№ 3828
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100508339 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 6225 от 08.04.2024 г., постановено по гр. дело № 63396/2022 г. по описа
на СРС, 41 състав, изцяло е уважен предявеният от И. П. Х. срещу Н. Д. Г. осъдителен иск с
правно основание чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 1 350 лв., представляваща заплатена от ищеца и получена от ответника на 10.05.2022 г.
продажна цена по договор за покупко-продажба на мобилен телефон Samsung Galaxy S22
Ultra, който е развален от ищеца поради наличието на недостатъци, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2022 г. до окончателното плащане.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Н. Д. Г.,
чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител - адв. Д.К., с доводи за
неговата неправилност. Оспорва да е доказано при условията на пълно и главно доказване
надлежното формиране на съгласие между страните относно съществените елементи на
договора за покупко-продажба на мобилен телефон. В тази връзка заявява, че с отговора на
исковата молба своевременно е оспорил представената електронна кореспонденция като
неотносима, което оспорване счита, че не е преодоляно въз основа на показанията на
разпитания по делото свидетел. Оспорва да е доказано и предаването на продажната цена в
твърдяния размер предвид липсата на отбелязване в тази насока в подписания между
страните договор за покупко-продажба от 10.05.2022 г., както и уговарянето на същата.
Сочи, че исковата молба е подадена извън срока по чл. 197 ЗЗД. Счита още, че
първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че процесният договор за покупко-
1
продажба от 10.05.2022 г. не удостоверява предаването, респ. получаването на уговорената
продажна цена в определен размер. Допълва, че не може да се направи извод дали сумата от
1 350 лв. е предадена в изпълнение именно на процесния договор за покупко-продажба от
10.05.2022 г. С тези съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното
решение и отхвърляне на предявения срещу него иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна И. П. Х. не е подал отговор на
въззивната жалба.
В открито съдебно заседание на 21.05.2025 г. чрез пълномощника си – адв. А.,
преупълномощен от адв. М., представя писмени бележки, в които излага подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли същата да се остави без
уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендира и разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Служебно съдът има правомощие да провери
и спазването на императивни материалноправни разпоредби, дори ако тяхното нарушаване
не е въведено като основание за обжалване - арг. т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело
№ 1/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 195,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чийто предмет е връщане на продажна цена,
платена за закупуване на вещ с недостатъци, като основателността на същия се обуславя от
установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно
правоотношение между него в качеството на купувач и ответника в качеството на продавач
по силата на твърдяния договор за покупко-продажба от 10.05.2022 г. с предмет: мобилен
телефон Samsung Galaxy S22 Ultra; изпълнение на задължението на купувача за заплащане
на продажната цена, възлизаща на посочения размер; констатирането на твърдяните
недостатъци, имащи характер на съществени такива, т. е. правещи невъзможно ползването
на мобилния телефон съобразно неговото предназначение, срещу които своевременно да е
възразил пред продавача след узнаването за тях; надлежно упражняване от купувача на
правата си по чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД пред продавача.
В случая, настоящият съдебен съставя изцяло споделя възприетия от
първоинстанционния съд извод за доказаност по делото на обстоятелството относно
сключването между страните по него на процесното съглашение с твърдяното съдържание,
2
включващо всички съществени елементи на договора за покупко-продажба, а именно:
договарящите страни, вещта и нейната продажна цена. Правната уредба на договора за
покупко-продажба се съдържа в чл. 183 и сл. ЗЗД, като правилото е, че това съглашение има
неформален и консенсуален характер, съответно транслативният ефект по отношение на
вещите, предмет на договора, се проявява в момента на постигане на съгласие между
продавача и купувача. В някои особени хипотези обаче простото съвпадане на волята на
страните не е достатъчно, за да обоснове валидното възникване между тях на
облигационната връзка, като е възможно специални спрямо общата уредба разпоредби да
предвиждат необходимостта от осъществяване на допълнителни юридически факти. Така
например в чл. 144, ал. 1 ЗДвП съществува специална правна уредба що се отнася до
прехвърляне на право на собственост върху някои видове МПС-та, в който случай не е
достатъчно самото постигане на съгласие между страните, но и спазване на съответната
форма за действителност на договора – писмена с нотариална заверка на подписите. В
случая, предвид предмета на договора за покупко-продажба, а именно: мобилен телефон,
следва да се приеме, че не са налице специфики относно неговата валидност, поради което
достатъчно е да се установи единствено наличието на надлежно постигнато съгласие между
страните относно съществените му елементи, а именно: договарящите страни, вещта и
нейната продажна цена, като няма пречка то да бъде писмено или устно. Действително,
представеният договор за покупко-продажба от 10.05.2022 г. няма характеристиката на
постигнато писмено съглашение с такъв предмет, доколкото в него липсва отразяване на
един от съществените му елементи – размерът на продажната цена, поради което същият
единствено е годен да удостовери предаването, респ. приемането на посочената в него вещ с
описаните характеристики между посочените в него лица. В същото време обаче, за
сключването на такъв неформален договор с предмет мобилен телефон Samsung Galaxy S22
Ultra на цена от 1 350 лв. свидетелстват както данните, които се извличат от представената
електронна кореспонденция, така също и събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля М.И.. Действително с отговора на исковата молба ответникът е оспорил
относимостта и доказателствената стойност на така обсъдената електронна кореспонденция,
доколкото не става ясно между кои лица и кога е проведена тя, но същата е разпечатана на
хартиен носител и е приобщена към доказателствената съвкупност и видно е от нейното
съдържание, че свидетелства за осъществила се в периода 09-10 май комуникация във връзка
с проявен интерес за закупуването на мобилен телефон, в какъвто смисъл са и изложените от
ищеца с исковата молба фактически твърдения. В случая, липсата на по-голяма конкретика в
кореспонденцията относно лицата, между които се е осъществила тя, както и относно
съществените уговори помежду им, се преодолява въз основа на разказаното от свидетеля
И., който действайки като представител на ищеца Х. по силата на устна уговорка с него,
разказва, че през м. май 2022 г. на паркинга на верига магазини в ж. к. „Студентски град“ в
гр. София се е срещнал с ответника Г. във връзка с проявен от него интерес за закупуване на
мобилен телефон по обява в платформата OLX, уточнявайки марката и модела на същия, а
именно: Samsung Galaxy S 22 Ultra. Изрично свидетелят потвърждава съставянето между
него и ответника на посочения документ, наименован договор за покупко-продажба от
3
10.05.2022 г., в който са попълнени имената на страните по него и конкретните
характеристики на мобилния телефон – марка, модел и сериен номер, както и, че той самият
е дал от името на ищеца, а ответникът е получил уговорената продажна цена в размер на
1 350 лв., която впоследствие И. е предал на купувача Х.. В случая, анализирайки
показанията на разпитания свидетел, възпроизвеждащи поведението на насрещната страна
по договора за покупко-продажба – ответникът Г., който се е явил на уговорено място и му е
предал процесния мобилен телефон срещу уговорената продажна цена, уточнявайки размера
на същата, без по време на общуването с него да е забелязал различия в постигнатото
съгласие между него и ищеца Х., във връзка с данните, които се извличат от осъществилата
се по-рано електронна кореспонденция помежду им, настоящият съдебен състав приема, че
същата касае уговорките между тях именно във връзка с покупко-продажбата на процесния
мобилен телефон. Тук следва да се отбележи, че показанията на свидетеля И. са израз на
личните му впечатления, които същият е формирал, участвайки непосредствено в събитията,
за които разказва, поради което правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал с висока
степен на достоверност, още повече, че от страна на ответника не е проведено насрещно
доказване, което да ги опровергава. Нещо повече, част от съществените уговорки между
страните се потвърждават и от съдържанието на съставения документ от 10.05.2022 г., на
който се позовава ищецът, съдържащ имената на всяко едно от договарящите лица, както и
предмета на договора за покупко-продажба, като същият е подписан от ответника Г., без той
да е оспорил авторството на положения от негово име подпис, поради което може да се
направи извод, че именно той е бил договаряща страна в качеството си на продавач по
сделката. Отделно от посоченото, няма основание да се счита, че ищецът би разполагал с
личните данни на Г. – три имена, ЕГН и номер на личната му карта, освен ако те не са му
съобщени именно от насрещната страна по сделката – ответникът, а това означава, че
подписвайки се върху документа от 10.05.2022 г., последният е потвърдил участието си в
срещата, за която разказва свидетелят И., поводът за нея - закупуване на описания мобилен
телефон, както и насрещната страна по сделката, а именно: ищецът Х., в качеството на
купувач по нея. Както се посочи по-горе, съдържащата се в документа непълнота относно
част от съдържанието на сделката, а именно: размерът на уговорената продажна цена от
1 350 лв., се преодолява въз основа на показанията на свидетеля И., който пряко е възприел
уговорките на страните в тази насока, без от страна на ответника да са ангажирани
доказателства в различен смисъл. Отделно от посоченото, изрично свидетелят потвърждава
както получаването на вещта от продавача, която впоследствие е предал на купувача, така и
предаването на уговорената сума от негова страна на продавача, като само въз основа на
факта, че това обстоятелство не е изрично отразено в документа от 10.05.2022 г., не може да
се направи извод в обратната насока. Както е приел и първоинстанционният съд, няма
основание да се счита, че заплащането на сумата от 1 350 лв., за което свидетелства
свидетелят И., не е извършено в изпълнение на процесния договор за покупко-продажба на
мобилно устройство, както се поддържа с въззивната жалба, тъй като не се твърди, а и не се
доказва наличието на друго основание за това между страните, което да го оправдава, за да
се приеме, че предаването на същата е извършено по силата на него. Следва да се отбележи
4
още, че за реалното предаване на мобилен телефон със съответните технически
характеристики от продавача на представителя на купувача, който изрично в показанията си
посочва, че е действал именно като такъв, като представителната му власт впоследствие е
потвърдена и от ищеца, свидетелства и фактът, че само няколко дни по-късно – на 16.05.2022
г., И. Х. го е представил за извършване на технически тест пред трето за спора дружество, за
което е съставен констативен протокол № 68345/16.05.2022 г., издаден от „Сервиз за теб“
ООД, което обективно той не би могъл да стори в случай, че продавачът не го беше предал
на пълномощника му И. по време на срещата на 10.05.2022 г. Нещо повече, видно е, че за
целите на изготвяне на заключението по съдебно-техническата експертиза телефонът е бил
предаден от ищеца и на вещото лице, което също показва, че купувачът Х. е установил и в
хода на процеса все още разполага с фактическа власт върху него. Ето защо, релевираното
във въззивната жалба оспорване, че представеният документ от 10.05.2022 г. не удостоверява
реално предаване на вещта не следва да бъде споделено, тъй като видно е от данните по
делото, че продавачът е предал описания в него телефонен апарат на представителя на
купувача, който от своя страна впоследствие го е предал и на него самия, в какъвто смисъл е
разказаното от него като свидетел в хода на процеса. Нещо повече, прави впечатление, че
такова оплакване изобщо не е направено от ответника с отговора на исковата молба, а се
заявява за първи път едва с въззивната жалба, поради което е преклудирано. В случая, няма
основание да се приеме, че цитираният в протокола от 16.05.2022 г. мобилен телефон е
различен от този, предаден на свидетеля И. по време на срещата му с ответника на
10.05.2022 г., респ. че констатираните отклонения във външните и/или техническите му
характеристики са настъпили докато той вече се е намирал във фактическа власт на ищеца
Х.. Това е така, тъй като видно е, че се касае за идентичност в серийните номера на
мобилното устройство, описани в документа от 10.05.2022 г. и последващия констативен
протокол от 16.05.2022 г., съставен от „Сервиз за теб“ ООД. Както вече се посочи по-горе,
същият телефонен апарат е бил обект на изследване и от съдебно-техническата експертиза,
предаден на вещото лице от ищеца, което отново потвърждава извода, че той се намира в
него. Ето защо, обосновано първоинстанционният съд е приел, че мобилният телефон,
получен от представителя на купувача на 10.05.2022 г., изцяло съответства на този, който е
бил обект на техническия тест, извършен от „Сервиз за теб“ ООД, а освен това е изследван и
от съдебно-техническата експертизата. В случая, последната изцяло е потвърдила
констатациите в протокола от 16.05.2022 г., установявайки съществени различия както в част
от хардуерните му компоненти (включително и дисплея), така и в част от външните му
характеристики – задния капак, писалката, сим трея и кутията, достигайки до категоричен
извод, че изследваният телефон не представлява Samsung Galaxy S22 Ultra.
Следователно, ищецът И. Х. се явява изправна страна по договора за покупко-
продажба на процесния мобилен телефон, като с оглед неформалния му характер и предвид
липсата на предписана от закона форма за неговата действителност, липсва ограничение във
вида на доказателствените средства, чрез които да се установява неговото сключване,
съдържание, както и изпълнението на задълженията по него от страна на купувача.
5
На следващо място, във въззивната жалба не са наведени конкретни доводи във връзка
извода на първоинстанционния съд, че установените от съдебно-техническата експертиза
отклонения в техническите и външни характеристики на мобилния телефон в сравнение с
оригинален продукт от същата марка и модел представляват недостатъци на продадената
вещ, съществено намаляващи нейната стойност и възможността за обикновеното или
предвиденото в договора употребление, поради което настоящият съдебен състав не следва
да излага собствени мотиви по този въпрос.
За да запази правата си срещу продавача, купувачът следва да го извести за скритите
недостатъци незабавно след откриването им – арг. чл. 194, ал. 1 ЗЗД. В случая, естеството на
недостатъците е такова, че безспорно установяването им не е възможно при обикновен
преглед на вещта – още по време на срещата на 10.05.2022 г., доколкото представителят на
купувача би могъл да извърши единствено външен преглед на мобилния телефон, но не и да
направи сравнение на техническите му характеристики с тези, заложени и обявени от
производителя на съответната марка мобилни устройства. Това е така, тъй като направата на
евентуална такава съпоставка изисква притежанието на специални технически познания, с
които свидетелят И. няма данни да разполага. Следователно, касае за скрит недостатък, като
от показанията на същия става ясно, че веднага след като е разбрал, че телефонът е фалшив,
е уведомил И. Х., който от своя страна се е свързал с продавача, който впоследствие е
преустановил контакт с него. Нещо повече, за направата на подобен извод свидетелства и
останалата част от представената електронна кореспонденция, установяваща, че още на 11.05
Х. е уведомил ответника за недостатъка, претендирайки връщане на парите, като
получаването на това негово съобщение Г. е потвърдил още на следващия ден – на 12.05,
заявявайки му, че е ангажиран и ще му се обади по-късно. Предвид изложеното, настоящият
въззивен състав приема, че узнавайки за скрития недостатък, незабавно след откриването му
ищецът е известил ответника за наличието му в срока по чл. 194, ал. 1 ЗЗД. Законът не
предвижда специална форма, в която трябва да се извърши изявлението на купувача за
недостатъците на вещта, достатъчно е да има сигурност за съдържанието и за получаването
му от продавача. Такава сигурност е налице, доколкото не се установи друг повод за
осъществената комуникация между двамата, още повече, че съдържанието на
кореспонденцията ясно показва каква е била причината за нея.
Ето защо, запазвайки правата си срещу продавача, уведомявайки го своевременно за
недостатъка на вещта, ищецът разполага с проявните форми на защита, уредени в чл. 195,
ал. 1 ЗЗД, една от които е да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за
продажбата, като именно на нея се позовава той с исковата си молба. В случая, несъмнено е,
че И. Х. не е върнал телефона на ответника Г., което обстоятелство обаче не се явява пречка
за реализация на отговорността на последния по чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Това е така, тъй
като фактическото връщане на вещта с недостатъци не е установено като предпоставка за
надлежното упражняване правата на купувача по реда на посочената разпоредба. То
представлява дължимо по закон поведение на купувача от разваляне на договора, каквото в
случая е настъпило с получаване от ответника на препис от исковата молба, съдържаща
6
изявление за разваляне и връщане на цената. Отделно от това, установява се по делото, че
ответникът е преустановил комуникацията си с ищеца, поради което той сам не е дал своите
нареждания относно вещта с недостатъци, още повече, че няма основание да се счита, че
ищецът е разполагал с данни за негов адрес, какъвто не е установен и в хода процеса, поради
което същият се представлява от назначения му особен представител реда на чл. 47, ал. 6
ГПК. В допълнение следва да се отбележи, че ответникът не е направил отлагателно
възражение за едновременност на изпълнението, в който случай връщането на цената с
разноските по продажбата би било с едновременно осъждане на ищеца да върне вещта – арг.
чл. 90, ал. 2 ЗЗД, поради което задържането на същата от негова страна не съставлява пречка
за присъждане на претендираната сума. По изложените съображения, настоящият съдебен
състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че фактическото връщане на
вещта с недостатъци не е предпоставка за надлежното упражняване правата на купувача по
чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в какъвто смисъл е и съдебната практика, възприета с Решение №
619/23.10.2024 г. по т. д. № 352/2024 г. на САС, както и цитираната в обжалвания съдебен акт
такава, възприета с Решение № 156/30.10.2012 г. по т. д. № 772/2011 г. на ВКС, II т. о., в
което се приема, че доколкото продажбата на вещ с недостатъци представлява неизпълнение
на договора за продажба от страна на продавача (неточно изпълнение по отношение
качеството на вещта), то преустановяването на облигационната връзка между страните се
осъществява чрез разваляне на сключения между тях договор. Правото на купувача да върне
на продавача вещта с недостатъци представлява всъщност упражняване на правото да
развали едностранно договора за продажба. Касае се за един особен случай на приложение
на установеното в общата разпоредба на чл. 87 ЗЗД право за разваляне на договорите поради
неизпълнение, чиято специфика е единствено в това, че не се изисква неизпълнението да е
виновно и не се предоставя подходящ срок за изпълнение, но не и досежно начина, по който
се разваля договора - чрез едностранно изявление. Реституцията на разменените престации
се явява само закономерна последица от развалянето на договора. Именно защото е
последица от развалянето на договора, връщането на вещта не може да се разглежда
едновременно с това и като условие за настъпването му.
Ето защо, предвид безспорно установения по делото от писмените и гласни
доказателства, както и от заключението по съдебно-техническата експертиза факт, че
закупеният от ищеца мобилен телефон е бил с недостатъци, които съществено намаляват
неговата годност за ползването му по предназначение, следва да се приеме, че са налице
предпоставките на чл. 193, ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на продавача чрез
предвидената в чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и избрана от купувача възможност за разваляне на
договора за продажба. Развалянето е настъпило в хода на процеса с получаване на отговора
на исковата молба от ответника, връчена му на 01.12.2023 г., което обстоятелство следва да
се съобрази като настъпило в хода на процеса – арг. чл. 235, ал. 3 ГПК.
Заявеното с въззивната жалба оплакване относно неспазване на 6-месечния срок по чл.
197, ал. 1, пр. 2 ЗЗД не е направено с отговора на исковата молба, поради което правилно не
е обсъдено от първоинстанционния съд, а навеждането му едва пред въззивната инстанция е
7
преклудирано и не следва да се обсъжда.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции решението на
първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият -
ищец има право на сторените разноски пред въззивната инстанция в общ размер на 400 лв.,
от които: 150 лв. – депозит за особен представител и 250 лв. – адвокатско възнаграждение,
чието реално заплащане следва да се приеме за доказано с оглед представения договор за
правна защита и съдействие от 16.09.2024 г. (л. 24 от делото), в който е отбелязано, че
същото е заплатено в брой, поради което има характер на разписка. Релевираното
възражение за неговата прекомерност съдът счете за основателно, поради което намали
същото наполовина, съобразявайки обема на извършената дейност от пълномощника му
пред въззивния съд, който не е подал отговор на въззивната жалба, както и че в най-голяма
степен процесът на релевиране на възражения и събиране на доказателства се е развил в
рамките на първоинстанционното производство, поради което повторното присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. не би било оправдано. Нещо повече, само
въз основа на факта, че въззиваемият е бил представляван от свой пълномощник по време на
проведеното единствено открито съдебно заседание, както и че са изготвени и представени
писмени бележки, изцяло преповтарящи вече депозираните такива пред СРС, отново не
обосновава извод за присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния претендиран
размер.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6225 от 08.04.2024 г., постановено по гр. дело №
63396/2022 г. по описа на СРС, 41 състав.
ОСЪЖДА Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. **** да заплати на И. П.
Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****3, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 400 лв., представляваща разноски във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8