№ 4556
гр. София, 17.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА Частно
наказателно дело № 20241110214602 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4-6 от НПК.
Образувано е по жалби на адвокат Г. В., в качеството му на защитник на С. Г. и П. Р.-
обвиняеми по досъдебно производство № 2262/2018г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. №
31038/2018г. по описа на СРП, срещу постановление от 10.07.2024г. на прокурор при
Софийска районна прокуратура, с което на основание чл. 243, ал.1,т.2 НПК е прекратено
наказателното производство водено срещу същите за престъпление по чл.128, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.
Наказателното производство по цитираното досъдебно производство е образувано по
реда на чл.212, ал.1 НПК с постановление на прокурор от 16.10.2018г., и водено за това, че
около 07.00 часа на 20.07.2018г., в гр.София, ж.к. „Студентски град“, ул.“Академик Борис
С.ов“, № 13, пред заведение „Гепи“, чрез нанасяне на удари с крака и ръце в областта на
главата на Явор Николаев Вълчинов, на същия е причинена интерхемисферна фисура в ляво
на главния мозък, реализирала медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето, опасно за живота- престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК.
С постановления от 05.03.2019г., обвиняемите С. Г. и П. Р. са били привлечени към
наказателна отговорност за причинена на пострадалия Вълчинов, в условията на съучастие
под формата на съизвършителство тежка телесна повреда- постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота, съответно престъпление по чл.128, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1 НК.
Наказателното производство срещу двамата обвиняемия, е било прекратено с
постановление на прокурор при СРП от 10.07.2024г., на основание чл.243, ал.2, т.1 НПК-
обвинението не е доказано, като същото е спряно на основание чл.25, ал.1, т.6 НПК с оглед
предоставяне на пострадалия на възможност да инициира производство от частен характер
във връзка с причинените му леки телесни повреди.
Съгласно чл.243, ал.4 от НПК, постановлението за прекратяване на наказателното
производство подлежи на обжалване от обвиняемия, пострадалия и неговите наследници, и
ощетеното юридическо лице, в седемдневен срок от получаването му. Постановлението е
връчено лично на обвиняемия Г. на 28.08.2024, съгласно саморъчното отбелязване върху
последната страница на същото, на неговия защитник- адвокат В., както и на обвиняемия Р.,
чрез ново-упълномощения му защитник адвокат В., считано от 09.10.2024г.(момента на
представяне на нарочна молба в посочения смисъл, придружена от пълномощно в полза на
защитника). Срещу посоченото постановление от страна на защитата са депозирани две
1
жалби, съответно за обвиняемия Г. на 02.09.2024г. и за обвиняемия Р. на 14.10.2024г., като
предвид момента на връчване на постановлението на всеки от тях, респективно на
възникване на представителната власт на защитника спрямо обвиняемия Раков, жалбите се
явяват подадени в установения от закона преклузивен срок, и несъмнено изхождат от лице с
право на жалба и с оглед, на което са допустими. Същевременно след надлежното
администриране на постановлението за прекратяване и връчването му на пострадалото лице,
от същия не е постъпила жалба, с оглед на което произнасянето следва да се ограничи до
депозираните от обвиняемите чрез техния защитник, жалби.
Със същите се иска изменение на основанието за прекратяване от недоказаност на
обвинението, в реабилитиращото такова по чл.24, ал.1, т.1 НПК- деянието не е извършено,
като искането се основава на твърденията на прокурора относно установените факти.
СЪДЪТ намери жалбата за неоснователна в искането за изменение на
постановлението за прекратяване по изложените по-долу съображения.
В рамките на настоящото производство съдът следва да прецени законосъобразността
на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като
извърши проверка на обхвата на доказателствената дейност, изложения от прокурора анализ
на доказателствата и направените изводите по фактите и правото. Наред с това в конкретния
случай следва да се държи сметка и за обстоятелството, че производството по съдебен
контрол на постановлението за прекратяване на наказателното производство се развива
единствено по жалба на привлеченото към наказателна отговорност лице. С оглед на това
следва да се съблюдава основен принцип на наказателното правораздаване- reformatio in
pejus, с който се въвежда забрана за влошаване положението на жалбоподателя, като
гаранция за свободното упражняване правото на жалба. Предвид на това и в настоящия
случай правомощията на съда се свеждат до преценка на основанието за прекратяване на
наказателното производство, респективно изменение на същото от нереабилитиращо в
реабилитиращо такова.
Наказателното производство по досъдебно производство № 2262/2018г. по описа на
07 РУ-СДВР, пр.пр. № 31038/2018г. по описа на СРП е окончателно прекратено с
Постановление на прокурор при СРП от 10.07.2024г., като основанието за това е чл.243, ал.1,
т.2 НПК- недоказаност на участието на всеки от двамата обвиняемия във формулираното
срещу тях обвинение за причинена в условията на съизвършителство тежка телесна повреда,
като довода на прокурора се свежда до това, че от една страна категорично се установява, че
двамата обвиняеми не са действали в условията на съучастие, а от друга не може да се
установи, кой от тях е реализирал удара или ударите, стоящи в причинно-следствена връзка с
инкриминираното увреждане. Посоченото основание за прекратяване на наказателното
производство, предполага, че са налице доказателства за реализиране на деяние, което
осъществява състав на престъпление от общ характер, но не е доказано участието на
привлеченото към наказателна отговорност лице, респективно обвинението срещу него.
В атакуваното постановление, представителят на държавното обвинение е изложил
подробна фактическа обстановка, като наред с това е направил детайлен и аргументиран
анализ на доказателствената съвкупност, въз основа, на която е изведена същата. Съдът в
пълна степен се солидаризира с фактическите и доказателствени изводи на прокурора, като
не намира за нужно да ги преповтаря. Видно от същите в рамките на воденото наказателно
производство по безспорен начин е установено, че на пострадалия Явор Вълчинов, в
резултат на конфликта от 20.07.2018г. е била причинена тежка телесна повреда, изразяваща
се в постоянно разстройство на здравето, опасно за живота, а именно субдурален хематом,
като същата е резултат на нанесени му един или повече удари в областта на главата. Предвид
на това факта на умишлено причинена тежка телесна повреда, се явява безспорно
установено. Налице са достатъчно доказателства за реализирано деяние, което изпълва
признаците на престъпление от общ характер, а именно такова по чл.128, ал.2, вр. ал.1 НК.
2
Видно от установените по делото обстоятелства, всеки от двамата обвиняемия Г. и Р.,
в рамките на две отделни конфликтни ситуации от сутринта на 20.07.2018г., независимо
един от друг са нанесли удари в областта на главата на пострадалия, като е невъзможно по
експертен път да се установи чий удар или удари стои в причинна връзка със съставомерния
резултат. Наред с това съдът, в рамките на правомощията си в настоящото производство се
солидаризира с изводите на СРП за изчерпване на доказателствения потенциал на
производството по отношение на този факт. Предвид на това, съдът намира, че правилен се
явява извода на прокурора, именно за недоказаност на обвинението като основание за
прекратяване на наказателното производство срещу всеки от двамата обвиняеми- С. Г. и П.
Р.. От друга страна събраните доказателства, категорично сочат, че деяние е извършено,
макар да не установен неговия автор, както и, че това деяние съставлява престъпление.
Предвид на това прекратителното основание по чл.24, ал.1, т.1 НПК- деянието не е
извършено не може да намери приложение в настоящия случай. Следва да се изтъкне, че
прекратяването на наказателното производство се извършва по отношение на деянието, а не
на дееца. Предвид на това доколкото не може да се достигне до категоричен извод, че
съответния обвиняем е извършил или не е извършил действие, което стои в причинна връзка
със съставомерния резултат, то процесуалното основание за прекратяване на наказателното
обвинение срещу него в конкретния случай е именно специфичната за досъдебната фаза на
процеса хипотеза на чл.243, ал.1, т.2 НПК- обвинението не е доказано. От своя страна
основанието по чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК е запазено за случаите, когато
дадено деяние въобще не е било извършено или то не съставлява престъпление, а не просто
за случаи, когато не е осъществено от лицето, привлечено към наказателна отговорност.
Предвид на това и атакуваното постановление за прекратяване се явява правилно и
законосъобразно както във фактическите и правните си изводи, така и по отношение на
приложимото към същите основание, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, СЪДЪТ на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 10.07.2024г. на прокурор при СРП, с което на
основание чл.243, ал.1, т.2 НПК е прекратено наказателно производство по досъдебно
производство № 2262/2018г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 31038/2018г. по описа на
СРП по отношение на обвиняемите С. Б. Г. и П. А. Р. за извършено престъпление по чл.128,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.
Определението подлежи на обжалване и протест пред СГС в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на обвиняемите чрез защитника им – адвокат
Г. В., на посочения в жалбите адрес, както и на СРП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3