Р Е Ш Е Н И Е
№ 179 14.12.2020 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд,
наказателно отделение
На тринадесети ноември две хиляди и двадесета година
В публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Събчо Събев
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл.с.Александър Муртев
Секретар: Румяна
Анчева
Прокурор: Иван
Иванов
като разгледа
докладваното от съдия Иванова
ВНОХ дело № 1123 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивен протест от прокурор при
Районна прокуратура-Бургас и жалба на адв. И.С.,*** – повереник на частните
обвинители М.Й.Т., Р.Й.Д., Г.Й.Д. и Й.Д.Т.-Д., срещу Присъда №112 от 27.07.2020
г. по НОХД №66/2020 г. по описа на Районен съд-Бургас.
С посочената първоинстанционна присъда подсъдимата В.К.В. с ЕГН: **********
била призната за невинна за това, че на 22.01.2015 г. в гр.Бургас
противозаконно присвоила чужди движими вещи – парична сума в размер на 9060
лева, които владеела след изтеглянето им от банковите сметки на Й. К. Д. в „С.
Ж. Е.“ чрез използването на пълномощно с рег.№294/16.01.2015 г., заверено от
помощник-нотариус К.О., поради което и на основание чл.304 НПК, вр. с чл.206,
ал.1 НК, В. била оправдана.
В хода на първоинстанционното производство М.Й.Т., Р.Й.Д.,
Г.Й.Д. и Й.Д.Т.-Д., в качеството им на наследници на соченото като пострадало
лице, били конституирани като частни обвинители.
Както с въззивния протест, така и с въззивната жалба, първоинстанционният
съдебен акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен, поради което се
иска неговата отмяна в цялост и признаване на подсъдимата В. за виновна.
Повереникът на частните обвинители иска също така да се присъдят в полза на
доверениците й направените от последните разноски в наказателното производство.
В допълнителното писмено изложение, което адв. С. е депозирала по повод дадени
от първоинстанционния съд указания, е направен подробен доказателствен и правен
анализ, от който са изведени акурантни на действителната фактическа обстановка
според нея изводи.
В провелото се пред настоящата съдебна инстанция заседание представителят
на окръжна прокуратура-Бургас изтъква, че при правилно установена фактическа
обстановка от първоинстанционния съд, последният неправилно е приложил
материалния закон, приемайки, че
деянието на подсъдимата е несъставомерно от обективна и субективна страна. С
оглед на това, държавното обвинение пледира атакуваната присъда на състав на
Районен съд-Бургас да бъде отменена и вместо това въззивният състав на БОС да
постанови нова такава, с която да признае В. за виновна в извършване на
престъпление по чл.206, ал.1 от НК, като й бъде определено и наложено наказание
лишаване от свобода в размер на една година, изпълнението на което да бъде отложено
с изпитателен срок от 3 години.
Повереникът на частните обвинители поддържа въззивната жалба по изложените
в същата съображения. Изтъква, че по делото се е установила различна от
възприетата от първата инстанция фактическа обстановка, която е изложена
подробно в допълнението към въззивната жалба. Въз основа на тези фактически
изводи, според адв.С. по несъмнен начин се установявали всички признаци от
състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК. С оглед на това, моли за
отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимата да
бъде призната за виновна в повдигнатото й обвинение и да й бъде наложен
наказание около средния предвиден в закона размер.
Частните обвинители Р.Д. и Й.Д. излагат становище, в което заявяват, че
искат морална справедливост.
Защитникът на подсъдимата – адв.Д., моли въззивната жалба и протест да
бъдат оставени без уважение, като излага аргументи в подкрепа на тезата си, че
същите превратно тълкуват събрания по делото доказателствен материал. Излага
подробно становище за правилност на атакувания съдебен акт, поради което моли
да бъде потвърден в цялост.
Подсъдимата В. моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от
основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната
проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално
допустима, поради подаването й в законоустановения срок от лице с надлежна
процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, но разгледана по
същество - за неоснователна.
За да постанови присъдата си, районният съд е събрал по предвидения в НПК
ред всички необходими гласни и писмени доказателства и ги е обсъдил внимателно
и задълбочено. От съвкупната преценка на събраните доказателствени
материали, въззивният съд установи фактическа обстановка, съответстваща с
описаната в мотивите на първоинстанционния съд, а именно:
Подсъдимата В.К.В. е родена на ***г***. Тя е ********и с ЕГН **********.
Подсъдимата В.К.В. и покойният Й.К.Д. били брат и сестра, като всеки от тях живеел в
различно домакинство. Те били в изключително близки отношения, което била и
една от причините подсъдимата да бъде във влошени отношения със съпругата на Д.
– св.Т.-Д.. Много често покойният Д. се доверявал на сестра си за личните си
дела, от където се пораждали и спорове между нея и съпругата на Д.. Въпреки
това покойният Д. се доверявал на сестра си, като я натоварвал да върши вместо
него определени действия, включително и по прехвърляне правото на собственост
на наследствени имоти. Така покойният Д. решил да прехвърли на сестра си правото
на собственост върху част от имотите си, което допълнително изострило
отношенията между подс.В. и съпругата му - св.Т.-Д.. На 11.11.2014 г. Д.
упълномощил сестра си - подс.В. да го представлява пред нотариус относно
прехвърлянето на идеалните му части от наследствени имоти - земеделски земи в
землището на с.Невестино, общ.Карнобат, обл.Бургаска. Освен това в т.3 на
същото пълномощно той упълномощил сестра си да дари на себе неговите идеални
части от дворно място със жилищна сграда и салма в с.Невестино, общ.Карнобат,
обл.Бургас. Въз основа на това пълномощно бил изготвен и нотариален акт за
дарение на този имот № 171, том III, рег.№ 2360, дело № 363 от 18.12.2014 г.
В началото на месец септември 2014 г. Д. бил диагностициран с онкологично
заболяване в доста напреднала фаза, което било с множество разсейки в коремната
област и черния дроб. След като научил диагнозата си, той постъпил в
„Комплексен онкологичен център - Бургас“ ЕООД, в „Отделение по онкологична
хирургия“ за лечение, тъй като състоянието му започнало да се влошава. За периода от септември 2014 г. до 21.01.2015 г. той бил
на лечение общо четири пъти. При последния му прием по спешност Д. претърпял
хирургическа интервенция. Докато бил в болницата за него предимно се грижели
сестра му – подс. В. и дъщеря му – св.Р.Д.. Съпругата му, както и двете му деца
- М.Т. и Г.Д. били дезинтересирани от неговото състояние.
На 14.01.2015 г. св.Р.Д. и подс. В. били заедно в магазин за санитарни
помощни средства „Новамед“ в гр.Бургас. В магазина имало бланки на пълномощни,
които обикновено се издавали от болните с цел техните близки да могат да теглят
получените социални помощи. Св.Р.Д. взела една бланка, като същия ден я
показала на баща си в болницата, за да го попита на чие име да бъде издадено
пълномощното. Покойният Д. заявил, че желае пълномощното да се издаде на сестра
му В.В., тъй като само на нея имал доверие. В текста на пълномощното се
включвала и клауза, според която упълномощеният можел да тегли пари от сметките
му. Св.Р.Д. оставила бланката на пълномощното на подсъдимата, като след това В.
я попълнила с личните си данни и организирала пристигането на нотариус в
болницата за заверката му на 16.01.2015 г. За подписването и заверката на
пълномощното в болницата се явила помощник-нотариус св.К.О.. Тя изчела бавно и ясно всички клаузи на пълномощното.
Уведомила изрично Д., че в текста на пълномощното било включено и правомощието
за разпореждане с банковите му сметки. Той лично пред нотариуса потвърдил
всички описани действия. При това положение св.О. накарала Д. да се подпише два
пъти на пълномощното, тъй като към този момент той бил много слаб и ръката му
треперела. След като нотариуса се уверила във волята на упълномощителя и той се
подписал, тя извършила нотариалната заверка и удостоверила полагането на
подписа пред нея и извън кантората си. Издаденото пълномощно било отразено в
нотариалния регистър за вписване на заверката с номер 294 от 2015 г. Съгласно
изричния текст на пълномощното В. имала право: „..да внася и тегли без
ограничения суми от банковите ми сметки“, както и „да тегли и внася
неограничено суми от всички сметки, открити в която и да е банка, независимо от
вида на сметката“.
На 21.01.2015г., около 13.50 часа, съгласно даденото й пълномощно В.
изтеглила всички пари от трите сметки на брат си в банка „Сосиете Женерал
Експресбанк“, като общата сума възлизала на 9060 лева. След изтеглянето на
парите подс.В. се върнала в болницата при брат си. В този момент при него бил
неговия братовчед – св.К.. В негово присъствие подсъдимата предала изтеглените
пари на брат си, но той и заявил, че от тази сума следва да си вземе 3000 лв.,
които той имал да и връща, а с останалите пари да му организира достойно
погребение и помен. По късно Д. изпаднал
в кома, а на 22.01.2015г. починал. Към този момент във владението на
обвиняемата се намирала цялата парична сума, изтеглена предния ден в размер на
9060 лева. Тя задържала сумата от 3000 лв., представляваща заем, който е дала на
брат си и който бил погасен още на 21.01.2015г. приживе от Д.. С останалата
сумата от 6060 лева В. платила разходите по погребението на брат си, както и
поставянето на надгробна плоча. На помена за 40 дни от смъртта на Д. св.Р.Д.
поискала от В. парите от банковите сметки на починалия си наследодател, но
подсъдимата и заявила, че изпълнява последното поръчение на своя брат и няма да
й предава никакви пари, тъй като й били предоставени от Д. за покриване на разноските
по погребението му. По-късно частните обвинители депозирали жалба до ОД МВР
Бургас, по повод на която е образувано и досъдебното производството.
В хода на досъдбеното производство били назначени и изготвени няколко
графически експертизи.
Съгласно експертиза №208/02.07.2015г. на вещото лице Н., при проведено
сравнително изследване на представените документи – банкови извлечения и
договор от „Сосиете Женерал Експресбанк“ се установило, че подписът в
пълномощното след „упълномощител“ се различава по вид и съдържание на
транскрипцията в подписите в сравняваните документи за „клиент“, представени от
банката. По тази причина вещото лице не можело да даде становище дали тези
подписи са изпълнени от едно и също лице.
В експертиза № 346/16.11.2015г., ползвала същите сравнителни образци, е
заключено, че не е възможно да се отговори дали подписите във въпросното
пълномощно, обект на експертизата, са били изпълнени от покойния Й. Д..
Вещото лице Н., изготвило и експертиза № 215/15.07.2015г., установило, че
при проведеното изследване подписът в пълномощно с рег. № 294/2015г. за
„упълномощител“ и сравнителните образци, оставени от подсъдимата, се различава
по вид и съдържание на транскрипцията. Вещото лице дава заключение, че не е
възможно подс.В. да е изпълнила подписа в пълномощното.
В хода на досъдебното производство е изготвена и тройна СГЕ №
147/04.05.2017г. на вещите лица К., С. и Н.. Задачата на експертизата била да
се установи дали двата подписа положени в пълномощно с нотариално заверен
подпис от дата 16.01.2015г. след „упълномощител“ са изпълнени от лицето Й. Д..
Бил е извършен оглед на 7 бр. оригинални документи, подписани от покойния Д.,
служещи за сравнителен материал. Вещите лица са посочили, че двата подписа в
това пълномощно са негодни за идентификация. Доразвиват тезата, че е твърде
възможно при влошаване на здравословното състояние и ограничаване на движението
на крайниците да се измени и почерка на лицето.
В хода на ДП на 16.05.2019 г. била изготвена и съдебно-психиатрична
експертиза от вещото лице д-р З.. След подробен анализ на писмените материали вещото лице З. приел,
че няма достатъчно основания да се предполага, че Й. Д. не е бил в състояние
към дата 16.01.2015 г. да разбира значението на подписаното от него пълномощно,
докато е бил в КОЦ Бургас. В обсъждането на експертизата вещото лице е посочило
подробно медикаментите, с които е бил лекуван, като заявява, че предписаните на
Д. лекарства не са били с упойващо действие, той е бил в съзнание и е могъл да
разбира свойството и значението на своите действия.
Приетите за установени фактически положения, формулирани от първата
инстанция, се обосновават въз основа на анализа на събраните по делото доказателствени
източници. Изградените фактически изводи се извеждат въз основа на преценката
на събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни доказателствени
средства: обясненията на подсъдимaта, показанията на свидетелите К.П.-С., К. О., М.Д., К. В., С. В., Д. К. и
частично от показанията на Й.Т.-Д., Р.Д., М.Т. и Г.Д., дадени непосредствено
пред първата инстанция, както и тези приобщени чрез прочитането им. В подкрепа
на гореизложената фактическа обстановка са и изготвените експертни заключения,
както и писмените доказателства, събрани на досъдебното производство и
прочетени от районния съд по реда на чл. 283 НПК. Фактическата
обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. В мотивите към
присъдата БРС е направил задълбочен и подчинен на правилата на формалната
логика анализ на доказателствата и доказателствените средства, събрани по
делото и в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК е изложил съображения относно това на основата на кои от тях е формирал
вътрешното си убеждение. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да
промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации,
свързани с релевантните по делото факти, тъй като в мотивите му са обсъдени
всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното
им тълкуване. Поради това, въззивната съдебна инстанция изцяло възприе
фактическата обстановка, установена от районния съд, като намира възраженията
на държавното обвинение, частните обвинители и техния повереник в тази насока
за неоснователни. Действително, основните
разминавания във фактическите изводи между тези, възприети от БРС и
тези, направени от БРП и частните обвинители, са относно това дали в
действителност св.Т.-Д. е полагала грижи за своя починал съпруг и за
отношенията между него и членовете на неговото семейство, както и дали той
приживе е взел парична сума в размер на 3000 лева в заем от своята сестра –
подсъдимата В.. Какви са били взаимоотношенията между починалия Д. и останалите
членове на неговото семейство е ирелевантно относно предмета на доказване. По
делото е установено по несъмнен начин обаче, а и не се оспорва от страна на
държавното обвинение и частните обвинители, че Д. е бил изключително близък със
своята сестра – подсъдимата В., както и че в много случаи той е предпочитал да
разчита на нея за осъществяване на определни действия – като продажба на имоти,
например. Затова и за никого не е учудващо и което е по-важно - никой не се
възпротивява, когато той упълномощава подсъдимата и й възлага определени задължения,
включително организирането на погребението му, но оспорват неговата воля
касателно представянето от негова страна на цялата изтеглена парична сума от
банковите му сметки. Следователно добронамереността на подсъдимата не се е
оспорвала от страна на роднините на Д. до момента, в който те са разбрали, че
тя е изтеглила определена сума пари от неговите банкови сметки. Тук обаче от
значение е обстоятелството, че тегленето на пари от страна на В. е станало въз
основа на пълномощно, което е било нотариално заверено от помощник-нотариус О..
Последната непосредствено преди да извърши възложените й по закон действия
лично и непосрествено се е убедила в способностите на Д. да разбира ествеството
на извършваното от него, като лично тя му е разяснила съдържанието на
пълномощното, включително това, че включва правомощие на упълномощения да се
разпорежда с банковите му сметки.
По делото се установи по несъмнен начин и това, че починалият Д.
действително е получил заем от подс.В. в размер на 3000 лева, както правилно е
приел и районният съд. Това се установява както от нейните обяснения, които в
случая са способ за доказване и от тях може да се извлича правнорелевантна
информация, но и от показанията на свидетелите М.Д., пред която е предадена
сумата, и Д. К., който пък е станал свидетел на разговора между подсъдимата и
покойния, в който последният е заявил на В. да задържи от изтегените от нея
пари сумата в размер на 3000 лева, с което е искал да й върне заема.
Възражението, изложено във въззивния протест, а именно, че Д. бил с ясното
съзнание, че пълномощното, което направил в полза на сестра си, било за да й
служи единствено с цел получаване на полагащите му се помощи във вид на
санитарни материали, не почива на събраните доказателствени източници. Св.О.
изрично е уточнила, че е разяснила на Д. клаузата, която е давала право на
упълномощения да се разпорежда с банковите му сметки.
При така установената по делото фактическа обстановка, правилно и в
съответствие с доказателствата по делото БРС е достигнал до извода, който се
споделя и от настоящата инстанция, че подсъдимата не е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК. Правните съображения на първоинстанционния съд, изложени
в тази връзка, са правилни и обосновани.
За да е налице съставомерно деяние по чл. 206 НК, е необходимо
деецът противозаконно да присвои чужда движима вещ, която владее или пази.
Обсебването се характеризира с особеното качество, което деецът трябва да
притежава. Субект може да бъде само лице, което владее или пази чуждата движима
вещ на някакво правно основание. Обстоятелството, че деецът има фактическа
власт върху вещта, че може да се разпорежда с нея, е една от спецификите, която
отличава това престъпление от другите престъпления против собствеността
(кражба, грабеж, измама). В конкретния случай правилно районният съд е
констатирал в своите мотиви, че подсъдимата В. е изтеглила паричната сума в
размер на 9060 лева въз основа на валидно упълномощаване, направено в нейна
полза от покойния Д., който факт е удостоверен от помощник-нотариус О..
Впоследствие подсъдимата е установила фактическа власт въз основа на тази сума
въз основа на валидно правно основание, а именно възникналото на 21.01.2015 г.
между нея и нейния брат мандатно отношение, по силата на което тя е следвала да
извърши определени действия след смъртта му, както и да задържи част от сумата
за себе си съобразно неговите указания. Действително, не се установи обаче от
обективна страна на 22.01.2015 г. В. да е присвоила изтеглената от нея предния
ден сума в размер на 9060 лева. Към тази дата сумата не е била вече част от
патримониума на Д.. От доказателствата по делото обаче не се установява промяна
на намерението на подсъдимата към паричната сума, изразяващо се в
противозаконно разпореждане със сумата, което да е или фактическо, или
юридическо. В изпълнение на поетите от нея ангажименти, тя е задържала част от
сумата за себе си, а с другата е започнала да организира погребението на брат
си. Към този момент никой от неговите наследници по закон не е предявил каквито
и да е претенции към тази сума. Дори, напротив, те са оставили подсъдимата да
организира и заплати погребението на брат й. Такива претенции са се появили на
по-късен етап и когато са предявени, но не и към дата 22.01.2015 г.
Не се доказа по настоящото дело и наличието на субективната страна на
вмененото във вина на подсъдимата деяние. Престъплението по чл. 206 от НК е умишлено
и осъществяването му е възможно единствено при наличието на пряк умисъл. За
субективната съставомерност на деянието е необходимо в съзнанието на дееца да
са налице конкретни представи, че владее чужда движима вещ, предоставена му на
определено правно основание, той не е собственик на вещта, но въпреки това се
разпорежда с нея в свой собствен интерес или в полза на трето лице. Видно е от
материалите по делото, че В. с всички свои действия е изпълнявала поетите от
нея ангажименти по мандатното отношение, както и своя морален дълг към своя
брат, а не действа в свой или чужд на брат й интерес.
Предвид всичко изложено, доводите в протеста и въззивната жалба, поддържани
от страните и в съдебно заседание за неправилност и незаконосъобразност на оправдателната
присъда по чл. 206 НК се явяват
неоснователни.
Предвид гореизложеното и с оглед липсата на част от задължителни елементи
от състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК, единствено възможен според настоящия съдебен състав е изводът за
невиновност на подсъдимата по така повдигнатото й обвинение, поради което в
съответствие със закона и основавайки се на събрания по делото доказателствен
материал, БРС правилно я е оправдал за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
При извършената служебна проверка въззивната инстанция не констатира
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат
изменяване на присъдата или нейното отменяване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №112 от 27.07.2020 г. по НОХД №66/2020 г. по описа на Районен
съд-Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.