Решение по дело №156/2022 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 октомври 2022 г.
Съдия: Цветелина Борисова Гоцова
Дело: 20227160700156
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                                    

№ 152

 

Гр. Перник, 11.10.2022 година.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Б. К.*** от Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа докладваното от съдия Гоцова КАНД № 156 по описа за 2022 година на Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208-чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ с адрес: гр. С., бул. „**“, №136, ет.10 срещу Решение № 315 от 21.04.2022 година, постановено по АНД № 15 по описа за 2022 година на Районен съд - Перник, с което е отменено Наказателно постановление № 284 от 03.12.2021 година, издадено от Директора на РИОСВ – С.**, с което на основание чл. 164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда е наложена имуществена санкция в размер на 80 000 / осемдесет хиляди/ лева на „****“ АД с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „**“ № 1 за извършено нарушение по чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда.

Касаторът счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. По същество излага доводи за това, че решението е постановено в противоречие със събраните и проверени по делото доказателства. Твърди, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва също и, че така постановеното първоинстанционно решение противоречи на целите на административното наказание. Моли съда да отмени решението на Районния съд и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

В проведеното съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, не се представлява. Поддържа жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание, ответникът по касационната жалба се представлява от адв. Х.М.. Оспорва основателността на касационната жалба, като моли съда да остави в сила решението на районния съд. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – П., дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на районния съд и предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд- Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл.218, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Същото е постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон, а основанията за това са следните:

В хода на настоящото производство е установено, че  Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околната среда и водите е издал Комплексно разрешително № 100-Н1/2010 година на „****“ АД за експлоатация на следните инсталации и съображения: инсталация за производство на стомана и инсталация за обработване на черни метали - стонове за горещо валцуване. С това комплексно разрешително са били определени условията,които операторът е следвало да спазва. С Решение № 100-Н1-И0-А7/2020 година комплексното разрешително е било актуализирано.

На 19.05.2021 година е извършена извънредна проверка на производствената площадка на „****“ АД, във връзка с постъпил сигнал в РИОСВ - С**. Проверката е осъществена от експерти при РИОСВ – С.**, които са установили, че от югоизточната част на електростоманодобивният цех, в който се намира входящ бункер за бункерна естакада към електродъгова пещ № 3 се наблюдават неорганизирани прахови емисии. Било установено също и, че тази част на ЕСДЦ не е била уплътнена, като входът не е затворен и това позволява вятърът да повдига и завлича натрупаната прах около съоръжението в тази част на цеха и образува неорганизирани емисии в атмосферния въздух. Операторът не е предприел необходими мерки за ограничаване на емисии на прахообразни вещества. Резултатите от тази проверка били обективирани в Констативен протокол № ККФОС-СГ-26/19.05.2021 година.

Въз основа на констатациите, отразени в констативен протокол, е съставен на „****“ АД Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 114 от 15.06.2021 година, в който главен експерт в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда", Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при Регионална инспекция по околната среда и водите- С** е установил, че с описаното в констативния протокол действие,  дружеството не е изпълнило задължението си по Условие 9.3.1 и Условие 9.3.5 от Комплексното разрешително № 100-Н1/2010 година, което е актуализирано с Решение № 100-Н1-И0-А7/2020 година. Актосъставителят приел, че с това деяние е била нарушена разпоредбата на чл.123в, т.2 от ЗООС. Актът е бил предявен на представител на дружеството- нарушител, като срещу него в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не е било депозирано възражение пред административнонаказващия орган.

Въз основа на съставения АУАН, Директорът на РИОСВ- С**  издал Наказателно постановление № 284 от 03.12.2021 година, с което на основание чл.53 от Закона за административните нарушение и наказания, във вр. с чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда е наложил на „****“ АД  имуществена санкция в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда.

С Решение № 315 от 21.04.2022 година, постановено по АНД № 15 по описа за 2022 година на Районен съд- Перник, наказателното постановление е било отменено.

За да постанови атакуваният съдебен акт, първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и след техния анализ съвкупен и поотделно е приел от фактическа страна, отразената в АУАН и НП фактическа обстановка.

Въз основа на така установено от фактическа страна, след извършена цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на имуществена санкция и във връзка с доводите на жалбоподателя, в решението е прието, че при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление не са спазени императивните изисквания на чл.42, т.4, респективно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които предвиждат задължение да бъде посочено точно описанието на нарушението с всичките му признаци от обективна и от субективна страна. Приел е, че не е посочено по какъв начин наказаното лице е следвало да изпълни условията, по какъв механизъм и чрез какво действие, респективно бездействие, а липсата на последното води до нарушаване на правото на защита на ответника по настоящата касационна жалба.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността, допустимостта и правилното приложение на материалния закон следи служебно, съгласно чл.218,ал.2 от АПК.

След извършена касационна проверка в пределите на чл.218,ал.2, пр.1 и пр.2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закон форма, по допустима жалба.

Доводите в касационната жалба са неоснователни.

Съобразно чл.220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд- Перник фактическа обстановка за напълно кореспондираща със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съдебен състав е установил фактическата страна на спора при спазване на принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани са доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите в решението по приложимия и приложен в проведеното административнонаказателно производство закон са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал и в неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за това. Не са допуснати процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство.

Правилно първоинстанционният съд приема, че в наказателното постановление не е конкретизирано как, респективно по какъв начин е следвало да бъдат изпълнени условията, които административнонаказващия орган твърди, че са били нарушени и които са довели да ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството, а това означава, че в самото производство по издаване на процесното наказателно постановление са допуснати нарушения, които са от естество да рефлектират върху правото на защита на лицето, срещу което се води производството. Наказателното постановление е издадено в разрез с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, които са императивни по своя характер. Както в АУАН, така и в наказателното постановление липсва точно и пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, а това означава че описаната фактическа обстановка е бланкетна и не е в състояние да позволи на отговорното лице да разбере с какво точно действие, респективно бездействие е била нарушена посочената в наказателното постановление разпоредба. Прецизното формулиране на административнонаказателното обвинение, каквото в случая липсва  е гаранция за реализиране на правото на защита на лицето, срещу което производството се води, както и предпоставя извършването на съдебна проверка във връзка със законосъобразното производство.

Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено при спазване на материалния закон. Не се установи наличие на основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт  по чл.348,ал.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в жалбата. Отменяйки наказателното постановление, Районен съд - Перник е постановил едно законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

Искането за присъждане на сторените разноски за настоящата инстанция от ответника по касационната жалба е направено своевременно, като по делото са налице доказателства и за действителното им заплащане. Воден от действащата редакция на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- редакция ДВ, бр. 68/ 2020 г., в сила от 04.08.2020 г., съгласно която "ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението", при наложена в случая имуществена санкция в размер на 80 000 лв., минималното възможно адвокатско възнаграждение, е в размер на 2 930 лв., колкото е уговорено и платено. Съгласно § 2а ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г., дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, същият е в размер на 586 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд- Перник

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 315 от 21.04.2022 година, постановено по АНД № 15 по описа за 2022 година на Районен съд- Перник.

ОСЪЖДА РИОСВ – С** да заплати на „****“ АД с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „**“ № 1 сумата от 3 516 лв., разноски за адвокатско възнаграждение.                                              

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

 

           ЧЛЕНОВЕ:  /П/    /П/