№ 97
гр. Ловеч, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20244310101777 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД за
установяване на сключен между страните Договор за потребителски паричен заем №*********/06.11.2023 год.,
както и предявен при условията на евентуалност, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за
прогласяване нищожност на отделни клаузи от същия договор за заем.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от Н. М. М. от гр.Ловеч, представляван от
пълномощника си адв.Н. М. от АК-гр.Ямбол против „Креди Йес“ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.Хасково, ул.“Лозарска“№12, представлявано заедно от Управителя Владислав Михайлов Инджов,
в която изтъква, че на 06.11.2023 год. е сключил с ответното дружество Договор за потребителски паричен заем
№*********, при следните параметри : Общ размер на предоставения кредит - 500.00 лв., ФЛП - 2,50%, ГПР -
47.058%, такса ангажимент в размер на 0.3% на ден, като същата се начислява ежедневно от деня на сключване
на договора, такса за експресно разглеждане на договора в размер на 417.33 лева, която е разсрочена на 3
погасителни месечни всяка в размер на 139.11 лв.
Твърди, че всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността
/чл.4 от КРБ/. Затова чл.5 от ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при
решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното
прилагане на императивните правни норми, регулиращи правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл.6
от ГПК/.
Подчертава, че съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на
ненаведени от страните основания в следните хипотези :
1/.при нарушение на добрите нрави - т.3 от TP №1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС, Решение
№229/21.01.2013 год. по т.д.№1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; Решение №252 от 21.03.2018 год. по т.д.№951/2017
год. на ВКС, II т.о.; Решение №247 от 11.01.2011 год. по т.д.№115/2010 год. на BKC, ТК, II т.о; Решение №125 от
10.10.2018 год. по гр.д.№4497/2017 го. на ВКС, III г.о.
2/.при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - Решение №23 от 07.07.2016 год. по т.д.
№3686/2014 год. на BKC, I т.о.; Решение №188 от 15.12.2017 год. по т.д.№2613/2016 год. на BKC, II т.о.; Решение
№142 от 01.08.2018 год. по т.д.№1739/2017 год. на ВКС, II т.о.
3/.при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната
1
правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства -
Решение №204 от 05.10.2018 год. по гр.д.№3342/2017 год. на BKC, IV г.о.; Решение №198/10.08.2015 год. по гр.д.
№5252/2014 год. на ВКС, IV г.о; Решение №384 от 2.11.2011 год. по гр.д.№1450/2010 год., ВКС, I г.о.
Затова ищецът счита, че следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на
договора според твърденията описани по-долу в исковата молба и в кръга на описаните, за които съдът, дори и
без довод по предявения иск, следи служебно.
Намира процесният договор за недействителен, по аргумент на чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11, т.11 и
т.12 от ЗПК.
Отделно от горното подчертава, че в Договора за потребителски кредит не е конкретизирано кои
компоненти точно са включени в годишния процент на разходите (ГПР), каква е неговата структура и как се
формира същият, което е в разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В тази връзка, съгласно чл.11, ал.1,
т.14 от ЗПК, ГПР по кредита следва да включва всички други разходи, произтичащи от договора за кредит. Както
разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в посочения по договора годишен
процент на разходите от 47.058% като намира процесният договор за недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. В конкретният случай липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не става ясно кои компоненти са включени в него и как се
формира посоченият ГПР в размер на 47.058%. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в
съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК. За да е спазена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но изрично изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР, което не е налице в конкретния случай. Годишният процент
на разходите в размер от 47.058% е несъразмерно висок спрямо средния процент на годишните потребителски
кредити, който възлиза на 16.34% (по официална статистика на БНБ, достъпна на сайта на Банката, което е в
нарушение на императивните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Според ищеца таксата за експресно разглеждане има неравноправен характер и с нея се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника без реално да е извършена конкретна услуга.
Таксата представлява скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди
отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Таксата за бързо разглеждане по същество е добавка към възнаградителната лихва и го обогатявала
неоснователно. Липсва еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.
Клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна на основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява на кредитора да събира от потребителя
такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характерът на посочената
такса, поради което и на това основание уговорката се явява нищожна. На следващо място посочената такса
несъмнено се явява разход по кредита и е следвало да бъде включена в ГПР.
Ответникът твърди, че в ГПР по кредита е включена такса ангажимент в размер на 0.3% на ден, като
същата се начислява ежедневно от деня на сключване на договора. Таксата, обаче за експресно разглеждане в
размер на 417.33 лева не е включена в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение
относно реалните разходи по кредита, които ще направи - нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Така уговорената такса по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като
по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която ГПР ще се
различава от посочения в договора.
Следователно, макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 от
ЗПК, вписаните параметри на ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която
възпроизвежда текста на чл.10 (2) на Директива 2008/48/ЕО е нарушена поради некоректното посочване на ГПР,
в който не е включена сумата за такса експресно разглеждане, а е следвало да бъде сторено това.
Освен това посочва, че съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат
заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в
него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и
включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Предвид на това, в случая намира, че не е приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на
посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор. В обобщение счита, че
сключеният между страните Договор за потребителски паричен заем №*********/06.11.2023 год. следва да бъде
прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, поради противоречие със закона.
В условията на евентуалност, моли съда да прогласи клаузата от сключен между страните Договор за
2
потребителски паричен заем №*********/06.11.2023 год., предвиждаща заплащане на „Такса за експресно
разглеждане“, в размер на 417.33 лв. за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявения иск от Н. М. М.,
ЕГН-********** против „КРЕДИ ЙЕС"ООД, ЕИК-*********, че сключеният между тях Договор за
потребителски паричен заем №*********/ 06.11.2023 год. е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във
връзка с чл.22 във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
В условията на евентуалност, моли съда да прогласи клаузата от сключен между страните Договор за
потребителски паричен заем №*********/06.11.2023 год., предвиждаща заплащане на „Такса за експресно
разглеждане, в размер на 417.33 лв. за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското/адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от ответното дружество „Креди
Йес“ООД, представлявано заедно от Управителя Владислав Михайлов Инджов, чрез неговия пълномощник адв.Н.
Ш. от АК-гр.Хасково, в който последната от името на доверителя си счита, че така предявената искова молба е
нередовна, неоснователна и недоказана, в който смисъл моли съда да я остави без уважение. Исковата молба не
отговаря на изискването за задължително съдържание, посочено в текста на чл.127, ал.2 и ал.4 от ГПК. Доколкото
в съдържанието на исковата молба е трябвало да се посочи банкова сметка, по която ответника да може да
извърши плащане на сумата, за която се иска да бъде осъден, както и в случай на присъждане на разноски в
настоящото производство. В съдържанието на исковата молба липсвало посочване на банкова сметка, поради
което счита, че същата не отговаря на изискванията на закона за задължително съдържание и се явява нередовна
към настоящия момент. Намира за неоснователни и недоказани ищцовите твърдения за нищожност на Договора
за заем, тъй като още в Стандартния европейски формуляр /СЕФ/, Част II, т.5 и в чл.2 и чл.6 от договора за
кредит са посочени условията за усвояване на кредита. В чл.3 са посочени всички допускания, използвани при
изчисление на ГПР, а в чл.2.9 от договора е посочен конкретният размер на ГПР. В Част II, т.8 от приложения към
исковата молба СЕФ е посочено, че за сключване на предложения договор за кредит не се изисква обезпечение.
Сумата по договора е посочена в чл.2 от договора за кредит. В този смисъл счита, че ГПР е ясно и точно посочен
в цифрово изражение в договора за кредит, а така също че са посочени по ясен, достъпен и разбираем начин
какви разходи са включени при изчисление на ГПР. Счита за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца
за нищожност на чл.1, т.5 от Договора за заем, тъй като конкретната клауза не е нищожна и не противоречи на
разпоредбите на закона. Още в СЕФ, Част II, т.5 и в чл.2 и чл.6 от договора за кредит са посочени условията за
усвояване на кредита. В чл.3 са посочени всички допускания, използвани при изчисление на ГПР, а в чл.2.9 от
договора е посочен конкретният размер на ГПР. В Част II, т.8 от приложения към исковата молба СЕФ е посочено,
че за сключване на предложения договор за кредит не се изисква обезпечение. Сумата по договора е посочена в
чл.2 от договора за кредит. В настоящият случай таксата за експресно разглеждане на искането за заем не е
задължително условие за сключване на договора, нито за разглеждане на искането. Тя е начислена само и
единствено поради изрично изразеното от страна на ищеца като заемоискател желание искането му за заем да
бъде разгледано експерсно. Евентуално в случай, че съдът счете спорната клауза на т.1.5 за нищожна, то моли да
съобрази клаузите на чл.19, ал.5 и ал.6 от ЗПК, съгласно които надвишаването на максималния императивен
размер на ГПР не води до нищожност за целия договор, а също така не води и до нищожност на всички лихви и
разход по договора, а води до нищожност единствено и само на клаузите, които надвишават максималния
допустим размер на 5 пъти законната лихва за забава по чл.19, ал.4 от ЗПК. Акцентира също и на това, че
клаузата за такса експресно разглеждане е относително самостоятелна по отношение на целия договор, поради
което и без съответната клауза договорът би имал правно действие – задълженията за такса за експресно
разглеждане е самостоятелна, изрично определена по размер и основание и разграничена от останалите
задължение по договора. Заедно с това, клаузата за такса за експресно разглеждане е част от несъщественото
съдържание на договора, т.е. и без наличието на тази клауза договорът може да съществува. Поради това
начисляването на прекомерно високи такси и неустойки по договора за кредит не следва да води до нищожност
на договора в цялост, а може да доведе единствено до частична недействителност на съответните неравноправни
клаузи на основание чл.26, ал.1 във връзка с ал.4 от ЗЗД, чл.146, ал.5 от ЗЗП и чл.19, ал.5 от ЗПК. Предвид
изложеното моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана, като присъди на
доверителя й „Креди Йес“ООД съдебно-деловодните разноски, за които ще представи списък по чл.80 от ГПК в
открито заседание по делото.
В хода на проведеното исково производство ищецът, редовно призован, не се явява лично, като не се
явява и процесуалния му представител. В последното съдебно заседание адв.М. сезира съда с писмено становище,
в което моли да се даде ход на делото. Поддържа исковата молба и оспорва отговора на исковата молба на
ответната страна. Моли съда да уважи исковата претенция, поради това, че процесният договор за потребителски
кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен, за което заявява, че е развил подробно
аргументите си в тази насока. Моли за присъждане на доверителя му на съдебно-деловодните разноски, за които
към писменото становище прилага списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът „Креди Йес“ООД, редовно призован, не изпраща представител, но чрез пълномощника си
адв.Н. Ш. представя писмено становище, в което от името на доверителя си моли при липса на процесуални
пречки да се даде ход на делото и същото да бъде гледано в нейно отсъствие. Моли съда да постанови решение, с
3
което да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани, тъй като от събраните по
делото доказателства се налага извода, че договора за кредит не е нищожен, доколкото същият е изцяло
съобразен със законовите разпоредби и добрите нрави. Моли на процесуалния представител на ищеца да не бъде
присъждано възнаграждение изобщо, доколкото не са представени по делото доказателства за материална
затрудненост на ищеца. В случай, че съдът не уважи това тяхно възражение, то моли на процесуалния
представител на ищеца да бъде присъдено едно възнаграждение в минимален според Наредбата размер, предвид
сложността на делото, както и това, че е предявен един иск за установяване нищожност на договор за паричен
заем, а при условията на евентуалност на отделни клаузи от договора за заем. В този смисъл е предявен само един
иск – за установяване нищожност на договор за кредит на различни според ищеца основания, макар и водещи до
един и същ резултат като правна последица. В този смисъл защитата по всички предявени искове е една и съща –
прогласяване нищожност н договора за заем.
Първоинстанционният съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и
становището на процесуалните представители на страните, изразено в писмена форма, поотделно и в тяхната
съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗВ във връзка с чл.22 във
връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона. Според чл.22 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
За основателността на така предявеният иск в тежест на ищеца, при условията на пълно и главно
доказване, е да докаже : 1/.сключването на процесният договор; 2/.съдържанието на процесния договор; 3/.както и
че договорът е нищожен на заявените в обстоятелствената част на исковата молба основания.
Не е спорно между страните, а и се установява от приложените с исковата молба доказателства, че
между заемодателя „Креди Йес“ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Хасково,
ул.“Лозарска“№12 и заемателя Н. М. М., с постоянен и настоящ адрес : гр.Ловеч, ж.к.“Здравец“№213, вх.“А“,
ет.10, ап.40 е сключен процесният Договор за потребителски паричен заем №*********/06.11.2023 год., сключен
в гр.Хасково, на основание форма/заявка за кандидатстване, попълнена от заемателя лично или чрез съдействие
на служител на заемодателя по телефон, по електронен път на следната Уеб страница – www.credihub/bg,
представляваща електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Преддоговорна информация, предоставена под формата на Стандартен
Евройпески формуляр, касаеща предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, посочваща индивидуалните условия на този договор
за предоставяне на паричен заем, с която заемателят предварително се е запознал чрез средство за комуникация
от разстояние, а именно на Уеб страница – www.credihub/bg. Заемателят е декларирал, че приема всички условия,
посочени в преддоговорната информация, както и че преди подписване на този договор, е получил код на
телефонния си номер, който е посочил в личния си профил,с който код той разписва този договор за заем. По
време на процеса на кандидатстване страните са уговорили, че полученият код ще има силата на обикновен
електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ, като с въвеждането на получения код се приема, че настоящият
договор е подписан на всяка страница от заемателя чрез обикновен електронен подпис, имащ силата на
саморъчен подпис, договорен между страните по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Начинът на подписване на
настоящият договор от страна на заемателя е посочен в Условията и редът за подписване от разстояние, с който
документ заемателят е декларирал, че се е запознал още в процеса по кандидатстване.
Видно от чл.1.5 на Договора за потребителски паричен заем е, че заемателят, преди подписване на
настоящия договор, е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрения на паричен заем, предоставена от кредитора, което обстоятелство е декларирано в
попълнената форма/заявка за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. За
извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
заемателят е посочено, че дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 500,00 лв. Страните са се уговорили, таксата да се разсрочи и да се заплаща на части към всяка или към
част от погасителните вноски, посочени в чл.2, ал.2, с оглед индивидуалните уговорки между страните, като в
този случай дължимата вноска е в размера, посочен в чл.2, а общото задължение по договора се увеличава с
таксата за експресно разглеждане, а именно е в размера, посочен в чл.2, ал.12.
Предметът на договора, съгласно чл.2 се състои в задължението на заемодателя да предостави на
заемателя потребителски заем след разглеждане на попълнената форма/заявка за кредит, след извършена
идентификация на заемателя и оценка на кредитоспособността му, а последният се е задължил да върне заемната
сума в размер и при условия, посочени в настоящия договор : Главница – размер на отпуснатия заем 500,00 лв.,
като този размер на кредита е в максимален размер /чл.5 на договора/; вид вноска – месечна, анюитетна; размер
на сумата в лева 533,66 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за фиксиран лихвен
процент; размер на сумата в лева 951,00 лв., в която са включени част от дължимите главница и лихва и такса за
експресно разглеждане; срокът на заема е 3,броят на вноските – 3.
Според чл.2.7 датите на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно са : фиксиран
4
годишен лихвен процент по заема – 2.50%, като следващият чл.2.8 предвижда, че заемодателят се е задължил да
не променя лихвения процент по договора и договорът да бъде сключен при фиксиран лихвен процент по
смисъла на § 1, т.5 от ЗПК, за което заемателят заплаща на заемодателя такса ангажимент в размер на 0.03% на
ден, като същата се начислява ежедневно от деня на сключването на договора върху размер на усвоената
главница и се дължи на падежа на всяка вноска, таксата е включена в ГПР.
Общият размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане и с включена такса за
фиксиран лихвен процент 2.50%, като същият е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по
кредита при взети предвид посочените допускания в чл.3 от настоящия договор. Годишният процент на
разходите /ГПР/ на заема е 47.058%.
В чл.3 е уточнено, че ГПР е изчислен при вземане предвид на следните допускания : договорът ще е
валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, като
плащанията ще се извършват съобразно погасителния план към договора,съответно няма да бъдат начислени
разходи за събиране, лихви за забава и заемателят не прави и не дължи никакви допълнителни плащания /лихви,
такси, комисионни, застрахователни премии и други/, които не са посочени в договора за заем при неговото
сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно, че е оторизиран представител на заемодателя,
както и при условие, че заемодателят не се е възползвал от възможността по чл.4.
Предвидено е в чл.4, ал.1 на договора, че при погасяване на усвоената главница в рамките на първия
период от погасителния план до датата на падеж, не се дължат начислените договорна лихва и такса ангажимент
за фиксиран лихвен процент, а се заплаща чистата стойност на главницата. Това условие се прилага само при
сключването на първи паричен заем от заемателя със заемодателя, като за този период лихвения процент и ГПР
са съответно по 0%.
Постигната е договореност между страните в чл.6, ал.1 заемателят да усвои еднократно заемната сума
до 24 работни часа от подписване на настоящия договор по банков път по посочената от него банкова сметка или
на каса на Изи Пей във формата /заявка за кандидатстване или в неговия профил при последващо кандидатстване.
Върху усвоената сума по кредита, заемателят дължи договорна лихва, посочена в този договор, като
същата се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки период по погасителния план – неразделна част от
настоящия договор – чл.7, ал.1, като следващата ал.2 гласи, че с подписването на настоящия договор, заемателят
се задължава да върне на заемодателя усвоената главница, ведно с начислената договорна лихва, такса за
фиксиран лихвен процент, законна лихва за забава, ако такава има начислена, както и такса експресно
разглеждане, ако доброволно е заявил и се е ползвал от тази допълнителна услуга.
Погасяването на задълженията се извършва по един от начините, посочени в чл.10, ал.1 на договора :
1/.по банков път по конкретно посочена банкова сметка ; 2/.с платежна карта /дебитна или кредитна/ МаsterCard,
Maestro или Visa през потребителския си профил на сайта на кредитодателя. Плащането с дебитна или кредитна
карта се извършва чрез виртуален ПОС терминал на „Борика“АД, партньор на „Креди Йес“ООД; 3/.в брой, във
всеки търговски обект от клоновата мрежа на „Изипей“АК, като посочат изрично номера на кредита си.
Настоящият договор, съгласно чл.11, ал.1 представлява електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ и
се сключва чрез електронно изявление и електронен подпис на заемателя. Електронното изявление представлява
недвусмислено словесно изявление на заемателя, а електронният подпис е всяка информация в електронна
форма, логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Алгоритъмът за
сключване на договора, както и значението на всяко от електронните изявления на заемателя са описани в
Условията е редът за сключване на договори за заем от разстояние, който представлява неразделна част от
настоящия договор и с който заемателят декларира, че предварително се е запознал и съгласил.
В Раздел V на договора, озаглавен – Права и задължения на страните, са посочени правата, които
заемателят има, а именно да получи от заемодателя безвъзмездно на хартиен носител сключения и действащ
между страните договор в случай, че същият е сключен от разстояние и заемателя не разполага с него.
Според чл.14, ал.1 в случай на забава на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи за нея
обезщетение в размер на законната лихва за забава, определена съгласно чл.86, ал.2 от ЗЗД с Постановление на
МС за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване. Към
датата на подписване на настоящият договор определения от МС годишен размер на законната лихва за
просрочени парични задължения е определен в размер на основания лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта – чл.14, ал.1 на договора. Следващата ал.2
предвижда, че в при забава от 60 и повече дни на която и да е от погасителните вноски по заема или на друго
падежирало задължение съгласно условията на настоящия договор, заемодателят има право едностранно да обяви
предсрочна изискуемост на всички дължими и изискуеми по настоящия договор задължения – в това число
цялата дължима главница, дължимите до момента на обявяване на предсрочна изискуемост по заема лихва, такса
за фиксиран лихвен процент, както и остатъкът от дължимата и разпределена по вноските такса за допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем. Заемодателят има право да предприеме всичко
позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително
повишаване на размера на дължимите суми от страна а заемателя. Този текст има силата на предупреждение за
последиците от просрочие на дължимите погасителни вноски, съгласно чл.11, ал.1, т.16 от ЗПК. Страните са се
съгласили, че заемодателят ще информира заемателя за настъпилата предсрочна изискуемост, по един от
следните начини : изрично с писмено уведомление, изпратено на предоставения по договора за заем адрес на
5
заемателя; или чрез електронно съобщение, изпратено на електронния пощенски адрес на заемателя – и-мейл
адрес; или чрез кратко текстово съобщение – sms, изпратено на посочения от заемателя телефон за контакт с
него.
Страните, съгласно чл.15, ал.1 са се съгласили, че договорът се прекратява : по взаимно съгласие на
страните; при пълното му погасяване от страна на заемателя с изтичането на срока по чл.2, т.2.5; с предсрочно
погасяване на потребителския заем от страна на заемателя по реда на чл.15 от договора; при упражнено валидно
право на отказ от сключения договор при условията на чл.8 от договора; при обявяване на предсрочна
изискуемост на задълженията по договора за заем по реда на чл.10, ал.2 от договора; при смърт или прекратяване
на юридическото лице на заемодателя без правоприемство или при форсмажорни обстоятелства, което прави
невъзможно неговото изпълнение.
Заемателят, видно от чл.15, ал.2 на договора, е декларирал, че е подробно запознат с безусловно се
съгласява с написаното в предходните алинеи.
Договорът е подписан в два еднообразни оригинални екземпляра – по един за всяка от страните –
заемател и заемодател.
Представен е Погасителен план към договор за заем Аванс ********* от 06.11.2023 год., в който е
посочен падеж на всяка погасителна вноска, размер на погасителната вноска, както и каква част от главницата и
лихвата се погасява с всяка погасителна вноска. Фиксирани са и дължимите падежни суми за такса за фиксиран
лихвен процент и такса експресно разглеждане.
Налице са и Общи условия, в които са посочени общите положения и дефиниции в индивидуалните
договори, които условия и редът за сключването на договори за предоставяне на финансова услуга от разстояние
са задължителни за заемателя и представляват неразделна част от договора за предоставяне на финансова услуга.
Настоящите условия и редът за сключване на договори за предоставяне на финансова услуга от разстояние са на
разположение на интересуващите се лица на Сайта на „Креди Йес“ООД и на адрес : www.credihub.bg – чл.3. В тях
са посочени параметрите на финансовата услуга, включително и начина на кандидатстване за кредит и сключване
на договора.
От заключението по допуснатата съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира с доверие
като обективно изготвено и безпристрасно депозирано се разбира, че ГПР напроцесния кредит в размер на
47.058% освен лихвата и таксата за ангажимент в размер на 0.03% на ден, са калкулирани и допълнителни
допускания, изчислени по формулата, посочена в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК чрез Програмен код,
който калкулира ГПР по метода на последователните приближения при известни : срокът на договора, отпусната
сума, размер, показател за неизменност на лихвата през целия срок на договора, показател, че общият размер на
кредита е усвоен незабавно и изцяло, брой на вноските и продължителност на същите и разходите, съпътстващи
кредитния договор при коректно поведение от двете страни.
Според експерта таксата за допълнително избраната от заемателя услуга за експресно разглеждане на
заявката за одобрения на паричния заем, в размер на 417,34 лева, която той се е задължил да заплати, не е влязла
в ГПР, тъй като тя не е част от общите разходи по кредита и съгласно чл.19 от ЗПК не е налице основание да
бъде включена в него.
Вещото лице е посочило в заключението си, че по време на изготвяне на експертизата не са му били
предоставени данни от ищеца за направени от него вноски за погасяване на задължението по кредита.
При наличието на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е между страните е
сключен договор за кредит, въз основа на който кредиторът се е задължил да предостави на потребителя кредит
под формата на парична сума, която последният се е задължил да ползва съобразно уговореното и да върне
същата в определения срок. При така възникналите отношения между страните приложение следва да намерят
нормите на ЗПК в действащата към момента на сключване на договора редакция, предвид факта, че ищецът Н.
М. има качеството на потребител по смисъла на Параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП и няма данни при сключването на
договора физическото лице да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност – чл.9, ал.3
от ЗПК.
Съдът намира за основателно възражението на ищеца за нищожност на договора, поради нарушаване на
императивният текст на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използване при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 начин. Визираната норма е в
6
съответствие с чл.19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 год. относно
договорите за потребителски кредити. Съгласно чл.4, б.“а“ от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от
23.04.2008 год., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Според практиката
на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху
обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Видно от чл.2.9 на процесният договор за потребителски паричен заем ГПР е 47.058%, т.е. формално е
изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като
не включва част от разходите за кредита, а именно таксата за допълнително избраната от заемателя услуга за
експресно разглеждане на заявката за одобрения на паричния заем, в размер на сумата 417,34 лева, която той се е
задължил да заплати, видно от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза. Тази такса
се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК.
По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК : „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителните услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуги е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че ГПР е 47.058%, но не е отразено по какъв
начин е формиран и най-вече какви компонентни включва. Освен това таксата за допълнително избраната от
заемателя услуга за експресно разглеждане на заявката за одобрения на паричния заем е разход, който е следвало
да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер на даденото от СЕС по дело
С-714/22 тълкуване на чл.10, параграф 2, б.“ж“ от Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва
по ясен и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора за
кредит, и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и на чл.23 от Директива
2008/48, предвиждащ, че държавите-членки установяват система от санкции за нарушаване на националните
разпоредби, приети съгласно настоящата Директива и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане
на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното решение е
прието, че с оглед на съществения характер на посочването на годишния процент на разходите в договора за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл.3, б.“ж“ от
Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в Решение
№50013/05.08.2024 год. по т.д.№1646/2022 год. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност
/нищожност/ на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит,
попадащ в изброените в разпоредбата на чл.22 от ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от
задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването
му.
С оглед на гореизложеното, оспореният в настоящото исково производство Договор за потребителски
7
паричен заем №*********/06.11.2023 год. се явява недействителен на основание чл.22 във връзка с чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита, приравняващо се на непосочването му.
Освен това съдът счита, че съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всеки договор, имащ за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожен. В Глава IV от ЗПК е уредено задължение на всеки кредитор,
преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 год. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледан в този аспект, цитирания по-горе договор е в пряко противоречие с
преследваната цел на транспонираната в ЗПК Директива. По посочения начин се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК.
Доколкото съдът намира за основателен предявеният главен иск за прогласяване нищожността на целия
договор за потребителски паричен кредит, то не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане
на евентуалният иск за нищожност на клаузата предвиждаща заплащане на „такса за експресно разглеждане“, в
размер на 417,33 лева, поради което същата не следва да се разглежда от съда.
По разноските.
При този изход на процеса право на разноски има само ищецът. Затова и ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодните разноски, възлизащи в размер общо на сумата 650 лева, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. Дори и адв.Ш., в
качеството й на процесуален представител на ответното дружество да е направила възражение за прекомерност на
възнаграждението на пълномощника на ищеца, то съдът го намира неоснователно, доколкото договореното
между ищеца и пълномощника му адв.М. в Договор за правна защита и съдействие №**********/21.09.2024 год.
е в минимален размер на сумата 400 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което и съдът не следва да го редуцира.
Водим от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявеният иск с правно основание
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД, от Н. М. М., ЕГН-********** от
гр.************ против „КРЕДИ ЙЕС“ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Хасково,
ул.“Лозарска“№12, представлявано заедно от Управителя Владислав Михайлов Инджов, че сключеният между
тях Договор за потребителски паричен заем №*********/06.11.2023 год., е нищожен, на основание чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Н. М. М., ЕГН-********** от гр.************ против
„КРЕДИ ЙЕС“ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Хасково, ул.“Лозарска“№12,
представлявано заедно от Управителя Владислав Михайлов Инджов, в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за прогласяване клаузата от сключения между страните Договор за
потребителски паричен заем №*********/06.11.2023 год., предвиждаща заплащане на „такса за експресно
разглеждане“, в размер на 417,33 лева за нищожна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Хасково,
ул.“Лозарска“№12, представлявано заедно от Управителя Владислав Михайлов Инджов да заплати на Н. М. М.,
ЕГН-********** от гр.************ сумата в размер общо на 650 /шестотин и петдесет/ лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съгласно представен списък на разноските по
чл.80 от ГПК
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
8
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9