№ 1179
гр. Благоевград, 24.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200501017 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
М. А. Б., ЕГН **********, адрес ***, обжалва решение № 461 от 10.06.2024 г.,
постановено по гражданско дело № 1110 от 2023 г. на Районен съд
Благоевград. В жалбата се твърди, че въпросният съдебен акт е неправилен,
необоснован и незаконосъобразен. Били налице основания за прекратяване на
изпълнителното дело още към 15.05.2015 г. Взискателят не поискал
извършването на изпълнителни действия по делото в продължение на повече
от 2 години, поради което изпълнителното производство се прекратило по
право поради настъпила перемпция. ЧСИ В. Т. прекратила делото с
постановление от 19.07.2023 г. След настъпването на перемпцията, всички
извършени от ЧСИ изпълнителни действия били незаконосъобразни. В този
смисъл и с оглед на трайно постановената съдебна практика, вземанията
срещу ищцата се погасили по давност. От датата на последното валидно
изпълнително действие, извършено на 14.02.2012 г., респективно от
14.02.2014 г., започнала да тече нова погасителна давност, която не била
прекъсната и изтекла на 15.02.2019 г. Изпълнителни действия били извършени
едва с връчването на настоящия работодател на запорно съобщение от
24.02.2023 г. Ищцата не дължала процесните суми и поради факта, че не била
уведомена по надлежния ред за извършената цесия. По отношение на
длъжника прехвърлянето на вземането имало действие от деня, в който му е
1
било съобщено от предишния кредитор. Установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗДог
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането имало за цел да защити длъжника от ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т. е. срещу опасността да изпълни на лице, което не е
титуляр на вземането. В конкретния случай липсвал изходящ от ищцата
документ, който да удостоверява надлежно, че същата е получила
уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗДог досежно факта на прехвърляне на
вземането. На ищцата не било известно кой е новият й кредитор. Предишният
кредитор не бил освободен от отговорността по чл. 99, ал. 4 от ЗЗДог.
Първоинстанционният съд не обсъдил и не се произнесъл по наведените
твърдения за нарушение на ГПК относно връчването на книжа. На ищцата не
били връчвани редовно никакви книжа във връзка с изпълнителното дело,
освен процесното уведомление от 2012 г. и запорното съобщение от
24.02.2023 г. Не били изпълнени указанията за връчване, конкретизирани в чл.
47, ал. 1 от ГПК. Отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се
доказвало с протокол на връчителя, който удостоверявал посещенията си на
адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение - не по-малко от
три, в продължение на повече от един месец. При удостоверяване, че
съобщението не е връчено, тъй като връчителят не намира адресата, следвало
да има данни, че е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три
пъти по различно време. Връчителят бил длъжен да отрази в съобщението
всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за
приложението на чл. 47, ал. 1 от ГПК обстоятелства - по сведения от кои лица
и въз основа на кои наблюдения е направил констатация, че лицето не може да
бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице,
което е съгласно да получи съобщението - но в случая не го сторил. Моли се за
отмяна на обжалваното съдебно решение и уважаване на предявените искове.
Не се правят доказателствени искания.
Постъпил е отговор на жалбата, изхождащ от „Кредит инкасо инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Люлин“, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2,
представлявано от З. Н. Д., А. Б. Б. и М. А. Г.. В него се твърди, че атакуваното
решение е правилно. То било в пълен синхрон с материалния и процесуалния
закон, както и с тълкувателната практика на ВКС и утвърдената практика на
българските съдилища. Правилно районният съд приел, че началният момент
2
на давността е 26.06.2015 г. Неоснователно било възражението на въззивника
за прилагане на абсолютната 5-годишна давност по реда на чл. 110 от ЗЗДог,
който срок не бил абсолютен, тъй като подлежал на спиране и прекъсване.
Определяща за погасителната давност била не датата на прекратяване на
изпълнителното производство, а на предприетото последно валидно
изпълнително действие, от който момент започнала да тече нова погасителна
давност за вземането. Моментът, в който настъпила перемпцията, не бил
меродавен за давността. Перемпцията и давността били различни правни
институти с различни правни последици. Давността изключвала възможността
за осъществяване на принудителното изпълнение, а перемпцията
предполагала неудовлетворена нужда от такова. Когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не можел да откаже да изпълни искания нов способ,
защото дължал подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция била, че съдебният изпълнител следвало да образува новото искане
в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото дело било прекратено по
право. Новото искане на кредитора прекъсвало давността независимо от това,
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело. Съдебният изпълнител
бил длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Направените искания
и извършените изпълнителни действия след настъпилата перемпция били
напълно годни да прекъснат погасителния давностен срок. Правото на
взискателя да реализира принудително изпълнение на процесните вземания по
процесното изпълнително дело не било погасено по давност. Настъпилата
перемпция по изпълнителното дело била без правно значение за давността, а
обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не
се отразявало на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност
съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗДог. Ако искането на кредитора било направено
своевременно, но изпълнителното действие не било предприето от надлежния
орган преди изтичане на давностния срок по причина, която не зависела от
волята на кредитора, то давността се считала за прекъсната с искането. За
прекъсването на давността по чл. 116, б. „в“ от ЗЗДог било без правно
значение дали предприетите изпълнителни действия са част от изпълнителен
способ, приключил с осребряване на имущество на длъжника, и дали се е
стигнало до ефективно удовлетворяване на взискателя. Насрочването на опис
3
на движимите вещи в дома на длъжника било валидно изпълнително
действие, което изграждало съответния способ и прекъсвало погасителната
давност, и в тази връзка релевантна била волята на взискателя за събиране на
вземането, която следвало да се отчете като безспорно изразена. Множество
съдебни решения подкрепяли тази теза. От значение била кредиторовата
пасивност/активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако
същият поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни
искания за прилагане на нови изпълнителни способи, то той не следвало да
бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на
вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на
съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
Като искал от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи
изпълнителен способ, кредиторът не бездействал. Активността на взискателя
била достатъчна за прекъсване на давността, защото той не можел да извърши
сам изпълнителното действие. Задължението за действие било на съдебния
изпълнител. Със сключване на договора за цесия, цесионерът ставал носител
на вземането. Липсата на уведомление не правела цесията недействителна,
нито освобождавала длъжника от задължението да плати на новия кредитор.
Предишният кредитор имал правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Без значение за
основателността на иска било установяване на надлежното уведомяване на
длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗДог за извършената цесия, тъй като
този факт не рефлектирал върху дължимостта на вземането, то съществувало
и следвало да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител,
като не освобождавало длъжника от отговорност за погасяването му. Ищцата
била уведомена за цесията и с връчването на книжата на нейния адвокат, което
обстоятелство следвало да се вземе предвид по чл. 235, ал. 3 от ГПК. Тя не
ангажирала доказателства, че самото уведомяване/неуведомяване е
рефлектирало по какъвто и да е начин върху дължимостта на вземанията.
Предявеният иск бил насочен именно срещу новия кредитор. Моли се за
потвърждаване на постановеното решение от Районен съд Благоевград.
Претендира се присъждане на разноски за въззивното производство. Не се
правят искания за събиране на доказателства.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Следва да се насрочи открито заседание на въззивния съд.
4
Водена от изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, втората съдебна
инстанция
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се проведе на
28.11.2024 г. и да започне в 09:00 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчат и копия на настоящия
съдебен акт, а на въззивника - и копие на отговора на жалбата.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5