Присъда по дело №84/2009 на Окръжен съд - Силистра

П Р И С Ъ Д А

 

№         37

                          18.05.2009 година                            гр.Силистра

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                         наказателен състав

         На   осемнадесети     май                                              2009 година

         В публично заседание

         Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НАКАЗАТЕЛНО ДЕЛО № 84 по описа на СОС за 2009 година

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

 

         ПРИЗНАВА  подсъдимия  С.И.Е.

         ЗА ВИНОВЕН   в това, че :

         На 01.11.2007г.в гр. Силистра е запалил имущество със значителна стойност – жилищен апартамент, находящ се в гр.Силистра, ул.”Добруджа” №20, ет.1 ап.3, като пожарът е представлявал опасност за живота на намиращите се в жилището  - И.П.И., К.С.К. – И. и С.И.П.,*** и е съществувала опасност същия да се разпростре и върху други имоти от горните жилищни етажи в сградата, поради което и на основание чл.330, ал.2 т.1 и т.2, във вр с чл.330, ал.1  от НК, във вр с чл.36, във вр. с чл.54  от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.

         На основание чл.47, ал.1 б.”б” от ЗИН, определя „строг” режим на изтърпяване на наказанието.

         ОСЪЖДА С.И.Е. със снета по горе самоличност да заплати на гражданският ищец И.П.И. сумата от 35 лв. /тридесет и пет лева/, представляваща причинени имуществени вреди.

         ОСЪЖДА С.И.Е. със снета по горе самоличност да заплати на гражданският ищец К.С.К.-И. сумата от 35 лв. /тридесет и пет лева/, представляваща причинени имуществени вреди.

         ОСЪЖДА С.И.Е. със снета по горе самоличност да заплати на сумата от 2,80 лв. по сметка на СОС, представляващи държавна такса върху уважените размери на гражданските искове

         ОСЪЖДА   С.И.Е. със снета по-горе самоличност да заплати по сметка на Републиканския бюджет сумата от 128 лв. /сто двадесет и осем лева/ , представляващи направени разноски по делото.

         Присъдата може да се обжалва пред Варненски Апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

На основание чл.309 от НПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Взема  мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо подсъдимия С.И.Е. с установена по делото самоличност.

Определението подлежи на проверка в 7 – дневен срок пред ВАС с частна жалба или частен протест, отделно от присъдата.                                                 

М О Т И В И

 

към присъда №37/ 18.05.2009г.

по НОХД №84 по описа за 2008г. на Силистренски окръжен съд

        

Производството пред Окръжен съд гр. Силистра е образувано по внесен от Окръжна прокуратура гр. Силистра обвинителен акт срещу подсъдимият    С.И.Е. в това, че :

         На 01.11.2007г.в гр. Силистра е запалил имущество със значителна стойност – жилищен апартамент, находящ се в гр.Силистра, ул.”Добруджа” №20, ет.1 ап.3, като пожарът е представлявал опасност за живота на намиращите се в жилището  - И.П.И., К.С.К. – И. и С.И.П.,*** и е съществувала опасност същия да се разпростре и върху други имоти от горните жилищни етажи в сградата – престъпление по  чл.330, ал.2 т.1 и т.2, във вр с чл.330, ал.1  от НК.

         Представителят на държавното обвинение – прокурорът от Силистренска Окръжна прокуратура в открито съдебно заседание поддържа предявеното обвинение, като посочва, че то е доказано съобразно събраните по делото доказателства. Моли съда да наложи на подсъдимия Е. наказание по вид лишаване от свобода в размер ОКОЛО СРЕДНИЯ И НАД СРЕДНИЯ определен от закона,

Подсъдимият Е. се явява в съдебно заседание, не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Отказва да дава обяснения. Той и защитникът му молят съда за оправдателна присъда.

         При последна дума по реда на 297 ал.1-3 от НПК подсъдимият Е. заявява, че не се признава за виновен, не е извършвали престъпление, молят съда за оправдателна присъда.

         В наказателния процес е предявен и приет за съвместно разглеждане гр. иск от пострадалите И.П.И. и К.С.К.-И. срещу подс. Е., които претендират за обезщетение в размер на 70 лв.Конституирани като гр. ищци и частни обвинители Иванови поддържат предявеното от прокуратурата обвинение и становище относно вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия и относно размера на гражданския иск.

         Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени по отделно и в тяхната съвкупност, анализирайки ги, намери от фактическа страна за установено следното:

Подсъдимият Е. и свидетелите И.И. и Е.А. са се познавали. Свидетелите са се страхували от подсъдимия, тъй като в процеса на познанството им, подсъдимият им е  нанасял побой и ги е заплашвал. На 31.10.2007г. подс. Е. отишъл в дома на свид. Ив. И. ***. Около полунощ там отишъл и свид. Е.А., тъй като  Е. му наредил. След събирането на тримата, подсъдимия, с агресивен тон и поведение ги уведомил за целта на събирането, а именно, подадената жалба от свид. С.П. по повод извършено изнасилване от свид. Е.А.. А. от своя страна е извършил изнасилването по поръка на подсъдимия и по повод това, то той-подсъдимия Е. искал да върне услугата на свид. А., като запали жилището на свид. П. с цел същата да си оттегли жалбата до полицията. Подсъдимия взел от свид. И. пластмасово шише от бира с обем от 2 литра, вестници и запалка, наредил му да извика такси и тримата, по заръка на подсъдимия напуснали жилището. Е. дал бутилката на А., дал му пари за разходите по таксито и му наредил да зареди в бутилката бензин, след което заедно със свид. И. го изчакал да се върне с бензина. След завръщането му, подсъдимия взел бензина, вестниците, запалката и повел свидетелите към жилището на свид. П.. Тримата влезли във входа на жил. блок, но двамата свидетели не посмели да се качат на жилищната площадка на апартамент по  ул.”Добруджа” №20, ет.1, ап.  №3, където живеела свидетелката , а наблюдавали от страни. ул.”Добруджа” №20, ет.1. Свидетелите И. и Ангеов видели как подсъдимия залял вратата на апартамента с бензин, подпалил със запалката вестника  и чрез вестника запалил вратата. По това време в жилището били свидетелите И. и К. И., и дъщеря им С.П.. След като видели разгорилите се пламъци, И. и А. се изплашили и въпреки, че ги е било страх да не би подсъдимият да се саморазправи с тях, побягнали извън входа на жил. блок по посока двора на училище „Кирил и Методий”. Подсъдимият ги настигнал, като носел със себе си остатъка от бензина в шишето и вестника. Подсъдимия Е. казал да се скрият в двора на училището. Там изгорил остатъка от бензина, шишето и вестника. След това предупредил И. и А., че ако ги извикат в полицията да отричат за случилото се, защото нямало да има никакви доказателства срещу тях. Подсъдимият Е. извършил запалването мотивиран от отказа на свидетелката С.  П. да му съдейства за сплашването на друг свидетел.

         Заключенията на назначените по време на досъдебното производство пожаро-технически  експертизи е категорично, че запалването на входната врата на апартамента е създало опасност както за живота и здравето на намиращите се в жилището трима човека - свидетелите И. и К. И., свид. Ст. П., така и от разпростиране върху съседни жилищни апартаменти в блока. Съдът прие заключението на така защитената от  експертиза в съдено заседание като компетентно изготвена  и е  напълно съпричастен с констатацията в същата, че е възникнал пожар, същият е създал опасност от задушаване на живущите в жилището и относно опасността от разпространение върху други имоти..

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И.И. и Е.А.. Показанията им се приемат от съда като верни , обективни, логични в тяхната последователност, както пред органите на досъдебното производство-дадени пред съдия, така и дадени пред настоящия съдебен състав. Съдът не е разколебан в истинността на показанията на тези двама свидетели и ги кредитира изцяло. Така установената фактическа обстановка се допълва и от показанията на свидетелите  - постр. И.П.И., свид. С.П., свидетелката И.С.П., доказващи възникването и разпространението на пожара, също така и възникналата опасност за живущите в апартамента.

Горната фактическа обстановка се доказва и от материалите по делото приобщени по реда на 283 от НПК.

Възраженията на подсъдимият и процесуалният му представител се свеждат основно до това, че не е извършил инкриминираното деяние, че не е възникнал пожар, нямало е горене, а тлеене на вратата, че показанията на свидетелите И.Й.И. и Е.М.А. са неверни. Тази защитна теза на подсъдимия и процесуалния му представител не се споделя от настоящия съдебен състав. Тя  по категоричен начин се оборват от доказателствата по делото – пожаро-техническата експертиза, останалите свидетелски показания.

         Така установената фактическа обстановка и всички събрани поделото доказателства налагат следните правни изводи

         От обективна и субективна страна подс. Е. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл. чл.330, ал.2 т.1 и т.2, във вр с чл.330, ал.1  от НК за това, че на 01.11.2007г.в гр. Силистра е запалил имущество със значителна стойност – жилищен апартамент, находящ се в гр.Силистра, ул.”Добруджа” №20, ет.1 ап.3, като пожарът е представлявал опасност за живота на намиращите се в жилището  - И.П.И., К.С.К. – И. и С.И.П.,*** и е съществувала опасност същия да се разпростре и върху други имоти от горните жилищни етажи в сградата

         Изпълнителното деяние е довършено с факта, че обекта на посегателство и започнал да гори. Единствено намесата на свидетелите И.  П.И. и частния обвинител К.И. се предотвратили нахлуването на въздух в горящата врата и разпространение на пожара върху целия и останалите апартамента, в което заключението на приложената пожаро-техническа експертиза е категорично.    

При осъществяване на инкриминираното деяние ОС приема, че подсъдимият  Е. действал при наличие на пряк умисъл на вината, съзнавал е противоправния характер на извършеното деяние и е целял настъпването на обществено опасните последици.         

При определяне вида и размера на наказанието на подс. Е. за осъщественото деяние, съдът взе предвид разпоредбите на чл.54 от НК, а името , изключително високата степен на опасност на деянието и дееца. Подсъдимият Е. е осъждан многократно. В същия вече са изградени престъпни навици, целият му начин на живот е подчинен на престъпен умисъл, неосъзнаването на вината.

Смекчаващи вината обстоятелства настоящия съдебен състав не намира.

         Цялостната преценка на всички обстоятелства имащи значение за индивидуализацията на наказанието, най-вече младата възраст на подсъдимия, наличието все пак на възможност на поправянето му и приложението на чл.54 НК, водят до извода, че наказанието което следва да се наложи на подсъдимия Е. е  в размер на долната граница от предвидения за това престъпление, а именно ТРИ ГОДИНИ   лишаване от свобода, като на основание чл.47, ал.1 б.”б” от ЗИН, съдът определи „строг” режим на изтърпяване на наказанието.

         В резултат на виновното поведение на подс. Е., за гражданските ищци И.-пострадали от деянието, са настъпили определени имуществени вреди-изгорената врата, чиято стойност съобразно ценовата експертиза възлиза на 70 лв. В настоящия случай са на лице всички елементи на сложния състав на непозволеното увреждане: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, вина под формата на пряк умисъл. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да обезщети, като по този начин възстанови вредите, които виновно е причинил другиму. Ето защо съдът осъди подс. Е. да заплати на гражданските ищци И. П. И. и К.И. пълния размер на претендираните граждански искове, а именно по 35 лв. всекиму., общо 70 лв. и сумата от 2,70 лв. представляваща ДТ върху уважените размери на гр. искове.

         При този изход на процеса, подс. Е. следва да бъде осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 128 лв. в полза на републиканския бюджет.

         Съдът на основание чл.309 взе на подс Е. мярка за неотклонение „Задържане под стража” с оглед обезпечаване целите на чл.36 от НК         

Съдът счита, че наложеното наказание в този си вид и размер ще изиграе своята превантивна, възпитателна,поправителна и възпираща роля.

         Водим от тези съображения съдът постанови своята присъда.