Решение по дело №37990/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1181
Дата: 26 януари 2023 г.
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20221110137990
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1181
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110137990 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Д. П. Т., с която
e предявил срещу Фирма отрицателeн установителeн иск с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му
дължи сумата от 3212.80 лв., представляваща главница за неплатена
потребена вода за периода от 26.01.2008г. до 23.07.2016г., ведно със законна
лихва върху главницата от 17.08.2016г. до окончателното плащане, сумата от
2220.29 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.02.2008г. до
23.07.2016г. и сумата от 528,82 лв., представляваща съдебни разноски, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 06.12.2016г. по ч.гр.д. №
46445/2016г. по описа на СРС, 141 състав, поради погасяването им по
давност.
Ищецът твърди, че на 26.08.2016 г. била издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 46445 от 2016 г., по описа на СРС, 141 състав, влязла в сила на
08.11.2016 г., като на 06.12.2016 г. бил издаден изпълнителен лист за
непогасени задължения за потребена вода. Въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 624/2017 г. по
описа на ЧСИ С.Х.. Поддържа, че за вземанията е изтекла погасителната
давност. Излага аргументи, че издадената заповед за изпълнение не е
основание за приложение на чл. 117, ал.2 ЗЗД. Твърди, че същата не се
прекъсва с издаването на заповедта за изпълнение. Дори и да се приеме, че се
прекъсва, същата е изтекла на 26.08.2019 г. Поддържа, че изпълнителното
производство е прекратено, тъй като в рамките на две години не са
предприемани изпълнителни действия. Моли съда да уважи иска. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като недопустим. Поддържа, че
защитата на ищеца срещу издадената заповед за изпълнение е чрез подаване
на възражение по чл. 414 ГПК, възражение по чл. 423 ГПК или предявяване
на иск по чл. 424 ГПК, а не чрез предявяване на отрицателен установителен
иск. Оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че издадената заповед за
изпълнение се ползва със сила на пресъдено нещо, както и че се прилага чл.
115, б. „ж“ ЗЗД. Твърди, че давността за вземанията по изп. лист е 5-годишна
и е започнала да тече от влизането в сила на заповедта и към момента не е
изтекла. Излага аргументи, че дори и да не се счита прекъсната с подаването
на молбата за образуване на изп. дело на 24.02.2017г., то е прекъсната с
предприетите изпълнителни действия, а именно налагане на запори на
13.03.2017 г., 03.05.2017 г., 05.07.2017 г. и възбрана на 20.07.2018 г. Твърди,
че предвид извършването на изпълнителни действия изпълнителното
производство не е прекратено. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски. Пред съда страната не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 06.12.2016
г. по гр. д. № 46445 от 2016 г. по описа на СРС, 141 състав, по който
изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изп. д. № № 624/2017г. по
описа на ЧСИ С.Х., за посочените в исковата молба суми и основания.
По делото е представен препис от изп. д. № ******* по описа на ЧСИ
С.Х., от което се установява, че същото е било образувано с молба подадена
от ответника на 24.02.2017 г., като с молбата на съдебният изпълнител на
основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи имуществото на
длъжника. Към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от
06.12.2016 г. по гр.д. № 46445/2016 г. по описа на СРС, 141 състав.
На 13.03.2017 г. са изпратени четири броя запорни съобщения до
търговски банки, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника
Д. П. Т. открити в банките. От представените доказателства се установява, че
на 14.03.2017 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в
банките.
На 13.03.2017 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Д. П. Т.
в качеството му на длъжник по изпълнителното дело.
На 03.05.2017 г. е изпратено запорно съобщение до Фирма, с което е
наложен запор върху всички сметки на длъжника Д. П. Т. открити в банката.
От представените доказателства се установява, че на 11.05.2017 г. /датата на
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен
запори върху банкови сметки на длъжника в Фирма.
На 12.07.2018 г. с постановление е наложена възбрана върху недвижим
имот, а именно ½ идеална част от имот, находящ се в /административен
2
адрес/. От извършените отбелязвания е видно, че възбраната е била вписана в
Служба по вписванията – гр. София на 16.07.2018 г.
С молба от 04.01.2019 г. подадена от взискателя Фирма по процесното
изпълнително дело е поискано да се наложат запори върху банковите сметки
на длъжника, насрочване н описа на движими вещи, налагане на възбрани
върху недвижимо имущество, както и налагане на запор върху трудовото
възнаграждение и/или пенсия на длъжника.
На 18.09.2019 г. е изпратено запорно съобщение до Агенция по
вписванията, с което е наложен запор върху всички дружествени дялове от
капитала на Фирма, които са собственост на длъжника Д. П. Т..
С молба от 02.03.2021 г. подадена от взискателя Фирма по процесното
изпълнително дело е поискано да се наложат запори върху банковите сметки
на длъжника, насрочване н описа на движими вещи, налагане на възбрани
върху недвижимо имущество, както и налагане на запор върху трудовото
възнаграждение и/или пенсия на длъжника.
По делото съдебният изпълнител на 17.05.2017 г. е извършил
разпределение на суми в полза на взискателя по изпълнителното дело, като от
представените един брой платежно нареждане от 17.05.2017 г. съдебният
изпълнител е превел на взискателя сумата от 94.13 лв. представляваща
частично плащане по изпълнителното дело.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения –
изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за
недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на
принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
какъвто е и настоящият случай, изпълняемото право е облечено в
изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава
изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416
ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков
ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен
спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и
намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата
давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на
3
вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в
действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 100 от 20.06.2011
г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, считано от датата влизането в сила на процесната заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № гр. д. № 46445/2016 г. по описа на СРС, 141 състав е
започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента
на предприемането от страна на кредитора на действия за принудително
изпълнение на вземанията по изпълнително дело № ******* по описа на ЧСИ
С.Х., чрез подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело – на
24.02.2017 г. В разглеждания случай от представения по делото препис на
4
изпълнително дело № *******, се установява, че същото е било образувано
въз основа на подадена молба на 24.02.2017 г. с приложен към нея -
процесния изпълнителен лист. Съгласно мотивите към Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не прекъсва
давността образуването на изпълнителния процес, представляващо
действието на съдебния изпълнител, който образува изпълнителното дело в
качеството му на процесуален орган. Това обаче не важи за подаването на
редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а такава е и молбата,
съдържаща овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва давността. В
настоящия случай в молбата по чл. 426 от ГПК съдържа изрично възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ, поради което с нея може да се приеме, че е била прекъсната
давността. Дори и да се приеме, че с подаването на молбата не е прекъсната
давността, то това е сторено със налагането на запор от 14.03.2017 г. /датата
на получаване на запорното съобщение/ върху банкови сметки на длъжника.
Следващите изпълнителни действия, годни да прекъснат давността по това
изпълнително дело са запор от 11.05.2017 г. /датата на получаване на
запорното съобщение/ върху всички сметки на длъжника Д. П. Т. в Фирма,
възбрана от 16.07.2018 г. /датата на вписване в Служба по вписванията – гр.
София/ върху идеална част недвижим имот, собственост на Д. П. Т., молба от
04.01.2019 г. от взискателя Фирма за налагането запор върху банковите
сметки, възбрани върху недвижимо имущество, както и налагане на запор
върху трудовото възнаграждение и/или пенсия на длъжника, запор от
18.09.2019 г. върху всички дружествени дялове от капитала на Фирма, които
са собственост на длъжника Д. П. Т., както и молба от 02.03.2021 г. Фирма за
налагането запор върху банковите сметки, възбрани върху недвижимо
имущество, както и налагане на запор върху трудовото възнаграждение и/или
пенсия на длъжника.
В контекста на гореизложеното, в случая настоящият състав намира, че
между изпълнителните действия по изп. д. № ******* по описа на ЧСИ С.Х.,
а именно в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, налагането на запори
върху банкови сметки от 14.03.2017 г. и 11.05.2017 г., възбрана от 16.07.2018
г. върху идеална част недвижим имот, молба от взискателя от 04.01.2019 г. за
възлагане на изпълнителни действия, запор върху дялово в търговско
дружество от 18.09.2019 г., както и молба от 02.03.2021 г. за възлагане на
изпълнителни действия, по отношение на вземането на ответника спрямо
ищеца не е изтекъл нито предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен
срок, нито е изтекла петгодишната давност за погасяване на задълженията,
като до края на устните състезания пред настоящия състав не е изтекла
петгодишната давност за погасяване на задълженията. Настоящият състав
намира за неоснователни оплакванията на ищеца, че молбите подадени от
изпълнителното дело от страна на ответника от 04.01.2019 г. и 02.03.2021 г. не
били подадени от представител на ответника, поради което не следвало да
бъдат взети предвид. Съгласно разрешенията, дадени в Тълкувателно
решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на
ВКС липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното
правоотношение между представителя и представлявания. Систематичното
5
място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат,
че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо
представлявания. Следователно, се налага извод, че единствено
представлявания може да се позове на евентуална недействителност на
упълномощителната сделка, каквито оплаквания в случая не са наведени от
„Софийска вода“ ЕАД. Неоснователни са и оплакванията, че изпълнителните
действия не са годни да прекъснат давността, тъй като същите били
нередовни поради невнасяне от страна на взискателя на дължимите такси за
тяхното извършване. Съгласно т. 11 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС предварителното внасяне на таксите от взискателя няма
значение за законосъобразността на извършените от частния съдебен
изпълнител изпълнителни действия, тъй като съгласно чл. 433, ал. 1, т. 6 от
ГПК съдебният изпълнител прекратява изпълнителното производство, когато
не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, но
извършените въпреки това изпълнителни действия не са порочни, не
подлежат на обжалване на това основание и не може да бъдат отменени по
жалба срещу тях, като несъбирането от частния съдебен изпълнител на
авансово дължимата такса от взискателя съставлява дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ. Още повече, че видно от
представените платежни нареждания по изп. д. № ******* таксите са били
заплащани.
За пълното следва да бъде посочено, че релевантно обстоятелство се
явява и доколко претенцията е допустима. Видно от представеното
разпределение извършено от съдебния изпълнител, единия брой платежно
нареждане, с които на взискателя е била преведени разпределената сума по
делото има извършени плащания на взискателя в размер на сумата от 94.13
лв., като с оглед правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, настоящият състав намира,
че с нея е погасени разноските в изпълнителното дело, които не са предмет на
настоящото производство.
С оглед на неоснователността на предявените искове претенциите на
ищците за присъждане на сторените по делото разноски следва да бъдат
оставени без уважение. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 във
вр. ал. 8 от ГПК ответникът има право на разноски в размер на сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. Т., ЕГН ********** с адрес
/административен адрес/ срещу Фирма, ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление: /административен адрес/, иск с правна квалификация чл. 439
от ГПК за признаване за установено, че Д. П. Т. не дължи на Фирма сумата от
3212.80 лв., представляваща главница за неплатена потребена вода за периода
от 26.01.2008г. до 23.07.2016г., ведно със законна лихва върху главницата от
17.08.2016г. до окончателното плащане, сумата от 2220.29 лв.,
6
представляваща мораторна лихва за периода от 26.02.2008г. до 23.07.2016г. и
сумата от 528,82 лв., представляваща съдебни разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 06.12.2016г. по ч.гр.д. № 46445/2016г. по описа
на СРС, 141 състав, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Д. П. Т., ЕГН ********** с адрес /административен адрес/, да
заплати на Софийска вода“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8
от ГПК сумата от 100 лв., разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7