Номер 26922.10.2020 г.Град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ЯмболIX състав
На 22.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай И. Кирков
като разгледа докладваното от Николай И. Кирков Административно
наказателно дело № 20202330200948 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на С.К.С. от гр. *** ,
ЕГН:********** против електронен фиш за налагане на наказание глоба, серия К № 2288200
на ОД на МВР-Ямбол, с което на основание чл.189,ал.4,вр. чл.182,ал.1т. 2 от ЗДвП за
нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
електронният фиш , изразяващи се в допуснати процесуални нарушения при издаването
му.Оспорва се както извършеното нарушение ,така и годността на техническото средство ,с
което е установена превишената скорост.Излага се ,че са изтекли и давностните срокове
предвидени в ЗАНН за санкциониране на нарушителя.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.
Процесуалния представител на въззиваемата страна е представил писмено
становище с искането жалбата да бъде оставена без уважение, а ЕФ като правилен и
законосъобразен да бъде потвърден.Иска се и присъждане на юрисконсулско
възнаграждение.
„ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в
жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за
установена следната фактическа обстановка:
С електронен фиш серия К № 2288200, жалбоподателят е санкциониран ,за
1
нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП , затова ,че на 20.09.2018г. в 14.26 часа в гр.Ямбол
,ул.“Гр.Игнатиев“ до номер 207 посока към с.Кукоруво при ограничение на скоростта от 50
км/час за населено място е управлявал МПС „Фолксваген Бора“ с рег. № Х 4949 ВР със
скорост 62 км. час, като нарушението е било установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1-М 525.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приобщените
по делото веществено доказателство- снимка с разпечатка от използваното средство за
измерване и писмените доказателства-докладна записка, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство и протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол .
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по
ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното
административно нарушение на чл.21, от ЗДвП .Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система,
заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административно наказателния процес. На кадрите от снимковия материал се наблюдава
ясно автомобила, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на движение в
момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват всяко
съмнение чия скорост е регистрирало АТСС.
В настоящия случай нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване
по Закона за измерванията,удостоверено с представения по преписката Протокол от
2
проверка на мобилна система за видеоконтрол . Системата е работила на автоматичен
режим, което е в съответствие с изискването на чл.9 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 ,
която дава правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в
контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки. Същевременно,
използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с
протокол /приложение към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия го
полицейският служител със съответната компетентност ,в който изчерпателно са посочени
релевантните обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван,
въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване,
идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на
работната смяна и номерата на първия и последния запис.
Правилно ЕФ е бил издаден на жалбоподателя, тъй като съгласно чл.188, ал.1 от
ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. ЕФ му е бил връчен по
предвидения от закона ред и той имал възможността да се възползва от правото си по
чл.188, ал.5 от ЗДвП да декларира, че МПС се управлява от друго лице, но не го е сторил.
При посочване на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат толеранс от 3км/час
от действително измерената скорост в полза на нарушителя. Основанието за приспадане на
този толеранс следва от техническите характеристики на мобилната система и изрично е
отразено в протокола от проверка, където под таблицата с измерените скорости изрично е
посочено, че допустимата грешка при измерване на скоростта възлиза на +/-3км/час за
скорости под 100 км/час. Въпросната редукция е извършена от наказващия орган и след
приспадане на толеранс от 3км/час за наказуема скорост е приета стойност от 62 км/час,
както е отразено в ЕФ. И при това положение, превишението на допустимата скорост от 50
км/час е с повече от 11 км/час, поради което санкционната норма по чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП
е правилно избрана и приложена.
Съдът намира за неоснователно твърдението ,че към настоящия момент
административно-наказателната отговорност на жалбоподателката е погасена по давност.В
ЗАНН не се съдържат разпоредби, уреждащи въпроса относно давността като основание за
прекратяване на административно-наказателното производство, но съгласно разпоредбата
на чл. 11 от ЗАНН по въпросите относно вината, вменяемостта, обстоятелствата
изключващи отговорността и др. се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс, доколкото този закон не предвижда друго, тоест приложима е разпоредбата на чл.
81, ал.3, вр. чл.80, ал.1,т. 5, вр. ал.3 от НК. Съгласно чл.80, ал.1,т.5 от НК наказателното
производство се изключва по давност, ако не е възбудено за срок от три години. Предвид
чл.81, ал.2 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване на лицето, срещу което е насочено
преследването, но съгласно чл. 81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването
на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава
3
с една втора срока предвиден в предходния член, тоест в случая срокът по чл.80, ал.1,т.5 от
НК, който е три години. Следователно в случаите когато законът предвижда наказание
“глоба”(както е в настоящия случай), възможността дадено лице да бъде санкционирано се
изключва с изтичане на срок от четири години и шест месеца от извършване на деянието. В
процесния случай деянието е извършено на 20.09.2018г. и към настоящия момент не е
изтекъл срокът по чл.81,ал.3 от НК.При това положение наказателната отговорност на
жалбоподателя за визираното в ЕФ административно нарушение не е погасена с изтичането
на абсолютната давност от 4 години и шест месеца.
Неоснователно е и възражението ,че преди започване на работа с техническото
средство следва да се изготви снимка, от която да е видно разположението му на участъка на
пътя, тъй Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 уреждаща условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата не предвижда такова задължение на полицейски служител.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК
вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане
на юрисконсулскто възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели, не е с фактическа
или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К № 2288200, издаден от ОД на МВР – Ямбол,
с който на С.К.С. от гр. *** , ЕГН:********** ,на основание чл.189,ал.4,вр. чл.182,ал.1т.2 от
4
ЗДвП за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв.
ОСЪЖДА С.К.С. от гр. *** , ЕГН:********** да заплати на ОД на МВР-Ямбол ,
сумата от 80 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5