О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………… 2020 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 12.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 362 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба
на Община Варна против решение № 5474 от
06.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 3981 по описа за 2019 г. на Районен съд -
Варна, деветнадесети състав, с което е прието за установено в отношенията между
П.Т.Д., М.П.Д. и В.П.Д. ***, представлявана от кмета Иван Портних, че Община
Варна не е собственик на 322 кв.м идеални части от поземлен имот с
идентификатор 10135.2522.592 по кадастралната карта /КК/ на град Варна,
одобрена със заповед РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, изменена със заповед № КД-14-03-852 от 29.03.201З г. на началника на СГКК
- Варна, с адрес в град Варна - местност „Акчелар", с площ от 1 322 кв.м,
номер по предходен план 128, при съседи: имоти с идентификатори 10135.2522.9559;
10135.2522.593; 10135.2522.591; 10135.2522.581; 10135.2522.580; 10135.2522.579;
10135.2522.572, на основание член 124
от ГПК; както и е осъдена Община Варна да заплати на П.Т.Д., М.П.Д. и В.П.Д.
сумата от 1 197 лева, представляваща
реализирани пред първата инстанция разноски за държавни такси, депозит за вещо
лице и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че решението
е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Посочва се, че първоинстанционният
съд не е съобразил доказаните по делото факти, че имотът попада в земеделска
територия до момента на влизане в сила на решението на Общински съвет – Варна
за създаването на селищно образование /СО/ „Акчелар“. Сочи се, че след
прекратяване правото на собственост с влизане в сила на ЗСПЗЗ и вписването на
неидентифициран собственик, общината е придобила правото на собственост върху
процесния имот на основание член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ. Добавя се, че на ищците
не е било предоставено право на ползване върху тази част от имота, респективно
не е проведена процедура по закупуването му. Поради това се смята, че районният
съд е приложил неправилно материалния закон.
Иска се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Въззиваемата страна е депозирала отговор по
подадената въззивна жалба в срока предвиден в член 263, алинея 1 от ГПК. В него
излага становище за неоснователност на въззивната жалба, споделяйки мотивите на
първоинстанционния съд.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при
извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима
- депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес
от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията
за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани
искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА производството за разглеждане в
открито съдебно заседание на 23 март 2020 г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА
на
основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че
постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях
ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще
благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по
между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.