№ 2899
гр. Бургас, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Елеонора С. Кралева
Йорданка Г. Майска
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501754 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана частна
жалба на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД със седалище гр. София
против Разпореждане 10346 от 05.09.2022г., постановено по частно гр. дело
№ 5676/2022г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, с която е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника И. А. С., за сумата от 44, 55
лева, представляваща договорна лихва с падеж – 29.08.2022г., дължима по
сключен между страните Договор за потребителски кредит * № */15.07.2022г.
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл.
413, ал. 2 от ГПК. Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който
подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува.
Жалбата е депозирана в срок – съобщение за изготвеното разпореждане е
връчено на жалбоподателя на 03.10.2022г., а частната жалба е изпратена до
съда чрез куриер на дата – 10.10.2022г., дължимата държавна такса е
заплатена, поради което съдът намира, че жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
В жалбата се твърди, че са неправилни изводите на съда, че
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 10а от
ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 19, ал. 1 – 4 от ЗПК и чл. 22 от
ГПК, за да присъди само чистата стойност на кредита на основание чл. 23 от
1
ЗПК. В жалбата се посочва, че видно от процесния договор в него е посочен
годишния процент на разходите, както и общия размер на всички плащания
по договора, а обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря
на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК е относимо към разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и касае
действителността на клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не
влече след себе си недействителност на целия договор.
Посочва се в жалбата, че са неправилни изводите на
първоинстанционния съд за нищожност на възнаградителната лихва поради
противоречи ес добрите нрави заради надвишаване на трикратния размер на
законната лихва, тъй като в случая договорната лихва се явява не само
печалба на кредитора заради предоставения кредит, а и покриване на риска от
неплащане на кредита и в случай на неплатежоспособност на длъжника и
липса на секвестируемо имущество по чл. 133 от ЗЗД за удовлетворение на
кредитора.
Претендира се атакуваното разпореждане да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено ново разпореждане, с което да бъде постановено да
бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
заявление на частния жалбоподател „Интернешънъл Саламанка Капитал“
ООД за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
длъжника И. А. С. от гр.Бургас, за следните суми:
- 900 лева, представляваща главница, дължима по сключен между
страните Договор за потребителски кредит * № * от 15.07.2022г. и
- 44, 55 лева, представляваща договорна лихва, дължима на
29.08.2022г., ведно със
- законната лихва върху главницата от 900 лева от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата и
2
- направените по делото разноски в размер на 25 лева държавна
такса и възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева.
В отговор на депозираното заявление за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК първоинстанционният
съд е уважил частично заявлението, като е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2719 от 05.09.2022г. за главница в
размер на 900 лева, дължима по сключения между страните договор, ведно
със законната лихва върху сумата от 900 лева, считано от датата на подаване
на заявлението – 02.09.2022г., както и направените разноски в размер на 73,
82 лева, от които 50 лева възнаграждение за адвокат и 23, 82 лева,
представляващи държавна такса.
С Разпореждане № 10346 от 05.09.2022г., постановено по частно гр.
дело № 5676/2022г., Районен съд – Бургас е отхвърлил заявлението в
останалата му част, като е отказал да издаде Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта, касаеща вземането за
договорна лихва в размер на 44, 55 лева, като в своите мотиви съдът е
посочил, че тази претенция е основана на договор за потребителски кредит,
който е недействителен съгласно чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл.
19, ал. 1 – 4, чл. 22 и чл. 23 от ЗПК и потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, респективно – неплатения остатък. Изрично в
своите мотиви съдът е приел, че таксата за експресно разглеждане на
документи за кредит, уговорена в чл. 1 от договора и чл. 4 от ОУ към същия
всъщност е част от възнаграждението за предоставения кредит, умишлено
обособена като отделно вземане, привидно условно, с цел заобикаляне
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния
процент на разходите.
В конкретния случай, настоящата инстанция не споделя направените
изводи на първоинстанционния съд по следните съображения:
Съгласно приетото в т. 2б на ТР № 4/18.06.2014г., постановено по
тълк. дело № 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ, в производството по
чл. 410 от ГПК, съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи
въз основа на представени такива, и преценката на съда по основателността на
искането е ограничена единствено до проверка на твърденията изложени в
заявлението. В случая твърденията изложени в т. 9 и т. 12 от заявлението по
3
чл. 410 от ГПК индивидуализират претендираното вземане по основание и
размер за всяко от отделните пера (главница, договорна лихва и законна
лихва върху непогасената главница), т.е. заявлението е редовно от формална
страна. В заявлението са изложени всички фактически обстоятелства, които
са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на
претендираните вземания за главница и договорна лихва в посочения размер
и период. Твърдения за съществуването и изискуемостта на вземане за такса
за експресно разглеждане не са били изложени и е безспорно в конкретния
случай, че заявителят – „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД не отправя
претенция за такса за експресно разглеждане, поради което, според
настоящия състав, съображенията на заповедния съд относно
недействителността на договора за паричен заем поради невключването в
ГПР на такса за експресно разглеждане на заявката, не кореспондират с
претенцията на заявителя. Задължението на заповедния съд да извърши
служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи, от които се
извежда предявеното със заявлението вземане произтича от разпоредбата на
чл. 411, ал. 2, ал. 2 от ГПК, съгласно която заповед за изпълнение не се
издава, а депозираното заявление се отхвърля в случаите, когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави. В случая предмет на
заявлението са вземане за неплатена главницата, договорната лихва върху
предоставения кредит и законната лихва върху главницата за периода от
датата на депозираното заявление до окончателното плащане. Предвид
обстоятелството, че с депозираното пред съда заявление, жалбоподателят не е
претендирал вземане за такса за експресно разглеждане на заявката, следва да
се приеме, че не са били налице законовите предпоставки на чл. 411, ал. 2, т. 2
от ГПК, районният съд да извършва преценка за съответствието на включена
в сключения между страните договор за потребителски кредит клауза за такса
за експресно разглеждане със закона, да изследва, дали същата води до
нарушение на императивна правна норма - чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и дали
същата противоречи на добрите нрави.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че в приложимия в случая
Закон за потребителски кредит, няма предвидени разпоредби, уреждащи
максималния размер на възнаградителната лихва. Същата представлява
очаквана печалба на кредитора и съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК съставлява
част от общите разходи по кредита, които се включват в ГПР. За да бъде
4
избегната злоупотреба и несъразмерно възлагане на тежести за икономически
по-слабата страна, в чл. 19, ал. 4 от ЗПК е предвиден фиксиран максимален
размер на ГПР, а именно забрана той да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на МС на Република България, в случая – не по-висок от
50%. В настоящия случай възнаградителната лихва е уговорена в размер на
40, 15 %, а ГРП възлиза на 47, 98 %, т.е. в случая уговореният ГПР не
надвишава допустимия максимален размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради
което доводите за наличие на нищожност на договорената възнаградителна
лихва поради противоречие с морал и добрите нрави се явяват
неоснователни. Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите в
обжалваното разпореждане за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй
като видно от съдържанието на договора - е посочен изрично размера на ГПР
– 47, 98 %, както и какъв е конкретния размер на сумата, представляваща
„общата стойност на плащанията“, която следва да бъде върната. Предвид
горното настоящият състав счита, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК за посочване на годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, поради което не е налице недействителност на
договора за кредит по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
С оглед на изложените съображения, настоящата инстанция намира,
че като е приел, че сключеният между страните договор за потребителски
кредит е недействителен, поради противоречие на клауза за такса за
експресно разглеждане на заявката със закона, съдът е излязъл извън
обективните предели на дължимата потребителска защита по смисъла на чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК и неправилно е отрекъл и съществуването на
основанието на които се претендират уговорената с договора договорна
лихва. Дали в ГПР по кредита следва да бъде включена таксата за експресно
разглеждане, и дали в този случай ГПР би отговарял на изискванията по чл.
19, ал. 4 от ЗПК, може да се изследва единствено в исковото производство.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас намира, че
депозираната частна жалба е основателна по отношение на отхвърлената
претенция за присъждане на договорената между страните възнаградителна
лихва, което налага отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на
5
ново за издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК за
това вземане – сума в размер на 44, 55 лева.
С оглед изхода на делото, основателно се явява и искането на
жалбоподателя за присъждане на разноските в заповедното производство – за
сумата над присъдения размер от 73, 82 лева до пълния размер на
направените разноски в размер на 625 лева – тоест – за сума в размер на 551,
18 лева. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените
разноски за настоящото производство в пълен размер – сума в размер на 200
лева съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от
10.10.2022г., от който е видно, че е договорено и заплатено в брой
възнаграждение за адвокат в размер на 200 лева (лист 7 от въззивното
производство).
Следва изрично да се отбележи, че в конкретния случай при
определяне размера на дължимите разноски намира приложение разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид обстоятелството, че заявителят –
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е представляван от адвокат както в
първоинстанционното, така и във въззивното производство, поради което и
съдът намира, че следва да присъди възнаграждението така, както е уговорено
между страните и в зависимост от това дали има доказателства за плащане на
това възнаграждение. Съдът не може по свой почин да намалява така
уговореното и заплатено възнаграждение за адвокат, като това може да бъде
сторено едва след изрично направено възражение за прекомерност на
възнаграждението за адвокат от страна на длъжника по смисъла на чл. 78, ал.
5 от ГПК, което право ще възникне за длъжника едва след като получи
съобщение, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. Безспорно е и обстоятелството, че в случаите когато страната
е представлявана от процесуален представител – адвокат съдът следва да се
съобрази с договореното между страните възнаграждение за адвокат, но не и
да го определя сам по свое усмотрение, както незаконосъобразно е направил
първоинстанционния съд, което налага да бъдат присъдени направените в
заповедното производство разноски в техния пълен размер.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОТМЕНЯ Разпореждане № 10346 от 05.09.2022г., постановено по
частно гр. дело № 5676/2022г. по описа на Районен съд - Бургас, в частта, с
която е отхвърлено заявлението на „Интернешънъл Саламанка Капитал“
ООД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр.
София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, представлявано от Десислав
Димитров за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК против длъжника И. А. С., ЕГН ********** от гр.Б., ж.к. Б.
М., бл. *, вх. *, ет. *, ап. * за сумата от 44, 55 лева, представляваща договорна
лихва, дължима на 29.08.2022г. по сключен между страните Договор за
потребителски кредит № * - * от 15.07.2022г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в полза на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД със
седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, ж.к.
Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, представлявано от Десислав Димитров
против длъжника И. А. С., ЕГН ********** от гр.Б., ж.к. Б. М., бл. *, вх. *,
ет. *, ап. * за сумата от 44, 55 (четиридесет и четири лева и петдесет и пет
стотинки) лева, представляваща договорна лихва, дължима на 29.08.2022г. по
сключен между страните Договор за потребителски кредит № * - * от
15.07.2022г., за сума в размер на още 551, 18 лева (петстотин петдесет и един
лева и осемнадесет стотинки) лева, представляваща направените по делото
разноски в заповедното производство пред първоинстанционния съд до
пълния им претендиран размер, както и сума в размер от 215 (двеста и
петнадесет) лева, направени по делото разноски пред въззивния съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7