№ 189
гр. гр.Несебър, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря АтА.ска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20222150200108 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “М.**” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: град С.В., мотел “Д.”, редово жилище № *, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала М.В.М., срещу Наказателно постановление № 02-
2100033 / 24.11.2021г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, с което
на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, му е наложено
административно наказание “Имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева за извършено
нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочването в пълнота
на всички обстоятелства, касаещи съставомерността на вмененото нарушение. Не е
установено да е налице трудово правоотношение между дружеството-жалбоподател и
И.Д.К.. Документът, на който наказващият орган се е позовал за да достигне до извод за
наличие на трудово правоотношение, е справката по чл.402 от КТ, която обаче е попълнена
от лицето под диктовката на проверяващите. Не са изискани счетоводните документи, както
и ведомостите за заплати и фишове за изплатени възнаграждения, поради това в хода на
административно наказателното производство не е извършен А.лиз на възможните
доказателства, който е необходим за да бъде направен извода за това извършено ли е
нарушение. Отрича приетата от наказващия орган фактическа обстановка като счита, че
вмененото нарушение не е доказано. Дейността, осъществявА. от И.Д.К., е била в
1
изпълнение на договор за поръчка и се е изразявала в еднократно извършване на товарене,
разтоварване и превоз на мебели срещу заплащане на уговорено възнаграждение, а не в
множество разтоварни операции, не е уговаряно работно време, както и други условия,
присъщи за трудов договор, отношенията не са били на власт и подчинение. Моли
наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат,
който заявява, че поддържа доводите в жалбата и искането за отмяна на наказателното
постановление. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Счита, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати твърдените в жалбата процесуални нарушения, както и че въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства нарушението е доказано, а
фактите по делото обосновават извод за трудово правоотношение между дружеството-
жалбоподател и наетия от него работник, поради което е било задължително сключването на
трудов договор между тях, елементите на който договор били налице. Като не е изпълнил
това си задължение жалбоподателят е нарушил закона, а нарушението правилно е било
квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупността им, намира за установено следното от фактическа стрА.:
На 31.08.2021г. около 13:00 часа е била извършена проверка по спазване на
трудовото и осигурителното законодателство от А. К. Г. и Р.С.П. – служители в Д“ИТ“ –
Бургас, в магазин „Верона“, с адрес: к.к. С.б., „И.б.“ № 1, находящ се на Главен път I-9. В
магазина се предлагала и услугата доставка на мебелите, изложени за продажба, до обектите
на клиента до 18:00 часа както и монтаж. Проверяващите нямали предварителна
информация за търговеца, стопанисващ обекта, което обстоятелство установили на място в
началото на проверката и че това е „М.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: град С.В., улица К.М. № **, представлявано от М.В.М.. В магазина били
установени лица, изпълняващи длъжности съответно продавач-консултант, шофьор, както и
две лица, извършващи товарно-разтоварна дейност. Тъй като единият от тях не носил
документ за самоличност, със съдействието на полицейски служители установили
самоличността му и че това е И.Д.К.. На заварените да полагат труд в магазина лица е било
наредено да попълнят справки по чл.402 от КТ. Но тъй като И.Д.К. бил и неграмотен, той е
диктувал данните, които са били записани от проверяващите в справката. Същият заявил, че
работи в мебелния магазин от същия ден – 31.08.2021г. на длъжност общ работник, без
писмен трудов договор, с работно време от 09:00 часа до 17:00 часа, при уговорено трудово
възнаграждение – 40 лева на ден. Попълнената справка е била подписА. от И.Д.К. като
„декларатор“. На работника, изпълняващ длъжността „продавач-консултант“, е била
връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК, съгласно която управителят на „М.“ ЕООД следва
да се яви лично, или чрез упълномощено от него лице на 08.09.2021г. в Дирекция
2
„Инспекция по труда“ – Бургас, където да представи описаните в призовката документи, а
именно: трудовите досиета на работещите в обекта, включително справки до НАП,
ведомости за работна заплата от месец юни 2021г. до момента, графици, присъствени форми
от месец юни 2021г. до момента, Правилник за вътрешния трудов ред, вътрешни правила за
работна заплата, договор с трудова медицина, оценки на риска, заповеди, инструкции,
протоколи от измервания, книги за инструктаж, заповед по чл.403а от КТ. Документи са
били представени, като са били подадени в деловодството на дирекцията, на 17.09.2021г., но
не от управителя, а от друго лице, като между документите е липсвал трудов договор,
сключен с И.Д.К., а от извършената справка от НАП е установено и че не е подавано
уведомление за сключен такъв трудов договор. Вместо това в предоставените документи се
съдържал и такъв, озаглавен „Граждански договор“, подписан от управителя на „М.“ ЕООД,
от една стрА. като „възложител“, и И.Д.К., от друга стрА. в качеството му на „изпълнител“,
а посочената в документа дата на съставянето му е 31.08.2021г.
За резултатите от проверката в обекта и по документи е съставен Протокол за
извършена проверка № ПР2129184 от 30.09.2021г. от А. К. Г. и Р.С.П., двете на длъжност
„инспектор“ в Д“ИТ“ – Бургас, а като едно от описаните в него нарушения (т.1) е това, че
при извършена проверка по документи (трудови договори, уведомления по чл.62, ал.5 от КТ,
график за разпределение на смените/работното време и други) на 30.09.2021г. в Д“ИТ“
Бургас, се установило, че „М.“ ЕООД, ЕИК *****, в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т.1 на Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, на 31.08.2021г.
около 13:30 часа в магазин „Верона“, находящ се в к.к. С.б., община Несебър, ул. „И.б. № 1,
не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила,
като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И.Д.К. с ЕГН ****, с което е
нарушил чл.62, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. На 31.08.2021г. в 13:38 часа в обект
магазин „Верона“, находящ се в к.к. С.б., община Несебър, ул. И.б. № 1, И.Д.К. с ЕГН **** е
допуснат да престира труд като „общ работник“ (да товари и разтоварва мебели и извършва
разнос по адреси). След като самоличността на лицето е била установена със съдействието
на органите на МВР и същото заявило, че е неграмотно, под негова диктовка се е попълнила
справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, което изрично е отбелязано в справката. И.Д.К. с ЕГН
**** заявил, че работи от 31.08.2021г. като „общ работник“ в мебелен магазин, с работно
време от 09:00 часа до 17:00 часа, и уговорено трудово възнаграждение в размер на 40 лева
на ден, след което подписал собственоръчно справката с декларираното от него. Посочено е,
че е нарушен чл.62, ал.1 от КТ.
На същия ден – 30.09.2021г., А. К. Г. – „Старши инспектор“ при Дирекция
„Инспекция по труда“ – Бургас, е съставила Акт № 02-2100033 за установяване на
административно на нарушение за това, че при извършена проверка по документи (трудови
договори, уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, график за разпределение на смените/работното
време и други) на 30.09.2021г. в Д“ИТ“ Бургас, се установило, че „М.“ ЕООД, ЕИК *****, в
качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 на Допълнителните разпоредби на
Кодекса на труда, на 31.08.2021г. около 13:30 часа в магазин „Верона“, находящ се в к.к.
3
С.б., община Несебър, ул. „И.б. № 1, не е уредил като трудови правоотношения,
отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в
писмена форма с лицето И.Д.К. с ЕГН ****, с което е нарушил чл.62, ал.1 от КТ, във връзка
с чл.1, ал.2 от КТ. На 31.08.2021г. в 13:38 часа в обект магазин „Верона“, находящ се в к.к.
С.б., община Несебър, ул. И.б. № 1, И.Д.К. с ЕГН **** е допуснат да престира труд като
„общ работник“ (да товари и разтоварва мебели и извършва разнос по адреси). След като
самоличността на лицето е била установена със съдействието на органите на МВР и същото
заявило, че е неграмотно, под негова диктовка се е попълнила справка по чл.402, ал.1, т.3 от
КТ, което изрично е отбелязано в справката. И.Д.К. с ЕГН **** заявил, че работи от
31.08.2021г. като „общ работник“ в мебелен магазин, с работно време от 09:00 часа до 17:00
часа, и уговорено трудово възнаграждение в размер на 40 лева на ден, след което подписал
собственоръчно справката с декларираното от него. Актосъставителят е квалифицирал
нарушението по чл.62, ал.1, във връзка с ал.1, т.2 от КТ. След съставянето на акта, същият е
подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението – Р.С.П., но не е
подписан от законния представител на дружеството-жалбоподател, срещу когото е акта, и
който също е присъствал при съставянето му. Това обстоятелство – отказа на управителят на
„М.“ ЕООД за подпише акта – е било удостоверено с подписа на един свидетел – Кристияна
Константинова Генова с ЕГН **********, също служител в дирекцията. Управителят на
„М.“ ЕООД е отказал да получи препис от акта, но е отказал да подпише и да получи препис
и от протокола от проверката, като е заявил писмено, че препис от протокола да му се
изпрати по пощата.
РазпитА. в качеството на свидетел по делото актосъставителят А. К. Г. заявява, че
поддържа направените от нея констатации, намерили отражение в съставения от нея акт,
като уточнява, че всички служители, които са сключили трудови договори с дружеството-
работодател, са работили в обекта на 4-часов работен ден, с изключение на шофьора, в
чийто трудов договор е посочено пълно (8-часов работен ден) работно време.
В качеството му на свидетел по делото, по искане на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател, е разпитан и шофьора – Румен Петров Ралев, който също е
присъствал на проверката в магазина, и който с показанията си потвърждава констатацията
на контролните органи, че в търговския обект се предлага и разнос на закупените от
магазина мебели до адресите на клиентите. Понеже не винаги мебелите могат да бъдат
товарени от него – шофьора, когато са тежки, твърди, че ползва услугите на двама цигани от
робското пазарче в град Несебър, като ги наема да товарят, като често се случва и същите те
и да ги разтоварват до дома на клиента. Потвърждава и че на тези две лица, които той
твърди, че по-рано през нея е взел да товарят мебели за превозване и също са заварени в
обекта при проверката, също са били предоставени за попълване справки, както и че за
установяване на самоличността на единия от тях е била извикА. полиция. Товаренето от
двете лица е извършено след приключване на проверката.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е установено от
фактическа стрА. и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил
4
санкцията. И според наказващия орган жалбоподателят е нарушил чл.62, ал.1, във връзка с
чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва наказателното
постановление, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН (в редакцията от
ДВ, бр.10/2011г.), поради което и процесуално допустима – НП е връчено на дружеството-
жалбоподател на 23.12.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 30.12.2021г.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да
водят до неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставяне на
работна сила се уреждат само като трудови отношения, а съгласно разпоредбата на чл.62,
ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Видно от материалите по делото
и от разпита на свид. Г., в деня на проверката на търговския обект – 31.08.2021г., И.Д.К. е
извършвал определени дейности, свързани с осъществявани от дружеството-жалбоподател
дейности по товарене на мебели в магазин „Верона“, находящ се в к.к. С.б.. Въпреки
предоставената на жалбоподателя възможност и дадените му указания от деня на проверката
в обекта до 30.09.2021г. – датата на съставянето на АУАН, не е бил представен никакъв
договор или какъвто и да е документ, който да обективира отношенията на лицето с „М.“
ЕООД, съобразно Кодекса на труда. Представеният по делото граждански договор от
31.08.2021г. не съдържа изискуемите реквизити за запълване на задължителното му
съдържание съгласно чл.66, ал.1 от КТ, според която норма Трудовият договор определя:
мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, датата на
сключването му и началото на неговото изпълнение, времетраенето на трудовия договор,
размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени
годишни отпусти, еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на
трудовия договор, основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителността на работния
ден или седмица. Ето защо представеният граждански договор е недопустимо да се приеме и
третира като такъв. Освен това, надлежното сключване на писмен трудов договор съгласно
чл.61 от КТ изисква същият да се сключи между работника или служителя и работодателя
преди постъпването на работа и влече след себе си задълженията на работодателя по чл.62,
ал.1 от КТ – в тридневен срок от сключването на трудовия договор да изпрати уведомление
за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите,
както и по чл.63, ал.1 от КТ – да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете
страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, а също и по
чл.63, ал.2 от КТ – работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя
преди да му предостави документите по ал.1, каквито действия напълно липсват в
настоящия случай.
5
Дори и да се приеме, че действително представеният граждански договор е сключен
още преди началото на изпълнението, т.е., че същият не е антидатиран във връзка с
проверката на контролните органи, представен в хода на проверката и с цел обслужване на
защитната версия, както и че лицето е започнало да работи в обекта същия ден –
31.08.2021г., както е декларирало при попълване на справката по чл.402 от КТ, и същият е
договор за услуга по смисъла на ЗЗД, на практика същият не съдържа индивидуализиран
предмет, тъй като уговорената работа не е индивидуализирА. в количествено отношение и
доколкото в договора е уговорена само вида на услугата, а именно: разтоварване и пренос на
мебели, на практика същият прикрива съществуващо трудово правоотношение. Това
означава, че страните не са уредили съществуващото между тях правоотношение в
предвидената от закона форма, а именно чрез писмен трудов договор. Категорично е също (а
и твърдения от стрА. на жалбоподателя за обратното не са наведени и не се представят
доказателства, които да опровергаят показанията на актосъставителя, дадени в съдебно
заседание), че към момента на извършване на проверката на 31.08.2021г. гражданският
договор не е бил деклариран, като жалбоподателят не е уведомил за това ТД на НАП –
Бургас, както и че И.Д.К. не е получавал екземпляр от граждански договор, в който е
посочено, че е съставен в два еднообразни такива. И.Д.К., който е присъствал и е бил обект
на проверката, не е декларирал, че работи по сключен граждански договор и че има
качество на „изпълнител“ по него. Напротив, изрично е декларирал срещу подпис, че
изпълнява длъжността „общ работник“.
По делото не се събраха доказателства, оборващи горепосочената законова
презумпция.
Няма спор по делото, че към момента на проверката между жалбоподателя и
въпросното лице, работещо при него, е бил сключен в даден момент граждански договор.
Спорът по делото е дали отношенията, възникнали относно процесния договор, са по
същество трудови и респективно страните е следвало да ги уредят с трудов договор.
Безспорно и доказано е обстоятелството, че лицето К. е престирал на
жалбоподателя своята работна сила. Този извод не се оборва от представения граждански
договор. Напротив, А.лизът на събраните доказателства води съда до извода, че по своя
характер и белези тези договорни отношения съставляват трудови – с тях е уговорена
престацията на работната сила (а не обществен продукт) срещу възнаграждение, налице е и
определено работно време и място, поради което са налице онези белези, които
характеризират правоотношенията като трудови, а не като облигационни.
Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско,
договорно правоотношение. Вярно е, че страните имат автономия при договарянето
помежду си, но тя е ограничена от повелителни разпоредби на закона. Разпоредбата на чл.1,
ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат
само като трудови. В казуса е установено, че работодателят не е изпълнил това свое
задължение, тъй като отношенията, свързани с престирането на труд от лицето К., не са
уредени в трудов договор, а в граждански договор.
6
Ето защо съдът приема, че деянието на търговеца е съставомерно така, както му
го вменява административно наказващият орган, тъй като е реализирано едно състояние,
свързано с липса на писмен трудов договор, което осъществява състава на административно
нарушение до прекратяване на съставомерното бездействие, а бездействие е безспорно
установено за вменения случай, като в хода на съдебното следствие се събраха убедителни
доказателства, че жалбоподателят е приел на работа към момента на проверката от
инспекцията по труда работник, като същият е имал установено работно време, уговорено
работно място и договорено трудово възнаграждение за престирА.та сила, т.е. били са
налице основните елементи на трудовото правоотношение. Изложеното обосновава по
несъмнен начин съставомерността на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът
намира, че административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го
е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ.
По отношение на друг от наведените в жалбата доводи, в която насока
жалбоподателят ангажира и гласни доказателства, съдът намира за необходимо да посочи, че
законодателно съществува възможност за сключване на срочен трудов договор по смисъла
на чл.68, ал.1, т.2 от КТ, който се сключва за извършване или довършване на определена
работа, като при този договор срокът му е определим чрез времето, необходимо за
извършване на договорената работа. И макар при този вид договори срокът да е уговорен за
определена работа, това не влияе на неговата правна природа като трудов договор, защото
отново се касае за изтичането на определено време, което се измерва според обема на
договорената работа. Тъй като се касае за бъдещо сигурно събитие, чрез което се регулира
срока на договора, се касае за трудов договор, предвиден в КТ. Наред с това налице е
законодателна възможност на чл.114 от КТ за сключване на трудов договор за работа до
няколко дни в месеца, който в достатъчна степен би съответствал на необходимостта на
жалбоподателя да бъдат извършвани краткотрайни услуги (товарене и разтоварване на
мебели).
Съдът намира също, че в настоящия случай не може да бъде приложена
разпоредбата на чл.415в от КТ доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано
като „маловажен случай“ по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да
бъде отбелязано, че за да е налице маловажен случай по смисъла на чл.415в от КТ е
необходимо да са налице всички кумулативно предвидени условия, а именно нарушението
да може да бъде отстранено незабавно след установяването му и от него да не са произлезли
вредни последици за работници и служители. В настоящия случай не е изпълнено нито едно
от двете кумулативно предвидени условия, доколкото положеният от работника труд не се
зачита за трудов стаж до сключването на трудовия договор.
След като правилно е приел, че административното нарушение е доказано,
административно наказващият орган на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от
КТ, правилно и законосъобразно е наложил на “М.**” ЕООД град С.В., община Несебър
имуществена санкция в минималния предвиден размер от 1 500 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното
7
наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, включително и относно размера на наложената санкция.
Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се присъди
юристконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (чл.8, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Ето защо и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2100033 / 24.11.2021г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което на “М.**”
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град С.В., мотел “Д.”, редово
жилище № *, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала М.В.М., на
основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, му е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. (хиляда и
петстотин лева) за нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА “М.**” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град
С.В., мотел “Д.”, редово жилище № *, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала М.В.М., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ сумата в размер на 100 лв. (сто лева) за юристконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8