№ 1527
гр. София, 25.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100504185 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение №20008008 от 27.01.2022 г., постановено по гр.д. № 20531
по описа за 2021 година на СРС, 176 състав, е признато за установено по
предявения от Б. В. П., с ЕГН: ********** против „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК:
**** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК, че
Б. В. П., с ЕГН: ********** не дължи на К.И.И. БГ“, с ЕИК: **** сумата от
1537,58 главница; сумата от 870,50 лева – възнаградителна лихва; сумата от
160,73 лева – лихва за забава; сумата от 351,38 лева – разноски в
производство, по изпълнителен лист издаден на 22.01.2015г. по ч.гр.д.№
55135/2014г. на СРС по описа на 63 състав, въз основа на който е образувано
и.д. № 20158500400283 по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№ 850 и район на
действие СГС.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „К.И.И.
БГ“ЕАД, в която с изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност
на решението. Въззивникът поддържа, че насрочването на опис на движими
вещи представлява валидно изпълнително действие, което прекъсва
давността. Сочи, че съгласно Решение №37 от 24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение №93 от 17.05.2021 г. по гр.д. №
2766/2020 г. на IV Г.О. на ВКС и др., когато по изпълнително дело е
направено искане за нов способ, след като перемцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
1
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист,
като съдебният изпълнител следва да образува ново изпълнително дело, а
новото искане прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител е образувал ново изпълнително дело. Моли се отмяна на
обжалваното решение, отхвърляне на предявения иск и присъждане на
сторените разноски.
Въззиваемият Б. В. П. оспорва подадената въззивна жалба. Счита
решение за правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба за
неоснователна. Във въззивната жалба се твърди, че самото извършване на
описа и оценка на движима вещ представлява изпълнително действие, а не
изпращането на призовка за принудително изпълнение. Поддържа се, че
изпълнителното дело се е прекратило автоматично, а давността е текла от
извършеното последно изпълнително действие. Моли се за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск за установяване
недължимост на сумата от сумата от 1537,58 главница; сумата от 870,50 лева
– възнаградителна лихва; сумата от 160,73 лева – лихва за забава; сумата от
351,38 лева – разноски в производство, по изпълнителен лист издаден на
22.01.2015г. по ч.гр.д.№ 55135/2014г. на СРС по описа на 63 състав. От
събраните по делото доказателства се установява че въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение от 20.10.2014 г. по реда на чл.416 от ГПК е
издаден изпълнителен лист от 22.01.2015г. за сумата от 1537,58 главница;
сумата от 870,50 лева – възнаградителна лихва; сумата от 160,73 лева – лихва
за забава; сумата от 351,38 лева – разноски в производство в полза на
заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. По делото липсват
доказателства за точната дата на влизане в сила на заповедта за изпълнение,
поради което и съдът приема, че същата е влязла в сила на 22.01.2015г.,
доколкото към датата на издаване на изпълнителния лист заповедта е бил
влязла в сила.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект,
аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи
възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424
ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите възражения са преклудирани. Така се
2
получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на
вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата давност е
всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
може да се приравни по правни последици на признание на вземането от
длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия
ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи дали претендираното
вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен
волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към
кредитора (в този смисъл Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. №
194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че
заповедното производство се развива без участието на длъжника.
Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване
на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й.
Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност за участие и защита
на длъжника в хода на производството - чрез подаване на възражение, като в
този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може
да се пренебрегне. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. По
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в
сила заповед за изпълнение на съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2
ЗЗД (в този смисъл Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021
г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г.,
IV г. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015
г., IV г. о. и др.). Предвид това, от момента на влизане в сила на заповедта за
изпълнение – 22.01.2015г., е започнала да тече петгодишна погасителна
давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ (насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на
публична продан и т.н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др. От друга страна искането да бъде приложен
3
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи (в този смисъл и Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
От приложеното по делото изп. дело № 20158500400283 по описа на
ЧСИ А.Б. се установява, че същото е образувано въз основа на издадения
изпълнителен лист от 22.01.2015г. по молба на кредитора „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД. В случая с подаване на молбата за образуване на
изпълнително дело взискателят е възложил на съдебния изпълнител по реда
на чл.18,ал.1 ЗЧСИ да определи начина на изпълнението, без да сочи
конкретен способ.
Изпълнителното производство е образувано по време на действието на
ППВС № 3/1980 г. и съответно след образуването не е текла давност до
25.06.2015 г. На 26.06.2015 г. е постановено Тълкувателното решение по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като от този момент същото следва да се
прилага по отношение образуваното изпълнително дело, респ. от тогава е
започнала да тече погасителната давност за вземанията. В практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 170 от 14.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 774/2012 г.,
I т. о., ТК, Определение № 735 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2019 г.,
III г. о., ГК, решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС,
решение № 252 от 17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС
IV г. о. и други, е прието, че когато е бил издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които
налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния,
последващият акт по тълкуването на дадена правна норма се прилага от
момента на постановяването му. При постановяване на нов тълкувателен акт,
с който се изоставя вече даденото тълкуване и възприема ново такова, старото
тълкуване важи до неговата отмяна с новия тълкувателен акт. Последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно
действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява
тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото
тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил сила
предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента
на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент
предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите
които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване
до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени
към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се
осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците.
4
Със запорни съобщения от 24.02.2015 г. съдебният изпълнител е
наложил запор на банкова сметки на длъжника, открити в редица търговски
банки. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния
изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено
лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК
по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът
не свързва това действие със съществуването на вземането. Запорът се счита
наложен до момента, в който задължението бъде погасено, изпълнителният
способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или изпълнителното
производство бъде прекратено. На 15.06.2015г. съдебният изпълнител е
наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Е.С.Е.К.“
ЕООД.
Съгласно чл.433,ал.1,т.8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години,с изключени на делата за издръжка.
Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, като прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Прекъсването на двугодишния срок настъпва с поисканото от взискателя
извършване на изпълнително действие, част от конкретен изпълнителен
способ. Същото важи и за съдебния изпълнител, който предприема
изпълнително действие, когато му е възложено да проведе принудителното
изпълнение по чл.18, ал.1 ЗЧСИ. В тази хипотеза взискателят възлага на
съдебния изпълнител да избира и прилага различни изпълнителни способи по
своя преценка. Ето защо, при овластяване по чл.18, ал. 1 ЗЧСИ следва да бъде
изследван въпросът дали съдебният изпълнител е предприел изпълнителни
действия в рамките на двугодишния преклузивен срок предвиден в ГПК т.е. в
този конкретен случай задължението за активност в изпълнителния процес се
прехвърля от взискателя на съдебния изпълнител. В конкретния случай
овластяването по чл.18, ал.1 ЗЧСИ е станало с подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело.
В случая след запора от 15.06.2015 г. взискателят не е поискал
извършването на изп. действия повече от 2 години, а и съдебният изпълнител
не е извършвал същински изпълнителни действия в този период /за което е
бил овластен/, поради което и изп. дело се е прекратило по право на
15.06.2017 г. Неоснователен е доводът на въззивника, че с насрочения от
съдебния изпълнител опис на движими вещи на 20.03.2017 г. срокът по
чл.433,ал.1,т.8 ГПК е бил прекъснат. Насрочване на опис има подготвителен
характер и не представлява изпълнително действие – съгласно Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК самото
извършване на опис и оценка на вещ представлява изпълнително действие в
5
рамките на определения изпълнителен способ.
На 21.11.2018 г. ищецът „К.И.И. БГ“ ЕАД е подал молба по изп. дело №
20158500400283 по описа на ЧСИ А.Б., в която същият е поискал да бъде
конституиран като взискател на мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД на основание сключен договор за цесия. В молбата е поискано
извършването на конкретен изпълнителен способ – опис на движими вещи на
длъжника, като взискателят освен това е възложил на съдебния изпълнител по
реда на чл.18,ал.1 ЗЧСИ да определи начина на изпълнението. Към датата на
подаване на молбата /21.11.2018 г./ давността, започнала да тече на 26.06.2015
г. /когато е постановено Тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/, не е била изтекла.
В актуалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 3/04.02.2022
г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV Г. О. но ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по
гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV Г. О. на ВКС и др., е прието, че перемпцията
е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е,
че едни и и същи юридически факти могат да имат значение както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с
различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва
правото на принудително изпълнение, а перемпцията не изключва правото на
принудително изпълнение. Изпълнителният лист и поисканият от взискателя
нов изпълнителен способ задължават съдебния изпълнител да предприеме
действията по принудително изпълнение, като давността е прекъсната на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, независимо, че съдебният изпълнител не е
образувал ново канцеларско дело по посочения нов изпълнителен способ след
перемпцията. Следователно, с молбата от 21.11.2018 г. давността за
вземанията отново е била прекъсната. На 10.04.2019 г. съдебният изпълнител
е наложил запор върху недвижим имот, собственост на длъжника, с което
давността отново е била прекъсната. От последното прекъсване на давността
до датата на предявяване на иска, а и до приключване на устните състезания,
не е изтекла приложимата в случая 5 годишна погасителна давност.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено
изцяло, а предявеният от ищеца иск – отхвърлен като неоснователен.
По разноските
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските.
Същото следва да бъде отменено в частта, в която в полза на ищеца са
присъдени разноски. В полза на въззивника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за
6
първоинстанционното производство и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20008008 от 27.01.2022 г., постановено по гр.д. №
20531 по описа за 2021 година на СРС, 176 състав, и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. В. П., ЕГН **********, против „К.И.И.
БГ“ ЕАД, ЕИК **** отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439,ал.1 ГПК за признаване за установено, че Б. В. П., ЕГН **********, не
дължи на К.И.И. БГ“, ЕИК ****, сумата от 1537,58 главница; сумата от
870,50 лева – възнаградителна лихва; сумата от 160,73 лева – лихва за забава;
сумата от 351,38 лева – разноски в производство, за които суми е издаден
изпълнителен лист на 22.01.2015г. по ч.гр.д.№ 55135/2014г. на СРС по описа
на 63 състав.
ОСЪЖДА Б. В. П., ЕГН **********, да заплати на основание
чл.78,ал.3 ГПК на „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК ****, разноски за
първоинстанционното производство в размер от 100 лв., както и разноски за
въззивното производство в размер от 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7