РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Благоевград, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20211210101710 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от ЧСИ В.Й. Т., ЕГН
**********, с рег. №...., с адрес/седалище/ адрес на управление/: град Б., ул. „....Т....ъс
съдебен адрес гр. .... ул. „Т...., чрез адвокат С.Б. против В. Н. К. с ЕГН ********** гр. Б......
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника В. Н. К. с ЕГН ********** гр. .....е дължи на ищеца
В.Й. Т.-...Ч.с рег.№..., район на действие Окръжен съд - гр. Б.... Код по БУЛСТАТ:
**********, с адрес на кантората в гр. Б..., ул. „Т.... сумата от..../-главница, представляваща
дължими и незаплатени такси и разноски с ДДС, начислени по изпълнително дело №....по
описа на ЧСИ В.Т., рег....район на действие Окръжен съд — гр. Б.... ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението-...до окончателното
изплащане на вземането за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № .... год. по описа на Районен съд гр. Б....
Претендират се сторените в заповедното и исковото производство разноски.
Твърди се от ищцата в исковата молба, че упражнява дейност като частен съдебен
изпълнител, регистриран под № .... изпълнители, с район на действие - Окръжен съд ......
Сочи се, че на 1**** пред нея, в качеството й на частен съдебен изпълнител постъпила
молба от "О..... АД за образуването на изпълнително дело срещу длъжника и ответник в
настоящето производство В. Н. К. с ЕГН ********** гр. Б......за принудително събиране на
суми съгласно изпълнителен лист от ..... издаден по ч.гр.д. №.....по описа на Р.....След
извършена проверка и като констатирала, че отправеното искане е законосъобразно и че са
спазени законоустановените изисквания, разпоредила и образувала срещу длъжника В. Н. К.
изпълнително дело под номер №......
Посочено е още, че на длъжника по изпълнителното дело е изпратена Призовка за
доброволно изпълнение с изх.... в която е указан размера на задължението, включително и
тези по изпълнителното дело. Същата е надлежно връчена на..... Тъй като длъжника не
изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение в хода на изпълнителното
производство ищцата сочи, че предприела действия за установяване имущественото
състояние на длъжника, действия по изпращане на книжа и документи с оглед
принудително събиране на вземането. За извършените действия взискателят не е заплащал
авансово дължимите такси и разноски.
1
Твърди се, че в последствие с Молба вх.№..... Взискателя "О....уведомил ищцата, че
длъжника е погасил директно към банката всички вземания по изпълнителното дело. Въз
основа на платените към взискателя суми се сочи, че е начислила и такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ. Тъй като взискателят не е внесъл авансово дължимите към ЧСИ такси и
разноски, същите са останали неплатени и са за сметка на длъжника. Твърди се, че в тази
връзка и в съответствие с изискванията на чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ по делото е изготвена
Фактура/Сметка №.... в която са посочени извършените действия по изп.дело и начислените
такси по ТТРЗЧСИ, а именно: такса за извършване на справка за длъжника и неговото
имущество — 2 бр. на обща стойност 10 лв. без ДДС, такса за изпращане по пощата на
призовка, преписи, уведомление и книжа - 1 бр. на обща стойност 10 лв. без ДДС, такса за
изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на покана, призовка,
жалба, уведомление или книжа - 4бр. на обща стойност 80 лв. без ДДС, допълнителни
разноски на стойност 10.81 лв., такса изпълнение на парично вземане — 413 лв. без ДДС. С
начисляването на 20% ДДС вземането се равнява на общата сума от 627.48 лв.
Твърди се, че на длъжника е изпратено Съобщение с изх.№...ведно с издадената фактура
за дължимите такси по изпълнителното дело, като е посочен срок за плащане и уведомление,
че при неплащане на задължението в дадения срок, ЧСИ ще поиска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Същото е редовно връчено на длъжника на дата 05.04.2019
год. В указания срок длъжника В. Н. К. не заплатила дължимите от нея такси по
изпълнително дело №33/2007 год., като същите не са заплатени и към момента.
Поддържа се, че съгласно изискванията на ГПК, ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ дължимите такси и
разходи по образуване и движение на изпълнителното дело се заплащат авансово от
взискателя и в последствие биват възстановени от длъжника. В случай, че това не е сторено
дължимите такси остават за събиране направо от последния, като за дължимите неплатени
такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния
размер / чл. 79, ал.З от ЗЧСИ/. Така и съгласно т.11 от ТР № 2/2013 г., ако взискателят не е
внесъл авансово дължима такса, ЧСИ я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал.2 от ГПК,
когато длъжникът отговаря за тази такса. Според чл. 79, ал.1 ГПК, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1./делото се прекрати
съгласно чл. 433, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното
производство, или 2./изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
отменени от съда. В настоящият случай делото е прекратено поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство, т.е. разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника. Обстоятелството, че не са събрани авансово от взискателя не
освобождава длъжника от отговорност за тях. В случая не е налице нито едно от
изключенията от общия принцип /чл.79, ал.1 от ГПК/ и ЧСИ, който не е събрал авансово от
взискателя дължимите такси, има право да ги събере от длъжника по реда на чл.410 от ГПК.
Същевременно таксата по т.26 от Тарифата се дължи по всяко изпълнително дело за парични
притезания, независимо от начина, по който е събрана сумата - платена директно на
взискателя или чрез сметка на съдебен изпълнител.
Въпреки, че таксите са за сметка на длъжника същите не могат да бъдат събрани от ЧСИ
служебно по изпълнителното дело чрез насочване на изпълнение върху имуществото на
длъжника, защото взискателят по това дело вече е удовлетворен изцяло. Абсолютно
недопустимо е да се поддържа висящност на изпълнителния процес без наличие на фигурата
на взискателя /тъй като той е изцяло удовлетворен и да се извършват изпълнителни
действия срещу имуществото на длъжника, имащи за единствена цел удовлетворяване на
съдебния изпълнител. Израз на тази забрана е разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ, съгласно
която "за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да
поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от техния
размер."
Твърди се от ищцата, че поради липсата на плащане на дължимите такси по
изпълнителното дело и предвид предоставената в чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ възможност е подала
2
срещу ответника пред Районен съд .... Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК от 20.04.2021 год. Съдът е уважил подаденото заявление, като със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № ****по описа на
Районен съ....д.ответника е осъден да й заплати сумата от 627.48 лв. /шестстотин двадесет и
седем лева и четиридесет и осем стотинки/ с ДДС, представляваща дължими и незаплатени
такси и разноски начислени по изпълнително дело №-... год. ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане,
както и сторените в заповедното производство разноски.
На 14.06.2021год. е връчено Разпореждане по ч.гр.д. №.по о....писа на Районен съд ...... с
което е уведомена, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок
възражение от длъжника и ми е указано, че в едномесечен срок от получаване на
съобщението, може да предявя иск за установяване на вземането си, предмет на заявлението.
С разпореждане № ....съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на
исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с
чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и
доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок
може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е връчен на ответника на ...чрез внук
Д... К..., пълнолетен в едно домакинство.
Видно от данните по делото в законоустановения едномесечен срок на .... е постъпил
писмен отговор от ответника. Със същия се оспорва предявения иск като неоснователни по
основание и размер. Иска се отхвърлянето му, като е сторено възражение за погасяване на
вземането по давност. Претендират се сторените по делото разноски.
С отговора ответникът оспорва предявения иск изцяло по основание и размер.
Не възразява на факта, че срещу ответницата е било водено изп. д. № ....по описа на ЧСИ
Т., както и че на същата й е връчена надлежно ПДИ. Също и факта, че ответницата е
погасила изцяло директно към взискателя сумите предмет на изпълнителното дело.
Възразява по изготвената сметка/фактура № .....Счита, че същата не отговаря на
изисквания залегнали в чл. 79, ал. 2 ЗЧСИ, поради което се явява незаконосъобразна. В
същата не е посочен материалния интерес, въз основа на който се начислява
пропорционалната такса, както и последиците при неплащане.
Поддържа се в писмения отговор и че фактурата също така не е изготвена в срока визиран
в чл. 113, ал. 4 ЗДДС. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Изготвянето на фактурата е именно момента, от който
сумите предмет на настоящето производство стават изискуеми. За съставянето на фактура
обаче също е предвиден срок, а именно визирания 5 дневен срок съгласно чл. 113, ал. 4
33ДС. Същият срок тече считано от датата на възникване на данъчното събитие. Твърди се,
че в случая извършените услуги за образуване на дело, налагане на запори, извършване на
справки относно длъжника и т.н. са поискани от взискателя и таксите са били дължими от
същият с оглед, на което и фактура относно същите такси е трябвало да бъде издадена най-
късно до 5 дни считано от извършването им или още през 2007 г. Видно от Молба с вх. №
..... г., е че с тази молба ищцата е била уведомена относно факта, че длъжникът е погасил
директно към взискателя цялата сума предмет на изп. д. Изразява се становище, че именно
на тази дата ..... е момента, в който ЧСИ Т. е установила, че сумите предмет на изп. д., които
е трябвало да се събират принудително вече не са изискуеми и делото следва да се прекрати.
Също така това е и момента, от който за ЧСИ Т. е стояла възможността да предприеме
действия за събиране на дължимите авансови такси директно от длъжницата, тъй като не са
били заплатени авансово от взискателя, а също така и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Счита,
че до този момент ЧСИ-Т. вече е трябвало да е била издала фактура относно дължимите
такси от взискателят, тъй като действията/услугите вече са били извършени, тоест
данъчното събитие съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДДС вече е било настъпило, но въпреки това дори
и да се счете, че същата не е издала фактура, то намира тази дата за крайна такава, считано
3
от която е трябвало да бъде издадена фактура относно дължимите такси. Най-късно от този
момент е трябвало и да започне да тече давността за претендираните такси. На дата
21.09.2017 г. ЧСИ Т. е изготвила сметка/фактура, в която са посочени дължимите таксите
съгласно ТТРЗЧСИ, както и извършените действия. Сочи се в писмения отговор, че тази
сметка/фактура обаче е изготвена 6 години по-късно считано от датата, от която твърди, че
най- късно е трябвало да бъде издадена такава или 10 години по-късно считано от датата на
данъчното събитие. На дата 05.04.2019 г. е връчена именно тази сметка/фактура на
ответницата, а на дата 20.04.2021 г. е депозирано заявление по чл. 410 ГПК. Ответницата
сочи, че не счита, че давността трябва да тече от изготвянето на приложената
сметка/фактура от 2017 г. с ИМ и/или от депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК.
Именно чл. 113 ЗДДС задължава данъчно задълженото лице да издаде фактура най - късно
до 5 дни считано от данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДДС. В противен случай ако се
счете, че няма срок за издаване на фактура, то това действие ще зависи изцяло от волята на
частния съдебен изпълнител и същият би могъл да го извърши след неопределен период от
време, а по този начин няма да бъде застрашен от погасяване на вземането си по давност в
случай, че бездейства. В гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако
кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да
предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото
кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е
висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Нова давност започва да тече и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В случая ищцата е имала
възможност да предприеме действия за събиране на таксите си, а също и съгласно
разпоредбите на ЗДДС е била длъжна да изготви фактурата в определен срок считано от
данъчното събитие.
Депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК пред PC .....през 2021 г. намира за действие
прекъсващо давността, но за невалидно такова, тъй като е извършено много след изтичането
на 5 годишния давностен срок. Според разпоредбата на чл. 110 ЗЗД всички вземанията, за
които не е предвидено друго се погасяват с изтичане на пет годишна давност.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована се представлява от адвокат Б., поддържа
предявения иск, ангажира писмени доказателства. По същество изразява становище за
основателност и доказаност на предявения иск. Подробни съображения излага в писмени
бележки. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от
ГПК.
В съдебно заседание, ответницата, редовно призована се представлява от адвокат У.,
същата не оспорва размера на претенцията, като поддържа, че вземането е погасено по
давност. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендират се сторените по
делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а и се установява от представеното копие на изпълнително
дело № 33/2007г. по описа на ЧСИ В.Т., рег. № 795, район на действие ОС-Б.... че ищцата е
частен съдебен изпълнител, пред който по молба на "...... е образувано срещу ответника в
настоящето производство В. Н. К. изп.д. №.... за принудително събиране на суми съгласно
изпълнителен лист от 12.09.2006 год., издаден по ч.гр.*****по описа на Районен съд – Б.....,
като в молбата е посочено, че размера на дълга към момента на образуване на делото е общо
3419, 24 лв. Със същата взискателят е посочил и способи за изпълнение.
Не се спори в производството и е доказано от материалите по представеното към
настоящето дело, изп.д. №... по описа на ЧСИ В.Т., че на ответницата като длъжник в
прозводството е изпратена Призовка за доброволно изпълнение с изх.№....в която е указан
размера на задължението, включително и тези по изпълнителното дело, същата е надлежно
връчена на 19.03.2007 год. Тъй като длъжника не изпълнил задължението си в срока за
доброволно изпълнение в хода на изпълнителното производство от ищцата са предприети
4
действия за установяване имущественото състояние на длъжника, действия по изпращане на
книжа и документи с оглед принудително събиране на вземането, като са изготвени справки
от НОИ, НАП, АДВ, КАТ. Видно от сметка № ....ЧСИ е изготвил такава по чл. 79 от ЗЧСИ
за авансово дължими такси за образуване на дело 20, 00 лв., за ПДИ-20, 00 лв., запор 15, 00
лв., справки- 10, 00 лв. и разпоски по т. 31- 4, 00 лв., в общ размер от 69, 00 лв., които видно
от отбелязването върху сметката и от преводно нареждане № ...... са внесени от взискателя.
В изпълнителното производство са предприети действия по прекъсване на давността в
производството чрез налагане на запор на трудовото правоотношение на ответницата, като
са внасяни суми, видно от отбелязванията върху изпълнителния лист.
С постановление от 19.01.2009г. изпълнителното производство е спряно на основание чл.
432, т. 2 ГПК по молба на взискателя, като са вдигнати временно наложените запори върху
трудовото възнаграждение.
С Постановление от 03.09.2009г. е възобновено производството по изпълнителното дело,
като на 03.09.2009г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата-
ответник в настоящото производство.
Видно от сметка №...и фактура е изготвена сметка по чл. 79 от ЗЧСИ за такси към ЧСИ до
този момент в общ размер от 170, 89 лв., които са платени по банков път с пл. нареждане №
....
По изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя от 04.08.2011 г., с която е
посочил, че В.К. е внесла всички дължими съгласно подписано извънсъдебно споразумение
суми в размер на вноска от 700, 00 лв. при остатък по дълга от 1880, 46 лв., с които е
извършено погасяване на дълга по кредита. Направено е искане за прекратяване на
производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, след като се съберат
дължимите такси по тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ по делото, изчислени по
реално платената сума от 700, 00 лв. и се вдигнат наложените запори. Производството по
делото не е прекратено от съдебния изпълнител, като е продължило за събиране на
разноските в производството чрез изпращане на покани за доброволно погасяване на
задължението на длъжника за разноски.
ЧСИ е изпратил на...до длъжника и ответник в настоящото производство уведомление, че
дължи сумата от ....представляваща такси от ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ В.Т., ведно с
ДДС, същото е редовно връчено на ...
По изпълнителното дело ищцата е издала Постановление за разноски от... в което е
прието, че за извършените в хода на изпълнителното производство действия и за
прекратяване на изп. д. № ... се дължат такси, както следва: такса за извършване на справка
за имущественото състояние на длъжника — т. 3 от ТТР към ЗЧСИ- 12 лв. с ДДС, такса за
изпращане по пощата на призовка, преписи, уведомление и книжа – т. 4 от ТТР към ЗЧСИ-
12, 00 лв.с ДДС, такса за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител
на покана, призовка, жалба, уведомление или книжа – т. 5 от ТТР към ЗЧСИ- 96, 00 лв. с
ДДС, допълнителни разноски- т. 31 от ТТР към ЗЧСИ -на стойност 10.81 лв. без ДДС и такса
изпълнение на парично вземане — т. 26 от ТТР към ЗЧСИ-496, 67 лв. с ДДС.
Постановлението е връчено на длъжника на 01.07.2016г., като е предупреден с
уведомлението, че в противен случай на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ ще бъде съставена
сметка и ще бъде поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
ЧСИ В.Т. е издала Фактураа №....., в която са посочени извършените действия по изп.дело
и начислените такси по ТТРЗЧСИ, а именно: такса за извършване на справка за длъжника и
неговото имущество — 2 бр. на обща стойност 10 лв. без ДДС, такса за изпращане по
пощата на призовка, преписи, уведомление и книжа - 1 бр. на обща стойност 10 лв. без ДДС,
такса за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на покана,
призовка, жалба, уведомление или книжа - 4бр. на обща стойност 80 лв. без ДДС,
допълнителни разноски на стойност 10.81 лв., такса изпълнение на парично вземане — 413
лв. без ДДС. С начисляването на 20% ДДС вземането се равнява на общата сума от 627.48
лв. Изготвена е и сметка към фактурата № ..., в която са посочени и разпоредбите от
5
Тарифата, въз основа на които са начислени таксите. На длъжника е изпратено Съобщение
с изх.№. ве...дно с издадената фактура за дължимите такси по изпълнителното дело, като е
посочен срок за плащане и уведомление, че при неплащане на задължението в дадения срок,
ЧСИ ще поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Същото е връчено на
длъжника на дата 05.04.2019 год. Няма спор по делото и е обявено за ненуждаещо се от
доказване, че длъжника В. Н. К. не заплатила дължимите от нея такси по изпълнително
дело №.... като същите не са заплатени и към момента.
Предвид незаплащане на дължимите разноски, ЧСИ депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по повод на което било образувано ч.гр.д. №...о
описа на Районен съд Б.... Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение № ... с
която е разпоредено длъжникът В. Н. К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Б..... да заплати на кредитора Частен съдебен изпълнител В.Й. Т. с ЕГН **********, с рег.
№.... с район на действие – ОС Благоевград, с адрес гр. Б.....с адвокат С.М. Б., следните суми:
сумата от 627, 48 лв. /шестстотин двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/,
дължима сума, представляваща незаплатени такси и разноски, начислени по изп.д. №
33/2007г. по описа на ЧСИ В.Т. рег. №......район на действие Окръжен съд........ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 20.04.2021 г. до окончателното изплащане на
дължимото, както и сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/– заплатена държавна такса и
сумата от 300, 00 лв. /триста лева/-заплатено адвокатско възнаграждение.
Съобщението ведно с издадената заповед за изпълнение е връчено на длъжника на......като
в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение с
възражение вх. № .....предвид на което в едномесечен срок е депозиран искът, предмет на
настоящото производство.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният установителният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК във вр. с чл. чл. 79, ал.1 и ал.2 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЧСИ. Възражението на
ответника с правно основание чл. 110 ЗЗД.
Искът е процесуално допустим, доколкото е депозиран в законоустановения едномесечен
срок, за ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му,
тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът-длъжник е възразил срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение.
Разгледан по същество същият е неоснователен предвид следните съображения:
По делото не е спорно, че ответникът е бил длъжник по изп. дело № 33/2007 г. по описа на
ЧСИ В.Т., че й е връчена надлежно ПДИ и че е погасила изцяло директно към взискателя
сумите, предмет на изпълнителното дело, не се оспорва от ответницата, като е обявено за
ненуждаещо се от доказване размера на таксите и разноските, претендирани от ищцата в
размер на 622, 48 лв., в които е включена и пропорционална такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ, както и че същите не са заплатени.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ за дължимите неплатени такси и разноски
частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410,
ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство.
За преценка на това дали и какви разноски дължи ответникът, следва на първо място да де
даде отговор на въпроса кога изпълнителното производство е било прекратено. С
настъпване на някое от основанията, визирани в разпоредбата на чл. 433 от ГПК същото се
прекратява ex lege, т.е по силата на закона, а постановлението на съдебния изпълнител само
констатира настъпилото прекратяване. В случая изпълнителното производство е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като взискателят, е поискал това писмено с
6
молба от 04.08.2011г. От тук следва изводът, че след дата 04.08.2011г. всички начислени
разноски са недължими от страна на длъжника.
След като изпълнителното производство е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от
ГПК – по писмено искане на взискателя, поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, следва изводът, че ответникът-длъжник дължи заплащането
на разноски.
Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато
длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от
взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва,
когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на
основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст
държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в
срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от
частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно
изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от
Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото
правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на
изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е
постъпила по изпълнителното дело. Константна е практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Решение № ..... на ІV г. о. и Решение № ....... по гр. д. №..... на ІV г. о., в
които е прието, че разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника,
освен в посочените в чл. 79, ал. 1 ГПК случаи, в които не е включено плащане, направено
след започване на изпълнителното производство.
Установи се от материалите по приобщеното към настоящето дело из....п.д. №. че
взискателя е заплатил авансово дължимите такси към ЧСИ за извършените действия, в
противовес на твърдението на ищцата в исковата молба, като са заплатени и други такси
видно от сметка № 3204/26.07.2010г. и фактура е изготвена сметка по чл. 79 от ЗЧСИ за
такси към ЧСИ до този момент в общ размер от 170, 89 лв., които са платени по банков път
с пл. нареждане № ..... от длъжника. Няма данни за платена такса по т. 26 от Тарифата.
Съдът намира, че е неотносимо възражението на ответницата в отговора на исковата молба
относно съответствието на издадената фактура с нормативните изисквания за издаването й.
ЧСИ носи съответна отговорност за съответствие с изискванията на издаваните от него
счетоводни документи, която няма отношение към възникването на вземането му към
длъжника. Основанието на вземането са извършените действия по изпълнителното
производство. Действително съдът констатира, че липсват данни върху какъв материален
интерес ЧСИ е изчислил таксата по т. 26 от Тарифата, но самата ответница изрично заявява,
че не оспорва размера на претенцията, поради което съдът е обявил за ненуждаещо се
отдоказване това обстоятелство. Предвид изложеното няма спор, че действията са
извършени и дължимите такси са в размер на 627 48 лв.
От страна на ответницата е сторено възражение за погасяване на вземането по давност.
Съдът намира същото за основателно. Вземането на ЧСИ за такси и разноски се погасява с
изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, като същото,
независимо че представлява възнаграждение за предоставените услуги от съдебния
изпълнител, не може да бъде определено като "възнаграждение за труд" по смисъла на чл.
111, б. А от ЗЗД, тъй като между съдебния изпълнител и страните по изпълнителното дело
не възникват трудови правоотношения. Дължимите на ЧСИ такси за извършваните от тях
действия по изпълнението нямат характеристиката на държавни такси, а са възнаграждения
на частни лица, упражняващи юридическа професия. Начислените от ЧСИ такси по
изпълнението или се внасят от взискателя авансово или остават за плащане от длъжника. В
случая са налице данни за внесени авансово от взискателя такси, както и за заплатени от
длъжницата такива. Действително за събиране на таксите по изпълнението ЧСИ изготвя
7
подписана от него сметка в два или повече еднообразни екземпляра, единият от които се
връчва на задълженото лице. В ЗЧСИ, ТТЗЧСИ или общите нормативни актове касаещи
процесните вземания не е уреден срок за изготвяне на сметка, като несвоевремменното й
изготвяне може да е дисциплинарно нарушение, но не влияе върху дължимостта на таксите.
Това обаче не означава, че при неизготвяне на сметка вземането на ЧСИ за такси и разноски
не е изискуемо и същото може да виси неограничено във времето и да зависи единствено от
волята на ЧСИ кога ще изготви сметката, в случая изготвена повече от 5 години след
прекратяване на изпълнителното производство по молба на взискателя. Молбата на
взискателя, че длъжникът е погасил задължението си и че иска прекратяване на
производството е.... о.като след нея ЧСИ е уведомил длъжника, че дължи сумата от 578, 56
лв., ведно с ДДС, представляваща такси от ТТР към ЧЗЧСИ, връчено на .... на ответницата.
Т.е ЧСИ вече е бил изчислил таксите и е уведомил за това длъжника. Именно с плащането и
към този момент в полза на съдебния изпълнител е възникнало и вземане за заплащане на
разноските, таксите и съответстващата на доброволно платената сума пропорционална такса
по т. 26 от тарифата. Следва да се приеме, че давността за погасяване на вземането на
частния съдебен изпълнител е започнала да тече към този момент, тъй като на основание чл.
79, ал. 2 ГПК вземането на съдебния изпълнител към длъжника за разноските е възникнало в
момента, в който са били налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното
производство, поради удовлетворяване на взискателя, в който смисъл за съдебният
изпълнител не е налице възможност за събиране на таксите от взискателя, който внася
последните авансово. Обстоятелството, че след поканата на ЧСИ до длъжника да заплати
таксите, връчена на 29.08.2011г. същия своевременно не е съставил сметка, а е съставил
такава по-късно, която е връчена на ответницата, не може да изключи обстоятелството, че
вземането му е изискуемо и не прекъсва вече започналата да тече погасителна давност.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което давността е
прекъсната съгласно чл. 116, б. Б от ЗЗД, е депозирано в съда на 20.04.2021 г., т. е. много
след изтичане на петгодишния давностен срок, поради което вземането в пълния му размер е
погасено по давност.
Предвид горното предявеният иск за сумата от 627, 48 лв. е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на правния спор на ищеца не се дължат разноските, сторени в заповедното
и в исковото производство.
От страна на ответницата е сторено искане за присъждане на разноски, които се дължат на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Видно от данните по делото ответницата е сторила разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лв., поради което ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответницата същите.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от ЧСИ В.Й. Т., ЕГН **********, с рег. №
....с адрес/седалище/ адрес на управление/: град Б......“ № ....офис .... със съдебен адрес гр.
Б.....чрез адвокат С.Б. против В. Н. К. с ЕГН ********** гр. Б........ иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. чл. 79, ал.1 и ал.2 от ГПК вр. с чл. 79 от
ЗЧСИ, за признаване за установено по отношение на ответника В. Н. К. с ЕГН **********
гр. Б....... че дължи на ищеца В.Й. Т.-Частен Съдебен Изпълнител с рег.№..... район на
действие Окръжен съд - гр. Б.... Код по БУЛСТАТ: **********, с адрес на кантората в гр. Б.
сумата от 627, 48 лв. /шестстотин двадесет и седем лева и ....четиридесет и осем стотинки/-
главница, представляваща дължими и незаплатени такси и разноски с ДДС, начислени по
изпълнително дело №.... по описа на ЧСИ В.Т., рег.№...район на действие Окръжен съд —
гр. Б..... ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението....до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***** по описа на Районен съд гр. Б...
8
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЧСИ В.Й. Т., ЕГН **********, с рег. № ***, с
адрес/седалище/ адрес на управление/: град Б...със съдебен адрес гр. Б.... чрез адвокат С.Б. да
заплати на В. Н. К. с ЕГН ********** гр. Б....... сумата от 400, 00 лв. /четиристотин лева/,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните, пред Окръжен съд....
Съдия
при
_______________________
Районен
съд – ....
9