Решение по дело №113/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260147
Дата: 30 септември 2021 г. (в сила от 27 октомври 2021 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20212150200113
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260147

 

Град Несебър, 30.09.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.

 

При секретаря Д.К., като разгледа докладваното от съдия П.П. административно наказателно дело № 113 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

              Образувано е по жалба на М.Д.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № 20-0304-000428 от 11.05.2020г., издадено от Началника на РУ на МВР Несебър, с което: 1) на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл.44, ал.1 от ЗДвП, и 2) на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказания “Глоба” в размер на 100 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.”Б” от ЗДвП.

              В жалбата се твърди, че Наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон, и като такова моли то да бъде отменено.

              В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от уплномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с искането за отмяна на постановлението, като уточнява, че обжалва наказателното постановление и за двете нарушения, за които жалбоподателят е санкциониран, и посочва, че намира фактическата обстановка за неустановена в хода на административно наказателното производство, в частност относно механизма на настъпилото ПТП, като се твърди, че то е настъпило в лентата, в която се е движел жалбоподателят с управляваното от него МПС. Наред с това се твърди, че жалбоподателят е бил на местопроизшествието повече от два часа, през които обаче не са пристигнали органи на МВР. Тези обстоятелства не са били обект на проверка от страна на наказващия орган, когато е издадено НП, поради което намира, че е нарушен чл.52 от ЗАНН.

              Административнонаказващият орган не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпило е становище по жалбата от юристконсулт при ОДМВР Бургас, в което се оспорват доводите за незаконосъобразност и неправилност на НП, тъй като в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, от събраните по делото доказателства нарушенията, вменени на жалбоподателя, са доказани по категоричен начин, моли НП да бъде потвърдено като правило и законосъобразно. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

              Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателсва съдът прие за установено следното от фактическа страна:

              На 11.04.2020г. М.Д.С. е управлявал мотокултиватора си “Гардения 1100А” със закачено на него ремарке, по улица М. ***, като се е движел в посока улица Н. Л.. Движението се е осъществявало в центъра на селото, в близост до кметството. Срещу него се е движел лек автомобил “Пежо 306” с рег.№ ****, управляван от жена. Когато автомобилът е навлязъл в лентата за насрещно движение, в която се е движел М.С., за да избегне удара последният е спрял управляваното от него превозно средство, но въпреки това автомобилът се е ударил в него, в предната лява гума на мотокултиватора. От показанията на свид. Дияна Господинова Димитрова се установява, че след произшествието първи мастото е напуснала жената с управлявания от нея автомобил, а след нея мястото е напуснал и жалбоподателя – другия участник в ПТП, който се е прибрал в къщи с управлявания от него мотокултиватор.

              За настъпилото ПТП е бил подаден сигнал, като са били уведомини органите на полицията. По-късно на място са пристигнали полицейските служители свид. П.М.Е. ***, и Д.Г.Д. – младши автоконтрольор при РУ Несебър. Когато пристигнали в центъра на село Тънково, там заварили жената – единият от участниците в ПТП, която им е заявила, че е блъснала с управлявания от нея автомобил мотокултиватор, че не се намира на мястото на ПТП, но което място не им е било показано. Полицейските служители открили жалбоподателя, т.е. другия участник в ПТП, в дома му, поискали му личните документи и тези на управляваното от него МПС. В  показанията си свид. Е. заявява, че не си спомня да е съставен протокол за ПТП, както и че при разговора с жалбоподателя, последният му е заявил, че си е тръгнал, защото е чакал много време да дойдат на място полицаите.

              В съставения от Д.Г.Д. АУАН бл.№ 388663 от 11.04.2020г. е описано, че на същата дата около 22:20 часа в село Тънково по улица М. Д.до дом №* в посока към улица Н. Л., като водач на мотокултиватор “Гардения 1100А”, собственост на М.Д.С., същият при разминаване с насрещно движещият се лек автомобил “Пежо 306” с рег.№ ****не оставя достатъчно странично разстояние от него, което става причина за ПТП с материални щети, както и не оставя на мястото на ПТП. Актосъставителят е квалифицирал двете констатирани от него нарушения съответно по чл.44, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3, б.”В” от ЗДвП.

              След съставянето на акта същитя е подписан от актосъставителя от свидетеля по акта, за когото е посочено, че е и очевидец, присъствал при установяване на нарушението, и от жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.

              Нито при съставянето и връчването на акта, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са постъпвали възражения срещу акта.

              Административно наказващият орган е приел, че нарушенията са доказани и е издал оспорваното НП, в което е възпроизвел съдържанието на акта и е наложил санкциите.

              Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

              Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва постановлението, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 28.01.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 04.02.2021г.

              По отношение на първото описано в НП нарушение, жалбоподателят е санкциониран по нормата на чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП за нарушение, касаещо неизпълнение на задължението по чл.44, ал.1 от ЗДвП да осигури достатъчно странично разстояние при разминаване, поради което неизпълнение се твърди, че е реализирал ПТП с материални щети. По делото не са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин извършването на процесното нарушение. Административно наказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за деяние, осъществяващо състава на нарушението по чл.44, ал.1 от ЗДвП. С АУАН, с който е поставено началото на административно наказателното производство, в акта е дадено описание на нарушението с всички негови съставомерни елементи от обективна страна. По този начин е формулирано обвинението и е определен предметът на доказване от гледна точка на извършеното административно нарушение и участието на нарушителя в него, т.е. така посочените факти, които обуславят съставомерността на деянието, следва да бъдат доказани, а тежестта на доказване принадлежи на административно наказващия орган. По делото не са събрани доказателства, които да установяват настъпило ПТП в резултат на нарушение от страна на жалбоподателя на правилата за разминаване по чл.44, ал.1 от ЗДвП. От разпита на свидетеля по акта се установява, че на практика мястото на произшествието не е посещавано, нито пък са установени свидетели и такива не са посочени в акта. Не са снети дори писмени обяснения от двамата водачи за да се обективира версията на всеки от тях за причините за произшествието. От разпита на този свидетел дори се установява, че именно другият участник в ПТП, управлявал лекия автомобил, се е блъснал в ППС, управлявано от жалбоподателя, а от свид. Димитрова, която е очевидец на произшествието дори твърди, че именно водачът на лекия автомобил е навлязъл в в платното за движение на жалблоподателя, където е станал ударът. Неясен е останал механизмът на настъпилото пътнотранспортно произшествие поради липса на надлежни и обективни гласни и писмени доказателства. Разколебана е и презумптивната доказателствена тежест на АУАН, тъй като не е подкрепен от други доказателствени средства, които безпротиворечиво да установят съставомерни елементи от обвинението, а именно изпълнителното деяние – причиняване на ПТП от нарушителя поради неспазване на правилата на разминаване. При това положение изводът за вината на М.С. за причиняване на произшествието и оттам за реализиране на състава на нарушението е необоснован, а извършването на нарушението не е доказано по несъмнен начин от гледна точка на неговия субективен състав. Липсват каквито и да е обективни данни кой от двамата водачи, които са се разминали, всъщност не е осигурил странично разстояние. В този смисъл изводът на наказващия орган за осъществено административно нарушение по чл.44, ал.1 от ЗДвП не е подкрепен с убедителни доказателства, поради което и повдигнатото обвинение остава недоказано от обективна и субективна страна. Липсват предпоставките за ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя, поради което издаденото НП в тази му част е незаконосъобразно.

                 Относно нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП следва да се има предвид следното:

                Един от основните реквизити на акта за установяване на административно нарушение съгласно чл.42, т.5 от ЗАНН, е посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. Квалификацията на административното нарушение представлява подвеждане на фактическия състав, т.е. деянието с неговите фактически белези, под онази административнонаказателна норма, която е нарушена. Това включва задължително да се даде административно наказателна квалификация на нарушението, т.е. да бъде посочено точно коя административно наказателна норма е нарушена, с оглед фактите, приети за установени.

                В настоящия случай с НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, който предвижда задължение за водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

             Но посочената квалификация вменява въпросното задължение в случай, че при произшествието са пострадали хора.

             В акта и НП е посочено, че са причинени само материални щети, макар да не са събрани каквито и да е доказателства за такива щети в разултат на настъпилото ПТП. Това навежда на извод за евентуално извършено друго нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, а именно, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, когато при произшествиено са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.

              Но съдебният контрол е ограничен в рамките на наказателното постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на същото. С оглед формалния характер на административно наказателното производство, не е от компетентността на съда да извърши преквалификация на извършеното нарушение.

               По изложените съображения обжалваното наказателно постановление и в тази част се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

              Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).

               Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

               ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0304-000428 от 11.05.2020г., издадено от Началника на РУ на МВР Несебър, с което на М.Д.С. с ЕГН **********, с адрес: ***: 1) на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл.44, ал.1 от ЗДвП, и 2) на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП  са му наложени административни наказания “Глоба” в размер на 100 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.”Б” от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

               ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

 

 

                 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: