Р E Ш Е Н И Е
град София, 14.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско
отделение – брачни състави, II-ри
въззивен брачен състав,
в
съдебно заседание на двадесет и пети март
две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА
АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 4412 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на чл. 250, ал. 3, вр. чл. чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 14989 от 17.01.2020 г., постановено по гр. дело № 40223 по описа за 2019 г., Софийският районен съд, III Гражданско отделение, 91-ви състав, е оставил без уважение искането от 14.11.2019 г. за допълване на Протоколно решение № 263000 от 30.10.2019 г., постановено по същото дело.
Молителите
В.В.С. и Д.Г.Д. са останали недоволни от
решението от 30.10.2019 г., като са го обжалвали с въззивна жалба от
06.02.2020 г., чрез пълномощник. Доводите са за неговата
неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят въззивния съд да отмени
обжалвания съдебен акт и да постанови решение, с което да уважи искането на
молителите. Поддържат въззивната жалба в съдебно заседание, чрез
пълномощника им.
Въззивната
жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от лица
имащи правен интерес от обжалването и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Софийският градски съд, като
прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на жалбоподателите по реда
на въззивното производство, и при така очертания в жалбата предмет, прие следното:
С
Решение № 263000 от 30.10.2019 г., постановено в съдебно заседание от същата
дата и инкорпорирано в съдебния протокол по гр. дело № 40223 по описа за 2019
г., Софийският районен съд е прекратил с развод, на основание чл. 50 СК
сключения на 28.09.2008 г. между Д.Г.Д., ЕГН
**********, и В.В. Д., ЕГН **********, граждански брак, поради взаимно и
непоколебимо съгласие. Постановил е след прекратяването на брака съпругата ще
носи предбрачното й фамилно име ”С.”. Първостепенният съд е утвърдил
постигнатото между страните споразумение по следните въпроси: относно
родителските права, режима на лични контакти на детето с другия родител и
издръжката на малолетното дете на страните, ползването на семейното жилище,
придобитите през време на брака движими вещи, парични влогове, издръжка между
съпрузите.
С молба от 14.11.2019 г., уточнена с допълнителна молба от 10.01.2020 г., молителите са поддържали молбата им за допускане от съда на поправка на допусната очевидна фактическа грешка или допълване на решението по чл. 250 ГПК, като съдът възпроизведе изцяло в решението си представеното от молителите и утвърдено от съда споразумение по чл. 51, ал. 1 СК – относно семейното жилище, възпроизведено частично, и изцяло пропуснатите т. 4 и т. 9 от споразумението (съответно относно придобит през време на брака от съпругата недвижим имот – поземлен имот – гора и относно фамилното име на съпругата след прекратяване на брака).
При постановяване на решението от
30.10.2019 г., с което е прекратен брака и е утвърдено постигнатото между
страните споразумение, първоинстанционният съд е мотивирал, че
невъзпроизведените в решението клаузи имат облигационен характер и имат силата
на договор между страните, чието изпълнение е скрепено с гражданскоправна
санкция.
С обжалвания съдебен акт
първостепенният съд е приел неоснователност на искането, което правилно го е
разгледал като такова за допълване по чл. 250 ГПК. Съдът е мотивирал, че след
като е преценил, че в представеното от страните споразумение има и облигационни
уговорки – относно теглен кредит, за ползването на друг имот, различен от
семейното жилище, изрично в мотивите си е посочил, че тези невъзпроизведени
клаузи имали силата на договор между страните, чието неизпълнение е скрепено
със санкция по българското гражданско право. По този начин съдът възпроизвел
споразумението на юридически език, като са трансформирани точно клаузите по
основните въпроси по чл. 51 СК. Тези извън тях са в договорната сфера на
страните, а не в по-тясната семейно – правна такава. Съдът е обосновал, че
законът и съдебната практика налагат споразумението да се възпроизведе в
диспозитива на решението (в тесен смисъл клаузите по чл. 51 СК, а не своеволно разширените такива), но била
допустима редакция, която не променя смисъла, а е по - кратка и ясна.
Въззивният съд споделя мотивите
на първоинстанционния съд и препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК.
Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 СК При развод
по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на
децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на
децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между
съпрузите и фамилното име. В конкретния случай, съпрузите са представили
споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, с което са уредили тези задължителни
последици от развода и съдът правилно го е утвърдил с тях, като ги е
възпроизвел в решението си, вкл. и относно фамилното име на съпругата след прекратяването
на брака. Първоинстанционният съд точно е възпроизвел споразумението в решението
си за развод по взаимно съгласие и относно други последици от развода (чл. 51, ал. 1, изр. 2 СК) – относно придобити от съпрузите по
време на брака движими вещи, парични влогове, търговски предприятия. Съобразно
изложеното са неоснователни оплакванията в жалбата за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение
искането на молителите от 14.11.2019 г. за допълване на решението относно
развода - с вписване и на текстовете от представеното споразумение на
молителите уреждащи въпроси относно теглен от съпрузите банков кредит за
придобиването на семейното жилище и за ползването на друг имот - в случая гора). Невъзпроизведените от първостепенния
съд в решението за развода по взаимно съгласие посочени клаузи от
споразумението са в договорната сфера на страните и не са в обхвата на
задължителните, нито на факултативните семейно-правни последици, които следва и
могат да бъдат уредени в споразумението по чл. 51, ал. 1 СК, за да се прекрати
брака по взаимно съгласие, с утвърждаване на това споразумение. Това разбиране
съответства на закона и на съдебната практика. Относно тези процесни невъзпроизведени
договорни клаузи в споразумението по чл. 51, ал. 1 СК се прилага на общо
основание българското гражданско право, вкл. и относно санкциите за
неизпълнението им, като те имат самостоятелното съществуване на договор. Отделно
от това споразумението има изискуемо и необходимо съдържание, съгласно чл. 51,
ал. 1 СК, и не могат да се регламентират всякакви уговорки между съпрузите,
извън това. Това е съществената разлика с брачния договор. С оглед изложеното
оплакванията в жалбата са неоснователни.
По изложените аргументи
въззивният съд намира обжалвания съдебен акт за обоснован и постановен в
съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което е правилен и следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14989 от 17.01.2020 г., постановено по гр. дело № 40223 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 91-ви състав, с което е оставено без уважение искането от 14.11.2019 г. за допълване на Протоколно решение № 263000 от 30.10.2019 г., постановено по същото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.