РЕШЕНИЕ
№ 16421
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20231110170763 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на
ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 186,31 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.12.2021 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
***************************, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.06.2023 г., до окончателното плащане и мораторна
лихва в размер на 22,78 лв., за периода от 08.02.2022 г. до 02.06.2023 г., и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.07.2023 г.,
издадена в производството по ч.гр.д. № 38964/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, които са
публикувани по установения ред, като съгласно същите купувачите са длъжни да
заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 30-дневен срок, след
изтичане на периода, за който се отнасят. Сочи, че по отношение на ОУ ответникът не е
изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като
ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване, разпределяна и отчетена по реда на чл.139в ЗЕ. Посочва се, че
въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите
суми.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове. Поддържа, че не е налице облигационно отношение между страните,
доколкото между тях не бил сключван договор. Счита, че доколкото процесният
топлоснабден имот не се използва, процесните суми са недължими.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява.
1
Ответникът И. И. Б., редовно призован в съдебно заседание, явява се лично.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 38964/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415
ГПК и при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.
По същество съдът намира исковете за основателни, по следните съображения:
Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие / ноторно известен
факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно, че
продажба на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, е ангажирало писмени доказателства в
тази насока, съдържащи се в кориците на ч.гр.д. № 02775/2023г. по описа на РС-П.,
впоследствие изпратено по подсъдност в СРС, прието по досието на делото, както следва:
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на
потребители в гр.П., приети с Решение по Протокол № 13 от 18.12.2007г на Съвета на
директорите на /ФИРМА/ и одобрени с Решение № ОУ-11 от 14.04.2008г на КЕВР, на
основание чл. 150 от ЗЕ. Визираните общи условия уреждат реда и условията за продажба
на топлинна енергия между /ФИРМА/ и битовите клиенти на топлинна енергия,
присъединени към топлопреносната мрежа на територията на града. Тези общи условия
регламентират правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане,
разпределяне и заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на
задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела и средствата
за търговско измерване и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и
получаване от клиентите на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна
енергия.
По делото е прието удостоверение за наследници на Община П., от което се
установява, че лицето В.Т.Е. е починало на 19.03.2013г., като е оставило за свой законен
наследник дъщеря си – ответницата И. И. Б. – К.. Видно е че наследодателя на ответника
на 16.07.1999г. е подал молба за откриване на партида по отношение процесния имот, като
по делото са приети и доказателства, че ответницата впоследствие е декларирала имота
по реда на чл. 14 от ЗМДТ. Изслушаната СТЕ установява, че според изравнителните
сметки на дружеството, извършващо услугата „дялово разпределение“ по отношение на
процесния имот, в последния има монтирани три броя радиатори с разпределители с
дистанционно отчитане тип F59 и един брой щранг лира в банята. Безспорно е
2
установено, че абонатът не ползва радиаторно отопление, като изрично е посочено в
експертизата, че сумите за отопление са формирани от стойността на топлинната енергия,
отдадена от щранг-лирата в имота без ИРРО. Посочени са параметрите на мощност на
щранг лирата в банята без ИРРО – 0,038 мл /38 мм/ и дължина две тръби по 2,5 мл в
банята. – топлинна мощност 392 вата. Посочено е и че в имота се заплаща и енергия,
отдадена от сградната инсталация, разпределена от ФДР между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, конкретно за
имота – 162 м3 за имота и 5132м3 обем на сградата. На абоната е начислявана и топлинна
енергия за подгряване на вода, за 1 брой водомер, като консумацията на БГВ за
процесния период е 0,47м3. Вещото лице в о.с.з. посочи, че е установило записване в
главния отчет, че водомера е за смяна, тъй като по него са налице отчитания повече от 10
години, но няма данни за подмяната му. Посочи също така, че последното не е повлияло
на начисленията – начислен е един кубик за целия процесен период. Имота на абоната е
присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на ищеца.
Изградена е абонатна станция, като общият топломер с номер 60094549, а впоследствие №
60086949 е годно СТИ и при отчета са приспаднати технологичните разходи. Крайният
извод на вещото лице е че дружеството, извършващо услугата „топлинно счетоводство“
по отношение топлоснобдения имот е процедирало в съответствие с нормативната
уредба, действаща през процесния период – Наредба № Е-РД 04-1 от 12.03.2020г.
Изслушаната ССчЕ установява, че през процесния период - м.12.2021г. до
м.04.2022г. на абонат с № ********** са начислени прогнозно суми по фактура на стойност
от 189,74 лева. След изравняване е установена сума за доплащане в размер на 15,61 лева и
сума за връщане от 10,26 лева, последната прихваната от сумата за м.02.2022г., като
окончателното задължение на ответника се формира от сумата в размер на 176,66 лева за
отопление и БГВ и сума от 9,65 лева за дялово разпределение или общо дължима е сумата
в размер на 186,31 лева. Мораторната лихва е изчислена на сумата от 23,53 лева.
По смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се
изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното
им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното
дружество и ползването и от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия
възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В
контекста на гореизложеното собственикът на топлофицирания недвижим имот е
длъжник към топлопеносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в
случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото си на собственост- право
да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че ответникът И. И. Б. - К. е
страна по възникналото облигационно правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо от
доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а именно апартамент 12,
3
находящ се в гр.П., ************ за процесния период от време. От приетите по делото
писмени доказателства безспорно се установява, че ответницата е законен наследник на
В.Е. и по силата на универсално правоприемство е и собственик на горепосочения имот.
Предвид изложеното, съдът приема, че в рамките на процесния период от 01.12.2021г. до
30.04.2022г. ответникът е имал качеството „потребител“ на топлинна енергия и че между
него и ищцовото дружество е налице валидно възникнало правоотношение по продажба и
доставка на топлинна енергия.
По делото се установява и фактът на доставена топлинна енергия, съгласно
експертното заключение по изготвената СТЕ, която следва да се кредитира като
изготвена обосновано, изчерпателно и компетентно. Топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части /чл. 142, ал. 1 и
ЗЕ/, като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 5 ЗЕ се разпределят
между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. По
смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 38 ДР на ЗЕ отопляемият обем на имот
включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. На
ответника са били начислени суми за отопление за сградна инсталация и за топлинна
енергия, отдадена от щранг-лирата, както и за услугата "дялово разпределение", както и
за БГВ. Относно начислената топлинна енергия за сградна инсталация, съдът намира, че
е законосъобразно начислена сумата по това перо от ищеца. Освен собственик или
титуляр на вещно право върху конкретен имот, лицето е съсобственик на сградната
инсталация и следва да поеме припадащата му се част от разходите за топлинна енергия.
След като всички обитатели участват в ползите, изразяващи се в отопляване на цялата
сграда, така те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на
стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части, респективно за
сградна инсталация. По сходен начин законодателно са уредени правоотношенията,
свързани със сградната инсталация в сграда – етажна собственост в други държави–
членки на Европейския съюз. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава
сграда може да се извърши само в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ – чрез прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция или от нейното
самостоятелно отклонение по решение на 2/3 от собствениците и титулярите на вещно
право на ползване /в този смисъл са и Решение № 5/22.04.2010 г. на Конституционния съд
на РБ по к. д. № 15/2009 г., както и мотивите на ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016
г. на ОСГК на ВКС/, като такава хипотеза не е налична в конкретиката на случая.
Вещото лице коректно е посочило, че топлинната енергия за сградна инсталация е
начислена съгласно т. 6.1.1 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба NE-РД-04-
1/12.03.2020 г. и е разпределяна съгласно т. 6.1.3 пропорционално на отопляемия обем на
всеки един имот от СЕС, който отопляем обем за процесния имот, отразен в
изравнителната сметка и в справката е 162 куб. м. Вещото лице е установило, че в имота
има свързано към сградната инсталация отоплително тяло в помещение баня – „щранг-
лира", проектирано да отдава топлоенергия, без да има монтирано ИР, поради липса на
техническа възможност за това. Начислявана е прогнозно топлоенергия, отдавана от това
отоплително тяло, която е преизчислена и правилно определена по изчислителен път. В
общите части на СЕС няма работещи и свързани със СИ отоплителни тела, поради което
не е начислявана топлинна енергия, отдадена от СИ. Процесният топлоснабден имот е
свързан към СИ за топла вода, с отклонение към баня и кухня. Ежемесечно е
разпределяна прогнозно топлоенергия за БГВ, като след отчетния период е извършен
отчет на един брой, монтиран в имота водомер и е извършено изравняване. Установено е
че водомера е за смяна, тъй като е в експлоатация над 10 години. Тук следва да се посочи,
че задължение на абоната е да поднови водомера, като измервателно средство. Преди това
обаче потребителят следва да бъде уведомен за обстоятелството, че водомера подлежи на
подмяна и последиците от неподмяната му. По настоящото дело не се представиха
доказателства, че ищцата е била уведомена в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал.7
от Наредбата от лицето по 139б от ЗЕ. Няма доказателства, че са и дадени конкретни
предписания за смяна на водомера за гореща вода, както и че са и били разяснени
последиците от евентуалното нейно бездействие. Съдът намира обаче че последното не е
основание за отхвърляне на иска за главница по перо БГВ, тъй като вещото лице в о.с.з.
заяви, че несмяната на водомера не е повлияла на начисляването – начислен е един кубик
за целия процесен период.
4
По изложеното съдът намира, че главния иск за доставена в имота топлинна
енергия за сумата от 176,66 лева е доказан по основание и размер.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца,
извършващ дялово разпределение, а по силата на ОУ на договорите за продажба на ТЕ
потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на
топлофикационното дружество. По изложеното дължима е и сумата в размер на 9,65 лева
за услугата за дялово разпределение.
Следователно исковете за главница за общо претендираната за установяване сума
от 186,31 лева са основателни и като такива следва да бъдат уважени изцяло.
Иска за мораторна лихва за сумата от 22,78 лева, начислена върху главницата, за
периода от 08.02.2022г. до 02.06.2023г., следва да бъде уважен. Вземането за законна
лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично
задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на
това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от /ФИРМА/ купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е
предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Така задължението за м.12.2021г. е са падеж на 30.01.2022г.,
или от 31.01.2022г. по отношение на задължението за м.12.2021г. ответникът е изпаднал в
забава. Следователно е дължима сумата от 22,78 лева, представляваща законна лихва за
забава, за периода от 08.02.2022г. до 02.06.2023г. . Искът е установен и по размер и като
такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. На ищеца в заповедното производство следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 75,00 лева. В исковото производство ищецът е заплатил
държавна такса в размер на 25,00 лева, депозит за изготвяне на експертизи в размер на
600,00 лева, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да му се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200,00 лева в исковото
производство. Или на ищеца в исковото производство следва да му се присъдят разноски
в размер на 825,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК ************ срещу И. И. Б. - К., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че И. И. Б. - К. дължи на
/ФИРМА/, сумата в размер на 186,31 лв. – главница, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2022 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.П., ул. „**************” № ************,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 20.06.2023 г., до окончателното плащане, сумата в размер на 22,78 лв., представляваща
мораторна лихва, за периода от 08.02.2022 г. до 02.06.2023 г., и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.07.2023 г., издадена
в производството по ч.гр.д. № 38964/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА И. И. Б. - К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
************, сумата в размер на 75,00 лева, деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
5
ОСЪЖДА И. И. Б. - К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
************, сумата в размер на 825,00 лева, деловодни разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6