Р Е Ш Е Н И Е
№260595/22.2.2021г.
гр. Варна,22.02.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ***При участието на секретаря ***разгледа
докладваното от съдията
М.***гр.д. №
21078 по описа на
ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявена искова молба,заведена във ВРС под регистрационен входящ номер
96 537/27.12.2019 г., уточнена с писмена молба от 14.1.2020 г. Ищцовото дружество „Д.З.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, чрез
юрисконсулт ***е предявило против ответната
***осъдителни искове с посочена правна квалификация чл. 410 ал.1 т.2 КЗ вр. с чл. 49 и чл. 45,ал.1 ЗЗД с цена
от 948,97 лева.
Исковата
молба на ищцовото дружество се основава на следните твърдени правно релевантни
факти и обстоятелства :
На
28.07.2018г. на пътя от гр. ***в посока к.к. „***“, преди отбивката за комплекс
„***“, настъпило пътнотранспортно произшествие, при което л.а. „Пежо 308“ с peг.
***, собственост на „***“ ЕАД, управляван от А.Е.И., преминал през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно за движение. В резултат на
ПТП на застрахованото в Дружеството по застраховка „***“, полица №
0313180300001743, л.а. „Пежо 308“ с peг. *** били нанесени материални вреди.За
описаното ПТП бил съставен Протокол за ПТП с № 1662087 от 28.07.2018г. от
длъжностно лице в Пето РУП „*** „при ОД на МВР гр. Варна, в който протокол били
отразени констатациите на компетентния орган относно настъпилото ПТП, виновното
поведение на ***, изразяващо се в бездействие и на водача на л.а. „Пежо 308“ с
peг. ***, причинната връзка между осъщественото ПТП и нанесените материални
вреди по процесния автомобил.На основание сключената застраховка „***“ за л.а.
„Пежо 308“ с peг. ***, полица № 0313180300001743, за уврежданията по автомобила
в „Д.З.“ АД била предявена претенция изплащане на застрахователно обезщетение и
образувана ликвидационна преписка № *********. Извършени били огледи на
увредения автомобил от ищеца и изготвени заключения с опис на щетите.
Увреденият автомобил бил възстановен в автосервиз „***“ ЕАД. За извършените
ремонтно-възстановителни работи по процесния автомобил от „***“ ООД била
представена фактура с № 77556 от 27.08.2018г. на стойност 1882.93 лева.
Одобрената и дължима сума по фактурата , твърди ищцовото дружество , била
изплатена от него на „***“ ООД с Преводно нареждане на 03.09.2018г.Във връзка с
ликвидацията на преписката от Дружеството били реализирани обичайни разноски в
размер на 15.00 лева.Тъй като вина за настъпване на процесното ПТП имали ***,
която не обезопасила и не обозначила находящата се пътното платно за движение
дупка и водача на л.а. „Пежо 308“, на основание чл.127, ал.1 от ЗЗД „Д.З.“ АД
приело, че Общината и водача на автомобила са допринесли с по 1/2 за
настъпването на вредоносния резултат.С изплащане на застрахователното
обезщетение по Ликвидационна преписка № ********* „Д.З.“ АД погасило задължението си по застрахователния договор да
определи и изплати застрахователно обезщетение и встъпило в правата на
застрахования срещу ***на основание чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите за сумата от 948.97 лева, представляваща 1/2 от
изплатеното от „Д.З."“АД застрахователно обезщетение в размер на 941.47
лева (1882.93 лв. : 2) и 1/2 от направените обичайни разноски за
неговото определяне в размер на 7.50
лева (15.00 лв. : 2).В подкрепа на
твърденията си свързани най-вече с основанието на иска ищцовата страна цитира
нормата на чл.3 от Закона за пътищата , която норма разделя пътищата на
републикански и местни, откъдето именно била и обвързаността на използваната
терминология. Републиканските пътища, пояснява ищцовото дружество са автомагистралите
и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища
- тези, които осигуряват транспортни
връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или улиците. С
оглед горното, релевира ищецът, пасивната процесуална легитимация на ответника
се установявала по категоричен начин - отговорността на ответника следвало да
се реализира доколкото били налице предпоставките на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ
във връзка с чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, а именно доколкото била налице
отговорност на ***като възложител на работа по поддържане на общинския път в
изправно състояние. За да обоснове правен извод за основателност на иска си
ищецът цитира чл.19, ал.1, т.1 от Закона
за пътищата , като твърди че управлението на процесния път е възложено на
ответника ***, задълженията по поддръжката на същия обвързват Общината.Съгласно чл.31 от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините,подчертава още ищецът .На следващо място ищцовото дружество се
позовава и на §1, т.13 и т.14 от ДР на ЗП където е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и
поддържане, а именно: 1) Ремонт на пътищата е възстановяване на
транспортно-експлоатационните качества и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението; 2)
Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия
за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от
преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата
отчетност на пътищата.При тези
твърдения, залегнали в сезиращата ВРС искова молба, ищцовата страна обобщава,
че отговорността за настъпване на произшествието, изразяваща се в бездействие,
е на ***. В конкретния случай, служителите на ответната Община проявили
бездействие, като не изпълнили задълженията си за ремонт и поддържане на
общинския път в съответствие с чл.31
във връзка с чл.29 от Закона за пътищата,
както и задълженията на Общината по чл.167,
ал.1 от ЗДвП да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира
незабавно препятствията по него и да ги отстрани във възможно най-кратък срок,
следствие на което става причина за ПТП.По
силата на Закона за пътищата на ответника като стопанин на общински път, било
възложено да полага грижа по недопускането и отстраняването на препятствията по
общинските пътища. Неговата отговорност, като гаранционно-обезпечителна, се
явявала и обективна : независимо от наличието или липсата на вина, той
отговарял за действията или бездействията на лицата, които е натоварил с
извършване на възложената работа. Т.е. за ищеца е налице бездействие на
служителите на ответника отговорни за поддържане в изправност на общински път,
тъй като това е задължение на Общината. Собственикът на процесния път - ***,
бил длъжен да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на
пътното платно, както и до извършването на ремонтните дейности да постави
предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други (арг. чл.31
от ЗП).Отделно от горното в исковата молба се твърди, че на ***е била изпратена Регресна покана с Изх. № ********* от
15.01.2019г. за възстановяване на изплатеното от „Д.З.“ АД застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски, но ответникът ***не погасил
задължението си към „Д.З.“ АД.Предвид изложеното, за „Д.З.“ АД бил налице
правен интерес от завеждане на настоящето дело.
С
уточнителната молба ищцовата страна е прецизирала петитума на иска , в
съответствие с фактите и обстоятелствата на които се основава иска.
Отправеното до РС ***искане по см. на
чл. 127 ал.1 т.5 ГПК е Да бъде постановено Решение по силата
на което и на основание чл. 410 , ал.1
т.2 от Кодекса за застраховането, съгласно който с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски,направени за неговото определяне ,срещу възложителя за възложената от
него или трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от Закона за
задълженията и договорите , ответната ***да
бъде осъдена да заплати на „Д.з.„АД сумата от 948.97 лева, представляваща
1/2 от изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „*** „ по
преписка № ********* за възстановяване на вредите по л.а. ПЕЖО 308 с ***, получени в следствие на ПТП настъпило на 28.07.2018 г. на пътя от град ***в
посока КК „*** „ преди отбивката за комплекс „*** „ (1882.93 : 2) и 1/2 направените обичайни разноски за
неговото определяне (15.00 : 2) , ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.Обективирано е искане и да бъдат присъдени
направените от „Д.З.“ АД съдебни разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение,като е посочена и банкова
сметка ***ане.За установяване на обстоятелствата, описани в Исковата молба
е обективирала в исковата си молба и доказателствени искания.
ОТВЕТНИКЪТ от своя страна, в депозиран
чрез юрисконсулт ***, по реда и в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, отговор на
искова молба, оспорва предявените искове изцяло и по основание и по размер.1.Според
ответната ***претендираните 948,97 лв.
били завишени и възстановяването на описаните по автомобила щети били в по-малък размер.С оглед това
възражение,ответникът моли ВРС да съобрази действителната стойност на разходите
необходими за отстраняване на твърдените щети по автомобила.Размерът на
обезщетението сочи ответната Община следвало да репарира действителните вреди
към датата на настъпване на ПТП като в противен случай щяло да се допусне
неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ***. 2.На второ място ответната
Община ,чрез юк.***сочи, че съгл. чл.20
ал.2 ЗДвП водачите на ППС са длъжни да
съобразяват скоростта си на движение с атмосферните условия , релефа на
местността , състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението , с конкретните условия и видимост
за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие.
Водачите били длъжни и да намалят скоростта и да спрат при налична опасност на
пътя . Възражението на ответника е ,че
водачът на ППС не се е съобразил с императивна правна норма и това е довело
до настъпването на ПТП и нанасянето на вреди по автомобила.Според ответната
страна по делото липсвали доказателства установяващи обстоятелството дали
водачът е карал със съобразена с пътните и метрологични условия скорост. Отделно от горното ***твърди,че въпросния
пътен участък на който се сочи че станало произшествието е от републиканската
пътна мрежа и ***не е отговорна за поддържането му. За сведение, заявява
процесуалният представител на ***, път I – 9 ***–*** бил част от
републиканската пътна мрежа и се поддържат от Агенция пътна инфраструктура. С
оглед изложеното ответната страна желае отхвърляне на иска с присъждане на
разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение ( на осн.чл. 78, ал. 8 ГПК.).
С протоколно определение,
постановено в открито съдебно заседание съдът е КОНСТИТУИРАЛ, на основание чл. 219 от ГПК, по гражданско дело № 21078/2019
г. по описа на Районен съд – Варна, 42 състав, ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ ***ЕИК ***, с адрес: ***, на страната на ищеца „Д.З.” АД, ЕИК ***.
От своя страна третото лице
помагач на страната на ищеца „АПИ „ чрез юрисконсулт Л.Ч. в писмено становище вх.рег.№ 277689 от 02.11.2020 г. излага следните
твърдения:На първо място относно собствеността, на който е станало ПТП –то,
третото лице помагач изрично заявява, че това е път I -9 „ ******-***-***, о.п.***-***- ***-
***- *** –*** – ***– ***- ***–о.п. ***– ***- ***–***– о.п. ***– ******„.Т.е.
твърдението на ТЛП е че пътния участък на който е станало процесното ПТП е част
от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържал от Агенция „ ***„ /чл.19, ал.1 от Закона за пътищата /,
като се сочи , че на територията на обл.***тази дейност се извършвала чрез специализираното й звено-
Областно пътно управление *** /на осн. чл.22 , ал.1 вр. чл.21, ал.2 от Закона
за пътищата /.
ТЛП оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на л.а. „Пежо 308 „с ***.Твърди се ,че са налице
абсолютни пречки за встъпване в правата на увреденото лице, поради което и ТЛП
не следвало да отговаря пред застрахователя.Отделно от горното в според ТЛП
причината за ПТП не следвало да се търси в свойствата на вещта или в действията
на администрацията ,управляваща пътя а в поведението на водача на МПС.Твърди се
,че водачът с поведението си е допринесъл в изключителна степен за настъпване
на ПТП и на вредоносния резултат .Оспорено е наличието на пряка
причинно-следствена връзка между ПТП-то и имуществените щети, оспорен е
протокола за ПТП в частта в която е описан механизма на пътно-транспортното
произшествие . Наведено е и твърдение, че към датата на настъпване на ПТП по
отношение на поддържането на пътния участък АПИ е имала сключен Договор за
обществена поръчка № РД -38 – 15/06.07.2015 г. с предмет „ Определяне
изпълнител за извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно
възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища на
Североизточен район , стопанисвани от АПИ,съгласно чл.19 ,ал.1 , т.1 от Закона за пътищата „ по
обособена позиция № 1 – Областно пътно управление *** „ сключен между АПИ и
ДЗЗД „Понт „, образувано от „***„ЕООД и „***„АД в качеството йм на съдружници в
гражданското дружество.Съгласно чл.12, ал.5 и 7 от договора, изпълнителят бил
длъжен в рамките на своите права по договора да предприеме всички необходими
действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности и осигуряване на
безопасни условия за движение; да започва работа ведагна след появяване на
необходимост от това и да поддържа републиканските пътища на договореното ниво,
съгласно „Технически правила и изисквания за поддръжане и ремонт на
пътищата на НАПИ от 2009 г.“Техническата
спецификация „ на Агенция „***„ от 2014 г., както и „Оперативния план за зимно
поддържане „ . С оглед горното ТЛП желае ВРС да постанови Решение по
силата на което да приеме,че
изключителна вина за настъпилото ПТП има вода на пострадалото МПС а не
състоянието на пътното платно и/или действията на администрацията управляваща
пътя.В становището си ТЛП е направило доказателствени искани, като се присъединява
изцяло към отговора на искова молба.В откритото съдебно заседание,след
конституирането на ТЛП,процесуалният представител на АПИ изрично е заявил, че
не желае да се преповтарят определени процесуални действия.
В последното по делото
открито съдебно заседание от 22.01.2021 г. ищцовата страна не изпраща
представител, но в писмено становище с вх.№ 264692/21.1.2021 г. желае да бъде даден ход на делото, да бъде постановено
Решение по силата на което предявения иск да бъде уважен и в полза на ищеца да
се присъдят съдебно –деловодни разноски.Обективирано е и възражение по реда на
чл. 78,ал.5 ГПК.
Процесуалният представител
на ответника не се явява и не изразява становище.
Третото лице помагач на
страната на ищеца ,АПИ ,представлявано от юрисконсулт Л.Ч. моли ВРС да
постанови Решение с което да приеме,че вина за настъпилото ПТП и за
щетите по автомобила , което са настъпили , съответно обезщетени от дружеството
, изключителна вина има водачът на
пътното превозно средство , същият управляват пътното превозно средство така,
че се е поставил сам в състояние, в което да нанесе уврежданията по
автомобила.Процесуалният представител на ТЛП счита, че пътното платно не е
основателна и достатъчна причина за настъпилия вредоносен резултат .
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Установява от застрахователна полица № 0313180300001743 /л.10 от
делото / наличие на облигационни отношения между ищцовото дружество и *** ЕАД,
Клон ***по силата на договор за застраховка на МПС по риска „***” , клауза
„пълно каско „ по отношение на товарен автомобил марка „Пежо „,модел “308“,
***с период на действие от 06.07.2018г. до 05.07.2019г.
Водачът на л.а. А.Е.И. е уведомил застрахователя за
настъпилото ПТП, видно от приложените на л.24 – ти искане да оценка на вреди по
застраховка „*** „ изходящо от Лизигова къща
София,клон ***от 30.07.2018 г., като застрахователят е съставил е
образувал преписка по щета №
*********/30.07.2018г. От представения по делото опис на претенция /л.25/е
видно, че застрахователят е установил щети по л. а ,вписани в т.1 –4.В опис
–заключение за вреди на МПС от 31.07.2018 г. са вписани три щети по л.а.
/л.26/.В приложения на л. 27-ми по делото опис –заключение за вреди от 3.8.2018 г. е
вписана и допълнително установена щета . На л. 28-24 по делото са приложени и
копия на цветни снимки онагледяващи щетите по л.а.
Установява се от материалите по делото, че с възлагателно
писмо от 30.07.2018 г./ л.41-ви от делото / ищцовото дружество на основание сключен договор между него и
автосервиз „ ***„ ЕАД, ***е възложило извършването на ремонт на застрахованото
МПС с ***.Видно от фактура № 7756/27.8.18 г. издадена от посочения
автосервиз към ищеца-застраховател
отремонтирането на МПС –то е възлязло на 1882,93 лева с ДДС , като са били извършени следните ремонти дейности :
подготвителни бояджийски материали боя ;
гума 205/55 R 16 91W EFFGRIP PERF 2 бр.,вентил
за джанта, болт, преден мост, джанта лята 7,00 J16 CH5-44 вентил,
болт крепежен пр.мост, водач преден десен, болт, болт .
С приемо –предавателен акт от 22.08.2018 г. А.Е.И. , като
представител на ***е получил от сервиза на „***–***„ ЕАД автомобила ПЕЖО 308 с ***,
в изправно техническо състояние и в пълна комплектност, след извършен ремонт по
опис на щета № ********* от 30.09.2018 г./ л.42 от делото /.
С ликвидационен акт № 776800/28.08.2018 г.
ищецът-застраховател е разпоредил да се извърши плащане на сумата от 1882,93
лева по ликвидационна преписка № 21036229 от дата 30.07.2018 г., полица №
0313180300001743 по застраховка *** , клазуза „пълно каско „, по повод събитие
от дата 28.07.2018 г. със застрахован/пострадал : 1212181700034 „***“ ЕАД КЛОН
Варна, адрес ***,доежно автомобил ПЕЖО 308 с ***/ л.44/ а с преводно
нареждане от дата 03.09.2018 г. сумата е
била преведена по банкова сметка *** /л.45 / .
С регресна покана от 15.1.2019 г./ л. 46,47/ ищцовото
дружество е поканило ответната ***,представлявана
от Кмета , в 15 дневен срок от получаване на същата да заплати по ½ от
изплатеното от застрахователя обезщетение и обичайни ликвидационни разноски
/т.е.914,47 лв.и 7,50 лв./ , на основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ.
Спор няма по делото, че въпреки регресната покана ***не е
изплатила претендираната от ищцовото дружество –застраховател сума , поради
което и е инициирано от ищеца настоящото исково производство.
С оглед пълното изясняване на фактическата страна на
спора по делото са приобщени и изисканите от ОД МВР ***материали по комплектована
преписка съставена по повод АУАН №
774100/28.07.2018 г.:/ л. 188 – 191/.
От приложеното на л. 190 –ти заверено за вярност с
оригинала копие на АУАН № 774100/28.07.2018 г. се констатира ,че на дата
28.07.2018 г. мл.а-р Н.Н. при Пето РУ „***“ е съставил АУАН против А.Е.И. ***.2018
г. около 13,10 ч. по път първи клас ГП -19 като водач на ПЕЖО 308 с ***,по главен път I-9
,400м. след Т-образно кръстовище посока ***
управлявал товарен автомобил ПЕЖО 308 с рег.№ В 11 35 ВК, собственост на „***“
ЕООД като със своето поведение нанася материални щети над управляваното МПС
като само катастрофира в дясно от пътното платно ,ПТП с незначителни щети.
Освен АУАН на водача на автомобила е било издадено и
Наказателно постановление № 18 – 0460-000448
от ОД МВР ,РУ 05 *** от дата 15.08.2018 г. В НП е посочено ,че А.И. е
като участник в движението е създал пречки за движението, имуществени вреди и
опасност за здравето и живота на хората, виновно нарушавайки чл.5 ,ал.1 т.1 ЗДвП . С оглед горното и на осн.чл.53 ЗАНН и чл.185 ЗДвП на А.И. е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лева.От отбелязването върху
НП /л.191/ се изяснява,че НП е влязло в
законна сила на 10.09.2018 г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.И. (водача на
увредения автомобил). Съгласно показанията му при управление на автомобила ПЕЖО
308 с ***при движение, в трафик разминавайки се с автобус който го „свил „ в
неговата лента заради неорязаните клони от страната на автобуса ,се озовал
плътно в дясно и не му останало място при което паднал в шахта която била в
много лошо видимо състояние , буквално неотремонтирана.Общо взето,обяснява св.И.
влязъл с двете си десни колелета в тази шахта. Шахтата така и св.И. не видял,
но и да я бил видял карал с нормална скорост.Категорично свидетелят отговора че
е имало необозначена и необезопасена дупка на пътното платно –въпросната
шахта като твърди,че не се наложило да
обяснява на полицая каквото и да било , т.к.след като се обадил на 112 директно
му се обадил полицай от районното и му казал : „ Абе,там в тая дупка бях сложил
един клон, някой махнал ли го е ? „ след което на място научил от полицая че за
деня бил втория или третия който си чупи колата
там и затова го наказали .
В проведеното на 3.7.2020 г. открито съдебно заседание /
л. 97 гръб/ в качество на свидетел е бил разпитан и Н.Н. – полицейския служител
съставил протокола за ПТП.Разпитан в качество на свидетел Н. твърди,че си
спомня добре за въпросното ПТП с А.И., като обяснява, че е уведомил водача на л.а., че ще трябва да му направи
протокол заедно с акта и че вписаното от И. в протокола отразява фактите и
обстоятелствата,такива каквито са били – А.И. влязъл в шахта и гумите му били
спаднали .
За пълното изясняване на фактическата страна по спора е
допусната проведена съдебно
автотехническа – експертиза .
От заключението на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза, оспорено в т.5 от ищцовата страна, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено / без т.5 /, се
установява, че механизмът на ПТП е следния:На 28.07.2018 г. , на пътя от гр.***в
посока к.к. „***“ на 100 м. преди отбивката за комплекс *** ,л.а. Пежо 308 с ***,
собственост на *** клон Варна,ЕАД управляван от А.Е.И. преминава през
необезопасена отводнителна шахта на пътното платно , в резултат на което се
сцепват предна и задна десни гуми и джанти ,нанесени са материални вреди.
Съгласно т. 4 от СТЕ в.л. определя че стойността на вредите по процесния
автомобил ,определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП и така
както са описани те в представените опис заключения и фактура е 1 882,81
лв. Съгласно т.5 от СТЕ стойността на вредите по процесния автомобил
определена съгласно методиката на
Наредба 49 от 14.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки
Гражданска отговорност на автомобилистите и злополука на пътниците в средствата
за обществен транспорт е 1 762,02 лв./ Пресметнато от съда,обезщетението
по Наредба 49 е равно на 1882,81 лв.минус 1762,02 лв., или със 120,79 лв.
по-ниско от действителната пазарна стойност/.От останалите части на САТЕ се
установява ,че щетите описани в механизма на ПТП са настъпили по вид и степен
на увреждане по време на процесното ПТП и са в причинно-следствена връзка с
него.
Ангажираните по делото писмени докзателства -
представените от АПИ са пряко ирелевантни към предмета на спора, т.к.отразяват
сключването на договор от 2015г. между ТЛП с трети на спора лица, което не
рефлектира в случая върху обективната отговорност на ответната ***,респ.не я
изключва.
При
така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца бе да
установи, в условията на пълно и главно доказване наличие на валидно
застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото лице по
договор за застраховка на МПС, настъпване на застрахователно събитие – ПТП,
вследствие на противоправното бездействие на ответника, в резултат на което е
причинена вреда; изпълнение на задълженията си по договора за застраховка –
плащане на обезщетение на застрахованото лице за вредите, причинени в резултат
на деликта. В тежест на ответника бе да установи плащане на вземането на
застрахователя.
По делото се установява от събраните доказателства, че увреденото
МПС е застраховано по застраховка „Каско” при ищцовото дружество за период, в
рамките на който е настъпило процесното ПТП.
Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага извършване на определена работа, за вредите, причинени от изпълнителя при или по
повод изпълнението на тази работа. Касае се за
обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни противоправни
действия или бездействия, която има обезпечително - гаранционна
функция.
В конкретната хипотеза, ищецът твърди наличие на
бездействие от страна на лицата, отговарящи за състоянието на пътната настилка
на местопроизшествието, като предмет на спора е наличието на причинно – следствена
връзка между него и настъпилите вреди.
За да се ангажира отговорността на
ответника, на това основание, в тежест на ищеца бе да
установи наличие на вреди, причинени
виновно от лице, на
което ответника е възложил поддръжката на пътната
настилка. Вредите следва да са причинени при
или по повод изпълнението, а вината на
делинквента се предполага до доказване на противното.
Съгласно § 7, ал. 1,
т. 4 ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/ 17.09.1991 год./, с влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване;преминават в собственост на общините, В чл. 31 ЗП е
предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществяват от общините. В същото време, нормата
на чл. 167, ал. 1 ЗДвП
задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние,
да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок, като ал. 2
на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със
създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.
На следващо място - факта на
настъпване на ПТП, на
посочените дата, място и час, се установява от писмените
доказателства, разпита на свидетелите, чиито показания кореспондират и със
заключението на САТЕ.
Безспорно се установиха от
представените по делото писмени доказателства от преписката по щетата, че на
процесния автомобил са причинени увреждания. От изготвената САТЕ се установява,
че щетите по автомобила, са в размер на 1882,81 лв./ т.е. действителните щети по
пазарна стойност/, както и че същите са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП.
След като на пътното платно, част от общинската пътна
мрежа, се е намирала дупка/или
шахта,поставена там според показанията на полицейския служител след
„карантината „ /, създаваща опасност за движещите се ППС, то ***не е изпълнила си задълженията си по чл.
167 ЗДв.П, а именно - за поддържка на пътната настилка в изправно състояние, за
сигнализиране за препятствия по пътя, както и за тяхното отстраняване. Установи
се от показанията на свидетелите, че дупката е била на пътното платно и
необезопасена . Нещо повече, от показанията на св.А.И. се изяснява, че не друг,
а полицейски служител се налагало да слага кол във въпросната дупка /шахта за
да се вижда, но въпреки това тази неравност не е била обезопасена по надлежния
ред .
Фактическият състав на деликта, предвиден
в чл. 49 ЗЗД, е осъществен, а от приобщените писмени доказателства се
установява репарирането на щетата от страна на застрахователя.
По
изложените съображения, се налага извод, че към твърдяната от ищеца дата –28.07.2018 г.
между ищеца и увреденото лице е съществувала валидна облигационна връзка по
договор за застраховка на МПС, в изпълнение на който ищцовото дружество е
заплатило застрахователно обезщетение за вреди, настъпили в следствие на ПТП,
причинено от попадане в необозначена и необезопасена дупка,
поради бездействие от страна на лицата, отговарящи
за състоянието на пътната настилка. Ето защо, следва да се приеме, че за ищеца
е възникнало правото да иска престиране от страна на деликвента сумата в размер
на половината от изплатеното застрахователно
обезщетение и половината от обичайните разноски по ликвидационната щета.
Съдът намира,че при доказаното по несъмнен начин ,на база
влязъл в сила АУАН виновно поведение на водача на застрахования л.а. , то и
отговорността на ответната община следва да е не в пълния размер на изплатено
застрахователно обезщетение 1882,93 лв. и реализираните от застрахователя
обичайни разноски 15,00 лв.а една втора – т.е. СУМАТА от общо 948,97лв.- т.е.
точно толкова, колкото е цената на иска.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца поисканите и действително направени по делото
разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК /л.157/ в размер на 50
лева за платена държавна такса, 150 лева за депозит за вещо лице, 60 лева за
депозит за свидетел и 200 лева юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК .По
отношение на размера на дължимото се юрисконсултско възнаграждение,ВРС счита че размер от 200 лв. не
е нито минималния,нито максималния а напълно съобразен с осъщественото
процесуално представителство,поради което и присъжда общ размер на съдебно
деловодни разноски в полза на ищеца от 460,00 лв.(четиристотин и шестдесет
лева ).
Мотивиран от горното,
Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ***, с
адм.адрес: ***, представлявана от Кмета ***ДА
ЗАПЛАТИ на „Д.з.„АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА от общо 948.97 лева (деветстотин четиридесет и
осем лева и деветдесет и седем стотинки ), представляваща 1/2 от изплатеното застрахователно обезщетение по
застраховка „*** „ по преписка № ********* за възстановяване на вредите по л.а.
ПЕЖО 308 с ***, получени в следствие на ПТП настъпило на 28.07.2018 г. на пътя
от град ***в посока КК „*** „ преди отбивката за комплекс „*** „ (1882.93 : 2)
и 1/2 направените обичайни разноски за неговото определяне (15.00 : 2) , ведно
със законната лихва върху главницата
за периода от датата на завеждане на
исковата молба - 27.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл. 410 , ал.1 т.2 от Кодекса за застраховането,вр.чл.86,ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ***, с
адм.адрес: ***, представлявана от Кмета ***ДА
ЗАПЛАТИ на „Д.з.„АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** СУМАТА от общо 460,00 лв.(четиристотин
и шестдесет лева )представляваща
сторените от ищцовата страна пред настоящата инстанция съдебно - деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ПЛАЩАНЕТО може да бъде
извършено по посочената от ищцовата страна банкова
сметка *** „Д.з. „ АД, водена при „***„ АД със следните реквизити : IBAN ***, BIC : ***.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ ***ЕИК ***, с адрес: ***, на страната на ищеца „Д.З.” АД, ЕИК ***.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: