№ 1822
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110106172 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1-2 ГПК (Иск
за установяване на вземане при връчена заповед при подадено
възражение по чл.414 и връчване по реда на чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 33431/02.02.2024
г. и 130437/19.04.2024 г., от ********, *************, представлявано от
****** А. - Изпълнителен директор и *********- председател на УС, с която
се предявени обективни и субективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, с правна квалификация, срещу,
както следва:
1. срещу Р. Х. Г., с ЕГН: **********, ******
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
350.62 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 06.10.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
60.97 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 26.09.2023 г.,
изчислена върху главница от 350.62 лева
1
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
13.14 лева главница за периода м.08.2020 г. до м.05.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 06.10.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.93 лева -
лихва за периода 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г., изчислени върху главница
от 13.14 лева
за които суми има издадена Заповед № 31432 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 23.10.2023 г. по ч. гр. д. № 55539 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *****, ID номер ***, инсталация №
********** за топлоснабден имот ******
2. срещу И. Н. С., с ЕГН: *****, ******
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
350.63 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 06.10.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
60.97 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 26.09.2023 г.,
изчислена върху главница от 350.62 лева
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
13.14 лева главница за периода м.08.2020 г. до м.05.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 06.10.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.93 лева -
лихва за периода 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г., изчислени върху главница
от 13.14 лева
за които суми има издадена Заповед № 31432 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 23.10.2023 г. по ч. гр. д. № 55539 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *****, ID номер ***, инсталация №
********** за топлоснабден имот ******
3. срещу Е. М. М., с ЕГН: **********, ******
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
2
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
175.31 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 06.10.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
30.48 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 26.09.2023 г.,
изчислена върху главница от 175.31 лева
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
6.57 лева главница за периода м.08.2020 г. до м.05.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 06.10.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1.47 лева -
лихва за периода 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г., изчислени върху главница
от 6.57 лева
за които суми има издадена Заповед № 31432 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 23.10.2023 г. по ч. гр. д. № 55539 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *****, ID номер ***, инсталация №
********** за топлоснабден имот ******
4. срещу К. Е. С., с ЕГН: **********, ******
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
175.31 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 06.10.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
30.48 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 26.09.2023 г.,
изчислена върху главница от 175.31 лева
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
6.57 лева главница за периода м.08.2020 г. до м.05.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 06.10.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1.47 лева -
лихва за периода 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г., изчислени върху главница
3
от 6.57 лева
за които суми има издадена Заповед № 31432 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 23.10.2023 г. по ч. гр. д. № 55539 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *****, ID номер ***, инсталация №
********** за топлоснабден имот ******
5. срещу П. Г. М., с ЕГН: *******, ******
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
350.63 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 06.10.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
60.97 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 26.09.2023 г.,
изчислена върху главница от 350.62 лева
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
13.14 лева главница за периода м.08.2020 г. до м.05.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 06.10.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.93 лева -
лихва за периода 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г., изчислени върху главница
от 13.14 лева
за които суми има издадена Заповед № 31432 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 23.10.2023 г. по ч. гр. д. № 55539 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *****, ID номер ***, инсталация №
********** за топлоснабден имот ******
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са
собственици топлоснабден имот с адрес: ****** за процесния период.
Посочва, че всеки един от наследниците е собственик, на основателния
наследство при следните квоти: Р. Г., И. С. и П. М. – всеки на по 2/8 ид.части,
а Е. М. и К. С.о – всеки на по 1/8 ид.част.
Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплащат топлинна
енергия и като собственици са потребители на топлинна енергия. Изложени са
твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за
процесния период, количество и за процесния обект, а ответниците не са
заплатили количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както
и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на
4
вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за
която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание
чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответниците не са
платили, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата за дялово
разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-
334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово
разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако
клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: ******, IBAN: BG48SOMB ******** BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът К. С. подава отговор. Твърди, че
исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не посочва сумите за кой период
се претендират. Не оспорва, че не е платил процесните суми. Не оспорва
размера и начина на изчисляване на процесните суми и годността на уредите
за отчитане. Претендира разноски. Прави възражение за давност. Във
възражението по чл.414 ГПК оспорва, че вземането не е доказано по
основание и размер. Претендира разноски. В този смисъл е т. 11а от ТР
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът П. М. оспорва иска. Твърди, че не е
длъжник и всички задължения са платени предварително по банков път, преди
да се явят пред нотариус. Представя нотариален акт 194 от 30.05.2022 г. Във
възражението по чл.414 ГПК твърди, че всички задължения са платени преди
продажбата. Представя нотариален акт. В този смисъл е т. 11а от ТР
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Е. М. не подава отговор (л.82 от
делото). Във възражението по чл.414 ГПК твърди, че е продал жилището.
Представя нотариален акт. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Р. Г. и И. С., чрез особен
представител оспорват иска по основание и размер. Твърдят, че не са
собственици на процесния имот. Твърдят, че няма доставка на енергия. Правят
възражение, че сумите са погасени по давност. Във възражението по чл.414
ГПК Р. Г. твърди, че не дължи сумите. В този смисъл е т. 11а от ТР
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от
юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли да бъдат уважени. Претендира
разноски, които ги инкорпорира в протокола.
Ответникът Р. Г. и И. С. се представляват от особен представител в о.с.з.
Поддържа ОИМ. Моли съда да отхвърли исковите претенции.
5
Останалите ответници, редовно призовани не се явяват в о.с.з.
Трето лице – помагач, не се явява в о.с.з. Депозира писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 45982/12.11.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 109-120 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 45982/12.11.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 109-120 от
делото).
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
6
Видно от представен договор за продажба на държавен недвижим имот,
П. ***** и ***** Г. купуват апартамент 66, находящ се в ********* V,
********. (л.22-24 от делото). На основание чл.30, ал.2 ЗС доколкото не е
уговорено друго, всеки един от тях има по 1/2 ид. ч. от имота.
Видно от представено удостоверение за наследници, т.2 (л.27 от
делото), П. ***** е починал на 03.07.2001 г. и като свои наследници е оставил
Р. Г., ******, Е. М. и *******.
Видно от представеното удостоверение за наследници, т.1 (л.26 от
делото), ***** Г. е починала на 08.08.1985 г. Като свои законни наследници е
оставила П. М., **** С. и И. С..
Видно от справка за родствени връзки **** С. е починал и негов
наследник е К. С. (л.25 от делото).
Видно от представения н.а. (л.16-19 от делото) на 30.05.2022 г.
ответниците продават на трети за делото лица апартамент 66, находящ се в
********* V, ********. В н.а. ответниците са описани като собственици на
имота при следните квоти:
К. С. – 1/8 ид. ч.
И. С. – 1/8 ид. ч.
П. М. – 1/4 ид. ч.
Р. Г. – 1/4 ид. ч.
Е. М. – 1/4 ид. ч.
В н.а. ответниците, като продавачи са се договорили, че всички разходи
като ток, вода, топлофикация, общи части на сградата са за сметка на тях.
С оглед така изложените факти, съдът приема, че от 2001 г. ответниците
са съсобственици по наследство на процесния имот. Видно от представения
н.а. за покупко-продажба същите са се разпоредили с имота. Следователно са
приели наследството с конклудентни действия, на основание чл. 49, ал. 2 ЗН.
Ответниците са подписали процесния н.а. от 2022 г. Не са оспорили
съдържанието му и подписите, поради което съдът приема за вярно,
написаното от него, а именно квотите за съсобственост. Видно от него има
откази от наследство, което обяснява защо при продажбата липсват ****** и
*******.
При това положение ответниците са наследници на бившите
съсобственици на имота. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова
презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по
чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване
приемането на наследството по опис или отказ от наследството. По делото не
се установи и не се доказа от ответника, че не е приел наследството или го е
приел по опис, поради което е налице законовата презумпция, че е наследник
(Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г.,).
След като от 2001 г. ответниците са съсобственици, а през 2022 година
продават процесния имот. То съдът направи извод, че за периода от 2001 до
7
2022 г. ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот. Като
такъв се явяват потребители на топлинна енергия за целия исков период. Ето
защо съдът приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на
иска, че ответниците са потребители на топлинна енергия за целия имот за
процесния имот.
Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, които са приложени по делото.
Неоснователни са възражения на К. С., че не е собственик на
апартамента, след като не е оспорил представения н.а., който съдържа неговия
подпис. Неоснователно е възражението на особения представител, че
ответниците не са съсобственици. Доказа се, с оглед представения н.а.
Като съсобственици, на основание чл.30, ал.3 ЗС и сключеното в
договора, същите са задължени и отговарят спрямо трети лица за топлинна
енергия до датата на продажба, а именно 30.05.2022 г. Именно това съвпада с
процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.
Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Установено е, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е
топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.
Индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано
в процесния период от третото лице - помагач, въз основа на сключен с
Етажната собственост договор. Посоченото дружество е извършвало общото
измерване на потребената топлинна енергия в сградата – етажна собственост и
индивидуалното измерване на потребената топлинна енергия в имота на
ответника, което се установява от заключението на съдебно-техническа
експертиза и приложените към него изравнителни сметки и индивидуални
справки. Сумите са топлинна енергия за процесния период са начислявани от
ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след
края на отоплителния период са изготвяни изравнителните сметки от
дружеството, извършващо дяловото разпределение.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 105-113 от
делото., чието заключение съдът напълно кредитира като пълно, обосновано
и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се установи, че за
8
процесния период и имот е доставяно количество топлинна енергия от
ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. Установи се,
че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана
услуга по дялово разпределение. Сумите съответстват на цените на
топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че
сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От
заключението и от представения документ се установи, че има сключен
договор между собствениците на процесната сграда, където се намира
апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение.
От заключението се установи, че за процесния имот е ощетен с 117.14
лева за топлинна енергия за отопление за периода 2020/2021 г., поради
различната мощност на един и същ радиатор за два последователни топлинни
сезона, което не е правилно. Ощетяването е за периода 2020/2021 г., а за
периода 2021/2022 г. е начислена корекция. За процесния период абонатът е
осигурил отчет. Заключението установява, че уредите са минали метрологична
про***** и са отчитали правилно. Само за радиатора в кухнята е бил с угаснал
дисплей, поради което е начислена служебно ТЕ като за отоплително тяло без
уред.
Исковият период за топлинна енергия е м.05.2020 г. до м.04.2022 г. е за
сумата от 1402.50 лева. Мораторната лихва за период от 15.09.2021 г. до
26.09.2023 г. 243.86 лева. Сумата за дялово разпределение е 52.56 лева, а
мораторната лихва е 11.72 лева.
СТЕ установява, че сумата за топлинна енергия за този имот (сградна
инсталация, отопление на имот и БГВ) е в общ размер на 1480.89 лева.
С оглед изчисляване на топлинната енергия за отопление на имот за
радиатор с изгаснал уред за периода 2020/2021 г., заключението установява, че
сумата следва да се намали с 117.14 лева, защото през 2021/2022 г. мощността
на радиатора е променена.
Съгласно чл.33 ОУ, изискуемостта на вземанията настъпва в 45-дневен
срок, считано от първо число на месеца, следващ месеца на издаване на
фактурата. С оглед исковите претенции и датата на подаване на заявлението,
сумите са с настъпила изискуемост, падеж. Същите са дължими.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) (л.146-149-
118 от делото), чието заключението съдът частично кредитира като
обосновано, пълно и изготвено от компетентно лице. От него се установи
размера на вземанията за процесните суми. Установи се, че не е имало
плащане за процесния период и имот. Заключението на вещото лице
установява размера на дължимите суми за целия процесен период. Според
заключението главницата за ТЕ е 1402.50, мораторната лихва е 240.61 лева,
дяловото разпределение е 50.17 лева, а лихвата върху дялово разпределение е
11.39 лева.
Между СТЕ и ССчЕ има разминаване по отношение на сумата за
топлинна енергия. Видно от л.146 от делото, ответникът плаща сумата на
9
равни месечни вноски. При това положение ответникът плаща равни месечни
суми, които се различават от количеството потребена енергия. Но
същевременно фактурите, които ищецът издава всеки месец са за различни
стойности от това, които ответникът плаща. Това разминаване между
начислено и платено се изравнява с изравнителната сметка, която СТЕ не
отчита и не отчита плащанията. С оглед богатата съдебна практика на състава
на този вид дела, това обяснява разликата в сумата за ТЕ между двете
заключения. При това положение при изчисляване на размера на дължимата
сума за ТЕ и ДР и лихви съдът кредитира изцяло ССчЕ, но следва да се
отчете за недоказания произход на различната мощност на радиатора в
размер на 117.14 лева.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от действалата през исковия период Наредба Е-РД 04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение
на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия от 2016 г.
е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а
ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на
дължимостта на тази сума в полза на ищеца – в качеството му на продавач на
топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок
за изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на
услугата дялово разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
10
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата
се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства
за връчването на ответниците на такава покана относно заплащането на
услугата за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в
забава и не дължи на ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД или сумата от
11.39 лева.
По размера на вземанията без давността
От сумата за главница по ССчЕ 1402.50 лева следва да се приспадне
117.14 лева. Така дължимата главница се получава 1285.36 лева.
Мораторната лихва за цитирания период, съгласно ССчЕ, се получава
214.73 лева (240.61-25.55).
Сумата за дялово разпределение е 50.17 лева.
Сумата за мораторна лихва върху ДР не следва изобщо да се присъжда.
С оглед разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС, сумите се разпределят между
съсобствениците, съгласно квотите на съсобственост, приети по-горе:
№ИменаКвоти,Главница –Мораторна лихва –ДР –
ид. ч.1285.36214.7350.17
1П. М.1/4321.4853.6812.54
2Е. М.1/4321.4853.6812.54
3К. С.1/8160.6826.846.27
4И. С.1/8160.6826.846.27
5Р. Г.1/4321.4853.6812.54
В тази таблица не се включват другите ответниците, тъй като те са
направили възражения за давност, което следва да се отчете.
По възражението за давност
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
Заявлението е подадено на 06.10.2023 г., поради което 3-години назад е
06.10.2020 г. Следователно са дължими вземанията, които са възникнали на
06.10.2020 г. Това са вземанията, чиито фактури са издадени 45-дни преди
това, а именно 22.08.2020 г.
11
Следователно вземанията за м.05-2020 – м.07-2020 г. са погасени по
давност. Видно от ССчИ, л.149 от делото, сумата за главница, която е погасено
по давност е в размер на 226.67. лева.
Следователно дължимата главница е в размер на 1058.69 лева (1285.36-
226.67).
Дължимата мораторна лихва за посочения исков период, съгласно ССчЕ
е в размер на 164.66 лева (214.73 – 50.07).
Сумата за ДР не е погасена по давност, тъй като е издадена по фактура
от м.08.2021 г. Следователно същото е в размер на 50.17 лева.
№ИменаКвоти,Главница –Мораторна лихва –ДР –
ид. ч.1058.69164.6650.17
1Р. Г.1/4264.6741.1612.54
2И. С.1/8132.3420.586.27
3К. С.1/8132.3420.586.27
За П. М.
Неоснователно е възражението на П.в М., че към момента на
продажбата са заплатени всички задължения. Липсват такива доказателства, а
представените такива касая публични вземания, но не и частни, какви са ток,
вода и парно. Освен това, видно от представения от н.а. същите са знаели, че
имат сметки за плащане, след като се договорили с купувачите, че до
30.05.2022 г. отговарят за всички комунални услуги, които не са платени.
При това положение за него се явява иска за главница за ТЕ основателен
за сумата от 321.48 лева, а неоснователен за горницата от 321.48 лева до
пълния претендиран размер от 350.63 лева, а именно 29.15 лева.
Искът за мораторна лихва се явява основателен за 53.68 лева и
неоснователен за горницата от 53.68 лева до пълния претендиран размер от
60.97 лева, а именно 7.29 лева.
Искът за дялово разпределение се явява основателен за 12.54 лева и
неоснователен за горницата от 12.54 лева до пълния претендиран размер от
13.14 лева, а именно 0.60 лева.
Изцяло неоснователен се явява иска за мораторна лихва за сумата от
2.93 лева.
Така спрямо него се получава:
№ВидЛева
1Предявен размер427.67
2Уважен размер387.70
12
3Отхвърлен39.97
За Е. М.
Неоснователно е възражението на Е. М., че към момента на продажбата
са заплатени всички задължения. Липсват такива доказателства, а
представените такива касая публични вземания, но не и частни, какви са ток,
вода и парно. Освен това, видно от представения от н.а. същите са знаели, че
имат сметки за плащане, след като се договорили с купувачите, че до
30.05.2022 г. отговарят за всички комунални услуги, които не са платени.
Така за Е. М. се получава:
№Вид искПредявенДоказан
1Главница за ТЕ175.31321.48
2Мораторна лихва за ТЕ30.4853.68
3Главница за ДР6.5712.54
4Мораторна лихва за ДР1.470.00
С оглед диспозитивното начало, предявените срещу нея искове са в по-
малък размер, а не в по-голям, както се установи по делото. Ето защо на
основание чл.6 ГПК исковете срещу нея следва да бъдат уважени в пълен
размер, а само да се отхвърли иска за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение.
Така спрямо него се получава:
№ВидЛева
1Предявен размер213.83
2Уважен размер212.36
3Отхвърлен1.47
За К. С.
При съпоставка на исковата претенция, ССчЕ и приетото по давността
се получава:
123456
Експертиза по давността
Три годишен период, лева
Период поРазмер поДоказана
№иск
искаИМ, левачаст, леваот 06.10.2020
до 06.10.2023
отм.05.2020
Главница за
1175.31160.68132.34
13
ТЕдом.04.2022
от15.9.2021
Мораторна
230.4826.8420.58
лихва за ТЕ
до26.9.2023
отм.08.2020
Главница за
36.576.276.27
ДР
дом.5.2022
от16.10.2020
Мораторна
41.470.000.00
лихва за ДР
до26.9.2023
Общо213.83193.79159.19
При това положение за него се доказа иска за главница за ТЕ за сумата
от 132.34 лева за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., а за горницата от
132.34 лева до 160.68 лева, а именно 28.34 лева за периода от м.05.2020 г. до
м.07.2020, искът е погасен по давност, на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД, а за
горницата от 160.68 лева до пълния претендиран размер от 175.31 лева, а
именно 14.63 лева, искът не е доказан по размер.
Искът за мораторна лихва се явява основателен за 20.58 лева, а за
горницата от 20.58 лева до 26.84 лева, а именно 6.26 лева, искът е погасен по
давност, на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД, а за горницата от 26.84 лева до
пълния претендиран размер от 30.48 лева, а именно 3.64 лева, искът не е
доказан по размер.
Искът за дялово разпределение се явява основателен за 6.27 лева, а за
горницата от 6.27 лева до пълния претендиран размер от 6.57 лева, а именно
0.30 лева, искът не е доказан по размер.
Искът за мораторна лихва в размер на 1.47 лева върху сумата от ДР
срещу него е изцяло неоснователен.
Така спрямо него се получава:
№ВидЛева
1Предявен размер213.83
2Доказан размер193.79
3Недоказан20.04
4Уважен размер159.19
5Погасен по давност34.60
За И. С.
Този ответник е направил възражение за давност.
При съпоставка на исковата претенция, ССчЕ и приетото по давността
се получава:
14
123456
Експертиза по давността
Три годишен период, лева
Период поРазмер поДоказана
№иск
искаИМ, левачаст, леваот 06.10.2020
до 06.10.2023
отм.05.2020
Главница за
1350.63160.68132.34
ТЕ
дом.04.2022
от15.9.2021
Мораторна
260.9726.8420.58
лихва за ТЕ
до26.9.2023
отм.08.2020
Главница за
313.146.276.27
ДР
дом.5.2022
от16.10.2020
Мораторна
42.930.000.00
лихва за ДР
до26.9.2023
Общо427.67193.79159.19
При това положение за него се доказа иска за главница за ТЕ за сумата
от 132.34 лева за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., а за горницата от
132.34 лева до 160.68 лева, а именно 28.34 лева за периода от м.05.2020 г. до
м.07.2020, искът е погасен по давност, на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД, а за
горницата от 160.68 лева до пълния претендиран размер от 350.63 лева, а
именно 189.95 лева, искът не е доказан по размер.
Искът за мораторна лихва се явява основателен за 20.58 лева, а за
горницата от 20.58 лева до 26.84 лева, а именно 6.26 лева, искът е погасен по
давност, на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД, а за горницата от 26.84 лева до
пълния претендиран размер от 60.97 лева, а именно 34.13 лева, искът не е
доказан по размер.
Искът за дялово разпределение се явява основателен за 6.27 лева, а за
горницата от 6.27 лева до пълния претендиран размер от 13.14 лева, а именно
6.87 лева, искът не е доказан по размер.
Искът за мораторна лихва в размер на 2.93 лева върху сумата от ДР
срещу него е изцяло неоснователен.
Така спрямо него се получава:
№ВидЛева
1Предявен размер427.67
2Доказан размер193.79
3Недоказан233.88
4Уважен размер159.19
15
5Погасен по давност34.60
За Р. Г.
Този ответник е направил възражение за давност. Този ответник е
направил възражение за давност.
При съпоставка на исковата претенция, ССчЕ и приетото по давността
се получава:
123456
Експертиза по давността
Три годишен период, лева
Период поРазмер поДоказана
№иск
искаИМ, левачаст, леваот 06.10.2020
до 06.10.2023
отм.05.2020
Главница за
1350.62321.48264.67
ТЕ
дом.04.2022
от15.9.2021
Мораторна
260.9753.6841.16
лихва за ТЕ
до26.9.2023
отм.08.2020
Главница за
313.1412.5412.54
ДР
дом.5.2022
от16.10.2020
Мораторна
42.930.000.00
лихва за ДР
до26.9.2023
Общо427.66387.70318.37
При това положение за нея се доказа иска за главница за ТЕ за сумата от
264.67 лева за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., а за горницата от 264.67
лева до 321.48 лева, а именно 56.81 лева за периода от м.05.2020 г. до
м.07.2020, искът е погасен по давност, на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД, а за
горницата от 321.48 лева до пълния претендиран размер от 350.62 лева, а
именно 29.14 лева, искът не е доказан по размер.
Искът за мораторна лихва се явява основателен за 41.16 лева, а за
горницата от 41.16 лева до 53.68 лева, а именно 12.52 лева, искът е погасен по
давност, на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД, а за горницата от 53.68 лева до
пълния претендиран размер от 60.97 лева, а именно 7.29 лева, искът не е
доказан по размер.
Искът за дялово разпределение се явява основателен за 12.54 лева, а за
горницата от 12.54 лева до пълния претендиран размер от 13.14 лева, а именно
0.60 лева, искът не е доказан по размер.
Искът за мораторна лихва в размер на 2.93 лева върху сумата от ДР
16
срещу него е изцяло неоснователен.
Така спрямо него се получава:
№ВидЛева
1Предявен размер427.66
2Доказан размер387.70
3Недоказан39.96
4Уважен размер318.37
5Погасен по давност69.33
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
И двете страни имат право на разноски, пропорционално на уважена и
отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът представя списък с разноски, който е инкорпориран в протокола
(л.1288 от делото).
ПО ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Ищецът претендира държавна такса в размер на 34.21 (л.3 от
заповедното) и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Последното е
законовия предел по чл.26 НЗПП. Общият размер разноски, които следва да се
признаят на ищеца е 84.21 лева. Съгласно техните идеални части се получава,
следното:
№ИменаКвоти, ид. ч.84.21
1П. М.1/421.05
2Е. М.1/421.05
3К. С.1/810.53
4И. С.1/810.53
5Р. Г.1/421.05
Спрямо П. М.
Съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в
размер на 19.08 лева(21.05 х 387.70/427.67)
Този длъжник не претендира разноски.
Ето защо П. Г. М., с ЕГН: *******, ****** следва да бъде осъден да
заплати на ********, ************* сумата в размер на 19.08 лева,
17
представляващи разноски по ч. гр. д. № 55539/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Спрямо Е. М.
Съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в
размер на 20.90 лева(21.05 х 212.36/213.83).
Този длъжник не претендира разноски.
Ето защо Е. М. М., с ЕГН: **********, ****** следва да бъде осъден да
заплати на ********, ************* сумата в размер на 20.90 лева,
представляващи разноски по ч. гр. д. № 55539/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Спрямо И. С.
Съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в
размер на 3.92 лева(10.53 х 159.19/427.67).
Този длъжник не претендира разноски.
Ето защо И. Н. С., с ЕГН: *****, ****** следва да бъде осъден да
заплати на ********, ************* сумата в размер на 3.92 лева,
представляващи разноски по ч. гр. д. № 55539/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Спрямо Р. Г.
Съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в
размер на 15.67 лева (21.05 х 318.37/427.67).
Този длъжник не претендира разноски.
Ето защо Р. Х. Г., с ЕГН: **********, ****** следва да бъде осъден да
заплати на ********, ************* сумата в размер на 15.67 лева,
представляващи разноски по ч. гр. д. № 55539/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Спрямо К. С.
Съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в
размер на 15.67 лева (21.05 х 159.19/213.83).
Този длъжник не претендира разноски за заповедното производство.
Ето защо К. Е. С., с ЕГН: **********, ****** следва да бъде осъден да
заплати на ********, ************* сумата в размер на 15.67 лева,
представляващи разноски по ч. гр. д. № 55539/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът претендира 400.00 лева адвокатско възнаграждение за адв.
Д., че е подал възражение по чл.414 ГПК (л.78 от делото). Ищецът е
направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът приема, че направеното възражение за прекомерност е
основателно. При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът
взе предвид практиката, обективирана в Определение № 50015/16.02.2024 г.
18
по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС и Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. №
1990/2023 г. на ВКС, съгласно които посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
Възнаграждението подлежи на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. Заповедното дело изобщо не е
сложно от фактическа и правна страна. Процесуалният представител на
ответника депозира бланкетни и общи молби, които се припокриват с другите
молби по над 50 дела в съда. Процесуалният представител на ответника
подава множество такива молби и възражения по този вид дела, което се
установи след служебна про***** в деловодните книги на съда.
Извършената дейност може да бъде извършена от прост логически
алгоритъм, а и в северните държави на Европа се извършва от изкуствен
интелект. Следователно трудът не съответства на претендираното
възнаграждение. Действията се свеждат единствено да депозиране на
възражение, което е идентично с други дела, съвпада и имат характеристиката
на машинно генерирани такива. Не е необходимо извършените действия да
бъдат осъществени от хора, тъй като не изисква мисъл, а спазване на срока и
едно бланкетно подаване на възражение. Същата дейност е равнозначна на
дейност, извършена от робот. Дори, възражението не оспорва същността на
вземането, а е написано на ръка какъв адвокатски хонорар иска адвоката за
това възражение. Оспорва облигационните отношения, които по делото се
доказаха, с оглед наличието на съсобственост на ответника.
При определяне на високо адвокатско възнаграждение, за което
претендира процесуалния представител, ще се стигне до неоснователно
обогатяване на страната. Следва да се отбележи, че при отменена НМРАВ,
съдът следва да приложи обичая в практиката, поради липса на
регламентация. В Полша, където също е отменена тяхната наредба,
възнаграждението на адвокат не може да надвишава размера на иска, а за
подаване на бланкетни молби, възнаграждението е 10.00 лева. Ето защо
Съдът приема, че адвокатското възнаграждение за подадено възражение по
чл.414 ГПК следва да бъде в размер на 50.00 лева, колкото е присъдено на
ищеца по подаване на заявлението в същото производство.
Настоящият съдебен състав приема, че правилно и съответствие със
закона е приложил чл.78 ГПК. Размерът е съобразен с практиката,
обективирана в Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на
ВКС и Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. на ВКС. Още
повече настоящият съд се солидализира с мотивите, изложени в цитираните
актове, досежно критериите за определяне на възнаграждение, че за подаване
на възражение (подаване на документ) следва да се присъжда малка сума по
ЗПП. Повече от присъдените суми за подаване на бланкетни молби,
несъобразени с фактите по делото, не следва да се присъжда, тъй като ще се
19
стигне до неоснователно обогатяване.
Неоснователно е възражението, че съдът не е съобразил константната
практика на ВКС. Съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ, само ТР и ТП са задължителни
съда. Цитираните от ищеца дела не са задължителни съда, а напротив
искането да се съобрази съдът с тях е нарушение на вътрешното убеждение на
съда, което накърнява независимостта на съда. Все още в РБ е налице
континентална правна система, а не прецедента, поради което съдът не следва
да се съобразява с други решения, а само по събраните по делото факти, които
да ги субсумира в хипотезата на правната норма.
Дейностите, за които лицето претендира възнаграждения и
доказателствата за тяхното извършване – съдържание на молби, пускане чрез
електронни системи, попадат в приложното поле на т.9 от Становище №
26/2023 на КСЕС. Финансирането на такива дейности следва да се
осъществява при принципите за пропорционалност и съвместимост с
човешкия труд, като разходите по такъв вид дейности следва да се определи
при отчитане на разходите по използването и внедряването на технологии.
Разходите по тези системи не са само за съда и но и разходи, които страната
прави във връзка с използването на тези системи, като част от общия принцип
за разходи в съдебната система. В този смисъл т.52, 76-77 от Становище №
26/2023 на КСЕС. Ето защо съдът е определи 50.00 лева само за подаване на
възражение по чл.414 ГПК, тъй като дейността не изисква интелектуален
умисъл, а техническо подаване на бланкетно волеизвяление.
Възнаграждението в рамките на над 50.00 лева до 400.00 лева ще бъде
неоправдано с оглед фактическата и правна сложност по подаване на
възражение по чл.414 ГПК. При този вид труд, възнаграждението е
определени в тези размери – в минимални.
При това положение, при претендирано възнаграждение в размер на
400.00 лева, институтът на подаване на възражение по чл.414 ГПК и ОИМ по
чл.131 ГПК, които са субективни права, се използва с цел печална при
подаване на бланкетни книжа.
С оглед изхода на делото, следва да се присъди възнаграждение
пропорционално на отхвърлената част, което е в размер на 30.92 лева (50 х
264.48/427.67). В този смисъл е Определение № 15396/03.10.2024 г. по в. Ч.
гр. д. № 377/2024 г. на СГС.
Ето защо „******“ ЕАД, ЕИК ********, ******* следва да бъде осъдена
да заплати на К. Е. С., с ЕГН: **********, ****** сумата от 30.92 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 55539/2023 г., на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ПО ИСКОВОТО ПРОИЗВОДСТВО
Разноски на ищец- Табл. 5
1234
20
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Държавна такса16171.89
2Юрисконсултско възнаграждение-100.00
3Съдебно-техническа експертиза (СТЕ)1331000.00
4Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)131600
7 Общо 1871.89
Съгласно техните идеални части се получава, следното:
№ИменаКвоти, ид. ч.1871.89
1П. М.1/4467.97
2Е. М.1/4467.97
3К. С.1/8233.99
4И. С.1/8233.99
5Р. Г.1/4467.97
Спрямо П. М.
Съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в
размер на 424.23 лева (467.97 х 387.70/427.67)
Този длъжник не претендира разноски.
Ето защо П. Г. М., с ЕГН: *******, ****** следва да бъде осъден да
заплати на ********, ********* сумата в размер на 424.23 лева,
представляващи разноски по гр. д. № 6172/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Спрямо Е. М.
Съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в
размер на 464.75 лева (467.97 х 212.36/213.83).
Този длъжник не претендира разноски.
Ето защо Е. М. М., с ЕГН: **********, ****** следва да бъде осъден да
заплати на ********, ********* сумата в размер на 464.75 лева,
представляващи разноски по гр. д. № 6172/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Спрямо И. С.
Този ответник се е представлявал от особен представител, поради което
ответникът няма право на разноски, тъй като са заплатени от ищеца. Същият
има право на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Особеният представител е направил възражение за давност, което е
частично основателно. По него е направена експертиза, поради което
21
разходите за експертизата следва да се признаят пропорционално на
неуважената част за непогасеното по давност вземане.
Ищецът е направил разход за възнаграждение за особен представител в
размер на 800.00 лева (л.95 от делото) и 400.00 лева за експертиза по
давността (л.132 от делото). Общият размер разноски е 1200.00 лева. Тъй
като те ползват едновременно Р. Г. и И. С., то за всеки един от тях, разноските
е в размер на 600.00 лева.
Тези 600.00 лева следва да се прибавят към общият размер разноски,
които се отнасят за този ответника, а именно 233.99 лева. Следователно
ищецът е направил за този ищец разноски в общ размер на 833.99 лева
Съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в
размер на 310.43 лева (833.99 х 159.19/427.67).
Ето защо И. Н. С., с ЕГН: *****, ****** следва да бъде осъден да
заплати на ********, ********* сумата в размер на 310.43 лева,
представляващи разноски по гр. д. № 6172/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Спрямо Р. Г.
Този ответникът също се е представлява от особен представител, който е
направил възражение за давност, поради което за него важи написаното по-
горе за И. С..
Тези 600.00 лева следва да се прибавят към общият размер разноски,
които се отнасят за този ответника, а именно 467.97 лева. Следователно
ищецът е направил за този ищец разноски в общ размер на 1067.97 лева.
Съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в
размер на 795.03 лева (1067.97 х 318.37/427.67).
Ето защо Р. Х. Г., с ЕГН: **********, ****** следва да бъде осъден да
заплати на ********, ********* сумата в размер на 795.03 лева,
представляващи разноски по гр. д. № 6172/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Спрямо К. С.
Съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в
размер на 174.20 лева (233.99 х 159.19/213.83).
Този длъжник не претендира разноски.
Ето защо К. Е. С., с ЕГН: **********, ****** следва да бъде осъден да
заплати на ********, ********* сумата в размер на 174.20 лева,
представляващи разноски по гр. д. № 6172/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът не претендира разноски в исковото производство и не
представя списък. Ето защо не следва да му се присъждат.
Воден от горното, СЪДЪТ
22
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от ********,
************* срещу Р. Х. Г., с ЕГН: **********, ****** положителни
установителни искове, с правна квалификация, че Р. Х. Г., с ЕГН:
********** дължи на ******** сумите, както следва:
264.67 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 06.10.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от
м.05.2020 г. до м.07.2020 г., за горницата от 264.67 лева до 321.48 лева, а
именно 56.81 лева, като погасен по давност, на основание чл.111, б. „в“
ЗЗД, а за горницата от 321.48 лева до пълния претендиран размер от
350.62 лева, а именно 29.14 лева, като неоснователен и недоказан по
размер;
41.16 лева - мораторна лихва за забава от 15.05.2021 г. до 26.09.2023 г.,
изчислена върху главница от 264.67 лева, на основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от
41.67 лева до 53.68 лева, а именно 12.52 лева, като погасен по давност, на
основание чл.111, б. „в“ ЗЗД, а за горницата от 53.68 лева до пълния
претендиран размер от 60.97 лева, а именно 7.29 лева, като
неоснователен и недоказан по размер;
12.54 лева - представляваща сума за дялово разпределение за периода от
м.08.2020 г. до м.05.2022 г., ведно със законната лихва от 06.10.2023 г.
(дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането, на
основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 12.54 лева до 13.14 лева, а
именно 0.60 лева, като неоснователен и недоказан по размер;
за които суми има издадена Заповед № 31432 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 23.10.2023 г. по ч. гр. д. № 55539 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *****, ID номер ***, инсталация №
********** за топлоснабден имот ******.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
********, ************* срещу Р. Х. Г., с ЕГН: **********, ******
положителен установителен иск, с правна квалификация чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за
установено, че Р. Х. Г., с ЕГН: ********** дължи на ******** сумата в
размер на 2.93 лева - лихва за периода 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г., изчислени
върху главница от 13.14 лева, за която сума има издадена Заповед № 31432 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.10.2023 г. по ч. гр. д.
№ 55539 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен номер *****, ID номер
***, инсталация № ********** за топлоснабден имот ******.
23
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от ********,
************* срещу И. Н. С., с ЕГН: *****, ****** положителни
установителни искове, с правна квалификация, че И. Н. С., с ЕГН: *****
дължи на ******** сумите, както следва:
132.34 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г. ведно със
законната лихва от 06.10.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от
м.05.2020 г. до м.07.2020 г., за горницата от 132.34 лева до 160.68 лева, а
именно 28.34 лева, като погасен по давност, на основание чл.111, б. „в“
ЗЗД, а за горницата от 160.68 лева до пълния претендиран размер от
350.63 лева, а именно 189.95 лева, като неоснователен и недоказан;
20.58 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 26.09.2023 г.,
изчислена върху главница от 132.34 лева, на основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от
20.58 лева до 26.84 лева, а именно 6.26 лева, като погасен по давност, на
основание чл.111, б. „в“ ЗЗД, а за горницата от 26.84 лева до пълния
претендиран размер от 60.97 лева, а именно 34.13 лева, като недоказан и
неоснователен;
6.27 лева - представляваща сума за дялово разпределение за периода от
м.08.2020 г. до м.05.2022 г., ведно със законната лихва от 06.10.2023 г.
(дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането, на
основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 6.27 лева до 13.14 лева, а именно
6.87 лева, като неоснователен и недоказан по размер;
за които суми има издадена Заповед № 31432 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 23.10.2023 г. по ч. гр. д. № 55539 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *****, ID номер ***, инсталация №
********** за топлоснабден имот ******.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
********, ************* срещу И. Н. С., с ЕГН: *****, ****** положителен
установителен иск, с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че И.
Н. С., с ЕГН: ***** дължи на ******** сумата в размер на 2.93 лева - лихва
за периода 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г., изчислени върху главница от 13.14
лева, за която сума има издадена Заповед № 31432 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 23.10.2023 г. по ч. гр. д. № 55539 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *****, ID номер ***, инсталация №
********** за топлоснабден имот ******.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от ********,
************* срещу Е. М. М., с ЕГН: **********, ****** положителни
установителни искове, с правна квалификация, че Е. М. М., с ЕГН:
24
********** дължи на ******** сумите, както следва:
175.31 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 06.10.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
30.48 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 26.09.2023 г.,
изчислена върху главница от 175.31 лева, на основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД;
6.57 лева главница за периода м.08.2020 г. до м.05.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 06.10.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ;
за които суми има издадена Заповед № 31432 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 23.10.2023 г. по ч. гр. д. № 55539 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *****, ID номер ***, инсталация №
********** за топлоснабден имот ******.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
********, ************* срещу Е. М. М., с ЕГН: **********, ******
положителен установителен иск с правна квалификация чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за
установено, че Е. М. М., с ЕГН: ********** дължи на ******** сумата 1.47
лева - лихва за периода 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г., изчислени върху
главница от 6.57 лева, за която сума има издадена Заповед № 31432 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.10.2023 г. по ч. гр. д.
№ 55539 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен номер *****, ID номер
***, инсталация № ********** за топлоснабден имот ******.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от ********,
************* срещу К. Е. С., с ЕГН: **********, ****** положителни
установителни искове, с правна квалификация, че К. Е. С., с ЕГН:
********** дължи на ******** сумите, както следва:
132.34 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 06.10.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от
м.05.2020 г. до м.07.2020 г. за горницата от 132.34 лева до 160.68 лева, а
именно 28.34 лева, като погасен по давност, на основание чл.111, б. „в“
ЗЗД, а за горницата от 160.68 лева до пълния претендиран размер от
175.31 лева, а именно 14.63 лева, като недоказан по размер;
20.58 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 26.09.2023 г.,
изчислена върху главница от 132.34 лева, на основание чл.422 вр. чл.415,
25
ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от
20.58 лева до 26.84 лева, а именно 6.26 лева, като погасен по давност, на
основание чл.111, б. „в“ ЗЗД, а за горницата от 26.84 лева до пълния
претендиран размер от 30.48 лева, а именно 3.64 лева, като
неоснователен и недоказан;
6.27 лева - главница за периода м.08.2020 г. до м.05.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 06.10.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 6.27 лева до
пълния претендиран размер от 6.57 лева, а именно 0.30 лева, като
неоснователен и недоказан;
за които суми има издадена Заповед № 31432 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 23.10.2023 г. по ч. гр. д. № 55539 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *****, ID номер ***, инсталация №
********** за топлоснабден имот ******.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
********, ************* срещу К. Е. С., с ЕГН: **********, ******
положителен установителен иск с правна квалификация чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за
установено, че К. Е. С., с ЕГН: ********** дължи на ******** сумата от 1.47
лева - лихва за периода 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г., изчислени върху
главница от 6.57 лева, за която сума има издадена Заповед № 31432 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.10.2023 г. по ч. гр. д.
№ 55539 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен номер *****, ID номер
***, инсталация № ********** за топлоснабден имот ******.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от ********,
************* срещу П. Г. М., с ЕГН: *******, ****** положителни
установителни искове, с правна квалификация, че П. Г. М., с ЕГН: *******
дължи на ******** сумите, както следва:
321.48 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 06.10.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
горницата от 321.48 лева до пълния претендиран размер от 350.63 лева, а
именно 29.15 лева, като неоснователен и недоказан;
53.68 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 26.09.2023 г.,
изчислена върху главница от 321.48 лева, на основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
горницата от 53.68 лева до пълния претендиран размер от 60.97 лева, а
именно 7.29 лева, като неоснователен и недоказан;
12.54 лева главница за периода м.08.2020 г. до м.05.2022 г.,
26
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 06.10.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата от
12.54 лева до пълния претендиран размер от 13.14 лева, а именно 0.60
лева, като неоснователен и недоказан;
за които суми има издадена Заповед № 31432 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 23.10.2023 г. по ч. гр. д. № 55539 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *****, ID номер ***, инсталация №
********** за топлоснабден имот ******.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
********, ************* срещу П. Г. М., с ЕГН: *******, ******
положителен установителен иск с правна квалификация чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за
установено, че П. Г. М., с ЕГН: ******* дължи на ******** сумата 2.93 лева -
лихва за периода 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г., изчислени върху главница от
13.14 лева, за която сума има издадена Заповед № 31432 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 23.10.2023 г. по ч. гр. д. № 55539 по
описа на СРС за 2023 година, за абонатен номер *****, ID номер ***,
инсталация № ********** за топлоснабден имот ******.
ОСЪЖДА П. Г. М., с ЕГН: *******, ****** да заплати на ********,
********* сумата в размер на 19.08 лева, представляващи разноски по ч. гр.
д. № 55539/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е. М. М., с ЕГН: **********, ****** да заплати на
********, ************* сумата в размер на 20.90 лева, представляващи
разноски по ч. гр. д. № 55539/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Н. С., с ЕГН: *****, ****** да заплати на ********,
********* сумата в размер на 3.92 лева, представляващи разноски по ч. гр.
д. № 55539/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Х. Г., с ЕГН: **********, ****** да заплати на ********,
********* сумата в размер на 15.67 лева, представляващи разноски по ч. гр.
д. № 55539/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К. Е. С., с ЕГН: **********, ****** да заплати на
********, ********* сумата в размер на 15.67 лева, представляващи
разноски по ч. гр. д. № 55539/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „******“ ЕАД, ЕИК ********, ******* да заплати на К. Е.
С., с ЕГН: **********, ****** сумата от 30.92 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 55539/2023 г., на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА П. Г. М., с ЕГН: *******, ****** да заплати на ********,
27
********* сумата в размер на 424.23 лева, представляващи разноски по гр.
д. № 6172/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е. М. М., с ЕГН: **********, ****** да заплати на
********, ********* сумата в размер на 464.75 лева, представляващи
разноски по гр. д. № 6172/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА И. Н. С., с ЕГН: *****, ****** да заплати на ********,
********* сумата в размер на 310.43 лева, представляващи разноски по гр.
д. № 6172/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Х. Г., с ЕГН: **********, ****** да заплати на ********,
********* сумата в размер на 795.03 лева, представляващи разноски по гр.
д. № 6172/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К. Е. С., с ЕГН: **********, ****** да заплати на
********, ********* сумата в размер на 174.20 лева, представляващи
разноски по гр. д. № 6172/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
28