Решение по дело №849/2010 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.Варна,27 юни 2012г          

 

         Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, Х състав,в публично заседание на първи юни през две хиляди и дванадесета година в състав :         

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : Каролина Неделчева

 

         Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 849 /2010г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

        Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

        Държавата,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,чрез Областния управител на Област Варна , предявява иск срещу”Сий Сайд”ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.И. № **, представляван от  П.П.К. за предаване владението  на недвижим имот съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2566.158 по кадастралната карта,одобрен със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г на ИД на АГКК,изменен със Заповед №КД-14-03-24/27.02.2009г,при  описани граници,с площ от 44 899 кв.м. ,с трайно предназначение-урбанизирана територия,начин на трайно ползване-друг вид горски имот,с адрес гр.Варна,район Приморски м.”Траката”.Твърди,че процесният имот е публична държавна собственост,съставлява част от площта на земята на стопанство”Евксиноград” с обща площ от 926 дка.От  построяването на двореца от княз Александър Батенберг,впоследствие покупко-продажбата сключена между българското правителство и него,както и издадената от Кимон Георгиев през 1946г заповед за включване на Двореца в група А-държавни имоти,които са исторически факти неподлежащи на доказване,и до момента резиденция Евксиноград и площта на стопанството, е имала единствено предназначение за официални мероприятия с чуждестранни делегации и гости на председателя на Народното събрание,министър-председателя и президента. Като с ПМС № 118/21.06.1993г това е изрично предвидено.За стопанство Евксиноград  са съставени актове за държавна собственост :АДС №376/08.02.1950г;АДС №430/15.12.1986г;АПДС №3584/3.11.2001г. Като придобивни способи сочи: по силата на закона-чл.2 ал.2 т.4 от ЗДС във вр с ПМС №118/1993г и Решение на МС №1050/29.12.1997г.покупко-продажба;завземане;давностно владение за периода от 1946г до 2009г.

      В нарушение на чл.2 ал.3 от Закон за горите,чл.17 от Закон за устройство на черноморското крайбрежие ,процесният имот е нанесен в лесоустройствената карта като проектен №000043 с площ от 45.589 дка като „гора”,въпреки, че територията е урбанизирана.Ищецът твърди,че в резултат на множество административни нарушения,извършени от ОД”ЗГ”, ОбС ЗГ-Варна, Държавно лесничейство-Варна,РДГ-Варна,председателя на ДАГ София,част от имота на стопанство „Евксиноград” с площ от 44.899 дка незаконосъобразно е включен в лесоустройствната карта ,като е променен статута на имота-от имот включен в урбанизираната територия” в имот съставляващ „гора” с проектен №000043, и включен в горския фонд.Конкретно издадената Заповед №РД-44-2035/29.10.2008г на зам.министър Бюрхан Абозов като издадена в нарушение на чл.15 ал.1 от ЗДС и чл.82 от с.з. като издадена в нарушение на закона и чрез която създаденото  служебно правоотношение с изпълнявалия длъжността началник  ОС”Земеделие”Варна води до нищожни актовете подписани         от последния. Както и  подписаните Актове за частна държавна собственост с №№7255,7256,7257,7258,7263,7264,7265,7266,7268, са подписани от лице без представителна власт.Нарушена била процедурата по попълването на имота в Лесоустройствения план,както и незаконосъобразни  съставените Актове за частна държавна собствеността на обособените като гори площи.

      С договор за замяна между  Държавна агенция по горите представлявана от председателя и, от една страна и от друга-Я.И.Х. и В. А. Х., сключен на  26.01.2009 г., процесният имот с площ от 44.899 дка  съставляващ към момента на замяната имот №026007 в землището на гр.Варна ЕКАТЕ 10135,в отдел 155,подотдели 16,17,18,19,21,ж1 ,з1 ,и1, и к1,в м.Траката , и собственост на ДАГ бил заменен срещу други ,подборно описани гори,в землищата на други населени места,собственост на физическите лица,страни по договора за замяна.

         С договор за продажба обективиран в н.а. №131 т.43 вх.№05.08.2009г на Служба по вписвания Варна, Я. и В. Х. продали горния имот на ответника”Сий Сайд”ЕООД .В чието владение е към момента имота. Твърди,че така сключеният договор за замяна е нищожен на осн.чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД, като противоречащ на закона,тъй като процесният имот никога не е губил характера си на публична държавна собственост,а тя според чл.7 ал.1 от ЗДС не може да бъде предмет на разпоредителни сделки, нищожен и поради това,че предмет на замяната е имот ,който реално не съществува.

        Моли съда да осъди ответника да предаде владението върху подборно описания недвижим имот.Ишецът иска и инцидентно произнасяне в мотивите на съда относно нищожност на Договор за замяна  между  Държавна агенция по горите представлявана от председателя и, от една страна и от друга-Я.И.Х. и В. А.Х.,сключен на  26.01.2009г на процесния  имот с площ от 44.899 дка  навеждайки като основания за нищожност:1/противоречие със закона- чл.2 ал.3 от ЗГ и  Наредба №  6/2004г;;2/ липса на предмет,тъй като е заменен имот ,който реално не съществува.Както и инцидентно произнасяне относно валидността на административни актове-описаните по-горе АЧДС,и Заповед №РД-44-2035/29.10.2008г.Поддържа иска в с.з. чрез ю.к.В. К..

     Ответникът „Сий Сайд”ЕООД ,чрез процесуален представител адв.Л.Ш.  оспорва предявения иск като недопустим,поради липса на правен интерес от воденето му от ищеца,тъй като постановеното уважително или отхвърлящо иска решение не би засегнало правната сфера на ищеца,а тази на ответника и привлечената като трето лице  помагач- Изпълнителна Агенция по горите. Няма собственически права на държавата върху процесния имот.Ако договорът бъде признат за нищожен, процесният имот ще се върне в патримониума на ИАГ,като принадлежащ към държавния горски фонд.

     Счита иска за  неоснователен,по следните съображения:процесният имот не попада в границите на стопанство”Евксиноград”Той е с отделна кадастрална единица и попада между южната граница на стопанството,материализирана с телена ограда и бетонови колчета, дере на Община   Варна от юг имоти с №№159 ;160;155;120,117,113,114,115,64,116 от запад и от изток.На следващо място възразява,че ищецът не обосновава на какво основание целият имот на стопанството е публична държавна собственост,а не частна.Статутът на имота не попада в никоя от хипотезите на чл.2 от ЗДС.Липсва яснота и относно придобивният способ на държавата-покупко-продажба от княз Ал.Батенберг или  имотът е държавен „като непринадлежащ никому”.Издадените Актове за публична държавна собственост са без основание.Липсата на графична част към всеки от издадените АДС,за да може да се установи какви са границите на стопанството към всеки съответни период.Липсват доказателства представени от ищеца както за закупуването на двореца с прилежащите му земи от страна на държавата,липсват и такива установяващи по надлежен ред „завземане” според действащите тогава Закон за продаване, разменяване и експлоатиране на държавни недвижими имоти от 30.11.1891г,допълнен през 1922г.Договорът за замяна е действителен.Твърди,че процесният имот,като такъв с неизяснен статут по КВС , фактически представлява гора.А дори и при заснемането му да е бил със статут”населени места”,няма пречка  ако при заснемането е установен различен начин на трайно ползване от този предвиден в плана,да бъде извършена промяна в предназначението,каквато е извършена законосъобразно.В пледоарията си по същество счита,че държавата като собственик  на резиденция Евксиноград не успя да докаже правото си на собственост  върху процесния имот .

   Моли съда да отхвърли иска със законните последици.

   Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието и горите ,изразява становище  относно допустимостта на предявения иск.По същество заявява,че към исковата молба   липсват доказателства,от които може да се направи извод за идентичност на процесния имот № 10135.2566.158 по кадастралната карта и имот №026007 по КВС, да е идентичен с имот №000043,който попада в границите на стопанство”Евксиноград”.Възразява по твърденията на ищеца в исковата молба за наличие на незаконосъобразни административни действия извършени в ОС”Земеделие”,в ИАГ.Издадените и оспорени от ищеца административни актове са валидни.

      Варненски окръжен съд като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,прие за установено следното от фактическа и правна страна:

     Исторически известен факт е,че дворецът Евксиноград е бил построен на земи,които княз Александър Батенберг е получил като подарък от гръцката епископия във Варна през 1882г.Като модерния дворец е построен впоследствие от княз Фердинанд към 1890г.

     След абдикирането на княз Батенберг,на осн.чл.109 от Конституцията на Царство България ,на основание проектозакон от 04.09.1886г изготвен от министъра на финансите Ив.Г. ,имотите на княза чрез откупуване от българското правителство са обявени за  собственост на Държавата./стр.308 , 309 и 312  от т.ІІ на дело 849/2010г/.

    Исторически известен факт е,че през 1946г.Дворецът е национализиран  съобразно новата форма на държавно управление и устройство на Република България.

     Видно от  приложения  на стр.313 до 407 от настоящото дело писмен документ Протокол-опис: на основание заповед №57 на министерство на правосъдието  издадена на 03.08.1946г  е извършен  опис,на непокритото имущество на Царския Дворец „Евксиноград” край гр.Варна:стоящ на 6 км.от гр.Варна,разположен на морския бряг,заемащ площ от 796 декара”.

     По силата на чл.2 ал.1 от Правилника за приложение на Закона за държавните имоти от 29.03.1949г Дворецът Евксиноград е придобил статут на  държавна собственост: всички недвижими имоти,вкл.бивши общински имоти,придобити от държавата,по какъвто и да било начин и стопанисвани от върховните  и  местни органи на държавната власт,са държавна недвижима собственост”.Във връзка и на осн.чл.39 от същия Правилник,на 08.02.1950г е съставен Акт №376  за държавна собственост на Двореца Евксиноград.Видно от приложения по делото АДС /стр.17 от гр.д.№2786/2010г ВРС/ съдържащ подробен опис на двореца с площ от 796 декара.

    Ноторно известен факт е,че Дворецът Евксиноград  е правителствена и държавна резиденция.Като с Постановление №118 от 21.06.1993г на Министерски съвет,озаглавено”за използването на недвижими имоти-публична държавна собственост”,в чл.2 на същото,е регламентирано изрично,че”в двореца на Стопанство Евксиноград се провеждат само официални мероприятия с чуждестранни делегации и гости на председателя на Народното събрание,президента и министър-председателя”.

    Като безспорен по делото факт,съдът приема удостовереното в съставените актове за държавна собственост на Стопанството  обстоятелство досежно предназначението на имота:,а именно видно от АДС №376/1950г Дворецът Евксиноград е отразено,като предоставен „на разположение на правителството”;съг.АДС № 430/15.12.1986г Дворецът е предоставен за „оперативно управление на УБО”Държавен съвет”, по АДС №3584/2001г за предоставени права върху имота”на Министерски съвет-за държавни и представителни нужди ”,а със забележка от 10.02.2006г съгл.заповед на обл.управител на Варна-„на министерство на държавната администрация и административната реформа”.

     По делото е приложено писмо/стр.30 от гр.д.№2786/2010г на ВРС/с което фирма”Батимекс” ООД /поддържаща Картата на възстановената собственост   уведомила Районна дирекция по горите Варна за наличието на терен  с площ от около 45 дка,който на място представлява гора ,намиращ се в м.Долна Трака,”попадаща между главен път Варна-Златни пясъци;терени по §4,и ограда на двореца”Евксиноград”.Приложена към писмото се сочи  и скица-проектен номер на имота -000043,с оглед включването му в лесоустройствения план.Директорът на РДГ-Варна с писмо изх.№ 532/09.05.2008г. уведомил  Държавна агенция по горите, за проектен имот 000043 с оглед   откриване процедура по включването му в  държания горски фонд.

 С  писмо изх.№ 1614/25.06.2008г./стр.32 от гр.д 2786/2010г ВРС/.директорът на държавно лесничейство Варна  възложил на фирма "Пролес инженеринг "ООД/поддържаща Лесоустройствения план / , да включи в лесоустройствения план проектния имот.С отговор в  писмо вх.№ 1694/02.0/\2008г. "Пролес инженеринг "ООД отказал поради това, че проекто-имот 000043 попада е ПИ 000026 с трайно предназначение "населени места " по КВС и не може да се лесоустрои-за да се лесоустрои проекто-имот 000043, е необходимо да се промени начина на трайно ползване на имота от" населени места", в гора и да се попълни в КВС.

Със заповед №РД-09-61/25.08.2008год./стр.51 от гр.д.№2786/2010  ВРС/ издадена от директора на ОД"Земеделие"-Варна е назначена комисия за извършване на оглед на ПИ 000043 с цел да установи начина на трайно ползване. За извършения оглед е съставен  протокол от 26.08.2008г., с който комисията отправила предложение    на ОД"Земеделие "-Варна да се заснеме имота - представляващ гора и за да бъде попълнен в Картата на възстановената собственост.Началникът на ОС "Земеделие" - Варна с писмо изх,№1345621.07.2008г. до Директора на ОД"Земеделие"-Варна отказал да промени начина на трайно ползване на ПИ 000043, „защото имота попада в урбанизирана територия и е част от стопанство "Евксиноград ".В който смисъл е отговорът на управителя на стопанство "Евксиноград "с писмо -1475/27.08.2008г., че проектен имот 000043 е част от стопанство "Евксиноград ", не е земеделска земя ,а е публична държавна собственост съгласно АДС от 2001г.

 С възлагателно писмо № 526/03.11.2008г., в.и.д. началник на ОС „Земеделие" Варна, наредил на "Батимекс "ООД, да извърши измерване на южната граница / по съществуващата ограда /, за да се установи дали ПИ 000043 е извън границите на стопанство "Евксиноград ". След извършеното заснемане и проектиране е обособен имот с нов идентификатор- 026007.

Съгл.заключенията на в.л.А.  и К.,в т.10 ,въз основа на направена справка в Общинска служба Земеделие-Варна и документите при „Батимекс 1”ООДИ имотът е попълнен в КВС под № 026007, на дата 10.11.2008г като”горски фонд”.

С писмо изх.№2898/12.11.1008г директорът на ДАГ /стр.73 от  гр.д 2786/2010г ВРС/ възложил на „Пролес-инженеринг „ООД да лесоустрои площта на имот 026007,да бъде добавен към Лесоустройствения проект на ДГС-Варна,въз основа на заповед № РД 09-61/25.08.2008г,Скица на проекто-имот №000043,протокол от 26.08.2008г и скица проект на иот №026007..

По делото е приложена Актуализация на лесоустройствения проект утвърден на 19.11.2008г на Държавно горско стопанство”Варна” в границите на природен парк”Златни пясъци”,/стр.74-88 от същото дело /от председателя на ДАГ.Съгласно който към държавния горски фонд  в този район,са причислени новоустроени горски територии,кадастрални номера №026001 и №021007 по Кадастъра на въстановената собственост на землището на гр.Варна .В КВС  е отразена промяна съгласно която цитираните имоти са класифицирани с” начин на трайно ползване „:за нуждите на горското стопанство,а собствеността:частна държавна.Новообразувани са подотдели  предмет на извършената актуализация на ЛП,като са причислени към отдел 155 с обща площ от 13.2 ха1от която залесена  8.5 ха,а незалесена-4.7 ха.Приложен е списък на  новоустроените подотдели :155 ж1,з1,и1,к1,л1,м1,н1,о1,п1,16,17,18,19,20,21 .

 Въз основа на утвърдения  ЛУП ,и писмо на директора на ДГС-Варна изх.от 25.10.2008г/стр.90 от делото на ВРС/  Общинска служба ЗГ-Варна и  „Батимекс 1”ООД, извършили нанасяне  в КВС  площта от 13.2 ха,част от отдел  155 ж1,з1,и1,к1,л1,м1,н1,о1,п1,16,17,18,19,20,21 като държавен горски фонд .

По делото са приложени /стр.94-102 от с.дело/ съставени на 09.10.2008г,на 09.12.2008г и на 10.12.2008г ,на осн.чл.68 ал.1 ЗДС и чл.7 ал.1 и ал.4 от ЗГ,Актове  за частна държавна собственост  както следва : АДС №7255 за подотдел 155 з1 ,ДГФ с площ от 12 000 кв.м.; АДС №7256 за подотдел 155 ж1,ДГФ с площ от 4 000 кв.м.;АДС 7257 за подотдел 155 и1,ДГФ с площ от 11 000 кв.м;АДС 7258 за подотдел  155 к1 с площ от 9 000 кв.м.; АДС №7263 за подотдел 155 „16! ДГФ с площ от 1000 кв.м;АДС №7264 за подотдел 155”17” ДГФ  с площ от 3 000 кв.м.;АДС №7265 за подотдел 155 „18” ДГФ с площ от 1000 кв.м.; АДС №7266 за подотдел 155 „19” ДГФ с площ от  3000 кв.м.; АДС №7268 за подотдел 155 „21”  ДГФ с площ от  1000 кв.м./обща площ по АДС на ДГФ=45 дка/.Цитираните АДС са  утвърдени от  зам.областен управител Боян Димитров.

На последния,със Заповед № РД 09-770667/19.03.2009г на областен управител на област Варна са делегирани правомощия  да утвърждава актове за държавна собственост/стр.103 от с.дело/.

Видно от заповед №72/19.01.2009г на  председателя на ДАГ Ст.Ю., издадена на осн.чл.15 б от ЗГ по заявление от Я. И. Х.,е наредено да се извърши замяна на 369.324 дка гори и земи от горския фонд,собственост на Я. Х. и В. Х.,притежавани от тях в землището на гр.Т., землището на с.Р.,землището на с.О.к,землището на с.Ш.,землището на гр.Т.,землището на гр.Т./описани подробно в заповедта по номер,площ и граници/ срещу имот с площ от 66.603 дка гора и земя от държавния горски фонд,представляващи имоти с номера : № 026007 в землището на гр.Варна в отдел 155 ,подотдели 16, 17 , 18, 19, 21 , ж.1, з 1 , и 1 , и к 1,с площ от 44 899 дка в м.Траката,при подробно описани в заповедта граници/т.е. процесния имот / както и имот №026013 в землището на гр.В. в отдел 155,подотдели 20 , л 1, м 1,  с площ от 21 704 дка в м.Траката при описани  граници.

С договор за замяна на недвижим имот сключен на 26.01.2009г ,вписан под №94,т.9,на 26.01.2009г, от една страна между Държавната агенция по горите,представлявана от председателя  С. Ю. и от друга страна между Я. И. Х. и В. А. Х., ДАГ прехвърля на вторите правото на собственост върху имот №02007 в землището на гр.В. в отдел 155 ,подотдели 16, 17 , 18, 19, 21 , ж.1, з 1 , и 1 , и к 1,с площ от 44 899 дка в м.Т., при подробно описани в договора   граници/т.е. процесния имот / както и имот №026013 в землището на гр.Варна в отдел 155,подотдели 20 , л 1, м 1 ,  с площ от 21 704 дка в м.Т. при описани  граници.Като Държавна агенция по горите   получила в замяна правото на собственост върху гори притежавани от Хайтови в гореописаните землища в страната.

С протокол от 16.02.2009 г. /стр.129 от с.дело/ инж.Ж.И. директор на ДГС-Варна  предала на приобретателите Х. заменената горска площ от 44 899 дка.Видно от приложения протокол,площта на терена е била ограничена с трайни знаци трасирани от „Хидромап”ООД Варна.

По делото е приложено заявление вх.№621/06.03.2009г от Явор Хайтов/ стр.130 от с.дело/ отправено до директора на ДГС-Варна - с искане процесния имот, предмет на делото да бъде изключен от горския фонд по реда на чл.14 б от ЗГ:поради инвестиционни намерения на собственика са извършване на експлоатация на сгради с цел туризъм,отдих и пр.

      С договор за продажба на недвижим имот от 05.08.2009г ,вписан в Служба по вписванията гр.Варна вх.рег №15340 /05.08.2009г ,т.43,Акт №131 процесният имот с площ от 44 899 дка е продаден на ответника по делото”Сий Сайд”ЕООД с ЕИК ********* седалище гр.София.

    По кадастралната карта одобрена със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г на ИД на АГКК,изменена със Заповед №КД-14-03-24/27.02.2009г, процесният имот –гора №02007 в землището на гр.Варна в отдел 155 ,подотдели 16, 17 , 18, 19, 21 , ж.1, з 1 , и 1 , и к 1,с площ от 44 899 дка в м.Траката,е нанесен  като идентификатор № 10135.2566.158 с площ от 44 899 кв.м. ,с трайно предназначение-урбанизирана територия,начин на трайно ползване-друг вид горски имот,с адрес гр.Варна,район Приморски м.”Траката”.

       По делото са приобщени две съдебно технически експертизи,-първоначална изготвена от в.л.С.К..Оспорена от ответника,и повторна изпълнена от в.л.В.А.,оспорена от ищца.Заключенията им съдът намира ,че са обосновани, дават идентични изводи,поради което  ги кредитира и обсъжда.

        По всички планове от 1936г до сега територията на Стопанство Евксиноград е отразявана в тях като бяло петно,с незатворен към  Черно море контур. По действащия Общ градоустройствен план на гр.Варна,одобрен със Заповед №РД-03-02/46/31.12.1982г на КТСУ при МС,стопанство Евксиноград   е бяло петно,включено в границите на плана.

      По двете  СТЕ вещите лица дават становища,че за територията в която попада процесния имот №158 с площ от 44 899 кв.м./около 45 дка/ има действащ Общ градоустройствен план от 1982г,съобразно който процесният имот попада в територия с две характеристики-„курортни терени” и „ специални терени”.

       В Териториално устройствения план от 1998г и План за специфичните правила и норми на застрояване,одобрен от МРРБ 1999 г., процесният имот  попада в курортна зона-потенциално свлачище,а според специфичните правила-е терен със специално предназначение.

       И двете вещи лица са категорични,че съобразно регулационния план от 1937г., процесният имот попада в бялото петно на двореца”Евксиноград”,като за него  няма отреждане  по този план. Според двете заключения,процесният имот с №158 /отреждането е извършено едва с ККР одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г на ИД на АГКК ,изменена със заповед №КД-14-03-24/27.02.2009г на началник СГКК/,е разположен на запад  от стопанството и не попада в границите на последното,съобразно описанието на границите на  Стоп.Евксиноград по АДС №3584/2001г.Ясно отразено в приложение 1 .1/стр.205 ,т.І от делото/.

     Съобразно заключението на в.лица,имот №158 е идентичен с имот №026007 по Картата на възстановената собственост, като имотът попада в границите на ПИ №000026 по КВС, в която  е отразен чрез създаване на кадастралната единица-имот.Попада в урбанизирана територия и включва КК”Дружба” Вилно селище „Абатко”,СО”Долна Трака”,Стопанство Евксиноград/Комбинирана скица на стр.450 от т.ІІ,и КС на стр.206 и стр.207  от т.І /.

     Съобразно заключението на в.л.К.,при изследване изменението на границите на Стопанство Евксиноград,като е ползвал първия Кадастрален план на м.”Старите лозя” от 1936г и Топографо-геодезически план на крайбрежието на гр.С.  м.”С. л.” от 1956г ,както и кадастралната основа за изготвяне на Акт №3584,се установява,че :западната граница  на имота в трите плана съвпада е каменна ограда;сверната граница на имота по КП от 1936г и ТП от 1956г се припокрива и съвпада с масивната ограда в кадастралната основа на скицата.Северната граница на мота по АДС  от 1986г  не  съвпада изцяло с границата на имота по КП от 1936г и КП от 1956г поради разширение на стопанството в северна посока.Източната граница не се припокрива в трита кадастрални плана.,южната граница не е материализирана.Същият извод дава и в.л.А.,при пълно съвпадение досежно западната граница на стопанство Евксиноград по тези планове,че е именно каменна ограда.Според в.л.К.,изследвайки предходните планове –КП от 1936г,КП от 1956г, ЕТК в М 1:5000 от 1972 г. каменната ограда винаги е била западната граница на Стопанство  Евксиноград.В с.з. от 10.11.2011г/стр.268 гръб ,т.І от делото/ в.л. К. пояснява също,че покрай каменната ограда от западната страна,която граници с дерето до каменната ограда извън имота има черна пътека,която я има в регулационния план от 1937г.До пътеката на запад е дерето и тази пътека преминава в чер път в посока север към магистралата „а сега западната граница на бялото петно е каменната ограда граничеща  с черната пътека и дерето”.

     Тези констатации на в.л.К. кореспондират с показанията на свид.Ив.К.”каменната ограда беше ограда,която ограждаше Двореца Евксиноград,и в момента я има...непосредствено до нея има черна пътека,която върви по ръба на дерето,и по която пътека  от спирка „Траката” се стига до долу,почти до морето... ходили сме там като деца/роден 1951г/ и от как се помня каменната ограда е там.А асфалтовият път от сп.Стамболийски,за буна 109  е изграден около 1987г ,и покрай него има телена ограда... свободно преминавахме по този път след 1992г,след завършване строежа на буна 109,като в горния край на пътя имаше КПП контрол,осъществяван от охраната на Двореца”.

     В този смисъл са и показанията на свид.Ив. Д./род.****г./”от спирката на Траката имаше една тясна пътека,която минаваше покрай висока стена/ когато била 6-7 годишна/...тази ограда още я има..по този чер път се стигаше до морето...когато направиха буната/109/ беше 80-те години,създадоха и асфалтов път ..по който минаваха хора.. скоро съм виждала когато падне клон или дърво,от Двореца излизат  и изчистват,поддържат района”.

      В тази връзка,показанията на свидетелите водени от ответника/П.,Т. и К./ не установяват техни знания за наличието на каменна ограда на стопанството.И тримата заявяват,че не им е известна такава каменна ограда,познават  асфалтовия път и телената ограда. Поради противоречието им с останалите доказателства/картен материал,заключение на двете вещи лица включващо и оглед на място/ съдът не кредитира тези свидетелски показания.

       Според в.л.К.,този асфалтов път,който свързва магистралата с буна 109  е отразен за пръв път на едротопографската карта отпечатана през 1972г,като този път е вътре в имота на Стопанство Евксиноград,обслужвал е вътрешно имота посока източната буна.и  буна 109/която тогава я е нямало,строена след 1985г/.

        Според двете заключения,така както са изписани границите  Стопанство Евксиноград по  АпДС № 3584/30.11.2001г,то процесният ПИ 10135.2566.158, е разположен на запад от стопанство Евксиноград,и не попада в него.                                                                                                                                                     А технологичния път се явява източна граница за ПИ 10135.2566.158 и западна за стопанство „Евксиноград ". / приложение- 1.1 от СТЕ на в.л.К./.Според в.л.К. ,при справка от него със скицата , по която е съставен АпДС, границите на стопанство "Евк­синоград " са повдигнати и  процесният имот е включен в стопанството.Като и двете вещи лица поясняват,че посоките на границите  на и стопанство „Евкси­ноград "описани в АДС №3584/30.11.2001г. са неверни. Южна граница на имота е море, северна граница е магистрала, североизточна граница е поч.станция на МВР, западна граница-технологичен път ,буна 109 "Траката ".

     Категорични са в заключението си двете експертизи,на следващо място,че ПИ 10135.2566.158 по КК е идентичен с имот №026007 по КВС и проектен имот №000043-/ приложение-1.2 от СТЕ на в.л.К. и Комб.скица №1 и КС №2  на в.л.А./.Като ПИ 158 е изцяло в границите на имот №000026 по КВС,попадащ в урбанизирана територия и включва: КК "Дружба ", Вилно селище "Абатко ", СО "Долна Трака ", Стопанство "Евксиноград ".Така съобразно Генерално градоустройствения план от 1956г на крайбрежието на  гр.Варна за територията от  м.Траката до м.Зл.пясъци процесния имот попада в зона обществени парцели. Съгласно Общия градоустройствен план от 1982г процесния имот попада  в „курортно специални терени”,а съгл.Териториално устройствения план на гр.Варна от 1998г е в”курортна зона,потенциално свлачище”и съгласно специфичните правила-терен със специално предназначение.

        От заключенията на двете вещи лица се установява  и факта, че процесният ПИ 10135.2566.158 попада в зона "А" и "Б"на Черноморското крайбрежие .

        По делото е назначена лесотехническа експертиза,изпълнена от в.л.Цв.Ц.,оспорена от ищеца като необоснована,Повторната СТЕ изпълнена от в.л.инж.Б.,съдът кредитира изцяло като неоспорена от страните и обоснована.Съгл.заключението на в.л. процесният  имот на място е гора,залесена с акация,топола,бреза,бряст,дъб,габър,ела,смърч,засадени круши и орехи.Има храстовидна растителност.Дърветата са на възраст 45-50 години, а самозалесилите се видове-между 5 и 15 години.Крушите-28 на брой са на 45 год.а орехите-между 15г,20г,25 г и 45 г.Гората в имота е мелиоративна,т.е. защитен горски пояс за укрепване  на крайбрежната ивица на Черно море .В с.з. /стр.266 от т.1/от 10.11.2011г в.л. пояснява понятието мелиоративна гора т.е. защитен пояс когато се изгражда ерозационен пояс.А ерозационен пояс има там където има свлачище,какъвто е теренът на процесния имот.

       От правна страна:

      За успешното провеждане на ревандикационния иск по чл.108 от ЗС,следва ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи принадлежността си на правото на собственост  по отношение на индивидуализирания в исковата молба недвижим имот,владението на ответника върху имота. Като ответникът следва да докаже правното основание на упражняваното владение

         От  установените по делото доказателства и обсъдени по-горе в съвкупност,се налага безспорния извод,че процесният имот нанесен на КК под №158 ,е част от имота на Стопанство Евксиноград.

        Установяването на имотни граници в развилото се исково производство по спор за собственост,досежно процесния/а и изобщо недвижим имот/следва да бъде установявано с всякакви допустими от ГПК доказателствени средства: писмени документи,свидетелски показания,заключения на вещи лица.Няма спор в съдебната практика,че основните данни за недвижимите имоти,вкл.и тези за правото на собственост,се съдържат в различни карти,планове,регистри и друга документация,одобрени по реда на Закон за единния кадастър на НРБ/отм/,ЗТСУ/отм/съотв.ЗКИР.В настоящото дело са приложени извадки:Топографо-геодезически план от 1956г./приложение 7 от заключението на в.л.К. /,Кадастрален план от 1936г и Регулационен план от 1937г/приложние 6/,и Общ градоустройствен план от 1982г/приложения 2.1/ ,Териториално устройствен план от 1998г.

        Тези  писмени документи  имат характер на официални свидетелстващи документи,с неопровергана материална доказателствена стойност.Последната на последната се състои в доказателственото значение на тези документи за стоящи вън от тях факти.Като официални свидетелстващи документи,цитираните планове и топографска карта доказват с обвързваща съда доказателствена сила ,че фактите предмет на  удостоверителното изявление на органа който ги  е издал,са се осъществили така както се твърди в документа.Така по всички приети планове/при изпълнена изцяло процедура по приемането и одобряването им/ западната  граница на стопанство Евксиноград/дори и процесният имот очертан като „бяло петно” в тези планове/ е с ясно очертан  непроменен контур на западната му граница.Нещо повече:с на място съществуваща каменна ограда.Това се вижда от приложение 9.1 на стр.228 от т.1 на делото,извадка от Генерален градоустройствен план на Крайбрежието  от м.”Траката” до „Златни пясъци” от 1956г ,от приложение 6 на стр.225 от с.том.

      За това и съдът приема,че след като по цитираните по-горе планове,одобрени по законния ред,западната граница на Стопанство Евксиноград е с непроменен контур,нещо повече-със запазена като цяло каменна ограда все още,то процесният имот е разположен именно в границите на Стопанството .

      След като от доказателствата по делото съдът установи принадлежността на процесния имот в границите на Стопанство Евксиноград,то подлежи на установяване какъв е начинът на трайно ползване на този имот.

       Първо,територията в която попада процесния имот е урбанизирана територия,т.е. тя е територията на населено място,обхваната от строителните му граници ,определени с Общия устройствен план на гр.Варна./в т.см. и заключението на в.л.К.,като обосновано и законосъобразно/.По арг.от чл.2 от Наредба №3/2005г за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри,който урежча,че кадастралната карта и кадастралните регистри документират местоположението, границите, площта, трайното предназначение и начинът на трайно ползване на недвижимите имоти, следва че  трайното предначзанечие на недвижимия имот Стопанство Евксиноград е „ населени места” с начин на трайно ползване-за представителни нужди на висши държавни органи.

       От вписаните данни в издадените АДС за имота,се установява като такъв- трайно ползване от  висшите органи на държавна власт с оглед изпълнение на функциите им.Видно от АДС №376/1950г Дворецът Евксиноград е предоставен „на разположение на правителството”;съг.АДС № 430/15.12.1986г Дворецът е предоставен за „оперативно управление на УБО”Държавен съвет”, по АДС №3584/2001г за предоставени права върху имота”на Министерски съвет-за държавни и представителни нужди ”,а със забележка от 10.02.2006г съгл.заповед на обл.управител на Варна-„на министерство на държавната администрация и административната реформа”.

       Съобразно Решение №111/11.03.2010г по гр.д.№2217/2008г на ВКС,ІV г.о.:Начинът на трайно ползване на даден имот  е идентификационен белег за всеки имот по плана. Тази характеристика се отразява и в класификатора и в кадастралния регистър и от нея произтичат права.При имоти, които са държавна собственост от начина на трайно ползване се определя вида собственост - публична или частна. Определянето на един имот като публична държавна собственост е юридическа категория, произтичаща в разглеждания случай от закона, а не фактическо положение. Според разпоредбата на чл. 6 ЗДС имотите, които са престанали да имат качеството публична държавна собственост, могат да бъдат обявени за частна държавна собственост, но с решение на МС на РБ. Следователно дори и при фактическо невярно отразяване на начинът на трайно ползване на тази процесна част, отразяването в плана  трябва да се извърши по определена процедура и задължително с участие на собственика - в случая представител на държавата, който има правомощия да управлява имотите публична държавна собственост.  

        Вместо това в случая е проведената без законово основание процедура от Поземлената комисия гр.Варна, от Държавната агенция по горите,за отразяването и нанасянето на процесния имот в Лесоустройствения план  като гора.В пълно противоречие със забраната въведена в чл.2 ал.1 от Закон за горите-не се включват в горски фонд ,земи които са урбанизирани.Както и в пълно противоречие със забраната на чл.6 ал.3  от Закон за държавната собственост: Обектите и имотите - изключителна държавна собственост, не могат да се обявяват за частна държавна собственост.

       Съгласно чл.17 от Конституцията на Р.България  собствеността е публична и частна. Носител на  правото на публична собственост предполага властнически правомощия и се осъществява в полза на обществения интерес, което означава, че единствено държавата и общините са субекти на правото на публична собственост.  Или,публичната   собственост се отличава от частната по субектите на тази собственост и по предназначението на вещите: публична собственост имат само субектите, които упражняват властнически правомощия /държавните и общинските органи и ведомства/ и то само по отношение на вещи, които служат за удовлетворяване на обществени интереси. В този смисъл е решение № 19 от 21.12.1993 г. по конст. д. № 11 от 1993 г. на Конституционния съд на РБ.

        Статутът на имотите като публична държавна собственост не се определя от това, дали за тези имоти има издаден акт за публична държавна собственост или не, тъй като съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от Закона за държавната собственост актовете за държавна собственост не пораждат права, а само констатират и удостоверяват такива права. Публична държавна собственост са само онези вещи на Държавата, които са определени като такива с решение на МС /чл. 6, ал. 2 от ЗДС/ или със закон. Такива са вещите, посочени в чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ и тези, посочени в чл. 2, ал. 2 от Закона за държавната собственост.Обстоятелството, че режимът на обектите на държавната собственост беше детайлизиран с приемане на Закона за държавната собственост в ДВ, бр. 44 от 1996 г., не означава, че дотогава деление на собствеността на държавата на публична и частна практически не е могло да бъде проведено, а всички обекти са били частна държавна собственост (с изключение на изчерпателно посочените в чл. 18, ал. 1 от Конституцията). И преди приемането на Закона за държавната собственост съществуваха критерии за охарактеризиране на обектите, притежавани от държавата, като публична или частна собственост. Такъв критерии е качеството на субекта, който упражнява правото на държавна собственост върху предоставеното му за управление и стопанисване държавно имущество, с оглед изпълнението на възложените му функции./Решение №403/25.05.2010г на ВКС,по гр.д.№5024/2008г на І г.о./

       За това и,с влизането в сила   на Закона за държавната собственост /ДВ.бр.44/21.05. 1996г/  Стопанство Евксиноград е придобило статут на  имот публична държавна собственост по силата на изричната разпоредба на чл.2 ал.2 т.4,която урежда,че :публична държавна собственост са  имотите предоставени на ведомства за изпълнение на функциите им.

       В случая с предоставянето на Стопанство Евксиноград на Правителството,на Държавен съвет,на Министерски съвет –за държавни и представителни нужди,този имот служи за  изпълнение на функциите на тези държавни учреждения, тоест за упражняване на предоставените им със закон или акт на МС/в случая с ПМС № 118/1993г/ властнически правомощия ,прогласени в чл.105 от Конституцията.

       И след като по делото не са установени никакви актове по реда на Закона за държавната собственост, извършвани и касаещи имот Стопанство Евксиноград,то без правно значение са извършените действия по отразяването на процесния имот,част от имота на Стопанството,  в Лесоустройствения план  като гора,респ.съставените актове за частна държавна собственост- горски фонд,тъй като с такива актове не може да бъде засегнато правото на собственост.

      Следователно,към момента на извършване на замяната по договор за замяна  №62/ 26.01.2009г сключен между Явор и Валентина Хайтови и  председателя на ДАГ, процесния имот  е имал характеристика на  имот публична държавна собственост,съгл.чл.2 ал.2 т.4 от ЗДС,той не е могъл да бъде предмет на сделка,с оглед изричната забрана на чл.7  ал.1 от ЗДС:” Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност”.

       Договорът за замяна №62/26.01.2009г е нищожен на осн .чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД.

       Страните по договора за замяна Я. и В.Х. не са станали собственици на процесния имот,поради нищожност на договора за замяна по силата на чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД: нищожност поради противоречие със закона-чл.7 ал.1 от ЗДС.

       След като Х. не са станали собственици на процесния имот,поради нищожност на замяната,то извършеното впоследствие прехвърляне на същия имот на ответника”Сий Сайд”ЕООД с договор за продажба обктивиран в н.а. №131 т.43 вх.№05.08.2009г на Служба по вписвания,не е имало вещноправен ефект и приобретателят „Сий Сайд”ЕООД не е придобил правото на собственост върху процесния имот.Защото никой не може да прехвърли повече права от колкото има.По тази причина ответникът „Сий Сайд”ЕООД владее имота без правно основание.

      За пълнота на мотивите,без това да има значение за изхода на спора,следва да бъде съобразено и следното: процесният имот попада в зона „А” и зона „Б” на Закон за устройство на Черноморското крайбрежие/ установено от двете СТЕ/.Съгл.чл.9 ал.1 ЗУЧК на територията на Черноморското крайбрежие се създават охранителни зони:1.зона „А” с режим на особена териториалноустройствена защита; 2. зона "Б" със специфични характеристики на територията и специален режим за опазване на териториалните и акваториалните ресурси.Чл. 17 от с.з.урежда,че „Промяна на предназначението на земеделски земи и на гори и земи от горския фонд, попадащи в зона "А" и в зона "Б", за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на ЗУТ подробен устройствен план.А няма  по делото спор,че такъв влязъл в сила ОУП за територията на община Варна няма.Следователно извършеното попълване на процесния имот в Кадастраната карта като идентификатор № 10135.2566.158 по кадастралната карта,одобрена със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г на ИД на АГКК,изм.със Заповед №КД-14-03-24/27.02.2009г,без да е изпълнена  предвидената процедура в специалния  ЗУЧК /няма по делото такива възражения от ответника,или приложени доказателства/се явява незаконосъобразно.    

     По изложените съображения,ревандикационният иск предявен от държавата следва да бъде уважен:държавата е собственик на процесния имот по силата на закона-чл.2 ал.2 т.4 от ЗДС,а ответникът го владее без правно основание,поради което следва да бъде осъден да предаде владението.По останалите наведени от ищеца основания като придобивен способ,съдът не дължи произнасяне.

      По отношение искането на ищеца за инцидентно произнасяне относно валидността на административни актове-описаните по-горе АЧДС,и Заповед №РД-44-2035/29.10.2008г.:Актовете за държавна собственост само обективират права,но не ги пораждат,защитата им срещу доказателствената им сила се осъществява в процеса,в който същите са представени.За това съдът не дължи постановяване на съдебен акт за тях.Относно   Заповед №РД-44-2035/29.10.2008г,с която  зам.министър Б.Абразов назначил председател на ПК-Варна:по арг.от чл.17 ал.2 от ГПК този административен акт не е преюдициален за настоящия спор,поради което съдът не дължи произнасяне.

       Настоящото решение е постановено с участието на трето лице помагач на ищеца-Изпълнителна агенция по горите.Последната по арг.на чл.19 от Закон за администрацията няма качество на орган на изпълнителната власт/такова има изпълнителният и директор/.По аргумент от чл. 4, ал. 2 и § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закон за устройството на държавния бюджет,може да бъде надлежна страна в процеса.Решението има установително действие в отношенията между привлеченото трето лице –Изпълнителна агенция по горите и насрещната страна-„Сий Сайд”ЕООД,на осн.чл.223 ГПК.

       По отношение ответника Министерски съвет на Р.България,привлечен в процеса като трето лице помагач на ищеца,съдът съобрази следното: МС на Р.България е колективен орган на изпълнителната власт съгласно чл.19 ал.1 т.1 от Закон за администрацията.Надлежни страни в гражданския процес са лица-физически,юридически и Държавата,а не органи на власт.Последните могат да притежават процесуална правосубектност в административните производство,каквото настоящото не е.Министерски съвет не е надлежна страна ,поради което и спрямо него съдът прекратява производството по делото като недопустимо.

     При постановяване на решението са съобразени: Решение №403/2010г ВКС,ІV г.о.; Решение №313/2005г на ВКС,ІV г.о.Решение №111/2010г ВКС ІV г.о.;Решение №105/2009г ВКС ІV г.о.;Решение №14340/2010г ВАС,ІІІ о;Решение №964/2009г ВКС ІІІ г.о.;Решение №2/1996г на КС на Р.Б. ,Решение №19/1993г на КС на РБ;Решение  №310/2011г ВКС ІІІ г.о.

      При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направените от него съдебни и деловодни разноски:20 990 лв,на основание чл.78 ал.8 във вр с ал.1 от ГПК във вр с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г за МРАВ.

       Водим от изложените съображения съдът

Р   Е   Ш   И :

     ОСЪЖДА   ”Сий Сайд”ЕООД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.И. № **,представляван от  П.П.К. да предаде на Държавата представлявана от  Министъра на регионалното развитие и благоустройството,чрез Областния управител на Област Варна, владението на недвижим имот съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2566.158 по кадастралната карта,одобрен със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г на ИД на АГКК,изменен със Заповед №КД-14-03-24/27.02.2009г, при граници: ПИ10135.2566.159; ПИ10135.2566.160; ПИ 10135.2566.120; ПИ10135.2566.117; ПИ10135.2566.113; ПИ 10135.2566.114;ПИ 10135.2566.115; ПИ 10135.2566.64 и ПИ 10135.2566.116,с площ от 44 899 кв.м. ,с трайно предназначение-урбанизирана територия,начин на трайно ползване-друг вид горски имот,с адрес гр.Варна,район Приморски м.”Траката”,на основание чл.108 от Закон за собствеността.

        На основание чл.223 от ГПК обявява,че настоящото решение е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца-Държавна агенция по горите. 

       Прекратява производството по гр.д.№849/2010г по отношение на Министерски съвет на Р.България.

       Осъжда  ”Сий Сайд”ЕООД с ЕИК *********  да заплати на Държавата представлявана от  Министъра на регионалното развитие и благоустройството,чрез Областния управител на Област Варна,представляван от ю.к.К. ,за разноски по делото сумата  20 990 лв, на основание чл. 78 ал.8 във вр с ал.1 от ГПК във вр с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г за МРАВ.

        Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр.Варна.

 

                                     Окръжен съдия: