Решение по дело №546/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 39, ал.1 от Закона за защита на личните данни.

Образувано е по повод жалба на В. Н. К., [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис 114, чрез пълномощника- адвокат Ст. К. от БАК, против Отказ за заличаване на личните данни на жалбоподателя по партидата на „В и В 2002“ ООД, ЕИК ****************, обективиран в писмо с изх.№ 94-00-140 от 14.03.2023г. на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията.

С жалбата се иска отмяна на оспорения административен акт и връщане преписката обратно на органа с указания за заличаване личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на „В и В 2002“ ООД. Твърди се, че оспореното писмо с изх.№ 94-00-140 от 14.03.2023г. на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията представлява подлежащ на оспорване административен акт. Сочи се, че постановения отказ е в противоречие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета. Представят се доказателства. Прави се искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., който моли за отмяна на оспорения отказ като незаконосъобразен. Поддържа всички аргументи, изложени по делото. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Агенция по вписванията, не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният представител на ответника депозира писмен отговор на жалбата, в който заявява становище за недопустимост на обжалването, поради липса на годен за оспорване акт. В отговора се изразява още становище за законосъобразност на оспорения акт, като в тази връзка се сочи, че Агенция по вписванията, в качеството на „получател“ на лични данни, няма правомощие да извърши исканите действия по заличаване на лични данни. В писмено становище по делото, процесуалният представител на ответника моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240лв., както и прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представя административната преписка.

Бургаският административен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок и от заинтересовано лице, адресат на акта, с който са засегнати негови права и законни интереси, като в съответствие с разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗЗЛД и видно от писмо вх.№ 4496/28.04.2023г. на Комисията за защита на личните данни, пред нея няма висящо или приключило производство по същия спор. Процесното оспорено писмо обективира отказ да бъде уважено искането на жалбоподателя за изтриване на личните му данни, който отказ притежава белезите на индивидуален административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със заявление вх. рег.№ .№ 94-00-140 от 07.03.2023г. жалбоподателят В. Н. К., в качеството си на съдружник и управител на „В и В 2002“ ООД, ЕИК *************, и като такъв субект на лични данни, е сезирал Агенция по вписванията (АВ), Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), като е поискал личните му данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт на дружеството, да бъдат изтрити/заличени по начин, по който той да не бъде идентифициран от трети лица. Заявено е също, че в случай, че бъде прието, че жалбоподателят е предоставил личните си данни на основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то той оттегля съгласието си личните му данни да бъдат обработвани чрез публикуването/обявяването им в учредителния акт по партидата на „В и В 2002“ ООД. Поискал е да бъде изрично писмено информиран за изтриването/заличаването на личните му данни на посочения в заявлението електронен адрес за кореспонденция.

В отговор на заявлението на жалбоподателя за изтриване на личните му данни е изготвен оспореният отказ, обективиран в писмо изх. № 94-00-140 от 14.03.2023г. С него АВ е уведомил заявителя, че дружеството „В и В 2002“ ООД има качеството на администратор на лични данни по отношение на субектите, чиито лични данни са посочени в заявените документи за целите на вписването по смисъла на чл.4, §1, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679. В този случай АВ има задължение да обработи личните данни на физическите лица по предвидения от нормативнита актове ред и във вида, в който същите са представени пред нея, като впише заявените обстоятелства и публикува онези от тях, за които това е предвидено. Отбелязано е, че дружеството „В и В 2002“ ООД е правно легитимирано и задължено лице, което следва да предприеме действия, съобразени с чл.5 от Регламент (ЕС) 2016/679. В тази връзка жалбоподателят е уведомен, че е необходимо в качеството си на представляващ администратора на лични данни - „В и В 2002“ ООД, да представи заверен препис на дружествения договор със заличени лични данни, освен изискуемите по закон, който да бъде обявен в търговския регистър по партидата на дружеството. Указани са срок за пердставяне и редът, по който да бъдат заявени актовете със заличени данни, а именно чрез подаване на „Искане за отстраняване на грешки и непълноти“.

С протоколно определение от 09.05.2023г. съдебното производство е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправено преюдициално запитване по административно дело № 6332/2022г. на Върховен административен съд. Производството пред СЕС по образуваното дело С-200/23 е приключило с решение от 04.10.2024г. В тази връзка, с определение от 07.10.2024г. настоящото съдебно производство е възобновено.

Оспореният отказ е постановен от компетентен административен орган – Агенция по вписванията, съгласно правомощията й. Актът, представлява електронен документ, надлежно подписан с квалифициран електронен подпис на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, в качеството му на представляващ Агенцията.

Независимо че оспореното писмо не съдържа изцяло реквизитите на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото в същото са посочени органът, който го издава, адресатът на акта, фактически и правни основания за постановяването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му, както и обстоятелството, че по същество в писмото е отказано поисканото изтриване/заличаване на лични данни, съдът намира, че при постановяване на оспорения акт не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.

Не е спорно по делото, а и съдът установи при извършена служебна проверка в Търговския регистър, че дружественият договор на „В и В 2002“ ООД е обявен в Търговският регистър и в него се съдържат и са видими за трети лица лични данни на жалбоподателя, в това число – трите имена, ЕГН, адрес и подпис. Именно така вписаните в обявения дружествен договор лични данни е поискано да бъдат изтрити със заявлението подадено до АВ от страна на жалбоподателя.

АВ е постановила своя отказ с мотивите, че не се явява администратор на личните данни на жалбоподателя и няма правомощие да извършва действия по заличаване на данни, посочени в представените актове за вписване. С постановеният отказ жалбоподателят е уведомен, че е необходимо в качеството си на заявител да представи в общото деловодство на АВ по рег.№ 94-00-140/2023 г. заверен препис на учредителния акт, обявен в ТРРЮЛНЦ, в който личните данни освен тези, които се изискват по закон, са заличени.

Тук следва да се направи разграничение между регистърното производство и производството по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679, които представляват две отделни административни производства, протичащи при различни условия и ред. Съгласно чл.2, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Според ал.2 на същия член обстоятелствата и актовете по ал.1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена. Законът посочва подлежащите на вписване обстоятелства (чл.4), подлежащите на обявяване актове (чл.5), задължението за заявяване и представяне (чл.6). В чл.13 ЗТРРЮЛНЦ е регламентиран редът за вписване, заличаване и обявяване. Посоченият закон не съдържа регламентация на случаите, в които физически лица могат да упражнят правата си по чл.17 от ОРЗЛД и това е логично, тъй като той съдържа уредбата на вписване, обявяване и заличаване на обстоятелства и актове за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Упражняване на правата на субекта на данни и задълженията на администраторите във връзка със защитата на лични данни, са уредени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и в Регламент (ЕС) 2016/679, където са посочени редът и условията и задълженията на лицата, субекти на данни и на администраторите. В чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 е предвидено, че субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания: a) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин; б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването; в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2; г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно; д) личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора; е) личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8, параграф 1. Право да отправи такова искане има всеки субект на данни, като физическо лице.

В случая, АВ е сезирана с искане за заличаване/изтриване на лични данни на жалбоподателя, съдържащи се в дружествения договор на „В и В 2002“ ООД, обявен в Търговския регистър и видим за трети лица. Заявлението е отправено от жалбоподателя като физическо лице – субект на данните, чието заличаване/изтриване се иска. Същото е отправено до АВ в качеството и на администратор на лични данни. В тази връзка следва да се посочи, че неправилно в оспорения акт АВ сочи, че няма качеството на администратор на лични данни в провеждането на процедурата по вписване на дружества в ТРРЮЛНЦ и обявяване на съответните актове, а е единствено получател на лични данни по смисъла на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно описаното по-горе Решение от 04.10.2024г. на СЕС по дело С-200/23, по точно т. 2 от диспозитива, АВ, като орган, на който е възложено воденето на търговския регистър на държавата членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължително опевстяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е получател на тези лични данни, но в същото време, по отношение на обявяването на данните или актовете, в които се съдържат такива лични данни, е техен администратор, включително когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка. Следователно, доколкото АВ се явява и администратор на лични данни, вписани в обявяваните актове, то същата е задължена при осъществяване на вменените и правомощия да спазва и изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 за защита на личните данни на субектите, както и правилата касаещи защитата на лични данни, съдържащи се в други нормативни актове. В този смисъл, съдът приема, че искането, с което е сезирана АВ, следва да се квалифицира като упражняване от страна на заявителя на правото му на изтриване на лични данни, изрично регламентирано в чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679, което искане е отправено именно към администратор на лични данни, в чието правомощие е да се произнесе по отношение на същото.

Администраторът на лични данни, каквато в случая е АВ, не е изпълнил задължението си по чл.12 от ОРЗЛД да се произнесе по подаденото заявление. Доводите, изложени в отказа, както и тези посочени в отговора на жалбата, се базират на правомощията на АВ в регистърното производство, но тя не е била сезирана със заявление по този ред, за да се позовава на него. Сезирана е с искане на субект на данни за изтриване на свързаните с него лични данни по реда на ОРЗД, като в случая е без значение, че това лице е едновременно собственик на капитала и управител на „В и В 2002“ ООД. В случай, че АВ, като администратор на лични данни е считала, че заявлението, с което е била сезирана, не е отговаряло на изискванията на чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679, е имала възможност по общите правила на АПК да поиска уточнение от заявителя. В оспореното писмо липсват каквито и да е факти, относими към заявлението, с което е била сезирана АВ. Същото няма и необходимото съдържание на произнасяне на администратор на лични данни по реда на чл.12, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679, в това число реда и условията по чл.17 от същия регламент.

В качеството си на администратор по смисъла на чл.4, подт.7 от Регламент (ЕС) 2016/679, при осъществяване на дейността си по чл.3, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, АВ има задължение да спазва указанията дадени в нормата на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ. В цитираната норма е указано, че обстоятелствата и актовете по ал.1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.

Н. А. по вписванията е приела, че заявената от жалбоподателя претенция за изтриване/заличаване на личните му данни от обявения в регистъра учредителен акт може да бъде удовлетворена единствено по реда на самото регистърно производство, уредено в ЗТРРЮЛНЦ, посредством представяне на нов екземпляр от подлежащия на обявяване акт, в който личните данни, които не се изискват по закон, са заличени. В случая са приложими правилата предвидените в чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679, касаещи реализиране на конкретни права от субектите на данни, част от които е и правото на изтриване по смисъла на чл.17 от Регламента. Заявлението, с което е била сезирана Агенцията по вписванията, е подадено от жалбоподателя К. не като собственик на капитала и управител на „В и В 2002“ ООД, а в лично качество, като субект на данни, който счита, че са налице обстоятелства по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679, в това число изрично е заявил, че ако се счете, че данните са предоставени на основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то заявлението следва да се счита като оттегляне на презюмираното съгласие за публикуване/обявяване на личните му данни в учредителния акт по партидата на дружеството. Като му е указал реда по ЗТРРЮЛНЦ и го е препратил към подаване на нов заверен препис от дружествен договор, в което личните данни, незадължителни по закон, следва да са заличени, административният орган на практика е постановил отговор, с който е оставил без уважение искането с правно основание по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Този извод не се променя и с оглед представената по делото Заповед № РД-01-364/21.06.2022г. на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с която е актуализиран теста на „Процедура за изпълнение на влезли в сила съдебни решения и за разглеждане на искания на субектите във връзка с личните данни, обработвани от АВ като администратор на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и за уведомяване на заинтересованите лица“. Правилата утвърдени с посочената заповед, касаят заличаване на лични данни по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679, в случаите на влязъл в сила съдебен акт. В случая искането не касае изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, а директно отправено до администратора искане за заличаване лични данни от субекта на данните.

Отново според Решение от 04.10.2024г. на СЕС по дело С-200/23, по точно т. 1 и т.2 от диспозитива, чл.21, §2 от Директива (ЕС) 2017/1132 на ЕП и на Съвета от 14.06.2017г. относно някои аспекти на дружественото право не създава задължение за държавата членка да допусне оповестяване в търговския регистър на дружествен договор, който подлежи на задължително опевестяване по тази директива и който освен минимално изикваните лични данни съдържа и други лични данни, чието публикуване не се изисква от правото на тази държава членка, съответно чл.16 и чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива 2017/1132 не допускат правна уредба или практика на държава членка, която предполага органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на тази държава членка, да отхвърля всяко искане за изтриване на неизискани от Директивата или правото на държавата членка лични данни, съдържащи се в публикуван в регистъра дружествен договор, когато в противоречие с предвидените в тази уредба процесуални правила не му е предоставен препис от договора със заличаване на тези данни. По конкретно в съображение 114 и 115 е посочено, че изискването за опазване надеждността и целостта на дружествените актове, подлежащи на оповестяване по Директива 2017/1132 - изисискване което, налагало тези актове да се публикуват във вида, в който са предоставени на органите, на които е възложено воденето на търговския регистър, на което изискване се позовава и АВ, за да постанови своя отказ, не може да налага да остават обявени онлайн в регистъра лични данни, които не се изискват от Директива 2017/1132 или от националното право, при положение че за целите на обявяването им агенцията би могла сама да изготви предвидения от националното право препис на акта на съответното дружество. В съображение 116 е направено заключение, че обсъжданото в главното производство обработване на лични данни – което по същество е идентично с настоящото (обявени в учредителния акт лични данни на физически лица, чието изтриване е заявено от субектите на тези данни), „като че ли при всички положения надхвърля необходимото за изпълнението на задачата от обществен интерес, възложена на агенцията съгласно посоченото национално законодателство.“ По нататък в Решението на СЕС е прието, че запитващата юрисдикция следва да извърши проверка дали обработването отговаря на условията за законосъобразност по чл.6,§1, ал.1, б. „в“ и „д“, във вр. с чл.6, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679, и когато тази проверка покаже, че обработването е незаконосъобразно „ще е налице задължение за агенцията — в качеството  на администратор, както следва от точки 82 и 83 от настоящото решение — да изтрие съответните данни без ненужно забавяне, съгласно ясния текст на член 17, параграф 1, буква г) от ОРЗД“, а в случай че това обработване е „било необходимо, за да се избегне забавяне на вписването на съответното дружество, в интерес на защитата на третите лица, следва да се отбележи, че ще е приложим член 17, параграф 1, буква в) от ОРЗД.“

От така възприетото становище на СЕС следва извод, че когато АВ, в качеството си на администратор на лични данни при обявяване на учредителните актове, е сезирана с искане за изтриване на лични данни на основание чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679, касаещи вписани лични данни в обявен учредителен акт в Търговския регистър, то същата има задължение да предприеме действия по изтриване на тези данни, ако същите не отговарят на условията за законосъобразно обработване, т.е. АВ следва да направи проверка дали вписаните данни се обработват на основанията посочени в чл.6 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и дали същите са във вид и обем, съобразен с изискванията на националното и общностното законодателство, съответно и дали отговарят на изизкванията на Регламент (ЕС) 2016/679. В случая в оспорения акт липсват каквито и да било данни, че такава проверка е извършена, напротив органът единствено се е позовал на обстоятелството, че няма възможност да изменя предоставените за вписване актове и съответно е изискал да бъде представен такъв със заличени данни.

Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.115, т.3, във вр. с чл.114, ал.1 от ТЗ, дружественият договор за учредяване на ООД се сключва в писмена форма и следва да съдържа името, съответно фирмата и единния идентификационен код на съдружниците. В настоящия случай жалбоподателя - съдружник и управител на „В и В 2002“ ООД, е физическо лице, поради което и в съответствие с цитираните норми, в дружествения договор като задължителен реквизит е въведено само името на лицето. С оглед на това и предвид цитираната вече разпоредба на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, като законово изискуем реквизит на учредителния акт, подлежащ на обявяване, е само името на съдружника. В случая, както бе упоменато по-горе обявеният в Търговския регистър дружествен договор на „В и В 2002“ ООД, освен трите имена на съдружника – жалбоподател, съдържа и данни за неговото ЕГН и адрес, които попадат в определението за лични данни съглано чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Този набор от данни е извън нормативно регламентираното съдържание на дружествения договор, съответно тяхното обработване (в случая чрез публикуване) не е обосновано на законово основание.

На следващо място, в разпоредбите на чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.19 – чл.21 от Наредба № 1 са указани редът и обстоятелствата, подлежащи на вписване по отношение на дружествата с ограничена отговорност. Съгласно чл.13, ал.6, изр.3 от ЗТРРЮЛНЦ, заявителят представя и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени, а съгласно ал.9 от същата правна норма, когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.

Настоящият съдебен състав счита, че така въведената в чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ законова презумпция противоречи на разпоредбите на чл.4, т.11 и чл. 6, т.1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679. В нормата на чл.4, т.11 от Регламента е дадено легално определение на понятието „съгласие на субекта на данните“, което означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени. Анализът на така даденото определение обосновава извод, че съгласието на субекта на данните не може и не следва да бъде презумирано, какъвто смисъл е вложен в нормата на чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ. Нещо повече, по мнение на съда нормата на чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ поставя в невъзможност администратора на лични данни – в случая Агенцията по вписванията, да изпълни задължението си, вменено с разпоредбата на чл.7, т.1 от Регламента, съгласно която, когато обработването се извършва въз основа на съгласие, администраторът трябва да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие за обработване на личните му данни. С оглед на това и предвид обстоятелството, че подлежащият на вписване акт в повечето случаи се подава от трето лице, носителят на данни обективно е поставен в невъзможност да изрази конкретно, информирано и недвусмислено волята си, посредством изявление или действие. Съобразявайки посочените обстоятелства, представянето на учредителния акт за обявяване, без заверен препис от същия със заличени данни, не може да бъде прието като ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието на определено лице свързаните с него лични данни да бъдат обработени, каквото съдържание е въведено с цитираното определение на чл.4, т.11 от Регламента, което в случая следва да намери пряко приложение и да дерогира нормата на чл.13, ал.9 ЗТРРЮЛНЦ. В този смисъл са и съображенията изложени в Решение от 04.10.2024г. на СЕС по дело С-200/23

Освен това, разпоредбите на чл.7, т.3, пр.1 и чл.17, т.1, б. „б“, пр.1 от Регламента указват възможността и правото на субекта на данни да оттегли съгласието си по всяко време и да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне. В този случай администраторът е задължен да ги изтрие без ненужно забавяне.

Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че в настоящия случай не е налице „съгласие на субекта на данните“ по смисъла на легалното определение, дадено в Регламента, поради което и обработването на личните данни на жалбоподателя от страна на администратора – Агенция по вписванията, не съставлява законосъобразност на обработването по смисъла на чл.6 от Регламента.

В настоящият случай, жалбоподателят е подал нарочно заявление, с което изрично и недвусмислено е заявил искане за изтриване/заличаване на личните му данни от обявения дружествен договор. Нещо повече, именно в съответствие с чл.7, т.3, пр.1 и чл.17, т.1, б. „б“, пр.1 от Регламента жалбоподателят е заявил, че в случай, че бъде прието, че е предоставил личните си данни на основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, че оттегля съгласието личните му данни да бъдат обработвани, чрез публикуването/обявяването им в дружествения договор по партидата на „В и В 2002“ ООД. Независимо от така заявеното безпротиворечиво и категорично оттегляне на съгласие, ответникът в нарушение на задълженията си по чл.17, т.1, б. „б“, пр.1 от Регламента да изтрие без ненужно забавяне личните данни, е указал необходимостта от подаване на нов заверен препис от дружествения договор, обявен в ТРРЮЛНЦ, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, бъдат заличени.

Така даденото указание на първо място се явява неотносимо към заявеното искане, доколкото указанието касае регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ, а не производството по защита на личните данни, регламентирано в ЗЗЛД и в Регламента. На следващо място, така даденото указание противоречи и на нормата на чл.17, т.1, б. „б“, пр.1 от Регламента, която въвежда задължение за извършване на определени действия за администратора на данни, а не за субекта на данни.

Предвид горното и в съответствие с цитираните разпоредби на чл.17, т.1, б. „б“, пр.1 от Регламента се обосновава извод, че жалбоподателят К., след като изрично е оттеглил своето съгласие и е заявил искане за изтриване/заличаване на личните му данни, обявяването на които не е изискуемо със закон. В този смисъл, администраторът е бил задължен да изтрие без ненужно забавяне личните му данни. Като не е изпълнил това свое задължение, администраторът на лични данни – Агенция по вписванията, е постановил един незаконосъобразен акт.

Ето защо, процесният отказ да се заличат личните данни на жалбоподателя по партидата на „В и В 2002“ ООД, ЕИК *********, вписани в обявения дружествен договор в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, следва да бъде отменен, като преписката следва да се изпрати обратно на администратора на лични данни – Агенцията по вписванията, за ново произнасяне по заявлението на В. недялков К. с вх. рег. № 94-00-140/07.03.2023 г., в сроковете по чл.12, ал.3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), съобразно указанията на съда.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, на осн.чл.143, ал.1 АПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените разноски за съдебното производство в размер на 910 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 900 лв. – договорен и заплатен адвокатско възнаграждение, което е в съответствие с минималния размер, определен в чл.8, ал.2, т.10 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, ХХІІ състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ отказ, обективиран в писмо с изх.№ 94-00-140 от 14.03.2023г. на Агенцията по вписванията за заличаване на личните данни, с което е оставено без уважение искане с вх. Рег.№ 94-00-140 от 07.03.2023г. за заличаване на личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в публикувания в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по партидата на „В и В 2002“ ООД, ЕИК ************, дружествен договор.

ИЗПРАЩА преписката на администратора на лични данни – Агенцията по вписванията, за ново произнасяне по заявлението на В. Н. К. с вх. рег. .№ 94-00-140 от 07.03.2023г., в сроковете по чл.12, ал.3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), съобразно указанията на съда.

ОСЪЖДА Агенцията по вписванията [населено място] да заплати на В. Н. К. от [населено място], направените по делото разноски в размер на 910 лв., в останалата част отхвърля искането за разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред В. А. С. на Република България.