№ 227
гр. Монтана, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. Д.А
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20241630201251 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0996-001739/30.09.2024г. на
Началник сектор „ПП“ при ОДМВР М. на С. М. А. ЕГН ********** от
гр.М.,ул. „М.“, № 14, за нарушение на чл.25, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от 3ДвП е наложено административно наказание –
глоба в размер на 20,00 лева, за нарушение на чл.123, ал. 1 т.2, б. А от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от 3ДвП е наложено административно наказание
– глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца и за нарушение на чл.123, ал. 1 т.2 б. Б от ЗДвП, на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от 3ДвП е наложено административно наказание – глоба в
размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление А., обжалва
същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност.
Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично. Явява се и негов
представител – адвокат И. С. от АК М..
Въззиваемата страна редовно призована не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
На 06.09.2024 г. в 14:30 часа, в община М., на път ІІІ-112
жалбоподателят С. М. А. ЕГН **********, управлявал състав от пътни
1
превозни средства –спец. Автомобил /автовоз/ с Д.К. № ХХХХХХХ и
ремарке за товарен автомобил с Д.К. № ХХХХХХ. Пред него се е движело
МПС с рег. № ХХХХХХ, управлявано от И. Т. Н. с ЕГН: ********** от гр. Д.,
обл. В., а пред лекия автомобил с В.ска регистрация се движел с друг автовоз,
синът на А. – свидетелят С. С.в А.. В района на село С., обл. М.,
жалбоподателят А. предприел маневра по изпреварване на движещият се пред
него лек автомобил, като между двамата възниква конфликтна ситуация с
отнемане на предимство, въпреки която А. успява да изпревари, както лекия
автомобил, така и движещият се пред него втори автовоз управляван от сина
му. След това изпреварване водачът на лекия автомобил от своя страна
предприема изпреварване на двата автовоза. Първо изпреварва автовоза
управляван от свидетелят С. А., а непосредствено след село С. Б., извършва
изпреварване и на автовоза управляван от жалбоподателя А.. При извършване
на маневрата по изпреварване между лекия автомобил със В.ска регистрация и
автовоза на жалбоподателят А. възниква ПТП- удар с бронята на лекия
автомобил в лявата задна част на автовоза. След приключване на маневрата
водачът на лекия автомобил И. Т. Н. с ЕГН: **********, принуждава автовоза
да спре, спирайки внезапно пред него и между водачите на двата автомобила
възниква спор относно вината, който прераства в нанасяне на няколко
юмручни удара между тях, както и нанасяне на удари с твърд предмет по
лекия автомобил от страна на жалбоподателя. Свидетелят А. също спира и се
отправя на мястото на инцидента, като разтървава двамата участници в ПТП-
то, при което водачът Н. му нанася няколко удари с клон взет от канавката
край пътя. През това време жалбоподателят А. прави неуспешен опит около
14:55 часа на 06.09.2024 година да се обади на тел. 112 за да съобщи за
инцидента. След неуспешния опит за обаждане на тел. 112 и за да се
преустанови конфликта между двамата водачи А. и синът му напускат мястото
на ПТП-то. За случая е подаден сигнал на тел. 112 от минаващи по пътя други
водачи на автомобили, както и от участника в него – Н.. На място е изпратен
дежурен екип на сектор „ПП“, като към 15.50 часа на същия ден водачът А. и
управляваното от него ППС са установени град М., на ул. „П. К.“ № 2, от
патрул на РУ М.. Жалбоподателят А. е отведен в РУ М., където свидетелят З.
З. от сектор „ПП“ при ОДМВР М., му съставя АУАН № 1153688/06.09.2024
година за нарушения на чл.25, ал. 1 от ЗДвП, чл.123, ал. 1 т.2, б. „А“ от ЗДвП и
чл.123, ал. 1 т.2, б. „Б“ от ЗДвП. Съставен е АУАН и на другият участник в
ПТП-то – Н., при условията на съвина за настъпилото ПТП.
Въз основа на съставения АУАН е започнало административно
наказателно производство, в резултат на което, административнонаказващият
орган е счел, че нарушенията са доказани, поради което е издал атакуваното
наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
2
състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на
изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните
работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от
компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните задължителни
реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН. Неправилно се явява изложеното в жалбата на Каменов твърдение, че
атакуваното НП е неправилно, непълно, необосновано и постановен при
редица неточности и грешки. И актосъставителят и
административнонаказващият орган разбираемо, изчерпателно и напълно
правилно са конкретизирали двете нарушения, за които е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. Разбираемо и правилно са наложени
съответните наказания за всяко от извършените нарушения за ЗДвП. Спазени
са всички задължителни реквизити необходими за законосъобразното
ангажиране на предвидена в ЗАНН административнонаказателна отговорност
на виновното лице.
Жалбата срещу атакуваното наказателно постановление е подадена в
срок и от лице, което има право да обжалва, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира, че същата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
В настоящия случай се касае за ангажиране на
административононаказателна отговорност за нарушения по член 25,ал. 1 от
ЗДвП, член 123 ал. 1, т. 2, б. „А“ от ЗДвП и член 123 ал. 1, т. 2, б. „Б“ от
ЗДвП. По отношение на нарушението на член 25, ал. 1 от ЗДвП, безспорно е
установено, че между управлявания от водача А. състав от пътни превозни
средства – автовоз и МПС с рег. № ХХХХХХ, управлявано от И. Т. Н. с ЕГН:
********** от гр. Д., обл. В., възниква ПТП. Настоящият съд намира, че
правилно и законосъобразно са съставени АУАН и на двамата водачи, като за
причина за възникване на ПТП-то е посочено отнемане на предимството.
Безспорно се установи от снетите свидетелски показания в хода на съдебното
производство, че между участниците в ПТП-то е възникнала конфликтна
3
ситуация още в землището на село С., предизвикано от непозволени маневри
и отнемане на предимство отстрана и на двамата водачи. Ситуацията се
развива в серия от изпреварвания между участниците и приключва с удар в
задна лява част на автовоза от страна на лекия автомобил на изхода на село С.
Б.. При така установената фактическа обстановка настоящият съд намира, че
служителите на сектор „ПП“ правилно са приели, че ПТП-то е пряко
следствие от отнемането на предимството от страна и на двамата водача и са
съставили АУАН и на двамата. Въззивния съд не кредитира с доверие
твърденията на свидетеля А., касаещи неправомерно поведение единствено от
страна на водача на лекия автомобил, състоящо се в „избутва баща ми няколко
пъти извън маркировката на пътя, в храстите“, като несъответстващи на
житейската логика, неподкрепени с други доказателства и дадени от лице
пряко заинтересовано от изхода на делото.
Според настоящият съд от безспорно установеното относно механизма
на настъпване на ПТП-то, от щетите нанесени на двете участвали в него МПС-
та, както и от местоположението на нанесените материални щети може да се
направи обоснован извод, че ПТП-то е предизвикано вследствие неспазвана
на предимството от страна на жалбоподателя А., който предприема маневра –
завой на ляво – навлизане в съседна пътна лента, без да се съобрази с
изпреварващото го МПС. Въззивния съд намира, че правилно и разбираемо
актосъставителят и АНО са описали в акта и процесното НП мехамизма на
настъпилото ПТП, поради което не приема твърденията на процесуалния
представител на жалбоподателя, че е налице неяснота по отношение на така
описаното нарушение.
От субективна страна, жалбоподателят е действал виновно.
Разпоредбата на член 25, ал.1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина,
за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено
както при умисъл, така и при непредпазливост. Съобразно чл. 7, ал. 2 от
ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи, като цитираната разпоредба от ЗДвП не изключва наказуемостта при
тази форма на вината.
В случая правилно наказващият орган е определил нарушението в НП
по член. 183 ал.2, т.3, предл. 4 от ЗДвП – глоба в размер на 20,00 лева,
отнасящо се до водач на МПС, който не спазва предимството на друг участник
в движението. В санкционната си част разпоредбата на член 183 ал.2, т.3,
предл. 4 от ЗДвП предвижда конкретно определено по размер наказание
„глоба“, без възможност административнонаказващият орган да определя
техния размер в предварително посочени граници. Поради тази причина
правилно и законосъобразно е определено наложеното наказание – такова
каквото е в горепосочената разпоредба – „глоба“ в размер на 20,00 лева.
Правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е
приел, че не е налице хипотезата на член 28, ал. 1 от ЗАНН – маловажен
случай, предвид разпоредбата на член 189з от ЗДвП.
4
По отношение на второто и третото нарушение на ЗДвП, за които на
жалбоподателя са наложено административни наказания, се установи
следното: Съгласно разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „А“ ЗДвП и чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „Б“ ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, който е участник
в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са
пострадали хора, да уведоми компетентната служба и да остане на мястото на
инцидента до пристигане на представители на МВР или следствието“. По
делото се събраха безспорни данни, че вследствие на ПТП-то не е имало
пострадали хора. Установени са били охлузвания и кръвотечение по водача на
лекия автомобил, но видно от свидетелските показания същите са били
вследствие възникналата саморазправа между участниците в ПТП-то след
самия инцидент, а не са причинени от него. От обстоятелството, че в резултат
на възникналото ПТП, не е имало пострадали хора, за жалбоподателя не е
възникнало обективно задължение да уведоми компетентната служба и да
остане на мястото на инцидента до пристигане на представители на МВР или
следствието. При липса на елемент от фактическия състав на посочените
нарушения, както е в конкретния случай, незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност за нарушение на разпоредбата на
чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „А“ ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ ЗДвП, поради което
атакуваното НП следва да бъде отменено в тази си част.
С хода на производството са претендирани разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя, но предвид изхода на делото
такива не следва да бъдат присъждани.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - М.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0996-
001739/30.09.2024г. на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР М., с което на С. М.
А. ЕГН ********** от гр.М.,ул. „М.“, № 14, в частта в която за нарушение на
чл.25, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от 3ДвП е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20,00 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0996-001739/30.09.2024г.
на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР М. на С. М. А. ЕГН ********** от
гр.М.,ул. „М.“, № 14, в частта в която за нарушение на чл.123, ал. 1 т.2, б. А от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от 3ДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца и в частта с която за нарушение на чл.123, ал. 1 т.2 б.
Б от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от 3ДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
5
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6