Решение по дело №18/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 15 от 14.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 78/2015 г., К.йският районен съд е осъдил ”Б.” Е. гр.С. да заплати на Д. Н. Р. от гр.К., сумата в размер на 285.84 лева, произтичаща от заплатена обща лизингова цена на таблет “А.”, модел Т10, № ВСНХ69С000002В95 по Договор/договорни условия за лизинг на устройство с дата 03.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 434.40 лева, от които 50 лева внесена държавна такса и 384.40 лева адвокатско възнаграждение, като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до предявения размер от 297.44 лева, като неоснователен и недоказан.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът ”Б.” Е. гр.С., който чрез своя представител по пълномощие, го обжалва като неправилно. Счита, че атакувания акт е необоснован и незаконосъобразен, съдържащ съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и превратно прилагащ материаÙния закон, а именно Закон за защита на потребителите. Излага съображения, че в случая е налице хипотезата на чл.114, ал.2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), съгласно която потребителят не може да претендира за възстановяване на заплатената сума или за намаляване цената на стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на един месец от предявяване на рекламацията от потребителя. В тази връзка твърди, че последната сервизна поръчка, подадена от потребителя, била под № 357876/24.09.2014 г. и официалният, лицензиран от производителя сервиз– „О.” ООД е решил да замени таблета на основание чл.113, ал.2 от ЗЗП, като новото устройство било предадено в обект на „Б.” Е. на разположение на потребителя, но той не се явил, за да си го вземе. Съгласно чл.68, б.”б” от ЗЗД, задължението за предаване на вещ било търсимо и в този смисъл, предоставяйки устройството в обект на дружеството в законово определения срок, „Б.” Е. изпълнило точно всички свои задължения във връзка с удовлетворяването на ищеца. Счита също, че решението не съдържа всички задължителни реквизи, изискуеми от закона, както и че съдът не е изложил нито правни изводи по спорните въпроси по делото, нито мотиви и аргументи в полза на постановеното решение, както и не е обсъдил всички възражения, посочени в отговора на исковата молба. Съдът направил изводите си без да ги подкрепи с необходимите доказателства. Налице било съществено нарушение на процесуалните правила, което водило до незаконосъобразност на съдебното решение. Моли съда да отмени изцяло атакуваното съдебно решение и да отхвърли иска.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия Д. Н. Р., чрез представител по пълномощие, в който се изразява становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди атакуваното решение. В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, поддържа доводите си, релевирани в отговора на въззивната жалба.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от Д. Н. Р. (въззиваем в тази инстанция) против ”Б.” Е. гр.С. (въззивник), за възстановяване на заплатена сума в размер на 285.84 лева, представляваща обща лизингова цена на таблет “А.”, модел Т10, № ВСНХ69С000002В95 по Договор/договорни условия за лизинг на устройство с дата 03.11.2012 г., с правно основание чл.114, ал.1, т.1 във връзка с чл.113, ал.3 от ЗЗП.

Установено е по делото, че ищецът Д. Н. Р. и ”Б.” Е. гр.С. са страни по договор за лизинг на устройство, сключен на 03.11.2012 г., по силата на който ищецът е закупил от ответника на лизинг устройство, представляващо таблет “Алкател”, модел Т10, № ВСНХ69С000002В9, чиято лизинговата стойност в размер на 285.84 лева с включен ДДС е заплатил по сметка на ответното дружество в уговорените срокове. Прието е за безспорно също така, че закупеният от Давид Романски таблет неколкократно е бил рекламиран, респективно – по отношение на същия е била предявявана рекламация от ищеца пред търговеца, съответно на 23.11.2012 г., 06.09.2014 г., 12.09.2014 г. и 24.09.2014 г.

С молба от 11.11.2014 г., регистрирана при ответника на 15.11.2014 г. под входящ № 14_58392_15.11.2014 г., ищецът Романски е поискал да му бъде възстановена сумата от 285.84 лева, заплатена от него за посоченото по – горе устройство. Тази молба има характер на изявление за разваляне на договора и за възстановяване на заплатената цена за потребителската стока /таблет “Алкател”, модел Т10, №ВСНХ69С000002В9/ в размер на 285.84 лева.

Установява се също така, че Д. Р. е подал жалба до К. за з. на п., РД – П., РЗ К., регистрирана с вх.№ П-03-2453 от 11.11.2014 г., като с писмо изх.№ П-03-2453 от 10.12.2014 г. Комисията за защита на потребителите му отговаря, че на 21.11.2014 г. в магазин 4603, стопанисван от „Б.” Е., е била извършена проверка, при която е установено ,че към деня на проверката – 21.11.2014 г., предявената на 24.09.2014 г. рекламация не е решена и на търговеца е дадено задължително писмено предписание в срок до 27.11.2014 г. да реши преõявената рекламация чрез възстановяване на заплатената сума от 285.84 лева, поради невъзможността да приведе стоката в съответствие с договора за продажба в едномесечен срок от предявяване на рекламацията, считано от 24.09.2014 г. В писмото се сочи също, че на 03.12.2014 г. в К. за з. на п., РД – П., РЗ К., упълномощен представител на „Б.” Е. е представил писмено становище, в което е отразено, че по предявената рекламация на 24.09.2014 г. не е било възможно да бъде отремонтирана потребителската стока и е одобрена замяна на устройството с ново от дата 08.10.2014 г., като в хода на проверката не са били представени документи от страна на „Б.” Е., удостоверяващи, че търговецът е уведомил ищеца за решението си от 08.10.2014 г. за удовлетворяване на предявената рекламация чрез замяната на таблета с нов. Посочено е, че на „Б.” Е. е съставен АУАН, поради отказа да удовлетвори предявената от ищеца рекламация чрез възстановяване на заплатената сума в размер на 285.84 лева.

По делото е представено писмо от „Б.” Е. от 28.11.2014 г. до Давид Романски, в което е посочено, че след извършване на преглед от специализиран сервиз е взето решение използваното от ищеца устройство да бъде заменено с ново, като за целта е необходимо да посети магазина на VIVACOM, в който е предал устройството за ремонт. Писмото е получено от ищеца на 04.12.2014 г.

Или, установено е по делото, че процесната стока (таблет) е закупена от обект на “Б.” Е. гр.С., респ. от ответника, който има качеството на продавач по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗЗП. Установено е също така, чрез съставени с участието на продавача и потребителя писмени доказателства, че процесната стока е показала несъответствие, по смисъла на чл.106, ал.1 от ЗЗП, с договора за продажба.

Съгласно чл.113, ал.1 от ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, като алинея втора повелява, че привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. А съгласно алинея 3 на посочения член, след изтичането на срока по ал. 2 потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока съгласно чл.114 от ЗЗП. Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗП предвижда, че при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл.113, той има право на избор между една от следните възможности: 1.) разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума и 2.) намаляване на цената.

Във връзка с цитираните разпоредби, по делото се установява по един несъмнен начин, че в срока по чл.113, ал.2 от ЗЗП – един месец, считано от 24.09.2014 г. – датата на предявяване на рекламацията от потребителя, а именно – до 24.10.2014 г., ответникът (въззивник) не е привел потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Това се установява както от подадените от въззиваемия Романски на 11.11.2014 г. – молба до ответника за възстановяване на сумата и жалба до Комисията за защита на потребителите, така и от отговора на последната, в която изрично се сочи, че към 21.11.2014 г. – деня на извършената проверка, предявената на 24.09.2014 г. рекламация не е решена, поради което на търговеца е дадено задължително писмено предписание в срок до 27.11.2014 г. да реши предявената рекламация чрез възстановяване на заплатената сума от 285.84 лева, поради невъзможността да приведе стоката в съответствие с договора за продажба в едномесечен срок от предявяване на рекламацията, считано от 24.09.2014 г. От писмото се установява също, че именно заради отказа да удовлетвори предявената от ищеца рекламация чрез възстановяване на заплатената сума в размер на 285.84 лева, на „Б.” Е. е съставен Акт за установяване на административно нарушение.

Обстоятелството, че в законовия едномесечен срок ответникът не е привел потребителската стока в съответствие с договора за продажба се установява и от писмото на „Б.” Е. до ищеца с дата 28.11.2014 г., или след срока, даден от Комисията за защита на потребителите, в която ищеца се уведомява, че е взето решение използваното от него устройство да бъде заменено с ново, за което е необ§одимо да посети магазина на VIVACOM, в който е предал устройството за ремонт.

Във връзка с гореизложеното, съдът намира за необходимо да отбележи, че довода на въззивника, че новото устройство било предадено в обект на „Б.” Е. на разположение на потребителя, по никакъв начин не установява, че това е било направено в срока по чл.113, ал.2 от ЗЗП. Следва да се посочи също, че по делото липсват каквито и да са доказателства в тази насока, както и доказателства за уведомяването на ищеца за това. Впрочем, тези твърдения на въззивника се опровергават и от представеното по делото писмо от 15.11.2014 г., с което представител на ответното дружество уведомява ищеца, че неговата жалба е приета и регистрирана на 15.11.2014 г. и след като бъде разгледана ще получи обратна връзка в едномесечен срок.

Предвид установеното по делото неизпълнение на задължението на въззивника по чл.113, ал.2 от ЗЗП, в случая не е налице хипотезата на 114, ал.2 от ЗЗП, съгласно който потребителят не може да претендира за възстановяване на заплатената сума или за намаляване цената на стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на един месец от предявяване на рекламацията от потребителя. Ето защо, направеният в тази насока във въззивната жалба довод е неоснователен.

Предвид горното, неоснователни са и общите доводи за необоснованост на съдебния акт. Що се касае до довода, че решението на районния съд не съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от закона, то същият е голословен, доколкото решението съдържа посочените в чл.236, ал.1 от ГПК реквизити. Не се установяват и нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на постановеното съдебно решение.

Впрочем, въззивният съд споделя мотивите на районния съд и на основание чл.272 препраща към тях.

Ето защо, като е приел, че предявения иск за възстановяване на заплатената сума в размер на 285.84 лева, представляваща обща лизингова цена на таблет “А.”, модел Т10, № ВСНХ69С000002В95 по Договор/договорни условия за лизинг на устройство с дата 03.11.2012 г., с правно основание чл.114, ал.1, т.1 във връзка с чл.113, ал.3 от ЗЗП, е основателен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено в тази му част. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, чл.272 от ГПК и чл.280, ал.2 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 от 14.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 78/2015 г. по описа на К.йския районен съд, в частта, с която е осъдено ”Б.” Е. гр.С. да заплати на Д. Н. Р. от гр. К., сумата в размер на 285.84 лева, произтичаща от заплатена обща лизингова цена на таблет “А.”, модел Т10, № ВСНХ69С000002В95 по Договор/договорни условия за лизинг на устройство с дата 03.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.