№ 564
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Румяна Гр. Арсова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20221100502462 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 01.12.2021г. по гр. д. № 5875/2021г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 40 състав, е отхвърлен предявеният от Н. П. З. срещу „Е.П.“
ЕАД /с предишно наименование „Ч.Е.Б.“ АД/ отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване несъществуването
на вземане в полза на ответника за сумата от 6 981, 53 лева, представляваща
начислена сума по фактура № **********/31.12.2020г. за консумирана ел.
енергия за периода от 01.12.2020г. до 31.12.2020г. по клиентски номер
310176074511 за обект, находящ се в гр. София, кв. „Витоша“, ул. ****.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ищеца Н. П. З., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на
материалния закон. Конкретно се поддържа неправилност на изводите за
съществуване на валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните с предмет – продажба на ел. енергия за процесния обект. Излага, че
от събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че
1
ищецът не е собственик на имота, за който е начислена претендираната
стойност на доставена ел. енергия. Счита, че откриването на партида на
негово име е незаконосъобразно, тъй като никога не е притежавал правото на
собственост върху 1/2 ид. част от имота, а другата 1/2 част е дарил на трето за
спора лице още през 2001г. Твърди, че облигационната връзка е прекратена
поради отпадане на качеството „собственик на имота“. Оспорва се
правилността на приетото от първоинстанционния съд, че с поведението си
ищецът многократно е признавал, че е налице облигационно правоотношение
между него и ответното дружество за доставка на ел. енергия. Счита, че
обстоятелството дали ищецът се признава или се представя или не за
потребител на ел. енергия или за собственик или ползвател на имота, е без
правно значение относно валидното възникване и съществуване на
облигационно правоотношение, доколкото за възникването и съществуването
на същото са установени със ЗЕ и Общите условия /чл. 4, ал. 2 и ал. 3/
особени изисквания. Дори и да се приеме, че ищецът се е признавал за
потребител, то признанието не му придава това качество. Поддържа, че
облигационната връзка между страните подлежи на установяване от
ответника по реда на пълното и главно доказване чрез ангажиране на писмени
доказателства, което в случая не е било сторено. Нещо повече, по делото не
било установено по какъв начин и на какво основание е открита партида на
името на ищеца – дали в качеството му на собственик на 1/2 ид. част от имота
или в качеството му на трето лице, със съгласието на собствениците на имота.
На следващо място, поддържа релевираните твърдения за нарушение на
разпоредбата на чл. 120 от ЗЕ, тъй като средствата за търговско измерване не
били монтирани до или на границата на имота. Аргументира становище, че по
делото не са ангажирани доказателства, че начислената по процесната
фактура ел. енергия е действително консумирана в процесния имот.
Непредставянето на изготвените от третото лице-помагач отчети за
консумирана ел. енергия води до извод, че експертното заключение е
необосновано и не следва да се кредитира. Същото било изготвено
единствено въз основа на едностранно съставените от ответника счетоводни
документи. Въззивникът излага становище, че ответното дружество не е
доказало, че процесните електромери са работили коректно и са отчитани и
проверявани при спазване на нормативните изисквания. По изложените
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
2
постановяване на друго, с което предявения иск да се уважи.
Насрещната страна в производството „Е.П.“ ЕАД /с предишно
наименование „Ч.Е.Б.“ АД/ оспорва въззивната жалба като неоснователна и
прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Третото лице помагач „Е.М.З.“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ
Р.Б.“ АД/ не изразява становище.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК за установяване несъществуване на вземане за доставена ел.
енергия.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че между страните съществува облигационно правоотношение по
договор за продажба на ел. енергия за процесния обект, който извод е
обоснован с представените писмени доказателства – заявление за
отсрочване/разсрочване на задължения и 3 броя споразумителни протоколи за
същия клиентски номер, подписани от ищеца в качеството му на потребител
на ел. енергия. За ирелевантно е преценено обстоятелството, че ищецът не е
собственик на имота, тъй като промяната на титуляра на правото на
собственост не е прекъснало облигационната връзка между страните. Освен
това е прието, че няма данни да е налице оспорване на това качество преди
образуване на делото, нито данни за промяна на титуляра на партидата при
ответното дружество. Релевираното възражение за нарушаване на
изискванията по чл. 120 от ЗЕ е отхвърлено. Изложени са съображения, че
законът не поставя изискване електромерните табла да бъдат непосредствено
в границите на самия имот, а до тези граници или на тях. Дори и да се приеме
противното, то това не водело до еднозначен извод, че същите не отчитат
вярно доставената ел. енергия и клиентът не дължи нейната стойност. Освен
това по делото не били налице данни, че монтираните електромери са
служили за отчитане на потреблението на други обекти, освен на процесния.
Средствата за търговско измерване са преминали на метрологична проверка и
са технически годни и изправни, който извод е обоснован с приетата по
3
делото съдебно-техническа експертиза. Установено било още, че начисленото
количество доставена ел. енергия представлява реално потребената от
абоната, както и че електромерите били отчитани редовно. С оглед
изложеното и при липсата на данни за констатиран софтуерен или хардуерен
проблем в средството за търговско измерване е направен извод, че
предявеният иск е неоснователен.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно. По
наведените във въззивната жалба оплаквания съдът намира следното:
На етапа на въззивното производство между страните по делото е
спорно обстоятелството дали ищецът е потребител на ел. енергия за
процесния обект. По така повдигнатия спор настоящият съдебен състав
приема следното:
Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на
краен клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който
регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за
битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни
общи условия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а
форма за доказване. Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни
общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено
приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/. Процесното правоотношение се регламентира
и от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
"Ч.Е.Б." АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 059 от
07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007г. и Общите условия на договорите
за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Р.Б." АД, приети
на основание чл. 98б ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от
4
07.11.2007г. и влезли в сила на 26.11.2007г.
Съгласно чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи
условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично
приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни
с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия
заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се
приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение.
По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа
енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а
купувач – крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията
на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./, в сила от 17.07.2012г., битов клиент по смисъла на
§1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за
собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012г.,
изм. ДВ, бр. 35/2015г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент,
който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието
“битов клиент” е дадено в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а
преди - в § 1, т. 42 ДР /отм./ на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по
договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на
длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно
право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната
енергия е за “собствени битови нужди” и друго не е уговорено с крайния
снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това
правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е
друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и
същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за
същия имот /в този смисъл решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д. №
439/2018г. по описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва и от клаузите на
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
“Ч.Е.Б.” АД. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на понятието
“потребител на електрическа енергия за битови нужди”, а именно – физическо
лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към
5
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство,
което ползва електрическа енергия за домакинството си. Според чл. 4, ал. 3 от
ОУ, правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови
нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на имота е предоставил изрично
писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална
заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за
определен срок, като в този случай собственикът, респективно лицето с
учредено вещно право на ползване по отношение на електроснабдения имот,
носи солидарна отговорност пред продавача за консумираната в имота
електроенергия.
Ищецът оспорва претендираното от ответното дружество вземане с
доводи за несъществуване на облигационно правоотношение между страните
по договор за продажба на ел. енергия за процесния обект, а в условията на
евентуалност - доводи за отчитане на доставената ел. енергия с технически
неизправно средство за търговско измерване, монтирано в нарушение на
изискванията по чл. 120 от ЗЕ, както и за липса на доказателства за обема на
реално потребеното количество ел. енергия.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът Н. П. З.
и съпругата му В.А. З.а са притежавали в условията на съпружеска
имуществена общност следния недвижим имот: ½ идеална част от
двуфамилна двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. Витоша
– ВЕЦ Симеоново, ул. ****, със застроена площ от 735 кв.м. Не е спорно, че
сградата е присъединена към електроразпределителната и електропреносната
мрежа, както и че за отчитането на потребената в обекта ел. енергия при
ответното дружество е открита партида с клиентски номер 310176074511 и
титуляр Н. З.. С договор за дарение на недвижим имот, обективирн в
нотариален акт № 191, рег. № 593, дело № 170 от 18.12.2001г. ищецът и В.А.
З.а са дарили на А.Н. З.а притежаваният от тях недвижим имот,
представляващ ½ идеална част от двуфамилна двуетажна жилищна сграда,
находяща се в гр. София, кв. Витоша – ВЕЦ Симеоново, ул. ****, със
застроена площ от 735 кв.м.
Ответникът твърди, че между страните е възникнало правоотношение
по договор за продажба на ел. енергия с откриването на партида на името на
6
ищеца с клиентски номер 310176074511 за отчитане на доставената ел.
енергия в имот, находящ се в гр. София, ул. **** и представляващ двуетажна
двуфамилна жилищна сграда, което не е било прекратено към исковия период
предвид неизпълнението на задължението на ищеца да уведоми продавача за
настъпилите през 2001г. промени в собствеността на имота. По делото не са
ангажирани данни за обстоятелството кога и по какъв ред е открита тази
партида – въз основа на изрично заявление от ищеца или е открита служебно,
съответно на какво основание по същата е отчитана доставената ел. енергия за
цялата сграда /с оглед установеното, че ищецът е притежавал само идеална
част от същата/. Електроснабдителното дружество се позовава и на
представените по делото заявления от 31.05.2013г., 21.04.2017г., 07.06.2018г.
и 27.06.2018г. за отсрочване/разсрочване на задълженията, начислени по
клиентски № 310176074511, подадени от ищеца в качеството му на
потребител на ел. енергия за процесния обект, както и на 3 бр. споразумения
за разсрочено плащане на дължимата цена за потребена ел. енергия за същия
клиентски номер от 25.05.2015г., 24.04.2017г., 27.06.2018г., сключени между
Н. З. и „Ч.Е.Б.“ АД. Настоящият съдебен състав счита, че посочените
заявления и споразумителни протоколи, неоспорени от ищеца относно
тяхната автентичност, следва да бъдат ценени като извънсъдебно признание
на обективираните в тях неизгодни за издателя на документа факти и се
ползват с доказателствена сила срещу техния автор. Тези факти са размера на
задължението, основанието за възникване на същото – потребление на ел.
енергия за посочения обект и период и качеството „потребител на ел.
енергия“ на длъжника. Настоящият съдебен състав счита, че тези документи
не могат да бъдат ценени като доказателство за съществуващо между
страните облигационно правоотношение по договор за продажба на ел.
енергия поради следните съображения:
Извънсъдебното признанието на факти от страната следва да се
преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото /по аргумент от
чл. 175 от ГПК/. В случая по делото е установено, че ищецът не е титуляр на
правото на собственост, респ. на вещното право на ползване върху процесния
обект към исковия период. Той е притежавал само идеална част от обекта, с
която се е разпоредил на 18.12.2001г. Разпореждането с правото на
собственост върху жилищната сграда води до прекратяване на договора за
продажба на ел. енергия. Облигационното правоотношение между страните,
7
съществувало до 18.12.2001г., е възникнало на основание Закона за
енергетиката, а законът го обвързва с титулярството на вещното право на
собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, когато за
електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния снабдител и
ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия
имот. Аргумент за този извод следва пряко от чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, във връзка
с легалната дефиниция на понятието "потребител на енергия или природен газ
за битови нужди" в § 1, т. 42 от ДР (отм.); на ЗЕ, а след отмяната на
допълнителната разпоредба – във връзка легалната дефиниция на понятието
"битов клиент" в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Без значение за прекратяване на
договорната връзка с електропреносното предприятие е обстоятелството, че
бившият собственик не е изпълнил задължението си в 30-дневен срок да
съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността (чл. 13, т. 5 от
публично известните общи условия), респективно да поиска промяна на
титуляра на партидата. Това неизпълнение може да породи единствено
вземане за обезщетение на вреди. Неизпълненото задължение по чл. 13, т. 5
от ОУ не квалифицира бившия собственик на имота като длъжник на
вземането за цена на доставената в имота електроенергия. След изгубването
на собствеността, тази доставка обективно не обслужва "собствените битови
нужди" на бившия собственик, а тези на новия /в този смисъл е решение №
205 от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. по описа на ВКС, Трето ГО/. За да
възникне ново продажбено отношение между ищеца и ответното дружество
след извършеното разпореждане с правото на собственост с договор за
дарение на недвижим имот от 18.12.2001г следва да се установят
предпоставките на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, респективно – на чл. 4, ал. 2 или ал. 3
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
“Ч.Е.Б.” АД, т.е. необходимо е да бъде установено, че ищецът е собственик
или носител на вещното право на ползване на имота, или че между страните е
сключен изричен писмен договор за продажба на ел. енергия със съгласието
на собственика или на лицето с учредено вещно право на ползване. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест в производството
при предявен отрицателен установителен иск /чл. 154, ал. 1 от ГПК/,
ответникът /кредиторът/ следва да установи по реда на пълното и главно
доказване въведеното в процеса основание за правопораждащия вземането
юридически факт или правоотношение. При процесуално бездействие съдът
8
следва да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически
факт е останал недоказан.
С оглед изложеното се налага извод, че ищецът не е задължено лице за
заплащане стойността на доставената ел. енергия, тъй като между страните по
делото не съществува облигационно правоотношение по договор за продажба
на ел. енергия за исковия период. Ответното дружество не установи по реда
на пълното и главно доказване качеството си на кредитор по спорното
вземане на поддържаното от него основание. Това е достатъчно основание за
уважаване на предявения отрицателен установителен иск, поради което не е
необходимо съдът да се произнася по останалите наведени в исковата молба
доводи за недължимост на оспореното вземане.
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да
се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер
на 639, 63 лева, от които 139, 63 лева за държавна такса и 500 лева адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в
първоинстанционното производство в общ размер на 2 099, 26 лева, от които
279, 26 лева за държавна такса, 700 лева адвокатско възнаграждение и 1 120
лева възнаграждение за вещи лица.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20217820 от 01.12.2021г., постановено по
гр.дело № 5875/2021г. по описа на СРС, ГО, 40 състав И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. П. З., ЕГН
**********, гр. София, жк **** срещу „Е.П.“ ЕАД /с предишно
наименование „Ч.Е.Б.“ АД/, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ****, БенчМарк Бизнес Център иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 6 981, 53
/шест хиляди деветстотин осемдесет и един лев и 53 ст./ лева, представляваща
начислена сума по фактура № **********/31.12.2020г. за консумирана ел.
енергия за периода от 01.12.2020г. до 31.12.2020г. по клиентски номер
310176074511 за обект, находящ се в гр. София, кв. „Витоша“, ул. ****.
ОСЪЖДА „Е.П.“ ЕАД /с предишно наименование „Ч.Е.Б.“ АД/, с ЕИК
****, седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****, БенчМарк Бизнес
Център да заплати на Н. П. З., ЕГН **********, гр. София, жк ****, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2 099, 26 /две хиляди деветдесет и
девет лева и 26 ст./ лева – съдебни разноски в първоинстанционното
производство, както и да заплати на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 639, 63 /шестстотин тридесет и девет лева и 63 ст./ лева –
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено на страната на
ответника трето лице-помагач – „Е.М.З.“ ЕАД /с предишно наименование
„ЧЕЗ Р.Б.“ АД/.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10