се установи, че договорът е сключен– т.е. формално подписан при това положение не с оглед уреждане на бъдещи отношения, а с цел създаване на писмен документ за уреждане на вече реализирали се в правното пространство отношения между страните- от една страна ДФЗ като възложител в лицето на изпълнителния директор подс.Н. и от друга страна агенция А.П.А.К. като изпълнител в лицето на нейния управител св.К.. Това е така, тъй като дейността, която е осъществявала св.К. и за което по делото се събраха безспорни гласни и писмени доказателства и която е била насочена основно към т.н. кризисен пи- ар (изграждане образа на ДФЗ и неговото ръководство в лицето на подс.Н. като изпълнителен директор и на заместник директора- св.А. в условията на политическа криза) е била реализирана от св.К. в периода от края на февруари 2014 г.- началото на месец март 2014 г. някъде до края на месец юни 2014 г.- началото на месец юли 2014 г., когато е била изплатена и сумата от 19 950 лв. без ДДС по сметка на агенцията на св.К., което е станало на 09.07.2014 г. На база събрания по делото доказателствен материал и установеното като факти по делото, съдът прие, че през този период са съществували договорни отношения между ДФЗ и агенция А.П.А.К., които обаче са били неформални– т.е. не са били уредени в изричен писмен договор, какъвто е бил създаден впоследствие и който е бил антидатиран, за да могат тези отношения да бъдат формализирани- т.е. „облечени” в писмен договор, което най- вероятно е било в интерес и на двете страни по тези правоотношения.

Поради липсата на писмен договор от самото начало, който да урежда правоотношенията между страните, съдът прие на база показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, както и на база представената имейл кореспонденция водена от св.К. и материалите за медиите, които тя е подготвяла по време на своята дейност, че предмет на тези отношения е бил т.н. кризисен пи- ар, за същността на който вещите лица от комплексните експертизи, изготвени в хода на съдебното следствие подробно обясниха какво представлява и как би следвало да се осъществи. На база именно тяхното становище се установи, че няма доказателства за системно осъществяван кризисен пи- ар от св.К., както и че този, който е бил реализиран при безспорно доказана нужда от такъв, с оглед възникналата и съществувала през цялото време политическа криза, не е осъществен съобразно правилата на теорията за това как следва да бъде извършен един кризисен пи- ар.

Задачата, която съдът възложи на вещите лица, да отговорят дали е изпълнен процесния договор и дали предмет на същия е бил и т.н. кризисен пи- ар, съответно има ли данни такъв да е бил извършван от св.К. през инкриминирания период, бе с цел не да се установява изпълнен ли е бил процесният договор и в каква степен, а само и единствено с цел да се установи в каква насока основно е осъществявала дейността си св.К.- дали дейността й е била насочена към стриктно изпълняване на всички точки от предмета на договора или както твърдят в своите показания свидетелите С., Г., Б., А., К. и в обясненията си подс.Н., се е занимавала основно с изграждане имиджа (образа) на ДФЗ и неговото ръководство в медийното пространство при условията на политическа криза и е подготвяла техните медийни участия, организирала е пресконференции с техни участия, осъществявала е връзка с медиите с цел изясняване и представяне в публичното пространство на позицията на ръководството на ДФЗ по актуални, наболели политически въпроси и проблеми и то най- вече по ПРСР, по линия на която е била и основната атака от политическите опоненти на Н. и А.. На база и заключението на вещите лица и основно на база гласните доказателства по делото, съдът прие, че през периода март 2014 г.- юни 2014 г. дейността на св.К. е била насочена именно към т.н. кризисен пи- ар, по начина, по който тя е разбирала и смятала, че следва да се осъществява тази дейност, като именно и за това е била ангажирана св.К. от подс.Н.- да гради имиджа му и този на св.А. в публичното медийно пространство, така че те двамата и ДФЗ да понесат възможно най- малко репутационни щети. Дори свидетелите С., Б. и Г. изрично посочиха, че св.К. е била заета с тази дейност и не се е месила в техните задължения, като съгласуването на съобщенията, които те е трябвало да качват на сайта на ДФЗ във връзка с различните програми и бенефициенти е било само формално- св.К. много рядко е правила някои, при това само стилистични редакции в тези съобщения, като тя самата не е била ангажирана с изготвянето на същите и по никакъв друг начин не се месила в дейността на служителите от ДВОПК. Всички те категорично сочат, че единственото искане на св.А. е било да съгласуват така подготвяните от тях прессъобщения със св.К. преди да ги оповестят публично, като не твърдят св.А. да е искала от тях да прехвърлят други свои задължения и функции към св.К.. Твърденията на св.К., че това се е налагало, за да не излиза от Фонда разнопосочна информация по различните програми е и житейски логично, а и от професионална гледна точка оправдано, но то не сочи на това, че св.К. е била ангажирана да подготвя прессъобщенията, да ги качва на сайта на Фонда, да общува с бенефициентите или да изпълнява други функции и задачи, възложени на служителите на ДВОПК и в частност на тези от Пресцетъра.

В заключение съдът прие, че св.К. е изпълнявала това, за което е била ангажирана от подс.Н., а дали качествено и дали е спазила правилата, които съществуват като ключови в теорията и практиката за осъществяване на кризисен пи- ар, е абсолютно ирелевантен въпрос.

Доколкото тази дейност е била осъществявана без наличието на писмено оформен договор, съдът счита, че на един етап страните по тези правоотношения са решили да оформят същата в писмен документ, като подпишат и договор, който се установи, че е бил изготвен от св.К. и то по образец от предходни договори на св.К. във връзка със сходна дейност, осъществявана от нея за други органи и организации и по- точно по образец на договорите й с КРС. Оформянето на тези правоотношения в договор с дата от 26.02.2014 г. (регистриран в деловодната система на ДФЗ на дата 02.07.2014 г.) очевидно е станало по един неуместен начин, тъй като и за да придаде обем и по- голям обхват на същия, и за да оправдае цената му, св.К. е заложила в него като предмет редица дейности, които не се установява да извършвала и които и не е имала намерение да извършва, нито е била ангажирана от подс.Н. да осъществява. На практика в този договор св.К. е заложила като предмет на дейност, всички онези функции и задачи, които са влизали в служебните задължения на служителите от ДВОПК и по този начин се е стигнало до дублиране според договора на функциите и задачите на служителите от ДВОПК. Не се установи идеята на подс.Н. да е била да прехвърли изпълнението на всички функции и задачи, които са имали по закон и вътрешен правилник служителите от ДВОПК върху св.К. и нейната агенция. Целта му е била различна и тя е била да възложи на външен изпълнител, на външна пи- ар агенция, която според него и според препоръките, които е получил се е ползвала с добро име в публичното, медийно пространство и пи- ар средите, и е имала опит в т.н. кризисен пи- ар- т.е. имала е опит в овладяване на възникнала политическа криза, в изграждане в медиите на публичен образ на политически фигури и на държавни организации и структури в условията на криза и атака срещу тях по начин разбира се, по който тя е считала за удачно и по който в конкретния случай подс.Н. е искал да бъде изграден, така че той и ДФЗ да понесат според неговите разбирания възможно най- малко репутационни щети- в тази насока бяха и неговите обяснения.

В този смисъл и независимо дали формално в договора са били заложени като негов предмет определени функции и задачи, които са били част от служебните задължения на служителите от ДВОПК, целта на този договор и най- вече на неформалните договорни отношения, въз осова на които св.К. е осъществявала своята дейност, не е била подс.Н. да сключи договор и да ангажира външен изпълнител, към когото да прехвърли всички функции и задачи възложени за изпълнение на служителите от ДВОПК към ДФЗ. Безспорно също така се установи по делото, че дори и т.н. кризисен пи- ар, който макар и изрично да не е упоменат в процесния договор, доколкото е част от общия пи- ар, също попада във функциите и задълженията на служителите от ДВОПК. С други думи пак е налице дублиране функциите и задачите на служителите от ДВОПК, тъй като осъществяването на кризисен пи- ар, във връзка с който е била ангажирана св.К. също е било част от техните служебни задължения и св.С. изрично посочи, че и те са могли да се грижат за публичния образ на подс.Н., св.А. и на ДФЗ като цяло, ако това им е било възложено като задача от директора на ДВОПК- св.Г., която единствено е могла да изготви план за това и да възложи на служителите от ДВОПК организирането на самостоятелните медийни изяви на ръководителите на ДФЗ и да представя публичния образ на ДФЗ и на самото ръководство.

За да се прецени от правна гледна точка дали при това положение тези договорни отношения са били излишни- т.е. дали те както твърди прокуратурата са били реализирани при липсата на необходимост от това, следва да се вземе предвид конкретиката на събитията, установени по конкретното дело. Без съмнение касае се за дублиране, ако не на всички, то поне на част от задълженията на служителите от ДВОПК, които и както бе установено са имали потенциалната възможност- т.е. имали са нужната квалификация, опит, познания и в някаква степен връзки с медиите да извършват тази дейност, стига да са искали да направят това- т.е. стига да са желаели да изпълнят служебните си задължения. Това, че се наема външен изпълнител на задължения, които по принцип са възложени на служители от съответната организация, които те по принцип трябва да могат да изпълняват, не означава във всички случаи, че наемането (ангажирането) на външен изпълнител за същите дейности е безпредметно, излишно, ненужно и единствено финансово обременяващо съответната организация. Такъв според съда е и настоящият случай.

На първо място установи се по несъмнен начин, че както директорът на ДВОПК- св.Г., така и двете служителки, останали да работят в дирекцията и по- конкретно в Пресцентъра не са се ползвали с доверието на ръководството на ДФЗ в лицето на подс.Н., като причината за това е била факта, че са били назначени от предходното ръководство, с което подс.Н. в един момент е бил в конфликт, както и това, че и Г. и С. и в по- малка степен Б. не са били съгласни с политиката, която е водел подс.Н. и поради това директно са отказали (по твърдения на Г. и С.) да водят медийната политика, която той е искал от тях да се осъществява. Дори нещо повече- същите по техни твърдения (тези на Г.) са били лоялни на опонентите на подс.Н. и по- конкретно на министъра на земеделието и храните (Г.) и на министър председателя (О.), с които в един момент подс.Н. е влязъл в политически конфликт и „престрелки” (по думите на св.С.). Те ясно и категорично заявиха пред съда, че са били обещали на Г.и О. да не водят медийна политика, такава каквато е считал, че следва да се провежда подс.Н. и поради това и са отказали да осъществяват пи- ар дейност в негова полза така, както той е искал. Дали това е бил „черен пи- ар”, дали е била политика на очерняне и на дирене и създаване на скандали, не е предмет на коментар и обсъждане от съда, нито е предмет на обвинението спрямо подс.Н.. Факт е, че неговите служители, онези, които според служебните си задължения е следвало да организират неговите публични, медийни изяви, и които е следвало да извършват пи- ар дейност за изграждане на неговия личен публичен образ в качеството му на ръководител на ДФЗ, а оттук и на самия ДФЗ са отказали да изпълняват тези свои задължения и са влезли в конфликт с прекия си ръководител. При това положение за него не е имало друг вариант, овен да търси съдействие от външна пи- ар агенция, така както е бил посъветван и от адв.Д.П. и то специалист с опит в кризисния пи- ар, който е работил и за други държавни институции в подобни кризисни политически ситуации. Което и е сторил подс.Н.. От тази гледна точка за него, а и за ДФЗ и за функционирането му, тази правоотношения с агенцията на св.К., макар и да са били дублиращи функциите и задълженията на служителите на ДВОПК, не са били излишни и ненужни. Както посочи и подс.Н., а и св.А., подс.Н. не е имал възможност да уволни или да замени свидетелите С., Г. и Б. с други и това да стане бързо, своевременно и в точния момент, тъй като те са били държавни служители и освобождаването им като такива не е толкова просто и безпроблемно. Изисква провеждането на специална процедура, а и следва да са налице редица предпоставки за това, поради което и би отнело доста време, докато подс.Н. е имал необходимост от пи- ар специалист точно към онзи момент- към инкриминирания период, тъй като именно тогава е вървяла политическата криза и атака срещу него и неговата заместничка А. и срещу политиката, която са водели двамата като ръководители на ДФЗ. По същата тази причина той не е имало как бързо, своевременно и точно в този момент да назначи нови служители на свободните щатове в ДВОПК, независимо, че е имало такива. На него са му били нужни служители точно в този момент, поради което дори и да е имало искане от страна на св.Г. за откриване на конкурсни процедури за назначаване на нови служители в дирекцията, това не би решило проблема на момента и не би допринесло по никакъв начин за това подс.Н. да може да разчита на служители от Фонда, които да осъществяват исканата от него кризисна пи- ар политика.

Наличието на свободни щатове в ДВОПК, както и напускането на една от служителките през април 2014 г. е дало основание на св.Г. да прецени, че работата е много и има нужда от допълнително нови служители, което също е в подкрепа на становището на съда, че сключването на договорните отношения с агенцията на св.К. и поемането на част от функциите и задълженията, които са имали служителите на ДВОПК от нейна страна, не е било излишно и не сочи на безпредметност на тези отношения.

Същевременно по делото не бе установено по безспорен и несъмнен начин дали служителите на ДВОПК и по- конкретно тези на Пресцентъра са имали оперативния капацитет да се справят при така възникналата политическа кризисна ситуация с всички свои служебни задължения в намаления състав, в който са останали (две служителки и директор на дирекция), при липсата на опит и умения на св.Г. да борави с компютър (едно от основните умения, които следва да има като ръководител на ДВОПК), както и при нормираното работно време, на което са работели, особено и като се има предвид, че работата с медиите в електронна медийна среда е денонощна, а основните публични медийни изяви на ръководителите на Фонда са били в предавания, които са били излъчвани в извън работното време на служителите на ДФЗ – т.е. рано сутрин и след 17:30 ч., както и през почивните дни- събота и неделя. Дори и да са идвали по- рано и понякога да са работели и след работното си време (за което говори в показанията си св.Г.), доколкото те са били с работно време от 9:00 ч. до 17:30 ч., никой не е могъл да ги задължи да работят извън работното си време, нито е имало как да бъде заплатен полагания от тях извънреден труд, който и ако са извършвали, то е било на „доброволни начала”, поради липса на задължение за това и особено и в ситуация, при която те дори и в рамките на работното време са отказвали да осъществяват кризисен пи- ар по начина, по който е искал да се случва това подс.Н.. За разлика от тях св.К., която е била ангажирана от подс.Н. не по трудов, а по граждански договор не е имала ограничение в работното си време и е осъществявала задълженията си, които е била договорила с подс.Н. по всяко време, когато е възниквала необходимост от това- и късно вечер и рано сутрин и през почивни и празнични дни, което е и нормално като се има предвид, че на нея й се плаща не за положен труд в рамките на някакво работно време, а за постигнат и изпълнен резултат. Дори и само на това основание съдът счита, че така договорените с нея правоотношения и най- вече с оглед на конкретната цел, във връзка с която е била ангажирана, не са били излишни, а напротив- имало е нужда от същите, тъй като тя е могла да поеме и да осъществява кризисния пи- ар и в извънработно време, а няма съмнение, че кризата, политическите атаки, медиите и журналистите не се съобразяват с работното време на служителите на ДВОПК към ДФЗ.

За това, че наличието на такива правоотношения с външна пи- ар агенция не са били излишни по принцип, а даже напротив- били са необходими принципно и от полза на ДФЗ, както и на всяка една държавна институция сочат дори в показанията си св.С. и Г., като такова е и становището на вещите лица, изготвили комплексните експертизи в хода на съдебното следствие, които бяха единодушни, че всяка една държавна институция и организация само би спечелила от съдействието с външна пи- ар агенция, която в много по- голяма степен би могла да даде обективна преценка и образ на институцията, доколкото и като външна пи- ар агенция не е обременена не само с лексиката на държавния служител, но и има и по- обективно наблюдение за това какъв е публичният образ на институцията в очите на обществото. Те бяха категорични също така, че извършването на пи- ар дейност от външен изпълнител и агенция дава още един поглед и е критерий за обективност, като по този начин се цели подпомагане и увеличаване капацитета на вътрешния отдел. Нещо повече- вещите лица посочиха, че самият факт, че в ДФЗ има практика при това трайно установена (ежегодно) да се сключват договори с външни пи- ар агенции, макар и основно за медиен мониторинг, сочи, че има необходимост от подписването на такива договори за подпомагане дейността на ДВОПК, а медийният мониторинг е част и от предмета (формалния такъв) на процесния договор. Още повече, че и според вещите лица, макар в тези договори на ДФЗ за медиен мониторинг, които се сключват ежегодно да не е посочена като изрична цел „изграждане имиджа на ръководството на Фонда”, то без съмнение според тях целта на всеки един такъв договор е и тази- т.е. насочен е към постигане и на тази цел. Всичко това означава, че по принцип един подобен договор не е бил излишен и ненужен, още повече и в създалата се кризисна политическа ситуация. Това твърдят в показанията си и св.С. и Г. с уточнението, че според тях конкретният изпълнител и конкретният начин на изпълнение на поетите от него задължения не е бил най- подходящият в конкретната ситуация, тъй като те не са харесвали както подс.Н. и св.А., така и св.К., а също и водената от нея пи- ар политика. Предмет на обвинението обаче е не начина, по който св.К. е осъществявала или е поела ангажимент да осъществи поетите от нея задължения- т.е. подс.Н. не е обвинен, за това че не е избрал подходящата пи- ар агенция от гледна точка начина, по който св.К. е следвало да изпълни договора, а за това, че изобщо не е било необходимо да сключва каквито и да е било договорни отношения с нея, тъй като задълженията, които е поела тя да изпълни, са били и част от задълженията на служителите на ДВОПК- т.е. за това, че е налице дублиране на тези задължения.

С други думи поддържа се, че сделката принципно не е била необходима, а не се твърди, че дори и да се е налагало сключването й, това е могло това да стане при по-изгодни условия относно цена, количество, качество, срокове за доставка, начина на плащане и др. като например начин по който ще се води кризисния пи- ар в конкретно възникналата кризисна политическа ситуация. Единственото, което се твърди от прокуратурата е, че сделката принципно не е била необходима, тъй като е сключена при дублиране задълженията на изпълнителя с тези на служителите на ДВОПК, с което съдът не може да се съгласи. В конкретния случай всичко казано по- горе сочи на обратното, а именно- макар и да е имало такова дублиране на част от задълженията на служителите от ДВОПК, то е било необходимо или най- малкото не е било излишно.

За да обоснове ненужността на сделката и по- точно съзнателното й сключване като неизгодна (излишна и ненужна) от страна на подс.Н., прокурорът твърди, че агенцията е била в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по така сключения договор, което и доколкото било известно на подс.Н., сочело на това, че той съзнавал неизгодността на сделката.

Тук е мястото да се посочи преди всичко, че инкриминираната сделка- договор, за който се твърди да е подписан на 02.07.2014 г. (като съдът не изключва възможността това именно да е точната дата на подписване на процесния договор) всъщност само формално е оформен в писмена форма, най- вероятно на 02.07.2014 г. Това не означава, че договорните отношения между ДФЗ и агенция А.П.А.К. са от тази дата. Договорът, за който няма законово изискване да се сключи в писмена или друго по- тежка форма, се счита за сключен към момента на постигане на съгласие- т.е. на съгласуване волите на страните по него, освен ако не се касае за формален и/или реален договор. Настоящият съобразно закона не е нито формален, нито реален такъв. Това се извлича от разпоредбите на ЗЗД, ТЗ и на ЗОП. Няма съмнение, че дружество (агенция) А.П.А.К. с правна форма ЕООД е търговско дружество, регистрирано по Търговския закон и е с предмет на дейност: Връзки с обществеността и медиите, организиране на публични мероприятия, издателска дейност, счетоводни и консултантски услуги, обучителни услуги, превод и легализация на документи, ресторантьорство, хотелиерски и туристически услуги, рекламни, информационни, програмни и импресарски услуги, посреднически услуги за осигуряване на заетост, търговия, покупка на стоки с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни сделки, складови сделки, саниране на сгради, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, лизинг, внос и износ на стоки и всички други сделки и услуги, които не са забранени със закон.

С други думи една от страните по тези правоотношения е търговец по смисъла на ТЗ, като няма също така спор, че сключените между тях договорни отношения не са трудовоправни, но доколкото с тях се уреждат действия по предоставяне на услуги от страна на изпълнителя- търговец, а възложителят е държавно учреждение (институция) и заплащането на услугата е със средства от държавния бюджет, то в този случай приложение относно тези правоотношения следва да намери ЗОП в редакцията на същия към момента на сключване на тези договорни отношения. Така съгласно чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП (обн. ДВ, бр.28 от 06.04.2004 г. в сила от 01.10.2004 г. в редакцията му от ДВ, бр.33/2013 г. /отм./, актуална към инкриминирания период) обект на обществени поръчки са предоставянето на услуги, като съобразно чл.14, ал.1, от ЗОП „процедурите по закона се прилагат задължително при възлагане на обществени поръчки с обект по чл.3, ал.1, (т.е. и тези за предоставяне на услуги), които имат следните стойности без ДДС: т.2. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2012 г.) за доставки, услуги и конкурс за проект - по-високи от 66 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната - по-високи от 132 000 лв.

Същевременно и съгласно разпоредбата на чл.14, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗОП възложителите не са длъжни да прилагат процедурите по закона и реда на глава 8а при поръчки по чл.3, ал.1 от закона на стойност без ДДС за услуги или доставки- под 20 000 лв., като в случаите по ал.5, т.2 на чл.14 от закона, законодателят е приел, че възложителите могат да не сключват писмен договор, а доказват разхода чрез първични платежни документи (изрично в този смисъл ал.6 на чл.14 от ЗОП). Необходимостта от сключване на писмен договор, макар да не е необходимо да се прилагат процедурите на закона и условията и реда на гл.8а от същия, законодателят е въвел само досежно обществените поръчки по чл.3, ал.2 от закона на стойност под посочените в ал.2- в този случай писменият договор е задължителен.

Процесният случай обаче не е такъв, тъй като се касае за обществена поръчка за предоставяне на услуги, попадаща в обхвата на чл.3, ал.1 от ЗОП във вр. чл.5, ал.1, т.1 във. вр. с приложение № 2 от ЗОП.

Всичко това сочи, че действащият към онзи момент ЗОП в актуалната му редакция не е изисквал за подобни договорни отношения дори и сключването на писмен договор- т.е. касае се за неформален договор и поради това същият следва да се счита за сключен към момента на съгласуване на волите на страните по него, което е станало още някъде средата– края на месец февруари 2014 г., без значение, че към него момент все още не е бил изготвен писмен договор за тези отношения, тъй като подписването на такъв не е било и необходимо съобразно действащото законодателство. Издаването на фактура от страна на св.К. от името на агенцията- изпълнител е било достатъчно, за да се докаже разхода и за да се обоснове плащането на сумата от 19 950 лв. във връзка с тези договорни отношения от страна на възложителя- ДФЗ.

В заключение съдът прие, че процесният писмен договор с дата 26.02.2014 г., който е бил регистриран в деловодната система на ДФЗ на 02.07.2014 г. всъщност не е договорът, въз основа на който е осъществявала дейността си св.К.. Той е бил създаден от страните, за да се „застраховат”, но реално техните права и задължения са възникнали на база устно сключен помежду им договор още през месец февруари 2014 г., независимо, че след това са оформили същите и в писмен такъв, който са антидатирали и в който на практика са заложили много по- широк предмет и обхват на техните договорни взаимоотношения. Не случайно и св.С. в своите показания твърди, че според нея този договор е съставен, защото до този момент св.К. е работила „без договор” и поради това и за да й се плати за извършената дейност, е бил съставен и подписан този договор, съответно е била открита и процедура по обществена поръчка през юни месец 2014 г. В случая съдът приема това като мнение на лаик, тъй като очевидно е, че за св.С. липсата на писмен договор е равнозначно изобщо на липса на такъв, което не е вярно в случаите, когато законът не изисква особена форма за определени договорни отношения, какъвто е и настоящият случай.

Всичко това означава, че процедурата открита през месец юни 2014 г. за възлагане на обществена поръчка  с предмет „Осигуряване на услуги в областта на връзките с обществеността и масовите комуникации за подпомагане дейността на Пресцентъра и ръководството на ДФЗ” по реда на гл.8а от ЗОП е такава, която е последваща сключването на договорните отношения между ДФЗ и агенцията на св.К., във връзка с които последната издала и фактура на стойност 19 950 лв., предявена от нея за плащане на 02.07.2014 г. в ДФЗ. В тази фактура св.К. отразила „заплащане на PR услуги по договор”, без да посочи конкретно същия, макар и да представила фактурата ведно с процесния антидатиран договор. Това означава, че е претендирала заплащане именно и във връзка с този писмен договор, който макар и да е антидатиран- т.е. макар и да е съставен на по- късна дата от посочената в него, фактически инкорпорира в себе си договорни отношения, постигнати и сключени още през месец февруари 2014 г. При това положение и с оглед установеното, че тези правоотношения са се развивали още от края на месец февруари – началото на месец март 2014 г., правно абсурдно е да се обосновава обвинителната теза за това, че подс.Н. бил наясно, че фирмата на св.К. е в обективна невъзможност да изпълни така поетите с договора задължения, тъй като към момента на формалното подписване на договора- 02.07.2014 г. (според прокурора), подс.Н. бил запознат с изготвения протокол вх.№03-0416/4444 от 01.07.2014 г. на ДФЗ и допълнителните мотиви към него от заседанието на комисия от служители към ДФЗ във връзка с прекратяване на откритата обществена поръчка. На практика към момента на сключване на неформалния договор между ДФЗ и пи- ар агенцията, въз основа на който св.К. е работила и е извършвала пи- ар услуги на подс.Н. и на св.А., визираните протокол на комисията и допълнителните мотиви на същата още не са били факт.

Дори и да се приеме, че формално договор преди 02.07.2014 г. (когато се твърди да е подписан процесния) не съществува, доколкото не е бил съставен в писмена форма, то пак няма как становището на комисията, съставена за оценка офертите на кандидатите по откритата обществен поръчка, в което е отразена негативна оценка на комисията за единствения кандидат, подал оферта по тази процедура- агенцията на св.К. и въз основа на което становище е била прекратена тази процедура, да послужи като аргумент в полза на обвинителната теза, залегнала в ОА. Обстоятелството, че агенцията на св.К. не е отговаряла на изискванията, които са били заложени към кандидатите в откритата процедура за обществена поръчка, открита през юни 2014 г., не означава, че агенцията обективно не е могла да изпълни задълженията, заложени към изпълнителя в процесния договор, тъй като се касае за различни правоотношения, за различен (макар и със сходен) предмет на договора от една страна и на обществената поръчка от друга и за различни изисквания към изпълнителя по договора, съответно към кандидатите по обществената поръчка. Именно и поради това съдът изобщо не обсъжда този въпрос включително и при анализа на доказателствата, като намира същия за неотносим към конкретното обвинение, тъй като изискванията към кандидатите в обществената поръчка не са били изисквания към изпълнителя на договора и доколкото също така се касае за различни правоотношения- договорът отразява реализирани на практика вече такива, а обществената поръчка е била открита с цел уреждане на бъдещи правоотношения в областта на предоставянето на услуги с предмет „връзки с обществеността”.

Освен всичко останало и на база становището на вещите лица, изготвили заключенията на двете комплексни експертизи в хода на съдебното следствие, бе установено точно обратното- професионалните възможности, квалификации, опит и умения на св.К. са били напълно достатъчни, за да може тя да изпълни изцяло поетите с процесния договор задължения, включително и при данните за наличието на само един служител, работещ по договор към нейната агенция. Този извод се налага и предвид установеното по делото, че св.К. по мнение на св.А. и подс.Н., които са я ангажирали с точно определена цел- да гради техния публичен медиен имидж в качеството им на ръководители на Фонда, сочат, че тя е изпълнила изцяло поетите към тях ангажименти и се е справила повече от добре- т.е. те са били доволни от постигнатия от нея резултат във връзка с работата, за която са я били ангажирали. Следва да се посочи още и това, че доколкото процесният договор е сключен постфактум и е бил с цел единствено да даде форма на вече постигнати договорености между страните и доколкото в предмета на същия е бил записан един много по- голям обем от задължения за изпълнителя, отколкото реално са били възложени на св.К. по повод устно постигнатите договорености между нея и подс.Н., то става ясно, че това, за което е била ангажирана още през месец февруари 2014 г. св.К., изцяло е било в нейните професионални и оперативни възможности да изпълни. Още повече, че св.К. е била препоръчана на подс.Н. от трето лице- адв.Пенкова, която е посочила св.К. като лице с опит в кризисния пи- ар, за което св.К. е представила и доказателства пред подсъдимия- а именно сключени и реализирани от нея подобни договори с КРС и с други правни сдружения отпреди конкретния случай със сходен предмет, което е дало и увереността на подс.Н., че св.К. обективно би могла да изпълни поетите от нея ангажименти, по повод на които е била потърсена от подс.Н..

Ето защо съдът прие, че и в тази част обвинителната теза се явява несъстоятелна.

За да обоснове неизгодност на сключения договор- т.е. на подписания такъв с дата 26.02.2014 г., прокурорът се е позовал и на това, че  освен, че дублирал задълженията на изпълнителя по него с тези на служителите на ДВОПК, служителите изпълнявали своите служебни задължения, които съвпадали с дейностите, посочени в договора, и освен това служителите от ДВОПК смятали, че няма необходимост от наемането на външен екип за пи- ар услуги в ДФЗ.

По въпроса изпълнявали ли са служителите на ДВОПК своите задължения и какво е било тяхното мнение, респ. каква правна стойност има тяхното  мнение относно необходимостта от наемане на външен екип за пи-ар дейност и услуги в ДФЗ, съдът взе подробно становище по- горе, включително и при обсъждане на доказателствата по делото, поради което не намира за нужно да повтаря своите изводи.

Неизгодността на процесния договор прокурорът е мотивирал и с тезата, че договорът бил сключен в нарушение на нормативни документи и по- конкретно на чл.42, ал.1 от Вътрешните правила за възлагане на обществени поръчки в ДФЗ, а именно: не било изготвено предложение за поемане на финансово задължение, коео да е било подписано от служителя, който го е изготвил, директор на дирекцията- инициатор, финансов контрольор, главен счетоводител и изпълнителен директор. Не бил изготвен предварителен контрол, тъй като преди поемането на финансово задължение, следвало да се осъществи предварителен контрол от финансов контрольор, но договорът нне бил предоставен от страна на изпълнителния директор на ДФЗ на посочените длъжностни лица за осъществяване на финансов контрол, поради което не бил съставен и контролен лист от финансов контрольор за поемане на задължение. Не било съгласувано от директор на Дирекция Обществени поръчки, ръководител на структурно звено- заявител, ресорен заместник изпълнителен директор или главен секретар. Договорът бил сключен без да са били събрани най- малко три ценови оферти, договорът не бил съставен от служител на ДФЗ, а именно от юристконсулт от Дирекция Обществени поръчки, не бил изработен по образец на договори, изготвяни от фонда, като по този начин не бил съгласуван с директора на Дирекция Обществени поръчки; договорът бил подписан от подс.Н. като изпълнителен директор на Фонда в качеството на възложител, но не бил подписан от лице, отговорно за счетоводните записвания, тъй като подс.Н. не предоставил договора на главен счетоводител във Фонда. По този начин се твърди, че подс.Н. нарушил разпоредбите на т.III от Вътрешните правила за осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност и прилагане на системата за двоен подпис в ДФЗ, която била задължителна процедура при поемането на финансово задължение или извършване на плащане. Твърди се, че доколкото подс.Н. не бил предоставил договора на лицето, отговорно за извършване на счетоводните записвания, било поето финансово задължение в размер на 19 950 лв. без знанието на лицето, отговорно за счетоводните записвания.

С оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът констатира, че всички тези твърдения на прокурора относно допуснати от подс.Н. нарушения на вътрешните правила по повод сключването на процесния договор са верни- установи се по безспорен и несъмнен начин, че нито едно от тези изисквания на вътрешните правила на Фонда не е било спазено от подс.Н.. Установи се също така, че и инкриминираният писмен договор е входиран (регистриран) в деловодната система на ДФЗ със задна дата на мястото на анулиран документ- т.е. отново в нарушение правилата за водене на деловодната система във Фонда. Безспорно за съда обаче е, че подс.Н. не е нарушил закона и по- конкретно ЗОП, който в конкретната ситуация му е позволявал дори да не сключва писмен договор, а е могъл да докаже направения разход, само на база първичен счетоводен документ, какъвто е бил представен в конкретния случай от изпълнителя по договора- агенция А.П.А.К. ЕОО. Желанието на същия да се „презастрахова”, се е оказало негова основна грешка, довела и до образуване на настоящето наказателно производство срещу него.

Същевременно допуснатите от подс.Н. нарушения на вътрешните правила на Фонда, не само, че не сочат на неизгодност на сделката, а са ирелевантни за съставомерността на деянието по реда на чл.220, ал.1 от НК. И в този смисъл е и трайната съдебна практика. Според същата „нарушението или неизпълнението на нормативно установени конкретни служебни задължения е елемент от състава на други престъпления, чиито субект е длъжностно лице, но не и на това по чл.220, ал. 1 от НК. Установяването на подобно обстоятелство е ирелевантно при преценката за наличие на елементите от обективния състав на престъплението” /изрично в този смисъл са решение №180 от 23.01.2018 г. по Н.Д. № 571/2017 г., Н.К., ІІІ Н.О. на ВКС; решение 179/07.12.2018 г. по НД №617/2018 г. на НК, ІІ НО на ВКС; решение на АС- Пловдив- №84/26.03.2018 г. по НД №60/2018 г. на АС- Пловдив.

Да се изследва обаче дали подс.Н. е осъществил друг състав на престъпление, нарушавайки визираните в ОА вътрешни правила на Фонда в случая се явява недопустимо, тъй като липсват факти и твърдения в обстоятелствената част на ОА, които да позволяват преценката от страна на съда за осъществен евентуално друг състав на престъпление от страна на подс.Н., като например този по чл.282, ал.1 и ал.2 от НК.

Константна е също така съдебната практика (отново ясно и недвусмислено закрепена в цитираните по- горе решения на ВКС и на АС- Пловдив), че неизпълнението на една сделка не е елемент от състава на престъплението по чл.220, ал.1 от НК. Според цитираните решения „за да е осъществен съставът на престъплението по чл.220, ал.1 от НК, следва да е настъпила значителна вреда в резултат на сделката. Няма съмнение, че законът визира произтичащите от договора задължения във връзка с изпълнението му, а не вредите и пропуснатите ползи от неизпълнението. При неизпълнение или неточно изпълнение на условията по сделката, независимо колко изгодна или неизгодна е тя, винаги настъпва вреда за изправната страна. Неизпълнението на договор е основание за ангажиране на договорна отговорност”.

В конкретния случай прокурорът твърди, че договорът освен, че не е бил нужен към момента на сключването му с подобни параметри, той по време на срока му на действие от момента на сключването до момента на предявяване на фактурата за плащане, частично не е бил изпълняван от страна на пи- ар агенцията, като подробно се сочи в ОА какви дейности, обхванати от предмет на договора не били изпълнявани от агенцията. В заключение се прави извода, че липсата на приемо- предавателни протоколи или друг вид протоколи за свършената работа, довело до невъзможност да се прецени дали е било налице каквото и да е било реално изпълнение по процесния договор, а ако е имало частично такова, какъв е бил неговият размер, дали е съответствал на предмета на договора и какъв е бил точният размер на изпълнението, с оглед стойността на изплащане при частично изпълнение. Сочат се също така допуснати от подс.Н. нарушения според прокурора във връзка с разпореденото от него плащане по предявената от св.К. фактура, като се поддържа, освен това, че плащането на сумата е направено, макар и задължението да не е било изискуемо, тъй като не бил изтекъл срокът на договора, като за последното прокурорът се позовава на техническите грешки, допуснати в договора относно срока му на действие. Твърди се, че инкриминираната сума е изплатена по неизискуемо вземане и по неизпълнен договор, поради което се поддържа, че и това е довело до вреда (имуществена щета) за ДФЗ.

Настоящият съдебен състав също е категоричен, че неизпълнението-пълно, частично или лошо такова, както и извършването на плащане по договора въпреки липсата на изпълнение или при лошо изпълнение на същия, не е елемент нито от обективната, нито от субективната страна на престъплението по чл.220, ал.1 от НК. Съставомерността на деянието по чл.220, ал.1 от НК се преценява към момента на извършването му- т.е. към момента на сключване на сделката, а не с оглед последващото поведение на подсъдимия- т.е. на длъжностното лице, сключило тази сделка, във връзка с извършването на плащане във връзка с тази сделка. А и както са посочили съдилищата, в своите решения, цитирани по- горе по повод на сходен казус, „неизгодността на сделката поради нейното неизпълнение няма как да се обсъжда в наказателноправен аспект, тъй като липсват каквито и да е било доказателства, сделката да е сключена с цел да не бъде изпълнена”. Неизпълнението на задълженията по договора може да е относимо към деяние по чл. 220 от НК, но само ако още към момента на сключване на сделката подсъдимият е бил наясно че тя няма да бъде изпълнена, каквито фактически данни липсват в настоящия казус.

Както освен това е посочил и ВКС в решението си (решение 3179/07.12.2018 г. по НД №67/2018 г. НК, II, НО) „за оценката на един договор като необходим или ненужен не следва да се съди по това, дали са постигнати или не очакваните резултати, доколкото те зависят от много и различни фактори, които не биха могли да бъдат известни на страните към момента на сключването му”.

Единствената цел, с оглед на която настоящият съдебен състав събира доказателства дали е имало изпълнение по така сключения договор между подс.Н. и св.К. в качеството им на представляващи съответно ДФЗ и агенция А.П.А.К. ЕООД бе, за да се установи в каква насока е било изпълнението- т.е. във връзка с какво е била ангажирана св.К. и дали са верни твърденията на подс.Н., на св.А. и на св.К., че договорът е имал за предмет конкретно извършването на кризисен пи- ар (независимо, дали са били спазени неписаните правила за осъществяването на такъв или не) или е целял пълно припокриване, дублиране и изземване служебните функции на служителите от ДВОПК, както се твърди в ОА и в този смисъл към какво е била насочена дейността на св.К., съответно кое е налагало ангажирането й при наличие на служители от ДВОПК, които имат същите задължения и с оглед на това необходим ли е бил този договор или е бил сключен единствено и с цел облагодетелстване на св.К. и представляваната от нея пи- ар агенция. Разбира се, престъплението по чл.220, ал.1 от НК няма като съставомерен признак от субективна страна специална цел да се облагодетелства изпълнителя по сделката. Но ако бъде установено, че деецът, сключвайки сделката е имал такава цел, то това би сочило както на умисъл при сключване на същата- т.е. би сочило на това, че деецът е наясно, че по този начин се цели единствено облагодетелстване на изпълнителя, без да е налице обективна необходимост от сделката, което ще сочи и на умисъл (на желание) за причиняване на вреда от сделката на предприятието или учреждението възложител по сделката, което вече е съставомерен признак от субективната страна на престъплението по чл.220, ал.1 от НК, а оттук и ще е индиция за това, че сделката действително е била ненужна, но въпреки това е сключена, тъй като с нея се цели постигане на резултат, различен от предмета на самата сделка. Подобни факти по настоящето производство не бяха установени. Не се установи подс.Н. или св.А. да са познавали отнапред със св.К. и да са целели на същата да бъде изплатена определена парична сума, за да се облагодетелства тя като за целта да е  бил сключен формално договор с нея като основание за изплащане на инкриминираната парична сума. Оттук не се установи и при сключването на договора, подс.Н. да е имал какъвто и да е било умисъл за причиняване на имуществена вреда на ДФЗ, респ. да е целял облагодетелстване на св.К. за сметка на ДФЗ.

А няма спор, че за да е съставомерно едно деяние по смисъла на чл.220, ал.1 от НК е необходимо освен друго да е налице и умисъл относно причиняването на вреда в резултат на сключването на сделката, която от обективна страна следва да е и неизгодна. В конкретния случай деянието не се явява съставомерно нито от обективна, нито от субективна страна, тъй като не се установи инкриминираната сделка да е била изначално ненужна и да е сключена без да е имало обективна необходимост от нея още към момента на сключването й.

Както вече бе посочено една сделка може да се явява неизгодна освен когато принципно не е необходима за функциониране на структурата на засегнатата страна или дори ако се е налагало сключването й, то е могло това да стане при по-изгодни условия относно цена, количество, качество, срокове за доставка, начина на плащане и др. т.е. по законосъобразен и икономически приемлив начин в най-пълна степен да се защити обществения интерес.

Тук е мястото да се посочи, че в конкретния случай обвинението спрямо подс.Н. е единствено и само за това, че е сключил процесния договор, който според прокуратурата принципно и изначално не е бил необходим. Той не е обвинен, че е сключил сделката при неизгодни условия относно цена, количество, качество, срокове за доставка, начин на плащане и др. Няма също така твърдения, че клаузите на сделката са неизгодни и не водят до постигане на целения икономически ефект.

Твърденията относно срока на договора и начина на плащане са засегнати в ОА само на плоскостта на допуснатите от подс.Н. нарушения във връзка с изплащане на сумата по договора преди да е изтекъл срокът на договора и при нарушена процедура по начина, по който е разпоредено плащането на сумата от негова страна. С други думи тези клаузи са коментирани само на плоскостта на неизпълнението на договора, а не и на плоскостта на неизгодност на условията на договора. Това са все обстоятелства, които са ирелевантни към обвинението и към съставомерността на деянието от обективна и субективна страна по смисъла на чл.220, ал.1 от НК по съображенията, изложени по- горе.

По отношение твърденията на прокурора относно обективната според него невъзможност на св.К. да изпълни договора, което евентуално би могло да се отнесе към качеството на услугата, която е била договорена и обещана да бъде извършена от св.К. (макар да няма изрично формулирано по този начин обвинение спрямо подс.Н.), съдът взе становище по- горе в своите мотиви, като намира обвинителната теза в тази й част за несъстоятелна. Още повече, че и много трудно и само на база разширително тълкуване волята на прокурора би могло евентуално да се стигне до извода, че подс.Н. е обвинен и за това, че сделката е сключена при неизгодни условия относно качеството на услугата, която е поела ангажимент да престира св.К. по силата на договора.

Що се отнася до цената на договора (която най- логично и най- лесно би могло да се прецени дали се явява изгодна или не- т.е. дали по този показател договорът се явява изгоден или не) видно е, че в диспозитива на ОА липсва обвинение спрямо подс.Н. договорът да е сключен и при неизгодни условия откъм цена на същия. Никъде цената не е инкриминирана като елемент от неизгодността на конкретната сделка. На едно единствено място в обстоятелствената част на ОА се сочи, че подс.Н. при сключването на договора знаел и съзнавал, че същият е сключен за сума, многократно надвишаваща брутното трудово възнаграждение на служител на щат от Фонда, на когото са били предоставени за изпълнение същите функции. Това обаче твърдение в обстоятелствената част на ОА не е въведено и инкриминирано като част от обвинението спрямо подс.Н. в диспозитива на ОА, както и в обвинението, което му е било предявено с постановлението за привличане на обвиняем на ДП. Ето защо и съдът прие, че спрямо подс.Н. липсва обвинение за сключване на инкриминирания договор при неизгодни условия откъм цена на същия, още повече, че в този случай логично би било като вреда за ДФЗ да се сочи не цялата платена сума, а само онази част от нея, която според прокурора се явява надхвърляща цената, при която е следвало да бъде сключен договора, която би била адекватна, и при която според прокурора е следвало да бъде сключена сделката, така че по един законосъобразен и икономически приемлив начин в най-пълна степен да се защити обществения интерес. Подобни твърдения в ОА- в обстоятелствената и диспозитивната част на същия липсват. А съдът е в невъзможност да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание по непредявено му обвинение и по такова, за което липсват в достатъчна степен факти и твърдения в обстоятелствената част на ОА, тъй като би нарушил правото му на защита, поставяйки го в състояние на процесуална изненада. Предвид това съдът не намери за необходимо да коментира и заключенията на вещите лица по този въпрос, нито счете за необходимо да вземе отношение по въпроса за цената на договора, доколкото такова обвинение спрямо подс.Н. липсва.

Твърденията на прокурора в пледоариите по делото, че договорът е неизгодна сделка, тъй като е надценен, т.е. надвишаващ пазарните цени, тъй като цената му била тройно завишена спрямо пазарните цени и извършените дейности за период от 4 месеца, съдът също не счита за необходимо да коментира, тъй като тези твърдения се базират на заключенията на комплексните експертизи, изготвени в хода на съдебното следствие, но видно е, че такива твърдения и изложени факти в ОА липсват. Същевременно липсва и изменение на обвинението по този въпрос, поради което съдът не разполага с процесуална възможност да се произнесе по този въпрос, независимо от становището му по същия и независимо дали кредитира или не заключението на вещите лица по същия.

В ОА и в своята пледоария прокурорът акцентира на извършеното плащане по договора без да е бил изпълнен той в цялост и без да е станало изискуемо задължението на възложителя по договора- т.е. извършеното плащане преди да е изтекъл срокът на договора. Това обаче са обстоятелства несъотносими към инкриминираното престъпление, както от обективна, така и от субективна страна. Ако има допуснати нарушения в тази връзка от страна на подс.Н., то това негово поведение би могло да се преценява евентуално на плоскостта на разпоредбата на чл.219 от НК, ако са налице и всички други елементи от обективната и субективната страна на това престъпление. В случая и доколкото се твърди поведението на подс.Н. при изплащане на инкриминираната сума да е умишлено- т.е. доколкото се твърди той съзнателно да е наредил плащането на инкриминираната сума без да са били налице условията за това и въпреки, че е бил наясно с тези обстоятелства, тъй като е бил уведомен за неточностите в договора с докладна записка от финансовите контрольори, както и че е знаел, че договорът не се изпълнява и че не е изпълнен, то и в този случай би могло да се разсъждава на плоскостта на умишлената безстопанственост по смисъла на чл.219, ал.3 вр. ал.ал.1 от НК, което престъпление се явява по- тежко наказуемо такова, поради което и за съда не съществува възможност да се произнесе дали в случая поведението на подс.Н. покрива откъм обективна и субективна страна признаците на това престъпление, без да е налице надлежно изменение на обвинението спрямо него. Следва да се има предвид освен това, че и за да се преценява поведението на подс.Н. на плоскостта на чл.219 от НК- дали по квалифицирания състав на чл.219, ал.3 или по основния такъв по ал.1 на чл.219 от НК, следва да бъде установено в какъв размер е неизпълнената част от договора (конкретно инкриминирания писмен такъв), за да се прецени в какъв размер е и евентуално причинената в този случай вреда на ДФЗ- дали за цялата сума или за част от нея, с оглед съотношението между изпълнена и неизпълнена част от инкриминирания договор. Нещо, което не бе възможно да се установи в хода на съдебното следствие. От друга страна и като се има предвид становището на съда относно конкретния, писмен инкриминиран договор и относно устните договорни отношения от края на месец февруари 2014 г. между ДФЗ и агенция Ай Пи Ар Консултин ЕООД във връзка с които, според съда реално е осъществявала своята дейност св.К. и по повод на които според съда е било извършено плащането на инкриминираната сума към агенцията, то изобщо се поставя под въпрос дали при така описаните и твърдяни факти са налице данни за извършено каквото и да е било престъпление от подс.Н., включително и такова по чл.219 от НК. Това би могло да се направи обаче само при надлежно повдигнато на подс.Н. обвинение за такова престъпление, каквото липсва в случая. Ето защо и в конкретния случай поведението му би могло да се преценява единствено на плоскостта на цената на договора– т.е. дали е могло договорът да бъде сключен при по- изгодна цена, но за това както вече бе посочено- липсва надлежно обвинение спрямо подс.Н., а твърденията в обстоятелствената част на ОА във връзка със завишена цена на договора, които са твърде общи и неконкретни не позволяват на съда да прецени каква е позицията на прокурора по този въпрос и каква (в какъв размер) в този случай според него би била вредата за ДФЗ, тъй като липсват конкретни твърдения в обстоятелствената част на ОА досежно тези обстоятелства.

В заключение съдът прие, че обвинението предявено на подс.Н. не е доказано от обективна страна- не се установи той да е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.220, ал.1 от НК, така както му е повдигнато и предявено като обвинение с ОА в конкретните фактически и правни рамки на обвинението- не се установи инкриминираният договор да съставлява изначално неизгодна сделка, поради което е и безпредметно подробното обсъждане на деянието и евентуалната му съставомерност от субективна страна, която също не е налице в конкретния случай, доколкото и при това положение няма как изобщо да се обсъжда бил ли е наясно подс.Н. с тази изначална неизгодност или не.

Все и поради същите съображения изобщо не следва да се обсъжда дали сумата от 19 950 лв. без ДДС, платена на агенция А.П.А.К. ЕООД по инкриминирания договор съставлява вреда за ДФЗ или не.

За да признае подс.Н. за невиновен и за да го оправдае изцяло по повдигнатото му обвинение съдът съобрази обстоятелството, че няма как да се произнесе по въпроса има ли извършено от подсъдимия престъпление по чл.220, ал.1 от НК, изразяващо се в сключване на инкриминирания договор при неизгодни условия откъм цена, тъй като липсват конкретни твърдения и достатъчно описани в ОА факти в тази връзка. Съдът прецени също така, че няма как да се произнесе и по въпроса има ли извършено от подс.Н. по- тежко наказуемо престъпление и в частност такова по чл.219, ал.3 вр. ал.1 от НК, поради липса на надлежно изменение на обвинението от прокурора в тази насока.

По всички тези съображения съдът призна подс.Н. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го оправда изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.220, ал.1 от НК.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Предвид изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

 

Така мотивиран, СЪДЪТ постанови присъдата си.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: