№ 65
гр. С, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Евелина Д. Пейчинова
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело №
20201870100665 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ИВ. Б. Н., ЕГН **********, СТ. К. Ф. , ЕГН **********, М. К. Ф., ЕГН
********** и М. К. Ф., ЕГН ********** са предявили против „К. Л.“ ЕООД,
гр. С ЕИК ... иск по чл. 200 от КТ, като претендират обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на К.Д. Ф., бивш жител на село Гораново, е
починал в резултат на трудова злополука, осъществила се на 20. 05. 2019
г.година по време на работа на К.Д. Ф..
Като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано
третото лице „ДЗИ“ ОЗ АД гр. С..
Твърди се в исковата молба, че смъртта на К.Д. Ф. е настъпила на
20.05.2019 г. в село М.Ц. при трудова злополука, описана в исковата молба.
Твърди се че смъртта на К. Ф. е в причинна връзка с извършваната от него
работа и е настъпила по време на работа на починалия. Като причина за
смъртта се сочи „тежка шийна травма“, дължаща се на „падане от камион“ по
време на работа, при изпълнение на трудови задължения в полза на ответника,
при на обезопасяване на товар, падайки от камиона.
Твърди се в исковата молба, че К. Ф. е спрял управлявания от него
камион, натоварен с дървен материал на временния склад, за да изчака горски
служител, който да маркира товара, и по време на обезопасяване на товара,
същият е паднал от камиона, в резултат на което е настъпила неговата смърт.
Твърди се в исковата молба, че в резултат на злополуката и смъртта на
К. Ф., ищците са изгубили изключително близък човек - баща и съпруг и
всеки от ищците е претърпял неимуществени вреди
В ИМ се сочи, че за първата ищца К. Ф. е съпруг, тъй като живеели
съвместно от 1995 година включително и към момента на смъртта му на 20.
1
05. 2019 година и от връзката между тях са родени двете им деца М.Ф. и
М.Ф..
За С.С. Ф. - вторият ищец се твърди в исковата молба, че също е
претърпял неимуществени вреди като син и законен наследник на К.Д. Ф.,
ЕГН-**********, бивш жител на село Б., общ.К., обл.Б., починал при
процесната трудова злополука на 20. 05. 2019 г. в село М.Ц., обл.С.. Твърди
се че С.Ф. е син на К.Д. Ф. от брака му с И.С.Б., прекратен с влязло в законна
сила решение от преди повече от двадесет години.
Обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К.Д. Ф., ЕГН-
**********, настъпила на 20. 05. 2019 г.от процесната трудова злополука се
претендират и от М. К. Ф. и М. К. Ф. - син и дъщеря и законни наследници на
К. Ф., родени от съвместното му съжителство с първата ищцата ИВ. Б. Н..
В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да присъди
следните обезщетения на всеки от ищците за неимуществени вреди от
смъртта на К. Ф.:
1. За ИВ. Б. Н. - обезщетение в размер на 150 000лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на злополуката -
20.05.2019 г. до окончателното изплащане;
2. За СТ. К. Ф. - обезщетение в размер на 150 000лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на злополуката -
20.05.2019 г. до окончателното изплащане;
3. За М. К. Ф. - обезщетение в размер на 150 000лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на злополуката -
20.05.2019 г. до окончателното изплащане;
4. За М. К. Ф. - обезщетение в размер на 150 000лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на злополуката -
20.05.2019 г. до окончателното изплащане;
Ответникът „К. Л.“ ЕООД, ЕИК ...,седалище и адрес на управление -
гр.С, ул.“ С.“ № 17, представлявано и управлявано от ТТ.Д. М.а оспорва
всеки от исковете с възраженията и на основанията описани подробно в
отговора на исковата молба.
В отговора от ответника на ИМ се съдържа възражение за изключване,
освобождаване от задължение за обезверда, а ако съдът не приеме това
възражение, при условията на евентуалност, ответникът прави възражение за
намаляване на отговорността му, основано на твърдението, че инцидентът е
настъпил в резултат на самоволна проява на починалото лице, извършена в
нарушение и на грубо погазване и неизпълнение на изисквания за
безопасност на труда.
Позовавайки се на чл. 201, ал. 1 и ал. 2 от КТ, ответникът „К.Л.“
ЕООД работодателят за изключване или намаляване на отговорността твърди,
че пострадалият К. Ф. е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност. В тази връзка са изложени от ответника възражение че
смъртта на К. Ф. се дължи на падането му от камиона, но не е било възможно
установяването на обстоятелствата свързани с това, като на основание чл. 58,
ал. 6 от КСО, във връзка с чл. 193, ал. 1 от ТПК ответникът оспорва
истинността на съдържанието, записаното в т. V. от Протокол № 5103-22-
6/17.06.2019 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, с
твърдението че записаното е невярно.
2
Твърди се в отговора на ИМ, че не е вярно, а технически обективно
невъзможно било, обезопасяването на товара да става след като камионът е
излязъл от мястото на натоварване, движил се е и е бил спрян на временен
склад, най-малко поради това, че ако същият не е бил вече обезопасен,
трупите ще се разпилеят при движението по горския терен.
Твърди се в отговора на исковата молба, че ежедневния инструктаж, за
всички работещи работници на открито, с дейности с висок производствен
риск, се провеждал от лице, определено със Заповед № 1 от 05.01.2010 г.,
издадена от Управителя на фирмата, като за това е определен служителят
Г.М., като провеждането му се документирало в Книга за ежедневен
инструктаж. Твърди се в отговора на ИМ, че служителят е дал указания за
предстоящата за деня трудова дейност, вкл. и конкретни мерки за безопасност
и здраве при изпълнението й, като бил обърнал внимание на конкретната
ситуация на работното място за деня, на конкретните дейности, които ще се
извършват през деня, на вида на използваните материали, машини,
съоръжения, инструменти и др., на взаимодействието между работещите при
осъществяване на поставените задачи, на възможните опасности от аварии и
трудови злополуки по време на работа и начините за действие при тяхното
възникване, както и на използването на задължителните лични предпазни
средства.
Във връзка с възражението на ответника за груба небрежност се
твърди в отговора на ИМ, че съгласно правилата, свързани с безопасната
работа при извършване на възложените дейности и за работа с използваните
машини, съоръжения и инструменти, обезопасяването на товара се
осъществявало преди потегляне на камиона от временния склад към мястото
за маркиране на товара, като обезопасяването му става със стягащи колани,
прехвърляни през борда на камиона, затягани със специални технически
устройства - лебедки/тресчотки, което се извършвало от оператора (шофьор -
автокран) стоейки на земята, а не катерейки се върху дървения материал,
натоварен на камиона.
Твърди се в отговора от ответника на исковата молба, че при
пристигането на място, непосредствено след злополуката, служителите на
фирмата ни - Й.П., Г.М., Я.М. и М.Д., същите установили, че пострадалото
лице (К. Ф.) е паднал на земята, в задната лява част на камиона, като около
ръцете и тялото му са били разпилени контролните горски марки (пластини),
с които се маркират трупите, а чукчетата и маркировъчната боя са били
разпръснати върху дърветата, натоварени на камиона, като по ръкавиците на
пострадалия е имало пръски от боята (зелен цвят), с която се маркират
трупите. Твърди се че тази дейност - маркирането на дървения
материал/трупите, натоварени при този курс - смърч/ела, е задължение на
служителя на ДГС „С“, а не е задължение или отговорност на работника от
ответната фирма.
Твърди се в отговора на исковата молба, че в случая, починалия
работник е изпълнявал друга, нерегламентирана дейност извън трудовото му
правоотношение, която е задължение на служителите на горското стопанство,
а не е дейност, свързана с работата му, изпълнявана в ответното търговско
дружество.
Сред възраженията на ответника се твърди, че в случая починалия К.
Ф., към момента на настъпване на смъртта, нито е управлявал МПС, нито е
работил с крана, нито е извършвал каквато и да е друга дейност, свързана с
3
изпълнение на трудовите му задължения и не е бил със задължителната
според работата си предпазна каска, нито е носел дадените му и
задължителни за ползване обувки с изолационен противохлъзгащ слой, а с
маратонки с равна подметка.
Твърди се в отговора на ИМ, че каската е специален предпазен шлем
ТИП индустриална, ударозащитна предпазва главата и врата от удар в твърди
предмети и обекти, като олекотява удара и намалява натиска върху врата и
тялото на човека, както и че Обувките - работни обувки, са категория
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОБУВКИ, с метално бомбе, предпазващо от
притискане на пръстите на крака, метална предпазна вложка против
пробождане и подметка с грайферно ходило против претриване и подхлъзване
Сочи се в отговора на ИМ, че от конкретните обстоятелства, при които
е настъпила злополуката и от конкретното поведение на работника, се
установява, че същият е процедирал в разрез с основните правила за
здравословни и безопасни условия на труд и в резултат на неговите действия,
изземайки функции на трето лице — горски служител, е настъпила вредата,
като такова поведение следва да се зачете за неспазване на правилата за
безопасност в степен, обосноваваща извода за допусната груба небрежност.
Във връзка с възражението на ответника допринасяне от К. Ф. за
трудовата злополука, при проявена груба небрежност, се твърди в отговора на
ИМ, че същият е извършвал чужда, невменена и необхваната от трудовата му
функция работата, без знанието и без съгласието на работодателят му, както и
без необходимото старание и внимание, в нарушение на технологичните
правила и норми за безопасност, изключваща отговорността на ответника.
Сред възраженията в отговора на ИМ се съдържа и възражение на
ответника за съпричиняване на злополуката от починалия К. Ф., който не бил
положил грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност, при подобни условия /Решение № 252 от 30.09.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 1364/2016 г., IV г. о., ГК/.
Твърди се в отговора на ответника на ИМ, че увреденото лице К. Ф., е
действал без елементарно внимание и старание, незачитайки и в разрез с
основните правила за здравословни и безопасни условия на труд, че в случая
е бил без дадените му специални високи обувки с гумена подметка против
подхлъзване, както и без задължителната за използване по време на целия
трудов процес специална противоударна каска, като е осъществявал
самоволно нерегламентирана дейност, извън вменената му с длъжностната
характеристика конкретната дейност като „шофьор-автокран“ - набивал
марките върху трупите и то в условия на изключителна груба небрежност по
отношение на приетите правила и норми за здравословни и безопасни
условия на труд.
Оспорва се в отговора на ИМ твърдението в същата искова молба, че
К. Ф.е бил допуснат от ответното дружество негов работодател, да изпълнява
работа - да управлява товароподемен кран, без да притежава съответната
степен на призната правоспособност, и без същият да е оценил рисковете за
безопасността и здравето на работещите, като „шофьор автокран“, като
обхване избора на работно оборудване и организацията на работните места“
Във връзка с това оспорване ответникът се позовава на представеното
в препис за правоспособност № 1424 от 25.10.1993 г което според отговора на
ИМ установяват факта, че К. Ф. е изпълнявал работата за която е бил нает - да
4
управлява товароподемен кран, като лицето притежава съответната степен на
призната правоспособност.
В отговора на исковата молба се оспорва и материално правната
легитимация на ИВ. Б. Н. да претендира процесното обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на К. Ф. . Счита, че не са налице твърдените
от тази ищца неимуществени вреди от загубата на пострадалото лице, като се
твърди, че връзката между тях не е била в този емоционален и дълбок
характер, както се твърди в исковата молба. В тази връзка се твърди в
исковата молба, че К. Ф. е живял в къщата си в село Б., общ. К., обл. Б., а не в
жилището му в гр. Б., а когато си е ходил там го е правил с нежелание, както е
споделял с колегите си в дружеството, тъй като е имал много спорове и
дрязги е ищцата. Твърди се в отговора на исковата молба, че това,
съжителството с ищцата, без да имат сключен граждански брак, е имало
формален характер и връзките, които е създал починалия с ищцата Н. са били
изцяло на плоскостта, че са родители на децата им - М. и М., а не в дълбоко
емоционалната им обвързана форма, като това чувство се твърди от
ответника, че се изостряло още повече, след израстване на децата му. Твърди
се в отговора на ИМ, че за това отчуждаване е допринесла и дългата му
работа в чужбина, далече от семейството му, още преди да започне работа
във фирмата ответник. Твърди се от ответника, че в работата му колегите
никога не са я виждали да му направи или да му донесе или да му изпрати
храна, вода или да прояви какъвто и да е друг вид грижа за него и че
пострадалия е ходил на работа с едни и същи дрехи, които използвал цяла
седмица. Също така се твърди в в отговора на ИМ, в тази връзка, че К. Ф. не е
канил ищцата ИВ. Б. Н., нито тя е идвала на тържества или на чествания във
фирмата негов работодател ответник по делопо.
По отношение на ищеца - СТ. К. Ф., ответникът счита, че не са налице
твърдените от този ищец неимуществени вреди защото, макар и починалия да
е бил негов баща, след развода на баща му К. с майка му, същия заминава и
живее непрекъснато с нея и по настоящем, повече от 10-15 г. извън България
и както се установил и същият не поддържа никакви отношения с баща си.
По отношение на ищцата - М. К. Ф. ответникът също оспорва иска по
основание и размер с възраженията, че не са налице твърдените от лицето
неимуществени вреди защото, макар и починалия да е бил неин баща, същата
отдавна е поела своя самостоятелен жизнен път, без да разчита на този свой
родител. □
По отношение на ищеца - М. К. Ф., видно от отговора на ИМ
ответникът също оспорва иска по основание и размер с възражението, че не са
налице твърдените от лицето неимуществени вреди защото, макар и
починалия да е бил негов баща, същия отдавна е поел своя самостоятелен
жизнен път, без да разчита на този свой родител.
Сочи се в исковата молба че на ИВ. Б. Н. е била изплатена на ръка в
деня на трудовата злополука от Т.М., в офиса на фирмата парична сума в
размер на 2800 (две хиляди и осемстотин) лева, като подкрепа за нея и децата
му, както и същите са подпомогнати със средства по погребението и
траурната церемония в размер на 900 лева и са им осигурени са и дърва за
огрев на стойност 1100 (хиляда и сто) лева.
Сред възраженията в отговора на ИМ се сочи, че дружеството К.Л. има
сключена с „ДЗИ — ОЗ" ЕАД застрахователна полица № 711518225000053 от
5
30.05.2018 г. за задължителна застраховка „ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА“, в
която полица фигурира и пострадалото лице К. Ф. и сред покритите рискове е
на първо място смърт вследствие на трудова злополука . В тази връзка се
твърди, че размера на обезщетението, което би се присъдило на наследниците
на пострадалото лице, в случай на уважаване на исковете им се намалява с
изплатеното обезщетение.
В заключение се твърди в отговора от ответника на ИМ, че
нарушавайки задължението си да ползва дадените работни предпазни обувки
и специална защитна каска починалият К. Ф. е действал при условията на
груба небрежност, като в този смисъл и съгласно ППВС № 4 от 1968 г. следва
да бъде съобразено и обезщетението, което евентуално ще му бъде
присъдено.
Третото лице ДЗИ ОЗ АД гр. С. помагач на страната на ответника
оспорва всеки от исковете с възраженията на ответната страна, както и с
възраженията посочени в отговора на исковата молба от това трето лице. В
отговора на исковата молба от това трето лице помагач на страната на
ответника се потвърждава, че между ,ДЗИ-ОЗ“ ЕАД и „К.Л.“ ЕООД, е
сключен застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №
711518225000053/30.05.2018 г. — задължителна застраховка „Трудова
злополука“ за сметка на работодателя с покрити от застрахователя по
полицата рискове смърт от трудова злополука, инвалидност от трудова
злополука и временна загуба на работоспособност от трудова злополука.
Твърди се в отговора на ИМ от ДЗИ, че поради договорния характер на
застрахователното правоотношение, обемът на застрахователното покритие,
поетите рискове и плащанията при настъпване на застрахователно събитие са
определени от уговореното между договарящите се страни — в случая ДЗИ
— ОЗ“ ЕАД и „К.Л.“ ЕООД и за разлика от предвидената в чл. 200, ал. 1 КТ
пълна имуществена отговорност на работодателя, на когото е вменено да
отговаря за всички претърпени от работника имуществени и неимуществени
вреди, следствие от трудова злополука, застрахователят носи отговорност за
причинените вреди на здравето на работниците и служителите при трудова
злополука, до размера на застрахователната сума, определен в
застрахователния договор. Твърди се в отговора на ИМ, че застрахованите
лица по цитираната по-горе полица са определени съгласно приложен списък,
като размерът на дължимото се обезщетение при настъпване на покрит по
полицата риск — смърт вследствие на трудова злополука е определен в
зависимост от трудовото възнаграждение на всяко от лицата и е посочен в
приложения списък. Твърди се в отговора на ИМ от ДЗИ, че
застрахователната сума за риска смърт от трудова
злополука е 7-кратният размер на годишната брутна заплата на работниците и
служителите към момента на сключване на застраховката, като за
застрахования К.Д. Ф. лимитът на отговорността на застрахователя в случай
на смърт от трудова злополука е в общ размер 42 840 лева, тъй като брутното
трудово месечно възнаграждение на лицето към момента на сключване на
застрахователната полица е в размер на 510 лева.
Твърди се в отговора от ДЗИ на исковата молба, че до момента на
подаване на този отговор, към този застраховател ДЗИ ОЗ не е предявявана
доброволна претенция от ищците за изплащане на застрахователно
обезщетение.
В отговора от ДЗИ на исковата молба се съдържа възражение основано
6
на т. 9.9 от приложимите към застрахователната полица Общи условия,
съгласно което „застрахователят се освобождава от задълженията си по
застрахователния договор, в случай че застрахования съзнателно се е изложил
на опасност“. С оглед на това, в случай че се докаже твърдението на
ответника за наличие на груба небрежност от страна на пострадалото лице, то
и застрахователят оспорва дължимост на претендираните обезщетения за
настъпилата трудова злополука.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните, прие за установено следното:
На 20. 05. 2019 г.година по време на работа при ответника „К.Л.“
ЕООД, ЕИК ... вследствие трудова злополука е починал К.Д. Ф., ЕГН-
**********, бивш жител на село Б., общ.К., обл.Б.. Към този момент той е
работил при ответника „К. -Л.“ ЕООД, ЕИК ... на длъжността „Шофьор-
автокран“. При работа в района на село М.Ц. община С К.Д. Ф. се качил в
каросерията на управлявания от него товарен автомобил за да обезопаси
товара, представляващ натоварените на тази каросерия дървени трупи паднал
на земята на главата си от тази каросерия, получил тежка шийна травма
вследствие на което починал и това е признато за трудова злополука
вследствие на която е настъпила смъртта на К. Ф. на 20. 05. 2019 год.
Не е спорно по делото и от събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът „К. Л.“ ЕООД, ЕИК ... преди процесната трудова
злополука има сключен с третото подпомагащо лице „ДЗИ — ОЗ" ЕАД
сключен договор за задължителна застраховка „ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА“,
обективиран в застрахователна полица № 711518225000053 от 30.05.2018 г.
препис от която е приложен по делото. В тази застрахователна полица като
застрахован служител на ответника фигурира и пострадалото лице К. Ф. и
сред покритите застрахователни рискове е на първо място застрахователното
събитие смърт вследствие на трудова злополука. Точно такава смърт е
настъпила за К.Д. Ф. на 20. 05. 2019 година и от събраните по делото
доказателства съдът приема за установено, че за тази смърт вследствие на
процесната трудова злополука К. Ф. не е допринесъл с груба небрежност,
нито съзнателно се е изложил на опасност по смисъла на чл. т. 9.9 от
приложимите към застрахователната полица№ 711518225000053 от
30.05.2018 г. Общи условия. Както за третото лице ДЗИ, така и за ответника
„К. Л.“ ЕООД, ЕИК ... са налице основания за изключване или намаляване на
отговорността му за смъртта на К. Ф., настъпила вследствие процесната
трудова злополука на 20. 05. 2019 година.
Видно от влязло в сила Разпореждане № 5104-22-54/05.07.2019г от ТП
на НОИ С. област, препис от което е приложен по делото, на основание чл.
60, ал.1 КСО, декларираната злополука с вх.№ 5101-22-39/23.05.2019г на ТП
на НОИ С. област от осигурителя „К. Л.“ ЕООД, станала с К.Д. Ф., ЕГН
********** на 20.05.2019г, се приема за трудова злополука на основание
чл.55, ал.1 КТ. Събраните по делото доказателства, включително и
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза потвърждават
констатациите в същото разпореждане, че смъртта на К.Д. Ф. е настъпила по
време и във връзка с извършваната работа, с причина за смъртта „ тежка
шийна травма“, дължаща се на падане от камион“ по време на работа, когато
при изпълнение на трудовите си задължения в полза на ответното дружество
и по време на обезопасяване на товар е паднал от камиона. Съдът кредитира
заключението на съдебно-медицинската експертиза на вещото лице доктор
7
В.Т., видно от която смъртта на К.Д. Ф. се дължи на тежката шийна травма
довела до оток на мозъка с вклиняване, което е причинило разстройство на
дейността на центровете на дишането и сърдечната дейност локализирани в
продълговатия мозък, Предвид тежестта на травмата смъртта е настъпила
бързо и е била неизбежна. Според кредитираното от съда заключение на
съдебно-медицинската експертиза посочените увреждания от които е
настъпила смъртта на К. Ф. при процесната трудова злополука се дължат на
рязкото ударно преразгъване на шията в посока назад при осъществения от
падането от височина контакт с терена в областта на челото и лицето вдясно.
Първоначалният контакт в терена е осъществен с главата, като инерцията на
тялото е довела до преразгъването на шията. Констатираната травма по своя
характер е високоенергийна.
Безуспешно е останало оспорването от ответника истиността на
констатациите Протокол № 5103-22- 6/17.06.2019 г. относно механизма и
причината за трудовата злополука. Доказателствата по делото не установяват
К. Ф. да е набивал марки на дървесината натоварена на камиона,
нито каквато и да е било негова груба небрежност, която да е допринесла за
осъществяване на трудовата злополука и настъпилата смърт на този
пострадал.
Не са основателни възраженията на ответника „К. Л.“ ЕООД, че
мястото на което е станала трудовата злополука изключва К. Ф. да се е качил
на каросерията за обезопасяване на товара. Задължението му е да обезопасява
товара когато констатира нуждата от това и обстоятелството че се е качил на
каросерията на камиона не налага извод за груба небрежност, нито че се е
изложил съзнателно на опасност. При положение че от товарния автомобил се
очаква да превози натоварения дървен материал, това че шофьорът К. Ф. се е
покачил на каросерията, включително и за обезопасяването на товара не са
поведение обективиращо груба небрежност, а и не налага извод и дори не е
индиция, че съзнателно се е изложил на опасност. Пада от каросерията,
получава тежка шийна травма и умира, но нищо в поведението му не налага
извод да е допринесъл за това падане с груба небрежност или съзнателно да
се е поставил в опасност.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Я.М.М. и Й.В.П.
доведени от ответника и негови служители, зависими от ответника и
заинтересувани в негова полза, че преди да падне от каросерията на товарния
автомобил К. Ф. се опитвал да набие марки на дървения материал натоварен
на същата каросерия. В тази насока и без показанията на горските служители
съдът констатира, че никое доказателство не сочи такава дейност на К. Ф.
непосредствено преди да падне от автомобила. Преценени по реда на чл. 174
от ГПК показанията на свидетелите М. и П. служители на ответника и
заинтересовани в негова полза не кореспондират на другите събрани по
делото доказателства. Свидетелят Я.М. възприемал К. Ф. преди падането му
от камиона не е възприел лично К. Ф. да маркира или да се опитва да маркира
непосредствено преди злополуката. Свидетелят П. въобще не е бил на
мястото на злополуката към момента на осъществяването й. Голословни и
неподкрепени от доказателствата по делото са твърденията му като възприето
от колеката му Я.М., че преди злополуката маркирал дървения материал.
Свидетелят Й.П. нито е видял това, нито този който му е разказал е видял
такова нещо, видно от показанията на св. Я.М. за възприятията му за К. Ф.
непосредствено преди злополуката. Връзката с инструментите за маркиране -
8
маркировъчния чук и марки според показанията на свидетеля Я.М. са след
падането на К. Ф., когато вече е починал и според този заинтересуван в полза
на ответника свидетел падналият е бил в близост до чука и марките, които са
били разпиляни. Но във възприятията му за К. Ф. непоследствено преди
злополуката свидетелят М. не сочи Ф. да е извършвал или да се е подготвял
да извършва действия по маркиране на натоварения на камиона дървен
материал. Но това не е никакво още по-малко пълно доказване че преди да
падне К. Ф. е маркирал. В тази насока съдът съобрази показанията на
свидетелите горски служители Хр. М. и Ив. К., които също са били на
мястото където К. Ф. е паднал, но не сочат той да е маркирал нито каквито и
да са манипулации с маркировъчния чук и марки. Видно от показанията на
свидетеля М., които съдът кредитира към момента на настъпване на
трудовата злополука марките са били сложени на камиона и никой не е пипал
тези марки. Свидетелят М. е бил толкова близо до мястото където паднал К.
Ф., че чул тупването на земята от това падане. Видно от показанията му
„марките бяха на камиона сложени, но не са пипани“ ....“Чукчето на марката
беше на трупите на камиона на първия ред. Чука е шестограма и марката“.
Видно от показанията на свидетеля горски служител Ив. К. за момента на
злополуката и непосредствено преди падането на К. Ф. „Остана ми номера на
ремаркето да попълня. Мисля, че не успях да го напиша, защото точно чукнах
това, тръгвам да го чукам и се чу туп. Не бях попълнил дървесината. Не бях
попълнил всичко в първата страница, за да отида за попълването на
дървесината. Горска марка не съм поставял. Първо, се поставят пластините и
кубатурата се описва в превозния билет и след това се слага горската марка.
Не съм стигнал до там. Едните пластини бяха горе, другите долу, а чука с
маркировката беше горе, върху дървения материал. Въобще не е бил момента
за маркиране. Когато падна, не бях стигнал до маркирането. Не знам в случая
какво е правил К.. Долу, до гумата бех хвърлил по-малкото пластини. Аз ги
хвърлих. Едните пластини беха горе на трупите, а другите долу. Аз ги бях
оставил долу. След падането, пластините мисля, че си беха там, където съм го
оставил - едните горе, другите долу до гумата. Тези пластини са нанизани на
едно пластмасово. И тия горе, и тия долу, беха нанизани на пластмасовото..
„Като чух тупването, аз видях К. долу, паднал. Само чух туп и го видях какво
е паднал. К. беше паднал откъм пластините.“ При съпоставка показанията на
свидетелите и съобразяване заинтересоваността на свидетелите П. и Я.М.
съдът приема че именно свидетеля М. е извикал Я.М. непосредствено след
падането на К. Ф. от камиона и положението на маркировъчния чук, а така
също и на пластините оставени от горския Ив. К. не налагат извод, че К. Ф. е
маркирал дървения материал преди да падне от камиона. В тежест на
доказаване на ответника е, а не се установява от събраните по делото
доказателства, че преди злополуката, преди да падне от камиона К. Ф. е
маркирал натоварения дървен материал.
Като шофьор на същия автомобил от който е паднал, това че К. Ф. е
бил на каросерията респективно ремаркето му не сочат никаква негова груба
небрежност и са недоказани от фактическа страна и неоснователни от правна
страна възраженията на ответника за прилагане на чл. 201 ал. 2 от КТ. Нито
това как е бил обут, нито че е бил без каска не налагат извод за груба
небрежност на К. Ф. с която да е допринесъл за трудовата злополука. К. Ф. не
е бил ударен по главата при товарене на дървен материал нито от удар в
главата при манипулации спадащи към трудовите му функции, за да се
приеме че липсата на каска сочи на груба небрежност. Той пада от товарния
9
автомобил и няма груба небрежност нито от това как е бил обут, нито от това
че е бил без каска.
В гражданския процес правилата на доказателствената тежест
установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от
недоказване на факт, на която страната основава своите искания или
възражения. Щом от доказателствата по делото не се установява с
необходимото пълно доказване поведение на К. Ф. с което да е обективирал
груба небрежност с която този пострадал да е допринесъл за трудовата
злополука съдът приема че такава не е налице и това възражение на ответника
е неоснователно и чл. 201 ал. 2 от КТ не е приложим.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително
и от приложения в препис Протокол № 5103-22-6/17.06.2019г за резултатите
от извършеното разследване на злополуката, станала на 20. 05. 2019 г.на ТП
на НОИ С. област се установява, че към момента на настъпването й К.Д. Ф. е
бил назначен и работел при ответника на основание трудов договор №
164/11.06.2018г, препис от който е приложен по делото, считано от
12.06.2018г, за неопределено време, със срок за изпитване, на длъжността
„Шофьор- автокран“ на пълно работно време 8 часа, с изисквания към
длъжността, на която е бил назначен и задължения, съгласно приложената в
препис длъжностна характеристика - да управлява автокран, да следи за
спазване на капацитета, който автокранът може да премества, преди началото
на работния ден/ работна смяна, да извършва технически преглед на
автомобила и да извършва преценка на изправността, да проверява
състоянието и правилното закрепване на стрелата, както и други включени в
длъжностната характеристика, задължения.
На 20. 05. 2019 г., около 14.15 часа, К.Д. Ф. спрял управлявания от
него товарен автомобил автокран, с регистрационен номер СО .... АХ,
натоварен с дървен материал на временния склад, за да изчака горски
служител, който да маркира товара, качил се на натовареното с дървен
материал ремарке за да обезопаси товара и паднал от камиона от височината
на натовареното с трупи ремарке, в резултат на което е настъпила и неговата
смърт, вследствие тежка шийна травма, потвърдено и от изслушаната по
делото съдебно-медицинска експертиза, кредитирана от съда, като обективна,
компетентна и пълна.
Вследствие смъртта на К.Д. Ф., ЕГН-********** тогава 53 годишен
всеки от ищците е претърпял неимуществени вреди, които на основание чл.
200 от КТ ответникът „К. Л.“ ЕООД, ЕИК ... в качеството му на работодател
на починалия към момента на злополуката е длъжен да репарира.
По силата на чл. 200 ал.1 от Кодекса на труда КТ за вреди от трудова
злополука, причинила смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпването им.
В резултат на възникналата на 20. 05. 2019 г., около 14.15 часа на
временен склад в землището на село М.Ц., обл.С., трудова злополука К.Д. Ф.
е починал и както първата ищца ИВ. Б. Н., така и низходящите му негови
синове и дъщеря изгубили близък човек и на всеки от тях ответникът „К. Л.“
ЕООД, ЕИК ... на основание чл. 200 ал. 1 КТ дължи обезщетение за
претърпяните от тях неимуществени вреди морални болки и страдания,
поради което всеки от предявените искове е доказан по своето основание.
10
Първата ищца ИВ. Б. Н. е живяла на съпружески начала с починалия
К.Д. Ф., от съвместното им съжителство на съпружески начала са родени
децата им М. К. Ф., ЕГН ********** и М. К. Ф., ЕГН **********
За времето на фактическото съжителство още от 1994 година между
К.Д. Ф. и първата ищца ИВ. Б. Н. в включително и в релевантния момент 20.
05. 2020 година, когато е починал К. Ф. е налице установена по делото трайна
и дълбока емоционална връзка между тази ищца и починалия К. Ф. , поради
която ИВ. Б. Н. е претърпяла от неговата смърт неимуществени вреди болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени на
основание чл. 200 от КТ и в съответствие със съдебната практика изразена в
Тълкувателно дело № 1/2016 г. Общото събрание на Наказателната,
Гражданската и Търговската колегии (ОСНГТК) на Върховния касационен
съд (ВКС).
Относно ИВ. Б. Н., майка на децата М. и М.Ф.и и съжител на
починалия при процесната трудова злополука К. Ф., настоящият състав на РС
С споделя мотивите на мнозинството от състава на Трето гражданско
отделение на ВКС в Решение № 115/15.11.2018 г., ГД № 4455/2017 г., в които
на въпрос свързан с определяне на кръга на лицата, материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък при трудова злополука, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, е
отговорено, че лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, от което
съжителство е родено и дете, като най-близък негов родственик има право на
обезщетение за преживените морални страдания от смъртта му. Посочено е,
че отговор на този въпрос е даден с Решение № 499//09.01.2012 г., ГД №
1577/2010 г., IV г. о. на ВКС; Решение № 140/24.07.2013 г., ГД № 1328/2012
г., III г. о. на ВКС и др., с които е прието, че обезщетението за неимуществени
вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията
или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на
починалия. Изхождайки от предпоставката, че неимуществените вреди са
неизмерими в пари, а увредените лица са в различни отношения с
пострадалия, Пленумът на Върховния съд на Република България, е приел
ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на
обезщетение. Така съгласно т. 2 от Постановление № 4/25.05.1961 г. на
Пленума на Върховния съд на Република България, при смърт на пострадалия
поради непозволено увреждане, кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-
близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. С
Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленум на Върховния съд на Република
България, т. 2 от Постановление № 4/25.05.1961 г. е допълнена в следния
смисъл: имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото,
но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине
вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак. С Тълкувателно решение № 1/20.06.2018 г., ТД № 1/2016 г., по
описа на ОСНГТК на ВКС, което има задължителен характер, съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г.
на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
11
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. В тази връзка претенцията по чл. 200, ал. 1 КТ не се
основава на наследствени права, съгласно правилата за наследяване по Закона
за наследството, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на
пострадал при трудова злополука, а както вече бе посочено в т. 2 от
Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на Република
България, при смърт на пострадалия при непозволено увреждане, каквото е
трудовата злополука, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, без оглед
наследствените им права. Следователно ищцата ИВ. Б. Н., като съжител на
починалия, е материално легитимирана да получи обезщетение на основание
чл. 200, ал. 1 КТ от причинена смърт при трудова злополука на С. Р. К..
Претенцията на ИВ. Б. Н. не се основава на наследствени права, а на лично
претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадалото лице - нейн
най-близък човек, от връзката, с когото са родени децата им М. К. Ф. и М. К.
Ф..
За първата ищца, макар и същата да не е имала граждански брак с К.
Ф. искът също е доказан по своето основание тъй като ИВ. Б. Н. е живяла на
съпружески начала с починалия при трудовата злополука К. Ф. от 1995г.
Първо живели съвместно в село Б., общ.К., а от 2002г в жилището им в Б.,
кв.“Ален мак“ , бл.16, ет.2, ап.5 и което наследодателят ни закупи с договор
за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот № 68, том № 2, рег.№ 4163, дело № 253/08.08.2002г по описа
на нотариус К.М. с рег.№ 415 на НК и с район на действие РС Б., препис от
който е приложен по делото.
От връзката и съвместното съжителство на съпружески начала между
К. Ф. и ищцата ИВ. Б. Н. са родени двете им деца също ищци по делото М.Ф.
и М.Ф., и тези трима ищци са живели с починалия при трудовата злополука
през всичките години от 1995год. включително и към момента на смъртта на
К. Ф. , като семейство.
Отговорността по чл. 200 КТ е специална в Кодекса на труда хипотеза
на отговорността за непозволено увреждане е обусловена от възлагането на
риска от вреди от трудова злополука от която е настъпила смърт и не зависи
от това дали е причинена от виновно поведение на лица, за които отговаря
работодателя. Отговорността по чл. 200 КТ е обективна и достатъчни за
възникването й са вреди от смърт или другите увреждания посочени в чл. 200
ал. 1 КТ, вследствие трудова злополука. В чл. 200, ал. 3 КТ изрично се
предвижда обезщетяване както на имуществените, така и на неимуществените
вреди.
В случая са налице доказани и безспорно установени трудово
правоотношение при изпълнението на което са настъпили както трудовата
злополука, така и смъртта на К.Д. Ф.. Това са доказани по делото
предпоставки за отговорността на работодателя ответник на основание чл.200
КТ.
Легалната дефиниция за понятието трудова злополука се съдържа в
чл.55, ал.1 КСО, и от нея се извеждат юридическите белези на понятието,
които са свързани с 1) обективното състояние на осигуреното лице; 2)
последиците от това обективно състояние; 3) причината, довела до
обективното състояние и неговите последици; 4) връзката между състоянието
на осигуреното лице и изпълняваната от него работа, и в настоящият казус
12
разпореждането на ТП на НОИ, с което станалата с наследодателят ни
трудова злополука е влязло в законна сила, поради което за всеки от ищците
са налице предпоставките за имуществената отговорност на работодателя по
чл. 200 КТ за обезщетяването на причинените на всеки от ищците вреди от
трудова злополука.
Ответникът „К. Л.“ ЕООД, ЕИК ... като работодател на починалия при
трудовата злополука К.Д. Ф., носи риска от травматичното му увреждане и
смъртта му при трудовата му злополука настъпили на 20. 05. 2019 година и
дължи на всеки от ищците обезщетение за неимуществените вреди
претърпяни от тази смърт, като не са налице основания по 201, ал.2 КТ, тъй
като не е налице проявена от К. Ф. груба небрежност допринесла за трудовата
злополука и смъртта му.
Отговорността по чл. 200 ал.1 КТ не е санкционна последица от
виновно противоправно неизпълнение на правни задължения, а представлява
законно прехвърляне върху работодателя на професионалния риск от
увреждане и злополука с работника, от която както в случая е настъпила
смърт.
За всеки от ищците предявеният иск по чл. 200 ал. 1 КТ е доказан по
своето основание.
В случая на основание чл. 200 от КТ ответникът работодател на
починалия дължи обезщетение на първата ищца, тъй като с оглед
съжителството им през тези години и родени от това съжителство деца и
живот в едно домакинство е доказана една особено близка фактическа връзка
с починалия К. Ф. и действително претърпени от смъртта му вреди. До
смъртта си, видно от показанията на свидетелката С. и свидетеля С.В.Я. той
живее с ищцата ИВ. Б. Н., както живеят съпрузите в един доказало се с
фактически отношения съжителство на съпружески начала. Сутрин излиза за
работа от съвместно обитаваното жилище. Отношения от които са родени и
при тях са живяли и живеят децата им М. К. Ф., ЕГН ********** и М. К. Ф.,
ЕГН **********, което също допринася за тази трайна дълбока връзка
характерна за семейството. Между ищцата и починалия след 25 години
съвместен живот е създадена постоянна, трайна и дълбока емоционална
връзка, заради съдържанието на която при смъртта на К. Ф. ищцата ИВ. Б. Н.
е претърпяла подлежащи на обезщетяване на основание чл. 200 КТ
неимуществени вреди морални болки и страдания от смъртта му, сравними
по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките
хора на починалия. Отричането на правото на обезщетение при реално
проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек,
противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на
гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за
основните права в ЕС равенство на всеки пред закона. Съдът приема за
установено и доказано че между ищцата ИВ. Б. Н. и починалия при
процесната трудова злополука К. Ф. вследствие 24 годишното съвместно
съжителство на съпружески начала, съвместно и с родените от това
съжителство низходящи М. К. Ф., ЕГН ********** и М. К. Ф., ЕГН
********** се е породила близост, съотвестваща на съпружески отношения и
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. До смъртта си К. Ф. е бил морална и материална опора
на жената с която е живял на съпружески начала, заедно със създадените от
това съжителство деца М. и М. и при смъртта му на 20. 05. 2019 година тази
13
опора се е сринала в момент в който ищцата И.Б. е на 43 години. На 20. 05.
2019 година мъжът й К. Ф. отива на работа, а същият ден вече е мъртвец.
Отишъл се е безвъзвратно с произтичащите от това и от досегашната им
връзка неимуществени вреди - морални болки и страдания. Не на последно
място, като допълнителен източник на неимуществени вреди морални болки и
страдания за тази ищца е осъзнаването че и децата им макар и пораснали
остават без баща, без морална и материална опора, каквато е бил К. Ф. до този
момент. Самостоятелно значение за подлежащите на обезщетяване
неимуществените вреди морални болки и страдания е че на 43 годишна
възраст ищцата ИВ. Б. Н. остава сама, спътникът й в живота К. Ф. вече го
няма. Съдът оценява тези неимуществени вреди, морални болки, празнота и
страдания на 135 000 лева. Едно обезщетение от 135000 лева е справедлив по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД паричен еквивалент на тези неимуществени вреди на
ищцата ИВ. Б. Н. от смърта на К. Ф. , причинена от настъпилата на 20. 05.
2019 година трудова злополука. Съдът следва на основание чл. 200 от КТ да
осъди ответника „К. Л.“ ЕООД, ЕИК ... в качеството му на работодател на
починалия към момента на трудовата злополука причинила смъртта му да
заплати на ищцата ИВ. Б. Н. сумата 135 000 (сто тридесет и пет хиляди) лева
обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на 20. 05. 2019 година в
село М.Ц., обл.С. смърт на К.Д. Ф., бивш жител на бивш жител на село Б.,
общ.К., обл.Б., ЕГН **********, вследствие трудова злополука на 20. 05.
2019 година, ведно със законната лихва върху сумата 135 000 лева, считано от
датата на настъпване на злополуката - 20.05.2019 г. до окончателното й
изплащане. Това е обективна отговорност на работодателя, специално
установена в чл. 200 от КТ на основата на отговорността за непозволено
увреждане и на основание чл. 84 ал. 3 от ЗЗД ответникът е в забава от 20. 05.
2019 година и от този момент дължи законната лихва върху обезщетението
135 000 лева до окончателното му изплащане. Като лице живяло на
съпружески начала с починалия К. Ф. с който имат две деца ищцата ИВ. Б. Н.
е претърпяла подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди от
внезапната му смърт съобразно задължителната съдебна практика изразена
вТълкувателно решение № 1/2016 г. от 20.06.2018 г. по Тълкувателно дело №
1/2016 г. Общото събрание на Наказателната, Гражданската и Търговската
колегии (ОСНГТК) на Върховния касационен съд (ВКС).
Със смъртта на К. Ф. , всеки от неговите синове и дъщеря - ищците М.
К. Ф., М. К. Ф. и СТ. К. Ф. загубили своят баща, както бащината подкрепа и
опора, независимо от това че всеки от тях е навършил пълнолетие.
Вторият ищец СТ. К. Ф., ЕГН ********** е син и законен наследник
на К.Д. Ф., ЕГН-**********, бивш жител на село Б., общ.К., обл.Б., починал
на 20. 05. 2019 г. в село М.Ц., обл.С., негов син от брака му с И.С.Б.,
прекратен с влязло в законна сила решение от преди повече от двадесет
години. СТ. К. Ф. ЕГН-********** също е претърпял неимуществени вреди
от смъртта на баща си К. Ф. , които съдът оценява на 50 000 лева.
При съобразяване кредитираните от съда показания на свидетелката Б.
и ищецът СТ. К. Ф. е имал синовна обич към починалия К. Ф. и със смъртта
му на 20. 05. 2019 година е загубил не само баща, но и обичан човек. Ищецът
С.Ф. също е претърпял неимуществени вреди от смъртта на баща си К. Д. Ф.,
които съдът оценява на 50 000 лева. Едно обезщетение за неимуществени
вреди морални болки и страдалия е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
паричен еквивалент на тези неимуществени вреди. Само относно размера на
14
иска и справедливият паричен еквивалент на неимуществените вреди за С.Ф.
са от значение, че С.Ф. повече време е живял отделно от баща си К. Ф., както
и възрастта на този ищец в момента на трудовата злополука и смъртта на
баща му. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът намира, че сумата 50 000 лева е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
паричен еквивалент на претърпяните от този 30 годишен син на починалия К.
Ф. вследствие внезапната му смърт от трудова злополука. Наред с това че
С.Ф. е негов син и законен наследник съдът съобрази за този размер на
обезщетението както възрастта на СТ. К. Ф., така и факта, че той си има
семейство живее в Г. към момента на смъртта на баща си. Без да се подценява
кръвната връзка между бащата К. Ф. и син С.Ф. съдът съобрази че в този
момент починалият не е бил в тази степен морална и материална опора за
този ищец както за двете му деца М. и М.К.и Ф.и. Това определя и по-малката
степен на срив и неимуществени вреди за СТ. К. Ф. от внезапната смърт на
баща му К. Ф. в сравнение с тези на децата му М. и М. макар и навършили
пълнолетие, но живели с починалия към момента на смъртта му.
За М. К. Ф. и М. К. Ф. като деца и законни наследниците по закон на
починалият наследодател К.Д. Ф., ЕГН-**********, бивш жител на село Б.,
общ.К., обл.Б., починал на 20. 05. 2019 г. в село М.Ц., обл.С. също е доказан
по своето основание предявения иск за неимуществени вреди от смъртта му
които съдът оценява на по 135 000 лева за всеки от тези ищци. Обезщетение
от 135000 лева е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД паричен еквивалент
на претърпяните от всеки от тях болки и страдания от внезапната смърт на
техния баща К.Д. Ф., който на 20 май 2020 година напуска дома им в Б. за да
отиде на работа и вече не се връща с произтичащите от това морални болки и
страдания за всяко от тези деца на починалия. В резултат на трудовата
злополука преждевременно е прекъснат живота на техния баща К. Ф. , в
разцвета на неговите сили и в момент, в който за всяко от тези негови деца
той е бил и продължава да бъде морална опора в живота и затова всеки от
тези ищци имал нужда от него. Отнета е в следствие смъртта му от трудовата
злополука възможността на ищите М. К. Ф. и М. К. Ф. да живят с баща си и
да се уповават на него и да чувстват бащината му опора и закрила.
По изложените съображения съдът на основание чл. 200 ал. 1 и 3 КТ
следва да осъди ответника „К. Л.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление - гр.С, ул.“ С.“ № 17, представлявано и управлявано от ТТ.Д. М.а,
да заплати на всеки от ищците следните обезщетения за претърпените от
свети от тях неимуществени вреди от смъртта на К. Ф. причинена от
осъществилата се на 20. 05. 2019 година трудова злополука:
На ИВ. Б. Н.- обезщетение в размер на 135 000 лв (сто тридесет и пет
хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
настъпване на трудовата злополука - 20. 05. 2019 г. до окончателното
изплащане, като се отхвърли иска за разликата над 135 000 лева до
предявените 150 000 лева като неоснователен и недоказан.
На СТ. К. Ф.- обезщетение в размер на 50 000 лв /петдесет хиляди/
лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
настъпване на трудовата злополука - 20. 05. 2019 г.до окончателното
изплащане, както и 950 лева за разноски по делото върху уважената част на
иска, като се отхвърли предявения иск за разликата над 50 000 лева до
предявените 150 000 лева като неоснователен и недоказан.
За разликата над 50 000 лева до претендираните 150 000 лева
15
предявеният от СТ. К. Ф. следва да се отхвърли. От ранна детска възраст
ищецът С.Ф. не живее с баща си, на майка му е предоставено упражняването
на родителските права и срещите и контактите им не са това, което е като да
са живели заедно. Имал е синовна обич към баща си К. Ф., радвал се е когато
е с него, претърпял е морални болки и страдалия при смъртта на баща си от
процесната трудова злополука. Съдът намира, че едно обезщетение в размер
на 50 000 лева е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД паричен еквивалент
на претърпяните от СТ. К. Ф. неимуществени вреди морални болки и
страдалия, но за разликата над 50 000 лева до претендираните 150 000 лева
предявеният от него иск се явява завишен и неоснователен. Към момента на
смъртта на К. Ф. 20. 05. 2019 год. синът му СТ. К. Ф. е вече възрастен човек
със свое семейство и отдавна живее и работи в Г.. Само относно размера и за
разликата над 50 000 лева до претендираните 150 000 лева са основателни
възраженията на ответника К.Л. за житейското разстояние между С.Ф. и баща
му К. Ф. както по време на детството и последвалите години, така и с оглед
възрастта на Стефан Фильо към момента на смъртта на баща му.
На М. К. Ф.- обезщетение в размер на 135 000 лв /сто тридесет и пет
хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
настъпване на трудовата злополука - 20. 05. 2019 г.до окончателното
изплащане, като се отхвърли предявения иск за разликата над 135 000 лева до
предявените 150 000 лева като неоснователен и недоказан.
На М. К. Ф. - обезщетение в размер на 135 000 лв /сто тридесет и пет
хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
настъпване на трудовата злополука - 20. 05. 2019 г.до окончателното
изплащане, като се отхвърли иска за разликата над 135 000 лева до
предявените 150 000 лева, като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78 ал. 1 от КТ съдът следва да осъди ответника „К.
Л.“ ЕООД, ЕИК ... да заплати на ищците разноските им по делото съобразно
уважената част на иска.
На С.Р.С. ответникът „К. Л.“ ЕООД, ЕИК... следва да заплати следните
държавни такси: по 5 400 лева държавна такса за всеки от уважените искове
на ИВ. Б. Н., М. К. Ф. и М. К. Ф., както и 2000 лева като държавна такса върху
уважения иск на СТ. К. Ф.. Основанието за присъждане на тези държавни
такси в полза на РС С е разпоредбата на чл. 78 ал. 6 от ГПК. Тъй като всеки от
ищците с оглед на това, че по силата на чл. 359 КТ същите са освободени от
заплащане на държавна такса и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът
„К.Л.“ ЕООД, ЕИК ..., като осъдено лице по тези искове длъжно да заплати в
полза на съда всички дължащи се такси и разноски.
Мотивиран от изложените съображения съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К. Л.“ ЕООД, ЕИК ...,седалище и адрес на управление -
гр.С, ул.“ С.“ № 17, представлявано и управлявано от ТТ.Д. М.а да заплати на
СТ. К. Ф., ЕГН **********, М. К. Ф., ЕГН ********** и М. К. Ф., ЕГН
********** като наследници на К.Д. Ф., бивш жител на село Б., общ.К.,
обл.Б., ЕГН**********, следните обезщетения за неимуществени вреди от
смъртта му, вследствие трудова злополука на 20. 05. 2019 година:
1. На СТ. К. Ф. ЕГН ********** - обезщетение в размер на 50000 (петдесет
16
хиляди) лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на настъпване на злополуката - 20.05.2019 год. до окончателното
изплащане, както и 600 лева за разноски по делото съобразно уважената
част на иска, като отхвърля иска за разликата над 50 000 лева до
претендираните 150 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
2. На М. К. Ф. ЕГН **********, обезщетение в размер на 135 000лв., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на
злополуката - 20.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и 1500
лева за разноски по делото съобразно уважената част на иска, като
отхвърля иска за разликата над 135 000 лева до предявените 150 000 лева
като неоснователен.
3. На М. К. Ф. ЕГН ********** обезщетение в размер на 135 000лв., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на
злополуката - 20.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и 1500
лева за разноски по делото, съобразно уважената част на иска, като
отхвърля иска за разликата над 135 000 лева до предявените 150000 лева
като неоснователен.
ОСЪЖДА „К. Л.“ ЕООД, ЕИК ...,седалище и адрес на управление -
гр.С, ул.“ С.“ № 17, представлявано и управлявано от ТТ.Д. М.а да заплати на
ИВ. Б. Н., ЕГН ********** сумата 135 000 (сто тридесет и пет хиляди) лева
обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на 20. 05. 2019 година в
село М.Ц., обл.С. смърт на К.Д. Ф., бивш жител на бивш жител на село Б.,
общ.К., обл.Б., ЕГН **********, вследствие трудова злополука на 20. 05.
2019 година, ведно със законната лихва върху сумата 135 000 лева, считано от
датата на настъпване на злополуката - 20.05.2019 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 135 000 лева до
предявените 150 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответника „К. Л.“ ЕООД,
ЕИК ..., седалище и адрес на управление - гр.С, ул.“ С.“ № 17, представлявано
и управлявано от ТТ.Д. М.а да заплати на ИВ. Б. Н., ЕГН ********** сумата
1500 лева за разноски по делото, съобразно уважената част на иска.
Решението е постановено с участието в производството на „ДЗИ- ОЗ”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ ..., ОББ М.Ц., ЕИК
... като трето лице помагач на страната на ответника „К. Л.“ ЕООД, ЕИК ....
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответника ответника „К. Л.“
ЕООД, ЕИК ..., да заплати на С.Р.С. следните държавни такси: по 5 400 лева,
общо 16200 (шестнадесет хиляди и двеста) лева държавна такса върху
уважените искове на ИВ. Б. Н., на М. К. Ф. и на М. К. Ф., както и 2000 (две
хиляди) лева държавна такса върху уважения иск на СТ. К. Ф..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С: _______________________
17