Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
27.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г
с-в,
в публичното заседание на двадесет и втори февруари през 2022 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл.с.
АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при секретаря В.Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 3536 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение № 20269588 от 07.12.2020 г. СРС, 88 с-в, по гр.д.№ 17223/2019 г. е
признал за установено в отношенията между страните, че Ю.С.П. дължи на „Е.М.“
ЕООД сума в размер на 9 174,52 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит от 26.02.2008 г., сключен с „Ю.И Е.Д.Б.“ АД /сега „Ю.Б.“ АД/, вземанията
по който са прехвърлени с договор за цесия от 18.01.2016 г. на „Е.М.“ ЕООД със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда-10.08.2018 г. до
окончателното погасяване, както и 702,28 лв.-лихва върху просрочена главница в
размер на законната лихва за периода 13.08.2015 г.-26.02.2018 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 53473/2018 г. на
СРС, 88 с-в, като е отхвърлил иска за лихва върху просрочената главница за
разликата над присъдения размер от 702,28 лв. до пълния предявен размер от
2 368,71 лв.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата Ю.С.П. в
частта, с която са уважени исковете срещу нея за главница в размер на
9 174,52 лв. и за лихва върху нея в размер на 702,28 лв. с оплаквания, че
в посочената част решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.Въззвивницата
твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице валидна цесия, извършена между „Ю.Б.“
АД и „Е.М.“ ЕООД.Твърди, че не е била уведомена за твърдяната цесия, както и че
ищецът не е легитимиран да предяви иска, тъй като от представения превод не
може да се установи кога е извършена цесията, дали е извършена от лица, които
имат право да я извършват, както и дали има действие спрямо нея.Оспорва
правилността на извода на първоинстанционния съд по отношение на погасителната
давност, като поддържа становище, че относно главното вземане е приложима
3-годишната погасителна давност, и че дори и давността да тече от падежа на
всяка вноска, 3-годишният давностен срок за вземането по вноска с падеж
26.08.2013 г. е изтекъл на 26.08.2016 г.Твърди, че ищецът не е доказал нито
правния си интерес от предявяване на иска, нито основателността на претенцията
си.Излага твърдения, че размерът на възнаградителната лихва не е уговорен в
съответствие със ЗЗП и европейската Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли
исковете.Претендира разноски.
Ответникът
по въззивната жалба-„Е.М.“ ЕООД оспорва същата.Изразява становище, че възраженията
във въззивната жалба са несъстоятелни, и че първоинстанционният съд правилно и
в съответствие с безспорната съдебна практика е приел, че цесионерът е
упълномощен от цедента да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането и това
уведомление е приложено към исковата молба и се счита за получено.В
представения приемо-предавателен протокол, неразделна част от договора за
цесия, са посочени прехвърлените вземания с конкретна индивидуализираща
информация за процесното цедирано вземане,
страните по договора, представено е и потвърждение на извършената цесия,
от съдебно-счетоводната експертиза е установено, че вземането е осчетоводено от
ищеца, поради което е налице правен интерес за ищеца да предяви иск в
качеството му на кредитор.Излага доводи, че е налице трайна съдебна практика и
по въпроса относно приложимата погасителна давност на вземането за главница по
договора за кредит, и че искът е предявен в рамките на 5-годишния давностен
срок.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД.Ищецът-„Е.М.“ ЕООД твърди, че на 26.08.2002 г. е
сключен договор за потребителски кредит № FL 364709 между „Ю.Б.“ АД /с предишно
наименование „Ю.И Е.Д.Б.“ АД/ и Ю.С.П. със срок на действие 26.03.2008
г.-26.02.2018 г.Твърди, че с предоставянето на разрешения кредит чрез
захранване на разплащателната сметка с IBAN: *** „Ю.Б.“ АД е изпълнил задължението си по
договора.Ответницата е усвоила кредит от 14 500 лв. на 26.08.2008 г., като
се е съгласила да погаси същия на равни месечни вноски в размер на по 229,08
лв., дължими на 3-то число на месеца съгласно погасителен план, неразделна част
от договора.Съгласно чл.3 от договора кредитополучателят дължи на банката
възнаградителна годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен процент на
банката плюс договорна надбавка в размер на 6,20 пункта и при годишен процент
на разходите /ГПР/-16,23%.Съгласно чл.9 от договора при просрочие на дължимите
погасителни вноски кредитополучателят дължи лихва /неустойка/ за времето на
забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.Твърди,
че ответницата е извършила шест плащания, като последното е направено на
26.11.2008 г. чрез вноска на каса в размер на 430,00 лв., след което е
преустановила плащанията.В чл.18 от договора се съдържа клауза, с която
страните са се споразумели, че банката може да прехвърля правата си по договора
за кредит на трето лице.С договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. „Ю.Б.“
АД е прехвърлила на -„Е.М.“ ЕООД портфейл от вземания, индивидуализирани в
приложение № 4 към договора за цесия,
сред които е и вземането към Ю.С.П. /стр.936 от приложение № 4/.Длъжникът е
уведомен за извършената цесия съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД с уведомление.На
26.02.2018 г. е настъпил крайният срок за погасяване на потребителския кредит,
вкл. и дължимите лихви съгласно чл.6 от договора и от тази дата вземането на
ищеца е изцяло дължимо.Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила
задължението си, и че на 13.08.2018 г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение, като на 25.02.2019 г. е уведомен за настъпило възражение от
длъжника срещу издадената по гр.д.№ 53473/2018 г. заповед за изпълнение.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 9 174,52 лв.-главница за периода
26.08.2013 г.-26.02.2018 г., представляваща част от претендираната в
заповедното производство непогасена по давност главница със законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й погасяване,
както и 2 368,71 лв.-част от претендираната в заповедното
производство непогасена по давност законна лихва върху просрочена главница
/съгласно уточнение в съдебно заседание на 14.07.2020 г./.
Със
заявление вх.№ 3064299/10.08.2018 г. „Е.М.“ ЕООД е поискал издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ю.С.П. за сумата от 13 812,22
лв.-главница по договор за потребителски кредит № FL 364709 от 26.02.2008 г. със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и
сумата от 3 127,46 лв.- лихва върху просрочена главница за периода
26.10.2013 г.-26.02.2018 г.На 24.08.2018 г. СРС, 88 с-в, по ч.гр.д.№ 53473/18
г. е издал заповед по чл.410 ГПК за претендираните суми.Длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК.Ищецът е получил съобщение с указание за предявяване
на иск за установяване на вземането си на 25.02.2019 г.Исковата молба е
подадена на 22.03.2019 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
На
26.02.2008 г. е сключен договор за потребителски кредит № FL 364709 между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД и Ю.С.П.,
по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 14 500 лв. за текущи нужди срок до 26.02.2018 г.В чл.3
от договорено е предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателят заплаща на
банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за
потребителски кредити /БЛП/ за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка в размер на 6,20 пункта.Годишният процент на разходите /ГПР/
е 16,23%.Погасяването на кредита, вкл. дължимите лихви, става на равни месечни
вноски по 229,08 лв. всяка, посочени като брой и размер в погасителния план.При
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, кредитополучателят дължи лихва /неустойка/ за времето на забавата
върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава /чл.9/.Видно от
представения погасителен план месечните вноски са в размер на по 22908 лв.,
като с тях се погасява 174,60 лв. лихва и 54,48 лв. главница.Общата сума за
погасяване възлиза на 27 488,71 лв. /14 500 лв. главница и 12 988,71
лв. лихва/.С подписването на договора кредитополучателят е потвърдил, че е
предварително уведомен за всички условия по кредита, прочел е договора и е
съгласен с условията му /чл.21/.
Видно
от представеното извлечение от банковата сметка на ответницата сумата по
кредита /14 500 лв./ е усвоена на 26.02.2008 г.
На
18.01.2016 г. е подписан договор за прехвърляне на вземания, по силата на който
„Ю.Б.“ АД /цедент/ е продала на „Е.М.“ ЕООД /цесионер/ свои парични вземания,
сред които и вземането по процесния договор за кредит /описано в приложение към потвърждение за извършената
цесия, подписано от страните по договора/.
По
делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег.№ 231 на
нотариус М.Г. рег.№ 303 на НК, с което А.В.Я.в качеството му на изпълнителен
директор и М.И.В. в качеството й на прокурист, представляващи заедно „Ю.Б.“ АД са
упълномощили „Е.М.“ ЕООД да уведоми
съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключения на 18.01.2016 г. договор
за продажба и прехвърляне на вземания.
От
приетите и неоспорени заключения на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/ на
в.л. В.С.е установено, че размерът на непогасената главница за периода
26.08.2013 г.-26.02.2018 г. е 9 174,52 лв.По счетоводни данни от ищеца
цедираното вземане по договора за кредит е в размер на 13 812,22
лв.-главница и 3 127,46 лв.-лихва към 31.12.2015 г.Законната лихва върху всяка
главница на падежирала неплатена вноска за периода 13.08.2015 г.-26.02.2018 г.
възлиза на 702,28 лв.От датата на цесията-18.01.2016 г. до 24.09.2020 г. няма
извършени плащания.,
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава
в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.Договорът
за заем е реален и е сключен с предаването на парите или другите заместими
вещи.
От събраните
доказателства се установи, че ответницата е сключила с договор за кредит от 26.02.2008
г. за сума в размер на 14 500 лв. със срок до 26.02.2018 г. с ГПР 16,23%.Вземанията
по договора са прехвърлени от кредитодателя на ищеца-„Е.М.“
ЕООД на 18.01.2016 г., за което ответницата е уведомена с получаването на
препис от исковата молба с приложен договор и пълномощно от цедента в полза на
цесионера за извършване на уведомяване на длъжниците.
Първоинстанционният съд
е приел, че договорът за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител,
на ясен и разбираем език, посочена е чистата стойност на кредита, годишния
процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент, общият размер на
всички плащания, условията за издължаване, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размера на същите,
изготвен е погасителен план.Приел е, че възраженията, направени с отговора на
исковата молба относно начина на формиране на лихвения процент по договора, са
оттеглени от ответницата, а и същите са ирелевантни доколкото ищецът не
претендира възнаградителна лихва.Съдът е съобразил, че е спазено изискването за преддоговорна информация.По
отношение на договора за цесия съдът е изложил мотиви и се е позовал на
практика на ВКС относно правото на предишния кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши уведомяването на длъжника за извършената цесия, като
приложеното уведомление към исковата молба следва да бъде съобразено от съда на
основание чл.235, ал.3 ГПК.Съдът е приел, че вземането, предмет на договора за
цесия, е индивидуализирано.По отношение на размера на вземането е кредитирал
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, като е съобразил
обстоятелството, че крайният падеж на договора е настъпил преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Възражението за
погасителна давност е отхвърлено като неоснователно с мотиви, че по отношение
на главницата е приложима 5-годишната погасителна давност, като същата е
изтекла както от крайния срок на договора, така и от изискуемостта на първата
погасителна вноска, а по отношение на лихвата за забава е приложима кратката
тригодишна погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД, като от датата, от която
се претендира-13.08.2015 г. до датата на подаване на заявлението-10.08.2018 г.,
същата не е изтекла.
Настоящият съдебен
състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях.
Съдът намира за неоснователно
възраженията на въззивницата за липса на индивидуализация на цесията и за липса
на надлежно уведомяване за извършването й.По делото е представен договор за
прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., подписан от законните представители
на цедента- „Ю.Б.“ АД, като в Приложение към потвърждение за извършената цесия
е посочен номера на договора, размера на вземането, вида на отпуснатия кредит,
датата на договора, ЕГН на длъжника и размера на дължимите суми за главница,
лихва, такси и разноски към 31.12.2015 г. и крайна дата на издължаване.Представено
е и пълномощно с нотариална заверка на подписите, с което старият кредитор е
упълномощил новия кредитор-„Е.М.“ ЕООД да уведоми съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД
длъжниците за извършеното прехвърляне на договорите за потребителски кредити.
С оглед настъпилото прехвърляне на
процесните вземания ищецът е активно легитимиран да предяви исковете по чл.422,
ал.1 ГПК.
Налице
е трайна съдебна практика /цитирана в решението на СРС/, че с оглед липсата на
специални изисквания в закона за начина на уведомяване на длъжника за
извършената цесия, с получаването от ответника на препис от исковата молба с
приложенията /вкл. уведомлението за цесията/ същият е уведомен за цесията,
който факт следва да бъде съобразен с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.
Неоснователно
е и оплакването, че по отношение на вземането за главница е приложима кратката
3-годишна погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД. Договореното
връщане на кредита на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични платежи, тъй като е налице неделимо плащане, а договореното връщане
на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение
от длъжника на части, поради което приложим е общият 5-годишен давностен срок.
/Р № 261/11 г. по гр.д.№ 795/10 г., IV ГО; Р № 28/12 г. по гр.д.№ 523/11 г., III ГО на ВКС, постановени по чл.290 ГПК/.Разпоредбата
на чл.113, б. „в” ЗЗД е императивна и не следва да се тълкува разширително.
Възраженията
относно несъобразяване на клаузата за възнаградителна лихва със ЗПК /отм./ е
ирелевантно, тъй като предмет на настоящото производство са само вземанията за
главница и лихва за забава.
От
приетата по делото ССчЕ се установи, че сумата е усвоена, не са представени
доказателства за извършени плащания за погасяване на задължението за главница,
поради което искът по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за главница се явява
изцяло основателен.С оглед основателността на главния иск основателна е и претенцията
за лихва за забава до установения от ССчЕ размер.
Други конкретни
оплаквания не са изложени във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи
на двете инстанции решението следва да се потвърди в обжалваната част.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.3 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемия сумата 350 лв.-направени разноски
за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20269588 от 07.12.2020 г. на СРС, 88 с-в, по гр.д.№ 17223/2019 г. в обжалваната
част.
ОСЪЖДА
Ю.С.П. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на „Е.М.“ ЕООД с ЕИК ********и
със седалище и адрес на управление:***-6 сумата 350 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.