Решение по дело №810/2017 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 137
Дата: 12 ноември 2018 г. (в сила от 28 декември 2018 г.)
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20171880100810
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 12.11.2018г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 810/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

                                                                                   

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Топлофикация София” ЕАД от гр. София, представлявано от изпълнителния директор, против Х.П. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може установи вземането си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - 14.06.2017г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 525/2017г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 699 от 16.08.2017г. за следните суми : сумата от 3394,47 лева – главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „….” № …, вх. , ап. , аб. № …, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., сумата от 458,01 лева – представляваща лихва за периода от 15.09.2015г. до 30.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2017г.  до  изплащане на вземането, както и сумата 127,05 лева - разноски по частното гражданско дело.

Цената на исковете е 3394,47 лева – главница и 458,01 лева - лихви за забава, като се претендират още и направените разноски, по настоящото дело и по заповедното производство, както и законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2017г. до окончателното изплащане. По искане на ищеца съдът е конституирал „Нелбо” ЕАД, като трето лице помагач на „Топлофикация София” ЕАД против ответника Х.П.П.. Третото лице не взе участие в производството.

От ответната страна не е подаден писмен отговор. Постъпило е писмено становище, в което се иска от съда да отхвърли исковите претенция, като неоснователни и недоказани.

По делото са събрани писмени доказателства, представени от ищеца, и са назначени и изслушани съдебни експертизи, които не са оспорени от страните и съдът възприема като обективно и компетентно изготвени. Не са оспорени и приетите по делото писмени доказателства.

Свогенският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното :

По делото са представени издадени от дружеството-ищец извлечения от сметки по месеци за процесния период за абонатен № 310093 – относно дължими суми за доставена топлинна енергия и услуга „дялово разпределение”. Съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза през исковия период за имота е подавана топлинна енергия и са начислявани следните нейни компоненти : за отопление на имота, за сградна инсталация и за битова гореща вода. Суми за мощност не са начислявани. Към заключението са приложени и талони за отчет на уреди за дялово разпределение, подписани от абоната, протокол за метрологична проверка на топломер, свидетелство за проверка, извлечение за начислени суми на абонат и изравнителни сметки изготвени от третото лице. Вещото лице посочва, че от страна на дружеството-ищец са спазени всички нормативни изисквания. От съдебно-счетоводната експертиза се установява точния размер на дължимите суми, както за главница, така и за лихви. Констатирано е, че няма извършени плащания на суми за исковия период. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК  Решение № 287 от 8.06.2010 г. на Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., по  гр.д. N 4896 описа за 2008 г., е прието, че : „Топлопреносното предприятие изготвя счетоводни документи за потребеното количество топлинна енергия от всеки абонат по партидата му, а въз основа на тази документация назначените от съда вещи лица изготвят заключение за количеството потребена топлинна енергия по компоненти. Заключението на вещото лице изготвено при спазване изискванията на техническата нормативна база, макар и въз основа на изхождащи от топлинното предприятие документи се обсъжда от съда заедно с другите доказателства по делото. Тъй като документите изхождат от страна по иска, съдът назначава вещо лице, специалист в дадената област, чрез заключението на което се изяснява възникналия по делото въпрос, а верността на заключението на вещото лице е обезпечена от разпоредбата на чл. 200 от ГПК”. По делото не са представени от ответника и не се събраха никакви доказателства, които да оборят доказателствата представени от ищеца и изслушаните по делото експертизи.

От приложените към исковата молба писмени доказателства е видно, че Х.П.П. има ограничено вещно право на ползване върху имота, който според удостоверението за данъчна оценка е на адрес ул. „…” № , а според предходен нотариален акт е на ул. „…” № , но и в двата случая се касае за ап. , ет. , вх. . От протокола на ОС на ЕС от 12.02.2002г. е видно, че адресът е ул. „…” № , като така е записан и в изравнителните сметки и в талоните за отчет на уреди за дялово разпределение, подписани от абоната. Съществуващи договорни отношения между ищеца и трето лице-помагач са безспорно установени от приложените към делото писмени доказателства и от заключенията на вещите лица.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

За основателността на предявените установителни искове за дължима цена за топлоенергия и лихва за забава върху нея ищцовата страна следва да установи по делото следните обстоятелства : договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на доставената на топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, а относно претенцията за лихва за забава - съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Х.П.П., като титуляр на вещно право на ползване, е клиент на топлинна енергия според Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр. С.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период по отношение на имота, върху който Х.П.П. има ограничено вещно право на ползване, е начислена топлинна енергия (ТЕ) за отопление на имота, за сградна инсталация и за битова гореща вода, която съвпада с данните, отразени в извлечението от сметки и съобщенията към фактури. Така за нея се е породило задължението за заплащане на стойността на консумираната в имота ТЕ за исковия период. Конкретната цена на потребената топлинна енергия е изчислена в съдебно-счетоводната експертиза и също съвпада с данните, отразени в извлечението от сметки и съобщенията към фактури.

Изцяло основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, тъй като те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия и се заплащат от потребителите на топлинна енергия на дружеството-ищец, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово разпределение.

Съдебно-счетоводната експертиза е изчислила дължимите лихви, считано от датата на забавата, което е подробно посочено в заключението. Дължимите лихви върху главницата за потребена топлинна енергия са в размер на 622,58 лева. Тъй като не е направено изменение на иска, съдът се произнася според заявената претенция. Съгласно клаузите на приложимите общи условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което и съгласно чл. 84, ал.1, изр. 1 от ЗЗД с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната дата, от която се дължи лихва за забава. Вещото лице не е изчислило дължимата лихва върху сумата за услуга „дялово разпределение”, но по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което претенцията в тази част се явява неоснователна.

Недопустимо /поради липса на правен интерес/ е производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК при липса на идентичност на вземането по издадената заповед за изпълнение и предмета на предявения установителен иск. В заповедното производство се претендира законна лихва върху главницата за период от 15.09.2015г. до 30.05.2017г., а в исковата молба за период от 08.08.2014г. до 30.05.2017г. Следователно в частта му за претендираната законна лихва, за периода от 08.08.2014г. до 15.09.2015г., производството по делото подлежи на прекратяване.

При този изход на делото, ответникът трябва да заплати на ищеца направените по делото разноски, според уважената част от исковете, както и по заповедното производство, с оглед на установената част от вземането. Направените разноски са в общ размер на 885,33 лева, от които 205,33 лева – заплатена държавна такса, 380 лева – възнаграждения на вещи лица и 300 лева – юрисконсултското възнаграждение изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ. По заповедното производство разноските са в размер на 127,05 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Признава за установено на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Х.П. ***, ЕГН **********,***, представлявано от … Г. Б., ЕИК *********, сумата от 3309,53 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. в имот с аб. № 310093 и сумата от 84,94 лева, представляваща цена за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период и имот, заедно със законната лихва върху двете суми, считано от 14.06.2017г. до погасяване на задълженията, както и сумата от 440,54 лева – законна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, изчислена за периода от 15.09.2015г. до 30.05.2017г., като отхвърля иска за сумата от 17,47 лева – законна лихва за забава върху главницата за услуга дялово разпределение, изчислена за периода от 15.09.2015г. до 30.05.2017г.

Прекратява, като недопустимо, производството по делото, в частта му, в която се иска да се признае за установено спрямо ответника Х.П. ***, ЕГН **********, че дължи на ищеца „Топлофикация София” ЕАД от гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от … Г. Б., ЕИК *********, законната лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, изчислена за периода от 08.08.2014г. до 15.09.2015г., както и законната лихва за забава върху главницата за предоставена услуга дялово разпределение, изчислена за периода от 08.08.2014г. до 15.09.2015г.

Осъжда Х.П. ***, ЕГН **********, да заплати на Топлофикация София” ЕАД от гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от … Г. Б., ЕИК *********, сумата от 881,35 лева – представляваща направени разноски по гр.д. № 810/2017г. по описа на РС Своге, според уважената част от исковете, както и сумата от 126,48 лева – представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 525/2017г. по описа на РС Своге, според установената част от вземането.

 

Решението е постановено при участието „Нелбо” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Тинтява” № 15, като трето лице помагач на ищеца - „Топлофикация София” ЕАД против ответника Х.П.П..

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта относно прекратяването на производството, същото има характер на определение, и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

              

 

   

           

   РАЙОНЕН СЪДИЯ :