Р Е Ш Е Н И Е
№.............град Варна, .10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд в публичното заседание на дванадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ:Дарина Рачева
Марияна Ширванян
при участието на секретаря Теодора Чавдарова и с участие на прокурор
Александър А от ВОП, като разгледа докладваното от съдията
Ганчева адм. д. № 1335 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.186, ал.2, във вр.с чл.191, ал.2, във
вр.с чл.196, във вр.с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на „Рейсър Ауто“ ЕООД, представлявано от
управителя Ю С, чрез адв. Д. против разпоредбите на чл. 35 ал.1, чл. 38 ал.1 в
частта на дейностите „събиране“ и чл. 43 от Наредбата за условията и реда за
изхвърляне, събиране, транспортиране, сортиране, претоварване, оползотворяване
и обезвреждане на битови, строителни, биоразградими, опасни и масово
разпространени отпадъци на територията на Община Суворово. В жалбата се
поддържа, че Наредбата съдържа две почти напълно идентични разпоредби, уреждащи
дейностите с ИУМПС. Дружеството се занимава със събиране и транспортиране,
съгласно и по смисъла на §1 т.41 и 43 от ДР на ЗУО на излезли от употреба МПС.
За целта има предвиден регистрационен документи, валиден на територията на
цялата страна, включително и в Община Суворово. Самите ИУМПС имат
характеристиките на „отпадъци“ по смисъла на Закона за управление на отпадъците
/ЗУО/ и процесната Наредба. Дружеството разполага с Регистрационен документ №
12-РД-862-00/5.12.2012 г. по силата на който има право да извършва дейности по
събирането и транспортирането на ИУМПС. Сочи, че жалбоподателят е адресат и на
Наредбата, както и на въведените с нея ограничения и лицензионни режими, които
противоречат на закона. Доколкото ограничава възможността му да развива
свободно търговската си дейност, като я поставя в зависимост от притежание на
разрешително /лиценз/, какъвто ЗУО не изисква, оспорената разпоредба засяга
права и законни интереси на дружеството. Приложението на разпоредбите на чл. 35
и чл. 38 от Наредбата, в оспорените части,
води до подзаконово въведена от ОбС пречка, забрана за дружеството да
упражнява дейността си – събиране на ИУМПС. Това засяга правото му на свободна
стопанска дейност, защото е въведено изискване за притежаване на разрешение,
т.е. налице е разрешителен режим за дейностите, за които законът предвижда
единствено регистрация. Налице е и опасност от санкциониране на дружеството по
реда на чл. 43 от Наредбата, при развиване на евентуална дейност в противоречие
с текстовете й. Излага доводи, че оспорените три текста са незаконосъобразни,
те противоречат на чл. 35 ал.2, ал.3 и ал.5 на ЗУО, съгласно който режимът за
дейностите по §1 т41 и т.43 от ДР на ЗУО не е разрешителен, а регистрационен.
Разрешително се изисква само за дейностите по чл. 35 ал.1 от ЗУО, между които
събирането на отпадъци не попада. Съгласно чл. 35 ал.2 от ЗУО регистрационен
документ за дейностите по чл. 35 ал.2 т.2 от ЗУО се издава винаги отделно от
останалите разрешителни и регистрационни документи. Съгласно закона режимът е
регистрационен, а не както предвижда наредбата – разрешителен с лицензия.
Текстовете на чл. 35 и чл. 38 от Наредбата противоречат на закона и ограничават
правото на жалбоподателя да упражнява търговска дейност, поставяйки изискване
да се снабди с разрешително за дейности, за които не се изисква такова. ОбС без
да е имал правомощие за това, в противоречие със ЗУО е въвел изискване за
притежаване на разрешително за дейности, които съгласно закона подлежат само на
регистрация. При отсъствие на компетентност е приета и разпоредбата на чл. 43
от Наредбата. Чл. 22 от ЗУО не предоставя на ОбС правомощие да регламентира
подобни обществени отношения, поради
което разпоредба е нищожна в нейната цялост. По изложените доводи моли да се
отменят оспорените текстове, а нормата на чл. 43 от Наредбата да бъде обявена
за нищожна, както и да се присъдят сторените по делото разноски. За с.з.
жалбоподателят редовно призован – не се явява, не се представлява.
С определение № 2298/2019 г. към настоящото производство е присъединено и
производството образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Варна
по адм.д. № 2039/2019 г. по описа на АС – Варна, в частта, с която се
протестират текстовете на чл. 35 ал.1 в частта относно „събиране“, чл. 38 ал.1
в частта относно „събиране“ и чл. 43 от Наредбата за условията и реда за
изхвърляне, събиране, транспортиране, сортиране, претоварване, оползотворяване
и обезвреждане на битови, строителни, биоразградими, опасни и масово
разпространени отпадъци на територията на Община Суворово.
В протеста се релевират доводи за незаконосъобразност на протестираните
подзаконови разпоредби, поради постановяването им в противоречие с
материалноправни разпоредби на нормативен акт от
по-висока степен и несъответствие с целта на закона. Отправя се искане за
прогласяване нищожността на посочените разпоредби.
Ответната страна Общински съвет Суворово редовно
призован, не изразява становище по жалбата и протеста.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна поддържа
протеста на основание, изложените в него съображения, счита, че депозираната
жалба е основателна, както и че от събраните по делото доказателства се
установява, че Наредбата е приета и при допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Моли съда да уважи жалбата и протеста
и да присъди сторените от ВОП разноски.
Настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени
по реда на чл. 171 във вр. с чл. 196 АПК представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Приложимата процедура за настоящото съдебно производство е тази по дял
трети, глава десета, раздел ІІІ „Оспорване на подзаконови нормативни актове” на
АПК, като съгласно разпоредбата на чл. 196 АПК за неуредените в този раздел
въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни
актове, с изключение на чл. 152, ал. 3; чл. 173 и чл. 178. Съгласно чл. 5, ал.
5 от Конституцията на Република България всички нормативни актове се
публикуват, което като принцип определя обнародването в ДВ като задължителен
елемент от фактическия състав по издаване на нормативния акт, включващ процедура
по изготвяне на проект, оповестяване, съгласуване, внасяне на предложение за
приемане, вземане на решение за приемане, удостоверяване на съдържанието,
обнародване и влизане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 5,
ал. 4 от Конституцията на Република България, по отношение на оспорения
нормативен акт, настоящият съдебен състав намира, че следва да се извърши
преценка по реда на АПК за съответствието му нормите от вътрешното
законодателство на Република България.
По отношение на допустимостта на жалбата:
Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт
имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни
интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той
поражда задължения. При служебната проверка за наличието на процесуалните
предпоставки за редовното упражняване на правото на жалба, включително и
относно наличието на правен интерес по смисъла на цитираната разпоредба,
настоящият състав намира, че в случая тези предпоставки са налице по отношение
на „Рейсър ауто“ ЕООД по следните
съображения: видно от представеното по делото решение на осн. чл. 78 ал.9 , вр.
чл. 35 ал.3 и ал.5 от ЗУО МОСВ е регистрирало и е издало регистрационен
документ на дружеството за извършване на дейност по транспортиране /събиране и
транспортиране/ в съответствие с §1 т.41 и т.43 от ДР на ЗУО на територията на
цялата страна на следните отпадъци – излезли от употреба МПС, които не съдържат
течности и други опасно компоненти. При анализ на предметния обсег на дейността
по събиране и транспортиране на отпадъци, за която дружеството притежава
регистрация по ЗУО, предмета на регламентация на този закон и издадената въз
основа на него общинска наредба, както и предвид факта, че съгласно
регистрацията дружеството може да извършва дейността си на територията на
цялата страна, включително и в община Суворово, обуславя правния му интерес по
смисъла на чл. 186 ал.1 от АПК да оспори подзаконовия нормативен акт , поради
което жалбата е допустима. Допустим е и депозирания протест.
По отношение на основателността на жалбата и протеста:
На 16.05.2017 г. е изготвен доклад от кмета на община Суворово относно
обсъждане и приемане на Наредба за управление на дейностите по третиране на
отпадъци на територията на общината.
На 23.05.2017 г. е публикувана обява на сайта на община Суворово за
обществено обсъждане на проект за Наредба за управление на дейностите по
третиране на отпадъци на територията на общината, както и самия проект на
наредбата.
На 13.06.2017 г. в сградата на общинската администрация в Суворово, е
проведено обществено обсъждане на проекта за Наредба. За обсъждането е изготвен
протокол, в която са отразени и направените препоръки.
На 15.06.2017 г. е депозирана докладна записка от Кмета на община Суворово,
за приемане на Наредба за управление на дейностите по третиране на отпадъци на
територията на общината. Като причини, налагащи приемането е посочено, че
съгласно чл. 22 ал.1 от ЗУО ОбС приема наредба, с която се определят условията
и реда за изхвърлянето, събирането, включителното разделно, транспортирането,
претоварването на отпадъци. Цел на наредбата е регламентирането на условията и
реда за изхвърлянето, събирането, включително разделно, транспортирането,
оползотворяването и обезвреждане на битови и строителни отпадъци, вкл.
биоотпадъци, опасни битови отпадъци и др. на територията на общината. Очаквания
резултат е ясно регламентиране на дейностите свързани с управлението на
дейностите по третиране на отпадъци на територията на общината.
На 21.06.2017 г. е проведено заседание на ПК „Стопанско развитие,
транспорт, обществен ред, безопасност на движение и околна среда. По време на
заседанието комисията се е запознала с докладната записка на кмета на община
Суворово, относно приемане на Наредбата за управление на дейностите по
третиране на отпадъци, като е приела решение, че приема предложената наредба,
със съответните корекции.
На 26.06.2017 г. е изготвен протокол от комисия в състав председател на ОбС
Суворово, председател на ПК „Стопанско развитие, транспорт, обществен ред,
безопасност на движението и околна среда“, главен специалист в дирекция
„Хуманитарни дейности“ по повод изготвения проект за наредба. Комисията е
установила, че няма постъпили писмени мнения, становища, предложения в
канцеларията на ОбС Суворово в указания 30 дневен срок, считано от 23.05.2017
г., поради което комисията е предложила проекта да бъде разгледан от ОбС
Суворово.
С Решение № 9-89 от 27.06.2017 г., обективирано в Протокол №9 на ОбС -
Суворово е приета Наредбата за управление на дейностите по третиране на
отпадъци на територията на община Суворово. По време на заседанието са присъствали
13 общински съветници, като при приемане на решението 13 са гласували за.
Разгледани по същество жалбата и протеста са основателни.
Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната
администрация са уредени със ЗМСМА, чиито разпоредби очертават правният статут
и компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление,
определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с
осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности,
определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл. 21 от ЗМСМА
общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и
обръщения.
Съгласно нормата на чл.7 ал.2 от Закона за нормативните актове Наредбата е
нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен.
Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в
нормите на чл. 75 – 80 от АПК, като в чл. 80 от АПК е предвидено субсидиарно
прилагане на Закона за нормативните актове за неуредените в този раздел
въпроси.
При приемане на Решение № 9-89 от 27.06.2017 г., с което е приета
оспорената наредба са спазени разпоредбите, регламентиращи подробно
процедурата за приемане на подзаконов нормативен акт. Производството по
приемане на решението е започнало с мотивирано предложение на кмета, което
съдържа проект и конкретни мотиви относно необходимостта от приемането на
наредбата. Това предложение в изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от
ЗНА е публикувано на сайта на община Суворово с мотивите към него, с което е
спазена императивната разпоредба на закона. Целта на публикуването на проекта
заедно с мотивите, съответно доклада от съставителя съгласно чл.26, ал.2 от ЗНА
най – малко в 14- дневен срок преди внасянето му за издаване или приемане от
компетентния орган, е да се осигури публичност и възможност на заинтересованите
лица да направят предложения и становища по проекта. В предвидения срок не са
постъпили становища на страните. В административната преписка е приложен и
протокол от заседание на постоянната комисия, която е обсъдила докладната
записка на кмета с предложения проект към нея. След обсъждането комисията е
приела окончателен проект на решение за приемане на наредбата. Предложението за
приемане на наредбата е разгледано на заседанието на общинския съвет на което
са присъствали всички общински съветници, които са общо 13 на брой. При
приемане на решението е бил налице изискуемия кворум, поради което същото е
валидно. Решението е прието с 13 гласа „за”, с мнозинство. Приетото решение е публикувано на
сайта на община Суворово, с което е изпълнено изискването на разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 от АПК. Предвид изложеното съдът приема, че при приемане
на решението за приемане на Наредбата за условията и реда за
изхвърляне, събиране, транспортиране, сортиране, претоварване, оползотворяване
и обезвреждане на битови, строителни, биоразградими, опасни и масово
разпространени отпадъци на територията на Община Суворово в оспорените й части
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Доводите на ВОП
за допуснати съществени процесуални нарушения при приемане на оспорените
текстове са недоказани.
По приложението на материалния закон:
Оспорения текст на чл. 35 ал.1 от Наредбата предвижда, че дейностите по събиране, съхранение, разкомплектоване,
преработване и/или обезвреждане на излезли от употреба моторни превозни
средства, компоненти и материали от тях имат право да извършват само лица притежаващи
съответното разрешение по чл. 67 от ЗУО.
Текста е оспорен, в частта на дейностите по събиране.
Втория оспорен текст на чл. 38 ал.1 от Наредбата сочи, че дейности по събиране, съхранение, разкомплектоване,
преработване и/или обезвреждане на излезли от употреба моторни превозни
средства, компоненти и материали от тях имат право да извършват само лица,
притежаващи съответното разрешение по Закона за управление на отпадъците или
комплексно разрешително, издадено по реда на глава VII, раздел II от ЗООС. Текста е оспорен, в частта на
дейностите по събиране.
Съгласно чл.35, ал.1 от ЗУО, за извършване на дейностите по третиране на
отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на
Регламент ЕС №1257/2013, се изисква: 1. разрешение, издадено по реда на глава
пета, раздел I, или 2. комплексно разрешително,
издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната
среда.
Нормата на чл.35, ал.2 от ЗУО предвижда,
че разрешение не се изисква
за:
1.събиране и предварително съхраняване
на отпадъци на мястото на образуване, включително на отпадъци от черни и
цветни метали (ОЧЦМ);
2. събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на §1, т.41 и 43 от
допълнителните разпоредби;
3. дейности по оползотворяване на неопасни отпадъци, обозначени с кодове
R3, с изключение на газификация и пиролиза, когато компонентите, образувани от
дейността, се използват като химикали, R5, R11, R12 и R13 по смисъла на
приложение №2 към §1, т.13 от допълнителните разпоредби, с изключение на ОЧЦМ,
отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно
оборудване (ИУЕЕО), негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА), излезли
от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и дейности по разглобяване на
употребявани автомобилни компоненти или на цели автомобили с цел получаване на
части, детайли и вещества с последващото им съхранение и/или продажба;
4. дейности по обезвреждане на собствени неопасни отпадъци на мястото на
образуването им, обозначени с код D2, D3, D8, D9, D13 и D14 по смисъла на
приложение №1 към §1, т.11 от допълнителните разпоредби;
5. дейност, обозначена с код R1 по смисъла на приложение №2 към §1, т.13 от
допълнителните разпоредби, отнасяща се до изгаряне с оползотворяване на
получената енергия в специализирани за целта съоръжения на неопасни отпадъци,
по определението за "биомаса" по смисъла на §1, т.1 от допълнителните
разпоредби;
6. дейности по обратно приемане на територията на търговски обекти на
масово разпространени отпадъци от опаковки, за които има организирана депозитна
или друга система за многократна употреба, батерии и акумулатори, електрическо
и електронно оборудване (ЕЕО) и гуми;
7. дейност по предварително обработване, обозначена с код R12 по смисъла на
приложение №2 към §1, т.13 от допълнителните разпоредби, на собствени неопасни
отпадъци от опаковки на мястото на образуването им, включително на територията
на търговски обекти;
8. дейности по разделно събиране на отпадъци, които не се извършват по
занятие, като събиране на лекарства с изтекъл срок на годност от аптеките или
кампании на общините за събиране на отпадъци в училищата;
9. дейности като търговец и/или брокер на отпадъци, когато същите не
включват дейности с отпадъци на определена площадка. Съгласно чл.35, ал.3 от
ЗУО, за извършване на дейностите по ал.2, т.2 – 5 се изисква регистрация и
издаване на документ по реда на глава пета, раздел II, а за дейностите по т.9 -
по реда на глава пета, раздел IV.
Съгласно чл.35, ал.4 от ЗУО, в случаите, когато се извършват едновременно
дейности по ал.1, т.1 и по ал.2, т.3-5, лицата могат да подадат заявление за
издаване на разрешение по чл.67, включващо всички дейности, което отменя
изискването за регистрация и издаване на регистрационен документ за включените
в разрешението дейности. В чл.35, ал.5 от ЗУО е посочено, че регистрационният
документ за дейности по ал.2, т.2 се издава самостоятелно от останалите разрешителни и регистрационни
документи. Видно от чл.35, ал.6 от ЗУО, с наредбата по чл.43, ал.1 се определят
и общи правила при третиране на отпадъците за всяка от дейностите по ал.2,
т.3-5, освободени от изискването за получаване на разрешение.
В §1, т.41 от ДР на ЗУО е
предвидено, че по смисъла на този закон „събиране“ е
натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и
предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до
съоръжение за третиране на отпадъци.
От цитираните разпоредби е видно, че разпоредбите на чл. 35 ал.1 и чл. 38
ал.1 от Наредбата в оспорените части въвеждат изискване за притежаване на разрешение по Закона за управление на
отпадъците или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма,
раздел II от Закона за опазване на околната
среда, за дейностите по събиране на ИУМПС са незаконосъобразни, тъй като
противоречат на нормите на чл.35, ал.2,
т.2, ал.3 и ал.5 от ЗУО, според които режимът за дейностите по §1, т.41 от ДР
на ЗУО не е разрешителен, а регистрационен. Разрешение, издадено по реда на
глава пета, раздел I, или комплексно разрешително, издадено по реда на глава
седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда се изискват само за извършване
на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране
на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) №1257/2013, т.е. за дейностите по чл.35,
ал.1 от ЗУО, между които не попадат дейностите по събиране на ИУМПС. Този извод
се налага и предвид изричната норма на чл. 35 ал.5 от ЗУО, който сочи, че
регистрационният документ за дейности по ал.2, т.2 (събиране и транспортиране)
се издава самостоятелно от останалите разрешителни и регистрационни документи.
Т.е. законът предвижда, че за тези дейности режимът е регистрационен, а не
както е предвидено в оспорените два текста
– след издаване на разрешение.
Предвид изложеното с оспорените два текста на Наредбата ответника, в
противоречие с нормите на закона, е въвел изискване за притежаване на разрешение
по Закона за управление на отпадъците, или комплексно разрешително, издадено по
реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда, за
дейности (по събиране на ИУМПС), които съгласно Закона за управление на
отпадъците подлежат само на регистрация.
С оглед констатираното несъответствие на текстовете на чл. 35 ал.1 и чл. 38
ал.1 от Наредбата в частта относно въведено изискване за притежаване на
разрешение по Закона за управление на отпадъците (ЗУО) или комплексно
разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване
на околната среда, за дейностите по събиране на ИУМПС, с нормативен акт от
по-висока степен, обуславя порочността на оспорените текстове и същите следва
да се отменят като незаконосъобразни.
Другия оспорен текст е този на чл. 43 от Наредбата, съгласно ал.1 на
нормата за нарушаване разпоредбите на наредбата едноличните търговци или
юридическите лица се наказват със имуществена санкция, както следва:
1.за нарушения по чл. 8 и чл.9 – от 500 лв. до 3000 лв.
2.за нарушения по чл. 12 – от 500 лв. до 5000 лв.
3.за нарушения по чл. 19 и чл. 20 – от 1000 лв. до 3000 лв.
4.за нарушения по чл. 25 – 300 лв.
5.за нарушения на други условия и ред за
предаване, събиране, включително превозване и претоварване на битови и
строителни отпадъци, регламентирани в настоящата наредба от 200 лв. до 1000 лв.
Ал.2 - При повторно нарушение се
налага глоба в двоен размер.
Разпоредбата на чл. 43 от Наредбата е в раздел „Административно –
наказателни разпоредби“. С оспорената
норма са предвидени санкции за нарушаване разпоредбите на наредбата.
От друга страна Закона за управление на отпадъци ясно дефинира задълженията
на ЮЛ и ЕТ, както и санкциите при неизпълнение на същите.
Разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗУО е делегирала компетентност на общинските
съвети да приемат наредба, с която да определят условията и реда за
изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането,
претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни
отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово
разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно
изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за
местните данъци и такси, като в ал.2 е посочено, че с наредбата по ал.1 се
уреждат и изискванията към площадките за предаване на отпадъци от хартия и
картон, пластмаси и стъкло, в т.ч. условията за регистрация на площадките, както
и условията за предаване на отпадъци на площадките по чл.19, ал.3, т.11, а
съгласно ал.3 общинският съвет публикува на своята интернет страница и подлага
на обществено обсъждане проекта за наредба по ал.1.
Тази норма не предоставя правомощия по определяне на наказания за извършени
нарушения по Наредбата. Последните са уредени от нормативен акт с по- висока
степен, какъвто е ЗУО. Преуреждайки тези обществени отношения, Общински
съвет Суворово е иззел изключителната компетентност на други органи.
Недопустимо е с наредба на общински съвет да се уреждат обществени
отношения, регламентирани с актове от по-висока степен и за регламентирането,
на които не е налице законова делегация на общинския съвет. Липсата на
законово определена компетентност за издаването на даден административен акт
прави същия нищожен, предвид което следва да се прогласи нищожността на
разпоредба на чл. 43 от
протестираната Наредба. Следва да се посочи, че регламентираните санкции в
нормата на чл. 43 от Наредбата вече са уредени със закон, като са посочени
санкциите за извършването на всяко
конкретно нарушение, така и отговорните лица, като в част от случаите е налице
и противоречие в размера на предвидените санкции с наредбата. След като тези
обществени отношения са били вече изчерпателно уредени от закона и тяхното преуреждане води до неяснота относно
приложимия ред за налагане на санкция при допуснато нарушение едновременно
регламентирано в два различни по степен нормативни акта. Такъв е смисъла и на
нормата на чл. 8 от ЗНА, съгласно която общинските съвети разполагат с
правомощия да регулират посредством подзаконови нормативни актове, само
обществени отношения от местно значение, който обаче не са били вече регулирани
с нормативен акт от по- висока степен. Нормата на чл. 43 от наредбата създава правна несигурност при прилагането на
закона и налага прогласяване на нищожността й.
Предвид изхода на спора и направеното искане от жалбоподателя за присъждане
на сторените по делото разноски, следва ответника да се осъди да заплати сумата
от 50 лв. д.т. за образуване на делото, 40 лв. внесена такса за обявяване на
оспорването в ДВ, както и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 550
лв., т.е. общо сумата от 640 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпоредбите на чл. 35
ал.1 и чл. 38 ал.1 от Наредбата за условията и реда за изхвърляне, събиране,
транспортиране, сортиране, претоварване, оползотворяване и обезвреждане на
битови, строителни, биоразградими, опасни и масово разпространени отпадъци на
територията на Община Суворово, в
частите относно въведено изискване за притежаване на разрешение по
Закона за управление на отпадъците (ЗУО) или комплексно разрешително, издадено
по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда за дейностите
по събиране на излезли от употреба МПС.
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТ на
разпоредбата на чл. 43 от Наредбата за условията и реда за
изхвърляне, събиране, транспортиране, сортиране, претоварване, оползотворяване
и обезвреждане на битови, строителни, биоразградими, опасни и масово разпространени
отпадъци на територията на Община Суворово.
ОСЪЖДА Общински съвет –
Суворово да заплати на „Рейсър Ауто“ ЕООД, направените по делото разноски в
размер на 640 /шестотин и четирдесет/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението да се обнародва, по начина, по който е бил
обнародван акта, съгласно чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: