МОТИВИ
по АНД 579/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна
В Окръжен съд Варна е внесено
предложение от прокурор в Окръжна прокуратура – Варна с искане за налагане на
имуществена санкция на юридическо лице „И.-КСК-К.К.“ ЕООД с
ЕИК
*********.
В искането е уточнен размера на
исканата санкция на 46 000/четиридесет и шест/хиляди лева.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура Варна поддържа внесеното предложение по изложените в него
съображения, считайки, че със своите действия К., който е бил управител на
търговското дружество към момента на извършване на деянието- престъпление по чл.255 от НК, е довел
до обогатяване на юридическото лице. В пледоарията си резюмира изложеното в
предложението на прокуратурата, молейки съда да се произнесе в положителен
смисъл по отношение искането, с което е сезиран. Изтъква, че макар в периода на
извършване на престъплението нормата на чл.83а от ЗАНН да не е обхващала
разпоредбата на чл.255 от НК, няма пречка за налагане на исканата санкция, като
сочи съдебна практика.
Процесуалният представител на
юридическото лице изразява позицията си, че е предложението е
незаконносъобразно. Основен мотив за него е виждането, че към момента на
извършването на деянието по чл.255 от НК, този текст не е бил предвиден в
разпоредбата на чл.83а от ЗАНН..
Представляващия дружеството, се придържа към становището на адвоката си.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност установи следното:
Подс.К.К. бил собственик и управител
на „И. - КСК -К.К."***, като
извършвал строителна дейност. Той решил да закупи имот, собственост на св.Д.Х.
и св.Н.А.. Свидетелите притежавали парцел с новострояща се сграда па ул.„Любов” №21 в гр.Варна, като кооперацията
била на три етажа и сутерен, на етап груб строеж, покривът бил на плоча без
мазилки и изградена стълбищна клетка. В този вид свидетелите продавали
сградата, като подписали с К. в качеството му на управител на „И. - КСК - К.К."
ЕООД предварителен договор за закупуването на имота дружеството на подсъдимия
било одобрено за банков кредит, който му бил отпуснат на 04.02.2008г., срещу
вписване на договорна ипотека върху парцела и изградените в него апартаменти. С
нотариален за продажба на недвижим имот от 06.02.2008г. № 166. т.1, рег. ном.
1588 д.н 99/08г. на нотариус Ш. „И. КСК - К.К." станало собственик на
имота.Подс.К. започнал да продава обектите в сградата на ул. „Любов“21. Първи в
началото на 2008г. закупил апартамент свид. М., като предала на подсъдимия сумата от 62 000 евро, без
двамата да били уточнили кои апартамент ще бъде прехвърлен на свидетеля. През
м.09.2008г. М. се свързал с подсъдимия, за да сключат договор, като К. му
заявил, че е продал вече всички апартаменти в сградата, и разписал на свидетеля
запис на заповед за получените суми. Междувременно семейството на св.М.П. също
харесало сградата. На 04.06.2008г. свидетелят и съпругата му сключили
предварителен договор с „И. КСК - К.К." ЕООД, представлявано от
подсъдимия, съгласно който се договорили да закупят апартамент на ет.2 на ул.“Любов“№21,
за сумата от 65 000 евро. Подсъдимият обещал да завърши апартамента в срок до
края на месен септември 2008г.. Собствеността била прехвърлена с нотариален акт
от 25.062008г., с който дружеството продало собствения си имот на свидетелите
но вписаната в акта цена на имота била 30 680 евро. Данъчната оценка на имота
била 54 385, 90 лв.. Цената, вписана като цена в НА била преведена от банката
кредитодател на св.П., по сметка на дружеството на подсъдимия и за вдигане на
ипотеката върху имота, като остатъка от цената на имота бил платен от
свидетелите в брой на подс.. Последният не им издал документ за горното. На 25.06.2008г.
свидетелят К. Ш. и негова приятелка Г. сключили предварителен договор с „И. - КСК
- К.К." ЕООД, представлявано от подсъдимия К.. Страните се договорили да
закупят апартамент на ет. 1 па ул.”Любов”№21, за 62 000 евро. Подсъдимият
обещал да завърши апартамента в срок. Собствеността била прехвърлена с
нотариален акт от 20.08.2008г., с който дружеството продало собствения си имот
на свидетелите, но вписаната в акта цена на имота била 26 961 евро. Данъчната оценка
на имота била 50 811,90лв.. Цената, вписана като цена в НА, била преведена от
банката, с която свидетелите били сключили договор за банков кредит, по сметка
на дружеството на подсъдимия и за вдигане на ипотеката върху имота, като остатъкът
от цената па имота бил платен от свидетелите в брой на подс.К.. Последният не
им издал документ за горното. 30.06.2008г. свидетелят Н. А. сключил
предварителен договор с „И. - КСК - К.К.'" ЕООД, представлявано от подсъдимия
К., съгласно който се договорил да закупи мансарден етаж от кооперацията на ул.
„Любов“№21, за сумата от 56 000 евро. Подсъдимият обещал да завърши апартамента
в края на м. 10.2008г., като при подписването на предварителния договор св.А.
заплатил на К. 5600 евро срещу разписка /л.34, т.1 от ДП/. Собствеността не
била прехвърлена с нотариален акт, тъй като подсъдимият спрял да посещава
строежа, не извършвал никакви дейности и започнал да се укрива. Семейство Г. и Н.
Т. също харесали апартамент в сградата. На 18.07.2008г. свидетелите сключили
предварителен договор с „И. - КСК - К.К." ЕООД, представлявано от
подсъдимия, съгласно който се договорили да закупят апартамент на ет.3 на ул.„Любов"№21,
за сумата от 61 000 евро, заплатили и капаро в размер на 6 000 евро. Уговорен
бил и срок за завъртване на апартамента „до ключ“ - до края на месец септември
2008г, Собствеността била прехвърлена с нотариален акт от 12.09.2008г., /т.1, л.19
от ДП/, с който дружеството на подсъдимия продало собствения си имот на
свидетелите, но вписаната в акта цена на имота била 30 153 евро. Данъчната
оценка на имота била 50 430,50 лв. Цената, вписана като цена в НА, била
преведена от банката, с която свидетелите имали сключен договор за кредит, по
сметката на „И. КСК - К.К." ЕООД, като остатъкът от цената на имота бил
платен от свидетелите в брой на подс.К.. Последният не им издал никакъв
документ за това. В следващите месеци всички свидетели, които закупили от
дружеството на подсъдимия апартаменти от сградата на ул. „Любов",
започнали да го търсят, тъй като К. не извършвал никаква строителна дейност по
кооперацията, а и за да си получат разписки за предадените на ръка суми.
Подсъдимият първоначално ги убеждавал, че ще довърши сградата и е в моментни
финансови затруднения, а в последствие престанал да си вдига телефона и се
укрил, без да изпълни ангажиментите си. Непродадени обекти от друга сграда,
която подсъдимият трябвало да довърши, на ул.„Янтра", както и парцел подс.К.
прехвърлил с нотариален акт за продажба на свой работник - П.П., за да не бъдат
насочени финансови претенции към тези имоти. Документи за горните сделки П. не
получил. Подсъдимият К. имал договорка с А.М. /починала в хода на разследването/
да обслужва счетоводно дружествата му. Тя имала и спесимен на подпис в банките
с открити банкови сметки на дружествата, без подс.К. да й е дал права да тегли
от тези сметки. Въпреки извършените от „И. - КСК - К.К." ЕООД продажби
през 2008г., подс.К. наредил на М. да подаде годишна данъчна декларация по
чл.92 от ЗКПО с нулеви стойности, което М. сторила на 31.03.2009г.. В
декларацията не били отразени приходи от дейността, и съответно годишен
корпоративен данък.
Видно от назначената по делото ССЕ,
при анализа на извършените от подс.К. продажби и дейности в качеството му на
управител и собственик на „И. - КСК - К.К." ЕООД, както и подадените
годишни декларации по ЗКПО, вещото лице е установило следното:
I.
„И. КСК - К.К." ЕООД е декларирало, че не е извършвало дейност. След
извършените от дружеството покупка на имот от св.Д.Х. и Н.А., и продажби на
имоти на свидетелите Т., Н., А., Ц. и Ш. и Г. дружеството е следвало да
декларира тези приходи, тъй като същите се явяват облагаеми доставки на
стойност над 50 000 лв. Така в данъчен период м.06.2008г. дружеството е
следвало да подаде заявление да регистрация по ЗДДС в срок до 14.07.2008г.,
регистрацията е следвало да приключи до 28.07.2008г.. След тази дата К. в
качеството му на собственик и управител на „И. КСК - К.К." ЕООД е следвало
да декларира в дневника си за продажби извършените такива на недвижими имоти на
свидетелите Т. и свид. К. Ш. и Г.. По същите са били извършени плащания на
25.08.2008г. - 36039 евро и на 12.09.2009г. - 55 000 евро, върху които е
следвало да бъде начислен ДДС за внасяне в размер на 8788,52 лв. - за данъчен
период м. 08.2008г., и 17928, 44 лв. - за данъчен период м. 09.2008г. Експертът
е посочил, че в следствие на реализираните приходи за 2008г. в размер на 342
934, 91 лв., и след установяване на отчетната стойност на сградата на 151 374,
82 лв,, се получава разлика за облагане в размер на 191 560, 09 лв., върху
която е дължим корпоративен данък в размер на 10 %, или 19 156 лв.. Експертизата
установява и недекларирани приходи за дружество „И. К." ЕООД, които
обосновават отговорността му по ЗКПО, както и недекларирани и невнесени
задължения по ЗОДФЛ, респ. ЗДДФЛ на подсъдимия К. за данъчни периоди 2006г.,
2007г. и 2008г..
При
така установената фактическа обстановка на К.С.К. е повдигнато обвинение, че е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.255, ал.3 вр.
чл.255, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода от
01.01.2007г. до 30.04.2009г. в гр.Варна, при условията на продължавано
престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък
общ доход, данък върху доходите на физическите лица, данък добавена стойност и
корпоративен данък в особено големи размери, като:
I. В периода от 01.01.2007 г. до
30.04.2009г. в гр. Варна в качеството на физическо лице не подал декларации -
годишна данъчна декларация по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ „ Чл. 41. (1) (Доп. -ДВ,
бр. 105 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., в
сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., в сила от
01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Данъчно
задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия
си доход по чл.. 14, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен
(патентен) данък, в срок до 15 април на следващата година. Едноличните
търговци, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен финансов
отчет включително приложенията към него. Еднолични търговци, чиито годишни
финансови отчети са одитирани, подават и копие от доклада по Закона за
независимия финансов одит. Ако независимият финансов одит не е завършил до 15
април, одиторският доклад се подава допълнително, но не по-късно от един .месец
от датата на доклада, заедно с копие от годишния финансов отчет, заверен от
регистриран одитор. " и годишни данъчни декларации по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ
- „ чл.50. (1) (Изм. - ДВ, бр.113 от 2007г., в сила от 01.01.2008г.) Местните
физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за:
придобитите
през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна
данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл.28/, както
следва:
1.В
периода от 01.01.2007г. до 15.04.2007г. не подал годишна данъчна декларация по
чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ, е която е следвало да бъде декларирано задължение за
данък общ доход за 2006г. в размер на 20339,06лв,;
2.В
периода от 01.01.2008г. до 30.04.2008г., не подал годишна данъчна декларация по
чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ, с която е следвало да бъде декларирано задължение за
данък върху доходите на физическите лица за 2007г. в размер на 27114.30 лв.;
3.В
периода от 01.01.2009г. до 30.04.2009г. не подал годишна данъчна декларация ни
чл.50, ал, 1 от ЗДДФЛ, с която е следвало да бъде декларирано задължение за
данък върху доходите на физическите лица за 2008г. в размер на 1369,41 лв.
II.
В периода от 01.09.2008 г. до 14.10.2008г. в гр.Варна, в качеството на
управител на дружеството „И.-КСК-К.К." ЕООД не подал декларации справки-декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС -
"чл.125. (Доп. - ДВ, бр.108 от 2006г. е сила от 01.01.2007г.; (1) За всеки
данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз
основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157 (5)
Декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3 се подават до 14-то число
включително на месеца, следващ данъчния период,, за който се отнасят ",
отнасящи се за горепосоченото дружество, както следва:
1.В
периода от 01.09.2008г. до 15.09,2008г. не подал справка- декларация по ЗДДС за
данъчен период месец август 2008г., с която е следвало да бъде обявено за
внасяне данъчно задължение в размер на 8788,52 лв,;
2.В
периода от 01.10.2008г. до 14.10.2008г, не подал справка- декларация по ЗДДС за
данъчен период месец септември 2008г., с която е следвало да бъде обявено за
внасяне данъчно задължение в размер на 17928,44 лв.;
III.
На 31.03.2009г. в гр. Варна, чрез А.К. М. като посредствен извършител, затаил
истина в подадена декларация - годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО - „ чл.92 (1) Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен
данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов
резултат и дължимия, годишен корпоративен данък." с вх. № **********/31.03.2009г., като не е
декларирал годишен корпоративен данък за 2008 г. на дружеството „И.-КСК-К.К."
ЕООД б размер на 19 156,00 лв.;
IV.
На 31.03.2009г. в гр.Варна, чрез А.К. М. като посредствен извършител, затаил
истина в подадена декларация - годишна данъчна декларация по чл.92, ал. 1 от ЗКПО с вх. № **********/31.03.2009г., като не е декларирал годишен корпоративен
данък за 2008 г. на дружеството „И.-К." ЕООД в размер на 6682,00 лв., като
общият размер на необявеното и неплатено данъчно задължение е в особено големи
размери - 101377,73 лв.
Настоящия
състав на съда възприема правните изводи на ВОП, че К. е осъществил
престъплението, за което е внесен обвинителния акт и че в резултат на него „И.-
КСК-К.К." ЕООД се е обогатило със сумата 45 872, 96 лв., представляваща
необявено за внасяне и данъчно задължение за данъчни периоди м. 08.2008г., м.
09. 2008г. по ЗДДС и недеклариран годишен корпоративен данък за 2008 година -
по ЗКПО. Въпреки посоченото не могат да бъдат игнорирани доводите на защитата,
че направеното предложение е в противоречие с действащия материален закон към
момента на извършване на деянието по чл.255 НК. На първо място, следва да се
отбележи, че съгласно чл.83 а от ЗАНН, на юридическо лице, което се е
обогатило, или би се обогатило от престъпление /изрично посочени/, извършено от
лице, овластено да формира волята на юридическото лице; лице, представляващо
юридическото лице; лице, избрано в контролен или надзорен орган на юридическото
лице, или работник или служител, на който юридическото лице е възложило
определена работа, и когато престъплението е извършено при или по повод
изпълнението на тази работа, се налага имуществена санкция до 1 000 000 лв., но
не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена. Санкцията
се налага независимо от осъществяване на наказателната отговорност.
Съдът въз основа на събраните
доказателства прецени че юридическото лице е получило неправомерна облага. Налице е връзка между
извършителя на престъпното деяние и юридическото лице, тъй като привлечения към
наказателна отговорност К. е бил управител на дружеството. Такава е факт и
между престъпното деяние по чл.255, ал.3 от НК и облагата за юридическото лице.
Безспорно е установено, че облагата е имуществена и размерът й възлиза на
сумата 46000 лв.. Освен с горните правни изводи, съдът е обвързан и със
съдържанието на чл.83а от ЗАНН, в който са изброени лимитативно престъпленията,
за които е предвидена имуществената санкция в настоящето производство.
Безспорно е от наказателната доктрина, че престъплението е юридическият факт,
който е предпоставка за пораждането на наказателното правоотношение, и
същевременно представлява основание за реализиране на наказателната
отговорност. Правоотношението възниква на базата на действащото наказателно
право, при наличието на извършено от дадено лице престъпление. В чл.9, ал.1 НК
е установено доктриналното и практическо положение / с конституционна основа в
чл.5, ал.3 Конституцията/, че “няма престъпление, ако то не е обявена за
такова от закона”, което е в основата на
съвременните наказателноправни системи /принцип за законоустановеност на
престъплението/ и е формулирано в чл.7 ЕКПЧ: „Никой
не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на неговото
извършване не е било квалифицирано като престъпление по националното или
международното право. Не може да бъде налагано наказание по-тежко от това,
което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било
извършено”. Аналогична е разпоредбата на чл.49 от Хартата за основните
права на Европейския съюз, която също постановява, че никой не може да
бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не
е представлявало престъпление съгласно националното или международното право.
По същия начин, не може да бъде налагано по-тежко наказание от това, което е
било приложимо към момента на извършване на престъплението. Ако в по-късен
момент след престъплението законът предвижда по-леко наказание, трябва да се
приложи това наказание.
Въз основа на горното се налага извода,
че отговорността се предвижда за деяния,
които са обявени за престъпни и наказуеми и тя съгласно общите
международни и национален принципи на правото не може да има обратно действие,
т.е да се прилага за деяния, извършени преди нейното влизане в сила.
Изключение от това правило е установено само
в чл.2, ал.2 от НК, който съдържа императивното правило, че когато от момента
на извършване на деянието до момента на влизане в сила на присъдата последват
различни закони, прилага се този който е най-благоприятен за дееца – в подкрепа
на основния принцип за действие на наказателния закон по време е и ТР №20/1985,
ОСНК. Обратно действие може да се придава само посредством изрична норма в
даден акт – чл.14, ал.3, вр. ал.1 от ЗНА, но и този процес в наказателното
право е подчинен на изискването това да е само в полза на дееца .
В случая К.К. е привлечен към наказателна
отговорност поради извършено от него деяние по смисъла на чл.255, ал.3 от НК,
което е извършено в периода 2007-2009г.
Всички
коментирани по-горе принципи намират своето проявление и в производството по чл. 83а и сл. ЗАНН, тъй като те регламентират специфична процедура, която
по своята правна природа е административно наказателна процедура, като
основанието за провеждането й е извършено престъпление. Тъй като наказателната
отговорност е лична, в наказателното производство е недопустимо ангажирането на
имуществена отговорност на юридическо лице. Тази възможност е предвидена в
специалния ред по ЗАНН под формата на налагане на
имуществена санкция по отношение на юридическо лице в резултат на извършеното
престъпление от негови органи или работници/служители, когато са доказани
настъпили имуществени или неимуществени вреди. Отговорността на ЮЛ е санкционна
последица от факта на извършеното престъпление, която обаче следва да е била
предвидена към момента на неговото извършване със закон, за да покрива
изискването на законоустановеност на наказанието, предвиден и в чл.2, ал.1 ЗАНН, чл.9, ал.1 НК, чл.7 ЕКПЧ и чл.49 ХОПЕС.
Съгласно редакциите на Закона за
административните нарушения и наказания, нито тази от 2007 година, нито тази от
2009 година са предвиждали възможност на юридическо лице да бъде наложена
имуществена санкция, за извършено деяние по чл.255 от НК. Тази хипотеза е
въведена едва през 2011 година чрез изменение в хипотезата на чл.83а,
ал.1 ЗАНН - ДВ, бр.33 от 2011г., в сила от 27.05.2011г. На този юридически факт
не може да се противопостави и наличието към инкриминирания период в нормата на
чл.83а от ЗАНН, текста на чл.257 от НК. Разпоредбата на чл.257 НК е отменена
през 2006г., с ДВ, бр. 75, т.е. не е действала към момента на
довършване на престъплението, независимо дали е квалифицирана или по.леко
наказуема спрямо чл. 255 НК и 256 НК. Към датата на извършване на престъплението,
нито престъплението по чл.257 НК /отменен към този момент/, нито това по чл.255 НК са били годна предпоставка за възникване на административно-наказателната
отговорност по чл.83а ЗАНН.
Стъпки в тази посока законодателя, е предприел
през 2011 год. чрез изменение в хипотезата на нормата на чл.83 а ЗАНН, когато
престъплението по чл.255 от НК изрично е било включено в съдържанието на
правната норма придавайки и основание, годно да породи имуществена отговорност
за облагодетелстваното ЮЛ.
Налага се извода, че деянието, извършено от К.К.
представляващ ЮЛ, не е било предвидено в особената разпоредба на ЗАНН, уреждаща
имуществената отговорност за ЮЛ, а бе посочено че е недопустимо да и бъде
придадено ретроактивно действие на санкционна норма и да се влоши положението
на субекта на административно- наказателната отговорност,
Водим от
изложеното поради отсъствието на материално правни предпоставки към 2009г. в
чл.83а от ЗАНН, настоящия състав на съда не наложи имуществена санкция на търговското дружество „И.-КСК-К.К.“ ЕООД с ЕИК
********* с управител К.К. за това, че е получило имуществена
облага в посочения размер в резултат
на извършено от К.С. К.
престъпление по чл. чл. 255, ал.3 вр.
ал.1, т. 1 и т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е изготвен обвинителен акт и
внесен за разглеждане в Окръжен
съд- Варна.
Така мотивиран съдът постанови своето решение.
СЪДИЯ: