№ 461
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20211100107396 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявен от К.В.А. чрез пълномощник адвокат
В.О., срещу „ЗАД А.“ АД гр. София иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от
КЗ.
Пълномощникът на ищцата К.В.А. излага, че на 18.12.2019 г. около 9:10
ч. в гр. София на ул. „Яребична планина“ водачът И.Й.И.. при движение назад
с цел потегляне с управлявания от него л.а. „Форд Куга“ с рег. № ****, който
бил паркиран, частично преминал със задната дясна гума на автомобила
върху тротоара, по който се движела ищцата. При тази маневра автомобилът
ударил със задната дясна част пешеходката, а след падането застъпил
десния крак със задната дясна гума. При произлязлото ПТП ищцата
получила следните травматични увреждания: счупване (пукване) на
вътрешната клиновидна кост на дясното ходило; оток, охлузвания и
кръвонасяданена лява предмишница; охлузвания и кръвонасядания на двете
колена, дясно ходило, лява длан и ляв глезен; увреждане на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб
с радикулопатия; увреждания на лумбо-сакралните коренчета,
некласифизцирани другаде. След произшестдвието на ищцата била оказана
медицинска помощ в спешното отделение на УМБАЛ „Царица Йоанна –
Исул“. На 27.12.2019 г., 06.01.2020 г. и 03.02.2020 г. ищц;ата била прегледана
от специалист ортопедия и травмотология, назначена била терапия и били
дадени указания за временна нетрудоспособност. На 20.10.2021 г. при
преглед била поставена основна диагноза счупване на метатарзалната кост.
Пълномощникът на ищцата твърди, че вследствие травматичните
увреждания ищцата не можела да извършва трудова дейности зпитвала болки
и страдания, силен стрес и ежедневни затруднения в бита. В исковата молба
се твърди, че произшествието е виновно причинено от водача на МПС
1
И.Й.И.., който нарушил правилата за движение. За деянието било образувано
досъдебно производство.
За автомобила, с който настъпило ПТП била сключена застраховка
„гражданска отговорност с ответника „ЗАД А.“ АД. С молба от 01.02.2021 г.
ищцата и нейният пълномощник сезирали ответника за изплащане на
обезщетение.
На основание изложените обстоятелства, пълномощникът на ищцата
К.В.А. прави искане до съда да осъди ответника „ЗАД А.” АД гр. София да
заплати сума от 60 000 лева застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди болки и страдания, ведно със законната лихва от
02.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът „ЗАД А.” АД гр. София в отговора оспорва иска със
следните възражения:
- оспорване на твърдения в исковата молба механизъм на ПТП;
- оспорване на вината на водача на МПС;
- оспорване причинната връзка между ПТНП и твърдените от ищцата
неимуществени вреди; твърдение, че няма причинна връзка между ПТП и
твърдените увреждания „увреждане на междупрешленните дискове в поясния
и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; увреждания на
лумбо-сакралните коренчета, некласифизцирани другаде“;
- твърдение за съпричиняване;
- оспорване размера на претенцията като прекомерен;
- оспорване на претенцията за законна лихва, с възражение срещу
лихвения период в частта му от 13.03.2020 г. – 09.04.2020 г., с оглед
обявеното извънредно положение (ищцата не претендира законна лихва за
този период).
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване наличието на сключена застраховка гражданска отговорност с
ответника „ЗАД А.“ гр. София, обективирана в застрахователна полица №
BG/11/119003220541, валидна към датата на произшествието 18.12.2019 г.
Прието е за безспорно и настъпилото ПТП на 18.12.2019 г. в гр. София на ул.
„Яребична планина“ с участието на И.Й.И.. като водач на л.а. „Форд Куга“ с
рег. № **** и ищцата К.В.А. като пешеходец.
Получените от ищцата травматични увреждания се установяват от
приложената по делото медицинска документация и съдебно-медицинската
експертиза. Установява се, че при реализираното ПТП ищцата е получила
счупване на вътрешната клиновидна кост на дясно ходило. Установени са и
повърхностни наранявания - ля–а мишница, двете колене, лява длан и ляв
глезен. Останалите констатирани увреждания – „увреждане на
междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия“, нямат връзка с произлязлото ПТП, видно от заключението
на съдебно-медицинската експертиза (л. 135). От заключението на вещото
2
лице се установява, че увреждането счупване на вътрешна клиновидна кост
на дясно ходило може да се получи чрез застъпване на дясното ходило от
автомобилна гума.
По делото не е спорно обстоятелството, че на 18.12.2019 г. л.а. „Форд
Куга“ с рег. № ****, управляван от свидетеля И., е бил паркиран в дясната
част на платното на ул. „Яребична планина“ в посока към ул. „Попова
шапка“. Безспорно се установява, че непосредствено преди ПТП водачът на
автомобила – свидетелят И., е предприел маневра движение назад с цел
отдалечаване от паркирания пред него автомобил и потегляне. Установява се,
че непосредствено преди и при привеждането на автомобила в движение
назад, ищцата А. е преминавала покрай автомобила от дясната му страна.
От съдебно-автотехническата експертиза се установява, че
произшествието е настъпило, като при движението си назад автомобилът е
ударил със задната си част в зоната на десния стоп пешеходката, а след
нейното падане е застъпил със задното дясно колело дясното ходило на
пешеходката. Горното се потвърждава от заключението на съдебно-
медицинската експертиза за механизма на причиняване на счупването на
вътрешната клиновидна кост на дясното ходило (СМЕ отговор за задача 2 л.
134), както и от описанието на останалите увреждания на ищцата – охлузване
на лява мишница, двете колене, лява длан, ляв глезен (СМЕ л. 132), които са
характерни при падане.
Спорен е въпросът за точното място, където е произлязъл ударът на
автомобила с пешеходката и последващото застъпване на ходилото на
пешеходката от коленото на автомобила. Според съдебно-автотехническата
експертиза, най-вероятното място на удара е на тротоарната площ, на около
20 см вдясно от десния бордюр по посока на движението на автомобила. От
това следва, че ударът с пешеходката е настъпил при преминаване на
автомобила върху част от тротоарната площ. В показанията си свидетелят
И.Й.И.. твърди, че е привел в движение назад автомобила, без да променя
посоката на движение с волана, а след удара констатирал, че автомобилът не е
застъпил тротоарната площ (л. 144). В показанията си на досъдебното
производство ищцата твърди, че не е пресичала улицата, а е ходела по края на
тротоара. Тези твърдения нямат характер на гласни доказателства по смисъла
на чл. 163 и сл. от ГПК, тъй като са направени при разпит в досъдебното
производство, но следва да бъдат кредитирани като твърдения, отразени в
официален документ – протокол за разпит, съставен от разследващ полицай,
който е писмено доказателство. Няма други доказателства, че ищцата е
предприела пресичане на уличното платно, такова твърдение не се съдържа и
в показанията на водача И. в досъдебното производство и пред съда по
настоящото дело. Поради това съдът приема, че мястото на удара е било в
края на тротоарната площ, до десния край на пътното платно.
Действията на водача на автомобила И.Й.И.. непосредствено преди
ПТП се установява от показанията на самия водач и частично от изложението
на водача и ищцата при разпитите им в досъдебното производство. Според
показанията на св. И. пред съда, при потегляне назад възприел силует, който
преминавал по тротоара „отпред назад“. След това според показанията на
3
този свидетел, той неколкократно е поглеждал назад и в огледалото, като
уточнява, че е погледнал в лявото огледало за приближаващи автомобили. От
съдържанието на показанията е видно, че при поглеждането на водача в
лявото огледало, той не е наблюдавал пространството зад автомобила, който е
продължил движението си назад, и в този момент е произлязъл ударът с
пешеходката. С действията си И.Й.И.. е нарушил разпоредбата на чл. 40 ал. 2
от ЗДвП, като на 18.12.2019 г. в гр. София ул. „Яребична планина“ като водач
на л.а. „Форд Куга“ с рег. № ****, при движение назад не е наблюдавал
непрекъснато пътя зад превозното средство. Тъй като по смисъла на § 6 т. 6 от
ДР на ЗДвП тротоарът е част от пътя, при движението си назад водачът е бил
длъжен да наблюдава и тротоара в близост до автомобила. Нарушението е в
пряка причинна връзка с настъпилото произшествие, защото при
непрекъснато наблюдение на пътя зад МПС по време на движението му назад,
той би възприел пешеходката и чрез своевременно спиране би предотвратил
ПТП.
Виновното причиняване на ПТП и настъпилите вследствие на това
травматични увреждания имат характер на застрахователно събитие по
смисъла на § 1 т. 4 от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ и са основание за възникване
на задължение на ответника „ЗАД А.“ АД за заплащане на застрахователно
обезщетение. Неговият размер следва да се определи според характера и
интензивността на претърпените от ищцата неимуществени вреди,
установени по делото.
От съдебно-медицинската експертиза се установява, че периодът за
лечение и възстановяване на ищцата от полученото травматично увреждане е
три месеца, през който период ищцата е изпитвала усещания за болка. Болки в
продължение на 30 дни са причинявали другите описани травматични
увреждания – травма на лява ръка, дясно ходило, дясно коляно, ляво коляно,
ляв глезен. По време на възстановителния период ищцата е изпитвала
затруднения в движението си и имала нужда от чужда помощ, което се
установява от показанията на свидетеля Д.Г.П. (л. 145). При прегледа за
целите на експертизата било установено, като следствие от претърпяното
увреждане, спадане на напречния свод на ходилото и увеличен размер на
ходилото на ниво основа на пръстите н 1 см (л. 136), което наложило
движение на ищцата с обувка с по-голям номер на десния крак, видно от
показанията на св. П.. Според същия свидетел, неудобствата, свързани със
затрудненията в придвижването на ищцата се отразили отрицателно на
емоционално-психичното ѝ състояние. Тези увреждания, претърпените болки,
страдания и неудобства и продължителността на възстановяването дават
основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди е 20 000 лева. Искът с правно основание чл. 432 ал. 1 от
КЗ е основателен до този размер. Върху така определеното обезщетение
ответникът дължи законна лихва от 02.05.2021 г. – датата, посочена от
пълномощника на ищцата, следваща изтичането на тримесечния срок от
предявяването на извънсъдебната претенция, до окончателното изплащане на
сумата.
Искът е неоснователен в частта му над сумата от 20 000 лева до пълния
4
предявен размер от 60 000 лева. От съдебно-медицинската експертиза (л. 134)
се установява, че ищцата не е претърпяла счупване на метатарзална кост,
каквото се твърди в исковата молба. Установява се (СМЕ л. 135), че няма
причинна връзка между ПТП и твърдените в исковата молба травматични
увреждания – по същество заболявания, установени 13 месеца след ПТП:
„увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия“ и „увреждане на лумбо-сакралните
коренчета, некласифицирани другаде“. От прегледа на ищцата за целите на
експертизата е установено, че ищцата се движи с нормална походка, дясното
ходило е с нормална форма и няма увреждане на кръвоснабдяване и нервни
усещания, няма ограничение в движението на тялото и крайниците (л. 136).
Пълното възстановяване на ищцата от травматичното у,вреждане обуславя
извод, че няма основание за присъждане на обезщетение в по-висок размер от
приетия от съда.
Не се доказа съпричиняване на деликта от страна на ищцата, на което се
позовава ответникът. По делото не са установени данни за нарушения на
правилата за движение от ищцата, които да са в причинна връзка с ПТП.
Възнаграждението на пълномощника на ищцата адвокат В.О. по чл. 38
ал. 2 от ЗА е в размер на 2796 лева с ДДС. От тази сума ответникът „ЗАД А.“
АД дължи 932 лева според уважената част от иска. Ответникът дължи по
сметка на СГС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 800
лева и разноски в размер на 133,34 лева.
Ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 266,67
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 133,34 лева, според
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Застрахователно акционерно дружество А.” АД гр. София
ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Средец ул.
**** да заплати на К.В.А. ЕГН **********, адрес: гр. София ул. „**** сумата
от 20 000 (двадесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени при ПТП на 18.12.2019 г. в гр. София, виновно причинено от
И.Й.И.. при управление на л.а. „Форд Куга“ с рег. № ****, ведно със
законната лихва от 02.05.2021 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ над тази сума до
пълния предявен размер от 60 000 лева.
Осъжда „ЗАД А.“ АД гр. София да заплати на адвокат В.О.
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 932 лева, а по сметка на СГС
държавна такса в размер на 800 лева и разноски в размер на 133,34 лева.
Осъжда К.В.А. да заплати на „ЗАД А.“ АД гр. София разноски в
размер на 266,67 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 133,34
лева.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6