№ 3505
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110205175 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Б. В., с ЕГН **********, срещу електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К
№4881955, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2
от ЗДвП й е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50,00 (петдесет) лева за нарушение на
чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
В жалбата са релевирани пространни доводи за процесуална незаконосъобразност на
електронния фиш. Възразява се срещу липсата на дата на издаване в обстоятелствената част
на санкционния акт. Пропускът се обсъжда като съществено накърняващ правото на защита
на нарушителя, който бил поставен в невъзможност да извърши преценка дали са спазени
давностните срокове, установени в нормата на чл.34 от ЗАНН. Поддържа се тезата за
незаконосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност на
въззивника, доколкото при използване на „преносима система“ за контрол на скоростта на
движението било недопустимо издаването на електроне фиш. В тази връзка се коментира и
противоречие между нормите на ЗДвП и Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, в която хипотеза с предимство следвало да бъдат
приложени правилата на нормативния акт с по-висок ранг. Формулирана е молба за
цялостната отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
1
представлява. Допълва доводите си с молба, в която развива съображения относно
отсъствието на дигитална снимка на уреда, извършил заснемането, с различими върху нея
метаданни. Споделя се установено противоречие между посочения във фиша точен час и
този, изводим от приложения снимков материал за нарушението, които се различавали с 59
секунди. Акцентира се върху различията в стойностите на географските координати.
Споменава се и установимо различие при приложение на математическо закръгляне към по-
високата стойност на часа, който в случай на реално измерване от „13:15:59“ следвало да се
отрази във фиша като „13:19“ часа, а не „13:18“ часа. Възразява се срещу констатирано
неизпълнение на императивните изисквания за разположението на ограничителния знак за
скорост и мястото, на което е било поставено техническото средство. Сочи се, че
ограничението от 50 км/ч е въведено веднага след участък с разрешена скорост от 90 км/ч, а
не при постепенно намаляване на скоростта, както и че знаците били разположени в разрез с
правилата на чл.50, ал.3 от ППЗДвП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. От нея е
постъпило възражение срещу подадената жалба, в което е взето отношение по фактите и
приложимия закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 14.05.2021 г., в 13:18 часа, в гр. София, по път Е 80 (Околовръстен път на гр.
София), до ул.“Никола Петков“ (разклон за с. Казичене), с посока на движение от бул.
„Цариградско шосе” към бул.“Ботевградско шосе“, при ограничение на скоростта извън
населено място от 50 km/h, въведено със знак В26, лек автомобил марка „Х“, модел „Х“, с
рег.№ХХХХ, се движел със скорост от 69 km/h, установена след отчитане на допустима
грешка в полеви условия - 3 км/ч при измерена скорост до 100 км/ч. Изготвена била справка
за собственост на моторното превозно средство (МПС), видно от която собственик се явявал
жалбоподателят А. Б. В.. Нарушението било заснето с клип и установено с мобилна система
за видеоконтрол - автоматизирано техническо средство (АТСС) ARH CAM S1 (тип СПУКС),
с радар с регистрационен № на устройството: 11743ЕЕ. Същата била монтирана на участъка
от пътя от служители на ОПП – СДВР, патрулиращи със служебен автомобил, с рег. №
СА6403ММ. Заснетото нарушение било онагледено със снимков материал. Отчетено било
превишение от 19 km/h на разрешената скорост за движение в процесния пътен участък.
При тези констатации, на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП, бил
издаден електронен фиш Серия К №4881955 за нарушение, установено с автоматизирано
2
техническо средство, с който на въззивника В. било наложено административно наказание
„Глоба“ в размер 50,00 /петдесет/ лева за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал.1 от
ЗДвП. Видно от приложена към материалите по делото разпечатка от електронната система
на ОПП – СДВР и съпроводителното писмо, с което материалите по административната
преписка са препратени към съда, не е установена датата, на която фишът е връчен на
нарушителя. Отсъствието на информация за това обстоятелство, доколкото в тежест на
наказващия орган се явява доказването на връчването на санкционния акт, следва да се
тълкува в полза на жалбоподателя, като се приеме, че жалбата му от 22.03.2023 г. (съобразно
удостоверението за подписването й с електронен подпис) е подадена в преклузивния 14-
дневен срок 07.04.2023 г. чрез СДВР.
Така изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства,
приети по реда на чл.283 от НПК и приложени по делото, а именно: снимков материал –
клип, снимков материал, заснел позиционирането на камерата, извлечение от базата данни
за регистрации на МПС, поддържана от МВР, Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на
министъра на вътрешните работи, протокол №60-С-ИСИС/28.09.2020 г. от проверка на
преносима система за контрол на скорост, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система (АТСС), ежедневна форма на отчет на наряда към ОПП – СДВР, снимков материал
на уреда за измерване на скорост, извлечение от система на ОПП – СДВР, с данни за
издадени фишове, справка - картон на водача В., писмен отговор от ОПП – СДВР, с вх.
№156578/05.06.2023г., с приложения – снимков материал на оптичен носител и уред за
измерване на скоростта, копие на протокол за използване на АТСС и „Ръководство за работа
със СПУКС“; справка от Агенция „Пътна инфраструктура“, с изх.№11-00-581/07.06.2023 г.,
с приложение проект на организация на движението на Околовръстен път в интригуващия
делото участък, справка от Български институт по метрология (БИМ), изх.№ 57-00-97-
1/05.06.2023 г., с приложения – извлечение от регистър на одобрени типове уреди за
измерване и инструкция за употреба на система тип ARH CAM S1, пълномощно за
процесуално представителство, писмен отговор от ОПП – СДВР, с приложения, веществено
доказателство - оптичен носител със статични фотоизображения. Така изброените материали
съдът намира за отразяващи в пълнота интригуващите делото факти. Анализирани
поотделно и в тяхната съвкупност, те позволяват еднозначно установяване на релевантните
към предмета на доказване обстоятелства, поради което следва да бъдат възприети без
резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.
В конкретика, съдът се позовава в правните си изводи върху приложените по делото
протокол за използване на АТСС, удостоверение за одобрен тип мобилна система,
протоколи за метрологична проверка и веществените доказателствени средства, съставени в
хода на контролната дейност – снимков материал – извлечение от заснетия с техническото
средство клип. Липсват данни, дискредитиращи достоверността на така обсъжданите
доказателствени източници. От снимковия материал, на който е заснето превозно средство,
се фиксира еднозначно извършеното нарушение, автомобилът, при управлението на който то
3
е допуснато, респ. величината на установената скорост, включително географските
координати, позволяващи идентифициране на мястото на простъпката, последното напълно
съвпадащо с приложения от Столична община проект на пътна организация в процесния
участък, попадащ в рамките на населено място и от който са видни действащите
ограничения. Съпоставяйки данните за време и географски координати, фигуриращи в
клипа, съдът достига до извод, че те разкриват пълно съвпадение с информацията в тази
насока, която се черпи от приобщените часови график на нарядите и протокол за ползването
на техническото средство. В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя
за наличие на противоречие между отразените в снимковия материал- извлечение от паметта
на АТСС и вписаните във фиша темпорални параметри на извършеното нарушение.
Времето, въведено в санкционния акт- „13:18“ съвпада напълно с изводимото от заснетия
клип. Обстоятелството, че във фиша не са вписани допълнително засечените секунди и
стотни не ограничава съществено правото на защита на жалбоподателя, нито налага
различни параметри за място на извършеното нарушение. При отразяване на часовете като
физични величини за нуждите на измерванията не е допустимо те да бъдат закръгляни към
следващия пълен час, доколкото последното противоречи на правилата за отчитане на време
въобще. Часът и минутата не биха могли да бъдат отразени като по- висока стойност, когато
не са изпълнени пълният брой единици, включващи се в тях. Същевременно, доколкото
минутите са единици, които са определени на основата на секундата, като основна единица
съобразно международната система единици, тяхното използване е допустимо при
отчитането на времето, последното съобразено и с Наредба за единиците за измерване,
разрешени за използване в Република България. В този смисъл, отразяването на времето с
точност до минутата (в случая 13:18 часа, доколкото не са били изпълнени всички шестдесет
секунди, за да се коментира настъпването на следващата 19-та минута), не поражда неяснота
относно времето на нарушението, нито дава основание да се приема, че подобно изражение
на времето е дадено с отстояние от 59 секунди спрямо действително измереното време.
Дори при преглед на приложените инструкция за работа с видеорадарната система, респ.
приложение към удостоверението за одобрен тип, се налага извод, че при актуализация на
реалното часово време, върху екрана на заснемащото устройство се визуализира времето с
точност единствено до минута, което е допустимо и съгласно стандартите за представяне на
дати и време в разбираем формат. Когато не са изпълнени пълният брой секунди от една
минута, тя не би могла да бъде закръглявана като времева единица към по- високата
стойност. Същевременно, данните във фиша се генерират автоматично от самата система,
която е синхронизирана с реалното часово време, видно и от доказателствата за нейното
тариране. От представените документи от Български институт по метрология и ОПП –
СДВР, в частност удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за
проверка на техническо средство, часови график на нарядите на ОПП – СДВР за датата
14.05.2021 г., а така също и приложения снимков материал се извеждат характеристиките,
респ. фактът на тариране на ползвания измервателен уред, както и зададените му параметри
за работа. От така изброените доказателствени източници съдът извлича сведения за
автомобила и персоналния състав на патрула, който е монтирал техническото средство за
4
извършване на контролната дейност. Категорично установена е и засечената скорост на
движение, като същата е изчислена впоследствие в издадения фиш съобразно допустимия
толеранс, предвиден за случаите, в които се ползва техническо средство за контрол.
Видът на системата за видеоконтрол е ясно индивидуализиран в протокола за
ползване на АТСС, като съвпадение се разкрива и между вписаните в него часове и датата,
когато е извършено измерването, идентично отразени и във фиша. Фигурира и обозначение,
че става въпрос за мобилно техническо средство, активирано в стационарен режим на
заснемане (съвпадащо с характеристиките на уреда, описани в приложение към
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, представено от БИМ и
визуализирано в приобщения снимков материал), което е прието за допустимо и от
действащите понастоящем норми, регламентиращи съответната материя. Разкрива се
съвпадение между идентификационния номер на устройството, посочено в протокола за
периодична проверка и този, който е вписан във фиша като средство за извършване на
измерването. За видео- радарната система са ангажирани технически показатели,
позволяващи нейната индивидуализация. От друга страна, режимът на функциониране на
двата вида технически средства и отчитането на техните резултати е уеднаквен, изводимо и
от легалното определение за автоматизирано техническо средство, откриващо се в нормата
на §6, т.65 от ПЗР на ЗДвП.
Не се откриват пороци и върху приложените под формата на снимков материал
извлечения от заснетите клипове на нарушението. В тях са видими индивидуализиращите
белези на процесния лек автомобил, респ. става ясно, че именно неговата скорост е засечена.
Пореден аргумент в полза на този извод съдът прави въз основа прочита на приобщената
към делото инструкция за експлоатация на типа средство за измерване, допълнена с
обозначенията върху извлечения от паметта на АТСС клип, представен на хартиен носител
по делото. Изрично в приложението към удостоверението за одобрен тип средство за
измерване (на л.38 от съдебното дело) е описан алгоритъмът на работа на системата.
Обяснено е, че като контролен маркер, насочващ към автомобила, чиято скорост е измерена
и съответно уловена от лазерния лъч, се ползва мислената точка на пресичане на
вертикалните и хоризонталните маркери в средата на съответното изображение. При
съпоставка на това изискване с наличния снимков материал е видно, че идентични белези се
различават и върху фотоизображението от видеорадарната система, посредством които е
фиксиран именно заснетият л.а. „Х Х“, с рег. №ХХХХ. Последното недвусмислено сочи, че
само скоростта на този обект е регистрирана от високочувствителната техника за контрол.
Тук е мястото да се обсъди и представеното от СДВР фотоизображение, на което е
заснета камерата за контрол на скоростта и мястото на нейното разположение. Този снимков
материал, действително, не позволява върху него да бъдат различени дигитални
обозначения за дата и час на фотографиране. Отсъствието на подобни индивидуализиращи
белези обаче не възпрепятства възможността да се заключи положително, че е спазено
изискването на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121 3-532 за условията и реда за ползване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
5
пътищата. Снимката се явява приложение към протокола, изискуем съгласно разпоредбата
на чл.10, ал.1 от цитирания подзаконов нормативен акт, който в конкретния случай е
изготвен без допуснати пропуски. Той е годно доказателствено средство и позволява да се
установи разположението на мобилното АТСС. В него изчерпателно са посочени точното
място за контрол и посоката, в която е осъществяван, началото и края на работната смяна и
броя на установените нарушения, като изрично е отбелязано и че е изготвена дигитална
снимка на монтираното АТСС – обстоятелства, удостоверени и с подписа на длъжностното
лице, съставило и проверило протокола, в чиято достоверност съдът няма основание да се
съмнява. Данните, вписани в обсъждания документ, ведно с приобщения снимков материал
от записа, извършен от мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено в
границите на посочения като контролиран участък. Същевременно, не без значение се явява
обстоятелството, че при използването на АТСС контролният орган не разполага с
възможност да променя или да влияе върху измерването и записа на нарушенията,
регистрирани с мобилно автоматизирано техническо средство, като измерването и
регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва
напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Още повече че процесното
устройство разполага с GPS – приемник, чрез който се установяват географските координати
при поставяне на началото на работния процес, които, впрочем, се визуализират ясно върху
извлечението от клипа на самото нарушение, доколкото те се отпечатват автоматично, а не
се добавят впоследствие. Същевременно, като неразделна част от протокола, снимката на
позиционирането на използваната камера, поставена върху тринога, е предназначена да
позволи придобиването на визуална представа къде точно е мястото на монтиране на АТСС
– информация, необходима за извода дали то разкрива съответствие с мястото на заснемане,
включително посоката, в която е било насочено мобилното устройство, отразени от
контролните органи в изготвения от тях протокол за ползването на последното. В
конкретния случай, върху приложеното изображение ясно се визуализират отличителните
белези на средата, заобикаляща мястото на позициониране на камерата, недвусмислено
съвпадащи с описаните в протокола и отразени във фиша, а видно от приложената схема за
организация на движението, представена от Столична община, за процесния участък на
Околовръстен път, до разклона за с. Казичене, ограничението на скоростта е 50 км/ч,
въведен извън населено място посредством знак В26, съобразно чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Разкрива се и разстоянието между камерата и автомобила, в момента на нарушението,
възлизащо на 90 м, с посока приближаващи ППС. Последното, ведно с приобщената схема за
организацията на движението в пътния участък, указват, че превозното средство е засечено
изцяло в участък, попадащ под действието на знака B26. С тези аргументи съдът приема, че
от събраните доказателства се извежда съответствието между мястото на нарушението,
посочено в приложената снимка и мястото на нарушението, отразено в издадения
електронен фиш, както и с местоположението на използваното АТСС. Липсата на метаданни
върху фотоизображението на разположението на уреда, в случая, не съставлява съществен
порок, който да води до извод, че е накърнено изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. (в сходен смисъл и решения на АССГ, в които е обсъждано
6
отсъствието на съществено процесуално нарушение дори при липса на приложена снимка на
уреда, както следва: Решение №7294/06.12.2021 г., VI к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№9009/2021г.,
Решение №4900/22.07.2021 г., IХ к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№4609/2021г., Решение
№7097/09.12.2020 г., ХIV к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№10319/2020 г., Решение
№5407/20.10.2020 г., ХХIII к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№4488/2020 г., Решение
№3112/19.06.2020 г., IХ к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№2097/2020 г., Решение №5611/30.09.2019
г., ХV к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№6543/2019 г., Р №3610/29.05.2019г., II к.с. на АССГ, по
к.а.н.д.№2523/2019 г. и други).
Съдът няма основание да се съмнява и в правилността на предоставената от Столична
община – стопанин на пътя, актуална към датата на нарушението схема на организация на
движението, респ. наличното знаково стопанство в района на заснемане на нарушението.
Следва да се отбележи, че в случая се касае за простъпка, извършена извън рамките на
населено място, където ограничението на скоростта е установено с ограничителен знак В26,
въвеждащ забрана за превишаване на скорост с величина 50 км/ч. Съобразно мястото на
заснемане на автомобила (на 90 м от местоположението на камерата, която е била поставена
на самия разклон за с. Казичене, с обозначението, че се касае за приближаващи МПС), не се
наблюдават други знаци, въвеждащи различни измерения на позволената скорост, нито се
вижда знак, указващ край на така действащото ограничение. В тази връзка съдът възприема
като неоснователно и следващото възражение на въззивника за неправилното
позициониране на знаците. В случая знакът В26, налагащ ограничението, видно и от
представената схема за организация на движението, е положен заедно със знак А24 –
последният предупредителен и указващ наличие на светофар. Знаците са поставени на
достатъчно разстояние от препятствието на пътя. Доколкото са монтирани заедно, то те
указват, че ограничението на скоростта действа до края на пътния участък, за който се
отнася опасността – в случая до разклона на с. Казичене, където е позициониран светофарът.
От мястото на знака за ограничение на скоростта до разклона не се откриват други знаци,
които да отменят действието му или да указват край на пътния участък, в който действа
опасността. Дори знакът А24 е повторен с оглед преценена необходимост, съгласно чл.44,
ал.6 от ППЗДвП. Дори и да се приеме, че този знак е поставен на повече от 150 метра от
началото на опасния участък, при отсъствието на други знаци това не само не заблуждава, а
напротив облекчава участниците в движението, които могат своевременно да съобразят
своето поведение. От друга страна, видно и от приложената схема и поясненията към нея,
знакът въвеждащ ограничение на скоростта на 50 км/ч е предхождан от знак В26, но
въвеждащ ограничение от 70 км/ч, което, от своя страна, напълно разколебава твърденията
на въззивника, че скоростта по път Е80 е намалена от 90 км/ч на 50 км/ч, а не плавно. В този
смисъл, не се възприема като обосновано твърдението, че неправилното монтиране на
знаците повлиява върху тяхното действие.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
7
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи електронни фишове, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи.
Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на §6, т.
63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП той следва да съдържа данни за: териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото
е регистрирано превозното средство или името на водача, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от
министъра на вътрешните работи със заповед образец на електронен фиш в съответствие с
изискването на чл.189, ал.4, изр. последно ЗДвП.
Видно от съдържанието на атакувания електронен фиш, изискуемите от закона
задължителни реквизити са налице в пълнота, а именно - посочване на териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точен
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на заснетото МПС, лицето,
чиято отговорност се ангажира, описание на нарушението. От своя страна същите данни, а и
останалите от посочените по-горе, са инкорпорирани и в приложения като веществено
доказателствено средство съобразно чл.189, ал.15 ЗДвП снимков материал, изготвен с
процесната радарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на МПС.
В настоящия казус, електронният фиш отговаря на поставените от законодателя към
него формални изисквания за обективирано съдържание и отразява всички изискуеми
реквизити. Същият е издаден по съкратена процедура (когато конкретиката на случая
позволява нейното приложение), като действието му е приравнено съгласно чл. 189, ал. 11
ЗДвП едновременно на акт установяващ нарушението и налагащ санкция. От правната му
природа следва изводът, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване
на акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш (в този
смисъл ТР № 1/2014 г. на ВАС). Относно формата на електронния фиш следва да се приемат
за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр.2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписват датата на издаване, името на издателя му и негов
подпис, а само мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
8
регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство и териториалната структура на МВР, на чиято територия
е установено нарушението. Отделно от това, електронният фиш по дефиниция не следва да
съдържа персоналното посочване на издателя му, поради което въпросът за компетентността
на определено лице в тази насока въобще не подлежи на разглеждане. В тази връзка в
Решение №3845/10.06.2022 г., IV к.с. на АССГ, по к.а.н.д. №2762/2022 г. се разсъждава:
„Логиката на закона е, че изявлението, обективирано върху електронния фиш, съставлява
автоматично възпроизвеждане на записаните върху технически носител данни, които
единствено се отпечатват така, както са запаметени от самото устройство, без възможност за
анализ и преценка, каквато се прави посредством човешки фактор в процедурата по
издаване на НП. Това е и целта и смисъла на въвеждане на цялата процедура, уредена в
разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП да се елиминира субективният човешки фактор при
установяване на конкретен вид административни нарушения, чрез установяване на същите
посредством техническо средство.“ Както вече се отбеляза и по-горе, в електронния фиш
следва да бъде отразена само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, което в случая е сторено. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т.
2 ЗМВР, областните дирекции на МВР са основни структури на МВР и като такива
притежават съответната териториална компетентност за издаване на електронни фишове,
съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата му правна
квалификация. Недвусмислено се извежда ограничението на скоростта, установено от
закона за населено място, както и скоростта на движение на лекия автомобил. Не спада към
задължителното съдържание отразяването на предвидения с оглед техническите параметри
на измервателния уред и възможното отклонение при измерването толеранс. Прилагането на
същия обаче е установимо от представения клип- извлечение от паметта на системата, видна
от който е реалната скорост, измерена преди намалението, от която след просто
математическо изчисление и изваждане на 3 км/ч (доколкото засечената от уреда скорост е
до 100 км/ч) се получава стойността именно на възприетата в издадения фиш.
Инкорпорирани във фиша са наименованието на техническото средство и неговият уникален
регистрационен номер. Въведени са мястото на нарушението и автомобилът, като става
ясно, че санкцията се налага на А. В. в качеството й на собственик, последното съобразено и
с нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, доколкото тя не е посочила лице, на което на дата
14.05.2021 г. е предоставила за ползване превозното средство.
Според настоящия съдебен състав не следва да се съпоставят задължителните
изисквания към съдържанието на наказателното постановление и на електронния фиш. Ако
същите бяха еднакви, то законодателят не би предвидил друг специален ред за издаване на
електронните фишове, отделен от установения за наказателните постановления. Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. по т.д.№ 1/2013г., ОСК, ВАС,
задължително за настоящия съдебен състав по смисъла на чл.130, ал.2 от ЗСВ,
„електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
9
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. Именно специалната разпоредба на чл.189 ал.4 ЗДвП изключва
приложението на общите разпоредби за издаване на наказателно постановление, както и
предвидените в процесуалния закон реквизити за същото. В продължение на тези
разсъждения, не се споделя и възражението на жалбоподателя за отсъствие на датата на
издаването на фиша, което възпрепятствало проверката за течението на давностните срокове
по чл.34 от ЗАНН за реализиране административнонаказателната му отговорност.
Цитираната норма касае съставянето на АУАН и не е относима към издаването на
електронен фиш. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Този документ е
приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него, освен че се
установява нарушението, се налага и конкретно наказание за същото. Тоест, процедурата е
различна от тази по ЗАНН, като не се разграничават нормативно установени етапи по
съставяне на АУАН и издаване на НП, а двата акта са инкорпорирани в електронния фиш.
Следователно, разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН е неприложима предвид особеността на
процедурата, приравняването на фиша на наказателно постановление, като за дата на
издаването му се счита тази на извършеното нарушение. В този смисъл, възражението на
жалбоподателя за неспазване сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на електронния фиш се
явява необосновано. Приложение следва да намери единствено правилото за абсолютен
давностен срок, установен в нормата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, към която препраща чл.84 от
ЗАНН. Последният е в размер на четири години и половина от датата на нарушението, към
момента не е изтекъл, а това предстои едва на 21.10.2024 г.
По изложените съображения тази съдебна инстанция не намира, че правото на защита
на нарушителя е ограничено, доколкото въведените във фиша данни са напълно достатъчни
за пълното индивидуализиране на нарушението и проверка състоятелността на
„административното обвинение” посредством допустими способи за доказване.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. От изисканата
справка от Български институт по метрология се установява, че записващата видеорадарна
система е преминала през първоначален изискуем тест и е вписана в регистъра на
одобрените средства за измерване, като срокът на валидност на одобрението е до
07.09.2027г. Нарушението е констатирано в срока на одобряване на типа, след като
конкретното техническо средство е преминало и през надлежна последваща периодична
проверка – видно от приложения протокол от проверка №60-С-ИСИС/28.09.2020 г.
Разпечатката от заснетото превозно средство, с датата, часа, засечената скорост на движение
и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство, изготвено по предвидения в закона ред, поради което въз основа на нея може да се
10
установи извършеното нарушение. В нея са налични данни за процесното автоматизирано
техническо средство, посредством което е установено нарушението.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът е
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията
на скоростта. В разпоредбата е добавен терминът "автоматизирано" техническо средство,
като разписаното негово легално определение в §6, т.65 от ДР на ЗДвП дава яснота относно
предметния му обхват. Съгласно цитираната норма се касае за „уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес". В тези хипотези средството за измерване
функционира без намесата на контролния орган, чието задължение се заключава до неговото
позициониране, включване и задаване параметри на ограничението на скоростта, без
последващо интервениране, а след преустановяване на контрола - изключване и демонтаж.
Изрично в мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП е
ангажирана като причина за въвеждане на измененията становището на върховната съдебна
инстанция, материализирано в Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния
административен съд, относно законосъобразността на процедурата по реализиране на
административнонаказателната отговорност на водачите чрез издаване на електронни
фишове. Съобразено се явява изискването за автоматизиран процес при използването на
мобилни технически средства, при който единствената намеса на контролния орган се
свежда до тяхното обслужване, но не и упражняването на непосредствен контрол върху
функционирането на системата към момент на заснемане на нарушения. Т.е., способът за
установяване на нарушенията е аналогичен на ползвания при стационарните камери за
скорост. Автоматизираните технически средства, независимо от своя вид, са преминали
метрологична проверка от сертифициращия орган – Български институт по метрология, в
това число и вградения в тях софтуер за генериране и обработка на данните, в частност
ползваните като веществени доказателствени средства фотоизображения и клипове, като са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. Последното
изрично е отразено и в сертификата за първоначалната метрологична проверка. Еднакъв е
принципът на функциониране на стационарните и мобилните системи, изразяващ се в
измерване от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство, последното видно и от характеристиките на
системата, отразени в публичния електронен регистър, поддържан от БИМ. Обработката и
издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от данните, съхранявани в
централизирана информационна система. По изложените причини принципно няма пречка
отговорността на виновното лице да се ангажира именно посредством електронен фиш,
11
поради което и неоснователно се явява изразеното в жалбата възражение в тази насока.
В конкретния случай в очертания във фиша пътен участък е било установено
ограничение на скоростта от 50 км/ч. Извън населено място- ограничение, въведено със знак.
Нарушението е констатирано при стационарно положение на записващата система, според
снимковия материал, изрично удостоверено и в изготвения за ползването на устройството
протокол.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". Към
датата на деянието - 14.05.2021 г., считано от 05.07.2017г., е пораждало действие
изменението на разпоредбите на чл. 165, ал.2, т.7 и 8 от ЗДвП, като е отпаднало
задължението на определените от Министъра на вътрешните работи служби да обозначават
чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който
се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани
технически средства или системи. Следователно, за законосъобразното налагане на
административно наказание освен техническата изправност на използваната автоматизирана
система за контрол, не е необходимо да се установи категорично и ползването от
полицейските служители на допълнителен знак Е24.
Приложеният протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта, допълнен с ежедневната форма на отчет, отразява правилно датата,
мястото и часа на контролирания участък, скоростен режим, режим на измерване, посока на
заснемане и посока на задействане – приближаващи автомобили, на използваното за целта
на осъществявания контрол техническо средство, точното му разположение и служебният
автомобил с рег. № СА 6403 ММ, с който е бил екипът, монтирал го на мястото на
измерването, началото и края на работната смяна, както и данни за служителите, натоварени
с осъществяването на контрол по спазване на правилата за движение по пътищата съгласно
императива на чл. 165 ЗДвП.
Нарушението е безспорно установено от приложените показания на техническото
средство и снимковия материал. Няма съмнение, че скоростта, с която се е движел
автомобилът към момента на заснемането му, е била 69 km/h при ограничение в конкретния
пътен участък от 50 km/h, установено извън населено място със знак В26. Стойностите са
регистрирани чрез мобилна система за видеоконтрол, която е одобрена в съответствие с
изискванията на Закона за измерванията от председателя на Българския институт по
метрология, вписана е в регистъра за одобрените типове средства за измерване.
Измерването, регистрирането и записът на нарушенията при ползването й се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък.
12
От доказателствената съвкупност по делото се установява, че устройството е от
одобрен и вписан в регистъра тип под номер 5126, нарушението е констатирано в срока на
одобряване на типа, след като конкретното техническо средство е преминало и през
надлежна последваща, периодична проверка, документирана в протокол №60-С-
ИСИС/28.09.2020 г., издаден от Български институт по метрология, чиито резултати са
валидни до 28.09.2021 г. Същевременно толерансът от „3 км”, с който е преизчислена
скоростта на движение на засеченото от техническото средство МПС, е определен на база
режима за работа, регламентиран за процесното техническо средство, обективиран и в
инструкцията за експлоатация за него, приложена по делото. Ето защо съдът счита, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
нарушение.
Събрани са и достатъчно доказателства, че в процесния участък от Околовръстен път
поражда действие ограничение на скоростта до 50 км/ч, въведено със знак В26, в
съответствие с нормата на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, доколкото се касае за участък, извън
населено място. Обсъжданото обстоятелство е надлежно отразено в приложения протокол за
използване на АТСС. Този факт се извежда и от писмения отговор от Агенция пътна
инфраструктура и приложената към него схема на пътната сигнализация, видно от които
мястото на заснемане на нарушението към 14.05.2021 г. попада в обхвата на действие на
така поставеното ограничение, което не оставя съмнение и за правилността на географските
координати, отразени в разпечатката от измерващото устройство, съответстващи на
описаното в електронния фиш място на нарушението.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188, ал.1 ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него
нарушение, а в случай че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В настоящия казус се установява, в
корелация с доказателствената съвкупност по делото – справка от централна база КАТ, че
към датата на извършване на констатираното нарушение собственик на лек автомобил марка
„Х“, модел „Х“, с рег. №ХХХХ, е именно жалбоподателят А. Б. В.. Тя не се е възползвала от
правото си по чл. 188, ал. 1, изр. 2 ЗДвП да посочи името на лицето, което е управлявало
моторното превозно средство, поради което този съдебен състав намира, че правилно е
привлечена към административнонаказателна отговорност.
Административното нарушение, за извършването на което е издаден електронният
фиш, е формално по своя характер и за неговата съставомерност не е необходимо
настъпване на вредни последици.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк
умисъл, тъй като е преследвана пряката цел по достигане до определеното място – отправна
точка, за по-кратко време, с което съзнателно е нарушено правилото, регламентиращо
движението и скоростта в населено място. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е
13
приложен правилно.
Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, при констатирано превишаване от 11 до 20 km/h на
разрешената максимална скорост за движение извън населено място административното
наказание „Глоба” е в размер на 50,00 (петдесет) лева. В конкретния казус е наложен
именно този размер на наказанието, като същият е фиксирана величина. Не съществува
юридическа възможност наказанието да бъде намалено, доколкото съгласно разпоредбата на
чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за
наказание глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност”. Определена в този вид и размер, санкцията съответства на принципите за
законоустановеност и справедливост, на високата обществена опасност на извършеното
нарушение, създалата се непосредствената опасност за останалите участници в движението.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за приложение на
нормата на чл. 28 ЗАНН. Констатираното нарушение е свързано със значително по своята
величина превишение на разрешената скорост за движение извън населено място, а именно с
19 км/ч, която стойност не е пренебрежима, а е близка до горната наказуема граница,
установена в съответната хипотеза от закона. Данните, изводими от представената на
вниманието на съда справка – картон на водача, от своя страна, предлагат наличие и на
други нарушения на правилата за движение по пътищата, включително от същия вид,
допуснати от В. и санкционирани с влезли в сила наказателни постановления и фишове.
Анализът на доказателствената съвкупност налага извод, че обществената опасност на
формалното нарушение, обсъждано в настоящото производство, се отличава с достатъчен
интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен
случай. Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай материалният закон е приложен
правилно.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, протеклата
фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно. С тези аргументи съдът приема, че електронният фиш е законосъобразен и като
такъв същият следва да бъде потвърден изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд, НО,
2-ри състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К №4881955, издаден от СДВР, с който на А. Б.
В., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.2, т. 2 ЗДвП е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 50,00 (петдесет) лева за нарушение на чл. 21, ал.2,
вр.ал. 1 от ЗДвП, като правилен и законосъобразен.
14
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15