№ 240
гр. Видин, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Владимир К. Крумов
при участието на секретаря Галина Арс. Начева
като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело №
20211320101667 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 222, ал. 3, предл. 2 от КТ от Н. М. В., ЕГН
**********, съдебен адрес гр. Видин, ул.“Дондуков“ № 6, против „БУЛТРАНС“ ЕООД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. Видин, ул.“Солун“ № 5.
Твърди се, че от 18.08.2008г. до 02.05.2021г. ищцата е имала сключен трудов договор
с ответното дружество за длъжността „спедиционен посредник“. Трудовото правоотношение
между страните е прекратено със Заповед №1/02.05.2021г., издадена на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 от КТ, след отправено от ищцата, на 01.04.2021г., предизвестие, на основание чл.
326, ал. 1 и ал. 2 от КТ. През 2015г. ищцата придобила и упражнила правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като тогава се е възползвала от възможността да не прекратява
трудовото си правоотношение, и след пенсионирането си е продължила да работи при
същия работодател. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят е определил за изплащане обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на
1 600,00лева. Предвид неяснотата от размера на обезщетението, ищцата опитала да изясни
по какви критерии е определен размера, но не получила отговор от работодателя. Въведени
са обстоятелства относно развило се производство, по жалба от ищцата, пред Дирекция
„Инспекция по труда“ Видин. В резултат на извършена проверка на ответното дружество са
дадени задължителни предписания за преизчисляване на обезщетението със срок на
изпълнение до 10.07.2021г. Въпреки задължителните предписания, същите не били
изпълнени, като има направено само едно плащане от 200,00лева. Въведени са
1
обстоятелства относно наличие на предпоставките за изплащане на обезщетение на ищцата
по чл. 222, ал. 3, предл. 2 от КТ.
Иска се да бъде постановено решение с което ответното дружество да бъде осъдено
да заплати на ищцата сумата от 4 560,42лева представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3,
предл. 2 от КТ, ведно със законната лихва, считана от предявяване на иска до окончателното
издължаване.
От ответното дружество е постъпил писмен отговор. Не оспорва въведените
обстоятелства, от ищцата в исковата молба, относно съществувалото трудово
правоотношение, неговото съдържание и прекратяването му. Оспорва основателността на
иска. Твърди, че определяща предпоставка за дължимостта на търсеното обезщетение е
момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на
чл. 68, ал. 1 от КСО, а не неговото упражняване.
По делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изпълнена е съдебно-
счетоводна експертиза.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна :
Страните не спорят относно обстоятелствата : Трудовото правоотношение е
възникнало на 18.08.2008г. и неговото съдържание; Ищцата е е придобила и упражнила
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2015г., като е продължила да
полага труд по трудовото правоотношение при същия работодател – ответното дружество до
02.05.2021г.
На ищцата е заплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3, предл. 1 от КТ в размер на две
брутни работни заплати, като сумата в размер на 1 632,78лева е заплатена в хода на
настоящия процес.
При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира от
правна страна :
Страните спорят относно момента, към който се преценява наличие на 10 години
трудов стаж при работодателя – при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст или при прекратяване на трудовото правоотношение. Настоящият съдебен състав
намира, че изискването за 10 години трудов стаж се отнася към момента на придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през
последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение се изплаща само веднъж при
придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Последното също може
да бъде придобито само един път. Предпоставки за възникване правото на обезщетението по
2
чл. 222, ал. 3 КТ са : прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било
основание и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това
обезщетение се дължи еднократно - само при първоначалното придобиване право на пенсия.
Придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
прекратяване на последващи трудови правоотношения нямат право на обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, което има гратификационен характер,
съставлява парично изразена благодарност от страна на работодателя за продължителната
служба като фактическия му състав на разпоредбата включва: прекратяване на трудовото
правоотношение, независимо от основанието за това; работникът или служителят да е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и да не е изплащано такова
обезщетение. В настоящия случай не са налице предпоставките на фактическия състав за
търсеното обезщетение, доколкото разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ свързва правото на
обезщетение с придобиването право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а такова
право в случая ищцата е придобила в един по-ранен момент, през 2015г., към който ищцата
няма 10 години трудов стаж при ответното дружество, и го е упражнила. Принципът на
еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, произтича от това, че работникът или
служителят придобива право на пенсия веднъж и това право възниква към определен
момент. Той може да го реализира спрямо този работодател и то по това правоотношение
при действието на което е възникнало правото. На ищцата е изплатено обезщетение по чл.
222, ал. 3 от КТ в размер на 2 брутни работни заплати. Предвид горните мотиви настоящия
съдебен състав намира искът за неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските : В хода на настоящия процес ответното дружество е заплатило
на ищцата сумата в размер на 1 632,78лв. Върху тази сума се следва възнаграждение за
адвокат на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 344,29лева. При
определяне на размера на адвокатското възнаграждение не следва да се вземат предвид
плащанията направени от ответната страна на ищцата след предявяване на иска, тъй като
ответното дружество не е получило съдебните книжа към този момент.
Ищцата следва да заплати на ответното дружество разноски по производството
420,00лева предвид изхода на делото.
Ответната страна следва да заплати по сметка на Районен съд Видин сумата от
80,00лева за възнаграждение за вещо лице и сумата от 65,31лева за държавна такса предвид
плащането направено в хода на процеса.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от Н. М. В., ЕГН **********, съдебен адрес гр. Видин, ул.“Дондуков“
№ 6, против „БУЛТРАНС“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. Видин,
ул.“Солун“ № 5, иск за заплащане на сумата в общ размер на 4 560,42лева, представляваща
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва считана от предявяване на
3
иска до окончателното изплащане, като неоснователен.
Осъжда „БУЛТРАНС“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр.
Видин, ул.“Солун“ № 5, да заплати на адвокат П.П. към Адвокатска колегия гр. Видин
възнаграждение за адвокат в размер на 344,29лева, като искането в останалата част отхвърля
като неоснователно.
Осъжда Н. М. В., ЕГН **********, съдебен адрес гр. Видин, ул.“Дондуков“ № 6, да
заплати на „БУЛТРАНС“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. Видин,
ул.“Солун“ № 5, сумата в размер на 420,00лева направени разноски в производството за
възнаграждение за адвокат.
Осъжда „БУЛТРАНС“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр.
Видин, ул.“Солун“ № 5, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от 65,31лева за
държавна такса.
Осъжда „БУЛТРАНС“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр.
Видин, ул.“Солун“ № 5, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от 80,00лева
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4