РЕШЕНИЕ
№ 4737
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110119825 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Д. В. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, *****, ап. 29 и А. Е. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, *******, като правоприемник на починалата в хода на производството Р. Б. М.,
ЕГН **********, искове за установяване на вземания по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в условията на разделна
отговорност при равни квоти - по 1/2 ид.ч. за всеки на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение от 09.04.2021 г. по ч. гр. д. № 19196/2021 г. на СРС,
157 състав:
Д. В. Д. - 839,56 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за
имот с адрес: гр. София, *****, ап. 29, аб.№ *****, за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 06.04.2021 г., до окончателното заплащане на вземането; 110,11 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 26.03.2021 г.; 15,03 лв., представляваща цена за
услуга дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със
законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.04.2021 г. до
окончателното заплащане на вземането; 2,11 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.12.2018 г. до 26.03.2021 г.
1
А. Е. М. - 839,56 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за
имот с адрес: гр. София, *****, ап. 29, аб.№ *****, за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 06.04.2021 г., до окончателното заплащане на вземането; 110,11 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 26.03.2021 г.; 15,03 лв., представляваща цена за
услуга дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със
законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.04.2021 г. до
окончателното заплащане на вземането; 2,11 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.12.2018 г. до 26.03.2021 г.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки.
Сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят сумите всеки по
1/2, съобразно дела в собствеността, а именно: по 839,56 лв. - представляваща стойност
на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. и по 15,03
лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. до
30.4.2020 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на
110,11 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г.
до 26.03.2021 г., и обезщетение за забава в размер на 2,11 лв. върху дължимата
главница за дялово разпределение за периода 31.12.2018 г. до 26.03.2020 г., както и
законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 06.04.2021 г. до окончателното й погасяване.
Ответникът А. Е. М. не е подал отговор на исковата молба. В срока по чл. 131
ГПК е постъпил такъв от ответника Д. В. Д., с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Релевира възражение за изтекла кратка погасителна давност в
негова полза.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Бруната” ООД не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим
имот със запазено вещно право на ползване № 197, том LLXLIV, дело № 28538 от
20.12.1996 г. Р. Б. М. е придобила собствеността върху 1/2 ид.ч. от Апартамент № 29,
находящ се в гр. София, *****. Вещният ползвател Богдан Владимиров Ценков видно
от приложеното писмо с изх. № КО-7000-164 (1)/31.10.2012 г. на Столична община –
район „Надежда“ е почитал на 28.04.1997 г. От изготвената по делото справка за
гражданското състояние и родствени връзки на Р. Б. М. се установява, че същата е
починала на 02.03.2022 г. и единствен неин наследник по закон е ответникът А. Е. М..
2
Видно от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № * том *, рег. № *, дело № * от *г. Д. В. Д. е придобила собствеността върху 1/2
ид.ч. от Апартамент № 29, находящ се в гр. София, *****.
Представените е Договор № 2296/25.10.2002 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. ***** и третото лице помагач „Бруната“
ООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна
енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
17.10.2002 г. Представен и Договор от 02.06.2017 г., сключен между ищеца и „Нелбо“
ЕООД за извършване на услуга дялово разпределение.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени съобщения към фактури с отразени количествата
потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2020
г., извлечения от сметки, както и индивидуални справки за използвана топлинна
енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Бруната“ ООД за
процесния период, както и формуляри за отчет.
Според заключението на вещото лице М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334,
изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. За процесния период
абонатът е осигурил достъп до ИРРО и водомера, и главните отчети от 09.06.2018 г., от
16.06.2019 г. и от 01.07.2020 г. са подписани. Според главните отчети и изравнителните
сметки на ФДР за процесния период в имота има 1 бр. радиатор с ИРРО и щранг-лира
без ИРРО. За периода 2019/2020 г. в главния отчет е отбелязано „празен дисплей“ на
ИРРО на радиатора и за него ФДР начислява служебна топлинна енергия по данни за
консумация от предходния период за 2018/2019 г., апроксимирана по денградусите за
2019/2020 г. За целия период за щранг-лира е начислена служебна топлинна енергия по
максимален специфичен разход на сградата, като за отоплително тяло без уред.
Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, разпределяна от
ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми, на база
пълно отопляема кубатура 142 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата от
15.08.1991 г. Абонатът заплаща стойността на топлинна енергия на общите части.
Според главните отчети и изравнителните сметки топлинната енергия за БГВ се
начислява според показанията 1 бр. водомер за топла вода. За периода 2019/2020 г. в
главния отчет е отбелязано показание от 532 куб.м., водещо до консумация 185 куб.м.
ФДР приело това показание за недостоверно, водещо до особено голямо потребление с
оглед консумацията на вода в предишни периоди, поради което по този водомер са
начислени само 3 куб.м. и служебно още 30 куб.м., като се очаква при следващото
отчитане да се отрази реалния разход на БГВ. От заключението на съдебно–
техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия
за процесния период е в размер на 2211,14 лева. Вещото лице е установило, че
топломерите са преминали периодичен преглед в законоустановените срокове.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
2592,45 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР 2238,01 лв. Вещото
лице е установило, че в резултат на извършени плащания от 30.07.2018 г. до 17.03.2018
г. на обща стойност 385,96 лв., са погасени сметки за периода м.05.2017 г. – м.11.2017
г. Плащания са постъпвали и за периода 30.07.2018 г. до 12.12.2018 г. на обща стойност
139,60 лв., с които са погасени сметки на абоната по фактурите за м. 5.2018 г. до в.
07.2018 г. Неплатена сума за топлинна енергия за процесния период след извършените
плащания е в размер на 1679,13 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната
лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 26.03.2021 г. – 237,97 лв.
Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.11.2018 г.
3
до 30.04.2020 г. е 30,06 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 31.12.2018 г.
– 26.03.2021 г. е в размер на 4,72 лв. Вещото лице е установило, че процесните суми не
са заплатени от ответнизите. Начислените суми топлинна енергия само за периода
01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 1414,09 лв. със съобрази плащания. Вещото
лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на
ответника в забава – 15.09.2019 г. до 26.03.2021 г. – 178,98 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
(Нотариален акт за продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване
№ 197, том LLXLIV, дело № 28538 от 20.12.1996 г., Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 34, том X, рег. № 25174, дело № 1620 от 12.12.2013 г.) може да се
обоснове извод, че ответникът Д. В. Д. и наследодателят на ответника А. Е. М. – Р. Б.
М., през процесния период са били собственици на Апартамент № 29, находящ се в гр.
София, *****, при равни квоти - по 1/2. По отношение на съществувалото вещно
право на ползване, беше доказано, че същото е погасено със смъртта на вещния
ползвател. Следователно може да се обоснове извод, че същите са имали качеството
потребители на топлинна енергия за процесния период.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
4
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
събрание на етажните собственици, договор и от представените изравнителни сметки,
се установи, че дяловото разпределение възложено и е осъществявано от третото лице
– помагач „Бруната“ ООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства (фактури и справки
за индивидуални отчети), както и от неоспореното заключението на съдебно-
техническата експертиза се установи, че за отоплявания имот за процесния имот е
доставена топлинна енергия на стойност 2211,14 лв. В този смисъл по делото не са
ангажирани доказателства ищецът да е доставял топлинна енергия в нарушение на
задълженията за качество и оттук подаването на топлинна енергия с по-висока
температура да е повлияло върху размера на начислените суми. От заключеното на
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че в резултата на извършвани плащания
дължимата сума за доставена топлинна енергия в имота е 1679,13 лв., за която всеки от
ответниците отговоря за по 1/2, или по 839,56 лв. Предвид горното, изцяло основателен
се явява предявения иск по отношение на ответника А. Е. М., доколкото същият не е
релевирал възражение за изтекла в негова полза погасителна давност, а такова
възражение не е направено и от неговия наследодател Р. М. в заповедното
производство, като съдът не може да приложи служебно давността.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност направено от
ответника Д. В. Д., съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
5
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 06.04.2021 г. Ето защо вземанията
на ищеца, станали изискуеми преди 06.04.2018 г., са погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно по отношение на задълженията за периода 01.05.2017 г. –
31.01.2018 – за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 17.03.2017 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния
ден отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за това
вземане е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
следователно вземанията за посочения период са погасени по давност. Вземанията за
периода 01.02.1018 г. – 30.04.2020 г. не са покрити от давност, тъй като вземането за
потребена топлинна енергия за м. 02.2018 г. е станало изискуемо на 14.04.2018 г., т.е.
давността за това задължение не е била изтекла към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като с подаването на същото на
06.04.2021 г. погасителната давност за вземанията за този период е била прекъсната.
Следва да се отбележи, че посоченото от ищеца основание на претенцията за
процесния период, а именно – посочване на дължимите суми в обща фактура №
**********/31.07.2019 г. и фактура № **********/31.07.2018 г. не променя падежа на
общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура
(31.07.2018 г. или 31.17.2019 г.), респ. от изтичане на 45-дневен срок от издаването на
общата фактура (чл. 33, ал. 2 от ОУ). Това е така, тъй като съгласно чл. 32, ал. 3 от
Общите условия тази обща фактура обективира месечните задължения за целия
отчетен период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и
добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за
връщане на потребителя. От изложеното следва, че падежът на месечните задължения
за стойност на потребена топлинна енергия остава същият, посочен в нормата на чл.
33, ал. 1 ОУ (в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнася
задължението), като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от
изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца само
за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения
(в случай на резултат за доплащане от потребителя), или ново вземане за потребителя
за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия през
целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на
уредите за дялово разпределение, какъвто не е настоящия случай. Следователно
претендираните суми за периода 01.05.2017 г. – 31.01.2018 г. са погасени по давност, а
извън погасителната давност остават сумите само за периода 01.02.2018 г. – 30.04.2020
г., които според заключението по изслушаната ССчЕ са в размер на 1414,09 лв. Тъй
като ответникът Д. В. Д. отговаря само са 1/2 от дължимите суми, съобразно
притежаваната от нея квота в съсобствеността, основателна се явява претенцията на
ищеца спрямо този ответник до размера на 1/2 от 1414,09 лв., а именно до размера на
707,05 лв., до който размер следва да се уважи претенцията срещу този ответник, а в
останалата част до пълния предявен размер, искът подлежи на отхвърляне.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
6
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Дължимата законна лихва от
ответника А. Е. М. за периода 15.09.2018 г. до 26.03.2021 г., съгласно заключението на
ССчЕ е в размер на половината от 237,97 лв., а именно 118,99 лв. Претенцията на
ищеца е в по-малък размер, поради което и с оглед принципа на диспозитивното
начало, искът следва да се уважи именно до този размер.
По отношение на предявения иск за законна лихва срещу ответника Д. В. Д.,
предвид извода на съда за частична основателност на претенцията за главница за
топлинна енергия, основателна се явява и претенцията за обезщетение за забава само
върху основателната част от главница, която според заключението по изслушаната
ССчЕ за периода от датата на забавата – 15.09.2019 г. до 26.03.2021 г. е в размер на
178,98 лв. Доколкото ответникът отговаря за само за 1/2 от дължимите суми, то
предявеният иск срещу него за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия се явява основателен и следва да бъде уважен за половината, а именно за
сумата от 89,49 лв., а в останалата част до пълния предявен размер искът следва да се
отхвърли.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представения по делото
протокол от общото събрание на етажните собственици в процесната сграда, същите са
избрали „Бруната“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение в сградата.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установи,
че дължимата и незаплатена сума за предоставена услуга дялово разпределение за
периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. е в размер на 30,06 лв., като всеки от ответниците
отговаря за половината от тази сума, а именно по 15,03 лв., поради което предявените
искове и срещу двамата ответници се явяват изцяло основателни.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
7
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 38,67 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно: спрямо ответника А. Е. М. сумата от 44,24 лв., а
спрямо ответника Д. В. Д. – 37,22 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец)
има право на направените от него разноски в исковото производство, съобразно
уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в размер 322,69 лв. държавна
такса, 300 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 300 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се
присъди съответна част, а именно сумата от 510,23 лв. за ответника А. Е. М. и 429,24
лв. за ответника Д. В. Д..
Ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също имат право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, но тъй като не са направили
искане в такава насока, съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****,
ап. 29 ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата от 707,05 лв. -
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот с адрес: гр. София,
*****, ап. 29, аб.№ *****, за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.04.2021 г., до
окончателното заплащане на вземането; 89,49 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 26.03.2021 г.; 15,03 лв., представляваща цена за услуга дялово
разпределение за периода 01.11.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва от
8
предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.04.2021 г. до окончателното
заплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 09.04.2021
г. по ч. гр. д. № 19196/2021 г. на СРС, 157 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за горницата над 707,05 лв. до пълния предявен размер 839,56 лева главница
за топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 31.01.2018 г., за горницата над 89,49
лв. до пълния предявен размер от 110,11 лв. обезщетение за забава за периода от
15.09.2018 г. до 08.10.2022 г., и за сумата 2,11 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.12.2018 г. до 26.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
от 09.04.2021 г. по ч. гр. д. № 19196/2021 г. на СРС, 157 състав, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Е. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. 118, вх. Г, ет 4, ап. 89 ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б
сумата от 839,56 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот
с адрес: гр. София, *****, ап. 29, аб.№ *****, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020
г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК –
06.04.2021 г., до окончателното заплащане на вземането; 110,11 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 26.03.2021 г.; 15,03 лв., представляваща цена за
услуга дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със
законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.04.2021 г. до
окончателното заплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 09.04.2021 г. по ч. гр. д. № 19196/2021 г. на СРС, 157 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 2,11 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.12.2018 г. до 26.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
09.04.2021 г. по ч. гр. д. № 19196/2021 г. на СРС, 157 състав, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, ап. 29 ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 37,22 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 429,24
лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА А. Е. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 118,
вх. Г, ет 4, ап. 89 ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 44,24 лв. – разноски в заповедното производство, както и
сумата от 510,23 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
9
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Бруната“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10